Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 27.06.2018 Град Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На
пети юни Година две хиляди и осемнадесета
В
публичното заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Живка Димитрова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско
дело номер 436 по описа за 2018 година.
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Ищецът
„ЕЛПАК - ЛИЗИНГ” ЕООД, гр.Варна твърди в
исковата си молба, че в изпълнение на договорните си задължения по договори,
сключени между него и "УМБАЛ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, извършил
доставки и услуги на обща стойност 4229.40 лева. За доставените стоки и
извършени услуги били съставени и осчетоводени фактури /с изчислена лихва за
забава върху главницата по всяка фактура от деня, следващ падежа/дата на
издаване до 07.11.2017 г./, както
следва: Фактура № 27146/23.12.2016 г. за доставка - 162.00 лева, лихва - 14.38
лева; Фактура №27203/03.01.2017 г. за доставка-26.00 лева, лихва-2.23 лева;
Фактура № 27379/23.01.2017 г. за доставка - 485.50 лева. лихва - 38.92 лева;
Фактура № 27419/25.01.2017 г. за доставка - 26.00 лева, лихва - 2.07 лева;
Фактура № 27668/21.02.2017 г. за доставка - 485.50 лева, лихва - 35.00 лева;
Фактура № 27934/21.03.2017 г. за доставка - 485.50 лева, лихва-31.22 лева;
Фактура № 28245/20.40.2017 г. за доставка - 485.50 лева, лихва - 27.03 лева:
Фактура № 28292/26.04.2017 г. за доставка - 81.00 лева, лихва - 4.40 лева;
Фактура № 28527/23.05.2017 г. за
доставка - 485.50 лева. лихва - 22.70 лева; Фактура № 28795/20.06.2017 г. за
доставка - 485.50 лева. лихва - 18.92 лева; Фактура №. 28856/28.06.2017 г. за
доставка - 32.40 лева. лихва -1.19 лева; Фактура № 29083/19.07.2017 г. за
доставка - 485.50 лева, лихва - 15.00 лева; Фактура № 29136/25.07.2017 г. за доставка -18.00 лева,
лихва 0.53 лева; Фактура № 29357/16.08.2017 г. за доставка - 485.50 лева, лихва
- 11.22 лева. Твърди, че от своя страна "УМБАЛ ПРОФ. Д-Р СТОЯН
КИРКОВИЧ" АД, в качеството си на възложител, не изпълнил задължението си
да заплати цената на доставените стоки в срок въпреки множеството разговори със
служители на болницата и поети обещания в този смисъл. До длъжника многократно
били изпращани и писмени покани за заплащане на натрупаните задължения, в т. ч.
и покана с изх. № 18/16.10.2017 г.
на "ЕЛПАК - ЛИЗИНГ" ЕООД, с която длъжникът бил уведомен за дължимите
от него суми по гореописаните фактури и поканен да заплати на ищеца сумата в
общ размер от 4129.40 лева в срок до 7 дни от датата на получаване на поканата.
Със същата покана длъжникът бил уведомен и че в случай че не изплати дължимата
сума в посочения срок, ищецът щял да пристъпи към реализиране на правата си по
съдебен ред с всички законови средства и произтичащи от това последици. Видно
от приложеното известие за доставяне на "БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД,
поканата била получена от длъжника на 24.03.2017 г. Въпреки всички направени
опити за доброволно уреждане на отношенията в дадения в поканата срок от страна
на "УМБАЛ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД не последвало изпълнение на задължението.
Към датата на депозиране на исковата молба задължението на "УМБАЛ
ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД към "ЕЛПАК - ЛИЗИНГ" ЕООД по
гореописаните фактури било в размер на 4229.40 лева. Предвид неизпълнение на
задължението от страна на "УМБАЛ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД на
09.11.2017 г. в Районен съд - гр. Стара Загора било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.
гр. д. № 6238/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора и издадена
заповед за изпълнение. Заповедта била надлежно връчена на длъжника, като
последният депозирал писмено възражение. Между двете дружества било налице
валидно облигационно правоотношение. "ЕЛПАК - ЛИЗИНГ" ЕООД изпълнил
поетите договорни задължения, като извършил доставка на уговорените стоки и
услуги. Въпреки добросъвестното поведение на кредитора ответникът не бил
изпълнил насрещното си задължение да заплати изцяло и в уговорения срок
стойността (цената) на доставените стоки. По делото е постъпила уточняваща молба от ищеца, в която твърди, че визираните
в исковата молба фактури действително касаели множество спорни
материални правоотношения с ответника. Твърди,
че част oт процесните
фактури били издадени за вземания за извършени доставки: Фактура
№ 27146/23.12.2016 г. за доставка на епруветки пластмасови тип Епендорф 1.5 мл.
на стойност 162 лева; Фактура № 27203/03.01.2017 г. за доставка на
микроепруветки 1,5 мл. и жълти наконечници 0-200 ул. на стойност 26 лева;
Фактура № 27419/25.01.2017 г. за доставка на епруветки пластмасови тип Епендорф
1.5 мл. и накрайници жълти за автоматични пипети 0-200 мл. на стойност 26 лева;
Фактура № 28292/26.04.2017 г. за доставка на епруветки пластмасови тип Епендорф
1,5 мл. на стойност 81 лева; Фактура № 28856/28.06.2017 г. за доставка на
епруветки пластмасови тип Епендорф 1,5 мл. на стойност 32.40 лева; Фактура №
29136/25.07.2017 г. за доставка на епруветки пластмасови тип Епендорф 1,5 мл.
на стойност 18 лева, а друга част била за вземания на "ЕЛПАК
- ЛИЗИНГ" ЕООД
за осъществено абонаментно поддържане на техника по Договор за абонаментно обслужване, сключен
между него и "УМБАЛ проф. д-р Стоян Киркович" АД на 08.08.2016 г., а именно: Фактура № 27379/23.01.2017 г. на стойност 485.50 лева; за сервизно обслужване по договор от
08.08.2016г.; Фактура № 27668/21.02.2017 г. на стойност 485.50 лева за сервизно обслужване по договор от 08.08.2016г.; Фактура № 27934/21.03.2017 г. на стойност 485.50 лева за сервизно обслужване по договор от 08.08.2016г.; Фактура № 28245/20.04.2017 г. на стойност
485.50 лева за сервизно обслужване по договор от 08.08.2016г.; Фактура № 28527/23.05.2017
г. на стойност 485.50 лева за сервизно обслужване по договор от 08.08.2016г.;
Фактура № 28795/20.06.2017 г. на
стойност 485.50 лева за сервизно обслужване по договор от 08.08.2016г.; Фактура №
29083/19.07.2017 г. на стойност 485.50 лева за сервизно обслужване по договор от 08.08.2016г.; Фактура №
29357/16.08.2017 г. на стойност 485.50 лева за сервизно обслужване по договор от 08.08.2016г. Моли да
постанови решение, с
което да признае за установено, че "УМБАЛ Проф. д-р Стоян
Киркович" АД му дължи оспорените вземания, предмет на издадената в негова полза заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 6238/2017 г. по описа на Pайонен съд- Стара Загора заповед № 4031/10.11.2017
г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сума в размер на общо 4229,40 лева - главници /345.40 лева за
извършени доставки + 3884 лева за сервизно обслужване по договор от 08.08.2016 г./;
както и сумите за разноски по ч. гр. д. № 6238/2017
г. по описа на PС
- Стара Загора. в размер на 89,08 лева - внесена държавна такса и 720 лева - адвокатско възнаграждение. Моли на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК да му бъдат присъдени и направените в настоящото
производство разноски.
Ответникът
"УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора оспорва изцяло така
предявените искове. Заявява, че не дължи заплащане на претендираните суми.
Фактурите били издадени въз основа на договор за абонаментно обслужване от
08.08.2016 г. Това се потвърждавало и от приложените от ищеца фактури №
27379/23.01.2017г., № 27668/21.02.2017г., № 27934/21.03.2017г., №
28245/20.04.2017г., № 28527/23.05.2017г., № 28795/20.06.2017г., №
29083/19.07.2017г. и № 29357/16.08.2017г. От съществено значение за дължимостта
на претендиралите суми било дали е налице изпълнение на задълженията на
страните по договора, а именно извършването на реална услуга или доставка.
Оспорва твърдението на ищеца, че доставките/услугите са извършени съобразно
определеното в договора. От приложените фактури било видно, че същите не са
подписани и представлявали само разпечатка от счетоводната програма на ищеца.
Нямало и приемо-предавателни протоколи, които да удостоверяват изпълнението на
задълженията на ищеца по така сключения договор.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който
представлява специален положителен
установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че
присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът
следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът –
възраженията си срещу вземането.
Видно
от приложеното ч.гр.д.№ 6238/2017 г. по описа на Старозагорския районен
съд, съдът е издал заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 4031/10.11.2017 г. за сумата 4229,40 лева
за главница за неизпълнено задължение по 14 бр. данъчни фактури за
извършени доставки на стоки и услуги,
с 224,18 лева лихва за периода от деня след датата на падежа по всяка фактура
до 07.11.2017 г. и законната лихва върху главницата от 09.11.2017 г. до
изплащане на вземането. В
срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по
чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Ищецът
претендира на основание чл.327 от ТЗ вземания, представляващи незаплатена
продажна цена по представените по делото: Фактура № 27146/23.12.2016 г. за
доставка на епруветки пластмасови тип Епендорф 1.5 мл. на стойност 162 лева;
Фактура № 27203/03.01.2017 г. за доставка на микроепруветки 1,5 мл. и жълти
наконечници 0-200 ул. на стойност 26 лева; Фактура № 27419/25.01.2017 г. за
доставка на епруветки пластмасови тип Епендорф 1.5 мл. и накрайници жълти за
автоматични пипети 0-200 мл. на стойност 26 лева; Фактура № 28292/26.04.2017 г.
за доставка на епруветки пластмасови тип Епендорф 1,5 мл. на стойност 81 лева;
Фактура № 28856/28.06.2017 г. за доставка на епруветки пластмасови тип Епендорф
1,5 мл. на стойност 32.40 лева; Фактура № 29136/25.07.2017 г. за доставка на епруветки пластмасови тип
Епендорф 1,5 мл. на стойност 18 лева.
От
заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза е видно, че
процесните фактури са отразени в счетоводните книги на ответника като
задължения към ищеца и са включени в дневника за покупки на болницата. При
извършената проверка от вещото лице е установено плащане по банков път на
01.12.2017 г. по три фактури: Фактура № 27203/03.01.2017 г. за сумата 26 лева, Фактура № 27419/25.01.2017 г. за сумата 26
лева и Фактура № 29136/25.07.2017 г. за сумата 18
лева. Съдът възприема експертното заключение с оглед неговата обоснованост,
безпристрастност и непротиворечивост с останалия доказателствен материал по
делото.
Необходимо
е да се отбележи, че самото отразяване на фактурата в счетоводството на
ответното дружество представлява недвусмислено признание на задължението и
доказва неговото съществуване /в този смисъл е налице задължителна съдебна
практика по чл.290 ГПК, отразена в решение
№ 42/19.04.2010 г. по гр.д.№ 593/2009 г., ІІ т.о., ТК, решение №
46/27.03.2009 г. по т.д.№ 454/2008 г.,
ІІ т.о., ТК на ВКС и др./. При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че е налице неизпълнено задължение на ответника към ищеца за заплащане
на продажна цена: в размер на 162 лева по Фактура № 27146/23.12.2016 г., в
размер на 81 лева по Фактура № 28292/26.04.2017 г. и в размер на 32.40 лева по Фактура № 28856/28.06.2017 г. за продадени
на ответника стоки.
Ищецът
претендира и заплащане на възнаграждение по представения договор за абонаментно
обслужване от 08.08.2016 г. По силата на този договор ищецът се е задължил да
осигури абонаментно поддържане на техника на ответника, описана в Приложение №1
към договора, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 4855 лева без ДДС,
платимо на 12 равни месечни вноски в срок от 60 дни след издаване на фактура. Съдържанието на правата и задълженията на
страните по този договор дава основание същият да бъде квалифициран като
договор за изработка по смисъла на чл.265 от ЗЗД. По делото са представени: Фактура № 27379/23.01.2017 г. на стойност 485.50 лева за сервизно обслужване по договор от
08.08.2016г.; Фактура № 27668/21.02.2017 г. на стойност 485.50 лева за сервизно обслужване по договор от 08.08.2016г.; Фактура № 27934/21.03.2017 г. на стойност 485.50 лева за сервизно обслужване по договор от 08.08.2016г.; Фактура № 28245/20.04.2017 г. на стойност
485.50 лева за сервизно обслужване по договор от 08.08.2016г.; Фактура №
28527/23.05.2017 г. на стойност 485.50 лева за сервизно обслужване
по договор от 08.08.2016г.; Фактура № 28795/20.06.2017 г. на стойност 485.50 лева
за сервизно обслужване по договор от 08.08.2016г.; Фактура №
29083/19.07.2017 г. на стойност 485.50 лева за сервизно обслужване по договор от 08.08.2016г. и Фактура №
29357/16.08.2017 г. на стойност 485.50 лева за сервизно обслужване по договор от 08.08.2016г. По делото са представени и
протоколи за сервизно обслужване, с които извършената от ищеца работа е приета
от представители на ответника.
Разпитаният
по делото свидетел В.Н.К.сочи, че той и негови колеги многократно са извършвали
дейности по горепосочения договор, за което са били съставяни протоколи,
подписвани от старшата сестра на болницата. Според свидетеля не е имало
възражения относно извършената от ищцовото дружество дейност по договора.
От
заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза е видно,
че процесните фактури са отразени в счетоводните книги на ответника като
задължения към ищеца и са включени в дневника за покупки на болницата. При
извършената проверка от вещото лице в счетоводството на ответника не е
установено плащане по Фактура №
27379/23.01.2017 г. на стойност 485.50
лева; Фактура № 27668/21.02.2017 г. на стойност 485.50 лева; Фактура № 27934/21.03.2017 г. на стойност 485.50 лева; Фактура № 28245/20.04.2017 г. на стойност
485.50 лева; Фактура № 28527/23.05.2017 г. на стойност 485.50 лева; Фактура № 28795/20.06.2017 г. на стойност 485.50 лева, Фактура №
29083/19.07.2017 г. на стойност 485.50 лева и Фактура № 29357/16.08.2017 г. на стойност 485.50
лева. Съдът възприема експертното заключение с оглед
неговата обоснованост, безпристрастност и непротиворечивост с останалия
доказателствен материал по делото.
От
така събраните по делото доказателства се налага изводът, че ответникът е приел
извършената от ищеца работа по договор за абонаментно обслужване от 08.08.2016
г., поради което на основание чл.265, ал.1 ЗЗД му дължи заплащането на
уговореното възнаграждение в размер на 3884 лева.
По
изложените съображения съдът намира, че предявеният
иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е частично основателен и следва да бъде уважен,
като се признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумата сумата
162 лева за незаплатена продажна цена по Фактура № 27146/23.12.2016 г., за
сумата 81 лева за незаплатена продажна цена по Фактура № 28292/26.04.2017
г., за сумата 32.40 лева за незаплатена
продажна цена по Фактура № 28856/28.06.2017 г., за сумата 3884 лева за
незаплатено възнаграждение по договор за абонаментно обслужване от 08.08.2016
г. съобразно Фактура № 27379/23.01.2017 г. на стойност 485.50 лева, Фактура №
27668/21.02.2017 г. на стойност 485.50 лева; Фактура № 27934/21.03.2017 г. на
стойност 485.50 лева, Фактура № 28245/20.04.2017 г. на стойност 485.50 лева,
Фактура № 28527/23.05.2017 г. на стойност 485.50 лева, Фактура №
28795/20.06.2017 г. на стойност 485.50 лева, Фактура № 29083/19.07.2017 г. на
стойност 485.50 лева и Фактура № 29357/16.08.2017 г. на стойност 485.50 лева, и
законната лихва от 09.11.2017 г. до изплащане на вземането, присъдени със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4031/10.11.2017 г.
