ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8280
Пловдив, 30.09.2025 г.
Административният съд - Пловдив - XVIII Състав, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ЙОРДАН РУСЕВ |
Като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАН РУСЕВ административно дело № 20257180702139 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 165, ал. 6 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на В. М. К., [ЕГН] с посочен адрес за призоваване [населено място], [улица], ап. 25, против Заповед № *** на Главния секретар на МВР за временно преназначаване поради служебна необходимост за срок до една година на главен инспектор В. М. К. - началник на Районно управление - С. при Областна дирекция на МВР - [област], на ръководна длъжност началник на Районно управление - Шабла при Областна дирекция на МВР - [област].
В жалбата се прави искане съдът да постанови спиране на предварителното изпълнение на обжалвания акт. Като доводи в тази насока се сочат затрудненията на жалбоподателя от семейно-битов характер, които са противопоставими на защитения чрез заповедта обществен интерес. Изтъкват се проблеми, свързани с липсата на осигурено жилище, транспорт и медицинско обслужване на новото работно място, определено в оспорената заповед, както и за затруднения в изпълнението на родителските му задължения към двете малолетни деца, отглеждането и възпитанието на които, поради отдалечеността на новото работно място, ще следва да бъдат поети само от съпругата му. Поради това и тъй като допуснатото предварително изпълнение на заповедта ще причини значителни по размер и характер и трудно поправими вреди, се иска спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.
Административният орган – Главен секретар на МВР, не изразява становище. До извод от противното не води постъпилото такова с придружаващото административната преписка писмо, доколкото същото не изхожда от лице с надлежна процесуална легитимация – липсва надлежно упълномощаване на ВПД Директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МВР да представлява ответния административен орган – Главен секретар на МВР.
За да се произнесе по направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № *** на Главния секретар на МВР, на основание чл. 165, ал.1, ал. 2, предложение второ, ал. 3 и ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1, чл. 14, ал. 1 и ал. 2, и чл. 15, ал. 2 от Наредба № *** г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, заповед № *** г., относно определяне на длъжностно лице за упражняване на правомощия по Закона за Министерството на вътрешните работи и докладни записки №№ *** г. и *** г. временно е преназначен главен инспектор В. М. К. - началник на Районно управление - С. при Областна дирекция на МВР - [област], на ръководна длъжност началник на Районно управление - Шабла при Областна дирекция на МВР - [област], с определено основно месечно възнаграждение, за срок до една година, считано от деня, следващ датата на запознаването му със заповедта.
Като мотиви в заповедта е посочено, че в Областна дирекция на МВР - [област], длъжността началник на Районно управление - Ш. е вакантна от 02.05.2025г. Липсата на началник на районното управление, който да организира и контролира дейността на служителите, затруднява ефективното функциониране на структурното звено. Необходимо е да бъде засилен контролът, както и да се подобри взаимодействието с другите структурни звена в Областна дирекция на МВР - [област], по отношение на съвместни действия с цел ефективно противодействие на престъпността. Във връзка с това възниква служебна необходимост на длъжността началник на Районно управление - Ш. да бъде временно преназначен служител, който притежава необходимите организаторски и лидерски качества, умее да създава ефективна организация за изпълнение на поставените задачи и да притежава богат професионален опит. Подходящ служител за временно преназначаване на длъжността е главен инспектор В. М. К. - началник на Районно управление - С. при Областна дирекция на МВР - [област]. Главен инспектор К. е служител с дългогодишен професионален опит, заемал различни изпълнителски и ръководни длъжности.
Въз основа установените факти и обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:
Разгледано по същество искането за спиране е неоснователно.
На първо място, действително както твърди оспорващият, е определено изпълнение на оспорената заповед, считано от деня, следващ датата на връчването ѝ. В заповедта липсва изрично разпореждане за допускане на предварителното ѝ изпълнение. Поради възложеното временно изпълнение на функционални задължения, равностойно на преназначаване, мотивирано със служебна необходимост, по арг. от чл. 165, ал. 6 от ЗМВР, обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ. Следователно, е приложимо предвиденото по чл. 166, ал. 4 от АПК, като спирането на изпълнението е допустимо да бъде постановено от съда на основанията по ал. 2 от същия кодекс.
На основание чл. 166, ал. 2 от АПК спирането на оспорения акт може да бъде постановено от съда само въз основа на новонастъпили обстоятелства, т.е. след издаването на оспорената заповед, които ще причинят на адресата на заповедта значителни или трудно поправими вреди. Настъпването на такива не се претендират, видно от посоченото за изложените основания на искането, освен това, не се сочат обстоятелства, настъпили след издаването на заповедта, които биха причинили посочените вреди на оспорващия. Не твърди от така предприетото изпълнение да са настъпили за него в личното му качество вреди, в това число, посочените по чл. 166, ал. 2 от АПК. Извод в обратна насока не може да бъде направен и от посочената в искането нужда от полагане на грижи за малолетните деца в семейството и родители. Това е така поради естеството на изпълняваната служба по ЗМВР. Освен изложеното, следва да се има предвид и това, че разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. 2 от АПК изисква като предпоставка за спирането, настъпването на нови обстоятелства, каквито в случая нито се твърдят, нито са доказани да са настъпили след издаването на заповедта.
Изложените в искането неблагоприятни последици, не обосновават спиране на предварителното изпълнение, тъй като с оглед функциите и задълженията на полицейските органи, какъвто се явява жалбоподателят, изискванията към тях при изпълнение на служебните задължения, са по-големи. Отделно от това, имуществените и неимуществените вреди подлежат на обезщетяване при евентуална незаконосъобразност на административния акт.
Посочените съображения по искането за спиране, в това число, предистория на издаването на обжалвания акт, са неотносими към предвидените от закона основания по чл. 166 от АПК. Тук става въпрос за упражняване на процесуални права от оспорващия в хода на съдебното производство и оборване на фактическите основания, послужили за издаване на обжалваната заповед, а не непременно уважаване на искане за спиране на изпълнението на заповедта. Посоченото процесуално право (арг. по чл. 170, ал. 1 от АПК) е относимо към всяко оспорване по принцип и е свързано с упражняване на процесуални права. Обратното, съдът следва да постанови спиране на изпълнението на индивидуален административен акт само на стриктно предвидени в кодекса основания с оглед принципа за равенство пред закона, освен това в случая се касае и за специфика на службата в МВР - постигане на целите по чл. 2, ал. 1 от ЗМВР, във връзка с което законодателят е предвидил предварително изпълнение на актове като процесната заповед, издадени при служебна необходимост ( чл. 165, ал. 6 от ЗМВР).
В заключение, твърдяната възможност за настъпване на сериозни и непоправими вреди, не е доказана от жалбоподателя. Неблагоприятните последици, които жалбоподателят счита, че ще настъпят за него, произтичат от самия административен акт, а не от неговото предварително изпълнение и не се основават на нови обстоятелства, каквото е изискването на чл. 166, ал. 2 от АПК. Представените доказателства не оборват законовата презумпция за държавна и обществена необходимост от предварителното изпълнение на заповедта, което е предвидено от самия закон.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК, Административен съд – [област], осемнадесети състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на В. М. К., [ЕГН], за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № *** на Главния секретар на МВР.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд на Р.[държава], в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |