Р E Ш Е Н И Е
№ 150
гр.Плевен, 05.04. 2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
март две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 77 описа на Административен съд -
Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 99 от 4.11.2021 г.,
постановено по анд № 70/2021 г., Районен съд – Червен бряг е отменил
Наказателно постановление № 034 от 30.06.2020 г. на Директора на Регионална инспекция
по околната среда и водите – гр.Плевен /РИОСВ/, с което на И.Т.С., с ЕГН **********,***,
на основание чл.133 ал.3 т.3 от ЗУО e наложена глоба в размер на 1400 лева за
нарушение на чл.35 ал.1 т.1, във връзка с чл.133 ал.3 т.3 от ЗУО, за това, че
на 27.05.2020 г. в с.Радомирци, община Червен бряг, в района на бившия
стопански двор, собственост на Ц.Ф., се съхраняват общо 51 броя излезли от
употреба МПС, собственост на И.Т.С., в различна степен на разкомплектоване,
като за извършване на дейностите по съхранение на МПС няма издадено разрешение
за дейности с отпадъци съгласно чл.67, във връзка с чл.35 ал.1 т.1 от ЗУО.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от инж.З.Й., директор на
Регионална инспекция по околната среда и водите – гр.Плевен, която сочи, че съдът
неправилно е приел, че е налице неправилно приложение на материалния закон от
страна на административнонаказващият орган. Сочи още, че според съда липсват
доказателства за осъществен признак от обективна страна на административното
нарушение / изпълнителното деяние - „съхранение” по смисъла на § 1, т. 42 от
ЗУО/, както и че административнонаказващият орган преди да издаде наказателното
постановление, не е преценил всички събрани доказателства и че по делото не е
несъмнено установено наличието на отпадъци на площадката, стопанисвана от
жалбоподателя, за период от време, по-дълъг от 1 ден, за да се приеме за
несъмнено доказано, че е налице съхраняване на отпадъци, като част от дейността
по третиране на отпадъци, при липсата на издадено разрешение за целта,
съобразно изискването на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО. Твърди още, че съдът е
приел, че административнонаказващият орган след получаването на преписката не е проверил предявен ли е
актът на нарушителя и ако не е, както следва
да се приеме
и в случая, е следвало да го върне на актосъставителя, но последното не е
сторено. Счита за
неправилно приетото от съда, че АНО е допуснал процесуално нарушение като не е връчил на нарушителя препис
от акта. Навежда доводи, че
за извършване на дейности с ИУМПС, ако деянието не съставлява престъпление, се
изисква разрешение за дейности с отпадъци, а от събраните доказателства по
делото се установява по категоричен начин, че наказаното лице е извършвало
дейности по съхранение на ИУМПС, без да притежава разрешение, издадено по реда
на глава V, раздел I от ЗУО. Твърди, че в хода на проверката, на 27.05.2020г.
експертите от РИОСВ-Плевен (с участието на служители от РУП - Червен бряг) в
присъствието на И.С. са установили в района на бившия стопански двор в
с.Радомирци, общ.Червен бряг наличие на 46 броя ИУМПС в различна степен на
разкомплектоване и 5 броя ИУМПС пред имота, което напълно обективира дейност по
съхранение на отпадъци с код R13 и след като няма издадено разрешение по реда
на чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО от РИОСВ, И.С. извършва нерегламентирано третиране
на отпадъци. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.35, ал.1 от Закона за
управление на отпадъците (ЗУО), за извършване на дейностите по т.1 се изисква
издаване на разрешение по реда на глава пета, раздел I на ЗУО, а по смисъла на
§.1, т.44 от ДР на ЗУО третирането на отпадъци са дейностите по оползотворяване
или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или
обезвреждане, като дейностите по оползотворяване са изброени в Приложение № 2
на ЗУО, което съдържа списък на дейностите по оползотворяване, като следва да
се има предвид, че съхраняването на ИУМПС, установени при проверката, попада в
код R13 в посоченото приложение. Счита, че установеното съхранение на 51 броя
излезли от употреба МПС и компоненти от такива представлява дейност по
третиране на отпадъци, поради което за извършването на дейност по съхраняване
като дейност по третиране на отпадъка И.С. е следвало да има разрешение по реда
на глава пета, раздел I на ЗУО. Сочи, че дейностите по „съхранение“,
„събиране“, „оползотворяване“, „третиране“ имат легални дефиниции в ДР на
Закона за управление на отпадъците. Според касатора от описаното в
наказателното постановление безспорно е установено извършване на дейност по
„съхранение“ - дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането
им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от посочените периоди в § 1, т.
42 от ДР на ЗУО. Твърди, че крайният срок, до който местонахождението на
отпадъците на дадено място се приема за тяхно съхранение, не означава, че този
срок трябва да е изтекъл, за да се квалифицира деянието като съхранение. Освен
това определителната норма фиксира етап от движението на отпадъците, който
следва тяхното образуване и събиране, а именно до момента на предаване за
оползотворяване, те са в режим на съхранение. Счита, че извършването на
вменената дейност по съхраняване като дейност по третиране на отпадъка е
доказано с показанията на свидетелите, извършили на място проверката. Сочи, че за
дейността по съхраняване на ИУМПС без разрешение в землището на с.Радомирци,
общ.Червен бряг е подаден сигнал от директора на Териториална дирекция „Национална
сигурност”- Плевен до директора на РИОСВ-Плевен с вх.№2216/02.04.2020г. на
РИОСВ-Плевен, който прилага към жалбата. Счита, че от доказателствата по делото
става ясно, че в пределите на имота, стопанисван и ползван от И.С., както и
пред имота, същият е съхранявал посочените 51 броя ИУМПС, които са в различна
степен на разкомплектоване. При последваща проверка (обективирана с Констативен
протокол №УО-ИБ-26 от 24.07.2020г. на РИОСВ- Плевен) на мястото на извършване
на нарушението е установено, че гореописаните 51 бр. ИУМПС вече не се
съхраняват на площадката и съгласно представена по време на проверката бланка,
горецитираните ИУМПС са предадени на „Феникс-Норд БГ”АД. По отношение
предявяването на АУАН №034/27.05.2020г. твърди, че същият АУАН е предявен
надлежно на И.Т.С., който е подписал акта на 27.05.2020г. и е получил лично
екземпляр от него на 27.05.2020г., видно от отразеното на стр.2 на АУАН
№034/27.05.2020г. Предвид гореизложеното моли съда да приеме, че АУАН е
съставен, а наказателното постановление е издадено в съответствие с
императивните изисквания на ЗАНН и в хода на административно-наказателното
производство по издаване на същото НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните и материалните правила, които да водят до незаконосъобразността
му. В заключение моли съда да отмени оспореното
решение.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото
на спора.
В съдебно заседание ответникът И.Т.С. не се явява и не
се представлява. Депозирал е писмено становище, в което е развил подробни
съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че на 27.05.2020 г. в с. Радомирци, община
Червен бряг, в района на бившия стопански двор, служители на РИОСВ Плевен извършили извънредна проверка на
нерегламентирана площадка за съхранение на излезли от употреба МПС, находяща се
в с. Радомирци, община Червен бряг, в района на бившия стопански двор,
собственост на жалбоподателя. В хода на проверката служителите на РИОСВ
установили, че в имота и пред него се съхраняват стари автомобили - общо 51
броя /46 броя в имота и още 5 бр. пред имота/ всички излезли от употреба, в
различна степен на разкомплектоване, които са съхранявани на терен без трайна
настилка. Служителите установили, че собственик на имота е И.Т.С., който според
тях съхранявал материалите и компонентите от тях без издадено разрешение за
извършване на дейности по разкомплектоване и съхраняване съгласно чл.35, ал.1,
т.З от ЗУО. На основание чл.120 от ЗУО с констативен протокол
№УО-ИБ-17/27.05.2020 г. било издадено предписание към лицето в срок до
27.06.2020 г. да се преустанови дейността с излезли от употреба МПС и да се
премахнат описаните в протокола материали и компоненти. Проверката била
извършена в присъствието на И.Т.С. с отбелязване, че същият е собственост на Ц.Ф..
Препис от протокол бил връчен на И.Т.С. още същия ден. Въз основа на
констативния протокол бил съставен от св. И.Б.Х. АУАН № 034 от 27.05.2020 г. за
нарушение на чл.133, ал.З, т.З вр. чл. 35, ал.1, т.1 от ЗУО в присъствието на Н.Б.Д..
АУАН бил връчен лично срещу подпис на нарушителя и съставен в негово
присъствие. С възражение вх.№ 3263(2)/07.06.2020 г. И.С. оспорил констатациите
на актосъставителя и изложил твърдения, че не е извършвал нарушение на чл. 35,
ал.З, т.1 и т.2 от ЗУО, както и третиране на отпадъци по смисъла на чл. 44 от
ЗРЗУО. Възразил, че описаните в АУАН 51 броя излезли от употреба МПС физически
се намират в имота, но по тях не били извършвани действия по третирането им. Както
и в по-голямата си част не били негова собственост. Въз основа на АУАН било
издадено Наказателно постановление № 034/30.06.2020 г. на директор на РИОСВ
Плевен, с което на основание чл. 133, ал.З, т.З от ЗУО била наложена глоба в
размер на 1400.00 лв. на И.Т.С. за нарушение на чл. 35, ал.1, т.1 вр.чл.133,
ал.З, т.З от ЗУО за това, че на 27.05.2020 г. в с. Радомирци, община Червен
бряг, в района на бившия стопански двор, собственост на Ц.Ф., се съхранявани
общо 51 броя излезли от употреба МПС-та в различна степен на разкомплектоване,
собственост на И.Т.С., като за извършване на дейностите по съхранение на МПС
няма издадено разрешение за дейности с отпадъци съгласно чл. 67 вр. чл. 35 ал.1
т.1 от ЗУО. Наказателното постановление било връчено с писмо с обратна разписка
на 16.02.2021 г. и срещу него е подадена жалба вх.№ 3263(2)/07.06.2020 г.
Съдът
установил горната фактическа обстановка
от писмените доказателства и от показанията на свидетелите И.Б.Х., Н.Б.Д. и Г.В.Т..
От показанията на св. С.Д.Я., И.Б.Х. съдът установил, че при проверка на
нерегламентирана площадка за съхранение на излезли от употреба МПС, находяща се
в с. Радомирци, община Червен бряг, в района на бившия стопански двор,
собственост на Ц.Ф., били установени стари автомобили - общо 51 броя, всички
излезли от употреба, в различна степен на разкомплектоване. Жалбоподателят се
легитимирал като собственик на част от автомобилите. Съдът кредитирал с доверие
показанията на двете свидетелки, както поради съответствието в показанията им,
така и поради съответствието с писмените доказателства по делото. В хода на
производството съдът разпитал и Л.С.Д., от
чиито показания установил, че около 30-35 от старите автомобили били негови и
престояли на площадката само един ден. Съдът кредитирал с доверие показанията
на Л.Д.като правдиви и достоверни, поради факта, че същият не се намира в
някакви отношения с жалбоподателя, които да обуславят извод за пристрастие и
необективност и защото показанията му не се опровергават от останалите
доказателства по делото.
Въззивният
съд направил извод, че АУАН и издаденото
въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН. НП и
АУАН са издадени от компетентен орган, АУАН
е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване
на нарушението. Според въззивния съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, на първо място несъобразяване с чл.42, т.4 и чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН,
тъй като нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП е посочено какво
е било конкретното отражение върху автомобилите на вмененото действие на
жалбоподателя, с което „автомобилите са окачествени като разкомплектовани“,
последните не са описани нито по марка и модел, нито дори по вид - л.а., джип
или товарен такъв. На жалбоподателя е вменено противоправно поведение,
изразяващо се в това, че „противозаконно съхранява стари автомобили - общо 51
броя /46 броя в имот и още 5 бр. пред имота/ всички излезли от употреба, в
различна степен на разкомплектоване, без издадено разрешение за извършване на
дейности по разкомплектоване и съхраняван съгласно чл.35, ал.1, т.З от ЗУО“,
като по никакъв начин не се установява, както съпричастността на жалбоподателя
към посочените МПС-та, така и изобщо към терена, на който са се съхранявали -
акт за собственост и описание на имота по неговите характеристики. Описаните в
АУАН фактически констатации административнонаказващият орган е съотнесъл към
нормата на чл.133, ал.З, т.З вр. чл. 35, ал.1, т.1 от ЗУО. Според съда е
останало неясно в какво се състои противоправното поведение, за да се търси
административно-наказателна отговорност от С..
Според
въззивния съд събраните доказателства в своята съвкупност обуславят извод, че с
деянието си И.Т.С. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административно нарушение по чл.35, ал.1, т.1 вр. чл. 133, ал.З, т. 3 от Закона
за управление на отпадъците . Съдът се позовал на разпоредбата на § 1. т. 42 от
ДР на ЗУО, според която "съхраняване" е дейност, свързана със складирането
на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от:
а) три голини - при последващо предаване за оползотворяване; б) една година -
при последващо предаване за обезвреждане. Съдът приел, че в конкретния случай,
"съхраняването", установено от проверяващите служители на РИОСВ -
Плевен, е дейност по "оползотворяване на отпадъците" с код" R 13
- съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 -
R 12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на
образуване до събирането им", посочена изрично в Приложение № 2 към § 1 т.
13 от ДР на ЗУО, а не "съхраняване" на отпадъците за конкретно
определен период от време, по смисъла на § 1 т. 42 от ДР на ЗУО. Съдът изложил
мотиви, че „съхраняването" на отпадъци, посочено в обжалваното наказателно
постановление, предполага престояването на същите на определено място за
определен период от време. В случая, според съставения на 27.05.2020 г.
констативен протокол с № УО-ИБ- 17/27.05.2020, на мястото на извършената
проверка несъмнено било установено наличието на отпадъци. Последващата проверка
на мястото на наличието на отпадъците е констатирала тяхната липса. Поради
изложените съображения, съдът направил извод, че по делото не е несъмнено
установено наличието на отпадъци на площадката, стопанисвана от жалбоподателя,
за период от време, по-дълъг от 1 ден, за да се приеме за несъмнено доказано,
че е налице съхраняване на отпадъци, като част от дейността по третиране на
отпадъци, при липсата на издадено разрешение за целта, съобразно изискването на
чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО. Изводът на съда е в смисъл, че жалбоподателят е
санкциониран по предположение, а именно, че с осъщественото събиране ще
извършва дейност по съхранение, поради което е необходимо да има издадено
разрешение по чл. 35, ал. 1 ЗУА. Според съда липсват доказателства за
осъществен признак от обективна страна на административното нарушение
/изпълнителното деяние - „съхранение” по смисъла на § 1, т. 42 от ЗУО/ и дори
да се приеме, че адм.наказващият орган е възприел съхранението като част от
дейността по оползотворяване на отпадъците, то адм.наказващият орган е следвало
текстово да отбележи това обстоятелство в НП-то, както и да конкретизира
разпоредбата на §1, т. 44 от ДР на ЗУО, а не да използва термина „съхранение”. Според
въззивния съд не е налице и временно съхранение поради липса на доказателства
за целта, с която са събрани вещите. На тези основания съдът отменил оспореното
НП.
Касационната
инстанция намира оспореното решение за неправилно и необосновано на събраните
по делото доказателства.
Както в АУАН,
така и в НП е посочено, че извършваната дейност в имота е такава по събиране и
съхранение на отпадъци, като изрично е описано
и в двата санкционни акта, че извършваната дейност е обозначена с код
R13 – съхраняване на отпадъци – на 46 броя излезли от употреба моторни превозни
средства, които са се намирали в проверявания обект и 5 бр. ИУМПС, които са се
намирали пред имота, като всички те са били в различна степен на
разкомплектоване и са били разположени на площ от около близо 2 дка. В
констативния протокол от проверката на място в имота от контролните органи е посочено,
че описаните МПС са излезли от употреба
и са в различна степен на разкомплектоване, налични са компоненти и материали
от ИУМПС, както и излезли от употреба гуми. Съгласно разпоредбата на § 1. т. 42
от ДР на ЗУО, "съхраняване" е дейност, свързана със складирането на
отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от: а)
три години - при последващо предаване за оползотворяване; б) една година - при
последващо предаване за обезвреждане. В конкретния случай,
"съхраняването", установено от проверяващите служители на РИОСВ -
Плевен, е дейност по "оползотворяване на отпадъците" и това изрично е
посочено в АУАН и в НП- посочен е код" R 13 - съхраняване на отпадъци до
извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 12, с изключение на
временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането
им", посочена изрично в Приложение № 2 към § 1 т. 13 от ДР на ЗУО, а не
"съхраняване" на отпадъците за конкретно определен период от време,
по смисъла на § 1 т. 42 от ДР на ЗУО. Както правилно е приел и въззивният съд, „съхраняването"
на отпадъци, посочено в обжалваното наказателно постановление, предполага
престояването на същите на определено място за определен период от време. Правилен
е изводът на решаващия съд и относно факта, че според описаните констатации в
съставения на 27.05.2020 г. констативен протокол с № УО-ИБ- 17/27.05.2020, на
мястото на извършената проверка несъмнено било установено наличието на
отпадъци. Вярно е също, че последващата проверка на мястото на наличието на
отпадъците е констатирала тяхната липса. Но относно процесните ИУМПС,
именно със съставения при проверката
Констативен протокол №УО-ИБ-17/27.05.2020 год., е дадено задължително
предписание от контролните органи на
основание чл.120 от ЗУО, да се премахнат разположените на площадката 41 бр.
ИУМПС и 5 бр такива пред имота, като се предадат на лице, притежаващо документ по чл.35 от ЗУО. Следващата
проверка за осъществяване на последващ
контрол във връзка именно с дадените предписания за премахване на ИУМПС от
имота и пред оградата е констатирала, че площадката е почистена и дейностите по
разкомплектоване на ИУМПС са преустановени. Констатирано е , че ИУМПС са
предадени на „Феникс Норд БГ“ АД. Налага се извод, че освобождаването,
разчистването на площадката от разположените преди това в нея ИУМПС е следствие
от даденото преди това, с констативен протокол с № УО-ИБ- 17/27.05.2020,
предписание, или поне не са представени доказателства, които да налагат други
изводи. Ето защо неправилен се явява изводът на въззивния съд, че по делото не
е несъмнено установено наличието на отпадъци на площадката, стопанисвана от
жалбоподателя. А периода на съхранение-дали е един ден или по-дълъг период, е
без правно значение от гл.т. на факта, че разчистването на площадката е
резултат от даденото от контролните органи предписание. Налага се извод, че е налице съхраняване на отпадъци, като част от
дейността по третиране на отпадъци, при липсата на издадено разрешение за
целта, съобразно изискването на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО.
Неоснователно
е оплакването в писмените бележки на ответника по касационната жалба, че
наказаното физическо лице не е собственик на ИУМПС. Вярно е, че същите са се
намирали на площадка, собственост на друго лице по данните от КП-Ц.Ф., за което
, макар да няма представени доказателства за собственост, не се спори. По
същественото е, че административнонаказателноотговорно лице е не собственикът
на имота по презумпция, а това лице, което извършва дейностите с ИУМПС (които,
разбира се, няма пречка да бъдат едно и също лице, но може и да не съвпадат). Според
разпоредбата на § 1, т. 29 ДР
на ЗУО, "притежател на отпадъци" е причинителят на
отпадъци или физическото или юридическото лице, в чието владение се намират те.
По делото органът твърди, че причината за санкционирането на С. е това, че същият
е във владение на отпадъците, той е техен собственик. Данни затова се съдържат
отново в констативен протокол с № УО-ИБ- 17/27.05.2020, в който И.Т.С. е
записан като лице, стопанисващо имота и осъществяващо дейността. Изрично е отбелязано
в КП, че именно „по данни от лицето, присъствало на проверката констатираните
ИУМПС са собственост на И.Т.С.“, а лицето, присъствало на проверката, е самият И.С.,
който се е подписал собственоръчно на последна страница от протокола-л.12 от
делото, именно под записа „И.Т.С.-собственик на ИУМПС“. Протоколът е официален свидетелстващ
документ, който се ползва с материална доказателствена сила за отразените в
него и стоящи извън него факти с правно значение, които факти-относно
собствеността на ИУМПС, не са оборени по надлежния ред, с годни доказателствени
средства. Данните от собственика на ИУМПС са снети в момента на проверката,
поради което по-късно представените доказателства под формата на показания на
разпитания свидетел Л.С.Д., който е твърдял, че около 70 % от ИУМПС са негова
собственост, касационната инстанция приема, че не могат да оборят установените
в един по-ранен момент с официални документи данни, снети въз основа именно на
обяснения на собственика на ИУМПС-И.С.. Който при това по вписаните в протокола
данни сам е съобщил, че ИУМПС са негова собственост и се е подписал в КП под
констатаците на контролните органи без забележки и/или възражения. Освен това
данни относно собствеността на ИУМПС се
съдържат и в приложеното към касационната жалба писмо от ТД“НС“-Плевен, в което
се сочи, че по непотвърдена информация дейностите в имота се извършват от
наказаното лице, което е индиция за верността на констатациите на контролните органи
при проверката, потвърдени от самия С.. В този смисъл показанията на
св.Димитров са изолирани, дадени на по-късен етап на производството,
некореспондиращи с останалите доказателства, събрани по преписката и според
касационната инстанция обслужват защитната теза на наказаното лице. В този
смисъл , при наличие на признание на факта, че С. е собственик на ИУМПС,
обективирано, отразено в подписания то него КП от 27.05.2020 год., фактът на
неописване на индивидуализиращи данни относно намерените в и пред имота ИУМПС,
не накърнява правото на защита на наказаното лице, тъй като той е бил наясно
относно вида на намиращите се в имота ИУМП, за които е предоставил данни, че са
негова собственост . Съществено нарушение на процесуалните правила е такова нарушение,
което е довело или би могло да доведе до невъзможност нарушителя да упражни
правото си на защита в пълен обем, каквото в случая не е налице. Тъй като той е
разбрал в какво е обвинен и именно в своя защита е сочил свидетел, който е разпитан за установяване собствеността на
намиращите се в имота ИУМПС.
Ето защо
налице е извършено съставомерно и доказано деяние, осъществяващо състава на
описаната в АУАН и НП като нарушена разпоредба, осъществено от наказаното лице С..
Позоваването на решение на настоящата касационна инстанция е неуместно,
доколкото е постановено при друга, различна от настоящата фактическа
обстановка. Като не е достигнал до
същите извод, въззивният съд е постановил валидно и допустимо, но неправилно и
необосновано на събраните по делото доказателства решение, което следва да се
отмени и делото да се реши по същество, като се потвърди НП.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 99 от 04.11.2021 г., постановено по анд № 70/2021 г. на Районен съд – Червен
бряг, с което е отменено Наказателно постановление №
034 от 30.06.2020 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите – гр.Плевен /РИОСВ/, с което на И.Т.С., с ЕГН **********,***, на
основание чл.133 ал.3 т.3 от ЗУО e наложена глоба в размер на 1400 лева за
нарушение на чл.35 ал.1 т.1, във връзка с чл.133 ал.3 т.3 от ЗУО и вместо него
ПОСТАНОВИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
034 от 30.06.2020 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите – гр.Плевен /РИОСВ/, с което на И.Т.С., с ЕГН **********,***, на
основание чл.133 ал.3 т.3 от ЗУО e наложена глоба в размер на 1400 лева за нарушение на чл.35 ал.1
т.1, във връзка с чл.133 ал.3 т.3 от ЗУО.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.