за да се произнесе взе предвидледното: С решение № 128/ 30.01.2009 , постановено по гр.д. № 760/2007 г. „Горубсо – Кърджали” АД гр. Кърджали е осъден да заплати на Мирослав Александров Щерев от с. Сърница ,Х-а обл. 118,24 лева, представляващи обезщетение за пропуснати ползи вследствие настъпила на 11.10.2005г. трудова злополука, за разликата между трудовото му възнаграждение и обезщетението по общественото осигуряване, което е получавал през периода на временна нетрудоспособност от 11.10.2005г. до 10.04.2006г.; сумата от 800 лева, представляваща обезщетение по чл. 200 от КТ за причинените му вследствие на трудовата злополука неимуществени вреди -болки и страдания, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 11.10.2005г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, като отхвърля иска за обезщетяване на неимуществените вреди -болки и страдания в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 20 000лв, като неоснователен и недоказан. „Горубсо-Кърджали" АД гр. Кърджали е осъден да заплати по сметка на КРС държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 36,72 лева, както и сумата от 160 лева за направени по делото бюджетни разноски за вещи лица. Против решението на районния съд е постъпила жалба от „Горубсо- Кърджали, АД – Кърджали в уважената част на иска , в която твърди, че решението в тази част е незаконосъобразно. От писмените доказателства се установявало, че ищецът е проявил груба небрежност при монтажа на скелето , като не закрепва стабилно талпите, върху които стъпва при извършване на демонтажа на кофража. Налице били основания съдът да приложи разпоредбата на чл. 201,ал.2 от КТ и да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди. Освен това съдът не е преценил , че в случая се касае за временна нетрудоспособност и в момента ищеца продължава да работи и при проведените ежегодни медицински прегледи не е съобщил оплаквания. Счита, че с оглед данните по делото за проявена груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължение на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв. . Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и намали размера на обезщетението за неимуществени вреди на 500 лв. Жалбата на Мирослав Алекнадрво Щерев от с. Сърница, Х-а обл. е в отхвърлителната част, относно обезщетението за неимуществени вреди. Твърди, че по делото са събрани доказателства, от които се установява, че в резултат на трудовата злополука търпи болки и страдания , които ще имат отражение за живота му. Моли съдът да отмени решението в обжалваната му част и уважи предявеният иск за неимуществени вреди до пълния му размер. Окръжния съд , след преценка на доказателствата, приема за установено следното: Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими. Разгледана по същество жалбата на „Горубсо- Кърджали” АД – Кърджали е неоснователна , а жалбата на Мирослав Александров Щерев от с. Сърница, Х-а обл. е частично основателна. Производството е по чл.200 от КТ, за вреди от трудова злополука и е образувано от искова молба на Мирослав Александров Щерев от с. Сърница Х-а обл. . Твърди, че работел в „Горубсо- Кърджали, АД – Кърджали по трудов договор на длъжността минен работник и маневрист. На 11.10.2005г. при демонтиране на кофраж една от талпите на скелето се обърнала, загубил равновесие и паднал. В резултат на това получил силна болка в областта на кръста, а в болницата се установило, че бил със счупен таз, напукана дясна хълбочна кост, счупване на дясно бедро и напукване на големия трохантер. След падането бил временно неработоспособен за периода от 11.10.2005г. до 01.05.2006 г. Злополуката била призната за трудова с разпореждане №79/26.10.2005г. на РУСО" гр. Кърджали. Твърди, че за периода на неработоспособността си не получавал трудово възнаграждение, а обезщетение по общественото осигуряване в размер на 164 лева месечно, при което за него възникнала вреда, изразяваща се в пропусната полза в размер на 500 лева, равняващо се на разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение и получаваното обезщетение по общественото осигуряване за описания период. Настъпили и имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби, свързани с разходите за лечение и рехаßилитация, възлизащи на 2000 лева. Освен това, увреждането на здравето било свързано със значителни физически и психически страдания и болки, които търпял ежедневно, намалено самочувствие и увереност в собствените му сили, като считал, че същите съставлявали претърпени неимуществени вреди, които оценявал на 20 000 лева. Търси от ответното дружество неимуществени вреди от трудовата злополука в размер на 20 000 лв.; имуществени вреди в размер на 2000 лв. , представляващи разходи за платени лекарства, транспорт; имуществени вреди в размер на 500 лв. , представляващи пропусната полза от разликата между получаваното обезщетение по обществено осигуряване и трудовото възнаграждение за периода от 11.10.2005 г. до 01.05.2006 г. , както и мораторна лихва в размер на 470 лв. върху имуществените вреди за посочения период и законната лихва от 23.04.2007 г. до окончателното й заплащане и разноски по делото. Районния съд е допуснал изменение на искът за имуществени вреди, като същия се счита за заведен за сумата от 118,24 лева, а по отношение на предявеният иск за имуществени вреди за сумата от 2 000 лв., поради оттегляни на иска в тази част, съдът е прекратил производството по делото. От съдържанието на двете жалби се установява,че се атакува решението на районния съд относно неимуществените вреди от трудовата злополука. В останалата част не е постъпила жалба и решението е влезнало в законна сила. От писмените доказателства по делото се установяват следните факти: С разпореждане №79/26.10.2005г., на "РУ"СО"-Кърджали, декларация за трудова злополука №81/26.10.2005г.и протокол за резултатите от извършено разследване на злополука станала на 11.10.2005г., е установено, че на 11.10.2005г. в 15.00 часа, на рудник "Чала", общ. Минерални бани, обл. Хасково е настъпила трудова злополука, при която при демонтаж на кофраж от тавана на галерията ищеца паднал от предварително монтирано от него дървено скеле, при което получил контузия в областта на кръста. Като отклонение от нормалните действия и условия и материален фактор свързан с тези отклонения е посочено, че пострадалият Мирослав А. Щерев проявил груба небрежност , като при монтажа на скелето не закрепва стабилно талпите, върху които ще стъпва при извършването на демонтажа. Като начин на увреждане и материален фактор ,причинил увреждането е посочено , че при свалянето на кофражни елементи една от талпите се обръща , пострадалият губи равновесие и пада върху пода на галерията , при което се контузва в областта на кръста. По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, която установява, че на ищеца е била причинена травма на таза с напукване на дясна хълбочна кост и счупване на големия трохантер на дясна бедрена кост, довела до артроза на дясна тазобедренна става. Напукванията на дясна хълбочна кост и счупването на големия трохантер на дясната бедрена кост са довели до трайно затрудняване на движението на десния крак за около 3-4 месеца. Последвалото от травмата усложнение- десностранна артроза на тазобедрената става е довело до удължаване на този период на около 6-7 месеца. Понастоящем ищеца продължавал да чувства болки при ходене, които не били от степен трайно затрудняване движението на десния му крак. В съдебно заседание вещото лице заявява, че при прегледа на ищеца установил болки в дясната тазобедрена става с накуцване. Имало също начални артрозни промени. Болките не били толкова силни, но щели да се засилват ако този процес не спре. Този процес можело да бъде забавен чрез активно лечение и спазване на определен лежим. Обратно развитие не можело да има. Според вещото лице ако се вземе условно 10-степенна скала за измерване на болката, ищеца търпял болка от трета степен. При тези данни, съдът намира предявеният иск за неимуществени вреди за частично основателен. Съгласно чл. 200 от КТ работодателя дължи обезщетение на работника или служителя за вредите от трудова злополука, независимо от това дали негов орган или друг работник или служител има вина за настъпването им. Или отговорността на работодателя е безвиновна и същата следва да бъде ангажирана с оглед възмездяването на ищеца за причинените му вследствие на трудовата злополука вреди. По делото се установи, че по враме на изпълнение на трудовите си задължения в резулта на падане от скеле ищеца е получил нараняване , изразяващо се в напукване на дясна хълбочна кост и счупване на големия трохантер на дясната бедрена кост, което е довело до трайно затрудняване на движението на десния му крак за около 3-4 месеца, като последвало от травмата усложнение десностранна артроза на тазобедрената става е довело до удължаване на този период на около 6-7 месеца. Установи се , че понастоящем ищеца продължава да чувства болки при ходене, които не са от степен трайно затрудняване движението на десния му крак. Болката, която изпитвал, преценена условно по десетстепенна скала, съответствала на такава от трета степен. Вещото лице установява, че към момента на изготвяне на заключението ищеца е имал болки при ходене и постоянна болка при натоварване. Или налице е причинна връзка между увреждането на здравето на ищеца, вследствие на трудовата злополука и временната му неработоспособност. Безспорно от трудовата злополука ищеца търпи неимуществени вреди - болки и страдания , които следва да бъдат възмездени. При определяне на размера на неимуществените вреди съдът се съобрази с неоспорените писмени доказателства , от които се установява, че с поведението си пострадалия е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като не е закрепил стабилно талпите , върху които предстояло да стъпи. Работодателят е определил поведението като "груба небрежност" , т.е. ищеца е съзнавал , че може да настъпи вредоносен резултат , но самонадеяно се е надявал да го предотврати, което поведение на основание чл.201,ал.2 от КТ за намаляване размера на обезщетението. С оглед на тези данни и правилата на справедливостта съдът намира , че неимущствените вреди следва да се оценят на 2382.50 лв. С оглед проявената от ищеца груба небрежност във връзка с изпълнение на трудовите си задължения и изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 382.50 лв. , на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 1800 лв. Или в този смисъл решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 800 лв. до 1800 лв., или допълнително 1000 лв.. В останалата част решението на районния съд като законосъобразно следва да бъде потвърдено. Върху присъдения размер на неимуществените вреди се дължи държавна такса допълнително в размер на 40 лв. Искане за присъждане на разноски за въззивна инстанция не е правено. Водим от изложеното, съдът на основание пар. 2,ал.2 от ГПК във вр.с чл. 218в от ГПК/отм./ Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 128/ 30.01.2009 г. постановено по гр.д. № № 760/ 2007 г. на Районен съд – Кърджали , в частта , с която предявеният от Мирослав Александров Щерев с ЕГН **********, от с. Сърница,Х-а обл. против "Горубсо-Кърджали" АД гр. Кърджали, ул." Републиканска" № 83 иск за неимуществени вреди от трудова злополука на 11.10.2005 г. е отхвърлен за разликата от 800 лв. до 1800 лв., вместо което постановява: ОСЪЖДА „Горубсо- Кърджали” АД гр. Кърджали , ул. "Републиканска" № 83 да заплати на Мирослав Александров Щерев с ЕГН ********** от с. Сърница, Х- а обл. допълнително 1000 лв. неимуществени вреди от трудова злополука настъпила на 11.10.2005 г. ОСЪЖДА „Горубсо- Кърджали” АД гр. Кърджали , ул. "Републиканска" № 83 да заплати по сметка на КОС допълнителна държавна такса в размер на 40.00 лв. Потвърждава решението в останалата му част. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на страните.
Председател: Членове:1.
2. |