№ 98
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Румяна Илиева
Членове:Иванка Шкодрова
Илияна Стоилова
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Румяна Илиева Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600053 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Р. Л. С., чрез защитника му адв. Г.
З., за възобновяване на наказателното производство по нох дело № 7365/21 г.
СРС и внохд № 4214/24 г. СГС и за отмяна на постановените с тях съдебни
актове. С присъда по нох дело № 7365/21 г. СРС подсъдимият Р. Л. С. е
признат за виновен в извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл.
130, ал. 1 НК и осъден, при условията на чл. 54 НК, на лишаване от свобода в
размер на една година и шест месеца, изпълнението на което наказание е
отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от три години.
Със същия съдебен акт подсъдимата М. Т. Т. е призната за виновна в
извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 1340, ал. 2 НК, като на
основание чл. 78а НК е освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в размер на две хиляди лева.
С решение по внохд № 4214/24 г. на СГС първоинстанционата присъда е
изменена в частта, в която подсъдимият Р. Л. С. и подсъдимата М. Т. Т. са
признати за виновни по обвинението телесните повреди да са нанесени „по
повод изпълнение на службата“ на учител Н. А. К., като на основание чл. 304
НПК са оправдани по първоначално повдигнатите им обвинения в тази част. В
останалата част присъдата е потвърдена.
В искането са наведени оплаквания за допуснати съществени нарушения
на процесуални правила, изразяващи се в недопускане от въззивния съд на
1
повторен разпит на вещо лице, неправилна оценка на показанията на
пострадалата, заинтересован по делото свидетел, опитала се да симулира
средна телесна повреда, неправилно приложение на материалния закон, тъй
като правилната правна квалификация на деянието следва да е по чл. 132, ал.
1, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 НК и явна несправедливост на наложеното наказание
поради неприлагане на чл. 55 НК. Моли за възобновяване на наказателното
производство, отмяна на присъда по нох дело № 7365/21 г. СРС и решение по
внохд № 4214/24 г. на СГС и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на СГС. Алтернативно моли за признаване за невиновен и оправдаване
на искателя С. по предявеното обвинение. В условията на алтернативност
моли за изменяване на присъдата и въззивното решение и определяне на
наказание при приложението на чл. 55 НК.
В съдебно заседание упълномощеният защитник, адв. Г. З., поддържа
искането за възобновяване на наказателното производство. Навежда довод за
нарушени права на осъдения поради недопускане от въззивния съд до
повторен разпит на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската
експертиза, чиито разяснения са важни с оглед вида на леката телесна повреда
и евентуална отговорност по чл. 78а НК. Релевира оплакване за явна
несправедливост на наказанието, което не съответства на приетото от двете
инстанции наличие на смекчаващи вината обстоятелства. Моли за
постановяване на съдебен акт, с който да се уважи направеното искане за
възобновяване на наказателното производство.
Осъденият Р. Л. С., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и
не изразява становище по искането.
Представителят на Апелативна прокуратура, София, намира искането за
неоснователно. Застъпва становище за неоснователност на оплакването за
нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в непризоваване и
недопускане до разпит от въззивната инстанция на вещото лице, тъй като и на
досъдебното производството, и пред първата съдебна инстанция, вида и
степента на телесното увреждане е било несъмнено установено. Преценява
оплакванията за неправилна оценка на доказателствата и за изведени
неосноваващи се на тях правни изводи също за неоснователни. Пледира за
оставяне на искането за възобновяване без уважение.
Апелативен съд, София, намира искането за възобновяване за
процесуално допустимо, като депозирано от активно легитимирана страна,
имаща право на такова искане, в законния 6-месечен срок от влизане в сила на
осъдителен акт, непроверен от касационна инстанция и подлежащ на проверка
за възобновяване като включен кръга на тези по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Разгледано по същество искането и на трите основания по чл. 422, ал. 1,
т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. ал. 2, ал. 3, т. 1 и ал. 5 НПК, е
неоснователно по следните съображения:
С присъда № 45 от 24.03.2022 г. по нох дело № 7365/21 г. СРС
подсъдимият Р. Л. С. е признат за виновен в това, че на 29.03.2019 г., в гр.
2
София, причинил на учител Н. А. К., при и по повод изпълнение на службата
й, лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК, изразяваща се в навяхване на
шията – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което
и на основание чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 НК е осъден пи условията
на чл. 54 НК, на 1 година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на
което наказание, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за изпитателен срок
от три години.
Първоинстанционният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия
Р. Л. С. и с решение по внохд № 4214/24 г. на СГС първоинстанционнтата
присъда е изменена в частта, в която подсъдимият Р. Л. С. и подсъдимата М. Т.
Т. са признати за виновни по обвинението телесните повреди да са нанесени
„по повод изпълнение на службата“ на учител Н. А. К., като на основание чл.
304 НПК са оправдани по първоначално повдигнатите им обвинения в тази
част. В останалата част присъдата е потвърдена.
По оплакването по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал.
3, т. 1 НПК за допуснати съществени процесуални нарушения.
То следва да бъде разгледано на първо място, доколкото евентуалната му
основателност би определила като безпредметно обсъждането на оплакването
за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на
наложеното наказание.
Несподеляемо е наведеното оплакване за съществено накърняване на
правото на защита, произтичащо от липсата на произнасяне от въззивната
съдебна инстанция по направено с въззивната жалба искане за „преразпит“ на
вещото лице.
Внимателният преглед на процесуалния развой на наказателното
производство налага извод за стриктно съблюдаване на процесуалните права
на привлеченото към наказателна отговорност лице както от първата съдебна
инстанция, така също и от въззивната такава. СГС не е пренебрегнал така
заявеното от защитата доказателствено искане. В проведеното на 31.07.2024 г.,
по процесуалния ред на чл. 327, ал. 1 НПК, закрито съдебно заседание, е
извършил изискуемата преценка за необходимостта, с оглед правилното
изясняване на обстоятелствата, включени в очертания в разпоредбата на чл.
102 НПК, предмет на доказване, от повторен разпит на разпитания пред СРС
експерт по съдебно-медицинската експертиза. Негативната си позиция по така
заявеното искане е мотивирал надлежно, съобразно императива на чл. 34
НПК. Изложил е детайлни съображения в насока, че за правилното изясняване
на обстоятелствата по делото не е необходимо провеждане на въззивно
съдебно следствие с разпит на свидетели, подсъдими, както и допълнителен
или повторен разпит на вещото лице по изготвената СМЕ. Обосновал е, че
непосредствени впечатления относно поставените въпроси и заключението на
вещото лице може да формира на база проведеното пред първоинстанционния
съд съдебно следствие, с оглед възможността да се ползват пряко и от
въззивната инстанция събраните пред първата такава доказателствени
3
средства и способи за събиране и проверка на доказателства. Суверенно
правомощие на въззивната съдебна инстанция, като инстанция по фактите и
по правото, е оценката кои доказателствени искания да уважи, като относими
и от значение за правилно изясняване на обстоятелствата по делото и кои от
тях, като неоснователни, да отклони и остави без уважение, като мотивира
съдебния си акт. СГС добросъвестно е изпълнил обсъжданите изисквания на
процесуалния закон, изложил е мотиви, от които може да се проследи процеса
на формиране на вътрешното му съдийско убеждение, а страните в процеса да
разберат фактическите и правни основания за взетото решение, поради което с
процесуалните си действия не е ограничил правото на защита на подсъдимия,
както неправилно се претендира пред настоящата извънредна съдебна
инстанция.
Неоснователен е наведеният довод за процесуално нарушение,
произтичащо от неправилно кредитиране показанията на пострадалата Н. А.
К., която е заинтересован от изхода на делото свидетел, опитала се да
симулира средна телесна повреда, твърдейки, че е изпаднала в безсъзнание,
което е опровергано от експертизата.
Според САС съдебните състави не са нарушили правилата по събиране,
проверка и оценка на доказателствените източници. Решенията си относно
обстоятелствата от предмета на доказване, в частност относно вида и
характера на причиненото телесно увреждане, са взели по вътрешно
убеждение, изградено на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, като са се ръководили от закона. Аналитичната им
дейност е съобразена с правилата на чл. 305, ал. 3 НПК, съответно на чл. 339,
ал. 2 НПК. Изложили са убедителни и аргументирани съображения защо е
дадена вяра на показанията на пострадалата.
Основното съображение на съдебните състави е, че показанията на
пострадалата К., конституирана като страна в процеса, на позицията на частен
обвинител, не възпроизвеждат изолирани от останалите доказателствени
средства фактически данни, поради което не са недостоверни. Ето защо,
оспорването на изводите на съдебните състави относно приетите за
достоверни показания на частната обвинителка, само защото тя е
конституирана в тази процесуална позиция, е неоснователно.
Оценката за достоверност на показанията на св. К. е основана на
цялостната им проверка, извършена в мотивите на присъдата и на въззивното
решение, както самостойно, относно тяхната последователност, вътрешна
непротиворечивост, устойчивост и убедителност, така и чрез съпоставката им
и наличната подкрепа с показанията от ДП на напълно незаинтересования
свидетел И. Х., прочетени със съгласието на страните, по процесуалния ред на
чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК, на показанията на св. Д. Ж., описала с конкретика в
детайли състоянието на пострадалата учителка непосредствено след
инцидента, както и разказаното й за поведението на подс. С. за мястото и
начина на причиняване на телесното увреждане, на показанията на св. М. Г.,
4
включително и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК,
показания от ДП, в частта, в която пострадалата разказала, вечерта след
инцидента, че дядото на детето М. я ударил по главата, че не се чувства добре
и отива на лекар.
Дадената вяра на показанията на св. К. е последица от изводите в
мотивите на съдебните актове за детайлното, логично и непротиворечиво
разкриване от пострадалото лице на фактическите данни от предмета на
делото, поради прякото им възприемане за тяхното настъпване и
корелативната им връзка с обективните данни от заключенията по съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни и допълнителна съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни, така както и с медицинската
документация, неоспорена от страните – лист за преглед на пациент от
29.03.2019 г., 22.59 ч. от д-р Г. Б., УМБАЛ „Пирогов“ с анамнеза – непознат
човек влязъл и й нанесъл побой в детската градина, в която била на работа,
ударил я с юмрук по главата, паднала на земята, констатирано обективно
състояние - главоболие, болки в шията и еднократно повръщане, назначени
изследвания на рентген череп фас и десен профил шийни прешлени профил;
съдебномедицинско удостоверение № 115.03/30.03.2019 г. от доц. д-р А. А.,
дм, специалист по съдебна медицина, Национален консултант по „съдебна
медицина“ при МЗ, в което са вписани предварителни сведения – съобщава, че
на 29.03.2019 г., около 15.30 ч., по време на работа като детска учителка, била
нападната от непознат мъж, който я дърпал за дрехите и й нанесъл удар в
областта на главата, след което паднала на земята. Съобщава за
кратковременна липса на спомен след удара, след което била ударена и от
непозната жена в областта на шията, при което си прехапала долната устна,
след инцидента вечерта и през нощта е имала трикратни повръщания и
главоболие; болничен лист за временна нетрудоспособност. Анамнестичните
данни за кратковременна липса на спомен след удара, анализирани с
обективната находка, не са предопределили извод на извършилия преглед
лекар в твърдяната от защитата насока – за причинена средна телесна повреда.
Медицинското лице детайлно е описал причинените травматични
увреждания, механизма на получаването им и медико-биологичната им
характеристика - временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ето
защо, субективните усещания на пострадалата за състоянието й по време и
непосредствено след инцидента, макар и да са имали отправно значение, са
били анализирани от медицинското лице с обективните данни и находка и
резултатите от проведените изследвания, те на самостойно основание не са
обосновали заключение за претърпяна средна телесна повреда, поради което и
не индицират недобросъвестност, поради заинтересованост, на свидетелката.
По тези съображения САС приема, че не е налице основанието по чл.
422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК за възобновяване на делото.
По оплакването по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 НПК
за нарушение на материалния закон.
5
Приетите за установени факти са субсумирани правилно под
възприетата от съда правна квалификация. Законосъобразен е постановеният
от съдебните инстанции правен извод, че с деянието си подс. Р. Л. С. е
осъществил от обективна и субективна страна елементите на престъпния
състав на чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 НК, затова защото на 29.03.2019
г., в гр. София, в 151 ЦДГ „Леда Милева“, находяща се на ул. „Оборище“ №
94-96, чрез нанасяне на удар с юмрук в теменно-тилната част на главата,
причинил на учител Н. А. К., при изпълнение на службата й, лека телесна
повреда по чл. 130, ал. 1 НК, изразяваща се в навяхване на шията, което
нараняване осъществява медико-биологичния признак на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Правилна е констатацията за
наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
поведението на подсъдимото лице по нанасяне на юмручен удар в съответната
област на главата на частната обвинителка и настъпилия съставомерен
резултат по причиняване на инкриминираното телесно увреждане, изпълващо
медико-биологичните признаци на временно разстройство на здравето,
неопасно за живота по чл. 130, ал. 1 НК. Изложени са относими съображения
за по-тежко наказуемия престъпен състав по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал.
1 НК предвид длъжностното качество на учител, каквото несъмнено е
притежавала пострадалата. Доколкото посегателството върху телесната
неприкосновеност на св. К. е реализирано по време на изпълнение на
задълженията й на учител обосновано подсъдимият е признат за невиновен и
оправдан процесното престъпно деяние да е извършено и по повод
изпълнение на службата от св. К.. Възприемат се изцяло изводите за
субективна съставомерност на деянието, като осъществено при форма на вина
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като подсъдимият е съзнавал
всички елементи от обективната страна на престъпния състав и пряко е целял
настъпването на обществено опасните последици.
Неоснователен е защитният довод за материална незаконосъобразност
на съдебните актове поради неправилно подвеждане на приетата за установена
фактология под материално правната норма, претендирана за приложима в
съответния казус, а именно тази по по-леко наказуемия състав на
престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 НК. Релевираният в
искането за възобновяване общ довод за упражнена вербална агресия от
пострадалата, без конкретизиране на изрази, с които такава е била извършена,
както и за „малтретиране“ на детето М., внучка на подс. М. Т., от учителката
К., в деня непосредствено преди датата на инцидента, като лишен от
доказателствена опора, не се споделя. От материалите по делото не се
установява и твърдяното провокативно поведение на св. К. спрямо
подсъдимия С., нейно противозаконно действие, от което да са настъпили или
да са били възможни да настъпят тежки последици за престъпния деец или за
негови ближни, поради което претенцията на защитата за изпадане на дееца в
състояние на физиологичен афект, в което да е причинил посегателство върху
телесната неприкосновеност на св. К., като лишена от основание,
6
апелативният съд отхвърли. Наведеното искане за възобновяване на
наказателното производство, отмяна на въззивното решение, както и на
изменената с него първоинстанционна присъда и признаване на подсъдимия
за невиновен, не може да бъде удовлетворено, тъй като поведението на
подсъдимия осъществява състава на престъплението, в извършването на което
е признат за виновен и осъден с налагане на съответно наказание лишаване от
свобода, индивидуализирано по размер и начин на изтърпяване.
По оплакването по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5 НПК
за явна несправедливост на наложеното наказание
САС не намира за основателно и това оплакване.
Видно от приложената справка съдимост подс. С. е с чисто съдебно
минало, което обстоятелство правилно е било ценено като смегчаващо
отговорността на дееца, така както и причиняването на увреждането само с
един удар и липсата на други вредни последици от деянието.
Неправилно обаче изпълнението на процесуалните задължения от
привлеченото към наказателна отговорност лице, страна в процеса,
мотивирало извод за липса на основание по чл. 57 НПК и на процесуална
нужда от вземане на мярка за неотклонение, е отчетено като смегчаващо
отговорността обстоятелство. Без дължимата правна оценка, при
индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия С., са
останали обстоятелствата, свързани с мястото на извършване на деянието – на
публично място, в детска градина, обществено заведение за предучилищно
отглеждане и възпитание, както и за предучилищно образование на деца, в
присъствие и станало достояние и на св. Х.. Това очертава както деянието на
подсъдимия, така и него самия, с обществена опасност, в рамките на
типичната такава за този вид престъпления, поради което и предвид липсата
както на многобройни, така и на изключителни по своя характер смегчаващи
отговорността му обстоятелства, институтът на смегчената наказателна
отговорност по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и определяне на наказание под
специалния минимум от една година лишаване от свобода, не може да намери
приложение.
Правилно съдебните инстанции са определили наказание при условията
на чл. 54 НК, при превес на смегчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, под средния размер, в размер близък до минималния,
предвиден за инкриминираното деяние, а именно една година и шест месеца
лишаване от свобода. Законосъобразна е преценката, че поправянето на
подсъдимия и постигане целите на наказанието по чл. 36 НК успешно могат
да се постигнат с приложение института по чл. 66, ал. 1 НК и отлагане
изпълнението на наказанието за минималния изпитателен срок, предвиден в
закона, от три години.
САС преценява, че така отмереното наказание лишаване от свобода, в
размер близък до законовия минимум, предвиден за инкриминираното
7
престъпно деяние, не е в явно несъответствие на осъщественото и не е налице
основание за намаляването му по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК по реда на
възобновяването по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5, т. 1 от
НПК.
Искането на осъдения в цялост се явява неоснователно и като такова
следва да бъде оставено без уважение.
Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 НПК,
Апелативен съд, София
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Л. С., чрез
защитника му адв. Г. З., за възобновяване на наказателни дела нох дело №
7365/21 г. СРС и внохд № 4214/24 г. СГС и за отмяна на постановените по тях
съдебни актове.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8