РЕШЕНИЕ
№….../…...г.
Гр. С.,
……………………. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при
закрити врати на двадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Зорница Гладилова
При
секретаря Е.Г., като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност №
2459 по описа за 2016 г. и за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Подадена е
молба за откриване на производство по несъстоятелност с правно основание чл.625 ТЗ вр. чл.607а, ал.1 ТЗ вр. чл.608 ТЗ и чл.630, ал.1 от ТЗ.
Молителят „А.Б.“
ООД твърди, че ответникът „Т.“ ООД е неплатежоспособен и моли съда да открие
производство по несъстоятелност. Твърди, че е кредитор на ответника, чиито
задължения към него произтичали от Договор за строително-монтажни работи от
03.06.2013 г., по силата на който „Т.“ ООД
му възложило „Строително-монтажни работи по привеждане на помещенията на
МБАЛ С. ЕООД - гр. С. в съответствие с действащите медицински стандарти и
технически изисквания на предвиденото за закупуване медицинско
оборудване". Строително-монтажните работи били извършени качествено,
коректно и в срок, а „Т.“ ООД приело извършването на възложените работи без
забележки и възражения, за което били съставени и подписани протоколи.
На 17.09.2014
г. между страните бил подписан споразумителен протокол с нотариална заверка на
подписите, с per.№
9014/18.09.2014 г. по описа на нотариус М.К. с per. № 200 на НК на РБ, по силата на който
било извършено прихващане на насрещни вземания по договора за СМР до размера на
по- малкото от тях.
Съгласно
протокола, към датата на подписване на същия, дължимите суми от „Т.“ ООД на „А.Б.“ ООД били в общ размер на
56 319.53 лева. За дължимите суми „А.Б.“ ООД издало надлежни данъчни
фактури, подробно описани в раздел I от споразумителния протокол, както следва:
Фактура № 3208384/18.09.2013 година на стойност 3246,77 лева; Фактура №
**********/01.10.2013 година на стойност 7797,19 лева; Фактура № **********/24.10.2013
година на стойност 11,79 лева; Фактура № **********/24.10.2013 година на
стойност 554,15 лева; Фактура № **********/20.11.2013 година на стойност
1528,94 лева; Фактура № **********/20.11.2013 година на стойност 263.44 лева;
Фактура № **********/30.11.2013 година на стойност 2958,67 лева; Фактура №
**********/11.12.2013 година на стойност 4369,25 лева; Фактура №
**********/14.01.2014 година на стойност 187,21 лева; Фактура №
**********/28.01.2014 година на стойност 3039,52 лева; Фактура № **********/06.02.2014
година на стойност 631.44 лева; Фактура № **********/10.02.2014 година на
стойност 451,62 лева; Фактура № **********/18.03.2014 година на стойност
4008,61 лева; Фактура № **********/27.03.2014 година на стойност 10939.50 лева;
Фактура № **********/08.04.2014 година на стойност 4964,80 лева; Фактура №
**********/06.08.2014 година на стойност 1 417.50 лева; Фактура №
**********/06.02.2014 година на стойност 6506,03 лева; Фактура №
**********/10.02.2014 година на стойност 316,81 лева.
Към датата на
подписване на споразумителния протокол „А.Б.“ ООД дължало на „Т.“ ООД сумата в
общ размер на 11 020.98 лева. За дължимите суми „Т.“ ООД издало надлежни данъчни фактури, описани
подробно в раздел II от същия споразумителен протокол, а именно: Фактура № **********/28.07.2014 година на
стойност 8040,55 лева; Фактура № **********/26.08.2014 година на стойност
2980,43 лева.
След
извършеното прихващане, на основание цитирания по-горе споразумителен протокол,
дължимата сума от „Т.“ ООД на „А.Б.“ ООД била в общ размер на 45 298,55 лева.
Във връзка с
подписания между страните споразумителен протокол от 17.09.2014 г., н
17.09.2014 г. управителят на „А.Б.“ ООД Н.П.Х. подписал декларация, с която
удостоверил, че „А.Б.“ ООД е получило аванс по Договора за строително-монтажни
работи от 03.06.2013 година в размер и по фактури: Фактура № 3207631/20.06.2013
година на стойност 30 000 лева с ДДС; Фактура № 3208125/16.08.2013 г. на
стойност 20 000 лева с ДДС; Фактура № 3208323/09.09.2013 година на стойност 5
800 лева с ДДС. Фактурите за аванса не били предмет на споразумителния протокол
от 17.09.2014 г., поради което този аванс е описан в отделна
декларация. Усвоеният аванс към 17.09.2014 г. бил в
общ размер на
37 564,21 лева с ДДС. Със същата декларация, Н.П.Х. декларирал, че неусвоеният
аванс е в общ размер на 18 235,79 лева с ДДС, по фактури: Фактура №
3208125/16.08.2013 година остатък в размер на 12 435,79 лева с ДДС; Фактура №
3208323/09.09.2013 година на стойност 5 800 лева с ДДС.
Налице било
вземане на „А.Б.“ ООД към „Т.“ ООД в размер на 45 298,55 лева по споразумителен
протокол от 17.09.2014 г. и вземане на „Т.“ ООД
към „А.Б.“ ООД в размер на 18 235,79 лева - неусвоен аванс по договор за
строително-монтажни работи от 03.06.2013 г.
С нотариална
покана, рег.№15141/2014 г., том 2, №178 от 15.12.2014 г. по описа на нотариус Д.С.,
рег.№267 на НК на РБ и на основание чл.103 и следващите от Закона за
задълженията и договорите „А.Б.“ ООД направило изявление за прихващане на двете
насрещни вземания до размера на по-малкото от тях. След извършеното прихващане,
дължимата от „Т.“ ООД сума останала в размер на 27 062,76 лева с ДДС. С
нотариалната покана „А.Б.“ ООД поканило
„Т.“ ООД да заплати дължимият след извършеното прихващане остатък в размер 27
062,76 лева, като е дало седемдневен срок, считано от връчването на
нотариалната покана. Нотариалната покана била връчена на „Т.“ ООД на 07.01.2015
година, но въпреки това дължимият се остатък не е платен.
Поради липсата
на доброволно плащане въз основа на нотариално заверения споразумителен
протокол от 17.09.2014 г., „А.Б.“ ООД депозирало заявление по чл.417 от ГПК
срещу „Т.“ ООД. По ч.гр.д.№20967/2015 г. по описа на Софийски районен съд „Т.“
ООД, Второ гражданско отделение, 52 състав била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 28.04.2015 г., с която „Т.“ ООД било осъдено да заплати
сумата от 27 062,76 лева, ведно със законната лихва за периода от 16.04.2015 г.
до изплащане на вземането и 1664,39 лева разноски по делото. Бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който „А.Б.“ ООД
образувало изп.д.№ 426/2015 г. по описа на ЧСИ М.О., рег.№758, с район на
действие - Окръжен съд - Пловдив. Изпълнителното дело е било изпратено за
продължаване на изпълнителното производство на ЧСИ С.Я., рег.№844, с район на
действие - Софийски градски съд и е било образувано изп.д.№3198/2015 г. по
неговия опис. От Удостоверение изх.№ 010817/07.03.2016 г., издадено по
изп.д.№3198/2015 г. по описа на ЧСИ С.Я. се установявало, че непогасените
задължения на „Т." ООД към „А.Б." ООД към датата на издаване на
удостоверението - 07.03.2016 г., са в размер на 18 670.76 лева - главница,
ведно със законната лихва, считано от 30.12.2015 г. до окончателното изплащане,
която към 7.03.2016 г. възлизала на 363.77 лева.
Дължимите суми не били платени
към датата на подаване на молбата. От издаденото от ЧСИ С.Я.
удостоверение било видно, че като взискател по изп.д.№3198/2015 г. е
присъединена държавата за дължимите от „Т.“ ООД публични задължения в размер на
147 753,69 лева. По
изпълнителното дело били присъединени и други взискатели - „Х.К.М.Р." АД,
ЕИК *********, и „М." ЕООД, ЕИК *********, към които ответникът имал
големи задължения /задължението на „Т." ООД към „Х.К.М.Р." АД към
датата на издаване на удостоверението било в размер на 45 403,26 лева, ведно
със законната лихва, считано от 7.05.2015 г. до окончателното й изплащане,
която към 07.03.2016 г. възлизала на 3866,30 лева и присъдени разноски в размер
на 908,07 лева, а задължението към „М." ЕООД към датата на издаване на
удостоверението било в размер на 19 340,99 лева, ведно със законната лихва,
считано от 13.07.2015 г. до окончателното й изплащане, която към 07.03.2016 г.
възлизала на 1286,55 лева и неолихвяема сума в размер на 6267,82 лева/.
Молителят
твърди, че „Т.“ ООД е
спряло плащанията по търговски сделки и към държавата и било налице състояние
на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 от ТЗ, тъй като „Т.“ ООД не било в
състояние да изпълнява изискуеми парични задължения по търговски сделки, към
кредитори си, както и публичноправни задължения към държавата.
Молителят иска
от съда да обяви неплатежоспособността на ответника и да открие производство по
несъстоятелност.
Ответникът „Т.“
ООД не представя отговор на молбата и не взема становище по молбата.
Съдът като
обсъди представените по делото доказателства намира установено следното:
Представен е
Договор за строително-монтажни работи от 03.06.2013 г., по силата на който „Т.“
ООД е възложило на „А.Б.“ ООД Строително-монтажни работи по привеждане на
помещенията на МБАЛ С. ЕООД - гр. С. в съответствие с действащите медицински
стандарти и технически изисквания на предвиденото за закупуване медицинско
оборудване.
Представено е
Приложение № 1 към договора в което подробно са описани СМР по обновяване и
ремонтни дейности на отделения в МБАЛ С..
Представени са
Фактура № 3208384/18.09.2013 година на стойност 3246,77 лева; Фактура №
**********/01.10.2013 година на стойност 7797,19 лева; Фактура №
**********/24.10.2013 година на стойност 11,79 лева; Фактура № **********/24.10.2013
година на стойност 554,15 лева; Фактура № **********/20.11.2013 година на
стойност 1528,94 лева; Фактура № **********/20.11.2013 година на стойност
263.44 лева; Фактура № **********/30.11.2013 година на стойност 2958,67 лева;
Фактура № **********/11.12.2013 година на стойност 4369,25 лева; Фактура №
**********/14.01.2014 година на стойност 187,21 лева; Фактура №
**********/28.01.2014 година на стойност 3039,52 лева; Фактура №
**********/06.02.2014 година на стойност 631.44 лева; Фактура № **********/10.02.2014
година на стойност 451,62 лева; Фактура № **********/18.03.2014 година на
стойност 4008,61 лева; Фактура № **********/27.03.2014 година на стойност
10939.50 лева; Фактура № **********/08.04.2014 година на стойност 4964,80 лева;
Фактура № **********/06.08.2014 година на стойност 1 417.50 лева; Фактура
№ **********/06.02.2014 година на стойност 6506,03 лева; Фактура №
**********/10.02.2014 година на стойност 316,81 лева.
Представени са
подписаните между страните приемо-предавателни протоколи за приемане на
работата, от които се установява, че строително-монтажните работи са извършени
качествено и „Т.“ ООД е приело извършването на възложените работи без забележки
и възражения.
На 17.09.2014
г. между „А.Б.“ ООД и „Т.“ ООД е подписан споразумителен протокол с нотариална
заверка на подписите, с per.№
9014/18.09.2014 г. по описа на нотариус М.К. с per. № 200 на НК на РБ, по силата на който страните
са извършили прихващане на насрещни вземания по договора за СМР и на дължими от „А.Б.“ ООД суми по описани
фактури. Съгласно протокола, към датата на подписването му дължимите суми от „Т.“
ООД на „А.Б.“ ООД са в общ размер на
56 319.53 лева – по описаните в раздел първи, издадени от „А.Б.“ ООД
данъчни фактури. Към датата на подписване на споразумителния протокол дължимата
от „А.Б.“ ООД на „Т.“ ООД сума била в общ размер на 11 020.98 лева – по
описани в раздел втори, издадени от „Т.“ ООД данъчни фактури - Фактура №
**********/28.07.2014 година на стойност 8040,55 лева; Фактура №
**********/26.08.2014 година на стойност 2980,43 лева. След извършеното
прихващане, дължимата сума от „Т.“ ООД на „А.Б.“ ООД била в общ размер на 45 298.55
лева.
Представена е
Декларация от 17.09.2014 г., с която управителят на „А.Б.“ ООД Н.П.Х. удостоверява,
че „А.Б.“ ООД е получило аванс по Договора за строително-монтажни работи от
03.06.2013 година в размер и по фактури: Фактура № 3207631/20.06.2013 година на
стойност 30 000 лева с ДДС; Фактура № 3208125/16.08.2013 г. на стойност 20 000
лева с ДДС; Фактура № 3208323/9.09.2013 година на стойност 5 800 лева с ДДС.
Фактурите за аванса не са предмет на споразумителния протокол от 17.09.2014 г.,
поради което този аванс е описан в отделна декларация. Усвоеният
аванс към 17.09.2014
г.
бил в общ
размер на 37 564.21 лева с ДДС. Н.П.Х. декларира, че неусвоеният аванс е в
общ размер на 18 235.79 лева с ДДС, по фактури: Фактура №
3208125/16.08.2013 година остатък в размер на 12 435,79 лева с ДДС; Фактура №
3208323/09.09.2013 година на стойност 5 800 лева с ДДС.
Налице е
вземане на „А.Б.“ ООД към „Т.“ ООД в размер на 45 298.55 лева по
споразумителен протокол от 17.09.2014 г. и вземане на „Т.“ ООД към „А.Б.“ ООД в размер на 18 235.79
лева - неусвоен аванс по договор за строително-монтажни работи от 03.06.2013 г.
С нотариална
покана, рег.№ 15141/2014 г., том 2, №178 от 15.12.2014 г. по описа на нотариус Д.С.,
рег.№267 на НК на РБ и на основание чл.103 и следващите от Закона за задълженията
и договорите „А.Б.“ ООД е отправило изявление за прихващане на двете насрещни
вземания до размера на по-малкото от тях. Посочено е, че дължимата от „Т.“ ООД
сума след прихващането е 27 062,76 лева с ДДС. „А.Б.“ ООД е поканило „Т.“ ООД да заплати дължимият след
извършеното прихващане остатък в размер 27 062,76 лева, като е дало седемдневен
срок, считано от връчването на нотариалната покана. Нотариалната покана е
връчена на „Т.“ ООД на 7.01.2015 година.
Въз основа на
нотариално заверения споразумителен протокол от 17.09.2014 г., „А.Б.“ ООД
депозирало заявление по чл.417 от ГПК срещу „Т.“ ООД. По ч.гр.д.№20967/2015 г.
по описа на СРС, 52 състав срещу „Т.“ ООД е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 28.04.2015 г., с която „Т.“ ООД е осъдено да заплати сумата
от 27 062.76 лева, ведно със законната лихва за периода от 16.04.2015 г.
до изплащане на вземането и сумата 1664.39 лева разноски по делото.
Представен е
издадения изпълнителен лист, въз основа на който „А.Б.“ ООД
образувало изп.д.№ 426/2015 г. по описа на ЧСИ М.О., рег.№758, с район на
действие - Окръжен съд - Пловдив. Изпълнителното дело е изпратено за
продължаване на изпълнителното производство на ЧСИ С.Я., рег.№844, с район на
действие - Софийски градски съд и е било образувано изп.д.№3198/2015 г. по
неговия опис.
Видно от
Удостоверение изх.№ 010817/07.03.2016 г., издадено по изп.д.№ 3198/2015 г. по
описа на ЧСИ С.Я., непогасените задължения на „Т.“ ООД към „А.Б.“ ООД към
датата на издаване на удостоверението - 7.03.2016 г., са в размер на 18 670.76 лева - главница,
ведно със законната лихва, считано от 30.12.2015 г. до окончателното изплащане,
която към 7.03.2016 г. възлиза на 363.77 лева.
От издаденото от ЧСИ С.Я. удостоверение е видно, че като взискател по изп.д.№ 3198/2015 г. е присъединена държавата за дължимите от „Т.“ ООД публични задължения в размер на 147 753.69 лева. По изпълнителното дело са присъединени и други взискатели - „Х.К.М.Р." АД, ЕИК *********, и „М." ЕООД, ЕИК *********, към които ответникът имал големи задължения /задължението на „Т." ООД към „Х.К.М.Р." АД към датата на издаване на удостоверението било в размер на 45 403,26 лева, ведно със законната лихва, считано от 7.05.2015 г. до окончателното й изплащане, която към 07.03.2016 г. възлизала на 3866,30 лева и присъдени разноски в размер на 908,07 лева, а задължението към „М." ЕООД към датата на издаване на удостоверението било в размер на 19 340,99 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2015 г. до окончателното й изплащане, която към 07.03.2016 г. възлизала на 1286,55 лева и неолихвяема сума в размер на 6267,82 лева/.
По делото е
изслушана съдебно-икономическа експертиза, извършена от вещото лице З.Д., която
не е оспорена и като компетентно извършена съдът възприема. Вещото лице З.Д. е
изследвало финансовото и икономическото състояние на ответника „Т.“ ООД. Вещото
лице сочи, че през 2015 г. общият капиталов ресурс възлиза на 5276 х.лв., от
които 878 х.лв. или 16.6 % е собствен капитал и 4 398 х.лв. или 83.4% пасиви –
привлечен капитал. В сравнение с 2014 г. капиталът е намален с 1 179 х.лв. или
с 18.3 %. Пасивите възлизали на 4 398 х.лв. и са с 868 х.лв. по-малко от предходната година като 15.5%
от тях са дългосрочни и 84.5 % са краткосрочни. Ако от краткотрайните активи се
приспаднат краткосрочните задължения се получава нетния оборотен капитал, с
който разполага дружеството. През 2015 г. той е минус 3 242 х.лв.
Отрицателният нетен оборотен капитал бил важен финансов индикатор на
дружеството. Той бил налице, тъй като краткотрайните активи през анализирания
период били по-малко от краткосрочните задължения на дружеството. Липсата на
нетен оборотен капитал предполагало недоверие от страна на кредиторите и бил
симптом на недобро финансово здраве. Постоянният капитал включвал собствения
капитал, дългосрочните заеми, отсрочените данъци, задължения към свързани
предприятия и други дългосрочни задължения. През 2015 г. той възлизал на 1560
х.лв. и бил с 15.8 % по-малко от 2014 г. През 2015 г. приходите от обичайна
дейност били 1 384 х.лв. и били в по-малко от 2014 г. с 2 309 х.лв. или с 62.5%. Разходите за обичайна дейност през 2015
г. били 1 691 х.лв. и били в по-малко от 2014 г. със с 2 750 х.лв., което
било с 61.9 %. През 2015 г. финансовия резултат от обичайна дейност бил загуба
от 307 х.лв., което било с 441 х.лв. повече от предходната година или с 59 %.
Рентабилността бил един от най-важните параметри за финансовото състояние на
фирмите. Тя отразявала потенциала на дружеството да генерира и реализира
доходи. Показателите за рентабилност са количествени характеристики на
ефективността на приходите от продажби, на собствения капитал и на привлечения
капитал. Показателите за рентабилност били положителни величини, когато
финансовия резултат е печалба и отрицателни – когато финансовият резултат е
загуба.. Рентабилността е способността на дружеството да носи полза на неговите
собственици, способността на капитала му да произвежда резултат - печалба. Тя отразява степента на доходност
на капитала и се определя като сравнение между резултата от дейността и
използваните средства. Вещото лице е посочило, че показателите за рентабилност
към 31.12.2015 г. и към 31.12.2014 г. поради отчетената загуба са с отрицателни
стойности.
Вещото лице е
направило финансово-икономически анализ за периода 2013 – 2012 г. при който се установяват
същите тенденции както в описания по-горе период.
Вещото лице е
изчислило коефициентите за ликвидност като 1./ към 31.12.2015 г. коефициентът
на обща ликвидност е 0.1276, коефициентът на бърза ликвидност е 0.0476, а
коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са 0.0398; 2./ към 31.12.2014
г. коефициентът на обща ликвидност е 0.3633, коефициентът на бърза ликвидност е
0.2647, а коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са 0.0141; 1./ към
31.12.2013 г. коефициентът на обща ликвидност е 0.2283, коефициентът на бърза
ликвидност е 0.0427, а коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са
0.0071.
Коефициентът
на финансова автономност към 31.12.2015 г. е 0.1996, към 31.12.2014 г. е 0.2258
и към 31.12.2013 г. е 0.3833. Коефициентът на задлъжнялост към 31.12.2015 г. е
5.0091; към 31.12.2014 г. е 4.4289, а към 31.12.2013 г. е 2.6088.
Вещото лице е
посочило, че ликвидността е показател за способността на дружеството да
извършва своите текущи разплащания към кредиторите си. За общ норматив се
приема коефициент 1.00. Вещото лице сочи, че финансовата автономност е
показател за финансовото състояние на дружеството – нейната способност да
посреща дълготрайните си задължения. Собственият капитал на дружеството
следвало да бъде минимум 1/3 от всички задължения, за да се осигури възможност
за разплащане за дълъг период от време.
Вещото лице е
проследило наличното по инвентаризационните описи и сравнителните ведомости
имущество на „Т.“ ООД.
Вещото лице,
като е взело предвид извършените плащания от страна на „Т.“ ООД в периода
23.10.2015 г. до 1.09.2016 г. е установило, че неплатеният остатък от вземането
на „А.Б.“ ООД е 7 494.79 лв.
В експертизата
е констатирано, че задълженията на „Т.“ ООД към финансови предприятия са
1 668 х.лв.; задълженията по получени аванси – 685 х.лв.; задълженията към
доставчици – 1 674 х.лв.; задълженията по сметка 492 – разчети по гаранции
– 99 хил.лв.; задължения към персонала – 22 х.лв.; осигурителни задължения – 88
х.лв.; данъчни задължения – 261 х.лв.
Експертът е
посочил размерите на ликвидните дълготрайни и краткотрайни материални и
финансови активи. Описани са краткосрочните вземания и тяхната структура
съгласно счетоводните записвания.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
За да бъде открито производство по
несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически
състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ,
съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла
на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно
от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1
от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице
неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ или да се установи свръхзадължеността му
съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5.
Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.
Установено
е, че по силата на процесния договор за строително-монтажни работи от 3.06.2010
г. молителят е осъшествил възложените му от ответника дейности, работата е
приета и уговореното възнаграждение е дължимо. Договорът е сключен между
търговци в изпълнение на упражняваната от тях дейност, поради което по смисъла
на чл.286 от ТЗ е търговска сделка. Страните по договора са прихванали със
споразумителен протокол от 17.09.2014 г. свои изискуеми насрещни задължения
вследствие на което задължението на ответника е намаляло.
Актуалният
размер на вземането на молителя, след извършените плащания е установен от
изслушаната съдебно-икономическа експертиза и е
7 494.79 лв.
Законът
в чл.608, ал.1, т.1 предвижда възможност за установяване на състояние на
неплатежоспособност по отношение на търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й. Задължението на ответника, с
което молителят се легитимира като негови кредитори произтича от търговска
сделка.
По изложените съображения съдът намира, че молителят е активно легитимиран като кредитор на ответника по търговска сделка.
При преценката
дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в
чл.608, ал.1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични
задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или
общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни
вземания. Презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца, поради което под „спиране на
плащанията" по см. на чл.608 ал.2 от ТЗ на база на легалното определение
на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията
на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от
изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг
вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност,
защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е
без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.
По делото е установено от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, че
ответникът е спрял да плаща изискуемите си задължения и не ги е обслужвал през 2013 г., през 2014 г. и през 2015 г.
Самото спиране на плащанията на основание чл.608 ал.2 от ТЗ, задължава съда да
приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.
В случая обаче
е изследвано от изслушаната експертиза и финансово-икономическото състояние на
предприятието на длъжника, от който да се изведе способността на ответника да
погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и
финансови показатели. При тяхното изследване съдът изхожда от следното:
Краткотрайните
активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват
за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената
си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника
за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на
едно нормално развиващо се предприятието. Следователно, водещи показатели при
преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е
свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи
/всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални
запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до
1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни,
закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични
средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на
активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява
възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена
или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните
средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на
различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото
състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност : на
обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се
извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочни задължение /текущи
задължения/ на определена част или на всички краткосрочните активи,
диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща
ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към
краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност
се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни
активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между коефициента за бърза
ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от
краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват материалните
запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните
вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само
на наличните паричните средства към текущите
задължения, но тъй като при едно действащо предприятие показателя за
наличните парични средства е най-динамичен /както беше посочено те са най-ликвидни и могат да се променят не само всеки
ден, а дори няколко пъти на ден/ и при осъществяване на дейността си
едно стабилно предприятие е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а не
само на паричните средства като част от
него, то този коефициент, ведно с коефициентите на бърза и незабавна
ликвидност, следва да се приеме за помощен спрямо коефициента за обща ликвидност,
показващ възможността на предприятието да посрещне плащанията си чрез целия
оборотен капитал т.е включително с материалните запаси, краткосрочните си
вземания и краткосрочни финансови активи, които при реализирането им, която се
осъществява при стопанските операции, се трансформират в парични средства.
Помощните
коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма
степен от вътрешната структура на краткотрайните активи -
от това колко са материалните запаси,
краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като % от общия размер на краткотрайните
активи, което път от своя страна зависи от конкретната основна дейност,
която осъществява предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или
абсолютна ликвидност се дължи на малкото
тегло на краткосрочните вземания, съответно краткотрайните финансови активи и
паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и сочи за по-голям
дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/,
поради което ниският коефициент на бърза, незабавна или обща ликвидност сам по
себе си не сочи на лошо икономическо
състояние на предприятието.
На база на
гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието
на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ
съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения.
По делото е
изслушана експертиза относно икономическото състояние на „Т.“ ООД. Съдът
възприема изводите на експерта. За норматив при коефициента за обща ликвидност
се приема коефициент „1", тъй като при него предприятието има толкова
краткотрайни активи, колкото са неговите
краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по
тях. Коефициентът на обща ликвидност на ответника към 31.12.2013 г., към
31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г. е значително под единица като тенденцията му
през тези години е за понижаване. При норматив 1-ца, това сочи, че
предприятието не може да поеме на 100% плащанията си като финансовото и
икономическото състояние на дружеството сочи на невъзможност то да изпълнява
задълженията си към кредиторите си.
С оглед
установеното от вещото лице, че задълженията на ответника по търговски сделки
към доставчиците му, свързани с търговската му дейност фигурират в баланса към
31.12.2013 г. и не са били обслужвани, съдът намира, че за начална дата на
неплатежоспособност следва да бъде определена 31.12.2013 г. Към тази дата и останалите икономически
показатели на ответника сочат на лошо финансово състояние. Коефициентът на
финансова автономност, като съотношение на собствения към привлечения капитал е
под норматива 0.33 и сочи, че предприятието
не е в състояние да посрещне дългосрочните си задължения, тъй като
активите му са формирани почти изключително със заемни, а не собствени
средства.
Съдът намира,
че изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза за състоянието на
предприятието сочи, че същото е неплатежоспособно.
Воден от горното и на основание
чл.630, ал.1 от ТЗ, СГС
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Т.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2013 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ,
на
основание чл.630 ал.1 от ТЗ, по отношение на „Т.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***.
НАЗНАЧАВА за
временен синдик на „Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
Р.И.Т.,
с адрес на упражняване на дейността: гр.С., ул. „******** и определя
възнаграждение за временния синдик 1000 лв.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху
имуществото на „Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***.
СВИКВА Първо
събрание на кредиторите на „Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** на 8.11.2016
г. в 10.45 ч. в Съдебната палата,
гр. С., бул. "********* СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
Препис от
решението да се изпрати
незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на
основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: