Решение по дело №251/2020 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 юли 2020 г. (в сила от 14 юли 2020 г.)
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20207140700251
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

334/14.07.2020 г., гр. Монтана

В  името на народа

 

            Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито  заседание на  осми юли две хиляди и двадесета  година, в състав:   

                                                                Административен съдия: Мария Ницова

при секретаря Лазарова

като разгледа докладваното  от  съдия Ницова  адм. дело № 251 по описа за 2020 г.  и   за да  се  произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

            Образувано е по жалба от „О*** “ АД, със седалище и адрес на управление ***, бел.Трети март № 74, ет.* , представлявано от изп.директор М.Т.П., „ срещу решение № 86/01.06.2020 г. изд. от И*** З*** -териториален директор на ТД на НАП В.Търново, с което е потвърдено разпореждане за присъединяване с изх.№ С200012-105-0156754/08.05.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП В.Търново...“. Иска се съдът да отмени оспореното решение като незаконосъобразно, тъй като дължимите публични задължения за ДДС, ДОО, ЗО и данък върху доходите от трудови и приравнени към тях правоотношения, така както са посочени в разпореждането за присъединяване от 08.05.2020г., са внесени на 13.04.2020 г. и 14.04.2020г., като не са взети предвид разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г./ Oбн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./. Следователно разпореждането е неоснователно, поради което същото следва да бъде отменено. Представени са платежни нареждания, с които се доказва плащането на задълженията към 13.04.2020 г. и 14.04.2020 г. Разпореждането за присъединяване е след като посочените суми са постъпили по сметките на НАП и не е следвало да бъде издавано разпореждането, т.к. задълженията са платени много преди разпореждането за  присъединяване 08.05.2020 г. и не е следвало да бъдат отнесени по образувано изпълнително производство, което да предпоставя погасяване на старо задължение. По изложените съображения моли да бъде подадената жалба да бъде уважена.

            Ответникът по жалбата, директор на ТД на НАП Велико Търново, чрез процесуалния  представител  юрк.Д., изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че при издаването на разпореждането за присъединяване и оспорваното решение са спазени всички законови изисквания. Счита, че действията на органа по приходите са правилни, законосъобразни и предпоставят разпореждане, което се обжалва в настоящото производство. Намира, че подробни мотиви са изложените в оспорваното решение. Претендира разноски в размер на 500 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК, във вр. с § 2 от ДОПК.

            Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, адресат на оспореното решение, което е неблагоприятно за нея, и в срока по чл. 268, ал. 1 ДОПК, поради което е допустима. Разгледана по същество  е основателна, при следните съображения:

            От фактическа страна по делото е установено, че спрямо дружеството  с изх.№ С200012-105-0156754/08.05.2020 г. е издадено разпореждане за присъединяване „ Във връзка с изпълнително дело № 12050000334/2005 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана образувано срещу: О*** /АД/, идентификационен номер на ЮЛ/ЕТ *********, бул. Т*** март № * ет.* , гр. Монтана, представлявано от  М.П., на основание чл. 217, ал. 2 от ДОПК, е разпоредено: Допускам присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: т.2 Национална агенция за приходите Монтана-универсален пенсионен фонд - декларация - образец 6 №120022002838256, протокол  № 12000203026534/25.03.2020 г. - период 01.02.2020 - 29.02.2020 г., главница- 293.73 лв., лихва- 3.59 лв., общо – 297.32 лв.; т.12 Национална агенция за приходите Монтана - Здравно осигуряване - декларация образец 6 №120022002838256, протокол 12000203026534/25.03.2020 г. – период 01.02.2020 - 29.02.2020 г., главница – 518.77лв., лихва - 6.34 лв., общо - 525.11 лв.; т.13 Национална агенция за приходите Монтана - данък върху доходите от трудови и приравнените към тях правоотношения - декларация образец 6 №120022002838256, протокол №12000203026534/ 25.03.2020 г. – период 01.02.2020 - 29.02.2020 г., главница - 544.97 лв., лихва - 6.66лв., общо – 551.63 лв.; т.14 Национална агенция за приходите Монтана - ДОО - декларация образец 6, №120022002838256, протокол № 12000203026534/ 25.03.2020 г. – период 01.02.2020 -  29.02.2020 г., главница – 1353.35 лв., лихва- 16.54 лв., общо – 1369.89 лв., т.11 Национална агенция за приходите Монтана - данък върху добавената стойност от сделки в страната - декларация по ЗДДС №12001235468 / 13.03.2020 г. – период 01.02.2020 - 29.02.2020 г., главница -7.89 лв, лихва- 0.12 лв., общо – 8.01 лв.“  Именно посоченото се явява предмет на обжалване пред директор на ТД на НАП В. Търново, който го е потвърдил с решение № 86/01.06.2020 г.

            За да остави без уважение жалбата против разпореждането за присъединяване, териториалният директор е приел, че присъединените изпълнителни титули са валидни и представляват декларации, подадени от длъжника, а процесното разпореждане е издадено от надлежен орган, в писмена форма, има всички реквизити, допуснатото присъединяване е на задължения по декларации в производство по събиране на публични вземания по изпълнителното дело.

            В хода на съдебното производство  са представени нови доказателства – справки за извършени плащания, преведени по сметка на НАП и погасени задължения с тях за период 01.03 до 31.03.2020 г. и от 01.04 до 30.04.2020 г., от които се установява, че посочените суми са постъпили по сметки в НАП на 14.04 и 15.04.2020 г. Представени са и ел.извлечения от съответните сметки на задълженото лице“О*** “ АД, в които е посочено, че задълженията са предадени за събиране на АДВ на 13.04.2020г./л.44-48 от делото/, като в писменото становище на пълномощника юрк.Д. се излагат доводи, че това става автоматично, а издаденото разпореждане за присъединяване от 08.05.2020г., всъщност  само е разпечатено на тази дата.

            При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

            Оспореният административен акт решение № 86/01.06.2020 г. на директора на ТД на НАП В.Търново е издадено от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл. 267 от ДОПК. Самото разпореждане, с което е извършено присъединяване на публични вземания към изпълнителното производство, също е издадено от оправомощен за това орган, на основание чл. 217 и сл. от ДОПК и в рамките на неговата компетентност.

            Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване административен акт и след като е осъществено обжалването по административен ред съобразно изискванията на чл. 266 – 267 от ДОПК и следва да бъде разгледана по същество.

 

            Съгласно чл. 217, ал. 1 ДОПК в производствата по събиране на публични вземания могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане. Съгласно чл. 217, ал. 2 ДОПК присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми, като публичните взискатели се присъединяват с писмено заявление до публичния изпълнител, към което прилагат изпълнителното основание.

            Следователно налице е правно основание, даващо право на публичния взискател да извърши присъединяване на нови публични задължения към вече образувано изпълнително дело срещу същия длъжник. Единственото релевантно обстоятелство, което следва да бъде установено от публичния изпълнител преди допускане на присъединяването, е наличието на годен изпълнителен титул. За да бъде присъединен нов взискател или вземане по образувано вече изпълнително производство, следва да са налице две предпоставки – новият взискател да е публичен, т. е., да се касае за публично вземане, и да не е изготвено разпределение на събраните суми. Съответно съдебният контрол обхваща наличието на условията, визирани в чл. 217 ДОПК, като следва да се има предвид и систематичното място на разпоредбата на чл. 217 от ДОПК – в глава ХХV „Принудително изпълнение“, раздел ІІІ „Способи“, присъединяването на публичен взискател с разпореждане, издадено от публичен изпълнител, с присъединяването на публичен взискател, същият се конституира като страна в това производство и като такъв има същите права в изпълнителното производство каквито има и първоначалния взискател /чл. 210, ал. 1, т. 1 от ДОПК/.

            В настоящия случая е налице образувано изпълнително дело от 2005 г. срещу дружеството - жалбоподател. Публичните задължения за ДДС, ДОО, ЗО, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, са установени с подадените от дружеството декларации на 25.03.2020 г., подробно описани в разпореждането за присъединяване, които съставляват валидно изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК. В законоустановения срок задълженията не са погасени. Затова на основание чл. 217, ал. 2 ДОПК публичният изпълнител е разпоредил присъединяване на 08.05.2020 г./т.к. няма данни за друго негово разпореждане/, в производството по събиране на публично вземане към образуваното изпълнително дело. Фактът, че  се касае за нововъзникнали задължения, не е пречка същите да се присъединят към образуваното по - рано изпълнително производство, тъй като са изпълнение горепосочените две предпоставки - да се касае за публични вземания, и разпределението да не е изготвено.

            На следващо място досежно материалната законосъобразност на актовете, съдът намира, че са незаконосъобразни, доколкото по разбиране на съда не са взети предвид  и разпоредбите на § 49 във вр. с §29 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г./В сила от 24.03.2020 г. - ДВ, бр. 28 от 2020 г./ „ До отмяната на извънредното положение: 4. не се образува изпълнително производство по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен когато е необходимо да се защитят особено важни държавни или обществени интереси или може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда; 5. принудителното изпълнение по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се спира; извършените до спирането действия запазват силата си; след спирането публичният изпълнител не може да извършва нови изпълнителни действия, но може да извършва действия по обезпечаване на вземането, както и разпределение на суми, постъпили по изпълнителното дело; изпълнителното производство се възобновява след изтичането на срока, за който е обявено извънредното положение; преди изтичането на срока на извънредното положение изпълнителното производство се възобновява с разпореждане на публичния изпълнител по искане на длъжник….“., т.е. по разбиране на настоящия съдебен състав не се предприемат действия за образуване на изпълнително производство.

 

            Съгласно чл. 169, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски. При наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно – чл. 169, ал. 3 от ДОПК. Съдът намира, че разпореждането за присъединяване е от 08.05.2020 г., когото е налице разпореждане на публичния  изпълнител, а не както се твърди автоматично от 13.04.2020 г./, в конкретния случай видно от приложените платежни нареждания е, че  посочените задължения в разпореждането за присъединяване от 08.05.2020 г.  за ДДС, ДОО, ЗО, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения – изрично посочените размери са внесени/погасени на 13.04 и 14.04.2020г., поради което в разпореждането за присъединяване от 08.05.2020г. същите  не следва да фигурират, още повече с различна лихва.

            Няма спор, че дружеството не е внесло в законоустановения срок дължимите суми, съгласно декларациите, подадени на  25.03.2020 г., но очевидно е погасило същите на 13.04 и 14.04.2020г., т.е. преди  започване на принудителното им събиране. Следва също да се има настъпилото объркване, предвид създалото се извънредно положение поради COVID-19 и впоследствие приетият Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, поради което не може да се приеме, посоченото в решението на директора на ТД на НАП В.Търново становище относно хронологичния ред предвид въведената единна сметка за плащане на данъци и осигурителни вноски, нито за законосъобразно автоматичното  предаване на задълженията на АДВ на 13.04.2020 г., както е посочено в представените ел.справки.       

            При  така установената фактическа обстановка по разбиране на настоящия съдебен състав  незаконосъобразно е издаденото разпореждане  за присъединяване на 08.05.2020 г., предвид представените платежни нареждания от 13.04. и 14.04.2020 г., т.к. очевидно преди 08.05.2020 г. длъжникът е посочил кои  публични задължения погасява, каквато възможност е уредена в чл.169, ал.3 ДОПК, който изисква администрацията да уважи заявеното от длъжника желание, като платената от него сума бъде отнесена за погасяване на задълженията, които е визирал. Нормата е специална и обвързва органа със задължение да се съобрази с изразената от лицето воля относно погасяваното задължение. Липсва правна възможност приходният орган да не приеме направено пред него волеизявление от страна на задължения субект за погасяване на задълженията му, извършено до започване на принудителното им събиране, както е в случая.

            По изложените съображения обжалваното решение на директора на ТД на НАП  В. Търново и потвърденото с него разпореждане на публичен изпълнител при същата дирекция, следва да бъдат отменени.

            Дружеството - жалбоподател не претендира разноски, предвид което съдът не дължи произнасяне.

            Предвид изложеното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съдът

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ по жалба от „О*** “ АД, със седалище и адрес на управление ***, бел.Трети март № 74, ет.* , представлявано от изп.директор М.Т.П., решение № 86/01.06.2020 г. изд. от И*** З*** - териториален директор на ТД на НАП В.Търново, с което е потвърдено разпореждане за присъединяване с изх.№ С200012-105-0156754/08.05.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП В.Търново.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                     Административен съдия: