Решение по дело №434/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на „Липа Инвест“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Решение № 88/20.02.2024 г., постановено по анд. № 20245220200006 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 13-2300519/30.11.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на „Липа Инвест“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ).

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение. Иска се отмяната му като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Сочи се, че при издаване на наказателното постановление не са спазени изискванията за неговото съдържание-посочен бил различен номер на АУАН. Навеждат се доводи, че касационният жалбоподател не притежава качеството работодател, с оглед на което не е налице съществен елемент от фактическия състав на вмененото нарушение. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител. В представено писмено становище, моли съда да отхвърли касационната жалба като необоснована и недоказана. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик намира оспореното решение за правилно и законосъобразно. Излага становище, че по делото са представени доказателства, от които е видно, че при проверка от органите на „Инспекцията по труда“ – Пазарджик, в лозов масив край с. Лесичово е установено, че има работници, които работят за работодателя „Липа инвест“ ЕООД.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, постановено е по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материалноправни норми.

Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 13-2300519/30.11.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на „Липа Инвест“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. За да потвърди обжалваното НП, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на процесното административно нарушение, включително като е обсъдил и възраженията на жалбоподателя изложени в хода на съдебното производство.

Съставът на Районен съд – Пазарджик постановил оспореното в настоящото дело решение е събрал доказателствата относими към съдебния спор, като ги е ценил в рамките на доказателствената съвкупност. Приел е също така, че при издаване на НП и АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че нарушението е доказано.

Решението е правилно.

В хода на делото, от съда е била дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани тези, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства е изградил мотивите на съдебния акт. Първоинстанционният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена аналитична преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка районният съд е извел правилния и логичен извод за неоснователност на подадената жалба, като и е потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи на районния съд. Неоснователни са и твърденията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон.

Установява се от събраните по делото доказателства от фактическа страна, че на 30.06.2023 г. екип инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Пазарджик са извършили проверка на лозов масив в землището на село Лесичово, местност Слатина. На мястото имало лица, които извършвали различни дейности, свързани с подмяна на конструкцията на лозовия масив и поддръжката му - опъване и привързване на телове, закрепване към бетонови колове и укрепване на насажденията и др.

Инспекторите предоставили на лицата декларации, в които да отразят условията, при които полагат труда си. Едно от лицата на място било Я. Н. В.. В попълнената и подписана от него декларация на основание чл. 402 от КТ (л. 10 от делото на РС-Пазарджик) било посочено, че работи в „с. Лисичов за Н.“, от „една седмица“, намиращо се в „с. Лисичов, Лозя“, на длъжност общ работник, с работно време „6:30 ;13:30“, с почивни дни „неделя“, с почивки „9:00;9:15“ и при възнаграждение от 50 лева на ден и че не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Декларацията е подписана на 30.06.2023 г., в 11:55 часа.

Изискани били документи във връзка с осъществяваната на място дейност и така се установило с представянето им на 07.07.2023 г., че тя се извършва от дружеството-жалбоподател. Същото не е оспорило, че лицата заварени на място в лозовия масив са полагали труд за друго лице. Затова от него били изискани документи относно условията, при които се полага труда на място. Установява се, че основно въведено възражение от страна на жалбоподателя касаещо полагания от лицето труд се основава на това, че между страните бил сключен граждански, а не трудов договор, доколкото заетостта била за кратък период и за конкретна дейност.

Въз основа на горните и фактическата проверка, представените документи и изготвените справка относно действащи трудови договори, актосъставителят Т. приела, че между „Липа Инвест" ЕООД и завареното да работи лице няма сключен трудов договор към момента на проверката на място в обекта.

По тези съображения, против дружеството бил съставен процесния АУАН № 13-2300519 от 08.08.2023 г. за нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Актът е съставен в присъствието на свидетеля Т. Д., предявен е на законния представител на санкционираното лице и му е надлежно връчен. Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП, с което за описаното и квалифицираното в акта нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лв. За да обоснове наложена санкция в размер по – висок от законовия минимум, АНО е изложил съображения относно обществената опасност на нарушението и се е позовал на факта, че в лозовия масив са заварени да работят 15 лица без трудов договор.

Според чл. 1, ал. 2 от КТ - Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съответно според чл. 62, ал. 1 от КТ - Трудовият договор се сключва в писмена форма. Нарушаването на цитираните материални правила за поведение е възведено изрично като състав на административно нарушение с разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, според която работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

Анализът на посочените разпоредби води до извод, че отговорността по чл. 414, ал. 3 от КТ е само за лице, което има качеството на работодател, а за осъществяване на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на касационния жалбоподател е необходимо наличие на трудово правоотношение между страните, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма. В производството пред районния съд са установени всички елементи на правоотношението между „Липа Инвест” ЕООД и Я. Н. В., от които може да бъде направен несъмнен извод, че е налице такова с характер на трудово.

Формирането на извод за наличие на трудово правоотношение следва да бъде направено след преценка на фактите: налице ли е организация на работа от работодателя, с негови машини и съоръжения, инструменти и работно облекло, технологичен процес, ръководен от негов специалист (технически ръководител), работно време и почивки, като работникът само предоставя работната си сила и няма собствена материална база, инструменти и собствена преценка за времето на работата и организация на работния процес. В случая това е направено от районния съд. Наличието на елементи на трудово правоотношение се доказват от събраните по делото доказателства. Противно на изложеното в касационната жалба, от събраните от инстанцията по същество доказателства, включително писмена декларация от Я. В. от 30.06.2023 г., се установява, че лицето е работило за касационния жалбоподател, като отношенията между тях разкриват особеностите на престиране на работна сила по трудово правоотношение. Районният съд е направил ясно и точно разграничение между трудовото правоотношение и договора за изработка и правилно е обобщил, че с последния се уговаря конкретен резултат. От показанията на св. В. и св. Т. се установява, че на обекта Я. В. е вършил работа свързана с укрепване конструкцията на лозовия масив, с материалите осигурени от работодателя. Тоест полагал е труд като общ работник, така както е декларирал и в самата декларация по чл. 402 от КТ. Тази дейност не може да бъде възприета като такава предмет на граждански договор, респ. на договор за изработка така както правилно е приел районния съд и е изложил подробни мотиви в тази насока.

Освен това, видно от представения Договор № 4/25.07.2022 г. за смяна на подпорна конструкция на лозов масив и др. дейности подробно описани в договора (л. 22- 24 от делото на РС), същият е сключен между „КАИ Мениджмънт” ЕООД и „Липа инвест” ЕООД, а последното дружество е поело ангажимента да изпълнява дейностите по договора със свои работници.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници по трудово правоотношение. Следователно, работодател е всяко лице, което наема работници по трудово правоотношение.

Както се посочи по-горе безспорно е установено, че Я. В. е нает от „Липа Инвест” ЕООД като работник на обекта при определено работно време, с фиксирани дневни и междуседмични почивки и срещу договорено възнаграждение, което се дължи на регулярни плащания. Тоест е нает в условията на трудово правоотношение.

След като между касатора, в качеството му на работодател и Я. В., в качеството му на работник, е възникнало трудово правоотношение, съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ същото следва да бъде оформено в писмен трудов договор преди постъпването на работника на работа. Като не е сторил това касационният жалбоподател е осъществил състава на нарушението, за което му е наложено административно наказание „имуществена санкция“. Въззивният съд правилно е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ, съответно правилно АНО е приложил санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ. Доколкото е констатирана висока обществена опасност на нарушението и същото е за 15 отделни лица, то и правилно наказанието е над определения в закона минимум от 1500 лева и е под определения максимум от 15000 лева.

Настоящия съдебен състав се солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не намира за необходимо да ги повтаря. Първоинстанционният съд не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

Настоящата касационна инстанция не споделя и доводите на касационния жалбоподател за неправилно и неясно посочен номер на АУАН в НП, което евентуално да поставя под съмнение законосъобразността на проведената административно-наказателна процедура. Няма никакво съмнение, че се касае за техническа грешка, а сгрешения номер на АУАН не влече незаконосъобразност на НП, предвид, че нарушението е описано идентично и в двата документа и е ясно, че касаят процесният казус и наложена имуществена санкция по повод неуредените като трудови взаимоотношения именно с Я. Н. В.. Разликата се свежда до една единствена цифра в средата на номера на АУАН, като процесният АУАН е с номер № 13-2300519, а е посочен в НП като АУАН № 13-2200519 от една и съща дата. Предвид горните, безспорно в случая се касае до техническа грешка, която не влияе на правото на защита на жалбоподателя.

Ето защо, настоящата касационна инстанция намира, че като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила. С тези аргументи, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна по чл. 348, ал. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лева, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ХI-ти касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 88/20.02.2024 г., постановено по анд. № 20245220200006 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА „Липа Инвест” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ –Пазарджик сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.