№ 37
гр. К., 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно
наказателно дело № 20241850200008 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-0286-000398 от
23.10.23 г., издадено от началник група към ОДМВР- София, РУ- К., с което
на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на В. А. Т., ЕГН**********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и наказание
„лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон.
Недоволна от НП е останала В. Т., която го обжалва в срок. В жалбата
сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Твърди се, че
посоченото деяние е несъставомерно, доколкото е липсвало умисъл за
соченото нарушение, както и това, че не е била наясно, че регистрацията е
прекратена. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена, взема
участие и се представлява от адв. В. П.. Двамата поддържат жалбата, като
искат отмяна на процесното наказателно постановление. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание. Депозирано е писмено
1
становище, в което се иска потвърждаване на издаденото НП като правилно и
законосъобразно, като е претендирано и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На ****** г., около 23,11 ч., жалбоподателката управлявала лек
автомобил „А.“, модел „А6“ с рег. № *******, собственост на Е.В.В., в село
П., по улица „Х.А.“, с посока на движение към гр. К.. Жалбоподателката била
обект на проверка от полицейски екип, в състав от В.С.- мл.автоконтрольор в
РУ- К. и свид. Ц. В. Б.,също полицейски служител в РУ- К.. В хода на
проверката се установило, че регистрацията на съответното МПС е
прекратена служебно, съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Лек автомобил „А.", модел „А6“ с рег. № *******, е бил придобит от
свид. Е.В.а на 11.11.22г., в гр. София, като на 13.01.23г., е била прекратена
служебно регистрацията на автомобила, доколкото не е бил пререгистриран
от В.. Процесният автомобил е бил предоставен за ползване от страна на
Е.В.а на жалбоподателката, като това е станало около два месеца преди
случката. По делото не се установи жалбоподателката или собственичката да
са били уведомени за това, че автомобилът е бил с прекратена регистрация.
Материалите от проверката са били докладвани в РП- К., като е бил
постановен отказ за образуване на досъдебно производство от 14.09.23г.
На жалбоподателката е бил съставен АУАН за осъществено
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП 23-0286-000398
от 23.10.23 г., издадено от началник група към ОДМВР- София, РУ- К., с
което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на жалбоподателката, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и наказание
„лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото гласни доказателствени средства- обясненията на
жалбоподателката, показанията на свидетелите В.С., Ц. Б., Е.В.а, както и от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, като намери, че
същите са достатъчни за изясняване на обективната истина по делото.
2
Съдът намира, че няма никакъв спор за фактите между страните, а
всички доказателствени източници са абсолютно непротиворечиви и дават
пълна картина за процесните събития. Ето защо, съдът кредитира с доверие
цялата събрана по делото доказателствена съвкупност и намира, че не е
нужно да излага подробни мотиви защо.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати
съществени процесуални нарушения – описанието на нарушението не
отговаря на минималния стандарт за това, визиран в ЗАНН, а същото е и
субективно несъставомерно.
Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП сочи, че служебно, с отбелязване
в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. Съдът намира, че АНО следва да посочи, кога е подадена
информацията за процесното МПС, както и кога е уведомен собственикът на
последното, защото тези обстоятелства подлежат на доказване в
производството и пряко касаят съставомерността на деянието. При
непосочването на тези факти, нарушителят е поставен пред неясно обвинение,
което нарушава правото му на защита.
Освен това, по делото не е доказано по никакъв начин дали
жалбоподателят или собственичката са уведомени за служебното
прекратяване на регистрацията на този автомобил. Това означава, че АНО не е
доказал, че деецът е съзнавал, че управлява МПС със служебно прекратена
регистрация. От тук пък следва извод, че нарушението не е извършено
виновно, защото не е установено, че деецът е знаел за прекратяването на
регистрацията. А щом не е извършено виновно и деецът е физическо лице,
това деяние не е административно нарушение и е незаконосъобразно да се
ангажира отговорността на водача.
Съдът отбелязва, че има огромна разлика между това собственикът да
не е изпълнил задължението си да регистрира в двумесечен срок придобитото
МПС и между това МПС-то да се управлява съзнателно от трето лице,
3
различно от него.
АНО следва да има предвид, че независимо, че регистрацията се
прекратява автоматично, то това не означава, че ползвателят/водачът на
МПС в случая е съзнавал това обстоятелство.
Единственият начин да се докаже това, е като се установи знание на
собственика/водача, че регистрацията на процесното МПС е прекратена. Едва
тогава може да се мисли за ангажиране на административнонаказателната му
отговорност, в противен случай деянието се явява субективно
несъставомерно, т. е. не е извършено виновно.
В конкретния случай е категорично установено, че липсва
уведомяване на собственика и на водача за прекратяване на регистрацията,
поради което не може да се направи извод за съзнателна дейност на
жалбоподателя при управление на процесното МПС.
Горните изводи водят съда до извод, че НП е незаконосъобразно и
като такова следва да се отмени изцяло.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че не следва да се обсъждат
останалите възражения въведени с жалбата.
С оглед изхода на делото, в тежест на АНО следва да се възложат
претендираните разноски за адвокат от страна на жалбоподателя, които
съобразно ангажираните доказателства по делото са в размер на 450 лева и са
съобразени с чл.18, ал.4 от Наредба №1/2004г.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление (НП) № 23-0286-
000398 от 23.10.23 г., издадено от началник група към ОДМВР- София, РУ-
К., с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на В. А. Т., ЕГН**********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 6 месеца, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР- София да заплати на В. А. Т., ЕГН**********,
сумата от 450 лева, представляваща сторени разноски за адвокат, в хода на
4
производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София област, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5