№ 499
гр. Плевен, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. Г.
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500523 по описа за 2022 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано на основание въззивна жалба, регистрирана с Вх.
№15130/22.06.2022г. по регистъра на РС-Плевен, подадена от „НАПРЕДЪК 2020“-ООД,
ЕИК-************** - ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№210/2022г. по
описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, чрез процесуалния представител
адв. О.Л. от АК-Плевен, с адрес за връчване на книжа и съобщения в гр. Плевен,
**************, срещу постановеното от ХІ-ти гр.с-в съдебно Решение №816/02.06.2022г.,
с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от него против
ответницата А. Б. И., ЕГН-********** с адрес в гр.Плевен, **************, иск с правно
основание по чл.92 във вр. чл.79 от ЗЗД във вр. Раздел VІІ, чл.10 от сключен между
страните Договор за наем от 25.10.2020г. за заплащане на сумата от 1311.90лв. и е осъден
да заплати разноски по делото от 350лв.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е
неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови
друго, с което да уважи предявения от ищеца(понастоящем въззивен жалбоподател) против
ответницата ( понастоящем ответница по въззивната жалба) , осъдителен иск за парично
вземане за неустойка. Излага се становище, че въззивният жалбоподател „Напредък 2020“-
1
ООД като наемател по едногодишен договор за наем на земеделски земи, сключен с
ответницата по въззивната жалба А. Б. И., е бил възпрепятстван да упражнява правата си по
договора за стопанската 2021г.-2022г, по причина на това, че наемодателката е сключила
паралелен договор за наем на същите земеделски земи с друг наемател „Агро
*******************“-ООД, за срок от три години, вписан в СВ, а последният е сключил
договор за пренаемане с крайния наемател „Светланд“-ЕООД На основание „37б, ал.6,т.2 от
ЗСПЗЗ, ОЗС –Плевен е регистрирал договора с последния, тъй като вписваният договор има
предимство пред невписания.
Прави се искане да бъде прието представеното с въззивната жалба
удостоверение, издадено от Общинска служба „Земеделие“-Плевен, ИРМ-Пордим, а ако
съдът счете, че представеното доказателство не изяснява в пълна степен фактическата
страна по спора, да бъде задължена ОСЗ-Плевен на основание чл.192 от ГПК да представи
конкретно посочен договор за наем на земеделски земи.Представено е копие от заявлението
за връчване на третото лице съгласно чл.192,ал.2 от ГПК.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответницата.
В предоставения срок, ответницата по въззивната жалба А. Б. И., която
е и ответник по иска в първата инстанция, чрез процесуалния представител адв.В. П. от АК-
Плевен, със съдебен адрес в гр.Плевен, **************, е подала Отговор на въззивната
жалба, регистриран с Вх.№16470/06.07.2022г. по регистъра на Плевенски районен съд.
В отговора е изразено становище за неоснователност на въззивната
жалба и се предлага да се потвърди обжалваното решение като правилно и да се присъдят
разноски в полза на тази страна. Изтъква се, че не е доказано твърдението на въззивника,
ответницата по въззивната жалба да е препятствала ползването на наемите земи по
договора за наем, сключен между страните по делото.
С Определение №1077/20.07.2022г., постановено по реда на чл.267 от
ГПК, въззивният съд е постановил следното (л.22 и сл.):
Приел е представеното с въззивната жалба писмено доказателство -
Писмо с изх.№РД-12-02-484-1/14.06.2022г., Изпратено от Общинска служба „Земеделие“-
Плевен, ИРБ-Пордим до въззивния жалбоподател „Напредък -2020“-ООД.
Приел е представена с въззивната жалба молба по чл.192,ал.2 от ГПК и
е разпоредил препис от нея да се връчи на третото лице – ОСЗ-Плевен, ИРМ-Пордим;
Задължил е на основание чл.192,ал.1 от ГПК неучастващо в делото
лице – Общинска служба „Земеделие“-Плевен,ИРМ-Пордим в 1-месечен срок от връчване
на молбата да представи намиращ се в него документ - Договор за наем на земеделски
земи, сключен между „АГРО ЗГАЛЕВО“-ООД и „СВЕТЛАНД“-ЕООД.
С Писмо изх.№ РД-12-02-41-1/04.08.2022г., регистрирано с Вх.
№7466/08.08.2022г. на ПлОС, третото лице ОСЗ-Плевен, е изпратило копие на Договор за
ваем на земеделска земя, сключен на 07.04.2021г. между „Агро *******************“-ООД
като наемодател и „Светланд“-ЕООд като наемател.(л.29-л.31 от настоящето дело)
2
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция, проведено на
25.10.2022г., съдът е приел като писмено доказателство, изпратения документ.
В същото съдебно заседание, страните чрез процесуалните
представители – адв. О.Л. за въззивния жалбоподател и адв. В.П. за ответника по въззивната
жалба, поддържат становищата, заявени във въззивната жалба и отговора на същата.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти възз.гр.с-в,
като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба ,
обсъди събраните доказателства, съобрази закона и относимата съдебна практика, приема
следното:
Въззивната жалба, регистрирана с Вх. №15130/22.06.2022г. по регистъра на
РС-Плевен, подадена от „НАПРЕДЪК 2020“-ООД, ЕИК-************** - ищец в
първоинстанционното производство по гр.д.№210/2022г. по описа на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение, чрез процесуалния представител адв. О.Л. от АК-
Плевен, с адрес за връчване на книжа и съобщения в гр. Плевен, **************,
срещу постановеното от ХІ-ти гр.с-в съдебно Решение №816/02.06.2022г., с което е
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от него против ответницата
А. Б. И., ЕГН-********** с адрес в гр.Плевен, **************, иск с правно основание
по чл.92 във вр. чл.79 от ЗЗД и цена 1311.90лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, е подадена в срок, срещу съдебен акт,
подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д. № 210/2022г.по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание осъдителен иск
за парично вземане за неустойка, с правно основание по чл.92,ал.1 от ЗЗД и цена 1311.90лв.,
предявен от ищеца (понастоящем въззивен жалбоподател) търговско дружество
„НАПРЕДЪК 202“-ООД, ЕИК- *******************, със седалище и адрес на управление в
гр.Плевен, *******************, представлявано от С.Ц.А., чрез пълномощник адв. И.А. от
АК-Плевен, срещу ответника( понастоящем ответник по въззивната жалба( А. Б. И., ЕГН-
********** с постоянен адрес в гр.Плевен, *******************.
В исковата молба се твърди следното:
На 25.10.2020г. между страните по делото е сключен договор за наем
на земеделска земя за една година считано от 01.10.2021г. – до 30.09.2022г. Съгласно чл.5
ал.2 от договора, наемодателят се задължава да осигури на наемателя безпрепятствено е
необезпокоявано ползване на наетите земеделски земи за срока на договора. Съгласно чл.10
от договора, при преждевременно прекратяване на договора по вина на наемодателя, същият
дължи неустойка в удвоен размер на договорения наем за съответната площ за съответната
стопанска година до изтичане на договора. На 10.02.2021г., ответницата сключила договор
за наем за срок от три стопански години с „Агро *******************“-ООД, считано от
3
01.10.2021г. С покана уведомление, получена на 29.10.2021г.,ищецът поканил ответницата
да му заплати неустойка по договора в размер на 1311,90 лева, представляваща удвоения
размер на договорения наем. Тъй като ответницата не заплатила претендираната сума, за
ищецът възникнал правен интерес от водене на дело.
Петитумът на исковата молба е а бъде осъдена ответницата да заплати
на ищеца на основание чл. 92,ал.1 от ЗЗд, сумата от 1311.90лв., представляваща неустойка в
удвоен размер на договорения наем за съответната площ за стопанската 2021г/2022г.,
дължима преждевременното прекратяване на договора по вина на наемодателя..
В срока по чл.131 от ГПК, е постъпил Отговор на исковата молба,
подаден от ответницата А. Б. И., чрез пълномощника адв. В. П. от АК-Плевен, в който се
изразява следното становище:
Не се оспорват следните твърдения: Сключването на
25.10.2020г.между страните на договор за наем за една стопанска година считано от
01.10.2021г. до 30.09.2022г.; Сключването 10.02.2021г. на договор между ответницата и
„Агро *******************“-ООД, на договор за наем за три стопански години считано от
01.10.2021г.
Оспорва се неизправна страна по договора да е ответницата и се
твърди, че неизправна страна по договора е ищецът, тъй като е бил длъжен до 31.07.2020г.
да заяви пред ПК Пордим че ще обработва земеделските земи през стопанската 2021г /
2022г. и не е изпълнил това свое задължение. Договорът може да бъде развален по взаимно
съгласие или с изтичане но срока, а в случая нито едно от двете условия не е налице.
Договорът е прекратен и не дължи претендираната неустойка.
В първата инстанция са допуснати и събрани сочените от страните
писмени доказателства.
Плевенският районен съд, Гражданско отделение, ХІ-ти гр.с-в, се е
произнесъл с обжалваното Решение №816/02.06.2022г., с което е отхвърлил като
неоснователен предявеният от ищеца против ответницата осъдителен иск с правно
основание чл.92,ал.1 от ЗЗД.
За да постанови горния резултат, съдът е приел следното в решаващите
мотиви на съдебния акт:
Липсва подадено заявление по чл.70 ал.1 ППЗСПЗЗ от „Агро
*******************“-ООД, което е имало право да заяви и ползва процесните имоти, тъй
като ги ползва на основание вписан в АВп договор за наем. Установено е, че имотите се
ползват от трето лице - „Светланд“-ЕООД, но не е установено на какво основание. След
като по делото не са представени доказателства ответницата да е предоставила под наем
имотите на „Светланд“ - ЕООД, което да обоснове правно основание за ползването им, то
съдът приема, че не се доказа нейно виновно поведение. Ако „Агло *******************“-
ООД е преотдало процесните имоти на „Светланд“-ЕООД, то е следвало този договор за
пренаемане също да е бил вписан, каквито данни по делото няма. Видно от приложената
4
справка от АВп по партидата на собственика няма вписан договор за преотдаване под наем
от страна на „Агро *******************“-ООД по отношение на процесните имоти. С
оглед изложеното, съдът е приел, че не е доказано виновно поведение от страна на
наемодателя, което да възпрепятства ищеца да ползва трите имота. Наемателят по вписания
договор за наем „Агро *******************“-ЕООД не е подал заявление по чл.70,ал.1 от
ППЗСПЗЗ, което би възпрепятствало ищеца. При тези изводи, не е установено наличието на
всички елементи от фактическия състав, от който възниква задължението на наемодателя за
заплащане на неустойка, поради което предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.
въззивен състав приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и
частично ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания за нищожност и/или
недопустимост на обжалваното решение, а въззивният съд съгласно правомощията по
чл.269 от ГПК, не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или
недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази писмените доказателства, събрани в двете инстанции, и приема следното от
фактическа страна съобразно последователността в настъпване на правно-релевантните
факти:
Ищецът в първата инстанция „Напредък -2020“ -ООД, ЕИК-
************** е който е въззивен жалбоподател по настоящето дело, е търговско
дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър през 2016г. със
седалище и адрес на управление в гр.Плевен, ******************* и управител С.Ц.А..(л.4-
л.7 от първоинстанционното дело);
Бащата на ответницата в първата инстанция, а сега ответница по
въззивната жалба – А. Б. И., ЕГН-********** с постоянен адрес в гр.Плевен,
*******************, б.ж. на гр.Плевен – Б.Т.М., е бил собственик на земеделски земи в
землището на с.*******************, Община-Пордим, Област-Плевен, както следва:
НИВА с идентификатор 30590.55.181 с площ 4.000дка в местността
„*******************“; НИВА с идентификатор 30590.55.19, с площ 4.119дка в същата
местност(„*******************“) и НИВА с идентификатор 30590.98.46 с площ 5.000дка в
местността „*******************“. По отношение на посочените земеделски имоти,
собственикът е сключвал последователно едногодишни договори за наем на земеделски
земи с ищеца( понастоящем въззивен жалбоподател) –търговско дружество „Напредък-
2020“-ООД. (л.31-л.34 от първоинстанционното дело). Последният договор е бил сключен
на 26.09.2019г. за периода от 01.10.2020г. до 30.09.2021г.(л.31)
На 06.05.2020г. бащата на ищцата е починал и е оставил двама
наследници по закон- съпруга Веска Цветанова Маринова и дъщеря А. Б. И. – ответница по
въззивната жалба в настоящето производство.(л.13 от първоинстанционното дело); На
25.10.2020г, последната в качеството на наследник на баща си Борис Тишков Маринов,
5
кято по закон притежава ½ част от наследството му, е сключила с ищеца( сега въвзивен
жалбоподател) „Напредък – 2020“-ООД, договор за наем на същите три земеделски имота:
НИВА с идентификатор 30590.55.181 с площ 4.000дка в местността
„*******************“; НИВА с идентификатор 30590.55.19, с площ 4.119дка в същата
местност(„*******************“) и НИВА с идентификатор 30590.98.46 с площ 5.000дка в
местността „*******************“.) за срок от една година, считано от 01.10.2021г. до
30.09.2022г., при наемна цена от 50.00лв. за дка. (л.10 и сл.)
Сключеният между страните договор съдържа следните клаузи:
Съгласно чл.5,ал.1 , наемодателят се задължава да предаде наетия/те
по договора недвижим/и имот/и, в състояние, което отговаря на целта на ползването му/им.
Съгласно ал.2, наемодателян се задължава да осигури на наемателя безпрепятствено и
необезпокоявано ползване на наетия/те с договора имот/и.
Съгласно чл.10, изр.1, при преждевременно прекратяване на договора
по вина на наемодателя, същият дълги неустойка на наемателя в удвоен размер на
договорения наем за съответната площ за всяка от стопанските години, до края на неговото
изтичане.
На 10.02.2021г., ответницата по въззивната жалба А. Б. И.,като
наемодател, сключила с друг наемател – неучастващо в делото лице „Агро
*******************“-ООД, договор за наем на същите три земеделски имоти, но за срок
от три години, със същата начална дата – 01.10.2021. Договорът е вписан в СВ-Плевен на
10.02.2021г.(Този факт се установява от приложената справка от Имотния регистър на
Служба по вписванията-Плевен –л.8 , както и от признанията на ответницата в отговора на
исковата молба)
На 07.04.2021г. между неучастващи в делото търговски дружества –
„Агро *******************“-ООД като наемодател и „Светланд“-ООД като наемател, е
сключен договор за наем за срок от една година, считано от 01.10.2021г.,на множество
конкретни земеделски имоти в землището на с.*******************, между които в т.2,т.3
и т.4 са посочени имотите, които „Агро *******************“-ООД е наел от ответницата
по въззивната жалба: НИВА с идентификатор 30590.55.181 с площ 4.000дка в местността
„*******************“; НИВА с идентификатор 30590.55.19, с площ 4.119дка в същата
местност(„*******************“) и НИВА с идентификатор 30590.98.46 с площ 5.000дка в
местността „*******************“.Т.е. по отношение на трите имоти е сключен договор за
пренаемане. (Договор на л.30 от въззивното дело)
На основание чл.70,ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.37в,ал.1 от ЗСПЗЗ,
наемателят „СВЕТЛАНД“-ЕООД, чрез своя представляващ е подал до Общинска служба
по земеделие-Плевен, Заявление, регистрирано с Вх.№30/14.07.2021г., за земеделските земи,
които ще ползва през стопанската 2021/2022г. В него изрично е посочил, че ще ползва трите
имота ( притежание на наследниците на Б.Т.М.) на основание договор за пренаемане. –
т.28,т.102 и т.157 от заявлението.(л.64-л.69 от първоинстанционното дело);
6
На същото правно основание, наемателят Напредък – 2020“-ООД,
чрез своя представител е подал до Общинска служба по земеделие – Плевен,Заявление,
регистрирано с Вх.№ 34/15.07.2021г. за земеделскигте земи, с които желае да участва в
масивите за ползване през същата 2021-2022г. стопанска година. Той също е посочил трите
наети имота от наемодателката А. Б. И. –т.50,т.120 и т.314 от заявлението. (л.72-л.77 от
първоинстанционното дело)
Съгласно Писмо, изходящо от ИРМ-Пордим при Общинска служба
„Земеделие“-Плевен в състава на Областна дирекция „Земеделие“+-Плевен към
Министерство на земеделието, изх.№РД-12-02-484-1/14.06.2022г., е налице дублиране по
отношение на трите процесни имоти (НИВА с идентификатор 30590.55.181 с площ 4.000дка
в местността „*******************“; НИВА с идентификатор 30590.55.19, с площ
4.119дка в местността „*******************“ и НИВА с идентификатор 30590.98.46 с
площ 5.000дка в местността „*******************“), които са посочени в заявленията на
„Напредък 2020“-ООД и „Светланд“-ЕООД. Дублираните имоти са останали в полза на
„Светланд“-ЕООД, тъй като се ползват на основание договор за пренаемане с „Агро
*******************“-ООД.(л.9-л.11 от въззивното дело)
На 27.10.2021г. „Напредък 2020“-ООД е изпратил до А. Б. И. „Покана-
уведомление за прекратяване на договора за наем на земеделска земя от 25.10.2020г“, с
която е уведомил адресата, че поради неизпълнение на поетите задължения съгласно
чл.5,ал.2 от Договора, изразяващи се в сключването на договор за наем с „Агро
*******************“-ООД по отношение на имотите, предмет на договора за наем,
едностранно се прекратява договора, считгано от датата на получаване на съобщението. Със
същата А. Б. И. е поканена да заплати на дружеството-ваемател сумата от 1311.90лв.,
представляваща неустойка в удвоен размер на договорения наем за съответната площ за
стопанската 2021-2022г. Поканата е получена от А. Б.И. на 29.10.2021г (л.11 и л.12)
Претендираната с поканата сума, не е заплатена доброволно от
ответницата по въззивната жалба А. И.. За присъждане на вземането, „Напредък 2020“-ООД
е предявил на 17.01.2022г.,осъдителен иск с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД и цена
1311.90лв., въз основа на който е образувано първоинстанционното гр.д.№210/2022г. по
описа на Плевенскиш районен съд, Гражданско отделение, по което е постановено
обжалваното решение от ХІ-ти гр.с-в.
Въз основа на установените фактически положения, които като цяло
са безспорни между страните, съдът формира следните правни изводи:
Ищецът „Напредък 2020“-ООД претендира заплащане от ответницата
А. Б. И. на неустойка, уговорена в сключен между страните Договор за наем на земеделска
земя, като се твърди, че претендираното вземане е възникнало в следствие неизпълнение
на договорното задължение от страна на ответницата – наемодател.
Съдът посочва, че договорът за наем на земеделска земя е частен
случай на наемен договор и като всеки такъв също представлява възмездно предоставяне на
ползването на една вещ за определен период от време. Съгласно изменения на ЗСПЗЗ,
7
действащи към момента на сключване на процесния договор през 2020г, както и
понастояшем, са регламентирани условията за сключване на договор за наем на земеделска
земя.Поради това ЗСПЗЗ е специален закон по отношение на договора за наем на
земеделска земя, но за неуредените случай се прилага ЗЗД, като общ закон, уреждащ
договора за наем.
В случая договорът за наем на земеделска земя е сключен с
наемодател- А. Б.И., която е оправомощена за това съгласно чл.4а,ал.1,т.1 от ЗСПЗЗ като е
собственик на същата. Тъй като е за срок от една година,Законодателят не предявява
изисквания наемодателят да притежава повече от 25% от земята, нито предвижда специална
форма за сключване.( Аргумент от следващите разпоредби на чл.4а от ЗСПЗЗ) Страните не
твърдят и съдът не установи сключеният между страните договор да противоречи на закона
и/или морала, поради което същият е действителен и подлежи на изпълнение.
Основното задължение на наемателя при всеки договор за наем,
включително и при договор за наем на земеделска земя, е да предаде на наемателя
фактическата власт върху наетата вещ.
В процесноя случай не се спори, че за един и същ период от време –
стопанската 2021г-2022г., обхващата периода от 01.10.2021г. до 30.09.2022г, ответницата по
въззивната жалба е сключила договори за наем на едни и същи земеделски земи( 3бр. ниви
м землището на с.*******************) с двама различни наематели: На 25.102020г. с
въззивния жалбоподател „Напредък 2020“-ООД за срок от една година , а на 10.02.2021г. с
неучастващо в делото дружество „Агро *******************“-ООД за срок от три
години.Тъй като вторият договор е за срок над една година, същият е сключен в писмена
форма с нотариално удостоверяване на подписите и е вписан в Службата по вписванията-
Плевен, съгласно чл.4б от ЗСПЗЗ.
Спорни са въпросите: Изпълнила ли е ответницата по иска, която е и
ответник по въззивната жалба А. Б. И. като наемодател по материалното правоотношение,
задължението си по чл.5,ал.2 от договора за осигуряване на безпрепятствено и
необезпокоявано ползване от страна на ищеца( въззивник) като наемател, на наетите три
земеделски имота, представляващи ниви с обща площ от 13.119дка в землището на
с.*******************, Област-Плевен.
Съдът намира, че с оглед предмета на престацията, която
наемодателят дължи по договора за наем, както физически, така и юридически е
невъзможно, същият да изпълни задължението си за предаване владението на наетата една
и съща вещ на наемателите по сключени от него два паралелни договора с различни правни
субекти. Няма данни между общият наемодател и двамата паралелни наематели, да е
постигната някаква договореност за съвместно ползване на отделно наетите земи, а точно
обратно – налице е конкуренция между тях. Следователно, ответницата като наемодател е в
състояние да изпълни задължението за предаване на вещта само по отношение на един от
двамата наематели. Последната е съзнавала това, тъй като при наличие на сключен договор
с въззивника „Напредък -2302“-ООД, е сключила втори договор за същите земи и със същия
8
начален период , с друг наемател, без да прекрати договора с първия. Освен това,
сключвайки втори договор, който е вписан в СВ, за разлика от първия, който не подлежи на
вписване, наемодателят А.И. лишава наемателя „Напредък 2020“-ООД от възможността да
регистрира ползването на наетите земеделски имоти в Общинска служба по земеделие, тъй
като съгласно чл.37б.,ал.6 от ЗСПЗЗ,когато за един и същ имот са представени за
регистриране повече от един договор за наем или за аренда на земеделска земя, в
общинската служба по земеделие се регистрира:1. договорът, вписан в службата по
вписвания с най-ранна дата;2. вписаният договор – при представяне за регистриране на
вписан и невписан договор. Именно на това основание, при наличие на заявления, подадени
от двама наематели на земеделски земи, дублираните имоти са регистрирани за ползване на
„Светланд“-ЕООД, който ги държи на основание договор за пренаемане, сключен с „Агро
*******************“ - ООД, чийто договор за наем с ответницата А. И. е вписан в
службата по вписванията, тъй като е за срок от три години. След като в резултат на втория
сключен договор, е отнета възможността въззивникът „Напредък 2020“-ООД да се
регистрира в ОбСЗ на основание чл.70 от ППЗСПЗЗ във вр. чл.37б от ЗСПЗЗ, последният е
лишен и от възможността на субсидиране на основание Закона за подпомагане на
земеделските стопани(ЗПЗС).
По изложените съображения, съдът приема, че ответницата по
въззивната жалба не е изпълнила задължението си да осигури безпрепятствено и
необезпокоявано ползване на наетите имоти, което е поела със сключването на договора,
което е основание за едностранно разВ.не на договора от страна на насрещната страна. В
случая разВ.нето е извършено с едностранно волеизявление на наемателя „Напредък 2020“-
ООД, адресирано до наемодателката А. Б. И., наименувано „Покана-уведомление за
прекратяване на договора“, достигнало до адресата чрез връчването му от куриерска агенция
на 29.10.2021г.
При това положение следва да се приеме, че сключеният между
страните договор за наем на земеделска земя е развален поради неизпълнение от страна на
наемодателя, с едностранно волеизявление на изправната страна – наемател, съгласно
чл.87,ал.1 от ЗЗД.
Възражението на ответницата по въззивната жалба (и ответница по
иска в РС), че е изпълнила задължението си по договора, е неоснователно пред вид
събраните по делото доказателства. Както беше посочено, за да се приеме, че е налице
неизпълнение по отношение на задължението за предаване на вещта, е достатъчно да се
посочи, сключването на втори наемен договор със същия предмет, но който има приоритет с
оглед по-дългия си срок съгласно чл. 37б, ал.6 от ЗСПЗЗ. Обстоятелството, че за предходен
период земите са били ползвани от въззивника на основание наемни договори, сключени с
наследодателя на въззиваемата И., не означава, че същите са останали в негово държане
след изтичането на стопанската 2020-2021г. и сключването на нов договор с „Агро
*******************“-ООД, пренаемане от „Светланд“-ЕООД, който съгласно чл.70 от
ППЗСПЗЗ във вр. чл.37б от ЗСПЗЗ е регистрирал същите в ОСЗ с цел сформиране на
9
масиви.
Неоснователно е и възражението на въззиваемата, че в договора не е
предвидено прекратяване на договора на основанието, посочено в исковата молба.-
Въззивният съд приема, че независимо от използвания термин “прекратяване“, с оглед
съдържанието на „Поканата-уведомление“, както и на фактическите твърдения, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба, действителната воля на наемодателя е за
разВ.не на договора поради неизпълнение съгласно общите правила на ЗЗД. В тази връзка
следва да се посочи, че термините „ прекратяване на договор“ и „разВ.не на договор“ не
са еднозначни понятия, а се отнасят като общо към частно: Прекратяване представлява
прекъсване на договорната връзка и преустановяване на действието й, като съществуват
различни видове прекратяване. РазВ.нето на договор е вид прекратяване, при което
действието му се преустановява със съответни правни последици заради виновно
неизпълнение на една от страните по договора. Прекратяването и разВ.нето на договор се
различават по наличието на вина, правните последици, действието на
прекратяването/разВ.нето във времето спрямо страните, възникването на допълнителни
задължения и отговорности, което е основно при разВ.нето. Следователно, липсата на
посочените основания за прекратяване на договора в чл.9, не означава, че договорът не
може да се развали по общите правила на ЗЗД.
РазВ.нето на договора е основание за задействане на договорни клаузи
за обезщетение или неустойка. Ищецът като изправна страна претендира заплащане на
уговорената неустойка. Съгласно чл.92,ал.1 от ЗЗД,неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.Съгласно ал.2, ако
неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е
изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.
По настоящия спор, неустойката в тежест на виновния наемодател, е
уговорена в чл.10 от договора в удвоен размер на уговорения наем за съответната площ за
всяка от стопанските години до края на неговото изтичане. Ищецът претендира неустойка в
размер на 1311.90лв., съответстваща на удвоения размер на наема за една година на
13.119дка по 50лв./дка годишно. Съдът обаче намира, че неустойка, изчислена по начина,
предвиден в договорния текст, не се дължи за целия срок на договора, а времето от
30.10.2021г. до 30.09.2022, по следните съображения:Първо: В „Поканата-уведомление“,
наемателят е съобщил на наемодателя, че прекратява договора считано от датата на
получаване на съобщението.(Както беше посочено, съдът приема, че „прекратява“ се
използва в смисъл на „разВ.“. Съгласно начина за броене на срокове, при положение, че
поканата е връчена на 29.10.2021г, следва да се приеме, че разВ.нето е от следващия ден –
30.10.2021г.); Второ: Съгласно чл.88,ал.1 от ЗЗД, разВ.нето има обратно действие освен
при договорите за продължително или периодично изпълнение. Договорът за наем е именно
от вида на посочените изключения, поради което разВ.нето му има действие занапред;
Трето: При положение, че до края на стопанската 2020-2021г., която приключва на
10
30.09.2021г, процесните земеделски земи са ползвани от въззивника на основание наемен
договор, сключен с бащата на въззиваемата А. Б.И., не са представени доказателства, че е
преустановена неговата фактическата власт върху тях до края на м. октомври 2021г, когато
е развален договора чрез едностранно волеизявление.
Мотивиран от горното, съдът приема, че от претендираната сума от
1311.90лв., представляваща неустойка, изчислена съгласно чл.10 от договора за една година
– от 01.10.2021г. до 30.09.2021г., следва да се извади сумата от 105.68лв., съответстваща на
неустойката за периода от 01.10.2021г. до 29.10.2021г, за който разВ.нето няма действие по
изложените по-горе съображения. При това положение ответницата А. Б. И. следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца „Напредък 2020“-ООД, на основание чл.92,ал.1 от ЗЗД, сумата
от 1206.22лв., представляваща разлика между претендираната сума от 1311.90лв. и
недължимата според съда сума от 105.68лв. за времето от 01.10.2021г. до 29.10.2021г.вкл.
За разликата над 1206.22лв. до претендираня размер от 1311.90лв. и за периода от
01.10.2021г. до 29.10.2021г., искът за неустойка следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът не установи ответницата да е упражнила правото си по
чл.92,ал.2 от ЗЗД за намаляване на неустойката поради прекомерност.
От изложеното е видно, че въззивнят съд на база доказателства,
събрани в двете инстанции, достига до фактически и правни изводи, които са различни от
тези, които е установил първоинстанционнят съд. Затова обжалваното решение следва да
бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният от ищеца против ответницата иск с
правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД за сумата от 1206.22лв., представляваща неустойка
съгласно чл.10 от Договор № 32100148/25.10.2020г. за наем на земеделска земя, за периода
от 30.10.2021г. до 30.09.2022г., а в останалата част, в която е отхвърлен иска за сумата от
105.68лв.- неустойка по договора за периода от 01.10.2021г. до 29.10.2021г., решението като
правилно следва да бъде потвърдено.
Относно разноските по водене на съдебното производство,
въззивният съд съобрази следното:
И двете спорещи страни претендират присъждане на разноски за
двете съдебни инстанции, за които са представили списъци по чл.80 от ГПК.
С оглед изхода на делото, въззивният жалбоподател, който е ищец в
първоинстанцонното производство има право на разноски съобразно уважената част от иска
съгласно чл.78,ал.1 от ГПК, ответницата по въззивната жалба, която е и ответница в
първата инстанция – разноски съобразно отхвърлената част от иска съгласно чл.78,ал.3 от
ГПК.
Искът с цена 1311.90лв. е уважен частично за сумата от 1206.22лв. и
отхвърлен за сумата от 105.68лв., представляваща разлика над 1206.22лв. до 1311.90лв.
Ищецът (понастоящем въззивен жалбоподател) - „Напредък -202“-
ООД със седалище в гр. Плевен, е направил разноски от 846.48лв. за първа инстанция, вкл. и
11
за обезпечителното производство, съгласно списъка по чл.80 от ГПК на л.79 от
първинстанционното дело. За въззивна инстанция е направил разноски от 411.00лв.
съгласно списъка на л.36 от настоящето дело, или общо разноски за съдебното производство
от 1257.48лв. Съразмерно на уважената част от иска, следва да му се присъдят разноски за
двете инстанции в размер на сумата от 1156.18лв. на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Ответницата (понастоящем ответница по въззивната жалба) – А. Б. И.
с постоянен адрес в гр.Плевен, е направила разноски от 700.00лв. за двете инстанции – по
350.00лв.-адвокатско възнаграждение за всяка, съгласно представените списъци по чл.80 от
ГПК и договори за правна помощ. Съразмерно отхвърлената част от иска, следва да й се
присъдят разноски за двете инстанции в размер на сумата от 56.39лв. на основание
чл.78,ал.3 от ГПК.
Съгласно чл.280,ал.3 във вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК, въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно РЕШЕНИЕ №816/02.06.2022г. на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ХІ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.
№210/2022г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от „НАПРЕДЪК 202“-ООД, ЕИК- *******************,
със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, *******************, представлявано
от С.Ц.А., срещу А. Б. И., ЕГН-********** с постоянен адрес в гр.Плевен,
*******************, ИСК с правно основание чл.92,ал.2 от ЗЗД , за СУМАТА от
1206.22лв., представляваща неустойка съгласно чл.10 от Договор №
32100148/25.10.2020г. за наем на земеделска земя за периода от 30.10.2021г. до
30.09.2022г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. Б. И., ЕГН-********** с постоянен адрес в гр.Плевен,
*******************, ДА ЗАПЛАТИ на „НАПРЕДЪК 202“-ООД, ЕИК-
*******************, със седалище и адрес на управление в гр.Плевен,
*******************, представлявано от С.Ц.А., на основание чл.92,ал.1 от ЗЗД,
СУМАТА от 1206.22лв.( хиляда двеста и шест лв. и 22ст), представляваща
НЕУСТОЙКА съгласно чл.10 от Договор № 32100148/25.10.2020г. за наем на
земеделска земя, за периода от 30.10.2021г. до 30.09.2022г.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №816/02.06.2022г. на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ХІ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.
№210/2022г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от „НАПРЕДЪК 202“-ООД, ЕИК- *******************,
12
със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, *******************, представлявано
от С.Ц.А., срещу А. Б. И., ЕГН-********** с постоянен адрес в гр.Плевен,
*******************, ИСК с правно основание чл.92,ал.2 от ЗЗД , за СУМАТА от
105.68лв.( сто и пет лв. и 68ст) - неустойка по договора за периода от 01.10.2021г. до
29.10.2021г.
ОСЪЖДА А. Б. И., ЕГН-********** с постоянен адрес в гр.Плевен,
*******************, ДА ЗАПЛАТИ на „НАПРЕДЪК 202“-ООД, ЕИК-
*******************, със седалище и адрес на управление в гр.Плевен,
*******************, представлявано от С.Ц.А., на основание чл.78,ал.1 от ГПК,
СУМАТА от 1156.18лв.( хиляда сто петдесет и шест лв. и 18ст.) – РАЗНОСКИ за две
инстанции съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „НАПРЕДЪК 202“-ООД, ЕИК- *******************,
със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, *******************, представлявано
от С.Ц.А., ДА ЗАПЛАТИ на А. Б. И., ЕГН-********** с постоянен адрес в гр.Плевен,
*******************, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, СУМАТА от 56.39лв.( петдесет и
шест лв. и 39ст.) – РАЗНОСКИ за две инстанции съразмерно отхвърлената част от
иска.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13