Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/ ………….09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Мария Манолова, като разгледа докладваното от
съдията т.дело №850/2020г. по описа
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по гл.XXXII от ГПК
/Търговски спорове/.
Производството е образувано след изпращането му по подсъдност от ВРС
съгласно протоколно определение от 09.06.2020г., след увеличаване размера на
предявен частичен иск от 1 000 лева до сумата от 25 735 лева,
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. ***, модел **
с рег.№***, собственост на ищеца З.П.П., ЕГН **********,***, по застрахователна
полица №440118031013208, със срок на валидност от 22.03.18г. до 21.03.2019г. и
застрахователно покритие „Клауза пълно Каско” плюс „Доверен сервиз” при
ответното дружество ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, София.
При преценка на иска, съдът констатира, че същият е
заведен от и срещу процесуално легитимирани страни чрез редовно упълномощени
проц.представители, с внесена съобразно увеличения размер на иска държавна
такса по сметка на ВРС. Компетентен да се произнесе по иска е ВОС с оглед
размера на претенцията, на основание чл.104, т.4 вр.чл.118 ГПК.
Спорът подлежи на разглеждане по Общия ред на основание
чл.113, предложение второ ГПК, но предвид извършване пред ВРС процесуалните
действия по размяна на книжа, изготвяне на проект на доклад на спора, първо
съдебно заседание, събиране на доказателства, настоящият съд следва да пристъпи
направо към насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Производството е образувано по искова молба на З.П.П.,
ЕГН **********,***, срещу ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, София, за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение по имуществена застраховка
Каско поради претърпени вреди по л.а.***, модел **, с ДК№ ***, в срока на
покритие на застраховката по полица, сключена на 22.03.2018г., със
застрахователна сума от 37 900 лева. Твърди се извършено по отношение на
застрахованото имущество злоумишлено действие от неизвестно трето лице вечерта
на 13.01.2019г., след 22.00 часа, в гр.Варна, кв.Трошево, ул.Елин Пелин, след
паркиране на автомобила от собственика му и в негово отсъствие. Вредите по
автомобила са нанесени чрез удари с кирки, в резултат на които са счупени
всички стъкла, двата предни фара и двата задни стопа; пробити са четирите
калника, двете врати, преден и заден капак, предна и задна броня; увредено е
арматурно табло, в което са оставени забити две кирки.
Твърди се образувано по случая ДП №65/2019г. на Трето РУ на МВР –Варна.
Твърди се образувана щета №44010311900301 от 14.01.2019г. пред ответното
дружество на 14.01.2019г. и представяне на автомобила за оглед и оценка на
вредите. Ищецът твърди, че има сключен валиден договор за застраховка Каско на
МПС+ с полица №440118031013208, с период на покритие 22.03.2018г. до
21.03.2019г. и настъпила щета по времедействие на договора. Твърди се, че при
образуване на щетата пред застрахователя са представени всички необходими
документи. Обезщетението следвало да бъде извършено чрез ремонт в доверен
сервиз на ответника. /Оникс Ауто груп/
Ищецът твърди, че срокът за произнасяне по застрахователната му претенция е
изтекъл на 06.02.2019г. /15 работни дни от заявяването на 15.01.2019г./, но в
резултат на това ищецът получил по банковата си сметка единствено обезщетение в
размер на 11 064.56 лева като обезщетение за понесените вреди. Сумата била
заплатена на 21.05.2019г. Поради това ищецът излага, че застрахователят не е
изпълнил договорното си задължение съгласно чл.386, ал.2 КЗ да заплати на
увреденото лице обезщетение, което да е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. Според ищеца, вредите по автомобила
позволяват същият за бъде отремонтиран, а не бракуван. Твърди, че за изплащане
на обезщетението следвало да представи удостоверение за прекратяване на
регистрацията поради тотална щета. За това било подадено заявление до ДЗИ на
01.04.2019г., но по него застрахователят не дал становище, поради което е
налице мълчалив отказ. Автомобилът не може да бъде ползван, а не може да бъде и
отремонтиран, тъй като застрахователят бездейства, което води до допълнителни
разходи за собственика за заплащане на застраховка ГО и годишен данък върху МПС
за 2019г., който е в размер на 1000 лева. Твърди, че отказът на застрахователя
да обезщети в пълен размер ищеца за настъпилите вреди е основание за
предявяване първоначално на частичен иск, а впоследствие за пълния размер от
25 735 лева ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на
04.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Предмет на претенцията
е и мораторна лихва от 07.02.2019г. до предявяване на иска, предявена
първоначално в частичен размер от 63.89 лева от пълния размер 1661.11 лева.
Увеличение на размера на претенциите /за главница и мораторна лихва/ е сторено
в съдебно заседание на 09.06.2020г., на основание чл.214 ГПК.
В срока за отговор
е постъпило писмено становище на ответното дружество ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД,
за неоснователност на иска. Не се оспорва наличието на сключен с ищеца
застрахователен договор Каско на МПС за процесния автомобил. Твърди се, че
претенцията е неоснователна тъй като ищецът не е установил размера и - не е
представил доказателства за отремонтиране на автомобила /фактури и др./ Твърди
се, че при частични вреди, каквито съгласно опис-заключение по щета са
процесните, застрахователят изплаща обезщетение по експертна оценка съгласно
Методика на застрахователя или изплаща сумата по представени
разходооправдателни документи от застрахования. Твърди се издадено възлагателно
писмо за извършване ремонт на автомобила в доверения сервиз на ответника, но
застрахованото лице не се възползвало от тази възможност или от друг сервиз.
Поддържа се, че видно от договора, собственикът на автомобила се е съгласил за
определяне размера на обезщетението да бъде ползвана експертна оценка на
застрахователя. При такова изрично съгласие, ответникът изразява становище за
неоснователност на иск още повече при отчитане пазарна цена на увредените
детайли. Прави се довод, че само при представяне на съответни фактури за извършен
ремонт застрахователят следва да изплати по-висока стойност, но отново в
границите на застрахователната сума и реалната възстановителна стойност по
чл.386, ал.2 КЗ. Твърди се, че на ищеца е изплатено обезщетение, определено в
размер на 11 064.56 лева въз основа именно на извършена експ.оценка и
съгласно приложимите към договора ОУ. В отговора си ответникът поддържа, че не
е налице пълна загуба/тотална щета на процесното МПС по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ. Оспорва се изрично обема на увреждането и част от увредените детайли,
посочени поотделно в исковата молба, а именно: предна броня 1 бр.; преден
капак-боя; капак – боя с твърдения, че същите са били налични към сключване на
застраховката, преди събитието. Оспорва се и механизмът на настъпване на вредите.
Твърди се неизпълнение на законовите задължения от застрахованото лице да пази
и ползва процесното МПС с грижата на добър стопанин; не са взети мерки за
запазване на МПС.
Ответникът оспорва наличието на тотална щета, но в
евентуалност ако съдът приеме, че е налице такава, поддържа искане за
отхвърляне на иска поради липса на предпоставките на чл.390 КЗ. /в този смисъл
и чл.12.3.1.1. от раздел втори на ОУ/ Твърди, че не е установена действителната
стойност на МПС към датата на увредата както и стойността на запазените годни
за употреба детайли, които следва да бъдат приспаднати. Поддържа довод, че
присъждането на претендираната сума би надвишило застрахователната сума, което
е недопустимо съгласно чл.386 КЗ. Оспорва иска и за мораторна лихва, претендирана
от 07.02.2020г. до 24.09.2019г. като твърди, че поради неизпълнение
задължението на ищеца да представи доказателство за прекратяване регистрацията
на автомобила, претенцията за законна лихва за посочения период е
неоснователна. Претендира отхвърляне на исковете ведно с присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание исковете се поддържат от ищеца чрез
пълномощника му адв.М..
Ответникът чрез адв.П. оспорва исковете по изложените
вече съображения.
Съдът, въз основа на твърденията и доводите на страните,
събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение на съда,
съобразно приложимите норми, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Представени са доказателства, установяващи собствеността
на ищеца върху процесния автомобил л.а. *** **.
Не се оспорва наличието на валиден застрахователен
договор. От приложената полица №440118031013208 се установява сключена
застраховка „Каско +”, с покрит риск „Пълно Каско”, в доверен сервиз на
застрахователя ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, със застрахователна сума 37 900
лева и застрахователна премия от 2 905.04 лева. Застраховката е сключена
на 22.03.2018г. със срок на действие до 21.03.2019г. Видно от приложените
сметки към полицата се установява заплащане на четирите застрахователни вноски
на премията.
Не се спори, че застрахователното събитие е настъпило в
периода на действия на застрахователния договор, на 13.01.2019г., а и това
обстоятелство се установява от анализа на приложеното Удостоверение на Първо
РПУ на ОД на МВР –Варна от 15.01.2019г. и съдържащите се в него данни за
образувано досъдебно производство ДП №65/2019г. на 03 РУ на МВР, за извършено
престъпление по чл.216 НК. От приложено Постановление от 19.04.2019г. на РП
–Варна се установява спиране на наказателното производство по ДП поради
неустановяване автора на деянието. Поради това и не са били налице основания за
спиране на настоящото производство в хипотезата на чл.229, т.5 ГПК.
Обемът на нанесените на МПС вреди се установява от
приложеното Опис –заключение по щета №44010311900301 от 14.01.2019г., където са
вписани поотделно увредените детайли на автомобила и степента на увреждане.
Видно от писмо от 01.04.2019г. ищецът е изискал от
ответното дружество становище по щетата както и поискал прекратяване
регистрацията на автомобила. С предходно писмо от 24.04.2019г., ищецът е
уведомил застрахователя, че се счита за изправна страна по договора, тъй като е
представил всички необходими документи още на 15.01.2019г., непосредствено след
застрахователното събитие, като претендира последиците от забавата на
застрахователя, считано от 07.02.2019г.
Видно от приложено платежно нареждане от 20.05.2019г.,
ответното дружество е превело на тази дата на З.П.П. по банкова сметка ***.56
лева с посочено основание „щета –№………..”
Видно от приложено към отговора Уведомление за щета от З.П.П.,
подписано на 09.05.2019г., същият изрично е заявил, че желае размера на
обезщетението да бъде определен по оценка на застрахователя. В горната част на
уведомлението, представляващо бланка на застрахователя, са посочени и
съществените обстоятелства относно процесното МПС и начина на увреждане.
Не се спори, че на увреденото лице е заплатено
обезщетение по банкова сметка ***.05.2019г. Към отговора застрахователят е
представил Калкулация по претенция №44010311900301 до размера на изплатеното
обезщетение от 11 064.56 лева. В калкулацията е налице забележка, че част
от увредените детайли – предна броня, предмен капак и капак, са били налични
при сключване на полицата. Приложена е и подробна калкулация на подменените
детайли, труд и демонтаж, труд за ремонт на детайлите и труд и материали при
боядисване.
Застрахователят е приложил възлагателно писмо изх.
№152111/17.01.2019г. до оторизирания сервиз Оникс Ауто Груп ООД за
отремонтиране на процесния автомобил, собственост на З.П.П., по застрахователна
претенция „Каско +” срещу стойността на 37 900 лева, с приложена
калкулация от 14.01.2019г. В писмото е налице забележка за заварените
увреждания по автомобила както и забележка, че застрахователят покрива ремонти
на стойност до 11 000 лева с ДДС, за периода на валидност на писмото от
180 дни.
От приетата пред ВРС съдебно-автотехническа експертиза,
която не е оспорена пред ВОС и не е правено искане за преповтаряне на
процесуалните действия, се установява следното:
Автомобилът е бил увреден от трето неизвестно лице чрез злоумишлени
действия /удари с кирки/ в нощта на 13 срещу 14.01.2019г. докато е домувал
паркиран на ул.Елин Пелин в гр.Варна, кв.Трошево. В резултат на тези действия
автомобилът е увреден до степен счупени или пробити външни детайли както и
арматурна табло – вещото лице е посочило увредените детайли по щетата при
застрахователя. Увреждането на автомобила е значително.
Според вещото лице, стойността за възстановяване на автомобила със замяна
на увредените детайли, които не подлежат на ремонт съгласно опис –заключение по
средни пазарни цени, възлиза на 45 506.78 лева, в която сума влизат
стойността на резервните части, монтаж/демонтаж, ремонт, боядисване, боя и
др.материали.
Съобразно втора алтернативна оценка от заключението,
стойността за възстановяване на автомобила по опис – заключение на
застрахователя и цени на оригинални части предлагани от официалния представител
на марката възлиза на 33 718.44 лева. Съобразно заключението, ако
остойностяването е съобразно цени за алтернативни части, то сумата възлиза на
31 135.99 лева.
Общата
стойност на необходимия труд за възстановяване на автомобила към датата на настъпване
на събитието, като средна пазарна цена на: цени на официален сервиз на марката,
доверен сервиз и друг сертифициран по ISO сервиз, възлиза на 7 640.40
лева.
В т.9 вещото лице е посочило, че стойността за
възстановяване на МПС с алтернативни части възлиза на 31 135.99 лева.
В т.4 от заключението /на л.60-61/ вещото лице детайлно е разгледало всеки
един от увредените елементи като е заключило, че същите са със степен на
увреждане 2 и 3, поради което следва да бъдат подменени с нови поради невъзможност
да бъдат технологично възстановени, тъй като при ремонт значително ще се
изменят техническите качества на детайлите и ще се повиши теглото на
автомобила. В т.5 изрично вещото лице посочва, че тъй като таванът е направен
от карбонови нишки, то поради тази специфика не може да бъде възстановен изцяло
чрез ремонт. В оценката е дадена само стойността на външната част, без
облицовката отвътре, която също е компрометирана /пробита/.
В заключените вещото лице изразява становище за обективна възможност щетите
по процесния автомобил да настъпят по описания начин и механизъм.
Стойността на автомобила към 13.01.2019г. /настъпване на застр. събитие/ е
46 820 лева, а съгласно т.8 от СТЕ – при съобразяване и на изминатите
километри, действителната пазарна стойност на автомобила възлиза на 40 503
лева.
В техническата експертиза е посочена и остатъчна стойност на запазените
части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичен пазар до размера от 1
148 лева, разгледани детайлно в т.10 от СТЕ.
Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е
иск по чл.405 КЗ от З.П.П., ЕГН **********,***, за осъждане на ответното
дружество ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, София, да заплати на
ищеца сумата от 25 735 лева,
представляващи застр.обезщетение по имуществена застраховка Каско +, с
валидност от 22.03.18г. до 21.03.2019г. и застрахователно покритие „Клауза
пълно каско” плюс „Доверен сервиз”, при твърдения за настъпило увреждане на
автомобила от неизвестно лице на 13.01.2019г. срещу 14.01.2019г. в гр.Варна,
кв.Трошево, ул.Елин Пелин, ведно със законна
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане както и
частичен иск за мораторна лихва в размер
на 63.89 лева, част от общо 1661.11 лева, изчислена върху обезщетението, за
периода от 07.02.2019г. до 24.09.2019г., на
основание чл.405 КЗ вр.чл.409 и чл.386 КЗ.
Съгласно чл.405 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. За да бъде основателен иска за заплащане на
обезщетение по договор за имуществена застраховка, ищецът следва да докаже
валидното му сключване; настъпването на застрахователно събитие в срока на
застраховката – в конкретния случай, че лекият автомобил е увреден при твърдените факти,
включително при какъв механизъм, както че това представлява покрит
риск; настъпване на вреди в причинна връзка с него и техният
обем, съотв. – дължимото обезщетение до размера на застрахователната сума /чл.346 КЗ/, т.е. в случая до размера от 37 900 лева.
Страните не спорят относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение и увреждането на автомобила. Макар да е оспорен механизмът на
настъпване на вредите, с оглед заключението на вещото лице по изслушаната и
приета СТЕ и удостовереното от органите на ОД на МВР -Варна, съдът приема, че
увреждането на автомобила е настъпило с голяма степен на убедителност по именно
посочения начин, на посочената дата, в срока на действие на застрахователния
договор.
От представените
като доказателство 4 броя квитанции се установява заплащане на дължимите вноски
по застрахователния договор, поради което следва да се приеме, че застраховката
е валидна.
Застрахователният
договор е сключен при Общи условия, чието приемане от застрахования
е удостоверено в полицата /на л.81/. Безспорно е също, че застраховката
"Каско+", обхваща клаузите "Пълно каско", "Доверен сервиз", "Помощ на пътя",
като застрахователят носи риска от настъпване на повреда или пълна загуба на
автомобила, включително и вследствие на злоумишлени действия на
трето неизвестно лице. /т.2.3 вр. т.2.1.5 от
ОУ/
В този смисъл съдът намира, че ищецът е установил релевантните за
ангажиране отговорността на застрахователя факти и обстоятелства.
Ответникът
следва да докаже съгласно чл.154 ГПК правоизключващите си
възражения, които в случая са обективирани в отговора му и се
отнасят до:
заварени от настоящата претенция щети от предходно увреждане;
наличие на възможност за отремонтиране на автомобила, т.е. липса на тотална щета; наличие на запазени части при тотална щета и
приспадане на стойността им; неизпълнение на застрахователния договор /ведно с
ОУ към същия/ от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса
на застрахователя. Съдът намира, че ответникът не е провел надлежно доказване
на тези възражения като твърдението му за неизпълнение на договора от страна на
застрахования е изцяло бланкетно и неподплатено с конкретни фактически
твърдения за нарушени разпоредби от договора или Общите условия на застрахователя
по смисъла на чл.408, ал.1 КЗ. Не е налице основание за отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение въз основа на тази разпоредба и с оглед
извънпроцесуалното поведение на застрахователя, който е определил и изплатил
обезщетение, макар в размер по Методиката си.
Възраженията на ответника за заварени при завеждане на щетата вреди по
автомобила от предходно увреждане /предна броня, преден капак, капак/, не се
установяват посредством допустимите доказателствени средства. Тези възражения
са направени въз основа на отразена в Калкулация по претенция на л.28 по
делото, забележка както и в приложеният на л.79 по делото протокол за оглед на
МПС при сключване на застрахователната полица на 23.03.2018г. Не е установен
въпросът дали заварените увреждания съвпадат /се дублират/ с процесните, а и от
СТЕ се установяват вреди в по-значителна степен /степен 2/ от отразените в
цитирания протокол. Въпреки възможността да бъдат поставени въпроси на СТЕ,
такива не са формулирани от ответника, чиято е доказателствената тежест, поради
което и възражението му съдът намира, че е останало недоказано и
неоснователно.
Не се спори, че на собственика на увредения автомобил З.П. е заплатено на
20.05.2019г. по банкова сметка *** определената експертна оценка от
11 064.56 лева, съгласно цитираната калкулация на л.28 и сл. по делото.
Спорът между страните е относно размера на дължимото съгласно чл.405 вр.
чл.386 КЗ, обезщетение по застрахователна претенция, съотв. начина на определянето
му. Като частен на този спор се явява характера на вредите, наличието на
увреждане или тотална щета на процесния автомобил.
За
определяне на размера на застрахователното обезщетение съдът съобразява
нормата на чл.386, ал.2 КЗ, съобразно която обезщетението трябва
да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда)
или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, съгласно чл.400 КЗ,
а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка /ал.2 на чл.400 КЗ/.
Страните спорят и относно наличието на тотална щета. Ответникът оспорва да
е налице пълна загуба на МПС по смисъла на ОУ, а ищецът поддържа, че е налице
тотална щета като застрахователят отказва да го снабди с удостоверение за
такава, което е пречка за снабдяване с удостоверение за прекратяване на
регистрацията на автомобила. По делото не се установява автомобилът да е
дерегистриран, а липсват и такива твърдения.
По смисъла
на чл.390, ал.2 КЗ, тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 на сто от действителната стойност. Стойността на разходите за
необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз
основа на издадена от сервиз проформа фактура – при възстановяване в натура на
вредите или експертна оценка – при изплащане на парично обезщетение. В случая не е извършено отремонтиране на автомобила нито същият е с
прекратена регистрация. Посочване в уведомлението за щета /на л.27, гръб/, че
застрахованото лице е избрало начин за определяне на обезщетението „по оценка
на застрахователя”, при съдебен спор, съдът намира, че не дерогира
императивните законови разпоредби относно остойностяване на вредите.
От
заключението на вещото лице, изготвено въз основа на съставения от
застрахователя опис по щета №44010311900301 от 14.01.2019г. се
установяват различните опции за остойностяване на разходите за ремонт, съотв.
по средни пазарни цени, с алтернативни части и съобр. официалния представител
на марката. Заключението посочва за действителна стойност на вещта към датата
на застр.събитие 40 503 лева. /т.8 от СТЕ/, а застрахователната стойност
определена към датата на сключване на договора е 37 900 лева.
Съобразно Методиката си застрахователят е определил /и изплатил на лицето/
стойност на вредите в размер на 11 064.56 лева. Ако тази стойност бъде
съотнесена към действителната пазарна стойност на автомобила към датата на
застр.събитие в размер на 40 503 лева, то се налага извод за липса на
тотална щета съгл.определението в чл.390, ал.2 КЗ. С оглед посочената в
заключението стойност за отремонтиране на автомобила по средни пазарни цени в
размер на 45 506.78 лева и действителна стойност на автомобила от
40 503 лева /т.8, СТЕ/, съдът намира, че е налице тотална щета по смисъла
на чл.390, ал.2 КЗ. Такава би била налице и при съобразяване на алтернативните
оценки за възстановяване на вредите, които възлизат също над 70% от
действителната стойност на вещта към датата на увредата.
Поради това, на застрахованото лице се дължат съгласно чл.386 КЗ,
действително претърпените вреди към датата на настъпване на застрахователното
събитие 13.01.2019г., в размер стойността съгласно чл.400 КЗ, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.
Същевременно, съгласно чл.386 КЗ застрахователят не може да изплати
обезщетение, надхвърлящо застрахователната сума, която съгласно чл.400, ал.3 КЗ
се предполага да отговаря на действителната стойност на застрахованото
имущество. Или, въз основа на горното съдът намира, че на застрахованото лице
се дължи максимален размер обезщетение от 37 900 лева съобразно застрахователната
стойност по договора, на основание чл.389, ал.1 КЗ.
От тази сума ще следва да се приспадне платеното вече обезщетение в размер
на 11 064.56 лева както и евентуално посочената остатъчна стойност на
части, агрегати и детайли от процесното МПС.
С приложеното и неоспорено от ищеца Уведомление за щета /на л.27 по
делото/, е налице изрично искане на застрахованото лице обезщетението да бъде
определено съобразно експертна оценка на застрахователя. Както бе отбелязано
по-горе, съдът намира, че това изявление на застрахования не отнема правото му
да претендира действителния размер на понесените вреди при наличие на спор,
отнесен пред съд. Застрахованият не се е възползвал от допълнителната клауза
към договора за ползване на доверен сервиз на застрахователя и въпреки
изготвеното от последния възлагателно писмо от 17.01.2019г. /на л.29 по
делото/. Очевидно същия не е бил съгласен и с посочената в писмото максимална
стойност на ремонта от 11 000 лева с ДДС. Не са представени от ищеца
фактури за извършен от него ремонт на автомобила от друг автосервиз, от които
да бъде установен действително по-висок размер на възстановяване. Същевременно,
отремонтиране в доверен сервиз е уговорено в КЗ само при изрично съгласие на
застрахования, каквото очевидно не е налице в случая. /чл.406 КЗ/
Във връзка с възражението на застрахователя за размера на дължимото
обезщетение, съдът възприема постоянната практика на съдилищата, съгласно която
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС,
въведена с чл.1, ал.3 от Наредба № 24/8.03.2006г., се прилага като
минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни
доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите,
когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. При определяне размера на обезщетението, прилагането на
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл. 4
на Приложение
№ 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/8.03.2006г., не е задължително като определеното
застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на вещо лице, може да
надвишава минималната долна граница по чл. 4 на
Приложение №1, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в
сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в
съответствие с Наредба
№24/8.03.2006г. Смисълът е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата
на пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на
патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен риск. По изложените
съображения всякакви клаузи, уговорки и изявления, които дерогират императивните
законови правила за обезщета, не могат да бъдат противопоставени
на застрахования. При съдебно предявена претенция за плащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи обезщетението съобразно
предвидените императивни законови правила и експертното мнение на
вещо лице.
След приспадане на изплатеното от застрахователя обезщетение, остатъчната
сума възлиза на 26 835.44 лева. От тази сума следва да бъде приспадната
стойността на останалите годни за ползване части на автомобила и/или цялата
негова остатъчна пазарна стойност, без разкомплектоване. Целта на
приспадането на запазените части е да не се допусне собственикът на увредения
лек автомобил, да получи едновременно както обезщетение от застрахователя в
пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат
реализирани на вторичния пазар. Съгласно т.10 от
заключението, в което вещото лице разглежда детайлно начина за събиране,
съхраняване и продажба на части от повредени МПС съгласно Наредба за излезлите
от употреба МПС, като след съответна калкулация посочва размер на остатъчната
стойност на автомобила 1 148 лева, в която влизат както запазените
агрегати /посочени поотделно по-горе/, така и приспаднат скрап от 200 лева.
Процесният автомобил е специфичен модел, който трудно би бил реализиран на
части на вторичен пазар. Същевременно, всички външни части и детайли, стъкла,
са повредени. Таванът действително е изпълнен от карбонови нишки, което не
позволява възстановяването му. Бързооборотните части от автомобила са де факто
компрометирани. Съдът възприема посочената сума като адекватна, а освен това
заключението не се оспорва от страните.
Пред настоящия съд ищецът чрез пълномощника си по делото представя нови
доказателства, които не са преклудирани, а именно договор за продажба на МПС и
регистрационен талон на автомобила. Видно от договора за продажба на МПС от
15.06.2020г., ищецът З.П. е продал на трето лице Цветан Керезов, автомобила
предмет на застраховане като вещ за изкупуване – бракувано вследствие на
застрахователно събитие МПС - *** **, с дата на регистрация 2006г., посочени
номера на рама и двигател, срещу цена от 1 100 лева, платена на продавача
/ищеца по спора/ в деня на сключване на договора. Представен е регистрационен
талон на автомобила с отразяване прекратена регистрация на 02.08.2019г. Поради
това, от определената сума след приспадане на платеното от застрахователя
обезщетение, в размер на 26 835.44 лева, следва да бъде редуцирано и
получената срещу бракуваната вещ цена в размер на 1100 лева. Въз основа на
това, дължимото на ищеца обезщетение възлиза на сумата по претенцията от
25 735 лева. Искът подлежи на уважаване изцяло до размера на увеличената
претенция.
С исковата молба се претендира и мораторно обезщетение в размер на 63.89
лева, частичен иск от 1661.11 лева, за периода от 07.02.2019г. до 24.09.2019г.
С молба, депозирана пред ВРС, за изменение размера на предявените искове,
ищецът е увеличил и претендираното обезщетение за забавено плащане до пълния
размер от 1644 лева за същия период, на основание чл.214 ГПК.
Съгласно чл.409 КЗ,
застрахователят дължи законна лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение след изтичане срока по чл.405 КЗ,
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ. По смисъла на чл.380,
ал.3 вр. ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция с предявяването на която да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя,
а непредставянето на данни за банкова сметка ***дитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва. Застрахователят не е правил конкретно оспорване в този
смисъл. Оспорването на претенцията в отговора на исковата молба е с оглед
липсата на доказателства за дерегистрация на автомобила. От представения опис
за щета, молби и уведомително писмо /с исковата молба/, се установява, че
уведомлението до застрахователя е подадено непосредствено след увреждането на
МПС, още на 14/15.01.2019г. Не е правено възражение от застрахователя и не се
установява неизпълнение на задължението на застрахования да представи
изискуемите документи, вкл. посочване на банкова сметка. ***, че обезщетение за
забавено изпълнение се дължи принципно след изтичане на 15 дневния срок от
сезиране на ответното дружество, т.-е. след 06.02.2019г.
Доколкото
е налице тотална щета по отношение на процесния автомобил, същият представлява
излязло от употреба МПС по смисъла на параграф 1,
т. 1, б. "а" от ДР на Наредбата за излезлите от употреба моторни
превозни средства, вр. чл. 18а, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. На основание чл.18, ал.1
от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства ищецът,
като собственик на автомобила е бил длъжен да предаде автомобила на
специализиран център за разкомплектоване, предвид изричната забрана в чл. 18,
ал. 2, т. 1 и т. 2 от наредбата, гласяща, че предаването на излезли от употреба
МПС или отпадъци не може да се извършва по начини, различни от предвидените в
наредбата и на лица, които не притежават специално разрешение. законодателят е въвел
допълнително (специално спрямо чл. 105 КЗ,
към който препраща чл. 107, ал. 1 КЗ – отм.) изискване в случаите на тотална
щета на МПС, а именно представяне на доказателства за прекратяване на
регистрацията му, като условие за плащане. В този смисъл и разпоредбата на
чл.390, ал.1 от КЗ предвижда, че изплащането на обезщетение по този ред при
тотална щета е обусловено от представяне на удостоверение за прекратена
регистрация на МПС. Задължението е въведено ex lege, т. е. не е в зависимост от
Общите условия на отделния застраховател. Инициирането на административната
процедура не е поставено в зависимост и от това, дали застрахователят е изискал
документа за дерегистрация или не. Предприемането на тази процедура е в правомощията
на потребителя на застрахователна услуга и в негова тежест е представянето на
предвидените в закона доказателства с оглед интереса му от поставяне на
длъжника в забава. /в този смисъл е постановената непроменена практика на ВКС в
реш.44/2015г. по т.дело –№775/2014г. на Първо т.о.; реш.№59/2015г. по т.дело
№1256/2014г. на Второ т.о. и др./ В настоящия случай, доказателства за
прекратяване на регистрацията на МПС /талон/,
обезщетение за чието увреждане е предмет на спора, са депозирани
едва в съдебно заседание на 04.09.2020г. като
липсват данни и твърдения същите да са били представени на
застрахователя по-рано.
В
постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС,
т. о. е прието, че на осн. чл. 193, ал. 3 КЗ (отм.), сега чл.390 от КЗ,
представянето на доказателство за дерегистрация на автомобила има значение за
началото на срока за забава, но не и за основателността на претенцията за
главницата (застрахователно обезщетение). Ето защо искът по чл.86 ЗЗД
за период преди представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията
подлежи също на отхвърляне както и иска за
мораторната лихва за предходен период от 07.02.2019г. до
24.09.2019г./съобр.петитум в искова молба/ Поради това,
обезщетение за забава ще следва да се дължи, считано от датата на представяне
на доказателството пред застрахователя в съдебно заседание, т.е.
считано от 05.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, което поглъща и част от претенцията за законна лихва от предявяване на
претенцията. Предявените за
предходен период акцесорни искове /за законна и мораторна лихва/ се явяват
неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
Съобразно този изход от спора, съдът дължи разпределяне на разноските между
страните на основание чл.78 ГПК. И двете страни правят искане за разноски. В
полза на ищеца съдът дължи заплащане на разноските в размера по списъка по
чл.80 ГПК, а именно: 1095.16 лева държавни такси, 80 лева депозит и 2000 лева
адв.възнаграждение. Съобразно приложен договор за правна защита и съдействие,
възнаграждението на процесуалния представител е изплатено в брой. Поради
направено възражение за прекомерност съдът редуцира адв.възнаграждение от 2000
лева на 1500 лева, на основание чл.78, ал.5 ГПК и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/2004г. за МРАВ. Въз основа на горното, на ищеца се дължат разноски в общ
размер на 2 675.16 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Разноски за отхвърлената част на претенцията за мораторна лихва се дължат
на ответника до размера от 98.60 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Въз основа на горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, София да заплати на З.П.П.,
ЕГН **********,***, застрахователно обезщетение поради реализирано застрахователно
събитие на 13 срещу 14.01.2019г. в гр.Варна, по имуществена застраховка Каско+,
застрахователна полица №440118031013208, със срок на валидност от 22.03.18г. до
21.03.2019г., за л.а. ***, Модел ** с ДК№ В9048ВН, собственост на
застрахованото лице З.П.П., при тотална щета, в размер на 25 735 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от представяне на
доказателства за прекратяване регистрацията на автомобила на 05.09.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.405 и чл.409 вр.чл.390 КЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от З.П.П., ЕГН **********,*** срещу ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, София, осъдителни искове за заплащане от
ответника на обезщетение за забавено плащане на главницата по чл.405 КЗ, в
размер на 1 644 лева /след увеличение на иска/, считано от 07.02.2019г. до
24.09.2019г. както и претенцията за законна лихва върху сумата от 25 735
лева, считано от предявяване на иска на 04.10.2019г. до 05.09.2020г., на
основание чл.409 вр.чл.390 КЗ.
ОСЪЖДА ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, София да заплати на З.П.П.,
ЕГН **********,***, сторените по делото разноски в размер на 2 675.16
лева, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА З.П.П., ЕГН **********,***, да заплати на ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ
ЕАД, ЕИК *********, София, сторените по делото разноски съобразно отхвърлените
искове, в размер на 98.60 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчване на страните с
въззивна жалба пред Апелативен съд –Варна.
Препис от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението да се отрази в регистъра по чл.235, ал.5 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: