Разпореждане по дело №228/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 174/23.12.2010 г., постановено по гр.д. № 1537/2010 г. по описа на РС – Кърджали, същият С. е признал за установено по отношение на „А.” Е. със седалище и адрес на управление гр. К., б. „Б.” № *, вх. „*”, . *, ап. *, с ЕИК *, че Л. А. Ю. с ЕГН *, гр. К., ж. к. „В.” *, вх. „*”, ап. *, има парично вземане от „А.” Е., гр. К., в размер на сумата от 10256,46 лева, представляваща дадена на отпаднало основание сума, ведно със законната лихва, считано от 23.07.2010 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 2332/28.07.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1216/2010 г. РС – Кърджали. Ответникът „А.” Е. е осъден да заплати на ищеца Л. Ю. сумата от 2952 лева, представляваща разноски по делото. С Решение за поправка № 162/13.01.2011 г., постановено по същото дело, РС – Кърджали е допуснал по´равка на очевидна фактическа грешка в решението от 23.12.2010 г. досежно валутата на признатото за установено вземане, като, съгласно това решение за поправка, същата следва да се чете „евро” вместо „лева”. За да признае за установено процесното вземане, районният С. е приел, че сумата по него е дадена въз основа на договор, който е развален от ищеца поради забава на ответника.

Недоволен от Решение № 174/23.12.2010 г., постановено по гр.д. № 1537/2010 г. по описа на РС – Кърджали, е останал ответникът „А.” Е., гр. К., който го обжалва пред настоящата инстанция. Твърди, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по недопустимо преждевременно предявена искова претенция. Счита, че нотариалната покана, отправена до ответното дружество и съдържаща изявлението за разваляне на договора не е връчена редовно, както и че липсват доказателства относно наличие на обстоятелствата по чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, включително това, че поради забавата на длъжника изпълнението е станало безполезно за кредитора. Релевира становище, че по делото не е установена изрядност на ищеца в правоотношението. Иска от въззивния С. да обезсили обжалваното решение и да прекрати делото или същото решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира направените пред двете инстанции разноски.

Отговор по жалбата не е постъпил.

Жалбоподателят, призован при условията на чл. 50, ал. 4 от ГПК, не се представлява в откритото съдебно заседание пред въззивния С.. Въззивникът е посочил по-рано в хода на производството съдебен адрес, различен от вписания в регистъра, без да посочи на този адрес съдебен адресат, поради което връчването е извършено на адреса по вписване (виж Определение № 9453/17.09.2008 г., постановено по адм.д. № 10330/2008 г. на ВАС, II отд.).

Ответникът по жалбата не се явява лично пред втората съдебна инстанция. Вместо него се явява процесуалният му представител. Последният оспорва жалбата. Претендира в полза на доверителя си направените в хода на въззивното производство разноски.

Въззивният С. намира, че обжалваното решение е валидно. То е и допустимо. Това е така, въпреки че в исковата молба е посочено, че се иска установяване по отношение на ответника на вземане за главница по договор, което съответства и на съдържанието на издадената преди това заповед по чл. 410 от ГПК, а с решението е отхвърлен иск за вземане, представляващо дадена на отпаднало основание сума. Съдът правилно е квалифицирал иска предвид изложените в исковата молба факти и направеното въз основа на тях искане. Съгласно уредбата на първоинстанционното гражданско производство страните излагат фактите и претенциите си въз основа на тези факти, т. е. – основанието и петитума на иска, а съдът е този, който следва да подведе тези обстоятелства и претенции под дадена правна норма, което районният С. в случая е направил съвсем правилно. Що се отнася до конкретно релевираните от жалбоподателя съображения за недопустимост, следва да се посочи, че същите представляват съображения по съществото на спора, а именно – относно това дали процесният договор е развален или не.

Решението на първата съдебна инстанция е правилно, като мотивите за това са следните:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 93, ал. 2 от ЗЗД. В исковата си молба Л. А. Ю. от гр. К. сочи, че е сключила договор с ответника „А.” Е., гр. К., въз основа на който е дала процесната сума. Същият договор не е изпълнен от страна на дружеството в уговорения срок, включително имотът, който е следвало да бъде построен, не е завършен в договореното състояние, като длъжникът е изпаднал в забава повече от 16 месеца. Поради изключителната забава изпълнението е станало безполезно за Л. Ю., която, чрез отправена до дружеството и връчена му надлежно нотариална покана е развалила договора. С поканата е поискано връщането на сумата от 10256,46 евро, платена по договора. Ответникът не е върнал тази сума. Въз основа на горното към съда е отправено искане да бъде признато за установено, че по отношение на ответника съществува вземането на ищеца в размер на 10256,46 евро, представляващо главница по договор от 19.12.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2010 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 6902 лева. Иска се също и присъждане на разноски по исковото производство.

Съгласно приложения по делото анекс към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 19.12.2008 г. между ищеца като купувач и ответното дружество като продавач и строител, ответникът се е задължил да построи описан в анекса апартамент в срок до 30.03.2009 г., в посоченото в чл. 6 от същия състояние, както и в срок до 30.03.2009 г. да бъде сключен окончателен договор за покупко-продажба на имота между страните. Видно от този анекс, купувачът е заплатил сумата от 10256,46 евро – част от общата дължима от негова страна сума по договора в размер на 20000 евро.

С наличната по делото нотариална покана, представена на 10.06.2010 г. пред нот. Д. Г. с район на действие района на РС – Кърджали, което представяне е видно от направеното от същата дата удостоверяване от помощник-нотариус по заместване Р. Н., Л. А. Ю. е отправила изявление до „А.” Е., гр. К., представлявано от управителя Х. А. Р., за разваляне на договора от 19.12.2008 г. поради неизпълнение на произтичащите от договора задължения на дружеството. Със същата покана е поискано и връщане на сумата от 10256,46 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.12.2008 г. до окончателното й изплащане. Върху поканата е направено нотариално удостоверяване от 10.06.2010 г. относно връчването на Х. А. Р. Приложени са още уведомление от помощник-нотариус по заместване Р. Н. до Х. Р., с което последният е уведомен за оставена за връчване нотариална покана, както и протокол, съставен от помощник-нотариуса във връзка с пускане на уведомлението в пощенската кутия на адреса на дружеството и оставяне на това уведомление на бащата на управителя Х. Р..

Видно от издаденото от ОС - Кърджали удостоверение от 23.07.2010 г., седалището и адресът на ответното дружество е този, който е посочен в нотариалната покана.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1216/2010 г. по описа на РС – Кърджали, Л. Ю. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземането, чието установяване е поискано впоследствие от съда, каквато е издадена по делото. Същата е отменена от ОС - Кърджали частично досежно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 2550 лева. Във връзка със заповедта, от страна на длъжника е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК.

Посоченият по-горе анекс притежава формална доказателствена сила относно изявленията, направени от страните, поради което и следва да бъде кредитиран от съда касателно тези изявления. Анексът следва да бъде кредитиран и що се отнася до факта на плащането от страна на ищеца, доколкото този неблагоприятен за ответната страна факт е удостоверен от нея в същия документ.

Приложените нотариални удостоверявания и другите изходящи от помощник-нотариус по заместване Р. Н. документи притежават материална доказателствена сила относно удостоверените в тях фактически положения, поради което съдът следва да приеме за настъпили съответните обстоятелства. Материална доказателствена сила притежава и посоченото по-горе удостоверение от ОС – Кърджали, поради което то също следва да бъде кредитирано от съда.

При така събраните доказателства по делото, от правна страна следва изводът, че между страните е сключен договор, който ответникът не е изпълнил, доколкото по делото не са налице каквито и да било твърдения, а още по-малко - доказателства за наличие на изпълнение, нито пък такива за обективна невъзможност да се изпълни. Настоящият съдебен състав, предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК, не следва да взема отношение по въпроса относно спазване на съответните процесуални правила при връчването на нотариалната покана за разваляне на договора, доколкото конкретни доводи в тази насока не се сочат от жалбоподателя, поради което и следва да се приеме, че поканата е надлежно връчена на ответника. Соченото от страна на ищеца разваляне на договора е валидно, доколкото смисълът (интересът) от насрещната престация за него е свързан с един разумен срок, който в случая очевидно не спазен, т. е. – изпълнението е станало безполезно по смисъла на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Следва да се добави и това, че евентуалната готовност на ищеца да предложи изпълнение, респективно – липсата на такава, е ирелевантна относно това налице ли е забава на ответника в качеството му на длъжник по договора със съответните й последици, включително правото на разваляне в полза на другата страна по правоотношението. Дори горното да не беше вярно, развалянето отново би било валидно, тъй като сключеният между ищеца и ответното дружество договор от 07.03.2008 г. има и правната характеристика на договор за изработка (чл. 258 и сл. от ЗЗД) предвид задължението на ответника да построи споменатия по-горе апартамент. Съгласно чл. 262, ал. 2 от ЗЗД: „Ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила”. На още по-силно основание поръчващият има същото право, когато срокът вече е изтекъл и работата не е изпълнена. И така, щом договорът е развален, то и основанието на дадената по него от страна на ищеца сума е отпаднало – чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Това налага извода, че вземането на ищеца за сумата, посочена в обжалваното решение, съществува, съответно – решението следва да бъде потвърдено като правилно.

Първоинстанционното решение е непълно, доколкото с исковата молба е поискано признаване за установено по отношение на ответника на вземането и за разноските по заповедното производство за горницата над 2550 лева, в която част заповедта по чл. 410 от ГПК е отменена от ОС – Кърджали, както беше уточнено по-горе. Този пропуск обаче може да бъде отстранен единствено от първоинстанционния С. по реда на чл. 250 от ГПК. Съвсем отделен е въпросът дали претенцията в тази си част се явява допустима. В тази връзка следва да се посочи, че ако се приеме, че искът във визираната му част е недопустим, липсата на произнасяне на първоинстанционния С. по недопустимата претенция няма как да доведе до недопустимост на постановеното от същия С. решение.

Предвид изхода на делото, в полза на въззивния жалбоподател не следва да бъдат присъждани разноски. Такива обаче, във връзка с въззивното производство, следва да бъдат присъдени в полза на ответника по жалбата, относно което е направено искане. Тези разноски, видно от приложения на л. 37 от второинстанционното дело договор за правна защита и съдействие, са в размер на 2500 лева.

Ето защо въззивният С.

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 174/23.12.2010 г., постановено по гр.д. № 1537/2010 г. по описа на РС – Кърджали.

ОСЪЖДА „А.” Е. със седалище и адрес на управление гр. С., У. „Р.” № *, . *, с ЕИК *, да заплати наЛ. А. Ю. с ЕГН *, с адрес гр. К., ж. к. „В.” *, вх. „*”, ап. *, сумата от 2500 лева – разноски по въззивното производство по в.гр.д № 102/2011 г. по описа на ОС – Кърджали.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен С. на Република България чрез Окръжен С. - Кърджали в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: