Р Е Ш Е Н И Е
№............................
гр. Кюстендил,29.12.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилски
районен съд, ІІІ-ти наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти ноември , две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател:
Мая Миленкова
При
Секретаря: Цветанка Александрова
Като разгледа
докладваното от съдия Миленкова АНД № 1180, по описа за 2020 година на КРС
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1139-000915, издадено на 10.09.2020г. от Началник група към ОД на МВР - град
Кюстендил, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед № МЗ
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи, с което на В.Е.Г. , с
ЕГН – ********** *** са наложени
административни наказания, както следва :
на осн. чл.183, ал.4, т.6 – глоба в размер на 50 лева; на осн, чл. 183,
ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 10,00 лева; на осн. чл.
183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева ; на осн. чл. 183,
ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева и на
осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 200 лева и е
лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Процесуалният представител на жалбоподателя оспорва атакуваното НП само в частта по т.5 – относно установеното
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред , и за което на
водача са наложени административни наказания - “ глоба“ в размер на 200 лева
и е лишен от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца.
Като основание за исканата отмяна се сочи незаконосъобразност, поради недоказаност на
нарушението. Твърди липса на вина .
Въззиваемата страна – Началник група, с-р "Пътна полиция" при ОД
МВР Кюстендил, не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне
до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено против В.Г. за това, че на 28.08.2020 г. в 16:10 ч. е
управлявал лек автомобил м. „Опел“, модел „Фронтера“, с рег.№ ***, собственост
на З. Б. С. в с. ***, по ул.“Осогово“, пред дом№7 , в посока от път I-6 към центъра на с.Жиленци , като е допуснал следните нарушения : използвал
мобилен телефон по време на движение ,
без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете; при извършената проверка
и направена справка в сектор ПП при ОДМВР Кюстендил е установено, че
МПС, което Г. е управлявал е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДвП към 03.04.2020 г.,
за несключена задължителна застраховка
„ГО“ . В хода на документалната проверка
Г. не представил СУМПС и
контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация на МПС, което
управлявал . Проверката е извършена от
служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Кюстендил – свидетелите С.
и Б., които са спрели автомобила за
проверка.
На мястото на проверката на водача е съставен АУАН, №282932, в който не са отразени възражения.
С този АУАН е поставено началото на
административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя, като е ангажирана отговорността му за нарушения по чл. 183, ал.4,
т.6 от ЗДвП; по чл. 183, ал.1, т.1 пр.1 от ЗДвП; по чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, по чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП и по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения и връчен на нарушителя
АУАН, на 10.09.2020 г. началникът на сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил
издал атакуваното НП .
В хода на съдебното
следствие са разпитани свидетелите на административнонаказавщия орган – С. и Б..
Съдът кредитира изцяло показанията на
всички свидетели. Служителите на пътна полиция
обективно пресъздават
установеното при проверката и твърдяното
от тях не е оспорено от жалбоподателя. Действително към момента на проверката
управляваният от Г. автомобил е бил с
прекратена регистрация. При проверката
водачът не е представил и изисканите му от контролните органи документи
, описани в АУАН.
Горната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена от
събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.
На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на
събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира
следното от правна страна:
Наказателното постановление е атакувано само в частта по т.5, с която на
водачът
Са наложени административни наказания „ глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на осн. чл. 175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП .
При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното постановление са спазени
формалните изисквания на ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяната им. Актът е съставен от оправомощено
длъжностно лице /приложено по преписката копие от Заповед на Министъра на
вътрешните работи / и съдържа изискуемите от закона реквизити по чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН, включително подробно и точно описание на нарушенията и
обстоятелствата, при които са били извършени.
Жалбоподателят не спори относно твърдените в АУАН и НП нарушения по т.т. 1,2,3 и 4, тъй като
действително въпросният ден не е носел документите , изискани му от служителите на
сектор Пътна полиция и е използвал мобилния си телефон по време на управление на автомобила.
По отношение на последното описано в НП нарушение, обаче ,съдът намира
жалбата за основателна по следните съображения:
Обстоятоятелствената част на АУАН и
НП сочат, че изпълнителното деяние по обвинението е свързано с управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради служебно прекратяване
на неговата регистрация.
Установи се по безспорен начин, че към датата на извършване на проверката,
за управлявания от жалбоподателя автомобил не е имало валидна застраховка
„ГО“. Липсата на регистрация е свързана
със служебното прекратяване на същата на
03.04.2020 г.
По делото липсват доказателства, които анализирани в
тяхната съвкупност, по несъмнен начин да водят до извода, че жалбоподателят е
управлявал превозното средство със знанието, че същото не е регистрирано по надлежния ред, поради което не се установява
субективната страна на нарушението. Вината, като елемент на административното
решение, не може да се предполага, а тежестта по установяването й законодателят е възложил на наказващия орган. Както вече бе посочено, в конкретния казус не се установи, че до
собственика е било изпратено уведомление по реда на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането. Изпълнението на това задължение от страна на
Информационния център и надлежното уведомяване на собственика е от особено
значение – текстът на следваща алинея изрично сочи последиците от непредставянето
на изисканите доказателства в рамките на дадения срок, а именно прекратяване на
регистрацията на превозното средство от страна на органите на МВР. Процедурата
по служебното прекратяване намира своята нормативна уредба в Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства. Анализът на подзаконовата
уредба, в частност на чл.
18б, ал. 1, т. 8, и на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП води до извод, че последващите действия по служебното
прекратяване на регистрацията на превозното средство от страна на органите на
МВР също следва да бъдат сведени до знанието на собственика му. В този смисъл е
изричното правило на чл. 18б, ал. 2 от цитираната наредба. АНО не е установил
изпълнението и на това изискване, доколкото не се твърди, а и не се представят
надлежни доказателства за уведомяването на собственика на управляваното от санкционираното
лице превозно средство. В контекста на изложеното, не би могло да се приеме и
становището, че водачът, който не е собственик на визираното превозно средство,
е могъл да формира съответното субективно отношение към поведението си. При
това положение се налага единствено възможния правен извод, че в конкретния
случай не е доказана субективната страна на нарушението, описано в НПпод т.5, изразяващо се в управление на чуждо превозно
средство с прекратена регистрация.
Воден
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-1139-000915, издадено на 10.09.2020г. от Началник група към ОДМВР Кюстендил,
сектор „Пътна полиция“ в частта по т.5,с което на В.Е.Г. , с
ЕГН – ********** *** е наложено
административно наказание, на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер
на 200 лева и е лишен от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-1139-000915, издадено на 10.09.2020г. от Началник група към ОДМВР Кюстендил,
сектор „Пътна полиция“ в частта по т.т.1,2,3 и 4 , с които на В.Е.Г.
, с ЕГН – ********** са наложени
административни наказания както следва : на осн. чл.183, ал.4, т.6 – глоба в размер на
50 лева; на осн, чл. 183, ал.1, т.1, пр.1
от ЗДвП - „глоба“ в размер на
10,00 лева; на осн. чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10
лева ; на осн. чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му до страните пред Административен Съд -Кюстендил
по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: