Определение по дело №288/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „БЛ Р. М.” , ЕИК *********, гр. Б., ул. „С.” №1, подадена чрез пълномощника адв. А. И. против Решение №4250/31.05.2011г., постановено по гр. дело №674/2011г. по описа на Районен съд Б., с което са уважени предявените от Л. Х. Б. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и чл.225, ал.1 КТ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. От съда се иска да бъде отменено атакуваното решение и да бъдат отхвърлени предявените от Л. Х. Б. искове по чл.344 и чл.225 КТ като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В отговора се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:

Районен съд Г. е сезиран искове на Л. Х. Б. против „БЛ Р. М.” по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване на прекратяването на трудовото правоотношение между страните за незаконно, неговата отмяна и възстановяване на предишната работа и присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради прекратяването на трудовия й договор.

Пред районния съд са събрани писмени доказателства и е прието заключението на съдебно- счетоводна експертиза. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил задълбочени изводи за основателност на исковите претенции. Фактическите констатации и правните изводи се споделят изцяло от настоящият съдебен състав, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.

В отговор на изложените в жалбата оплаквания може да се добави следното:

Трудовият договор между страните е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ- поради спиране на работа за повече от 15 работни дни. Предпоставка за уволнението на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ е работата да е спряла, т.е. работниците и служителите да са в престой за повече от 15 работни дни. Спирането на работа означава престой на работника, т.е. това състояние, при което той не работи и не изпълнява задълженията си по трудовия договор, поради преустановяване дейността на предприятието. Във всички случаи спирането на работа трябва да засяга пряко дейността на работника и точно по тези причини той да не може да я извършва. Следва да се провери дали същността на спирането и причините, които го налагат водят до действителна невъзможност на работника да изпълнява трудовата си функция. Спиране на работата може да е настъпило само за отделни структурни звена на предприятието, без да е настъпило спиране на работата в цялото предприятие. В този случай чл. 328, ал.1, т. 4 КТ може да се приложи само за служителите в звеното, в което е налице спиране на работата. От заключението на вещото лице в производството пред първата инстанция се установява, че е налице спиране на производствените звена в предприятието, като в същия период са издавани документи за пенсиониране, фактури за наем. От данните по делото се установява, че за периода 02.12.2010г. - 07.01.2011г. е налице спиране на работата на производственото звено в предприятието, но счетоводният отдел е работил, издавани са счетоводни документи, издавани са документи за пенсиониране, подписани от счетоводител. Функциите счетоводител са изпълнявани от друго лице по силата на облигационно правоотношение. Това налага извод, че не е налице спиране на работа за повече от 15 работни дни за структурното звено, в което е работила Л. Б. и съответно за длъжността счетоводител, която е изпълнявала същата. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че счетоводното звено в предприятието не съществува. През периода 02.12.2010г.- 07.01.2011г. служителите от отдел счетоводен на длъжност касиер, деловодител – личен състав са изпълнявали трудовите си задължения и не са спирали работа, което обосновава извод, че по отношение счетоводния отдел, в който е работила и въззиваемата, не е налице престой.

С оглед на изложеното, съдът счита, че като правилно и законосъобразно, решението на Районен съд Б. следва да бъде оставено в сила.

По отношение на разноските- с оглед изхода на делото и представен от въззиваемата списък с разноски по чл.80 ГПК, “БЛ Р. М.” следва да заплати на Л. Б. разноски в размер на 160,00 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №4250/31.05.2011г, постановено по гр. д. №674/2011г по описа на Районен съд Б..

ОСЪЖДА “БЛ Р. М.” , ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Б., ул.”С.” №1, представлявано от Е. Н. Г. да заплати на Л. Х. Б., ЕГН *, адрес: гр. Б., ул. ”Я. С.” №19, .6, А. сумата в размер на 160,00 /сто и шестдесет/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: