ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 101
гр. Монтана, 27.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500396 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248,ал. 1 от ГПК.
По делото е постановено на 31.01.2023г. определение за прекратяване на
производството, поради липса на правен интерес от разглеждане подадената жалба.
С определението в тежест на взискателя по изпълнението К.Т. ЕООД е възложено за
плащане на основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на жалбоподателя в размер на 720 лева .
С молба , подадена в срока за обжалване определението К. Т. ЕООД е поискало от
съда да изменени определението в частта за разноските като отмени осъждането му да
заплати разноски и осъди жалбоподателя да заплати на дружеството направените по делото
разноски в размер на 600 лева платено адвокатско възнаграждение . Изложени са доводи за
липса на основания за присъждане възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 ЗА, поради това, че
жалбоподателя Л. Д. не е ползвала адвокатски услуги за подаване на жалбата, тъй като я е
подписала лично, а пълномощникът й А. Д. е подал само бланкетна молба за гледане на
делото в негово отсъствие и то след като обжалваните действия са били отменени , не се е
явил и в проведеното съдебно заседание. В сключения договор не е посочено на кое от
основанията по чл. 38,ал.1 се позовават страните, като липсват доказателства за връзката
между тях. Навежда и довод, че Л. Д. е адвокат, поради което и е разполагала с
необходимите познания да подаде жалба, като документираното процесуално
представителство е направено единствено с цел утежняване положението на насрещната
страна.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна , като в срок е дадено становище
за неоснователност на молбата.
Съдът намира молбата за изменение на постановеното по делото определение в частта
1
за разноските за допустима за разглеждане по реда на чл. 248,ал. 1 от ГПК като подадена в
срока за обжалване на определението.
Искането за изменението на определението в частта за разноските съдът приема за
неоснователно.
По делото е приложен договор за възлагане на правни услуги , сключен на
28.09.2022г. , с който Л. Д. е възложил на адвокат А. Д. следните услуги: жалба против
действия на ДСИ по изп.дело № 1-106/2022г. с конкретизиране вида на действията,
включително и запита пред МОС, като е посочено, че възнаграждението е при условията на
чл. 38,ал.1,т.3 ЗА, според която разпоредба адвокатът може да осъществява безплатно
адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки, или на друг юрист, съответно посочено
е конкретно основание, предвидено в ЗА, при наличие на което може да се осъществява
безплатно адвокатска защита . За присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38,ал.2 ЗА е достатъчно е в договора за правна помощ да е посочено, че се оказва
безплатна правна помощ на някое от основания по чл. 38,ал.1 ЗА без да е необходимо
страната да установява и доказва това основание. Обстоятелството, че Л. Д. е адвокат не
ограничава правото й да ползва и адвокатска помощ по дело, в което има качеството на
страна, като изрично разпоредбата на чл. 38,ал.1,т.3 ЗА допуска адвокатска защита в полза
на друг юрист. Право на страната е в хода на образуваното съдебно производство да
ангажира представителство чрез упълномощаване на адвокат, от което право
жалбоподателят Л. Д. се е възползвала, като пълномощникът й адвокат Д. е осъществил
действия в нейна защита чрез подаване по делото молба и защита , за което му се дължи на
основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в минималния съгласно чл. 10,ал.5 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения от 600 лева.
Всички наведени в молбата на К.Т. ЕООД доводи относно дължимостта на
претендираното от пълномощника на жалбоподателя адвокатско възнаграждение са
обсъдени от съда при постановяване определението от 31.01.2023г. , нови такива с
подадената по реда на чл. 248 ГПК молба не са наведени, поради което и съдът приема, че
не са налице основания за изменение постановеното по делото определение в частта за
разноските. Относно извода на съда, че разноските следва да се възложат на взискателя по
изпълнението К.Т. ЕООД, поведението на който е причина за подаване на жалбата чрез
искане за налагане на възбрана и предприемане на принудителни действия по отношение
процесния имот, което искане е оттеглил пред съдебния изпълнител едва в хода на
съдебното производство, доводи в молбата по чл. 248 ГПК не са наведени.
При тези мотиви, Окръжен съд- Монтана
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от К.Т. ЕООД , ЕИК *молба по реда чл.
248,ал. 1 от ГПК за изменение на постановеното по в.гр.д. № 396/2022г. определение № 50
от 31.01.2023г. в частта за разноските .
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд
София в едноседмичен срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3