№ 363
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000503400 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 263647/04.06.2021 г. по гр.д. № 11680/2019 г. на СГС, I -12 състав е
осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на П. А. Л. сумите 100 000 лева и 14 456.31 лева
– обезщетения за неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху първата сума от
29.12.2018 г. до цялостното й изплащане и законна лихва върху втората сума от
05.09.2019 г. до цялостното й изплащане.
Със същото решение искът за заплащане на неимуществени вреди е отхвърлен
за горницата над 100 000 лева, а акцесорният иск към иска за имуществени вреди е
отхвърлен за периода до 05.09.2019 г.
Ищецът П. А. Л. е депозирала въззивна жалба против първоинстанционното
решение в частта, с която искът за неимуществени вреди за разликата над 100 000 лева
до претендираните 200 000 лева е отхвърлен. Поддържа, че неправилни и в разрез с
установеното по делото се явяват изводите на съда по отношение вида, обема,
характера и степента на търпените от ищеца вреди, така и по отношение на болките и
страданията, които е преживял понастоящем и в бъдеще ще търпи и съответно
справедливото оценяване на тези болки и страдания поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът не обсъдил събраните доказателства относно физическото засягане и
емоционалното увреждане на ищеца. Присъденото обезщетение било занижено.
Решението било необосновано и поради това, че съдът не посочил какъв размер
съпричиняване е приел, а освен това в производството не се установил конкретен
принос на ищеца. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде
постановено друго, с което да бъде уважен изцяло искът му за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 29.12.2018 г. до окончателното изплащане.
1
Ответникът ЗД „Бел Инс“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който
изразява доводи за нейната неоснователност и моли първоинстанционното решение да
бъде оставено в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът П. А. Л. е твърдял в исковата си молба, че на 30.03.2018 г. пострадал
при ПТП на бул. „Тодор Каблешков“ в гр. София при управление на мотоциклет, като
ПТП било виновно причинено от водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *** –
П. В. М.. Автомобилът бил валидно застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при „Бул Инс“ АД.
Ищецът е поддържал, че претърпял множество травми, като лечението му
отнело повече от година, а възстановителният период продължавал и сега. Пълната
пареза на горен десен крайник изисквала дълго време на постелен режим и изисквала
чужда помощ за елементарни дейности. През първите месеци се придвижвал с
инвалидна количка, а по-късно с придружител. Била му определена трайна
нетрудоспособност от 90% от ТЕЛК. Качеството му на живот било нарушено от
пристъпите на болка в главата, световъртеж и нестабилност. Получил явни
емоционални травми и силен стрес. Тъй като и лявата му ръка била засегната за
елементарни дейности му се налагало да търси помощ, което му се отразявало
изключително тежко. Болките, множеството претърпени операции и инвалидизацията
се отразили на самочувствието, контактите и външния му вид. Чувствал се
непълноценен, разстройвал се от това, че е сакат. От активен млад човек се превърнал в
страдащ и апатичен човек. Изпитвал срам от състоянието си и не искал да се среща с
приятели. Не можел вече да се занимава с мотоциклетизъм. Налагала му се
непрекъснато да е с придружител. Самоизолирал се и бил с понижена активност.
Посочил е и имуществените вреди, които претърпял във връзка с лечението си след
ПТП. Искал е да бъде осъден ответникът ЗД „Бул Инс“ АД да му заплати
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на
200 000 лева, ведно със законната лихва от 29.12.2018 г. до окончателното изплащане,
както и обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 14 456.31 лева,
ведно със законната лихва от 05.04.2019 г. до окончателното изплащане.
ЗД „Бул Инс“ АД е депозирало отговор на исковата молба, в който са заявили, че
не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***. Оспорвали са
обаче механизма на ПТП, настъпването на сочените телесни увреждания в причинна
връзка единствено с действията на водача на застрахования автомобил, като е
поддържано възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който се движел с
превишена и несъобразена скорост по осевата линия, както и пътувал без каска и
протектори. Оспорвали са въобще телесните увреждания да са в причинна връзка с
ПТП, както и продължителносттаа на оздравителния процес. Оспорвали са размера на
2
претенцията като прекомерен. Искали са претенциите да бъдат отхвърлени.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован относно съответното МПС. От друга страна следва да са
налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно
деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия
от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда
с разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в
обема и до размера, в който отговаря застрахования водач, като единствено по
отношение на лихвата за забава КЗ въвежда някои ограничения.
Пред настоящата инстанция не е спорно настъпването на ПТП и участниците в
него, вината на водача на лекия автомобил П. М. и наличието на негова валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП със ЗД „Бул Инс“ АД;
получените от ищеца травми във връзка с ПТП. Не се обжалва първоинстанционното
решение в частта за имуществените вреди. Спорен пред настоящата инстанция е
размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди във връзка с ПТП, както и дали има съпричиняване от негова страна, а ако има –
какъв е размерът на неговия принос за настъпилите вреди.
За установяване претърпените от П.Л. неимуществени вреди, както и за
установяването на принос от негова страна за ПТП по делото са събрани писмени
доказателства, свидетелски показания, изслушана е КСМАТЕ.
За установяване механизма на ПТП са събрани писмени доказателства –
Констативен протокол за ПТП, протокол за оглед, скица и фотоалбум, изготвени в
досъдебно производство по случая, разпитан е свидетеля П. В. М. и е дадено
заключение в допуснатата КСМАТЕ.
Въз основа писмените доказателства и свидетелските показания и като е
съобразил данните в тях в автотехническата част на КСМАТЕ, заключение е дал
вещото лице инж. В. Д.. Същият е посочил, че произшествието е настъпило на
30.03.2018 г. около 08.40 часа в гр. София, на бул. „Тодор Каблешков“ в района на №
69 между лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, управляван от П. В. М. и
мотоциклет „Хонда“, управляван от П. А. Л.. Времето е било слънчево и сухо, с
нормална видимост. Бул. „Тодор Каблешков“ е с двупосочна организация на
движението, с по две пътни ленти във всяка посока, ограничени с пътна маркировка
„М3“. От дясната страна на пътя по посока към бул.“България“ има знаци Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и Г2 „Движение само надясно след
знака“. Водачът на лекия автомобил е извършвал маневра за завой наляво след
преминаване на двете ленти в неговата посока на движение (към бул. „България“,
което е и посоката на огледа), като се е движел с около 10 км./ч. Мотоциклетът се е
движил с около 67 км./ч. към момента на удара с опасна зона за спиране 44.24 м.
Опасната зона за спиране при движение с 50 км./ч. би била 27.99 м. Предвид
уврежданията по мотоциклета и автомобила вещото лице е заключил, че мотоциклетът
е изпреварвал колоната от автомобили в лявата лента по посока на огледа, като е бил в
насрещната лента за движение. Към момента, в който лекият автомобил е бил пред
предния габарит на мотоциклета до удара мотоциклетът е бил на около 33 м. от
местоудара, поради което вещото лице е посочил, че ударът е бил непредотвратим за
него. При движение с 50 км./ч. отстоянието би било около 25 м. и той би могъл да
предотврати удара. Посочено е, че според събраните документи (Епикриза от
3
УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“) мотоциклетистът е бил с каска, но и че при наличие на
такава тя не предпазва напълно мозъка от увреждане при удар.
Заключение в медицинската част на КСМАТЕ е дал д-р К. С.. Той е посочил ,че
въз основа на събраните медицински документи при ПТП на 30.03.2018 г. ищецът е
получил травми в областта на главата, дясна раменна става и лява гривнена става. При
прегледа в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ са установени следните травми: Тежка
черепно-мозъчна травма, проявена с контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, вътремозъчен кръвоизлив в дясна челно-теменна област,
които са довели до състояние временно опасно за живота; Разкъсване на десния
мишничен нервен сплит с травматична периферна пареза на дясната ръка (горна дясна
монопареза); Контузия на дясна раменна става; Счупване на левия шиловиден израстък
на лъчевата кост (лява ръка); Счупване на левия шиловиден израстък на лакътната кост
(лява ръка); Счупване на ладиевата кост на лява ръка.
На 03.04.2018 г. ищецът е преведен в отделение по неврохирургия. При
образните изследвания е установен хематом в десен париетален дял на главния мозък.
На 14 април е изписан с тежка пареза на горен десет крайник и обработена фрактура на
лява предмишница. Назначено е медикаментозно лечение. Преведен е в отделение по
съдова неврохирургия с данни за съдова малформация в дясно париетално с хеморагия
в околния паренхим, Джаксънови епилептични пристъпи, обхващащи лява ръка и
периферна пареза на дясна ръка. Насочен е за оперативно лечение на главен мозък. На
09.05.2018 г. постъпва в Секция по ортопедична травматология, Клиника по хирургия
на ръка, където му е проведено оперативно лечение на счупването на лява гривнена
става. Фрактурата е фиксирана с една воларна заключваща плака и винтове и фиксация
с два винта на Хърбърт и фиксация с две трансфикционни К-игли.
На 21.05.2018 г. ищецът постъпва в Клиника по ортопедия и травматология в
УМБАЛ „Софиямед“ за оперативно лечение на увредата на десния мишничен нервен
сплит, като е изписан на 28.05.2018 г. без подобрение. На 18.06.2018 г. отново постъпва
в Секцията по ортопедична травматология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ за
отстраняване на метална остеосинтеза.
На 16.07.2018 г. постъпва за втори път в Клиника по ортопедия и травматология
в УМБАЛ „Софиямед“ за оперативно лечение на увредата на десния мишничен нервен
сплит за етапно продължаване на оперативното лечение по повод следтравмената
пареза на десен мишничен сплит с обективна невъзможност за активни движения в
дясно рамо и ръка.
На 17.10.2018 г. ищецът е приет в отделение по гръдна хирургия на УМБАЛ
„Софиямед“, където установен плеврален излив вдясно. Проведено е оперативно
лечение.
Вещото лице е извършило личен преглед на ищеца на 19.04.2021 г., при който е
установил, че металната остеосинтеза от лявата гривнена става не е отстранена.
Увредените нерви на дясната ръка били лекувани посредством три операции. Ищецът е
ходил няколко пъти на рехабилитация в Павел баня и в Софиямед. Ползвал
електростимулация в къщи. Призната му била трайна нетрудоспособност от 90 % с
ТЕЛК. Обективно се установява пълна невъзможност за движение на дясна ръка в
раменната и лакетната стави – пареза. Възможни са пасивни движения чрез
преместване с лявата ръка. Нарушен е захватът на ръката. Липсва опозиция на палеца.
Може да свива останалите пръсти, но не може да ги изправя. Посочил е, че тези увреди
са с траен характер, като същите са дали основание да му бъде призната трайната
нетрудоспособност от 90%. Има оперативни белези в областта на дясна мишница от
задната страна с надлъжен ход и дължина 22 см., по предната вътрешна страна на
дясната мишница с дължина 18 см. и наличие н дъговиден белег в областта на дясна
4
ключица с дължина 18 см. В областта на лява гривнена става има два белега от двете
страни на ставата с дължина см. и 4 см. Има ограничени движения в лява гривнена
става.
Вещото лице е посочил, че ищецът е търпял болки и страдания за около година,
като след оперативните интервенции същите са били по-интензивни за около 3
седмици. Сега не се очаква никаква сериозна промяна в състоянието му.
Вещото лице е посочил още, че при такива травми с трайни последствия е
нормално да има промяна в емоционалното и психическото състояние на ищеца –
затваряне в себе си, чувство за малоценност, потиснатост, но по делото липсват
медицински документи, от които да се направи извод за това при ищеца.
Като свидетел по делото е разпитана К. А. Т., бивша приятелка на ищеца, която
е посочила, че около 2018 г. били все още гаджета. Последно го видяла преди около
месец. Когато били приятели П. бил лъчезарен човек, били активни млади хора, много
пътували. Сега не бил същия човек, психическото му състояние не било добро. След
инцидента свидетелката се качила с П. в линейката. Той бил неадекватен, буйствал и
викал от болка. За около година му направили няколко операции в различни болници,
включително Пирогов. Въпреки това едната му ръка не работи в пълен обем, а другата
изцяло не работи. Дълго време след инцидента П. не можел да ходи сам, трябвало да
му се помага.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
При така събраните доказателства, относно размера на дължимото се на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът
намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
В конкретния случай от събраните писмени доказателства и медицинската част
на изслушаната КСМАТЕ се установява, че ищецът П.Л. е получила при ПТП тежки и
множество травми - Тежка черепно-мозъчна травма, проявена с контузия на мозъка,
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, вътремозъчен кръвоизлив в
дясна челно-теменна област, които са довели до състояние временно опасно за
5
живота; Разкъсване на десния мишничен нервен сплит с травматична периферна
пареза на дясната ръка (горна дясна монопареза); Контузия на дясна раменна става;
Счупване на левия шиловиден израстък на лъчевата кост (лява ръка); Счупване на
левия шиловиден израстък на лакътната кост (лява ръка); Счупване на ладиевата
кост на лява ръка.
Ищецът е лекуван както консервативно, така и оперативно. Черепно-мозъчната
травма е лекувана консервативно. Извършени са три операции на десен мишничен
сплит без подобрение, една операция на лява ръка, както и операция за отстраняване
възпалението в белите дробове. Лечението е продължило около година, през което
време ищецът е търпял болки и страдания, които са били по-интензивни до три
седмици след всяка операция. Към момента ищецът е частично възстановен, но има
ограничени движения в лява гривнена става и пълна пареза на дясна мишница, при
което не може да движи дясна ръка в рамото и лакета, пръстите може само да сгъва,
възможни са пасивни движения чрез преместване с лява ръка. Това състояние е
трайно, като на ищеца е призната трайна нетрудоспособност 90%. Въпреки че не са
събрани доказателства за конкретното състояние на ищеца в ежедневието му през
едногодишния период на лечението му, логично е при характера на претърпените
увреди той да е бил на легло продължително време, да не е можел да се справя сам с
ежедневието си в останалото време, предвид счупването и на двете ръце и
периодичните операции, които са му правени, при което е имал нужда от чужда помощ
за елементарни хигиенни и битови нужди. По делото не са събрани и доказателства за
конкретни появи на влошаване в психическото състояние на ищеца, но следва да бъде
съобразено посоченото от свидетелката, че такова влошаване е имало, както и
посоченото от вещото лице д-р С., че е нормално при подобни трайни увреди да има
чувство за малоценност, потиснатост и затваряне в себе си.
Като съобрази установените увреждания и последиците от тях, и свързаните с
тях физически и психически болки и страдания на ищеца, техния вид, интензитет и
продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията, възрастта на
ищцата при ПТП – 31 г. – възраст, която се характеризира с много динамичен начин
на живот; обстоятелството, че ежедневието на ищеца е било рязко променено; че е
получил множество травми, една от които довела до временна опасност за живота му,
както и фрактури на ляв горен крайник и десен горен крайник; че е лекуван в болница
неколкократно в течение на една година, като през голяма част от времето е бил на
легло; че е търпял силни болки до три седмици след всяка операция; че повече от
година е имал нужда от чужда помощ за елементарни ежедневни нужди, включително
хигиенни; обстоятелството, че фрактурата и травмите на дясна ръка са възстановени,
но е налице пълна пареза на десен мишничен сплит, след което е останала пълна
невъзможност за активното движение на ръката без данни за възможно възстановяване
в бъдеще; ограничената подвижност на лява ръка; продължителността на основния
лечебен и възстановителен период – повече от година; определената трайна
нетрудоспособност от 90% по причина парезата на дясна ръка; обстоятелството, че
ищецът се е затворил в себе си, потиснат е, не контактува; лимитите на
застрахователните обезщетения и икономическите условия в страната към 2018 г. и
като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
съдът намира, че размерът на адекватната обезвреда на претърпените от ищеца
неимуществени вреди от ПТП е 200 000 лева. Ето защо е основателно възражението на
ищца, че определеният от първоинстанционния съд размер от 100 000 лева е занижен и
най-вече не е съобразен с вида и продължителността на търпените болки и страдания
от страна на П.Л..
Във въззивната си жалба ищецът е оспоравал и приетото от първата инстанция
наличие на негов принос за настъпване на ПТП и съответно за претърпените от него
6
вреди. Следва да бъде посочено, че макар първоинстанционният съд да е приел в
мотивите си, че такъв принос е налице, въпреки че не е посочен какъв е приетият
размер на този принос, същият не е съобразен при определяне на обезщетението за
имуществени вреди, поради което и макар първоинстанционното режение да е влязло в
сила по отношение на тези имуществени вреди, не е преклудирана възможността на
ищеца да повдига въпроса за приноса пред въззивната инстанция.
Неоснователно е обаче оплакването на жалбоподателя, че не се установява
никакъв конкретен негов принос за настъпване на ПТП. Категорична и
безпротиворечива е съдебната практика, че за да е налице съпричиняване по смисъла
на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Както е посочено в решение №
169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването
и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
причинителя) до увреждането като неблагоприятен резултат. Дори поведението на
пострадалия да е виновно и противоправно, то следва да е в причинна връзка с вредите,
за да е налице съпричиняване (така решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на
ВКС, II т.о; решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г. на ВКС, II т.о.; решение
№ 58/ 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010 г. на ВКС, II т.о. и др.) Безпротиворечива е
съдебната практика и по въпроса, че доказателствената тежест за наличието на
съпричиняване е на направилия възражението ответник, както и по въпроса, че това
възражение следва да съдържа твърдения относно конкретно фактическо поведение на
пострадалия в причинна връзка с ПТП, което именно следва да бъде разглеждано при
преценка дали е налице принос.
В случая ответникът е твърдял, че П.Л. е допринесъл за настъпването на ПТП
като се е движил с превишена и несъобразена скорост по разделителната линия между
двете платна за движение. Твърдението за превишена и несъобразена скорост се
установява от свидетелските показания на П. М. и от частта от изслушаната КСМАТЕ,
изготвена от вещото лице Д.. При разрешена скорост 50 км./ч. П.Л. се е движил с поне
67 км./ч., която скорост е превишена по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Това
обстоятелство е несъмнено в причинна връзка с настъпването на ПТП, тъй като вещото
лице е установило, че при тази скорост опасната зона за спиране е по-дълга от
отстоянието на мотоциклетиста до местоудара, т.е., ПТП е непредотвратимо. В същото
време, при движение с 50 км./ч. ударът е предотвратим. Следователно избраната от
моториста скорост е превишена и едновременно с това – несъобразена с пътната
обстановка, като е допринесла за настъпване на ПТП.
Макар по делото да се установява, че в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 3 ЗДвП П.Л.
се е движил в насрещна лента за движение, това негово нарушение не следва да бъде
обсъждано, тъй като застрахователят не е въвел твърдение за такова поведение като
основание за принос.
Настоящият състав намира, че при съпоставка вида и тежестта на
противоправното поведение на водача П. М. в причинна връзка с ПТП – нарушение на
чл. 37, ал. 1 ЗДвП при извършване на завой наляво, при което не е пропуснат насрещно
движещото се ППС и то при знак, който разрешава само завоя надясно – Г2, същото е
по-тежко от нарушението от страна на мотоциклетиста, който е нарушил чл. 21, ал. 1
ЗДвП. Като се вземе предвид и обстоятелството, че мотоциклетистът е по-уязвимият
участник в движението, то приносът на двамата участници в ПТП следва да бъде
определен на 60 % за водача на лекия автомобил и 40% за мотоциклетиста.
При така приетият процент на съпричиняване, дължимото се на ищеца
7
обезщетение следва да бъде намалено на 120 000 лева, като до този размер искът е
основателен, а за горницата до претендираните 200 000 лева следва да бъде отхвърлен.
С въззивната жалба жалбоподателят е поддържал и претенцията за законна
лихва от 29.12.2018 г. С първоинстанционното решение същата е присъдена от
посочената дата при съобразяване диспозитивното начало, макар лихва за забава да се
дължи от датата на претенцията пред застрахователя – 29.09.2018 г. Предвид
посоченото, върху определеното от настоящата инстанция обезщетение следва да бъде
присъдена лихва от посочената дата 29.12.2018 г. до окончателното изплащане.
Предвид достигане на въззивния съд до извод различен от изводите на
първоинстанционния съд, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, в която предявения иск е отхвърлен за сума над 100 000 лева до 120 000 лева и
на ищеца да бъдат присъдени още 20 000 лева, ведно със законната лихва от 29.12.2018
г. до окончателното изплащане. В останалата му обжалвана част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски пред въззивната
инстанция има всяка страна според уважената, съотв. – отхвърлената част от жалбата.
Ищецът е освободен от държавна такса при условията на чл. 83, ал. 2 ГПК за сума
над 500 лева, като за въззивната инстанция е заплатил 250 лева, от които му се дължат
50 лева. Той е бил защитаван безплатно от адвокат и е направено искане на адв. Т. да
бъде определено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА. Минималното
възнаграждение при защитаван интерес от 100 000 лева е в размер на 3530 лева, а
редуцирано съобразно уважената част от жалбата е в размер на 706 лева.
Застрахователят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 4500 лева,
което настоящият състав намалява до 3530 лева, предвид направеното основателно
възражение за прекомерност на същото, при съобразяване фактическата и правна
сложност на спора. Съобразно отхвърлената част от жалбата на застрахователя се
дължат 2824 лева.
Пред първата инстанция ищецът е направил разноски в размер на 675 лева, от
които му се дължат 405 лева или следва да му бъдат присъдени допълнителни 45 лева.
И там е защитаван безплатно от адвокат. На адв. Т. се дължат още 161.60 лева,
съобразно уважената част от исковете, определени при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която на
застрахователя са присъдени разноски над 2328 лева до 2810 лева.
Застрахователят дължи да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на
още 800 лева, а по сметка на САС – 150 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263647/04.06.2021 г. по гр.д. № 11680/2019 г. на СГС, I -12
състав В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от П. А. Л. иск за осъждане на
основание чл. 432 КЗ на ЗД „Бул Инс“ АД да заплати сума над 100 000 лева до 120 000
лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
30.03.2018 г. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на основание чл.
432 КЗ на П. А. Л., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл. 42, вх. Д, ет. 7, ап. 140
8
още 20 000 лева допълнително към вече присъдените му от СГС 100 000 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.03.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2018 г. до
окончателното изплащане на главницата.
ОТМЕНЯ решение № 263647/04.06.2021 г. по гр.д. № 11680/2019 г. на СГС, I -12
състав В ЧАСТТА, в която ищецът П. А. Л. е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК ********* разноски пред СГС над 2328 лева до 2810 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263647/04.06.2021 г. по гр.д. № 11680/2019 г. на
СГС, I -12 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адв. М. Б. Н. – Т.,
гр. ***, ул. „***“ № 29, ет. 3 сумата 161.60 лева – допълнително адвокатско
възнаграждение към вече присъденото й от СГС и сумата 706 лева – адвокатско
възнаграждение пред САС, определено при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати в бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски градски съд допълнително сумата 800
лева – държавна такса, а по сметка на Апелативен съд – София – сумата 150 лева –
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на П. А. Л., ЕГН
**********, гр. ***, ж.к. „***“, бл. 42, вх. Д, ет. 7, ап. 140 сумата 50 лева – държавна
такса пред САС.
ОСЪЖДА П. А. Л., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл. 42, вх. Д, ет. 7, ап.
140 да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 сумата 2824 лева – адвокатско
възнаграждение пред САС.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9