Решение по дело №2310/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260245
Дата: 20 октомври 2020 г. (в сила от 18 декември 2020 г.)
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20202100502310
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер № IV-260245                                                                                    град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

на двадесети октомври, две хиляди и двадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                               ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА

                                          мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА

въззивно гражданско дело номер 2310 по описа за 2020 година.

 

Производството по делото е образувано по подадена от Н.С.К. – длъжник в производството, жалба против действията на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Делян Николов, с район на действие района на Бургаски окръжен съд (БОС), съставляващи Постановление за разпределение №13578/29.06.2020г., извършени по изп.д.№20188040400187 по описа за 2018г. (и.д.№187/18г.).

В жалбата се излагат съображения, че обжалваното постановление е недопустимо, поради липсата на законови предпоставки за постановяването му – висящи жалби срещу постановления за възлагане от 25.12.19г. и срещу отказ на ЧСИ да извърши нова оценка. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановлението.

Жалбоподателят твърди, че не е бил редовно уведомен за разпределението, а е узнал случайно за него.

Оспорва разпределените в полза на „Райфайзенбанк България“ – ЕАД суми, т.к. този кредитор не е установил с влязло с сила решение относителна недействителност на разпоредителните действия, извършени от жалбоподателя на имотите, сумите от проданта на които са предмет на разпределението.

Според жалбоподателя, към датата на разпределението са висящи жалби против постановленията за възлагане и отказ за извършване на нова оценка, което води до незаконосъобразност на обжалваното действие.

Твърди се, но не се аргументира твърдението, че дължимите такси не са изчислени правилно. Твърди се, но не се аргументира твърдението, че размерът на вземанията на всички взискатели не са изчислени правилно.

Излагат се съображения, че в полза на взискателите „Контрол“ – ЕООД, С.Н.К. и „НОД“ – ЕООД не са разпределени суми.

Според жалбоподателя, имотите, предмет на публичната продан не принадлежат на длъжника, а се предмет на договор за дарение, извършен с нотариален акт №***г. и №***г., които са длъжници на „НОД“ – ЕООД – взискател по изп.д.№1447/17г. и №1448/17г. на ЧСИ Ив.Миндова. Срещу тези имоти било насочено принудителното изпълнение и били придобити от публичната продан от взискателя - излагат се съображения, в защита правата на „НОД“ – ЕООД.

Взискателят „Райфайзенбанк България“ – ЕАД представя писмени възражения по реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата. Заявява, че е присъединен взискател по реда на чл.456 ГПК, като страна по и.д.№187/18г. на ЧСИ Т.Маджарова и на осн. чцл.459 ГПК - по право, на основание обезпечителна заповед за налагане на възбрана върху имотите, цената на които е предмет на обжалваното разпределение. В протокола за разпределение е посочено, че сумите, съставляващи разноски в производството по иска по чл.135 ЗЗД, предявен от Банката и ползващи се с привилегията на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД ще бъдат изплатени след произнасяне на съда по иска. Доколкото „Райфайзенбанк България“ – ЕАД и кредиторът Н.К., спрямо когото е налице влязло в сила решение по иск с правно основание чл.135 ЗЗД са хирографарни, правилно са удовлетворени по съразмерност с постановлението.

Заявява се, че по жалбите, подадени от длъжника срещу постановленията за възлагане на имотите, сумите от които са предмет на настоящото разпределение, са оставени без уважение с влязло в  сила Решение №III-504/29.04.20г. по ВГД №611/20г. по описа на БОС.

По оплакването за неправилно изчисляване на таксите и размера на вземанията се заявява невъзможност за изразяване на становище, поради тяхната бланкетност и голословност.

По оплакванията, касаещи кредиторите „Контрол“ – ЕООД и С.Н.К. се заявява, че спрямо тези кредитори имотите, предмет на изпълнение по и.д.№187/19г. не са собственост на длъжника Н.К., т.к. са прехвърлени с нотариални актове на Д.К. и С.К.. Кредиторът „НОД“ – ООД не е кредитор на Н.К., поради което в негова полза по настоящото дело не следва да се разпределят суми.

Взискателят Н.Р.К. представя писмени възражения по реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата. Заявява, че е провел успешно иск по чл.135 ЗЗД срещу длъжника по отношение на договорите за дарение на процесните имоти, които длъжникът е прехвърлил на децата си Д.К. и С.К.. Исковата молба по този иск е вписана на 26.05.2017г. – преди възбраната, вписана от кредитора на приобретателите „НОД“ – ООД. Поради това на дози взискател са непротивопоставими последващите прехвърляния на имотите и той има право да проведе принудително изпълнение върху тях.

Частен Държавен съдебен изпълнител Делян Николов излага мотиви във връзка с обжалваното действие, на осн. чл.436, ал.3, изр.ІІ ГПК. Според ЧСИ, по-голямата част от оплакванията в жалбата касаят чужди права, които не могат да бъдат упражнявани от жалбоподателя.

Заявява, че страните са уведомени за разпределението с нарочни призовки, които са им били връчени.

Според ЧСИ, „Райфайзенбанк България“ е кредитор с вписана възбрана, освен исковата молба по чл.135 ЗЗД, по отношение на която има допусната грешка.

Постановлението за възлагане на имотите, предмет на публична продан е влязло в сила, след като жалбата срещу него е оставена без уважение със съдебно решение по ВГД №611/20г.

Според ЧСИ Николов, в тук обжалваното постановление подробно и ясно са посочени кредиторите, вземанията и редът за удовлетворяването им. Оспорване на размера на вземанията не може да се извършва в това производство, а с иск по чл.464 ГПК.

На кредиторите на трети на изпълнителното дело лица – С.К. и Д.К. „Контрол“ – ЕООД и „НОД“ – ЕООД не са разпределяни суми, т.к. те не са кредитори на длъжника Н.К..

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело №20188040400187/2018г. по описа на ЧСИ Делян Николов, с район на действие – Окръжен съд – Бургас е образувано на 03.04.2018г., по молба на взискателя Н.Р.К., въз основа на представен изпълнителен лист от 26.03.2018г. на Апелативен съд Бургас, с който е осъден Н.К. да заплати на Н.Р.К. следните суми: 100000 лв. – дължима по договор за наем от 05.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, както и мораторна лихва в размер на 30518,69 лв. за периода 18.12.2013г. до 18.12.2016г.

В молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е поискал да бъде насрочен опис, оценка и продажба на недвижими имоти /подробно описани в молбата/, собственост на длъжника, в т.ч. недвижими имоти, представляващи ПИ с идентификатор №*** – нива, находяща се в с. Габър, община Созопол, местност „Кордаков баир“ с площ 6938 кв.м. и ПИ с идентификатор №***, представляващ нива с адрес: с. Габър, община Созопол, местност „Лъката“ с площ от 18992 кв.м.

Не се спори, че с нотариални актове за дарение №*** и №*** – двата от ***г., длъжникът Н.К. се е разпоредил с посочените имоти в полза на децата си С.К. и Д.К..

Не се спори, че срещу тези имоти е насочено принудително изпълнение от кредитор на приобретателите – „НОД“ – ЕООД и пред ЧСИ Иванка Миндова са образувани изп.д. №1447/17г. №1448/2017г. Върху имотите са вписани възбрани на 13.12.2017г. в полза на този взискател.

Не се спори, че кредиторът Н.К. е провел успешно иск по чл.135 ЗЗД, с което е обявил за относително недействителни спрямо него посочените дарения. За обезпечаване на иска на 26.05.2015г. е вписана възбрана, а на 31.07.2017г. – съдебното решение по иска.

Не се спори, че кредиторът „Райфайзенбанк“ – АД е предявил и е налице висящ иск по чл.135 ЗЗД, за обявяване за относително недействителни спрямо него на посочените дарения. За обезпечаването му е вписана възбрана на 22.08.2019г. В тук обжалваното разпределение е посочено, че сумите, разпределени в полза на този взискател ще бъдат изплатени, след влизане в сила на решенията.

След проведената публична продан, ПИ с идентификатор №*** е възложен с Постановление за възлагане от 25.11.2019г. на Кооперация „ВККЧЗС - Агроинвест“ – гр.Бургас, за сумата 3536 лева ПИ с идентификатор №*** е възложен с Постановление за възлагане от 25.11.2019г. на А.Д.Г. за сумата 10888 лева.

Срещу посочените постановления за възлагане е подадена жалба от длъжника К.. С Решение №III-504/29.04.20г. по ВГД №611/20г. по описа на БОС жалбата е оставена без уважение. Ето защо оплакванията на жалбоподателя в тази връзка, изложени в настоящата жалба са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

На 29.06.20г., съдебният изпълнител е извършил разпределение на получената при публичната продан сума от 3536 лева и сума от 10888 лева – общо14424 лева. В полза на ЧСИ е разпределена сума 36.00 лева – т.13 ТТРЗЧСИ (Тарифата) – за изготвяне на разпределение; 120 лева – по т.4 и 5 от Тарифата – за уведомяване на страните; 250 лева – по т.31 от Тарифата – за актуализация на оценка.

На взискателя К. посочени следните суми: разноски в изпълнителното производство – такса опис – 2581.22 – без привилегия, за вещо лице - 956.01, адвокатско възнаграждение – 5162.44 лева – без привилегия, адвокатски хонорар по делото – 723 лева; разноски в касационното производство 3688 лева; разноски във въззивното – 4141 лева; разноски за първоинстанционно производство – 9330.29 лева – общо 26581 лева. Посочена е главница – ред по чл.137 ЗЗД – 100000 лева, мораторна лихва по изп. лист – 30518.69 лева, законна лихва по ИД – 35638.89 лева – общо 192739.54 лева. На този взискател са разпределени 30.53 лева – такса по т.26 от Тарифата и 693.10 лева - съразмерно като хирографарен кредитор – чл.137 ЗЗД.

На взискателя „Райфайзенбанк“ – АД са посочени следните суми: - 60 лева – такса присъединяване; 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт; 64726 лева – разноски по дело – общо 64886.09 лева; неолихвяеми вземания – чл.137 ЗЗД – 715.6019.92, законна лихва по и.д. №1061/14г. при друг ЧСИ – 25629.45 лева; законна лихва по делото 113270.36 лева, главници от по 151580.07, 106279.79, 246278.11, 1485000 лева.  На този взискател са разпределени 264.95 лева – такса по т.26 от Тарифата и 10.195.67 – съразмерно като хирографарен кредитор – чл.137 ЗЗД.

В разпределението са посочени „Контрол“ – ЕООД, С.Н.К., НАП и „НОД“ – ЕООД. Последното дружество не е кредитор на Н.К., а на децата му С.К. и Д.К..

В полза на НАП са разпределени на осн. чл.136 ЗЗД 2409.49 лева – публични задължения на С.К. и 182.01 – публични задължения на Д.К.. Разпределени са и 272.78 лева – такса по т.26 от Тарифата.

 

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по изпълнителното и настоящото дела доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона, намира, че действията на съдебния изпълнител, съставляващи постановление за възлагане, са правилни и законосъобразни.

Оплакванията на взискателя, касаещи защита правата на трети лица, които не са подали жалби срещу разпределението, не следва да се обсъждат. Жалбоподателят няма качеството на процесуален субституент на тези лица и няма правен интерес да защитава правата им.

За пълнота следва да се каже, че „НОД“ – ООД не е надлежна страна в разпределението, доколкото е кредитор не на Н.К., а на С.К. и Д.К.. Същият е призован към разпределение по делото само поради вписана в негова полза възбрана, но за задълженията на неговите длъжници. „Контрол“ – ЕООД не е подало жалба срещу разпределението и оплакванията на длъжника в негова защита не следва да се обсъждат.

Въпросите, касаещи поредността на удовлетворяване, съобразно извършените договори за дарение на имотите, предмет на принудително изпълнение, реда на вписаните искови молби по чл.135 ЗЗД на взискателите К. и „Райфайзенбанк“ - ЕАД, наложените възбрани за обезпечаване на предявените искове, както и конкуренцията между кредиторите в тази насока, следва да бъдат повдигнати от страни, които имат правен интерес от това – самите кредитори и то по реда на исковия процес – чл.464 ГПК или друг установителен иск. В настоящото производство не могат да се обсъждат материални права и не се формира СПН по тези въпроси.

Оплакванията, касаещи извършване на разпределението в нарушение на чл.462 ГПК са неоснователни. На длъжника е връчена призовка за предявяване на разпределение на 25.06.2020г. Такива са връчени и на другите страни. Но както вече стана дума, по отношение на тях длъжникът няма качеството на процесуален субституент, за да защитава правата им.

Оплакванията на длъжника, касаещи размера на таксите и размера на задълженията към кредиторите са бланкетни. Не са изложени съображения как според длъжника те следва да се изчислят и в какъв размер са. Освен това, видно от разпределението, със сумите, които са негов предмет се покриват малка част от задълженията на длъжника. Въпросът за размера на задълженията спрямо всеки от взискателите може да се повдигне на по-късен етап от изпълнителното производство – при неговото приключване, когато ще е съществен за определяне на окончателния размер на задълженията - внесените или събрани суми и дължимите или не остатъци за погасяването им.

Ето защо действието на ЧСИ Д.Н. представляващо постановление за разпределение е правилно и законосъобразно. Жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

 

За подаване на настоящата жалба не е внесена дължимата държавна такса. Направено е искане за освобождаване на жалбоподателя, като са представени доказателства, от които е видно, че са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК - подадена е декларация за материално и гражданско състояние от която е видно, че  жалбоподателят е в пенсионна възраст и получава пенсия, в размер на 610 лева; съпругата му получава пенсия, в размер на 520 лева; двамата са с влошено здравословно състояние; върху притежаването от него имущество е обект на принудително изпълнение.

Ето защо жалбоподателят следва да бъде освободен от внасяне на държавна такса, в размер на 25.00 лева.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСВОБОЖДАВА на осн. чл.83, ал.2 ГПК Н.С.К., от внасяне на държавна такса, в размер на 25.00 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от Н.С.К. – длъжник в производството, против действията на Частен съдебен изпълнител Делян Николов, с район на действие района на Бургаски окръжен съд, съставляващи Постановление за разпределение №13578/29.06.2020г., извършени по изп.д.№20188040400187 по описа за 2018г.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок, считано от връчване на препис от него на всяка от страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                                                          2.