МОТИВИ към
Присъда № 55/25.09.2019г.
по НОХД №867/2019г.
по описа на ВОС.
Производството
е по Глава 27 от НПК, чл.371т.2 от НПК.
ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА Е ОБВИНИЛА :
К.А.К. в
това, че на 16.03.2015
г., в гр. Варна, на кръстовището на бул. „Вл.Варненчик" и ул. „Генерал
Колев", при управление на моторно превозно средство- автобус
„Мерцедес", с per. № В 4285 КТ, нарушил правилата за движение по пътищата,
а именно: -чл. 119, ал.1 от Закона за движение по
пътищата: „При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре"; -чл.
119, ал. 4 от Закона за движение по пътищата: „ Водачите на завиващите
нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците"; -чл.
20, ал.2 от Закона за движение по пътищата: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението", и по непредпазливост причинил смъртта на E.И.И.,
ЕГН ********** /настъпила на 13.05.2015г./, като деянието е извършено на
пешеходна пътека- престъпление по чл. 343, ал.3
, предл. последно б. „б“, вр. чл. 343, ал.1, б „в", вр. чл. 342, ал.1 от НК.
В с.з.
прокурорът поддържа обвинението и изразява становище, че
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка се
подкрепя от доказателствата по делото, като възведеното спрямо подсъдимия обвинение е
осъществено при нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в
нормите на чл.119 ал. 1 и ал. 4 и чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Намира, че по
делото е установено, че е настъпила
смърт на пострадалата E.И., както
и че този резултат е в причинна връзка с извършеното нарушение на правилата за движение. Предвид горното моли съда да признае
подс. К. за виновен по възведеното му
обвинение, като по отношение вида
и размера на наказанието намира, че следва да се вземат предвид
наличните многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно- чисто съдебно минало към момента на деянието, справката
за нарушител от региона, видно от
която от
2005г. насам К. няма нарушение на правилата
за движение по пътищата, въпреки че е осъществял професия на професионален
шофьор и то в интензивния градски трафик, а така също и
обстоятелството, че ПТП-то е настъпило към края на маневрата, както и особеностите на пътната отсечка. Според прокурора следва да бъде взето предвид и семейното му положение- семеен
човек, изразил е съжаление за извършеното, поради което моли
да му бъде определено наказание под минималния размер,
предвиден за това престъпление, а именно „Лишаване
от свобода“ за срок от една година, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години, като по този
начин счита, че ще се постигнат целите на личната превенция. Предвид
обстоятелството, че Лишаването от право да управлява МПС е задължителна
санкция, която не може да бъде по-малко от
„Лишаването от свобода“, то моли съда кумулативно
да наложи това наказание, което да
е за срок от 1 година, имайки предвид и обстоятелството, че свидетелството за правоуправление
не му е отнето.
Пострадалите И.И.И., И.И.И. и Е.И.И., представлявани в процеса от упълномощения повереник адв.
С. Савов,
са встъпили в процеса срещу подсъдимият К.А.К. в качеството на частни обвинители. Повереникът
им изразява съгласие със посочените от прокурора характеристични
данни относно подсъдимия, но заявява несъгласие, че като смекчаващо
обстоятелство се изтъкват конкретните особености на пътния участък, в който е
управлявал МПС-то подсъдимият, тъй като същият е бил длъжен да се движи с
повишено внимание, което е трябвало да бъде и в задната
част на автобуса, където най-вероятно е попаднала пешеходката. Относно вида и
размера на наказанието повереника предоставя на съдебния състав, като счита, че
следва да се отчете процесуалното поведение на подсъдимия. По отношение на времето,
за което същият би следвало да бъде лишен от право да управлява МПС, повереника
също предоставя на съда да прецени. Заявеното от него
се поддържа лично от
частния обвинител И.И. в съдебно заседание. Единственото
несъгласие изразено от повереника на пострадалите е
във връзка с твърдението на защитата, че за настъпилото ПТП вина има и
пешеходката. В този аспект изтъква обстоятелството, че E.И. е пресичала пътното
платно на пешеходна пътека и именно там е настъпило произшествието.
Подсъдимият К.А.К. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като лично и чрез защитника си моли
съда да му наложи наказанията във вида и размера, посочени от прокурора в пледоарията
му. Защитата счита, че действително в конкретния случай е
налице нарушение на правилата за движение, а именно на чл. 119 и чл. 20 от ЗДвП, но
той на практика не е могъл и не е имал възможност да приеме приближаващата се
към него пешеходка. Счита, че
случая е налице висока степен на
съпричиняване на вредоносния резултат, като в тази връзка изтъква, че са налице
две независимо извършени неправомерни действия- едното от страна на подсъдимия
като водач на МПС, а другото от страната на пешеходката, всяко едно от които е
съдействало за настъпване на резултата. В тази връзка защитата изтъква, че
пострадалата е нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в нормите на чл.
32, чл. 113 и чл.114 ЗДвП. Счита,
че от субективна страна деянието на подс. К. е извършено по непредпазливост, тъй
като той не е предвиждал настъпването на вредните последици, респ. не е предвиждал
настъпването на съпричината за резултата, изрязващ се в неправомерното
поведение на пътното платно на пешеходката, но е бил длъжен да има поведение,
съобразено с правилата за движение по пътищата. Защитата сочи, че нарушавайки
задълженията си като пешеходец, пострадалата сама се е поставила в положение да не може да
предвиди вредоносния резултат, но не отрича вината на подсъдимия за настъпване на това произшествие. В тази връзка
моли съда при определяне на наказанието да вземе предвид чистото съдебно
минало, обстоятелството,
че същият е трудово ангажиран, има добри
характеристични данни, изразил е съжаление, както и високата степен на
съпричиняване за вредоносния резултат на пострадалата. Намира, че целите на
индивидуалната и генералната превенция ще бъдат постигнати с налагане на
наказание „Лишаване от свобода“ за период около година, което да бъде отложено
на основание чл. 66 от НК. Относно кумулативно предвиденото наказание Лишаване
от право да управлява МПС защитникът предлага
срокът му също да бъде една година,
считано от влизане в сила на присъдата.
Варненският окръжен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
К.А.К. е
роден на ***г***., български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работещ.
Подсъдимият К.А.К. живеел със семейството си в гр. Варна. От
около 20 години работел
като шофьор. От 31.03 2014г. Бил назначен в „Транстриумф
холдинг“ АД, гр. Варна по трудов
договор като
водач на автобус, марка „Мерцедес", модел „О405", с per. № В 4285КТ. На
16.03.2015г., подс.
К., управлявал автобус марка „Мерцедес", модел
„О405", с per. № В 4285КТ, като пзвършвал
превоз на пътници в гр. Варна. Около
11.40-11.45ч. с управляваният от него автобус той
се движел по маршрута на автобусна линия № 13 , като се намирал в центъра на гр.
Варна, в бус- лентата на бул. „Владислав Варненчик". С оглед маршрута на линията предстояло му извършване
на маневра завой надясно, след което продължаване
на движението по ул. „Генерал Колев". В автобуса
имало много пътници, част от които били и
правостоящи. Кондуктор в автобуса била св. Луиза Харутюн Агопян. Времето било
ясно, пътната настилка била суха. Асфалтовото покритие на ул. „Ген Колев"
и бул. „Вл.Варнечик"' било в добро състояние, обозначено с вертикална и
хоризонтална пътна маркировка. Ул. „Генерал Колев“
била с две платна за движение, като в дясното платно
имало паркирани един след друг леки автомобили. Водач на един от паркираните
автомобили, който бил таксиметров, бил св. Владимир Д. Тодоров. По това време той се намирал извън автомобила си, като
се бил подпрял на него. В района на
същото кръстовище, но от другата страна на ул. „Ген. Колев", на левия
тротоар, на разстояние 2.3м. от ръба на тротоара на тази улица и на разстояние
6м. от ръба на тротоара на бул. „Вл. Варненчик" се намирал св. Н.Н., който
възнамерявал да пресече по пешеходната пътека ул. Ген. Колев" и да посети
офис на „ Виваком". По десния тротоар на бул. „Вл.
Варненчик", в посока от Образцов дом към ресторант „Рощок" вървял св.
С.Д.Д.. До намиращата се вляво от ул. „Ген. Колев" пицария „Ал Бънди"
стоял св. Б.В.Б.. На левия тротоар на бул. „Вл. Варненчик", срещу
ресторант „Рощок", се намирал св. К.А.К.. В момента,
в който автобусът м.
„Мерцедес", с per. № В 4285КТ, движейки се в бус-лентата достигнал на
разстояние около 7.80м. преди кръстовището на бул. „Вл. Варненчик" с ул.
„Ген. Колев", водачът му- К.К. имал
видимост към пешеходната пътека, маркирана напречно на пътното плътно на ул.
„Генерал Колев". Когато предната част на автобуса и окулярните точки на
водача били приблизително на едно ниво с десния бордюр на ул. „Ген.
Колев", подс. К.
видял, че на тротоара, непосредствено до пътното платно и пешеходната пътека на
ул. „Ген. Колев" стояла пешеходката
св. E.И.И.. Тя била родена на ***г. , висока
около 1.55м., с тегло около 60кг., жизнена, много подвижна, като всеки
ден вървявала по 2-3 км., без да ползва бастун. Била много добре със
зрението и слуха. Живеела заедно със семейството на сина си- св. И.И.И. в
жилище, находящо се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане",'№ 35, вх.2, ет.5,
ап.37. Имала двама внука- синове на св. И.И. а именно свидетелите И.И.И. и Е.И.И..
На
16.03.2015г., св. И. излязла от дома си, като казала
на сина си, че отива до Катедралния храм в центъра на гр. Варна, тъй като имала среща със свои роднини. След срещата,
решила да се прибира към дома си
и тръгнала към спирката на автобуса, която се намирала
до
зимно кино „Тракия". Вървяла по десния тротоар на бул. „Вл.Варненчик"
в посока на Образцов дом. Преминала по тротоара покрай двете маси с пейки,
поставени плътно до стената, пред щанда за закуски към ресторант „Рощок",
стопанисван от „Макс- Нейчев" ООД, с управител св. Ю.Н.Н.. Когато стигнала
до кръстовището с ул. „Генерал Колев, св. И. за кратко спряла до бордюра на ул.
„Ген. Колев", на разстояние около 5 метра преди ориентир 1 /от огледен
протокол от 16.03.2015г. и 09.03.17г.- пътен знак № В27-забранени престой и
паркиране", намиращ се на десен тротоар на ул. „Ген. Колев, на разстояние
11м. от десния бордюр на бул. „Вл.Варненчик" и 0.70м. от десния край на
ул. Ген. Колев"-по посока на огледа/, с намерение да пресече ул.
„Ген.Колев" по маркираната
върху пътното платно пешеходна пътека. През това време, автобусът, управляван
от подс. К.
извършвал маневра-завой надясно от бул. „Вл.Варненчик" към ул. „Ген.
Колев". В
момента, в който предната част на автобуса била подминала с около 0.92м.
мястото, където се е намирала пешеходката, последната стъпила на пешеходната
пътека и тръгнала да пресича ул. „Ген. Колев" в посока на Образцов дом.
Страничното разстояние в този момент -от предната част на автобуса до десния
бордюр на ул. „Ген. Колев" било около 3.50м. През това време, след като
видял стоящата на десния бордюр пешеходка, подс.
К. продължил управлението на автобуса, като
едновременно упражнявал визуален контрол
вляво, по посоката си на движение и вдясно, но поглеждал само през дясното
огледало за обратно виждане. В момента, в който св. И. стъпила на пътното
платно и навлязла върху пешеходната пътека, подс. К. не я е възприел през
стъклото на предната дясна врата, въпреки, че е имал техническа възможност за
това. Не я е възприел и впоследствие през дясното странично огледало, което му
е давал обзор, макар и ограничен на около 1.16м. разстояние от дясната
странична част на автобуса.
През това
време, св. И., вървейки по пешеходната пътека, изминала разстояние около
2.50м., мерено от десния бордюр на ул. „Ген. Колев"/ и на около 4.93м.
преди ориентир 1 и 6.07м. след десния край на бул. „Вл.Варненчик“/,
при
което била ударена от автобуса, управляван
от К.. Ударът между пешеходката и автобуса
настъпил в частта на автобуса, намираща се около долния ръб на предната част на
заден десен калник, който ръб се намира на около 035см. от предната част на задно дясно външно
сдвоено колело. В момента на удара, св. И. се е движила със скорост 4.1км./ч.,
която съставлявала средна граница на движение на „бърз" ход за тази
възраст. В момента на първоначалния контакт, св. И. е била в крачка, със силно
изнесен напред ляв крак, който попаднал под автобуса, в зоната пред задното
външно дясно колело. Кракът /левия/ й
опрял на горепосочения долен ръб на десния калник, което довело до
изтриване на праха в тази част с размери седем сантиметра дължина и един
сантиметър ширина. Последвало увличане
на долния ляв крайник по посока на движение на автобуса, загуба на равновесие
поради това, че десният крак е бил в процес на отвеждане напред, след което
падане на пътното платно /на пешеходната пътека/, частично издърпване на двата
крака по посока на движение на автобуса /надясно по посока на нейното движение/
и прегазване на двата крака на пешеходката от дясното, задно външно колело на
автобуса. Мястото на прегазването на краката на св. И. от автобуса, се намирало
на около 2.80м. вляво от десен бордюр на ул. „Ген. Колев", на около 4.30м.
преди ОР1, на около 6.70м. след десен край на бул. „Вл.Варненчик", мерено
по посока на огледа. От мястото на удара, до момента на прегазването, долен ляв
крайник на св. И. е бил преместен на 0,63м.,
по посока на огледа. В момента на прегазването, тялото на св. И. е било
разположено по гръб към пътната настилка и с лице нагоре, ходилата на двата й
крака са били в една и съща линия, в празното пространство между външното и
вътрешното сдвоени колела на автобуса. Левият й крак е бил разположен под остър
ъгъл спрямо траекторията на движение на прегазващото колело, а десният- в
зоната на последователно разположена линия на прегазване, също под остър ъгъл.
В резултат от прегазването, св. И. получила следните телесни увреждания:
счупване на лява бедрена кост, в долна трета; счупвания на телата на големия и
малкия пищяли на лявата подбедрица на границата средна-долна трета, счупвания
на телата на големия и малкия пищяли на дясната подбедрица, в областта на
глезенната става, както и травматично отлепване на кожата на лявата подбедрица
След
прегазването на св. И., водачът на автобуса
продължил движението си по ул. „Ген. Колев", без да е видял и
усетил ПТП, докато през това време тя останала в
легнало положение на пешеходната пътека, плачейки силно от болки в областта на
краката.
След като
автобусът преминал пешеходната пътека, много от намиращите
се в района граждани видели лежащата на пешеходната пътека св. И., която силно плачела,
а под краката й имало петно от кръв. Силният плач бил чут и от св. Б.Т., който
бил подпрян на паркирания си таксиметровия автомобил на ул. „Ген. Колев",
след ресторант „Рощок". Бил първи по ред таксиметров автомобил. Той
веднага се обърнал към пешеходната пътека, видял, че няколко човека вече се
били приближили до лежащата и плачеща на пешеходната пътека св. И.. От тези
граждани разбрал, че жената е била ударена от току-що
миналия автобус по линия № 13. Св. Т. веднага влязъл в таксиметровия автомобил
и потеглил в посоката, в която се движил автобуса,
управляван от подс. К.. Свидетелят видял, че пред
него бяга непозната млада жена. Тя му махнала с ръка да спре. Разбрал, че и тя също
„гони" преминали автобус. Той спрял, качил
жената и потеглили. На кръстовището на бул. „Сливница" и ул. „Пирин",
св. Т. с таксиметровия автомобил настигнал автобуса, управляван от подс.К.,
изпреварил го и спрял пред него. Подсъдимият бил
принуден да спре, тъй като не можел да продължи. Св. Т. и неустановената жена отишли до
вратата на автобуса, която К. отворил. Жената започнала да вика
„Убихте жената и сега продължавате". Подсъдимият видимо
се притеснил, попитал за каква жена става въпрос и веднага излязъл от автобуса.
Качил се в таксиметровия автомобил на св. Т. и заедно с непознатата се отправили към
местопроизшествието.
Част от
гражданите през това време се
приближили до св. И.. Последвали и няколко обаждания от граждани на тел. 112.
Непозната жена й дала да пие вода. Св. С.Д., заедно с други граждани се опитали
да вдигнат и изнесат св. И. от пътното платно, но тъй
като тя „запищяла" от болка, те я оставили на място. Няколко минути след
това пристигнала линейка и пострадалата била отведена в болница. В този момент
на местопроизшествието пристигнал и подс. К.. В линейката се качил и
случайно намиращия се на местопроизшествието св. Н.Н.. Тъй като св. И. била
контактна, тя му казала имената и адреса на сина й, като го помолила да го
уведоми за случилото се с нея, което той направил по-
късно.
Подс.
К.
бил отведен до МБАЛ „Св. Анна" Варна, където в 13.35ч., на 16.03.2015г.,
му е била взета кръвна проба за изследване за наличие на алкохол в кръвта му. Видно от заключението по назначената съдебно-
химическа експертиза № 298/17.03.2015г., не е установено във
взетата кръвна проба от подс. К.А.К. наличие на етилов алкохол.
В 14.00ч. на 16.03.2015г. пострадалата И. била приета за лечение в Клиника по
ортопедия и травматология при МБАЛ „Св. Анна". Извършени били необходимите
оперативни интервенции, медикаментозно лечение, но въпреки това, на
13.05.2015г., около 22.30ч. изпаднала в кома, с двустранна хипостатична
пневмония и тежък белодробен оток. В 23.30ч., същата вечер, въпреки положените
усилия, грижи и лечение, осъществени от медицинския персонал,
св. И. починала. Издаден бил Акт за
смърт № 0334 от 14.05.2015г.
От
заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза било
установено следното: При
огледа и аутопсията на трупа на E.И.И. на 81г. било установено: двустранна хипостатична
пневмония, счупвания с начално образуване на калус на тялото на лявата бедрена
кост в долна трета, на телата на големия и малкия пищяли на лявата подбедрица
на границата средна- долна трета, на двата пищяла на дясната подбедрица в
областта на глезенната става, травматичен деколмани / травматично отлепване на
кожата/ на лявата подбедрица, гнойно възпаление и некротични промени на меките
тъкани на лявата подбедрица, разкъсно- контузии рани по дясното ходило, оток на
мозъка и белите дробове, състояние след метална фиксация на големия пищял на
лявата подбедрица, състояние след некректомия/ остраняване на нокротични
участъци/ на кожа и меки тъкани на лявата подбедрица и дясното ходило,
състояние след операция за евакуация на подкожен хематом на лявото бедро,
инжекционни бодове на обичайните места, левостранна хипертрофия и начална
дилетация на сърцето, коронаро и аортосклероза, артеросклероза на мозъчни
съдове, ерозивен хеморагичен гастрит, дребнокапчеста мастна дегенерация и
застойни промени в черния дроб.
Причината за
смъртта на E.И.И. е двустранната хипостатична пневмония, възникнала като
усложнение от продължителното залежаване в резултат на тежките травматични
увреждания на долните крайници, изразяващи се в счупвания на тялото на лявата
бедрена кост в долна трета, на телата на големия и малкия пищяли на лявата
подбедрица ва границата средна-долна трета, на двата пищяла на дясната
подбедрица в областта на грезенната става, травматичен деколмани / травматично
отлепване на кожата/ на лявата подбедрица, развило се гнойно възпаление и
некротични промени на меките тъкани на лявата подбедрица и дясното ходило.
Описаните
травматични увреждания по лявото бедро, лявата подбедрица и дясното ходило са
резултат от двустранно притискане, изразено със значителна сила, с или върху
твърди тъпи предмети и биха могли да се получат при прегазване от колело на
автобус. Счупването на лявата бедрена кост в
долната трета е обусловило трайно затруднение на движенията на долен ляв
крайник за повече от 30 дни.
Счупванията по
телата на големия и малкия пищяли на лявата подбедреница на границата средна-
долна трета, самостоятелно и в съвкупност обуславят трайно затруднение на
движенията на долен ляв крайник за повече от 30 дни.
Счупванията на
големия и малкия пищяли на дясната подбедреница в областта на глезенната става,
определят трайно затруднение на движенията на долен десен крайник за срок по-
голям от 30 дни.
Травматичният
деколман на кожата на лявата подбедрица, наложил многократни хирургични
интервенции за отстраняване на нежизнеспособна кожа /некректномии/, довел до
образуване на кожен дефект, обхваща лявата външна повърхност на лявата коленна
става и 2/3 от повърхността на лявата подбедрица, усложнил се с гнойно възпаление
на подлежащите меки тъкани, обуславя разстройство на здравето временно опасно
за живота.
Двустранната
хипостатична бронхопневмония, развила се в резултат на продължителното
залежаване, определя разстройство на здравето временно опасно за живота.
Останалите
травматични увреждания в съвкупност, определят временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Настъпването
на смъртта е в пряка причинно- следствена връзка с травматичните увреждания. Състоянието на трупа по време на
аутопсията отговаря на смърт от първо денонощие.
В хода на
разследването са били назначени и извършени следните автотехнически експертизи:
·
Авто-техническа експертиза на вещото лице
проф. М.С., видно от която:
а/
Пешеходката е пресичала ул. „Генерал Колев" в посока от центъра към
пицария „Бънди" /към бившия Образцов дом/
б/
Мястото на удара на пешеходката от автобуса е на 2.80 от десния край на ул.
„Ген.Колев" и в десния край на пешеходната пътека по посока на движение на
пешеходката.
в/
Мястото на удара на пешеходката с дясната част на автобуса е на 7.32м. от
предния край на автобуса
г/
Отстоянието на автобуса от мястото на удара в момента на стъпването на
пешеходката на пътното платно е около 13.14м., мерено по траекторията на
мястото на контакта между дясната страна на автобуса и пешеходката.
д/В
момента на стъпването на пешеходката върху пътното платно тя е била извън
периферното зрение на водача и той не е имал техническа възможност да я
възприеме като опасност.
е/При
приета скорост на автобуса 15 км./ч. при извършването на десен завой, дължината
на опасната зона за спирането му е 8,27м. Ако водачът
на автобуса би имал видимост към пешеходката в момента на стъпването й върху
пътното платно, той би имал техническа възможност да спре автобуса преди
пешеходката да достигне точката на контакт с автобуса. В този случай,
пешеходката би се ударила с около 4 метра по- напред, в дясната страна на
спрелия автобус и нямало е да бъде прегазена.
ж/
описан е механизъм за настъпването на ПТГЛ
В хода на разследването е била
назначена и допълнителна съдебно-
автотехническа експертиза от 29.03.2017г., вещото лице, по която е дало следното заключение:
а/
Ориентир №1/ пътен знак/ е разположен на 0.70м.
вдясно от десния край на ул. „Ген. Колев", гледано в посока към сградата
на общината и на 11,00м. от десния край на бул.
„Вл.Варненчик", гледано в посока от центъра към изхода на града; Местоположението
и размерите на дървета, храсти и други обекти, които биха могли да ограничат
видимостта на водача на автобуса към пешеходката, е описано в протокол за
допълнителен оглед на местопроизшествието
от 09.03.2017г., а видът им е показан на снимките на фиг.1.
Дървото,
за което в предходната експертиза е прието, че автобусът е бил на равнището му,
когато за водача се е открила видимост към пешеходната пътека, е дърво №3,
което се намира на разстояние 8.50м. преди началото на пешеходната пътека;
б/
За водача на автобуса се открива достатъчно ясна видимост към началото на
пешеходната пътека, когато предната част на автобуса е приблизително на
равнището на дърво 3;
в/
В момента, в който пешеходката е започнала пресичането, автобусът е бил в
положението, посочено на фиг.2. В това положение, предната част на автобуса
закрива почти цялата ширина на пешеходната пътека, което обяснява защо
свидетелите Б., Н. и С.Д. не са видели навлизането на пешеходката в пешеходната
пътека.;
г/
При започване на десния завой, водачът на автобуса, ако е гледал към средата на
пешеходната пътека е можел да види пешеходката, която, както е казал водача в
показанията си, е стояла на тротоара, поради което не я е въприел като
опасност. Когато пешеходката е започнала да пресича, автобусът е бил в положение,
показано на фиг.2 и пешеходката от този момент до момента на удара е била извън
полезрението на водача. Водачът
на автобуса, дори да е искал, не е
можел да види пешеходката в пешеходната пътека през прозорците на автобуса,
даже без да се вземат предивид правостоящите пътници. При извършвания десен
завой в тясното пространство поради паркирани таксиметрови автомобили и
възможност да се появят пешеходци между тях е нецелесъобразно да се изисква от
водача да гледа през страничните прозорци за пешеходци, които биха пресичали
пред движещ се пред тях автобус. Ако водачът е можел да види пешеходката в
страничното огледало по средата на пътя й до удара и е реагирал своевременно,
до момента на удара е нямало да започне спирането на автобуса и последствията от
произшествието биха били същите. При поглеждане в дясното странично огледало,
водачът ще фокусира погледа си върху паркирания вдясно таксиметров автомобил, а
не върху пешеходната пътека, тъй като предната част на автобуса вече е
преминала през нея. Не е логично да се изисква от водача да насочва вниманието
си към страничните огледала за сметка на пространството пред автобуса без
основателна причина. В случая, вероятността пешеходец да започне пресичане на
пешеходната пътека в момент, когато автобусът е навлязъл
в голяма част от ширината й, не може да се приеме за основателна причина.
В хода на разследването е била назначена
комплексна съдебно- автотехническа и медицинска експертиза /л.140-155/, вещите лица, по която
са дали следното заключение:
а/
Пешеходката е пресичала ул. „Генерал Колев" в посока от центъра към
пицария „Бънди" /към бившия Образцов дом/
б/
Мястото на удара на пешеходката от автобуса е на 2.50м
от десния край на ул. „Ген.Колев" и в десния край на пешеходната пътека по
посока на движение на пешеходката.
в/
Мястото на удара на пешеходката с дясната част на автобуса е на 7.32м. от
предния край на автобуса и на 0.35м. пред дясното задно колело на автобуса при
дължина на същия 12м.
г/
При бърз ход на пешеходката, в момента на стъпването й върху пътното платно,
предния десен край на автобуса се намира на равнището на линията на пресичане
на пешеходката. Предната част на автобуса закрива почти цялата ширина на
пешеходната пътека, което обяснява защо свидетелите Б., Н. и С.Д. не са видели
навлизането на пешеходката в пешеходната пътека. В този случай отстоянието на
мястото на автобуса, с което е ударена пешеходката от мястото на удара е около
8.92м. При обикновен ход на пешеходката в момента на стъпването й върху пътното
платно, предният десен край на автобуса се намира на около 0,30м.
преди началото на пешеходната пътека, не ограничава видимостта на свидетелите Б.,
Н. и Д. към пешеходката и те /или поне някой от тях/ би трябвало да я видят в
началото на пресичането й. В този случай отстоянието на мястото на автобуса, с
което е ударена пешеходката от мястото на удара е около 11.72м. Получените
резултати показват, че за скорост на пешеходката при пресичането следва да се
приеме бърз ход.
д/
В момента на стъпването на пешеходката върху пътното платно, тя е била извън
периферното зрение на водача и той не е имал възможност директно да я възприеме
през стъклото на предната врата на автобуса като опасност. Водачът не е можел
да види пешеходката в пешеходната пътека през десните прозорци на автобуса,
дори без да се вземат предвид правостоящите пътници, тъй като седящите пътници
са ограничавали видимостта му. Ако водачът непрекъснато гледа в дясното
странично огледало, той би могъл да види пешеходката когато тя се намира приблизително по средата на
разстоянието от началото на пресичането до удара, на 1.25м- преди мястото на
удара.
е/
При приета скорост на автобуса около 15км./ч. при извършване на десния завой,
дължината на опасната зона за спирането му е 8.27м., а времето за изминаването
й е 2.38 секунди.
ж/
Водачът не е имал възможност да види пешеходката в момента на стъпването й
върху пътното платно. Ако той непрекъснато гледа в дясното странично огледало,
би могъл да види пешеходката, когато тя се намира приблизително по средата на
разстоянието от началото на пресичането до удара. При бърз ход на пешеходката
до момента на удара е нямало да започне спирането на автобуса и последствията
от произшествието биха били същите. При обикновен ход до момента на удара също
е нямало да започне спирането на автобуса и последствията от произшествието
биха били същите. Ако се допусне, че водачът е можел да види в
дясното странично огледало пешеходката в началото на пресичането, то при бърз
ход на пешеходката в момента на удара,
автобусът нямало да е спрял. При обикновен ход на пешеходката, автобусът може
да бъде спрян около 0.43с преди момента на удара. Следва да се има предвид, че
съгласно анализа на показанията и извършените пресмятания, пешеходката се е
движила на бърз ход, а водачът не е имал видимост към нея в момента на
стъпването й върху пътното платно.;
з/механизъм
на произшествието;
и/
илюстрации;
й/
измерени разстояния- тези по протокола за допълнителен оглед от 09.03.2017г.;
к/
За водача на автобуса се открива достатъчно ясна видимост към началото на
пешеходната пътека, когато предната част на автобуса е приблизително на
равнището на дърво 3. Това дърво се намира на разстояние 8.50м. преди началото
на пешеходната пътека, гледано по посоката на движение на пешеходката.;
л/
Когато водачът на автобуса е започнал десния завой,
той е видял, че на тротоара имало възрастна жена. Тя стояла на тротоара. От
данните по делото не може да се разбере колко близо е била жената до
пешеходната пътека, дали е дала знак, че иска да предприеме пресичане, дали е
имало признаци, че ще предприеме пресичане без да вижда завиващия автобус. Ако
водачът е можел да прецени, че пешеходката ще предприеме пресичане, той би
могъл да спре автобуса преди да осъществи контакт с пешеходката. В такъв
случай, тя би се блъснала в спрелия автобус, но нямало да бъде прегазена. В
момента на стъпването на пешеходката на пътното платно, водачът не е можел да я
види.
В хода на
разследването е била назначена комплексна
автотехническа-трасологическа и съдебно- медицинска експертиза, с участието
на три вещи лица-съдебни автоексперти, трасолог и съдебен медик. От заключението
по тази експертиза се установява следното:
а/
след обобщен и съвместен анализ на заключението на СМЕ, показанията
на свидетелите, двата протокола за оглед, фотоалбума на първия от тях и
фотоалбумите от проведените следствени експерименти, вещите лица са заключили,
че пешеходката E.И. *** от дясно наляво, мерено спрямо посоката на огледа. Според вещите
лица при евентуално движение от Образцов дом към центъра на града, телесните
увреждания биха били на други места на тялото.;
б/
Обобщеният анализ на данните от протокола за оглед, фотоалбума, показанията на
свидетелите, заключението на СМЕ, определя за
най- вероятно място на първоначалния удар на пешеходката от автобуса точка от
пътното платно на около 2.50м. вляво от десен бордюр на ул. „Ген. Колев",
на около 4.93м. преди ОР1, на около 6.07м. след десен край на бул.
„Вл.Варненчик", мерено по посока на огледа по ул. „Ген.Колев", върху
пешеходната пътека.
Най- вероятното място на
прегазване според обобщения анализ на данните от протокол
за оглед, фотоалбума, показанията на свидетелите, вещите лица сочат, че е точка от пътното платно на около 2.80м.
вляво от десен бордюр на ул. „Ген. Колев", на около 4.30м. преди ОР1, на
около 6.70м. след десен край на бул. „Вл.Варненчик", мерено по посока на
огледа по ул. „Ген. Колев, в края на пешеходната пътека.;
в/
Анализът на данните от огледния протокол, в частност следата от изтриване с
размери 7x1 см., нейното разположение спрямо посоката
на движение, размерите й, характера на изтриването, както и разстоянието й до
пътната настилка води до извод, че процесният автобус първоначално е ударил
пешеходката с най- долен хоризонтален ръб на страничната част, на
предния край на заден десен калник, на разстояние около 0.35м. напред от най -предната
част на външно задно колело, мерено хоризонтално и по посока на движение на
автобуса, като това разстояние е от началото на следата. Според вещите лица при тази толкова тясна и къса следа,
която е и невидима на фотоснимките, се налага извода,
че първоначалният
тласък /контакт/ на тялото на пешеходката с купето на автобуса е било за
сравнително кратко време. Това предполага най- вероятната хипотеза, че тялото
на пешеходката е било подложено почти веднага на прегазване от гумата / от ляво
на дясно в предната част на левия крак/, а единственият механизъм при който
може да се получи такъв механизъм е при условие, че пешеходката е била в крачка
със силно изнесен напред ляв крак, който е попаднал под автобуса, опрял се е в
зоната на установеното „изтриване" на около 0.35 м. преди предната част на
колелото/вероятно най- долен, хоризонтален ръб на страничната част на калника/,
последвало е увличане на левия крак по посока на движение на автобуса,
последвала е загуба на равновесие, тъй като най- вероятно десния крак е бил в
процес на отвеждане напред и е последвало падане, частично издърпване на двата
крака в посока на движението на автобуса /надясно спрямо посоката на
пешеходката/ и съответно прегазване с описаните в СМЕ поражения.;
г/
Според вещите лица скоростта на
автобуса, непосредствено преди удара е 10.51 км./ч., като заключението в тази част почива на данните,
че автобусът не е спирал след удара, липсата на спирачни следи, разстоянието
между мястото на удара и мястото на прегазване, което разстояние е функция от
релативната скорост на автобуса, предадена вследствие на удара върху тялото на
пешеходката, след което на основата на съответния алгоритъм са
сторени съответните изчисления,
резултат от които е посочената величина на скорост
на автобуса непосредствено преди удара.;
д/
Дължината на опасната зона за спиране на автобуса при движение със скорост
10.51 км./ч. според вещите лица е 5.03м.;
е/
Липсата на листа и зашумяване на дърветата в това време на сезона е осигурявало
пряка видимост на водача към мястото, където е била застанала пешеходката, на
разстояние не по- малко от 7.80м., мерено успоредно на посоката му на движение
по бус лентата. Водачът на
автобуса от началото на маневрата „десен завой" до момента, в който
автобусът, респективно окулярните му точки и предната част на автобуса са се
оказали върху пътното платно на ул. „Ген. Колев", на едно ниво с
пешеходката, от техническа гледна точка е имал пряка видимост към нея и през
целия този интервал от време пешеходката се е намирала напред и вдясно на
водача.
Разстоянието,
което е било видимо назад и вдясно от водача, мерено по десен бордюр на ул.
„Ген. Колев", в посока на бул. „Вл.Варненчик" от техническа гледна
точка е 7.86м., т.е. ако водачът е наблюдавал мястото на което се е намирала
пешеходката непрекъснато, обръщайки частично глава на дясно и ползвайки
периферното си зрение е могъл да измине около 7.86м., след което е нямал
техническа възможност да възприема пряко пешеходката.
Дясното
странично огледало е давало обзор /видимост/ вдясно от дясната странична част
на автобуса на около 1м. при разстояние 4метра назад зад окулярните точки на
водача, мерено успоредно на надлъжната ос на автобуса.
Дясното
странично огледало е давало обзор вдясно от дясната странична част на автобуса
на около 1,16м. при разстояние 7.32м. от предния
край на автобуса, респ. от дясното огледало, мерено успоредно на надлъжната ос
на автобуса.
Водачът на
автобуса не е имал пряк обзор през дясното странично огледало към мястото,
където е застанала пешеходката на тротоара и в последствие е тръгнала да
навлиза върху пътното платно по пешеходната пътека.;
ж/
Пешеходката е предприела навлизане върху пътното платно, когато предната част
на автобуса е била подминала мястото на което тя се е намирала преди това с
около 0.92м., като се е движила с бърз ход и средна скорост 4.1 км./ч. до
мястото на удара, като преден десен ръб на автобуса се е намирал върху точка от
пътното платно на около 3.50м. вляво от десен бордюр на ул. „Ген. Колев",
на около 4,0
м. преди ОР1 и на около 6.99м. след десен край на бул.
„Вл.варненчик", мерено по посока на огледа по ул. „Ген. Колев" върху
пешеходната пътека и се движил с около 10.51км./ч.
Вероятността
пешеходката да е предприела пресичане след като автобусът е бил подминал с
по-голямо разстояние от 0.92м. означава, че се е движила със скорост равна на
6.4км./ч.- долна граница на движение с „бързо бягане" или на 7.89км./ч.-
горна граница на движение с „бързо бягане", което от техническа гледна
точка при удара с автобуса в дясната му част би предизвикало наранявания по
горните части на тялото й вследствие на собствената релатвина скорост, каквито
данни от СМЕ липсват.
При евентуално
движение със скорости в границите на „бързо бягане" и при удара в дясната
странична част на автобуса е много голяма вероятността тялото да отскочи назад
и при сравнително ниска скорост на автобуса да не се
получи механизъм на прегазване.
При движение
на пешеходката със скорост по малка от 3.6 км./ч. при същите условия,
технически това би означавало, че тя е предприела пресичане преди предната част
на автобуса да се е изравнила с мястото, от което тя е тръгнала, което
технически би означавало, че водачът е имал пряка видимост през дясно челно
стъкло към нея и към мястото, от което тя е тръгнала, т.е. при такава ситуация,
водачът категорично не е упражнил визуален контрол и поведението му е било
неадекватно /този вариант не се разглежда, тъй като свидетелите, намиращи се на
ляв тротоар на ул. „Ген. Колев" най- вероятно биха видели, че пешеходката
е предприела пресичане пред автобуса/;
з/
При условие, че водачът е възприел пешеходката в момента, в който тя е стъпвала
върху пешеходната пътека през дясното стъкло на предната врата, той е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара, тъй като времето,
необходимо на пешеходката да преодолее разстоянието от 2.50м. до мястото на
удара със скорост 4.1 км./ч. при движение с „бърз ход", то
той би спрял преди мястото на удара на около 0.55м. и в този случай пешеходката не би била прегазена.;
и/
механизмът
на произшествието е описан от вещите лица;
й/Водачът
на автобуса не е имал пряк обзор през дясното странично огледало към мястото,
на което е била застанала пешеходката на тротоара и възможност да предотврати
произшествието, включително и когато тя е била в процес на пресичане.;
к/
механизъм на получаване на телесните увреждания при ПТП:
Анализът
на описаните в СМЕ телесни увреждания сочат следното: Травмите по левия крак,
сравнени с травмите на десния крак води до извод, че по левия крак липсва
увреждане в зоната на левия глезен. Травмите по левия крак започват от
границата между средна и долна трета на подбедрицата
и завършват около долната част на бедрената кост, мерено по височината на левия
крак. Експертизата счита, че тези травматични увреждания са били разположени от
около 0.5м. над ляната пета, до около 0.65м. над лявата пета. Характерът на
пораженията по подкожните тъкани на левия крак в зоната около фрактурата на
лявата подбедрица са съсредоточени основно в лявата външна част и в предната
част, което е косвен признак, че активната механична сила предизвикала травмите
е била насочена отляво надясно и отдолу нагоре по предната част на левия крак
на пешеходката. Факт е, че десният крак е с травма непосредствено над глезена в
долната граница на двете подбедрични кости, но липсват други увреждания, мерено
по височината на десния крак. За да се получи последователно и почти
едновременно травматично увреждане на двата крака с описаните травми, означава,
че лявото и дясното ходила не са били подложени на директен натиск /прегазване/и
,че механичната сила, предизвикала травмите по другите части на краката е била
разположена /преминала/ последователно върху левия крак от зоната на долната
трета на подберицата и после към десния крак под ъгъл, тъй като пораженията по
двата крака не са симетрично разположени. За да се осъществят описаните травми
е било необходимо в момента на прегазване ходилата на левия и десния крак да са
били в една и съща линия /най- вероятно в празното пространство между външното
и вътрешното сдвоени колела/, левият крак е бил разположен под остър ъгъл
спрямо траекторията на движение на прегазващото колело, а десният крак е бил в
зоната на последователно разположена линия на „прегазване" под ъгъл близък
до 85-90 градуса. Характерът на травмите водят до извода, че тялото на
пешеходката в момента на прегазване е било разположено по гръб към пътната
настилка и с лице нагоре. Надлъжната ос на лявата подбедрица е била спрямо
траекторията на движение на автобуса под ъгъл от 60 градуса.;
л/
При установената в б „ж" от заключението скорост на движение на
пешеходката- 4.1 км./ч.- средна скорост при движение с „бърз ход", ако тя
се е намирала на самият бордюр на ул. „Ген Колев" и е тръгнала от там, то
остоянието на автобуса от мястото на удара би било 6.40м., което е по-голямо от
опасната зона за спиране при движение на автобуса със скорост от 10.51км./ч., а
именно-5.03метра, поради което според вещите лица водачът
е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара, при условие, че е видял
пешеходката през стъклото на предната дясна врата
да предприема пресичане.
При
установената в б „ж" от заключението скорост на движение на пешеходката-
4.1 км./ч,- средна скорост при движение с „бърз ход", ако тя се е намирала
на тротоара на бул. „Вл.Варненчик", на разстояние 2 метра от бордюра на
ул. „Ген Колев" и е тръгнала от там, то остоянието на автобуса от мястото
на удара би било 11.54м., /което е по-голямо от опасната зона за спиране при
движение на автобуса със скорост от 10.51км./ч., а именно- 5.03метра/, следва, че водачът има
техническа възможност да спре преди мястото на удара, тъй като все още се е
движил по бус лентата на бул. „Вл. Варненчик" и е бил на значително
разстояние преди началото на маневрата десен завой и е имал техническа
възможност да възприеме, че пешеходката тръгва по тротоара към десния бордюр
/през дясната част на предното стъкло и на предната дясна врата, както и, че
пресича ул. „Ген. Колев", при условие, че наблюдава непрекъснато по посока
на нейната траектория на движение, тъй като опасната зона за спиране на
автобуса е по-малка от отстоянието на автобуса при движение на пешеходката с
тази скорост.;
м/
Причина за настъпването на ПТП от техническа гледна точка е неупражнен
постоянен пряк визуален контрол през стъклото на предна дясна врата,
вследствие на което е налице пълна липса на възприятие, липса на реакция и
последващо прегазване на пешеходката.
При
осъществяване на деянието подс. К. е нарушил
правилата за движение по пътищата:
-чл.
119, ал.1 от Закона за движение по пътищата: „При приближаване към пешеходна
пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре"
-чл.
119, ал.4 от Закона за движение по пътищата: „ Водачите на завиващите нерелсови
пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешехоците"
-чл.
20, ал.2 от Закона за движение по пътищата: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението".
Горната
фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена, като в тази връзка
е взел предвид показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели
и обясненията на подсъдимия, чиито протоколи за разпит са приобщени към
доказателствения материал по реда на
чл.372ал.4 от НПК, както и писмените доказателства, находящи се в ДП,
заключенията по назначените съдебно автотехнически,
комплексни и медицински
експертизи. Всички те подкрепят волеизявлението на подс. К.,
с което той
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В своята съвкупност доказателствата очертават идентична и безпротиворечива фактическа обстановка, сочат,
че има извършено престъпление и негов автор е подсъдимият К..
Анализът на писмените доказателства,
гласните доказателствени средства и заключенията по назначените експертизи
налага следния правен извод:
От обективна страна подсъдимият К.А.К. е
осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал.3
, предл. последно б. „б“, вр. чл. 343, ал.1, б „в", вр. чл. 342, ал.1 от НК, тъй като на 16.03.2015 г., в гр.
Варна, на кръстовището на бул. „Вл.Варненчик" и ул. „Генерал Колев",
при управление на моторно превозно средство- автобус „Мерцедес", с per. №
В 4285 КТ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: -чл. 119, ал.1 от Закона за движение по
пътищата: „При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре"; -чл.
119, ал. 4 от Закона за движение по пътищата: „ Водачите на завиващите
нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците"; -чл.
20, ал.2 от Закона за движение по пътищата: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението", и по непредпазливост причинил смъртта на E.И.И.,
ЕГН ********** /настъпила на 13.05.2015г./, като деянието е извършено на
пешеходна пътека.
Изложената по-горе
фактическа обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, като същите в своята съвкупност обосновават обективната страна на
обвинението. Деянието е осъществено от подсъдимия при нарушение на посочените разпоредби на Закона за движение по пътищата. Безспорно, че е по време на
управление на автобуса от страна на подс. К. е
настъпило ПТП с пострадалата пешеходка E.И., като доказателствата са
категорични, че това е станало на
пешеходна пътека, което обуславя и правилната правна квалификация на
повдигнатото спрямо него обвинение. Доказателствата установяват, че деянието е
осъществено от подс. К. при нарушаване на 119,
ал.1 и ал.4 от ЗДвП, съгласно които
законът го задължава при приближаване към пешеходна пътека, да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре", и водачите на завиващите нерелсови пътни
превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците. Назначените
в хода на ДП съдебно автотехнически, допълнителни и
комплексни, и тройна автотехническа – трасологична и съдебно медицинска експертизи, установяват
факта на предприетото от пешеходката пресичане на пътното платно по маркираната
пешеходна пътека по ул. „Генерал Колев“ отдясно наляво, спрямо посоката на огледа/ от
ресторант „Рощок“ в посока пицария „Бънди“/. В този смисъл са показанията и на свидетелите, дадени
на досъдебното производство, вкл. и на пострадалата E.И., а така също и
изводите на вещите лица, предвид обстоятелството, че в обратната посока
уврежданията биха били по други места на тялото. Заключенията по експертизите
са посочили и вероятното място на удара на пешеходката с автобуса, както и
мястото на прегазването й върху пътното платно. В тази връзка последната тройна
комплексна експертиза дава най- пълен и обоснован отговор на този въпрос, който
съдът кредитира, тъй като е основан на обективни данни, събрани по делото.
Доказателствата по делото установяват, че подс. К. е имал възможност да възприеме пешеходката още в момента, в който се е движил
по бул. „Владислав Варненчик“, на разстояние около
7,8м. преди кръстовището с ул. „Генерал Колев“. В момента когато предната част
на автобуса и окулярните точки на водача са били
приблизително на едно ниво с десния бордюр
на ул. „Генерал Колев“, подсъдимият
е възприел E.И., която стояла на тротоара, непосредствено до пътното
платно. Доказателствата по делото установяват, че пострадалата е предприела
пресичане след като подс. К. е започнал извършване на
маневрата завой надясно и когато предната част на автобуса е подминала мястото,
на което тя се е намирала с около 0,92м.
Вещите лица по всички експертизи приемат, че най- вероятният ход на движение на
същата е бил бърз ход/ съобразен с нейната възраст/, като единствено в тройната
комплексна автотехническа, трасолочигна
и съдебно медицинска експертиза е изчислена средната й скорост, а именно - 4,1
км. в час. В тази експертиза вещите лица са изчислили и скоростта на движение
на автобуса на основата на обективни данни, а не посочената от подс. К. в качеството му на свидетел, поради което съдът
кредитира именно последната. Съгласно същата скоростта на автобуса
непосредствено преди удара е била 10,51 км. в час, като при тази скорост
дължината на опасната зона на спиране е била 5,03м. При тези изчисления вещите лица са отчели
факта, че автобусът не е спирал след удара, липсата на спирачни следи,
разстоянието между мястото на удара и мястото на прегазване. Според вещите лица
ударът е настъпил на 7,32м. от началото на автобуса, който е бил дълъг 12м. Експертите
сочат, че ако водачът е възприел пешеходката в момента, в който тя е стъпвала
върху пътното платно на пешеходната пътека през дясното стъкло на предна врата,
той е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара на около 0,55м,
с оглед времето което е необходимо на пешеходката да преодолее разстоянието от
2,5 м. до мястото на удара със скорост от 4,1 км. в час. В този случай не би се
стигнало до ПТП и пешеходката не би била прегазена. В цитираната по- горе
експертиза е обосновано заключението на вещите лица по какъв начин е настъпил
сблъсъка и как са получени нараняванията на пострадалата, което съдът възприема като обективно и
компетентно. От същото се установява, че ако водачът на автобуса при
предприемане на маневрата завой надясно до нейното завършване, възприемайки
преди това, че пешеходката се намира на тротоара, е упражнявал визуален контрол
на цялостната пътна обстановка, а не единствено съобразявайки се с паркиралите
от дясната му страна автомобили, е могъл да възприеме започналото пресичане на
същата и да предотврати настъпването на ПТП. Причината за последното е именно
поведението на водача на автобуса, който не е изпълнил вменените му задължения
в нормата на чл.119ал.1 и ал.4 от ЗДвП. Налице е нарушение и на нормата на чл.
20ал.2 от ЗДвП, тъй като последната задължава водачите да съобразяват
поведението си с всички особености на конкретната пътна обстановка и в случай
на възникване на опасност да намалят скоростта или спрат. След като E.И. по
време на осъществяваната от К. маневра е предприела пресичане, е
възникнала опасност за движението, която водачът е могъл да предотврати,
ако е съобразявал всички фактори на конкретната пътна обстановка. Същият е
следвало да бъде особено бдителен след като е възприел, че И. се е намирала на
тротоара преди да стъпи на пешеходната пътека, тъй като още в този момент тя е
представлявала потенциална опасност за движението. След като не е изпълнил тези
си задължения, то същият носи вина за настъпилото ПТП. Причинения
престъпен резултат се намира в пряка причинно
следствена връзка именно с нарушаването на тези правила
за движение. Според
заключението по назначената съдебно медицинска експертиза, приобщена към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, смъртта на E.И. е настъпила
вследствие на двустранната хипостатична пневмония,
възникнала като усложнение от продължителното залежаване в резултат на тежките
травматични увреждания на долните крайници, изразяващи се в счупвания на тялото
на лявата бедрена кост в долна трета, на телата на големия и малкия пищяли на
лявата подбедрица ва границата средна-долна трета, на двата пищяла на дясната
подбедрица в областта на грезенната става, травматичен деколмани / травматично
отлепване на кожата/ на лявата подбедрица, развило се гнойно възпаление и
некротични промени на меките тъкани на лявата подбедрица и дясното ходило. Описаните
травматични увреждания по лявото бедро, лявата подбедрица и дясното ходило са
резултат от двустранно притискане, изразено със значителна сила, с или върху
твърди тъпи предмети и биха могли да се получат при прегазване от колело на
автобус, така както е установено по делото. Общественоопасният
резултат/ смъртта на E.И./
се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП, поради което и
осъщественото от подс. К. деяние се явява съставомерно по по чл. 343, ал.3
, предл. последно б. „б“, вр. чл. 343, ал.1, б „в", вр. чл. 342, ал.1 от НК.
Горното се установява от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, вкл. и обясненията на подс. К., както и заключенията по назначените
експертизи- съдебно медицинска, автотехнически, допълнителна и комплексни такива.
Всички доказателства в своята съвкупност установяват времето, мястото и начина
на осъществяване на деянието, както и виновното поведение на дееца.
От
субективна страна престъплението се явява извършено от подсъдимия по непредпазливост, при форма
на вината несъзнавана непредпазливост-не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици-причиняването на ПТП, но е бил длъжен
с оглед обстоятелството,
че същият е
правоспособен водач. Като такъв подсъдимият следва
да познава правилата за движение по пътищата и по- конкретното въведените правила при извършване на маневри, още повече, че е професионален водач и
упражняваната от него
дейност е източник на повишена опасност, като отговорността му е не само
към участниците в движението, но и към пътниците в автобуса, поради
което е бил длъжен
да
предвиди настъпването на обществено опасните последици.
При индивидуализация на наложеното наказание на подс. К.А.К. за престъплението по по чл. 343, ал.3, предл. последно б. „б“, вр. чл. 343, ал.1, б „в", вр. чл. 342, ал.1 от НК, съдът установи като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото чу съдебно минало. Видно от свидетелството за съдимост, подс. К. е е неосъждан/ реабилитиран/ и няма данни за противоправни деяния, което го характеризира като личност с ниска степен на обществена опасност. Подс. К. към настоящият момент работи по трудов договор, семеен е, налице са добри характеристични данни. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено и изразеното от него съжаление за стореното, а така също и съдействието, което е оказал на досъдебното производство за установяване на обективна истина по делото. Като такова следва да се вземе предвид и това, че същият е правоспособен водач от 1973г., видно от справката за нарушител, като за целия му стаж като водач има само две констатирани нарушения, за които е санкциониран с НП и една Глоба с фиш. Горното сочи, че същият е дисциплиниран водач на пътя и спазва въведените законовите изисквания за движение по пътищата, още повече, че същият е бил и професионален водач. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че от страна на пострадалата е налице съпричиняване, тъй като същата е предприела пресичане на пешеходната пътека след като е възприела, че автобусът от градския транспорт е преминал през мястото, на което е била тя с предната си част. В тази връзка съобрази ТР № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК, в което се приема, че поведението на пострадалия от пътно-транспортно произшествие пешеходец, когато той е допринесъл за вредоносния резултат, следва да се отчита при индивидуализацията на наказанието на извършителя на престъпление по чл.343 от НК. В конкретният случай съдът счита, че е било налице съпричиняване от страна на пешеходката, тъй като тя също е нарушила ЗДвП и по- конкретно чл.113ал.1т.1, / в редакцията на ЗДвП, действаща към датата на престъплението/, съгласно който текст при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходната пътека при спазване на следното правило: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение. Съгласно цитираното по- горе ТР, обстоятелството, че пешеходеца пресича на пешеходна пътека не прави правото му абсолютно, а се приема, че е налице съпричиняване, когато пресичането е извършено от пешеходеца в нарушение на чл.113 от ЗДвП, както е в конкретният случай. С оглед горното, фактът на съпричиняване от страна на пострадалата E.И. също следва да бъде отчетен при индивидуализацията на наказанието на подс. К.. Съдът намира, че другите разпоредби на ЗДвП, а именно чл.32 и чл.114, не са били нарушени от пострадалата, тъй като тя е пресичала на пешеходна пътека и предприетото от нея действие не е било внезапно. Не следва да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство фактът, че улицата, на която е станало ПТП е тясна и от едната страна е имало спрени автомобили. Именно с особеностите на конкретната пътна обстановка, когато тя е усложнена от редица фактори, чл.20ал.2 от ЗДвП задължава водача да съобразява скоростта си на движение, така щото при възникване на опасност да е в състояние при необходимост да спре. Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха констатирани. С оглед така отчетените обуславящи отговорността обстоятелства, съдът намира, че наказанието по отношение на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл.55ал.1т.1 от НК, тъй като се явява по- благоприятно за подсъдимия от това, което може да бъде определено при условията на чл.58а, ал.1 от НК, ако бъде наложено в минималния предвиден размер в закона, намалено с 1/3. В случая съдът намира, че са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства, изброени по- горе, поради което и най- лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради което наложи на подс. К. наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът намира, че така наложеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години, тъй като от една страна подс. К. е неосъждан, а от друга счита, че с отлагане на наказанието, ще се постигнат целите, визирани в нормата на чл.36 от НК и ще се въздейства възпиращо и възпитаващо спрямо него и останалите членове на обществото. В случая от значение са характеристиките, досежно личността на подсъдимия- личност с ниска степен на обществена опасност, а не на последно място от значение е и поведението му като дисциплиниран водач на МПС, неговата възраст и обстоятелството, че от извършване на деянието до постановяване на присъдата е изминал един продължителен период от около 4 години и то не по вина на подсъдимия. С оглед отчетените по- горе смекчаващи отговорността обстоятелства, на подс. К. на основание чл.343г, във вр. с чл.37ал.1т.7 от НК следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание Лишаване от право да управлява МПС, което да е за срок от Една година, считано от влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.189 от НПК с оглед постановената осъдителна присъда, подс. К.А.К. следва да заплати направените по делото разноски в размер на 43.74 лв. в полза
на Държавния бюджет по
сметка на ОД на МВР-Варна/ за химическата експертиза и изготвения фотоалбум/, както и
3851.12 лв. по сметка на ОСлО при ОП-Варна.
Мотивиран така, съдът се
произнесе с присъдата си.
СЪДИЯ: