№ 647
гр. Бургас, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500439 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 294/16.02.2022г., постановено от
Районен съд –Бургас по гр. д. № 3967/2021г. С това решение, съдът отхвърля исковете на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, представлявано от Александър Александров да се приеме за
установено по отношение на ЛЮБ. ОГН. Д., ЕГН: ********** от ************, че същият
дължи на дружеството следните суми:
1 558,67 лева – стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013г.
до 30.04.2016г., ведно с мораторна лихва в размер на 335,68 лева за периода от 15.08.2014г.
до 10.08.2017г.;
33,41 лева – стойността на дялово разпределение за периода от 01.05.2013г. до
30.04.2016г., ведно с мораторна лихва в размер на 7,77 лева за периода от 15.08.2014г. до
10.08.2017г., както и законна лихва върху двете главници, считано от 23.08.2017г. до
окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч. гр. д. № 57925/2017г. по описа на Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК:
********* – подпомагаща страна на ищеца.
Подадена е въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД против решение №
294/16.02.2022г. Жалбоподателят въвежда оплакване, че решението на районния съд е
неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът не е изложил
1
мотиви защо не приема експертизата на вещото лице. Дружеството анализира съдебна
практика и подчертава, че неизпълнението на това задължението на съда е опорочило
крайния съдебен акт. „Топлофикация София“ ЕАД иска от въззивната инстанция да отмени
решението и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В съдебно заседание „Топлофикация София“ ЕАД не се представлява. По делото е
депозирана писмена молба, в която процесуалният представител на въззивника прави
искане да се приключи събирането на доказателства, да се даде ход на устните състезания и
да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отмени
първоинстанционното решение и да се уважат предявените искове. Направено искане за
присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна – ЛЮБ. ОГН. Д. се представлява в процеса от особен представител,
който депозира писмен отговор. Представителят на ответника изразява становище за
неоснователност на жалбата и иска от съда да потвърди първоинстанционното решение.
В съдебно заседание Д. се представлява от адвокат Т., който поддържа основанията
за потвърждаване на първоинстанционното решение, въведени в отговора на въззивната
жалба.
След като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото
доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 06.08.2020г. Софийски районен съд издава заповед за парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която разпорежда на ЛЮБ. ОГН. Д. да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД следните суми: 1 558,67 лева, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия в периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва от 23.08.2017г. до
изплащане на вземането; 335,68 лева – лихва за периода от 15.08.2014г. до 10.08.2017г.;
33,41 лева, представляваща дялово разпределение за периода от 15.08.2014г. до 10.08.2017г.
и лихва в размер на 7,77 лева и 63,71 лева – разноски по делото. Заповедта е връчена на Д.
чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В резултат на това,
„Топлофикация София“ ЕАД предявява против Д. установителен иск по чл.422 от ГПК за
сумите, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК.
В отговор по чл.131 от ГПК особеният представител на Д. оспорва съществуването
на облигационна връзка между страните и твърдението на ищеца, че Д. е ползвател на
топлоснабдения имот. Ответникът подчертава, че собственик на имота е бил неговият
наследодател, който на 05.02.2016г. е предал владението на следващия приобритател.
Ответната страна прави възражение за погасяване на вземането поради изтичане на кратка
погасителна давност и за неправилно изчислена стойност на топлинната енергия.
Подпомагащата страна „Техем Сървисис“ ЕООД не оспорва предявения иск.
За установяване на релевантните за спорното правоотношение юридически факти, по
делото са представени отчети, индивидуални справки за отопление и топла вода на
водоснабдения имот и дялово разпределение и са приети основно и допълнително
заключение на съдебно-техническа експертиза. Според основното заключение, дружеството
– ищец не е представило доказателства, от които да се установи какви са количествата и
каква е стойността на доставена топлинна енергия за процесния период, как са начислени
претендираните суми, как е извършено дяловото разпределение и на каква стойност са
изравнителните сметки. Според допълнително заключение на СТЕ, отдадената от сградната
2
инсталация топлоенергия, е определена неправилно и не е разпределена справедливо според
действително получените количества във всяко жилище. Заключенията на експертизата са
приети без оспорване от страните по делото. Въз основа на събраните доказателства,
районният съд приема, че „Топлофикация София“ ЕАД не е установила факта на доставена
топлоенергия в процесния имот в периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г., количеството и
стойността на топлоенергията. Поради това, съдът отхвърля исковете.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е по допустим иск, в пределите на сезирането
и при спазено диспозитивно начало.
Решение № 294/16.02.2022г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Предмет на установяване в конкретния случай е дължимостта на сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Доказателствената тежест да установи
фактите, които пораждат вземането, се носи от ищеца. Той трябва да установи
обстоятелството, че ответникът е ползвал топлоснабдения имот в периода от 01.05.2013г. до
30.04.2016г., че е доставил топлинната енергия в имота и обстоятелството, че топлинната
енергия е разпределена и изчислена правилно. В конкретния случай това доказване не е
извършено. От представените по делото писмени доказателства и от заключенията на
съдебно-техническата експертиза, не се установява както доставката, така и
разпределението на топлинната енергия. Процесуалната пасивност на ищеца и отказът му да
предостави документи, въз основа на които вещото лице да формира констатации по
спорните факти, има за последица недоказаност на иска.
Възражението на въззивника, че съдът не е изложил мотиви защо приема
заключението на вещото лице, е неоснователно. Районният съд ясно е посочил, че
доказателствената тежест е разпределена с доклада и въпреки дадените указания,
топлоснабдителното дружество не е представило информация на вещото лице за извършване
на заключение. При това положение, съдът не е кредитирал или дискредитирал
заключението на вещото лице, а е приел, че липсват доказателства по делото за доставката,
разпределението и изчислението на топлинната енергия, т.е. не са представени
доказателства за вземането на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение. Изводът на
районния съд, че представените от „Топлофикация София“ ЕАД съобщения към фактури и
справки не са годни доказателствени средства, тъй като не носят подписа на ответната
страна, е правилен и обоснован. Тези документи представляват едностранно издадени
сметки за начислени количества топлинна енергия, които съдържат благоприятни за
издателя факти и не са подписани от страната, на която се противопоставят. Поради това,
същите не могат установят факта на доставена топлоенергия.
3
По изложените съображения, жалбата на „Топлофикация София“ ЕАД се явява
неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на
първоинстанционното решение. В допълнение към това, настоящият съдебен състав намира
за необходимо да добави, че дори да бяха доказани фактите на доставка, разпределение и
правилно изчисление на топлинна енергия, искът на дружеството щеше да е неоснователен
на друго основание – погасяване на вземането поради изтичане на кратката давност по
чл.111, б. „в“ от ЗЗД, за което е направено възражение в отговора на исковата молба.
Предвид гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 294/16.02.2022г., постановено от Районен съд –Бургас
по гр. д. № 3967/2021г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4