№ 47100
гр. София, 19.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110156915 по описа за 2024 година
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и
страните са направили доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3,
изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД.
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че с влязло в сила решение на СРС, 91- ви състав от 4.1.2016г. по
гр.д.№ 26498/2015г., с което се одобрява споразумение, е осъден да заплаща на ответницата –
негова дъщеря, сумата от 200 лева месечна издръжка, считано от 1.6.2015г до настъпване на
причини, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
просрочената сума. Твърди, че на 2.10.2019г ответницата е подала молба за лишаване от
родителски права, по която молба е образувано гр.д.№ 56306/2019г. на СРС, 83- ти състав,
както и че на 16.7.2020г. между страните е подписано споразумение, по силата на което
ответницата – ищца в производството през 83- ти състав се е задължила да се откаже от
иска, като се сочи причина, че ищецът е заплатил дължимата й се издръжка до датата на
сключване на споразумението. Твърди се, че в о.с.з, проведено на 21.7.2020г., ответницата се
е отказала от иска. Сочи се, че по отношение дължимата към 21.7.2020г. страните са се
споразумели, че ищецът ще я изплаща чрез Г.В.Г. – съпруг на М. Г., считано от 7.5.2017г.,
като се твърди, че от 2020г., ищецът плаща дължимата издръжка чрез това лице. Сочи, че е
подписал декларация за пътуването на детето в чужбина, като М. е декларирала, че към
7.2020г. не претендира издръжка за детето.
1
Твърди се, че на 25.6.2024г. ищецът е разпитан като свидетел по дело за развод
между М. и Г.Г. гр.д.№ 53509/2024г. на СРС, 83- ти състав, като е посочил пред съда, че Г.Г. е
плащал издръжката за А. от името на С. Е., което не е оспорено.
След проведеното о.с.з., М. Г. поискала издаване на изпълнителен лист по гр.д.№
26498/2015г., издаден й на 1.7.2024г., на 22.7.2024г ищецът получил покана за доброволно
изпълнение по образуваното ИД № 1342/2024г. по описа на ДСИ при СРС, при посочен
размер на вземането 21800 лева главница и законна лихва 21132,37 лева.
Ищецът счита, че законната лихва е неправилно изчислена – същата следва да е от
1.6.2015г. до 1.7.2024г. в размер на 11007,73 лева.
Твърди се, че ищецът не дължи сумата,която е поканен да плати, за което на
26.7.2024г. е отправена изрична молба до ДСИ, с която е посочено, че размерът на законната
лихва е определен неправилно, като е поискано преизчисляването й.
Ищецът твърди, че всички задължения, предмет на изпълнителното дело, до
21.7.2020г. са били платени, поради което и ищцата е направила отказ от иска,
едновременно, налице е изявление от майката, че не претендира издръжка. Сочи, че е платил
същата. Прави се евентуално твърдение за изтекла погасителна давност, като ищецът е
конкретизирал претенцията си на главното заявено твърдение за сумата от : общо 20916,22
лева по изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 26498/2015г. от СРС, 91- ви състав за: сумата
от 12335,40 лева главница, съставляваща издръжка, сумата от 3209,23 лева законна лихва,
начислена върху всяка вноска за общ период от 1.6.2015г. до 21.7.2020г.; сумата 5371,49 лева
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за период от 22.7.2020г.
до 1.7.2024г., и евентуално заявеното основание за погасителна давност, за общата сума
17260,06 лева, от които 9800 лева издръжка за период 1.6.2015г- до 1.7.2019г., обезщетение
за забава върху всяка вноска от 200 лева, за същия период от 7460,06 лева.
Ответникът, в писмения си отговор, депозиран в срока по чл.131 ГПК, оспорва иска
като неоснователен, като сочи, че доколкото задължението за издръжка е лично, не е
възможно същото да се прехвърля на трето лице. Сочи се, че от представените доказателства
е видно, че ищецът е заплатил сумата 600 лева през 2017г., като се твърди, че ищецът не е
плащал друга издръжка. Оспорва се относимостта на твърденията за процесуално поведение
по друго дело, като се прави възражение да се представят и приемат доказателства,
приложени по други дела. Твърди се, че ответницата е състезател по синхронно плуване и
изявлението за оттегляне на даденото съгласие за пътуване, което е неотносимо към
настоящото производство, ще й попречи.
IІ. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, на две
основания- плащане и давност .
ІІІ. Безспорни факти.
С оглед твърденията на страните, съдът намира, че е безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото, че с решение, влязло в сила на 4.1.2016г. по гр.д.№ 26498/2015г. на
2
СРС, 91- ви състав, с което е утвърдено споразумение за прекратяване на брака на М. Й. Р.
ЕГН ********** и С. И. Е., ищецът Е. е осъден да заплаща на детето А. С. Е., ЕГН
**********, чрез майка му и законен представител, месечна издръжка в размер 200 лева,
считано от 1.6.2015г. до настъпване на причини, водещи до нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума; че на 1.7.2024г. по
това дело е издаден изпълнителен лист в полза на А. Е., че на 16.7.2024г. на ищеца е
изпратено съобщение за образуване на изпълнително дело № 20241110401342 по описа на
СИС при СРС, че по искова молба на М. Й. Г. ЕГН ********** за лишаване на С. Е. от
родителски права е образувано гр.д.№ 56306/2019г. на СРС, 83- ти състав, като съдът
съобщава на страните, че му е служебно известно, че на 22.7.2020г. по соченото дело, СРС е
постановил определение, с което, поради отказ от иска, производството е било прекратено,
както и че на съда е служебно известно, че гр.д.№ 53509/2023г. на СРС, 83- ти състав, е
образувано по иск за прекратяване на брака между М. Г. и Г.В.Г. с развод.
СРС намира, че е безспорно, като аритметично изчисление, че издръжката за период
от 1.6.2015г- до 1.7.2019г възлиза на 9800 лева и за период от 1.6.2015г. към
21.7.2020г.- 21800 лева главница.
ІV. Доказателствена тежест.
УКАЗВА на ищеца, че негова е доказателствената тежест по иска е да докаже
правният си интерес от предявяване на иска – че ответникът, като кредитор, е предприел
действия по събиране на вземането; твърдението си, че преди образуване на изпълнителното
дело е заплатил на ответницата дължимата й се издръжка.
УКАЗВА на ответника, че носи тежестта да докаже твърденията си, че за него, към
датата на образуване на изпълнителното дело, е налице вземане, в размер на исковата сума.
V. По доказателствените искания на страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от определението,
изрично да посочи за какви факти и обстоятелства прави искане за събиране на гласни
доказателства, като съобрази забраната по чл.164 ГПК, като УКАЗВА на ищеца, че при
неизпълнение на указанията, искането ще бъде оставено без уважение.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.192 ГПК, неучастващо по делото лице – ДСИ при
СРС, 1 отделение, 10 участък, по ИД № 20241110401342, в едноседмичен срок от получаване
на препис от писмото, да представи по делото удостоверение за задължението по соченото
изпълнително дело към датата 26.9.2024г., като СЪОБЩАВА на страните, че съдът служебно
събира това доказателство, предвид на обстоятелството, че следи за правния интерес по
делото.
СЪОБЩАВА на страните, че предвид характера на спора, въпреки разпоредбата на
чл.15 ЗЗакрД, с оглед защита интереса на ответницата, не се налага нейното изслушване,
3
нито изискване на социален доклад.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно – счетоводна експертиза, по задача: вещото лице
да изчисли обезщетението за забава в размер на законната лихва, дължима към 1.7.2024г. ,
като изчисли същата по два начина: върху сумата 200 лева – месечна издръжка за период от
1.6.2015г. до 16.7.2024г.; и върху общата сума за месечна издръжка;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на задачите по начина, по
който са поставени – размерът на главницата е безспорен, а задачите да се посочи погасена
по давност сума, са правни въпроси, по начина, поставен от съда, при евентуална
основателност на иска по второто основание, размерът е изчислим от съда, на основание
чл.162 ГПК.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р.Р.С., който да се уведоми да работи по поставената
задача, като УКАЗВА на вещото лице, заедно с депозирането на експертизата да представи
по делото и справка за определяне на възнаграждението му.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.1.2025 г. от
11,0ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4