по ч.гр.д.№ 6238/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд. В останалата
част относно сумата 26 лева за незаплатена продажна цена по Фактура №
27203/03.01.2017 г., сумата 26 лева за незаплатена продажна цена по Фактура № 27419/25.01.2017
г. и сумата 18
лева за незаплатена продажна цена по Фактура № 29136/25.07.2017 г. предявеният иск
за установяване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 4031/10.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 6238/2017 г. по описа на
Старозагорския районен съд следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство
и в настоящото производство. Ответникът е направил искане за намаляване размера
на заплатеното от ищеца адвокатското възнаграждение в заповедното производство
по реда на чл.78, ал.5 ГПК, което съдът счита за основателно. Подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не разкрива някаква
фактическа и правна сложност, като дори в заявлението не е направено
разграничение между отделните правоотношения между страните и не са формулирани
отделни претенции с оглед на тях. Поради
това следва на заявителя да се присъдят разноски в размер на 461,22 лв.,
представляващи държавна такса съобразно установената част от вземането в размер на 83,19 лв. и адвокатско възнаграждение съобразно
мининума по чл.7, ал.2, т.2, вр. с ал.7 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер на 378,03
лв. Ответникът е направил възражение за намаляване размера на заплатеното от ищеца
адвокатското възнаграждение в настоящото производство по реда на чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за неоснователно. В случая минималното възнаграждение
за предявените седем иска, определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 и 2 вр. с
чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е
2301,88 лв. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв.
е под посочения минимум, поради което не може да бъде намалявано. С оглед
гореизложеното следва да бъде осъден ответникът за заплати на ищеца направените
в настоящото производство разноски съобразно уважената част от иска в размер на
903,87 лв., представляващи държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора, ул.”Ген.
Столетов” 2, ЕИК *********, представлявано от Йовчо Петков Йовчев, съществуването
на вземането на „ЕЛПАК - ЛИЗИНГ” ЕООД,
гр.Варна, ул. „Д-р Иван Богоров” 12, ет.2, ЕИК *********, представлявано от Пламен
Антонов Калайджиев, за сумата 162 лева за незаплатена продажна цена по Фактура
№ 27146/23.12.2016 г., за сумата 81 лева за незаплатена продажна цена по
Фактура № 28292/26.04.2017 г., за сумата
32.40 лева за незаплатена продажна цена по Фактура № 28856/28.06.2017 г., за
сумата 3884 лева за незаплатено възнаграждение по договор за абонаментно
обслужване от 08.08.2016 г. съобразно Фактура № 27379/23.01.2017 г. на стойност
485.50 лева, Фактура № 27668/21.02.2017 г. на стойност 485.50 лева; Фактура №
27934/21.03.2017 г. на стойност 485.50 лева, Фактура № 28245/20.04.2017 г. на
стойност 485.50 лева, Фактура № 28527/23.05.2017 г. на стойност 485.50 лева,
Фактура № 28795/20.06.2017 г. на стойност 485.50 лева, Фактура №
29083/19.07.2017 г. на стойност 485.50 лева и Фактура № 29357/16.08.2017 г. на
стойност 485.50 лева, и законната лихва от 09.11.2017 г. до изплащане на
вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4031/10.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 6238/2017 г. по описа на Старозагорския
районен съд.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ЕЛПАК - ЛИЗИНГ” ЕООД,
гр.Варна, ул. „Д-р Иван Богоров” 12,
ет.2, ЕИК *********, представлявано от Пламен Антонов Калайджиев, против
УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН
КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора, ул.”Ген. Столетов” 2, ЕИК *********,
представлявано от Йовчо Петков Йовчев, иск за установяване на вземането по заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4031/10.11.2017 г. по
ч.гр.д.№ 6238/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта относно
сумата 26 лева за незаплатена продажна цена по Фактура № 27203/03.01.2017 г., сумата
26 лева за незаплатена продажна цена по Фактура № 27419/25.01.2017 г. и сумата 18 лева
за незаплатена продажна цена по Фактура № 29136/25.07.2017 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА
"УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора, ул.Ген. Столетов 2,
ЕИК *********, представлявано от Йовчо Петков Йовчев, да заплати на „ЕЛПАК - ЛИЗИНГ” ЕООД, гр.Варна, ул. „Д-р Иван Богоров” 12, ет.2,
ЕИК *********, представлявано от Пламен Антонов Калайджиев, сумата 461,22 лева,
представляваща
разноски в заповедното производство, както и сумата 903,87
лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :