Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.11.2017 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава Костадинова и в присъствието на прокурора Стоев,
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 13 644/16 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 50 000 лв.
Ищцата Ю.Ц.В. твърди в
исковата си молба, че с постановление за привличане на обвиняем от 24.04.2012
г. била привлечена като обвиняема затова, че „от неустановена дата до
10.05.2012 г. в собствения си антикварен магазин гр. София, находящ се на ул. „********е
държала движими археологически обекти по смисъла на чл. 53 т.1 от ЗКН, а именно:
автентични златни обеци, както следва: - един брой обеца, златна, римска – с
размери: височина – 3,57 см, с диаметър – 1,6 см, дебелина – 0, 74 см, с тегло
2,27 гр., ІІ-ІІІ в. сл. Хр. – автентична, притежаваща качествата на културна
ценност – на единична стойност 370 лв. и един брой обеца, златна, римска – с
размери: височина – 3, 25 см, с диаметър – 1, 5 – 1,6 см, дебелина – 0,74 см, с
тегло 2,22 гр., ІІ-ІІІ в. сл. Хр. – автентична, притежаваща качествата на
културна ценност – на единична стойност 330 лв., които не са идентифицирани и
регистрирани по реда на Наредба
Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на
регистъра на движими културни ценности, на министъра на културата, издадена на
основание чл. 107 от ЗКН“ – престъпление по чл. 278 ал.6 от НК. Твърди се, че
бил внесен срещу нея обвинителен акт за престъпление по чл. 278 ал. 6 от НК и
образувано нохд 2343/12 г. по описа на СГС, НО, 16 състав. Била с взета мярка
за неотклонение „подписка“. Твърди се, че с присъда № 42/30.01.2013 г. била
призната за невиновна по повдигнатото й обвинение. Присъдата била протестирана,
а впоследствие протестът бил оттеглен и същата влязла в сила на 22.11.2013 г. Изложени
са твърдения, че воденото наказателно производство срещу ищцата за периода,
през който е била обвиняема изпитвала страх, че съществува вероятност да бъде
осъдена ефективно. От 1996 г. била член на УС и Председател на сдружение с
нестопанска цел „С.НА А.В Б.“ като след образуване на наказателното
производство у нея се породило чувство на срам и неудобства пред останалите
колеги и членове на УС и пред нейните близки и познати. Започнала да отбягва
срещи с колеги и познати, затворила се в себе си, чувствала се опетнена и
омерзена, настъпила промяна в отношението на колеги и познати към нея.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от
предявеният иск и от съда се претендира да осъди ответника да й заплати сумата
от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно
воденото срещу нея наказателно производство, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 22.11.2013 г. Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответникът – П.НА Р.Б.,
чрез своя представител оспорва иска по основание и размер в писмен отговор,
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено постановление за привличане на
обвиняем от 24.04.2012 г. на О „БОП“ – София, по ДП № ЗМ 20020/2011 г., от
което се установява, че Ю.Ц.В. е привлечена като обвиняема за престъпление по
чл. 278 ал.6 от НК затова, че от неустановена дата до 10.05.2012 г. в
собствения си антикварен магазин гр. София, находящ се на ул. „********е
държала движими археологически обекти по смисъла на чл. 53 т.1 от ЗКН, а
именно: автентични златни обеци, както следва: - един брой обеца, златна,
римска – с размери: височина – 3,57 см, с диаметър – 1,6 см, дебелина – 0, 74
см, с тегло 2,27 гр., ІІ-ІІІ в. сл. Хр. – автентична, притежаваща качествата на
културна ценност – на единична стойност 370 лв. и един брой обеца, златна,
римска – с размери: височина – 3, 25 см, с диаметър – 1, 5 – 1,6 см, дебелина –
0,74 см, с тегло 2,22 гр., ІІ-ІІІ в. сл. Хр. – автентична, притежаваща
качествата на културна ценност – на единична стойност 330 лв., които не са
идентифицирани и регистрирани по реда на
Наредба Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на
регистъра на движими културни ценности, на министъра на културата, издадена на
основание чл. 107 от ЗКН.
По делото е представен и обвинителен акт на СГП по ДП 20020/2011
г. по описа на Отдел „БОП“ – София град, пр.пр. 5814/2011 г. на СГП по
обвинение на Ю.Ц.В. по чл. 278 ал.6 пр.1 от НК.
Представена е присъда № 42/30.01.2013 г. по нохд 2343/20123
г. на СГС, 16 състав на НО, от която се установява, че Ю.Ц.В. е призната за
невиновна в това, че на неустановена дата до 10.05.2012 г. в собствения си
антикварен магазин гр. София, находящ се на ул. „********е държала движими
археологически обекти по смисъла на чл. 53 т.1 от ЗКН, а именно: автентични златни
обеци, както следва: - един брой обеца, златна, римска – с размери: височина –
3,57 см, с диаметър – 1,6 см, дебелина – 0, 74 см, с тегло 2,27 гр., ІІ-ІІІ в.
сл. Хр. – автентична, притежаваща качествата на културна ценност – на единична
стойност 370 лв. и един брой обеца, златна, римска – с размери: височина – 3,
25 см, с диаметър – 1, 5 – 1,6 см, дебелина – 0,74 см, с тегло 2,22 гр., ІІ-ІІІ
в. сл. Хр. – автентична, притежаваща качествата на културна ценност – на
единична стойност 330 лв., които не са идентифицирани и регистрирани по реда на Наредба Н-3/03.12.2009 г. за реда
за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни
ценности, на министъра на културата, издадена на основание чл. 107 от ЗКН и е
оправдана по повдигнатото срещу нея обвинение за престъпление по чл. 278 ал.6
пр.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 22.11.2013 г.
В съдебно заседание от 29.05.2017 г. са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля П.Н.Н., а в съдебно заседание на
06.11.2017 г. свидетелят Н.Р.Г..
Приложено е и нохд 2343/2012 г. на СГС, НО, 16 състав.
При така ангажираните доказателства по делото съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2
ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение на лицето,
което твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е оправдано по
повдигнатите му обвинения като от тези действия на правозащитните органи като
пряка и непосредствена последица да са били причинени вреди на ищеца.
Отговорността на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от
съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното длъжностното
лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са причинени виновно
или не.
Ищцата релевира
в исковата си молба, като вредоносно поведение от страна на Прокуратурата на РБ,
състоящо се в повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Видно от доказателствата по делото е, че ищцата е привлечена като обвиняема
по престъпление по чл. 278 ал.6 пр. 1 от НК. По делото е представена влязла в
сила присъда, от която се установява, че същата е призната за невиновна по
повдигнатото й обвинение.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищцата претендира обезвреда на причинените й неимуществени
вреди вследствие на воденото срещу нея наказателно производство, както и
обезвреда с оглед продължителността на същото.
В следствие на воденото срещу ищцата наказателно
производство в досъдебна и съдебна фаза тя е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни преживявания, стрес и промяна в ежедневния стереотип
на поведение и начин на живот, които са свързани пряко с нейното душевно равновесие.
Тези вреди се установяват от събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите, чиито показания съдът цени и приема, че същите са обективни и
логически обосновани като преки впечатления. Свидетелите установяват, че ищцата
е търпяла неблагоприятни в психологически, социален и емоционален аспект
преживявания като стрес, притеснение и емоционално напрежение на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в
обществото. Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените
вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта като понятие няма
абстрактен характер, а следва да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти
при определяне размера на обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че в
случая следва да се вземе предвид възрастта, интензитета на страданието на ищцата,
периодът от време - около 2 години и 4 месеца водено наказателно производство
/в досъдебна и съдебна фаза/, през което време тя е търпяла негативни
преживявания, предприетата срещу нея мярка на неотклонение – „подписка”, тежестта
на повдигнатото обвинение – за извършване на престъпление, за което законът
предвижда наказание лишаване от свобода до 4 години т.е. същото не притежава
белезите на „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93 т.7 от НК, чистото й
съдебно минало, все обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от съда, с
оглед константната съдебна практика – решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по
гр.д. 1916/2009 г., Четвърто ГО. На следващо място при определяне размера на обезщетението за тези обичайни, съгласно
практиката на ВКС вреди, същото следва да се
определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на
неоснователно обогатяване за пострадалия / в този
смисъл е и съдебната практика – решение
165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО на ВКС,
решение 480 от 23.04.2013 г.
по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО
на ВКС/. С оглед критериите,
визирани по-горе от настоящия съдебен състав същият намира, че справедливо би
било да се присъди сумата от 8 000 лв., която би репарирала душевния дискомфорт
на ищцата от воденото срещу нея наказателно производство.
Предвид което съдът намира, че заявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан за
сумата от 8 000 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 50 000
лв. следва да се отхвърли.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Ответникът следва да заплати на ищеца
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Ищецът е сторил разноски в размер на 10 лв. – ДТ и сумата от 1000 лв. –
адвокатско възнаграждение. Съразмерната част съобразно уважената част от иска
досежно адвокатското възнаграждение възлиза на 160 лв., поради което на ищеца
се следва и сумата от 170 лв. – разноски по делото.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. – с
адрес: гр. София, бул. “*******на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4
от ЗОДОВ да заплати на Ю.Ц.В., ЕГН **********,***
– адв. Найденова сумата от 8 000
/осем хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на водено срещу нея наказателно производство по нохд 2343/2012
г. на СГС, НО, 16 състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.11.2013
г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля искът за горницата
до пълния предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен и недоказан,
както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 170/сто и седемдесет/ лв. – сторени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :