№ 336
гр. Пловдив, 16.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500408 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№17840/04.07.2022г. от П. В. Н. против
Определение №1507 от 16.06.2022г., постановено по гр.дело №1479/2022г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната подадената от него искова
молба. Жалбоподателят счита неправилно съдът да е приел, че за него липсва
правен интерес от предявяване на иска. Наличието на такъв е обосновал с
обстоятелството да е във владение на имота от години и да разполага с титул
за собственост за него, при което чрез предявяването на отрицателния
установителен иск да защитава своето право на собственост, отричайки
правото на ответника върху процесния имот на всякакви правни основания,
препятстващо го да реализира в пълен обем собствените си права, с което ще
се сложи окончателен край на правния спор досежно собствеността, като
отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено
нещо е с преюдициално значение за признаване и упражняване на
самостоятелните му субективни права. Поддържа по предявеният
отрицателен установителен иск за него да възниква само задължението да
установи наличието на негово накърнено материално право, което се нуждае
от защита, като докаже фактите, от които произтича то, а ответникът носи
1
доказателствена тежест да установи притежанието на спорното право,
изчерпвайки в процеса всички основания, на които то е могло да се породи.
Счита, че в съответствие с диспозитивното начало ищецът сам определя вида
и обема на търсената защита, а в случая с уважаване на отрицателния
установителен иск би се постигнало отричане със сила на пресъдено нещо на
всички претенции за собственост на ответника. Настоява ответникът да не е
станал собственик на процесния апартамент въз основа на постановлението за
възлагане на ЧСИ поради опорочаване на публичната продан като извършена
в нарушение на всички законови изисквания относно продажбата на
единствен несеквестируем жилищен имот. По изложените съображения
претендира за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по заявената
с исковата молба обезпечителна мярка.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице – ищеца; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1 във
връзка с чл.130 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие
на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради
което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира и за
основателна по следните съображения:
Окръжният съд е сезиран с искова молба вх.№14553/01.06.2022г. на П.
В. Н., посредством която е предявен против К. Ц. Ц. отрицателен
установителен иск за право на собственост върху апартамент №1 в гр.П., ул.
С., № *, ет. * надлежно индивидуализиран. Искът се основава на твърдения
процесният апартамент да е единственото жилище на ищеца и като такъв да е
несеквестируем, въпреки което и при положение, че вземанията за издръжка,
за които несеквестируемостта не се прилага, на бившата му съпруга, за които
тя била образувала изп.дело №*********** на ЧСИ П. И. и се присъединила с
удостоверение за тях по изп.дело №395/2015г. по описа на ЧСИ А., той бил
погасил и завел гр.дело №6068/2020г. по описа на Районен съд-Пловдив за
недължимостта им, имотът бил изнесен на публична продан и възложен на
ответника с постановление от 19.10.2021г. на ЧСИ А. по изп.дело
№395/2015г., което по изложените обстоятелства счита да не е породило
прехвърлителен ефект.
С Разпореждане №2159 от 01.06.2022г. окръжният съд е указал на ищеца
2
в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи какъв е
интересът му от предявения иск, доколкото той се основава само на
твърдението, че ответникът не е станал собственик на процесния имот въз
основа на влязлото в сила постановление за възлагане, поради това, че като
единствено жилище на длъжника той е несеквестируем, а съобразно
чл.496,ал.3 от ГПК действителността на продажбата може да бъде оспорвана
по исков ред само при нарушаване на чл.490 от ГПК и при невнасяне на
цената, каквито твърдения не са наведени в исковата молба. В дадения срок
ищецът е подал уточняваща молба вх.№15025/07.06.2022г., с която е посочил
обстоятелства и съображения, идентични на изложените в настоящата частна
жалба.
С обжалваното определение съдът е приел, че правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице,
когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се
на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника, а твърдения в тази насока в случая от ищеца да не са
изложени, като искът му се основава единствено на твърдението, че влязлото
в сила постановление за възлагане не е породило прехвърлителен ефект, тъй
като в разрез с императивните правила на закона принудителното изпълнение
е било насочено спрямо несеквестируем жилищен имот, което твърдение за
незаконосъобразност на принудителното изпълнение може да бъде
релевирано само в производство по чл.435 и сл. от ГПК по обжалване на
действията на съдебния изпълнител, а действителността на публичната
продан може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл.490
от ГПК и при невнасяне на цената, съгласно чл.496,ал.3 от ГПК. По тези
съображения съдът е приел за ищеца да не е налице правен интерес от
предявяване на иска и е постановил връщане на исковата молба.
Настоящата инстанция, в унисон с поддържаното от жалбоподателя и
приетото с обжалваното определение, намира, че, съгласно задължителните
указания по т.1 от Тълкувателно решение №8 от 27.11.2013г. по тълк.дело
№8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние
или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
3
Неправилно окръжният съд е приел ищецът да не е обосновал никоя от тези
хипотези. Ищецът изрично се позовава на това, че е собственик на процесния
имот с твърденията да е единственото му жилище и като такова да е бил
несеквестируем. В тази насока с частната жалба е представил и Нотариален
акт №1************г., като титул за твърдяното си право на собственост.
Изложил е твърдения и посочил и представил доказателства в подкрепа на тях
за това имотът да е бил възложен на ответника като купувач на публичната
продан с постановление на ЧСИ, с което правото му на собственост да е
оспорено и засегнато. Налице е при това положение за него правен интерес да
отрече със сила на пресъдено нещо претендираното от ответника право на
собственост с оглед всички възможни правни основания, на които то би
могло да бъде придобито от последния, по който начин би постигнал целената
защита на собственото си право. Съществуването на засегнатото право на
ищеца, в чиято защита е предявил иска, е от значение за наличието на правен
интерес като абсолютна предпоставка за неговата допустимост и е в негова
тежест да го установи. Спорното право, претендирано от ответника, е предмет
на иска и неговото съществуване или несъществуване е въпрос по същество.
В този смисъл възраженията на ищеца относно правопораждащото действие
на постановлението за възлагане на имота на ответника като извършено по
отношение на несеквестируем имот са от значение не за допустимостта, а за
основателността на предявения иск. Искът не е нарочен установителен за
недействителност на публичната продан на специално предвидените за нея от
разпоредбата на чл.496,ал.3 от ГПК основания, на които единствено, както
правилно е приел окръжният съд, е допустимо тя да се атакува, за да се
приеме изложените от ищеца обстоятелства да не очертават хипотезиса на
такива и на защитимо от закона субективно материално право, което да води
до неговата недопустимост. Искът е отрицателен установителен по
чл.124,ал.1 от ГПК за право на собственост върху недвижим имот, правен
интерес от предявяване на който за ищеца е налице, поради което същият е
допустим.
Обсъденото обосновава отмяна на обжалваното определение като
неправилно и връщане на делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Предвид изложените мотиви, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №1507 от 16.06.2022г., постановено по гр.дело
№1479/2022г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната исковата
молба на П. В. Н. с ЕГН:**********, от гр.П., ул. С., № *, против К. Ц. Ц. с
ЕГН:**********, от гр.П., ул. С. № **, ет. *, ап. **
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5