№ 112
гр. София, 16.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно
търговско дело № 20221001001067 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.613а, ал.3 във вр. с чл.729, ал.3 от
ТЗ.
Образувано е по две въззивни жалби – на синдика на
несъстоятелното дружество Н. Г. и на кредитора с прието вземане „България
Жинвест“ ЕООД против определение № 266075 от 17.11.2022 г. на СГС,
ТО, VI – 3 състав, постановено по т.д. № 2238/2014 г., с което е изменена
служебно частична сметка за разпределение, изготвена от синдика на
„БОЛКАН ПРОПЪРТИ СЪРВИСИС“ ЕАД /н/, обявена в Търговския регистър
на 13.10.2022 г., като е изключил вземането на синдика Н. Г. в размер на
355 187 лв. и е включил това на Националната агенция по приходите за същия
размер с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ, както и е одобрил
сметката в останалата й част.
Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на
определението поради нарушение на материалния и процесуалния закон,
както и поради необоснованост. Твърдят, че съдът по несъстоятелността не
разполагал с правомощия да коригира констатираната незаконосъобразност
на изготвената от синдика частична сметка за разпределение чрез
изменението й, а това следвало да се стори от синдика. Отделно от горното,
процесното възнаграждение на синдика било резултативно и стимулиращо го
да предприеме конкретни действия по осребряване на имущество от масата на
несъстоятелността. Твърди се, че съдът не можел да замести волята на
кредиторите, като измени размера и условията, при които вземането на
синдика става изискуемо, както и начина на разпределение на постъпилата
сума.
Жалбоподателите молят за отмяна на обжалваното определение и
одобряване на изготвената от синдика частична сметка за разпределение.
1
Въззивният съд, като съобрази данните по делото, както и
оплакванията на жалбоподателите във връзка с обжалвания съдебен акт,
намери следното:
Жалбите са процесуално допустими като подадени в
законоустановения срок, изхождат от надлежни страни – от синдика на
несъстоятелния длъжник и от кредитор с прието вземане, насочени са срещу
подлежащ на обжалване по силата на чл.729, ал.3 от ГПК валиден и допустим
съдебен акт, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
За установено от фактическа и правна страна съдът намери
следното:
С влязло в сила Решение №1230 от 31.05.2017 г., постановено по
т.д.н. № 5997/2016 г. на САС, ТО, 6 състав, е отменено Решение от 19.07.2016
г. по т. д. № 2238/2014 г. на СГС, ТО, VI – 3 състав, в частта, в която
искането на „Банка Пиреос България“ АД за откриване на производството по
несъстоятелност на „Болкан Пропърти Сървисис“ ЕАД е отхвърлено, като
вместо него е постановил обявяване неплатежоспособността на
последното с начална дата 31.12.2012 г., открил е производство по
несъстоятелност, назначил е Р. Т. за временен синдик при месечно
възнаграждение от 1000 лв., както и е свикал първото Общо събрание на
кредиторите.
С Определение № 2269 от 21.05.2020 г. съдът по
несъстоятелността е назначил Н. Г. за постоянен синдик на длъжника, като е
освободил заемащия длъжността такъв.
Видно от протокола от Общото събрание на кредиторите на
„Болкан Пропърти Сървисис“ ЕАД е, че същите са взели с мнозинство
решение за начина на определяна на окончателното възнаграждение на
синдика, а именно същото да бъде процентно изражение на стойността на
оставащите имоти в масата на несъстоятелността. Съгласно т.5.2 от
решенията на ОС на кредиторите, ако бъде получена цена между 4 000 000 и
9 999 999 лв., окончателното възнаграждение на синдика да бъде определено
като 7.5% от продажната цена.
С нарочна молба от 21.09.2022 г. и в изпълнение на дадените му
указания, синдикът е уведомил съда по несъстоятелността, че сумата по
особената сметка на несъстоятелния длъжник възлиза на 369 750, 81 лв.
В изпълнение на указанията, дадени му с Разпореждане от
05.10.2022 г., синдикът е изготвил частична сметка за разпределение на
посочената сума, съгласно която сумата от 381 991, 20 лв., представляваща
окончателно възнаграждение на синдика съгласно решение на Общото
събрание на кредиторите от 14.09.20202 г., следва да му бъде заплатена с
поредност по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, а от остатъка от 12 426 лв. на основание
чл.726, ал.1 от ТЗ, следва да бъде заделена сумата от 2 376 лв. за оспорени
вземания на кредитора Н. К. – Г., а сумата от 6150 лв. – разпределена на
2
„Ковита“ АД с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.3 от ТЗ съгласно
Определение №2238 от 17.06.20120 г. на съда по несъстоятелността.
В обжалваното определение решаващият състав на СГС е
достигнал до извода, че окончателното възнаграждение на синдика се
включва само в окончателната сметка за разпределение.
Този извод следва да бъде споделен.
Съгласно разпоредбата на чл.661, ал.1 от ТЗ, синдикът получава
за своята работа възнаграждение - текущо и окончателно, чийто размер се
определя от събранието на кредиторите, а решение за начина на определяне
на окончателното възнаграждение може да бъде взето и преди приключване
на дейността на синдика. С ал.5 на посочената разпоредба законодателят е
предвидил, че окончателното възнаграждение може да се определи и като
процент от имуществото, с което е попълнена масата на несъстоятелността,
и/или като процент от стойността на осребрените активи. Следва да се
отбележи, че окончателното възнаграждение може да бъде определено по
критериите на чл.661, ал.4 и ал.5 от ТЗ и предварително, в какъвто смисъл е и
Определение от 7.06.2005 г. на ВКС, ТК, I TO, постановено по ч. т. д. №
203/2004 г., а не задължително едва при приключването на производството.
Правилата на ал.5 указват основните показатели на резултата от усилията на
синдика в общия случай на провеждане на производството във всичките му
фази – попълване на масата и осребряването на активите, а по изключение в
ал.4 изрично е гарантирана възможността за допълнителен бонус и когато
последната фаза е осуетена поради план за оздравяване или споразумение с
кредиторите.
При тази правна рамка съдът възприема принципното тълкуване, че
окончателното възнаграждение, определено наред с текущото, има
гратификационна цел и служи като предварително оповестен стимул за
органа, изразяващ общите интереси на кредиторите, да постигне максимален
възможен резултат като генерира най-голям обем от осребряеми активи и
най-висока продажна цена за тях. За да постигне този свой ефект обаче, така
определеното възнаграждение не може да бъде изплащано текущо.
Законодателят е предвидил само два вида възнаграждение, съответно и
допълнителният бонус не може да има режима на основното възнаграждение,
което покрива основните функции на органа, независимо от резултата от
упражняването им. Макар и определено предварително и обусловено от всяко
отделно успешно довършване на способ върху актив от масата,
окончателното възнаграждение може само да се начислява, но докато
синдикът продължава да действа, не е настъпил падежа му. Само така
бонусът ще може да стимулира и срочното приключване на процеса по
удовлетворяване на всички кредитори, а несъмнено срочността е водещ
критерий за възнаграждаването на допълнителните усилия (по аргумент от
чл.661, ал.4, т.1 и т.6 от ТЗ).
В този смисъл настоящият състав на съда споделя практиката по
3
изплащане на окончателното възнаграждение именно при прекратяване на
функциите на този орган, независимо дали е настъпило в хода и в края на
самото универсално принудително изпълнение.
За неоснователни съдът намира оплакванията на кредитора
„България Жинвест“ ЕООД за неправилност на обжалваното определение
поради липса на правомощия на съда по несъстоятелността да извърши
изменение на изготвената частична сметка за разпределение. Това
правомощие законодателят изрично е предвидил с разпоредбата на чл.729,
ал.1 от ТЗ, съгласно която съдът по несъстоятелността одобрява с
определение сметката за разпределение, след като направи съответната
промяна, когато служебно, какъвто е настоящият случай, или при
възражение е констатирал незаконосъобразност.
С оглед изложеното и при съвпадение на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, а именно, че окончателното възнаграждение на синдика
следва да бъде заплатено едва при прекратяване на функциите на този орган,
както и поради спазване на установени с чл.722 от ТЗ ред за удовлетворяване
на вземанията в производството по несъстоятелност при сторената от съда
промяна, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №266075 от 17.11.2022 г.,
постановено по т.д. № 2238/2014 г. на СГС, ТО, VI – 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4