Р Е Ш Е Н И Е № 399
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 20.12.2019 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 15.11.2019
г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря Нели
Богданова, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ т. дело № 514 описа на ПАС за 2019 г., установи
следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод за започването е въззивна
жалба от Г.П.К. и К.К.К. против постановеното по т. дело № 694/2017 г. по описа
на ПОС решение, с което във връзка с издадена заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение № … от … г. по ч.гр.д.№5182/2017 г. по описа на ПРС е
признато за установено по отношение
Г.П.К., ЕГН ********** и К.К.К., ЕГН *********, че дължат на К. „В. к. к. на ч. з. с.-М. И.“, гр.П., ЕИК …
в условията на СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ сумата от 20 450 евро с левова
равностойност е 39 996,72 лв. ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда-10.04.2017 г. до пълното
изплащане на сумата, която сума представлява дължима главница по договор за
заем №… от … г.,сключен между кооперацията като заемодател,ответницата като
заемател и ответника като солидарен съдлъжник, съответно обезпечена с ипотека
учредена с нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека №…,том …,рег.№…,н.д.№… от … г. на нотариус В. Б.,вписана с
рег.№… на Нотариалната камара,с район на действие РС-П.,който акт е вписан в
Служба по вписванията П. като акт с №…,том …,дело №… от … г. и
Г.П.К., ЕГН ********** и К.К.К.,
ЕГН *********,*** са осъдени да заплатят СОЛИДАРНО на К. „В. к. к. на ч. з.
с.-М. И.“, ЕИК …, гр.П., ул. „Б.“№…, сумата от 3275,93 лв. направени от ищеца съдебни разноски
производството по т.дело № 694/2017 г. по описа на ПОС,както и сумата от 4951,93 лв. разноски за заповедното производство
по ч.гр.д.№5182/2017 г. по описа на ПРС.
В жалбата са изложени съображения
за незаконосъобразност на решението и е поискана отмяната му.
Насрещната страна е на мнение за
неоснователност на жалбата.
Съдът след запознаване с акта предмет на
обжалване и данните по делото намери за установено следното:
На 16.11.2017 г. в Пловдивския
окръжен съд е постъпила предявена от К. „В. к. к. на ч. з. с.-М. И.“, гр.П.,
ЕИК … против Г.П.К., ЕГН ********** и К.К.К., ЕГН *********,*** искова молба.
В обстоятелствената част на
същата се говори за това, че К. е член на кооперацията. В това си качество на
08.05.2012 г. с молба поискала да й се отпусне заем от кооперацията. Съответно
на … г. бил сключен договор за заем между кооперацията ищец като заемодател и
ответницата като заемополучател с №…. С оглед на същия на заемополучателката
били предоставена в заем сумата от 20 450 евро с посочена цел на заема
–зеленчукопроизводство. Бил изготвен и
погасителен план в евро.
Главницата по заема следвало да
се погаси общо с 9 вноски, от които 8 годишни вноски, от които първата платима
на 20.12.2014 г.,а последната - 20.12.2021 г. Деветата последна вноска имала
падеж 20.05.2022 г.
Във връзка с предоставения заем
се сочи за уговорена в чл.3,ал.1 от договора възнаградителна лихва за периода
на действие на договора - 06.06.2012 г. до 20.05.22 г. Размерът на същата би 14
% годишно, като се начислявала по метода на простата падаща лихва на база 365 дни в годината и била
платима на 120 броя месечни погасителни вноски дължими на всяко 20 число от
месеца. В чл. 3, ал. 8 от договора имало пък постигнати уговорки за плащане
на еднократни такси.
Споменава се и за постигната в
чл. 15 от договора уговорка, че при неизпълнение,на което и да е задължение
визирано в чл. 3, ал. 3,чл. 4,чл. 5,чл. 6,чл. 7,чл. 8,чл. 9 и чл.1 2 от
договора ще се плаща наказателни лихва под формата на неустойка в размер на 35
% годишна лихва върху дължимата сума, начиная от датата на забавата на всяка
една вноска с настъпил падеж до изплащането й.
При подписване на този договор
ответникът К. К.К. се задължил да
отговора за поетите от Г.К. със споменатия договор за заем задължения като
съдлъжник.
По отношение на сумата, за която
е постигната уговорка да се предостави в заем е посочено, че по искане на ответницата
било разрешено усвояването на заемната сума, както и обслужването на кредита се
извърши в лева. Самата главница била усвоена от ответницата на 06.06.2012
г.,като на Г.К. били предоставени 39 996,72 лв. равняващи се на левовата
равностойност на 20 450 евро. Към момента на усвояване на сумата от същата
били удържани дължимите на основание чл. 3, ал. 8 такси.
По- надолу в исковата молба са
изложени факти и обстоятелства свързани с неизпълнение от страна на ответниците
на задължението за плащане на дължимите вноски за главница и лихви. Сочи се, че
не бил спазен графика за погасяване на
три последователни вноски за главници- 20.12.2014 г.,20.12.2015 г. и
20.12.2016 г., т.е. имало неплащани на главница в общ размер от 13 5000 лв.
По отношение на вноските за
възнаградителната лихва е казано, че до 05.03.2017 г. включително по обслужване
на заема били направени общо 5 банкови превода за погасителни вноски. Първото
плащане от 3063,50 лв. било извършено на 06.06.2012 г., а останалите четири
били на обща стойност от 3601,34 лв.С първата вноска били платени погасителните
вноски за договорни лихви за периода от 20.06.2012 г. до 20.12.2012 г.,както и
част от тази с падеж 20.01.2013 г. Посочено е, че от 20.01.2013 г. до
03.10.2013 г. заемът въобще не бил обслужван. Това станало причина и за
начисляване на основание чл.15 от договора за заем във вр. с чл.92 от ЗЗД
неустойки за забава върху просрочените и неплатени вноски за договорна лихва.
Съответно на 03.10.2013 г.,06.11.2013 г.,21.01.2014 г. и 10.05.2014 г. били
направени частични плащания, които били отнесени за погасяване на част от
начислените неустойки за забава върху просрочените и неплатени вноски за
договорна лихва. Това и липсата на каквито и да е последващи плащания ставало
причина заемателят да изпада в забава по отношение на вноските си за лихва и главница за времето до
20.02.2017 г. В тази връзка се сочи, че всичко това водело до извод за пълно
неизпълнение на договора.
Описаните просрочия се свързват с
изпращане на покана изх.№… от … г. С нея
кооперацията уведомила ответниците, че обявява задължението по договора
за заем от … г. за изцяло и предсрочно изискуемо на основание чл.14 от
договора,като конкретното основание е невнасянето и изпадането в забава за три
поредни погасителни вноски за главница на обща стойност 13500 лв.,както и за
невнасянето и изпадането в забава относно погасителни вноски за договорна лихва
и за начислени и дължими неустойки за забава,а и поради виновно нарушение на
чл.3,ал.3,чл.4,чл.5,чл.6,чл.7,чл.8,чл.9 и чл.12 от договора. Съответно в
поканата длъжниците били поканени да изплатят своите задължения с оглед
настъпилата предсрочна изискуемост в 7 дневен срок от получаването й.
Сочи се, че в дадения 7 дневен
срок плащане не последвало.
Посочено е и че с оглед големия
размер на породеното от предсрочната изискуемост задължение за главница,
възнаградителна лихва и неустойка, ищецът се възползвал от възможността да се
снабди със заповед за изпълнение на основание двете самостоятелни предоставени
й обезпечения на кредита – запис на заповед и договорна ипотека.
Първото заявление по чл.417 от ГПК било срещу длъжниците по ипотеката- Г. и К. К. По повод на същото по ч. гр.
дело № 5182/2017 г. били издадени заповед и ИЛ за солидарното им осъждане да
заплатят на кредитора сумата от 20 450 евро с левова равностойност от 39 996,72
лв.,представляващи дължима главница по договора за заем №… от … г.
Второто заявление било за
снабдяване със заповед за изпълнение на основание запис на заповед. По него
било образувано ч.гр.дело №5181/2017 г. по описа на ПРС и на 11.04.2017 г. била издадена срещу
четиримата солидарни длъжници заповед за изпълнение,с която те били осъдени
солидарно да заплатят на кооперацията сумата от 28 613,98 евро,чиято левова
равностойност е 55 964,08 лв. Посочено е че същата обхваща породените от
договора за заем задължения за плащане на договорна лихва и неустойка.
Срещу първата заповед за
изпълнение двамата длъжници подали възражение и за кооперацията възникнал
интерес да предяви в срока по ГПК процесният иск по чл. 422 от ГПК.
С него се иска да се признае за
установено по отношение на двамата ответници и солидарни длъжници, че към
момента на приключване на съдебното дирене в настоящия исков процес те дължат
на кооперацията в условията на солидарна отговорност сумата посочена в заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение №… от … г. издадена по ч.гр.дело
№5182/2017 г. по описа на ПРС.
Ответниците Г. и К. К. са подали
общ отговор В него те оспорват настъпването на предсрочната изискуемост на
вземанията по процесния договор за заем, защото не са получавали писмена покана
за това.В подкрепа на този им довод сочат, че от приложените разписки било
видно,че поканата не била получена от тях.Наред с това твърдят , че вземането
предмет на иска е погасено по давност. Доказателства с отговора не са
представяни и не са искани.
ДИМ не е подавана.
Така съдът е предприел
предвидените в ГПК действия за събиране на посочените от ищеца доказателства и
решаване на делото. По този повод е нужно да се спомене, че преди последното
съдебно заседание по делото е постъпило становище изходящо от упълномощен от
ответниците адвокат. В него са направени искания за събиране на доказателства,
както и са отправени възражения за нищожност на договора за кредит. Поисканите
доказателства не са допуснати поради преклудиране на възможността за
представянето им и липсата на хипотеза по чл. 147 от ГПК.
В самото решение е направен извод за действителност на процесния
договор за заем и за неизпълнение на задълженията по същия от страна на
ответниците. То е свързано с наличие на предпоставки за обявяването му за
предсрочно изискуем на основание чл. 14, ал. 2 от договора. В тази връзка е
направен и извод за настъпила предсрочна изискуемост. Интересното тук е, че
според ПОС поради липсата на редовно връчване тя не е станала факт с изпратената от ищеца покана през м. март на
2017 г., а е настъпила от момента на връчване на ИМ станала повод за образуване
на т. дело № 537/2017 г. на ПОС към която били приложени преписи от поканата,съдържаща
изявление на кредитора за обявяване на заема за предсрочно изискуем. В подкрепа
на този извод с оглед небанковия характер на заема е споменато, че тук не била
приложима съдебната практика приемаща, че предсрочната изискуемост следва да е
настъпила преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК. Посочено е и че такъв извод за процесния договор е направен и
във влязлото в сила решение по т. дело № 537/2017 г. по описа на ПОС.
Така искът е уважен, като
вземането е признато за съществуващо ведно със ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда-10.04.2017.
Тук за яснота е нужно да се
спомене, че направените от адв. Т. в молбата от 05.11.2018 г. възражение за
нищожност на процесния договор като привиден и прикриващ договор за
рефинансиране и като противоречащ на добрите нрави не са разгледани,тъй като
били заявени след изтичане на срока за отговор. Посочено е и че тази нищожност
не била такава, за която съдът следи служебно.
Не е разгледано и
възражението за нищожност на клаузата по чл.15 от сделката досежно неустойката.
По причина, че исковата претенция касаела само главницата по дължима по
договора за заем е прието, че то било неотносимо още повече, че липсвали
твърдения на ответниците да са извършвали плащания за главница, които
неправилно да са отнесени за погасяване на вземане за неустойка.
По идентични съображения не е
разгледано и възражението относно
неравноправния характер на клаузите на чл.3,ал.1,ал.7,ал.9,б.“а“,б.“б“ и б.“д“
и клаузата на чл.15 от договора. Посочено е, че същото не било направено
своевременно, а и това, че тези клаузи касаели договорки, които не били предмет
на процесното вземане. Липсата на задължение за служебен контрол над
неравноправността е мотивирана и с това, че в случая правилата на ЗЗП не били
приложими, защото с оглед характера на договора ответниците нямали качество на
потребители.
Недоволни от решението двамата
ответници са подали жалба до ПАС.
Оригиналът на въззивната жалба е пришит по ч.т.дело № 254/2019 г. на ПАС. Предмет
на същото е
разпореждане за връщането й, което е било отменено. Така
реално се е стигнало и до настоящето производство. В самата жалба се правят доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението, свързани с неразглеждане от страна на първоинстанционния
съд на възраженията за нищожност на процесния договор поради привидност, накърняване на добрите нрави, наличие на неравноправни клаузи и т.н. В тази връзка се излагат
доводи за допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд
във връзка с несъбиране на доказателства, поискани с молба-становище, подадена
много след изтичане срока за отговор.
Наред с нарушенията свързани с
неразглеждане на възраженията за нищожност в жалбата се сочи, че ПОС неправилно
е определил размерът на процесното вземане с оглед становището си, че
предсрочната изискуемост е настъпила след подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение.
В жалбата са изложени и общи
доводи за неправилно присъждане на законна лихва върху признатото вземане от
датата на заявлението за незабавно изпълнение, а не от датата на връчване на ИМ
станала повод за образуване на т. дело № 537/2017 г. на ПОС, когато същото е
станало изискуемо. В тази връзка е казано, че по тази причина е отправено и
искане за поправка на този пропуск като ОФГ. В последствие има постъпил писмен документ - уточнение към
въззивната жалба от 15.05.2019 г., който е подаден с оглед на факта, че съдът е
оставил без уважение искането за поправка. В тази молба се прави по подробно изложение на маркираните доводи за незаконосборазност с оглед момента , от
който се дължи законна лихва.
Преди даване отговор на въпроса за съществуване на процесните
вземания съдът съобразно разпоредбата на чл. 269, изр.1 от ГПК дължи отговор на
въпроса за валидността и допустимостта на обжалваното решение.
Едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е
постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия
или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не
подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато
решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност т.е.
срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не
може да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал. 3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск, има произнасяне по
един непредявен иск или нередовна искова молба, която въпреки дадените
от въззивния съд възможности не е поправена. Налице е недопустимост и ако
спорът е разгледан от некомпетентен съд. В обобщение може да се каже, че е
налице недопустимост във всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки
липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая
решението е постановено от компетентния съд, който е разгледал предявените пред
него пасивно субективно съединени искове по чл. 422 ГПК. В тази връзка следва
да се посочи, че основанието за предявяване на иск по този ред е наличие на
издадени заповед за изпълнение и възражение срещу същата от страна на
длъжника/ците. В случая тези предпоставки са налице видно от съдържанието на
приложеното ч. гр. дело № 5182/2017 г.
по описа на ПРС и интересът от започване на производството по чл. 422 ГПК, вр.
с чл 415 от ГПК е безспорен.
Съдът от
своя страна се е произнесъл по всички наведени в исковата молба факти и
обстоятелства касаещи вземането предмет на споменатата заповед и е признал
същото за съществуващо.
Това от
своя страна прави така постановения съдебен акт допустим, като за яснота на
жалбоподателите е нужно да се спомене, че въпросите за размерът на дължимото
вземане с оглед момента, в който то става изискуемо касаят съществото на
исковата претенция, а не нейната допустимост.
Това
съотнесено с разпоредбата на чл. 271 от ГПК налага съдът да разреши
съществуващия между страните спор по същество, като се съобрази с изложените съображения
за незаконосъобразност в жалбата.
В нея както
се спомена до тук основно се оспорва неразглеждането от страна на съда на
наведените много след изтичане на срока за отговор възражения за нищожност на
процесния договор за заем.
В тази
връзка следва да се посочи, че нищожността е едно фактическо състояние свързано
с непораждане действие на даден договор и същото може да бъде констатирано от
съда във всеки един момент от развитието на делото.По тази причина за ПАС
възражението за нищожност не се преклудира с оглед разпоредбите на чл. 133 от ГПК, респ. чл. 370 от ГПК и страната по делото във всеки един момент от същото
може да се позовава на такава. Преклузията обаче се запазва по отношение на
възможността да се ангажират доказателства за установяване на съответната
предпоставка водеща до извод за нищожност на сделката.
От
изложеното следва извод, че съдът следи служебно за нищожността и може да
констатира същата винаги когато наличието й следва от самото съдържание на
сделката. Ако обаче за това е нужно събиране на допълнителни доказателства,
които не са поискани от страните в сроковете по ГПК и не са събрани по делото
за съда остава единствена възможност да достигне до заключение, че нищожност не
е налице.
По посочените по-горе причини
съдът дължи разглеждане на направените дори и извън срока за отговор възражения
за нищожност на процесния договор. Преценката за наличието или липсата на
такава с оглед преклудиране възможността за събиране на доказателства обаче ще
следва да се направи единствено от съдържанието на самата сделка. В случая част
от възраженията касаят отделни клаузи от договора , а не същия в цялост. По
тази причина ПАС намира за нужно да спомене, че с оглед защитния характер на
същите за настоящето производство те ще следва да се разглеждат доколкото
нищожността на съответната клауза би довела до промяна в размера на процесното
вземане.
Самото вземане се претендира на
основание договор за заем №…от … г. сключен между кооперацията ищец като
заемодател и ответницата като заемополучател. По отношение на ответника К.К. се
твърди, че той с със същия този договор е встъпило като съдлъжник за поетите от
заемателаката с договора задължения.
В тази връзка е нужно да се
спомене, че от страните по делото не се оспорва факта на подписване на договора
от … г. Не се оспорва и това, че според същия кооперацията ищец е представила в
заем на ответницата Г.К. в заем сумата от 20 450 евро за
зеленчукопрозиводство и тя е усвоена.
Твърди се от страна на
ответниците обаче, че тази сделка била привидна и страните по нея не целели
предоставяне в заем на определена сума пари за нуждите на заемателката за
зеленчукопрозиводство, а сключване на друга сделка за рефинансиране на
предходни кредити между страните. В тази връзка следва да се посочи, че от
конкретното съдържание на процесиня договор извод, че страните по същата не са
целели същата да породи действия , а да прикрият с нея друга такава не може да
се направи. Това от своя страна изключва и възможността да се говори за
нищожност поради привидност.
На второ место се говори., че
сделката накърнява добрите нрави, защото с нея се нарушавали принципите на
добросъвестността поради това, че кооперацията заемодател като икономически по
силна страна възползвайки се от доброто си финансово състояние и лошото такова
на двамата ответници ги е накарала да сключат неизгодна за тях сделка с идеята
, че след това предоставената им сума ще се върне обратно за погасяване на
други техни задължения.
В случа от съдържанието на
процесната сделка не следва наличие на отношения от описания тип, което пък
прави и ненужно обсъждане на въпроса за това дали същите накърняват добрите
нрави и правят договора нищожен изцяло на това основание.
Следващите възражения за свързани с нищожност на отделни клаузи от
договора. Така се твърди нищожност на уговорката за неустойка от 35 % като
нищожна поради накърняване със същата на добрите нрави. Твърди се и че чл. 3,
ал1, ал.7, ал.9 ичл. 15 от договора са
неравноправни и са нищожни с оглед разпоредбите на ЗЗП.
В тази връзка е нужно да се
спомене, че предмет на процесната искова претенция е плащане на цялата главница
по договора за заем, за която се твърди да е предсрочно изискуема. Нищожността
на посочените по- горе клаузи от договора би имала значение в случая само ако
наличието й би довело до извод, че извършени от ответниците плащания биха били
отнесени за погасяване на главницата, а не за задължения породени от
оспорваните клаузи.
В случая по делото няма данни да
е променяна първоначално договорена от страните възнаградителна лихва. Това
сочи, че няма нужда от произнасяне по въпроса за това дали клаузите определящи
възможностите за промяната й са нищожни, тъй като установяването на същата не
би довело до извод за недължимост на извършените от ответната страна плащания
за лихва и до отнасяне на същите за погасяване на главницата. В хода на тези
разсъждения следва да се посочи, че не е нужно да се разглежда и възражението
за нищожност на клаузата за неустойка по причина , че с извършвани от
ответниците плащания за възнаградителна лихва са погасявани задължения за
неустойка, т.е. констатацията за нищожност пак не би променила размера на
задължението за главницата.
На тази база основателността на
иска се обусловена от това е или не е налице предсрочна изискуемост.
В тази връзка е нужно да се
спомене, че процесния договор е сключен на основание чл. 240 от ЗЗД. С него е
предоставена на ответницата за определен срок една сума в заем. Съответно К.К.
е встъпил в това нейно задължение като съдлъжник. В чл. 71 от ЗЗД от страна на
законодателя е предвидено, че изпълнението
на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато
длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил
дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения.
В случая липсва конкретна яснота
за предпоставките, при които може да настъпи тази предсрочна изискуемост на
срочния дълг и по-точно за състоянието на неплатежоспособност, което сочи, че
няма пречка страните с оглед разпоредбите на чл. 9 от ЗЗД да уговорят същите. В
чл. 14 от процесния договор има постигната уговорка за обявяване на заема за
предсрочно изискуем. Сред една от предпоставките за обявяването на същата е и
невнасянето в срок, на която ди да е вноска от за главница и лихва. Предвидено
е, че обявяването на заема за предсрочно изискуем става с изпращането на
писмена покана с уведомление за връщане на главница, лихва и т.н. в 7 дн. срок
от получаването й.
От изложеното
следва извод, че настъпването
на предсрочна
изискуемост предполага
изменение в постигнатото съвпадение на две насрещни волеизявления - за получаване на заем и
погасяване на същия на вноски за определен период.
Това сочи, че правото да се измени
договора, като се направи същия предсрочно изискуем е потестативно по характер
и съществува в патримониума на кредитора по съответния договор. То се упражнява
чрез направа на едностранно волеизявление на носителя му до другата страна.
Фактът, че същото е свързано с изменение на един договор и породеното от него
правоотношение предполага, че настъпване на тази промяна изисква и получаване
на волеизявлението от насрещната страна, т.е. тя не може да стана факт
автоматично при настъпване на опредени събития. Реално освен тях правоимащата
страна следва да извърши действия по упражняване на потестативното право - да
направи самото волеизявление в тази
насока и такива по връчване на същото на насрещната страна.
Това сочи, че изводът
за предсрочна изискуемост на процесния заем е
възможен при наличие на доказателства за неизпълнение на задължения по договора
и на такива за отправено изявление на кредитора за упражняване на
потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което следва
да е достигнало до насрещната страна. Именно момента на достигане на
изявлението до нея се свързва и с настъпване на самотно изменение на договора.
От данните по делото извода за
неизпълнение е безспорен при условие, че вещото лице установява неплащане на
три вноски за главница и множество вноски за договорна лихва. Безспорно е и
отправянето на писмени покани до заемателя и солидарния длъжник за обявяване на
заема за предсрочно изискуем. Те обаче са връчени на лицето Б. Т. За същото по самото
първоинстанционно дело няма данни да живее на адреса на двамата ответници и да
е сред кръга на домашните. Реално до извод, че това лице не е сред тях се стига
и от данните по образуваното във връзка с връщането на в. жалба на ответниците
ч.т. дело № 254/2019 г. по опис на ПАС. От същото става безспорно ясно, че това
лице е техен бивш зет, т.е. не живее на адреса им и няма как да е в едно
домакинство с тях. Това от своя страна прави връчването на поканите обявяващи
заема за предсрочно изискуем нередовни.
По тази причина за ПАС следва
извод, че предсрочна изискуемост към момента на подаване на заявлението за
издаване за заповед за изпълнение на процесното вземане реално не имало.
В тази връзка следва да се
посочи, че в заповедното производство процесното вземане е предявено на
основание удостоверено с НА вземане за парична сума дължима по договора за заем
и твърдението за редовно обявена предсрочна изискуемост.
С предявяване на иска по чл. 422
от ГПК се иска да се установи, че вземането съществува на тези основания и те
следва да са били налице към момента на подаване на заявлението при условие, че
заповедта се издава за изискуемо, т.е. съществуващо в патримониума на заявителя
вземане на основание посочените в нея юридически факти.
Това води до извод, че в
производството по чл. 422 от ГПК при формиране на извод за наличие на сключен
договор за заем, но липса на редовно обявена предсрочна изискуемост на
вземането по същия следва да се признае за съществуващо вземане дължимите по заема и падежирани до момента на
приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция вноски.
По процесния казус видно от
събраните доказателства за времето от сключване на договора на … г. до крайният
срок за връщане на заема 20.05.2022 г. са били дължими считано от 20.12. 2014
г. 6 годишни вноски по 2 301 евро и две по 2300 евро платими на всяко 20
число от месец декември за съответната година и една последна платима на
20.05.2022 г. в размер на 2044 евро.
Това сочи, че към датата на
последното заседание по настоящето дело от страна на двамата ответници са били
дължими 4 вноски по 2301 евро и една от 2300 евро или общо сумата от
11 504 евро равняващи се на 22 499, 90 лв. Не точно в този смисъл е
решението на ПОС.
Това налага същото да се потвърди
в частта признаваща вземане на ищеца към ответниците в посочения по- горе
размер и съответно да се отмени в частта признаваща съществуване на вземане за
сумата над 11 504 евро равняващи се на 22 499, 90 лв. до пълният
размер от 20 450 евро с левова равностойност е 39 996,72 лв. и вместо това се
постанови друго отхвърлящо иска в тази му част.
Тук за яснота е нужно да се
спомене, ПАС не е обвързан от направения с влязлото в сила решение по т. дело №
537/2017 г. по описа на ПОС извод за предсрочна изискуечмост на процесиня заем
по причина, че за същото не са налице предпоставките на чл. 297 и 298 от ГПК по
причина, че със същото със СПН е разрешен спор за съществуване на вземане по
запис на заповед.
С оглед направения по- горе извод
за размера на вземането и факта, че същото се претендира от ищеца със законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от
ПК следва да се има предвид, че такава към онзи момент се дължи само върху
падежираната до същия главница, като след това основата за начисляване на лихвата
ще се променя съобразно падежните дати.
Първоинстанионният съд не се е
съобразил с това обтоятелство, порди което решението признаващо вземане за
законна лихва върху сумата от 20 450 евро с левова равностойност е 39 996,72
лв. за времето от10.04.2017 г. до окончателното плащане ще се отмени и ще се
постанови друго, с което това вземане се признае по следният начин:
-за времето от 10.04.2017 г. до
19.12.2017 г. върху сумата от 6903 евро с равностойност от 13501 лева,
За времето от 20.12.2017 г. до
19.12.2018 г. върху сумата от 9 203 евро с равностойност от17 999, 50
лева и
За времето от 20.12.2018 г. до окончателното изплащане
върху сумата от 11 504 евро равняващи се на 22 499, 90 лв.
От горното следва извод, че
решението на ПОС следва да се отмени по съразмерност и в частта за разноските
за първоинстанционното разглеждане за сумата от 1433,08 лв. и за заповедното
производство в размер на 2166, 25 лв.
Съответно за въззивното
производство на кооперацията по съразмерност се дължат разноски в размер на
1687, 63 лв.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 694/2017 г. по описа на ПОС решение в частта, с
която във връзка с издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение №… от … г. по ч.гр.д.№5182/2017 г. по описа на ПРС е признато за
установено по отношение Г.П.К., ЕГН
********** и К.К.К., ЕГН *********, че дължат на К. „В. к. к. на ч. з. с.-М. И.“, гр.П., ЕИК …
в условията на СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ сумата от 11 504 евро равняващи се на
22 499, 90 лв., която сума представлява дължима и падежирана към
13.11.2019 г. главница по договор за заем №… от … г.,сключен между кооперацията
като заемодател, ответницата като заемател и ответника като солидарен
съдлъжник, съответно обезпечена с ипотека учредена с нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека №…,том …,рег.№…,н.д.№… от … г. на нотариус В. Б.,вписана с рег.№… на
Нотариалната камара,с район на действие РС-П.,който акт е вписан в Служба по
вписванията П. като акт с №…,том …,дело №… от … г.
ОТМЕНЯ
постановеното по т. дело № 694/2017 г. по описа на ПОС решение в частта, с
която във връзка с издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение №… от … г. по ч.гр.д.№5182/2017 г. по описа на ПРС е признато за
установено по отношение Г.П.К., ЕГН
********** и К.К.К., ЕГН *********, че дължат на К. „В. к. к. на ч. з. с.-М. И.“, гр.П., ЕИК …
в условията на СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ сумата от 8946 евро с равностойност
от 14 496, 86 лв. представляващи
дължима и непадежирана към 13.11.2019 г. главница по договор за заем №… от …
г.,сключен между кооперацията като заемодател,ответницата като заемател и
ответника като солидарен съдлъжник, съответно обезпечена с ипотека учредена
с нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №…,том …,рег.№…,н.д.№… от … г. на нотариус В. Б.,вписана с
рег.№… на Нотариалната камара,с район на действие РС-П.,който акт е вписан в
Служба по вписванията П. като акт с №…,том …,дело №… от … г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от К. „В. к. к. на ч. з. с.-М. И.“, гр.П., ЕИК … против Г.П.К., ЕГН ********** и К.К.К., ЕГН
********* във връзка с издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение №… от … г. по ч.гр.д.№5182/2017 г. по описа на ПРС, иск по чл. 422
от ГПК да се признае за установено по отношение на двамата ответници, че дължат
солидарно на ищеца сумата от 8946 евро с равностойност от 14 496, 86 лв. представляващи дължима и
непадежирана към 13.11.2019 г. главница по договор за заем №… от … г., сключен
между кооперацията като заемодател,ответницата като заемател и ответника като
солидарен съдлъжник, съответно обезпечена с ипотека учредена с нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека №…,том …,рег.№…,н.д.№…от … г. на нотариус В. Б.,вписана с рег.№… на
Нотариалната камара,с район на действие РС-П.,който акт е вписан в Служба по
вписванията П. като акт с №…,том …,дело №… от … г., която сума се равнява на
разликата между претендипраните от ищеца 20 450 евро с левова равностойност е
39 996,72 лв. и релано дължимите 11 504 евро равняващи се на 22 499,
90 лв.
ОТМЕНЯ постановеното
по т. дело № 694/2017 г. по описа на ПОС решение в частта, с която във връзка с
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №… от … г. по
ч.гр.д.№5182/2017 г. по описа на ПРС е признато за установено по отношение Г.П.К., ЕГН ********** и
К.К.К., ЕГН *********,че дължат на К.
„В. к. к. на ч. з. с.-М. И.“, гр.П., ЕИК … в условията на СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ
законната лихва върху сумата от 20 450 евро с левова равностойност е 39 996,72
лв. от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда-10.04.2017 г. до
пълното изплащане на сумата и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.П.К., ЕГН ********** и К.К.К., ЕГН ********* дължат на К. „В. к. к. на ч. з. с.-М. И.“, гр.П., ЕИК …
в условията на СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ законна лихва върху дължима и падежирана
главница по договор за заем №… от … г. която се начислява по следния начин:
-за времето от 10.04.2017 г. до
19.12.2017 г. върху сумата от 6903 евро с равностойност от 13501 лева,
-за времето от 20.12.2017 г. до 19.12.2018
г. върху сумата от 9 203 евро с равностойност от17 999, 50 лева и
-за времето от 20.12.2018 г. до окончателното изплащане
върху сумата от 11 504 евро равняващи се на 22 499, 90 лв.
ОТМЕНЯ
постановеното по т. дело № 694/2017 г. по описа на ПОС решение в частта, с
която Г.П.К., ЕГН ********** и К.К.К., ЕГН *********,*** са осъдени да заплатят
СОЛИДАРНО на К. „В. к. к. на ч. з. с.-М. И.“, ЕИК …, гр.П., ул. „Б.“№…, сумата
от 1433,08 лв. направени от ищеца съдебни
разноски в производството по т.дело № 694/2017 г. по описа на ПОС,както и
сумата от 2166, 25 лв. разноски за
заповедното производство по
ч.гр.д.№5182/2017 г. по описа на ПРС, като в останалата си част
решението досежно разноските се ПОТВЪРЖДАВА.
ОСЪЖДА
Г.П.К., ЕГН ********** и К.К.К., ЕГН *********,*** са осъдени да заплатят на К.
„В. к. к. на ч. з. с.-М. И.“, ЕИК …, гр.П., ул. „Б.“№…, сумата от 1687, 63 лв.
направени от въззиваемата страна разноски пред ПАС по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване в
1 месечен срок от получаване на съобщениет за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.