№ 103
гр. Разград, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина П. Д.а
Членове:Атанас Д. Х.
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря М. В. Н.
и прокурора Ем. Й. Енч.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223300600077 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ-ПОДСЪДИМ Д. Д. СТ. се явява защитник адвокат М..
ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ–ПОДСЪДИМ АХМ. ХЮС. Х. се явява адвокат Д.Б..
ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ-ПОДСЪДИМ М. ИС. М. се явява адвокат А.Т..
ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ-ПОДСЪДИМ АС. Л. К. се явява адвокат Т..
ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ-ПОДСЪДИМ Н. С. С. се явява адвокат Е..
ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ-ПОДСЪДИМ Р. Н. АС. се явява адвокат Т..
ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ-ПОДСЪДИМ Н. АФ. Р. се явява адвокат В..
ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ-ПОДСЪДИМ Р. Р. Р. се явява адвокат А.М..
ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ-ПОДСЪДИМ Т.Т.ов Н. се явява адвокат Г..
ЗА РзОП се явява Заместник окръжен прокурор Е..
ЗА ГРАЖДАНСКИТЕ ИЩЦИ се явява адвокат И..
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА от докладчика, съдия Драганов:
Подсъдимият Д. Д. СТ. е нередовно призован за днешно съдебно заседание. На
същият още на първоинстанционното разглеждане на делото поради неявяването му е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“, не е издирен и до настоящия момент.
Извършените и от този съд опити да бъде призован не са дали резултати и формално той е
нередовно призован за днешно съдебно заседание.
1
Подсъдимият Н. АФ. Р. е редовно призован, явява се лично.
Подсъдимият Р. Р. Р., редовно призован чрез своя баща, като от справката, изискана
за задгранични пътувания е видно, че на 16.01.2022 г. е напуснал България през аеропорт
Варна.
Подсъдимият Р. Н. АС. е нередовно призован. Последното му регистрирано влизане в
границите на републиката е през 2021 г. За същият производството пред
първоинстанционния съд е протекло задочно.
Подсъдимият АХМ. ХЮС. Х. е редовно призован. Последното му регистрирано
излизане от територията на страната е от 16.02.2022 г. през ГКПП „Дунав мост“.
Подсъдимият Т.Т.ов Н. се явява лично.
Подсъдимият АС. Л. К. е редовно призован и не се явява. Същият има влизане на
09.04.2022 г. на територията на РБългария.
Подсъдимият М. ИС. М. е редовно призован. Същият има излизане на 30.03.2022 г. от
територията на страната.
Подсъдимият Н. С. С. за днешно съдебно заседание е редовно призован чрез неговата
леля. След 25.12.2021 г. той няма регистрирания излизания от РБългария.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото, тъй като са налице предпоставките за
това. Въпреки обстоятелството, че подсъдимият Д. Д. СТ. е с обвинение в условията на опА.
рецидив, чието наказание задължава неговото присъствие, считам, че спрямо него са налице
предпоставките на чл. 262, ал. 3, т. 1 и производството може да се започне и без него.
Същият е неуставен на адреса си.
АДВ. И.: Да се даде ход. Не са налице пречки.
АДВ. М.: Предоставяме на съда.
АДВ. В.: Предоставям на съда.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ-ПОДСЪДИМ Н.Р.: Както реши съда.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Предоставям на съда.
АДВ. Б.: Също предоставям на съда.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ПОДСЪДИМ Т.Н.: Предоставям на съда
АДВ. Т.: Предоставям на съда.
АДВ. Е.: Във връзка с нередовното призоваване на Д.С., предоставям на съда, но
считам, че делото не може да бъде гледано от този състав на съда и съображенията ми са
следните. ВНЧД № 149/2018 г. е било разгледано от състав съдиите Стоев, Д.а и Нейчева,
като по това дело с определението си въззивният съд отменя определението, постановено в
съдебно заседание по НОХД № 814/2018г. РзРС прекратява делото и го връща на РзРП за
отстраняване на съществени процесуални нарушения. В мотивите си към това определение
съставът на съда приема, че са основателни възраженията на защитата за незаконен състав
2
на Районен съд, провел разпоредително съдебно заседание по делото. Това е и основанието,
на което съдия Стоев си прави отвод по това дело. Докладчик по същото дело е съдия Д.а.
На второ място по ВЧНД № 150/2019 г. РзОС се е занимавал с жалбата на Н.Р. и Д.С. против
изменението на тяхната мярка на основание чл. 309, ал. 2 от НПК от РзРС при
постановяване на присъдата. В състава на този съд по това дело е участвал съдията Х.. Ето
защо аз считам, че са налице основанията по чл. 29, ал. 2 по отношение на съдия Д.а и съдия
Х.. Считам, че е налице предубеденост на състава. Районен съд, постановявайки
осъдителната присъда е изменил мярката в „задържане под стража“. Въззивният съд,
заминавайки се с това дело е взел отношение изцяло по обвинението и е приел, че присъдата
е основателна, законосъобразна и законосъобразно е и изменението на мярката. По ВЧНД №
415/2018 г., което е отново по жалба против разпореждането на РзРС по вече новия
обвинителен акт от прокуратурата в този състав Вие също участвате, съдия Д.а, макар че
вече решението на съда е коренно противоположно на предходното.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не са налице предпоставките, визирани от адвокат Е. с по
чл. 29, ал. 2 поради обстоятелството, че не може да се счита настоящия за предубеден, тъй
като цитираните производства не касаят последващо такова, което се е развило с постановен
съдебен акт.
АДВ. И.: Аз също считам, че не са налице основанията, изложени от защитника Е. и
че не е налице предубеденост.
АДВ. В.: Считам възражението на колегата за съвсем основателно.
АДВ. И.: Към този момент няма ненавършили непълнолетие подсъдими.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ, за да се произнесе по направеното
искане и заседанието ще продължи в 10:00 ч.
ЗАСЕДАНИЕТО ПРОДЪЛЖАВА в 10:03 ч. с участието на подсъдимите, които се
явяват лично, служебните защитници, прокурора и повереника на гражданските ищци.
СЪДЪТ, като обсъди искането за отвод, направено от адвокат Е., защитник на
подсъдимия Н.С., НАМИРА същото за неоснователно. Вярно е, че съдия Д.а,
председателстваща съдебния състав е участвала в разглеждането на дело № 149/2018 г. и №
415/2018 г., но в нито едно от делата съдебният състав не е взел отношение по същество на
повдигнатото спрямо всички подсъдими обвинения. В нито едно от делата съдът не е взел
отношение по същество. При разглеждането на ВНЧД № 149/2018 г. съдът е казал
единствено, че внесеният от Районна прокуратура обвинителен акт не е бил конкретизиран
по отношение деятелността на всеки от обвиняемите, без отново да посочва каквото да било
обвинение конкретно да бъде вменено на който да е от подсъдимите, сега изправени пред
съда. По отношение на съдия Х., СЪДЪТ също НАМИРА, че не са налице основанията за
отвод по отношение настоящото ВНОХД № 77/2022 г. Поради изложените съображения
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
3
ОТХВЪРЛЯ искането за отвод на двамата членове на съдебния състав.
АДВ. М.: Аз ще се присъединя към жалбата. Окръжен съд е длъжен да се произнесе в
цялост. Считам, че дори да няма жалба от нас, вие ще се произнесете по същество, поради
което се присъединявам към подадените жалби.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ-ПОДСЪДИМ Т.Н.: Присъединявам се към жалбата.
АДВ. Г.: Също се присъединявам към жалбата.
СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА от съдията-докладчик, съдия Драганов:
С Присъда № 30/19.11.2021 г., постановена по НОХД № 927/2019 г. по описа на
Районен съд – Разград, подсъдимите АХМ. ХЮС. Х., Р. Р. Р., Р. Н. АС., Д. Д. СТ., Н. С. С.,
АС. Л. К., Т. Т. Н., Н. АФ. Р. и М. ИС. М. са признати за виновни в това, че на 05.07.2016 г.
в с. Стражец, обл. Разград, в съучастие като съизвършители помежду си и с други,
неустановени в хода на разследването по делото лица, са извършили непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
по своето съдържание деянието се отличава с изключителна дързост – престъпление по чл.
325, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК
За извършеното престъпление на подсъдимите АХМ. ХЮС. Х., Р. Р. Р. и Р. Н. АС. са
наложени наказания от осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на които на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години. На непълнолетните към
момента на извършване на деянието подсъдими Н. С. С., АС. Л. К., Т. Т. Н. и М. ИС. М. на
основание чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК са наложени наказания от пет месеца лишаване от
свобода, изпълнението на които на основание чл. 69, ал. 1 от НК са отложени за срок от една
година. На подсъдимия Д. Д. СТ., за когото деянието се явява извършено при условията на
опА. рецидив по чл. 325, ал. 4 от НК (стар - изм. бр. 95 от 2016 г.) е наложено наказание една
година и пет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.
На подсъдимия Н. АФ. Р. е наложено наказание една година лишаване от свобода при
първоначален строг режим на изтърпяване, като на основание чл. 68, ал. 1 от НК е
приведено в изпълнение определеното по ВЧНД № 290/2012 г. по описа на Окръжен съд –
Разград общо наказание две години лишаване от свобода, при първоначален общ режим.
С присъдата на основание чл. 59 от НК е приспаднато времето, през което
подсъдимите Д. Д. СТ. и Н. АФ. Р. са били с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Всички подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на всеки от гражданските ищци
Искр. Хр. Искр. и Т. Хр. искр. сумите от по 4500 лева, представляващи обезщетение за
причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от 05.07.2016 г., като гражданските искове са отхвърлени като неоснователни до пълния им
размер от по 5000 лева.
Подсъдимите са осъдени да заплатят по сметка на ОДМВР – Разград сумата от
4
1235.24 лева, разноски от досъдебното производство, и по сметка на Районен съд – Разград
деловодни разноски от 790 лева и държавна такса върху уважения размер на гражданските
искове от 360 лева.
Против присъдата са постъпили въззивни жалби както следва:
- от адв. А.М., служебен защитник на подсъдимия Д. Д. СТ.;
- от адв. А.Т. – Й., служебен защитник на подсъдимия М. ИС. М.;
- от адв. Р.В., упълномощен защитник на подсъдимия Н. АФ. Р.;
- от адв. Д.Б., служебен защитник на подсъдимия АХМ. ХЮС. Х.;
- от адв. М.Т., служебен защитник на подсъдимите Р. Н. АС. и АС. Л. К.;
- от адв. М.Е., служебен защитник на подсъдимия Н. С. С..
В жалбата на адв. А.М., служебен защитник на подсъдимия Д. Д. СТ., присъдата се
атакува като неправилна, тъй като според защитника деянието на подсъдимия не е доказано
по изискуемия от закона несъмнен начин. Отделно от това при определяне на наказанието
на подсъдимия съдът не съобразил изминалия продължителен период от време от
осъществяване на престъпното деяние до постановяване на присъдата, поради което
наложеното наказание се явявало явно несправедливо. В жалбата се изтъкват и възражения
за недопустимост на предявените граждански искове. С жалбата се прави искане въззивния
съд да отмени присъдата, като признае за невиновен и оправдаеподсъдимия С. по
повдигнатото обвинение, като на това основание отхвърли и предявените граждански
искове. Алтернативно се иска изменение на присъдата с намаляване размера на наложеното
наказание към законоустановения минимум или под него с приложението на чл. 55 от НК.
С жалбата на адв. А.Т. – Й., служебен защитник на подсъдимия М. ИС. М., се
навеждат оплаквания, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния
закон, а наложеното наказание несправедливо. С жалбата се прави искане въззивния съд да
отмени присъдата, като върне делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд или постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия М. за
невиновен.
В жалбата на адв. Р.В., упълномощен защитник на подсъдимия Н. АФ. Р., присъдата
се атакува като постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
процесуални нарушения и с наложено явно несправедливо наказание. С жалбата се прави
искане въззивния съд да отмени присъдата и постанови нова, с която да признае за
невиновен подсъдимия Р., алтернативно да приложи закон за по – леко наказуемо
престъпление, като приложи и разпоредбата на чл. 55 от НК. В гражданско осъдителната
част се иска отмяна на присъдата с отхвърляне на гражданските искове, алтернативно
намаляването им по размер.
В жалбата на адв. Д.Б., служебен защитник на подсъдимия АХМ. ХЮС. Х., се
навеждат доводи, че присъдата е постановена при неизяснена и недоказана фактическа
обстановка, поради което е неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на
5
закона. Искането е присъдата да бъде отменена с признаването на подсъдимия Х. за
невиновен, алтернативно за изменението й с налагане на по – леко по вид и размер
наказание.
Служебният защитник на подсъдимите Р. Н. АС. и АС. Л. К. - от адв. М.Т., атакува
присъдата с доводи за нарушения в оценъчната дейност на съда по събиране и проверка на
доказателствата, довели до необоснованост на правните изводи на съда. Присъдата се счита
и за несправедлива относно размера на наложените на двамата подсъдими наказания.
В жалбата на адв. М.Е., служебен защитник на подсъдимия Н. С. С. присъдата се
атакува като незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на процесуалните правила, като се иска отмяната й с признаването
на подсъдимия С. за невиновен по повдигнатото обвинение и отхвърляне на предявените
граждански искове.
С жалбите не са направени доказателствени искания.
Допълнителни съображения към жалбите не са депозирани до момента на
постановяване на определението на съда.
Препис от жалбите са връчени на Районна прокуратура – Разград, гражданските
ищци Искр. Хр. Искр. и Т. Хр. искр., чрез повереника им адв. И.И., и на всички подсъдими
чрез защитниците им, като не са подадени възражения по чл. 322 НПК.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на
предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите
по чл. 327 НПК и установи:
Жалбите са подадени против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по
чл. 319 НПК и от лица, които имат право да атакуват присъдата, съгласно чл. 318, ал. 6 от
НПК. Настоящият състав на Окръжен съд - Разград, като се запозна с материалите по делото
констатира, че пред първоинстанционния съд производството по отношение на подсъдимите
АС. Л. К., Р. Н. АС. и Н. С. С. е протекло изцяло в условията на задочност в хипотезата на
чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК с участието на назначените им от съда служебни
защитници. Останалите подсъдими също не са участвали в повечето заседание по делото,
включително и в такива, за които са били редовно призовани, като на съдебното следствие
единствено подсъдимият Н.Р. е дал кратки обяснения, а подсъдимите Д.С. и Т.Н. са отказали
да дават обяснения.
Повдигнатите обвинения спрямо всички подсъдими, с изключение на подсъдимия Д.
Д. СТ., не са тежки по смисъла на закона и по аргумент от чл. 269, ал. 1 от НПК участието
им не е задължително.
Съдът е разпоредил да се направи опит да бъдат призовани по всички възможни
начини, като се изискват справки от ОД на МВР както за задгранични пътувания, така за
изпълнение на мярката задържане под стража спрямо Д.С., като същата не е изпълнена.
За изясняване на обстоятелствата по делото не е необходим разпит на подсъдимите
по чл. 327, ал. 2 НПК, но подсъдимите могат да дават обяснения във всяко положение на
6
делото. Не се налага разпит на свидетели и вещи лица при условията на чл. 327, ал. 3 НПК.
Доказателствената наличност е достатъчна, поради което не е необходимо събиране
на допълнителни доказателства.
На 11.05.2022г. е постъпило допълнителни писмено изложение от адвокат В.,
защитник на подсъдимия Н.Р..
В постъпилото допълнително писмено изложение се акцентира върху процесуални
нарушения, изразяващи се във формални мотиви на първоинстанционния съд към
присъдата, приравняващи се на липса на мотиви. Претендира се за нарушение на
материалния закон, на погрешни правни изводи на съда за правната квалификация на
деянието, като се счита, че деянието може да се квалифицира като административно
нарушение по УБДХ. Като трети момент се акцентира върху явна несправедливост на
наложеното наказание на подзащитния, като според защитника при определяне на
наказанието не е съобразена обществената опасност на деянието и дееца, независимо от
предходните му осъждания. Първоинстанционният съд не е съобразил процесуалното
поведение на подсъдимия Р. – явявал се е практически единствено той на множеството
съдебни заседания, както, че единствено той е възстановил на пострадалите обезщетение от
1000 лв. Тези се сочат като смекчаващи вината обстоятелства. Отново с допълнителното
изложение се иска да се отмени на първо място присъдата и да се върне на ново разглеждане
делото, поради изключителни съществени процесуални нарушения, да се оправдае
подзащитния Н.Р., поради недоказаност на обвинението или алтернативно да се
квалифицира същото като административно нарушение по УБДХ. На трето място се иска да
се измени присъдата, като с промени правната квалификация на основание ал. 1 на чл. 325
от НК и на четвърто място се иска да се приложи разпоредбата на чл. 55 НК, като бъде
определено наказание пробация, дори за по-продължителен срок, който да съответства на
обществената опасност на деянието и на дееца.
АДВ. М.: Поддържам жалбата. Нямаме искания по доказателствата.
АДВ. В.: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ПОДСЪДИМ Н.Р.: Поддържам жалбата. Нямам
доказателствени искания.
АДВ. М.: Поддържам жалбите на колегите. Нямам доказателствени искания.
АДВ. Т.: Поддържам жалбата за двамата подсъдими. Нямам доказателствени
искания.
АДВ. Б.: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ПОДСЪДИМ Т.Н.: Поддържам жалбата.
АДВ. Г.: Поддържам жалбите на колегите. Нямам доказателствени искания.
АДВ. Т.: Поддържаме жалбата както сме я предявили. Нямаме искания по
доказателствата.
АДВ. Е.: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.
7
ПРОКУРОРЪТ: Считам жалбите за неоснователни. Нямаме искания по
доказателствата.
АДВ. И.: Запозната съм с жалбите. Считам същите за неоснователни. Нямам искания
по доказателствата.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ПОДСЪДИМ Н.Р.: Не желая да давам обяснения.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ПОДСЪДИМ Т.Н.: Не желая да давам обяснения.
Предвид липсата на искания по доказателствата, депозирани в днешно съдебно
заседание от страните, както и съдът вече е констатирал и декларирал в определението си по
чл. 327, СЧИТА ДЕЛОТО ЗА ИЗЯСНЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА,
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. М.: От името на моя подзащитен, на когото съм назначен за служебен
защитник, заявявам, че поддържам така подадената жалба против присъдата на РзРС и
поддържам съображенията изложено, които съм изложил в нея. Той е осъден на една година
и пет месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при строг първоначален
режим за извършване на престъпното деяние хулиганство в условията на опА. рецидив по
реда на чл. 325, ал. 4 във вр. с ал. 2 и ал. 1, като съдът на основание чл. 59 приспадна и
размера на така определеното наказание за времето, през което е бил задържан. Осъден е
също така да заплати солидарно на двете пострадали лица сумата 4500 лв., ведно със
законната лихва до окончателното изплащане, както и разноски за досъдебната и съдебната
фаза. Считаме присъдата за неправилна. Престъпното деяние не бе доказано безспорно и
несъмнено от обективна и субективна страна. Предявеното му обвинение остана недоказано,
изводите са презумптивни и се базират изцяло на фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт и изложена от представителя на държавното обвинение. Безспорно
събраха се много противоречиви доказателства, като за да признае подзащитния ми за
виновен, съдът е риел показанията на двете пострадали лица и свидетелката Ругизан Р.. От
друга страна не е съобразил показанията на свидетелката Ю., която установи, че той е бил
там, носел е сопа, но не е ударил никого от пострадалите. Тази свидетелка му била заявила:
„Чоджум, недей да удряш“ и казва, че той не е ударил никого. Т.е. не е нанасял на никого
телесна повреда, само е присъствал на местопрестъплението и явно то е било извършено от
други лица, но не и той. Не е доказано, не е конкретизирано и първоначално липсва в
обвинителния акт тази конкретика, съгласно изискванията на закона, а така също
константната практика на ВКС, така също на някогашния ВС в постановление на пленума
на ВС, което е задължително от 1974 г. мисля, че беше № 2/1974 г., който дух и съдържание
е инкорпориран в тълкувателната практика в много ТР, съвременни и актуални вече на ВКС.
Какво имам предвид. Когато се касае за съучастие, съдът е длъжен да отграничи конкретно
извършената дейност от всеки от съучастниците, както да обоснове неговия принос. Нещо,
което в общата престъпна деятелност, това не бе установено по безспорен и несъмнен
начин. По тази причина ние сме помолили да бъде постановен спрямо него оправдателен
8
съдебен акт. Като втора алтернатива, ние сме длъжни да дадем и такава, ако вие приемете
тезата на обвинението и правилността на мотивите на РзРС, то ще ви помоля с оглед както
вече съм и писал тука, дългия период изминало време. Най-тежко е наказанието, когато е
късно наложено да се изтърпи. Считам, че няма пречка, дори да е бил многократно осъден,
13 осъждания имаше, но в условията на опА. рецидив, считам, че няма пречка за това, което
конкретно ако приемете, че е извършено нещо, да му се наложи наказание на законния
минимум от една година лишаване от свобода, даже ще помоля да се помисли, считам, че
може да приложите чл. 55 и да наложите наказание под минимума, предвиден в
разпоредбите на ал. 4, чл. 325, пр. 2 от НК. По отношение гражданските искове, моля да ги
отхвърлите като неоснователни и недоказани. Не бе установена безспорна причинната
връзка между извършено деяние от моя подзащитен и настъпилия краен престъпен резултат
- увреждането на пострадалите лица. Считам, че не бе доказано конкретно по отношение
моя доверител, напротив, Ю. казва, че той не е ударил никого, няма каузален принос в
повредата на пострадалите лица и моля поради недоказаност на причинната връзка, да
отхвърлите гражданския иск като неоснователен и недоказан. В този смисъл моля за вашия
съдебен акт.
АДВ. Т.: Както сме изложили в жалбата, недоволни сме от постановената присъда и
както сме твърдели от началото след първото съдебно заседание на първоинстанционния
съд, гръбнакът на наказателния процес, обвинителният акт, е неконкретизиран по
отношение на всеки подсъдим, а аз като защитник на подсъдимия М. изразявам становище,
че по отношение на него са налице редица специфики, които касаят цялото дело, а именно
изложените съображения, които сме направили в жалбата си след изготвяне на мотивите и
ще изложа накратко към момента. Подсъдимият М. е първият, един от първите, които в
началото на инцидента е на мястото на извършване на самото събитие. Безспорно са
изложени редица доказателства, ням да ги изброявам конкретно, които съдът е взел предвид
с изготвяне на актове за установяване на нарушения за т.нар. „дрифтове“, от там започва
случката, в която както казах участва М.. От първоинстанционния съд при това разглеждане,
второто вече на делото, макар и да е посочил в мотивите и е изложил някакви твърдения,
които е възприел непосредствено доказателства, а имено свидетеля П. А., от актовете за
установяване на нарушения от полицейските служители е видно, че безспорно М. е бил в
една от колите, които са правели дрифтове. В мотивите обаче има редица разминавания и
различия, касаещи именно този момент - как започва цялата случка. Макар и съдът да е
приел и по делото е приета като доказателство СМЕ, която е цитирана на л. 9 в мотивите,
изготвена по отношение на подсъдимия М., тя касае лека телесна повреда. В същата се
отчита инцидент. Тълкуването на тази експертиза, както на гласните доказателства на
свидетеля П. А., който не е взел участие, но е бил от първите там, не е пълно, което
приравнява на липса на мотиви по отношение подзащитния ми. Веднъж съдът възприема
първоначалната случка, че М. е бил до шофьорското място в автомобила, който е спрял, но
не и автомобилът, който е правел дрифтове. След първата среща с пострадалия Т., той е
първият който отправяйки удар през отвореното стъкло на автомобила, нанасяйки го в
областта на лицето на подсъдимия М.. Неслучайно, няма да цитирам цялата експертиза, това
9
се възприема от вещото лице, че тялото е намерило опора с десен лакът, след това това е
било ръката извън колата. Започва т.нар. „инцидент“ с провокативното поведение и това е
именно началото. Тези момчета, които са били в този автомобил, където е бил М., не са били
тези, които са участвали в дрифтовете. При започване самата саморазправа – размяна на
реплики, наблюдаваме следващото противоречие, опитвайки се да за защити, на л. 6 от
мотивите, Т.и. успял да удари и повали на земята М.. При условие, че има доказателства как
И. отива до автомобила да търси саморазправа и отправя реплики, не става ясно защо съдът
е възприел именно това негово действие преиначен, за да вмени по някакъв начин вина на
подсъдимия М.. Всички рези разминавания в мотивите, които четем по отношение на моя
подзащитен, исках да посоча малко в по-голяма конкретика, за да стане ясно именно от къде
и по какъв начин настъпва цялата ситуация. Към момента на деянието моят подзащитен е
бил непълнолетен. Именно пълнолетния пострадал И. е този, който е трябвало да намери
друг начин да установи дали това са момчетата, правещи дрифтове, а не да създава с
поведението си последващите ситуации, като отново в мотивите си съдът не е разграничили
всички тези хора и дори се сочи в показанията на някои свидетелите, че са били 30-40. Не е
установено кои са били от самото начало на инцидента, а да не говорим за неизвестните
извършители, каква е тяхната роля, което четем между другото и в обвинителния акт, кой
какви удари е нанасял и по какъв начин е престъпната деятелност вменена на всеки от
подсъдимите. Затова считаме, че неизследвайки тези момент и липсата на конкретика и
мотиви, не става ясно в първоинстанционната присъда как съдът е стигнал до извода да
постанови осъдителна такава, като не претендирам да съм съвсем точна, но по отношение
тогавашния непълнолетен наказанията не се разграничават дори по никакъв начин с
индивидуализация, а са посочени еднакви такива. Най-малкото като откроявам подсъдимия
М., на който аз съм служебен защитник можеше да се разгледа в друг аспект, а именно има
ли волята в това, бил ли е той пострадал при първоначалните действия на И. и след това и
какъв е точно механизмът, с който той е причинил някакви увреждания и е участвал в
инцидента, за да бъде осъден с настоящата присъда. Поддържаме исканията, изложени
алтернативно в нашата жалба, като считаме, че не са налице основания да носи осъдителна
присъда именно подсъдимият М.. По отношение гражданските искове, които са уважени,
също ще молим да бъдат отхвърлени като такива. Считаме, че съдът в този си състав би
постановил една справедлива присъда като цяло, тъй като е изминал такъв дълг период
време, с непрецизиран обвинителен акт, знаем предисторията на тези дела, да се държи
обвинение в продължение на почти седем години. Считам, че следва да бъдат всички
оправдани.
АДВ. В.: Поддържам жалбата на подзащитния ми против присъдата на
първоинстанционния съд. Поддържам изложените доводи за неправилност на присъдата,
поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост, нарушение на
материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Пред
първоинстанционния съд сме извели подробни съображения в тази насока, което за
съжаление първоинстанционният съд не е обсъдил изобщо нито от фактическа, нито от
правна страна. Липсата на отговор на тия възражения пред първоинстанционния съд само по
10
себе си е съществено процесуално нарушение, което само по себе си е основание за отмяна
на тази присъда и връщане за ново разглеждане. Защо твърдим, че мотивите на съда са
формални. Независимо че продължава това наказателно производство шест години,
безкритично е възприета фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, която като щампа, схема, в продължение на шест години се натяква на
съдебната инстанция. Тая фактическа обстановка е необоснована, не се подкрепя от каквито
да е доказателства по делото. Считам, че мотивите са формални, което по същество сочи на
липса на мотиви и е основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Какво е
безспорно установено по делото, каква е истината. Аз твърдя, както сме изложили, че
обвинението се гради на истини, полуистини и откровени неистини. Безспорен факт е, че
предпоставка за извършените в последствие действия от подсъдимите и множество 20-30-40
или 50 неустановени лица, е извършените неправомерно т.нар. „дрифтове“ по улиците на с.
Стражец. Няма нито едно доказателство по делото и дали тия лица, участвали в тия
дрифтове са установени. Аз твърдя, че са установени, но отново повтарям, моят подзащитен
не е участвал. Дрифтовете са били първоначалния мотив и в последствие ескалиралата
фактическа обстановка и нанесените увреждания на пострадалите. Абсурдни са твърденията
обаче на прокуратурата, която безкритично е възприета от първоинстанционния съд, че
съвсем безпричинно по повод проявена гражданска съвест, по повод забележка ей така
безпричинно се събрали множество хора, близки на лицата, които извършили дрифтовете и
са им нанесели побой. Липсва анализ на всички други доказателства, освен тия, които
избирателно са приети от първоинстанционния съд, касаещи поведението на пострадалия.
Безспорно първопричина за възникването на инцидента е извършването на такива дрифтове,
неправомерно управление на МПС, но с оглед липса на хулигански мотив, като съществен
определящ признак от гледна точка субективната страна по чл. 325 от НК, престъплението
трябва да се обсъди и поведението на т.нар. „пострадали“. Безспорно е, че те са направили
забележка на тия лица, в следствие нетрезвото си състояние, някакви забележки, които в
последствие ескалират и е проявена агресия по отношение на подсъдимия М.М.. Интересно
е защо в продължение на няколко години не се анализират показанията на полицейските
служители, които са обективни и безпристрастни. По делото е установено, изрично се
посочва на кои страници, че е извършена предварителна проверка. Мястото е посетено още
същата вечер по сигнал на съответните установени лица. Двамата полицейски служители са
посетили лично непосредствено след извършване на инцидента дома на т. нар.
„пострадали“. Какво са установили – те са празнували, не са направили оплаквания,
отказали са съдействие, отказали са медицинска помощ и тия обстоятелства по силата на
служебните задължения са отразени в докладни записки, които тия полицейски служители
са изготвили и са представили поделото. Какво пише в тия докладни записки. Че са били в
нетрезво състояние, че нямат видими увреждания и че са отказали съдействие. Защо след
като са ги пребили, след като 20-30 човека са ги били, пребили, псували, са отказали по-
нататъшни действия. Защото същите те са били гузни, защото ако бъде извършена проверка,
те ще бъдат освидетелствани по силата на служебните задължения. Те са били пияни.
Именно поради това те са отказали съдействие. Още същата вечер са посетени лично в дома
11
си. В тоя смисъл поставям въпроса доколко при положение, че те са проявили агресия, а
това са непълнолетни деца, няма да водя чисто психологически анализ, ами те са им казали:
„Бият децата“ и цялата тумба се струпали за да защитят децата. Те са отишли с целта да
оказват съдействие, да спасят, знаете как се разнася мълвите: „Бият децата“ и всичко се
струпва там да търсят възмездие. Моля да прецените доколко е налице хулигански мотив.
Пострадалите са допринесли съществено за нанесения процесния побой. На второ място
моля да анализирате доколко тия показания са обективни и съответстват на другите
обективни доказателства по делото. Те твърдят, че са пребити, влачени от 20-30 човека. Как
точно тия девет човека само те са извършители. Че са били с бухалки, пръти, влачели са,
удряли, ритали. Има СМЕ, които сочат какви са уврежданията и аз считам, че обществената
опасност е изключително преекспонирана и завишена. Отделен е въпросът, че цялата рода се
събрала, на другия ден по Фейсбук установявали кои са участвали. Пострадалите са
заинтересовани, показанията им са небезпристрастни, а на базата на тях се гради целия
обвинителен акт и фактическата обстановка в тези показания е възприета безкритично от
първоинстанционния съд. В заключение отново твърдя, че тая присъда изцяло е
необоснована, мотивите са формални, поради което следва да бъде отменена и върната за
ново разглеждане. Аз акцентирам в конкретната проява на всеки от подсъдимите в
изпълнителното деяние. Всичките биели, удряли, псували, заплашвали. Това обективно е
невъзможно това нещо. Следва да бъде индивидуализиран приносът на всеки един от
подсъдимите в извършване. Единият псувал, другия удрял, третия ритал, не може всичките
да ритат, да удрят с метални пръти, това са абсурдни обстоятелства. Това соча с оглед
преекспониране на обществената опасност. Касае се за един битов инцидент, който в
последствие с времето е ескалирал. В тоя смисъл аз твърдя, че квалификацията е неправилна
и очевидно, че се касае за хулигански действия, които следва бъдат квалифицирани по
УБДХ. Между другото още същия ден, посочено и от кмета, е извършена проверка от
полицейските служители. Извършителите са били установени. Още на следващия ден е
образувано дело за дребно хулиганство, което е влязло в съда, а именно ЧНД № 592/2016 г.
т.е. полицейските служители са установили още на следващия ден кои са извършителите на
хулиганските действия и преписката е приложена на с. 69. В последствие на базата на тия
показания се извършва четири месеца проверка. Едва месец ноември е образувано
наказателното производство. Отново повтарям, тая щампа от самото образуване тия девет
човека, за които се твърди, че са били в двамата автомобила се поддържа обвинение,
независимо от доказателствата, които се събират шест години по настоящото производство.
Относно явната несправедливост. При разглеждане на делото от предходния състава, чиято
присъда се обжалва, наложеното наказание беше определено на една година лишаване от
свобода. Аз считам, че са налице множество смекчаващи вината обстоятелства, които сочат
за предпоставки за приложението на чл. 55 от НК, независимо от квалификацията дали е по
ал. 1 или 2 на чл. 325. Ако беше по ал. 1, то щеше да изтече давностния срок. По ал. 2
давностният срок е 10 години. Моля да прецените в тази насока процесуалното поведение
на самия той, единствен той се явява на всички съдебни заседания, което сочи за неговото
отношение към наказателното производство. Представят се писмени доказателства, че
12
същият единствен от всички подсъдими е оправил отношенията си с пострадалите, извинил
се е, възстановил съобразно уважения граждански иск сумата 1000 лв., т.е. съобразно
неговия хипотетичен принос. През тоя период време той няма каквито да било други
противообществени прояви, приложена е характеристика. Има две малолетни деца,
посочили сме писмени доказателства. Моля да имате предвид, че той е търпял осем месеца
мярка задържане под стража. При тая присъда от една година той евентуално е изтърпял
тази присъда. Последните му присъди са от 2012 г. за деяние от 2010 г. Целите на
наказанието към настоящия момента са изпълнени, поради което моля да приемете, че са
налице множество смекчаващи вината обстоятелства за приложението на чл. 55 и да
наложите наказание пробация дори за по-продължителен период, а ако прецените за
максималния предвиден срок.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ПОДСЪДИМ Н.Р. /лично/: Поддържам казаното от адвокат В..
Искам да кажа, че 10 години нищо не съм направил. Не искам да съм в затвора, защото имам
две деца и няма кой да ги гледа, освен мене.
АДВ. Б.: Поддържам депозираната жалба по отношение на подзащитния ми. Аз
считам, че при постановяване на първоинстанционния съдебен акт съдът е допуснал
сериозни нарушения и е приложил закона при липса на налични доказателства, годни да
докажат каквото да е извършване на деянието, така неговото индивидуализиране.
Поддържам изложените съображения на колегите преди мен, които касаят и подзащитния
ми. Запознавайки се с делото, с обвинението, респективно със съдебния акт, аз считам, че
липсват каквито да е доказателства за доказване на престъпно деяние по отношение на
подзащитния ми и съответно конкретизиране на това деяние. Виждате, че присъдата
възпроизвежда, както спомена и адвокат В. като една щампа обвинението. Няма никаква
индивидуализация при конкретизиране на извършеното деяние, респективно конкретизация
на извършения престъпен състав от извършените действия. Действията на обвиняемите и
пълната тяхна идентичност на мен ми наподобява като че ли това са едни хористи, които
пеят едно и също, вършат едно и също. Няма как всички тези действия без конкретизация на
действия, свързани с отправяне на удари и заплахи, да бъдат в пълна идентичност. Нито от
събраните доказателства по делото, нито каквато да е логична гледна точка да се
предположи дори, че това е възможно. Наистина се е действало като на конвейер – за
всички подсъдими давайте едно и също и като приемане на осъществен състав, респективно
вече при определяне на наказанието. Няма каквато да е конкретизация както по отношение
на подзащитния ми, така по отношение на останалите за това кой какво извършил, направил,
казал, заплашил, обидил и т.н. На следващо място аз също считам, че няма дори да има
някакви данни за наличие на състав по чл. 325, ако има такива данни, то е следвало
евентуално да се повдигне обвинение и правната квалификация да бъде не по ал. 2, а по ал. 1
от НК. Да, действително се събират доказателства, че в един момент се събират много хора
на едно и също място, но както посочи и адвокат В., това събиране на хора не е в резултат
на някакво естествено разположение на публично място, а в следствие на бърза реакция и
информация за това, че става нещо, аз считам, че дори да има наличие на данни за
13
извършени хулигански действия, то обвинението не е следвало да бъде по ал. 2, а по ал. 1 на
чл. 325. По отношение на предявения граждански иск, аз също считам, че същият е
неоснователен и недоказан. По отношение размера на същия считам, че присъденото
обезщетение е изключително завишено с оглед на събраните доказателства за причинените
увреждания на пострадалите лица, поради което считам, че гражданския иск следва да бъде
оставен без уважение, алтернативно ако бъде уважен, то същият да бъде уважен в много по-
занижен размер. С оглед горепосоченото и многобройните смекчаващи обстоятелства,
включително продължителния период време от извършване на деянието и постановяване на
присъдата, аз считам, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които
първоинстанционният съд не е съобразил същите и е наложил наказания, значително тежки
наказания, включително по отншоение на подзащитния ми. Поради гореизложеното, моля на
първо място да признаете подзащитния ми за невиновен по повдигнатото обвинение. Ако
счетете, че съществуват доказателства за неговата вина, то да измените присъдата на
първоинстанционния съд, като му наложите значително по-леко по размер и вид наказание.
В този смисъл моля да се произнесете.
АДВ. Т.: Колегите, които говориха преди мен в достатъчна степен аргументирано и
последователно изложиха доводи по отношение на това защо постановената от
първоинстанционния съд присъда страда от сочените в жалбите ни пороци. Казаното от
колегите се отнася не само за техните подсъдими, но и за подзащитните, които аз защитавам
А. и К.. След изготвянето на мотивите към първоинстанционната присъда прави
впечатление, че същата по един схематичен начин повтаря изцяло фактическата обстановка
така, както е изложена в обвинителния акт. Спазена е същата последователност, изложени са
абсолютно същите факти и събития, по начина, по който те са пресъздадени от държавното
обвинение. Нещо, което също прави впечатление, е липсата на отговори на доводите, които
ние защитниците изложихме в хода на пледоариите. Най-вече липсват отговори на това, че
са налице множество противоречия в събраните доказателства. Да, безспорно в досъдебната
фаза и в съдебното производство на пръв поглед са събрани множество доказателства, бяха
разпитани множество свидетели, били са проведени разпознавания, но част от тези
доказателства са били опорочени, както неведнъж сме излагали, направено е разпознаване
на лица, за които справка роднините на пострадалите са направили във Фейсбук по
отношение на самоличността на подсъдимите. Едва след това са извършили
разпознаванията. Никъде в мотивите не е обсъдено защо показанията на свидетелите
събират отчетливо и ясно на две групи – показанията на близките на пострадалите и
показанията на случайно минаващите лица, живеещи в с. Стражец. Дори да се приеме, че
близките на пострадалите са заинтересовани от това подсъдимите да получат своите
наказания, аз искам да обърна внимание на въззивния състав на един интересен синхрон по
отношение показанията на близките на пострадалите с показанията на останалите свидетели
и по-конкретно свидетелката Тюркян М., майка на пострадалите, която твърди по
отношение Р., че: „Момчето с патерицата не участва в побоя“, това тя казва при
първоначалното разглеждане на делото през 2018 г. Същото тя потвърждава при разпита си
в новото разглеждане с по-различни думи: „Момчето с патерицата не участва в сбиването.“
14
Налице са категорични доказателства, които опровергават участието в престъплението на
първия ми подзащитен. Безспорно смятам, че първоинстанционната присъда е постановена
при едно недоказано обвинение, налице са множество съмнения за индивидуално участие на
моите подзащитни в престъплението. Липсва конкретика, както казаха колегите преди мен и
липсва прецизна индивидуализация на доказателствата. Присъдата, която почива на
каквито да било съмнения, според мен е една опорочена присъда и същата следва да бъде
отменена. В първоинстанционното производство посочихме, повечето от колегите, че от
започване на досъдебното производство до момента на повторното разглеждане на делото е
изминал изключително дълъг период време. Това е бил и аргументът да посочим, че е
налице и явна несправедливост на наказанието. Безспорно смятам, че са налице
предпоставките на чл. 55 в случай, че настоящия състав приеме, че подсъдимите са виновни,
то наказанията, които следва да бъдат определени, следва да са под определения в закона
минимум. По отношение предявените граждански искове. Поради вече изложеното, смятам,
че същите са неоснователни и недоказани. Както колегата В. посочи, полицейските
служители твърдят, че пострадалите са били в пияно състояние, че те са проявили агресивно
поведение, което от своя страна води до заключението, че трябва да си зададем въпроса
имали ли са мотив към престъплението хулиганство. Моля да разгледате всички
доказателства, да ги съпоставите и да отговорите следва ли моите подзащитни, както
останалите подсъдими да бъдат осъдени при това обвинение, при този набор доказателства,
който към настоящия момент е налице. В този смисъл моля да произнесете съдебния си акт
и за вашето справедливо отношение при постановяването му.
АДВ. Е.: Предмет на настоящото производство е правилността на обжалваната от нас
присъда на РзРС. Вече четвърти път ще трябва да разискваме едни и същи факти и
обстоятелства, защото досега ние реално нямаме дадени отговори на поставените от
защитата на подсъдимите възражения. Ето защо аз ще се опитам, макар с риск да повторя
някой от колегите, да маркирам някои от най-съществените моменти. Считам, че присъдата
почива на предположения, бих казал и при липса на мотиви. Съображенията ми са следните.
На първо място считам, че липсват каквито да било доказателства за участието на моя
подзащитен в този инцидент. На л. 9 от мотивите първоинстанционният съд приема, че с
особено значение за изясняване на случая са показанията на двамата пострадали. На първо
място съдът отчита показанията на И., дадени пред съда и пред друг състав на съда и на
досъдебното производство и достига до извода за несъмненото участие на тези подсъдими в
побоя. От това излиза, че според Районен съд моят подзащитен е участвал в инцидента,
нанасял е удари, псувал, държал се е арогантно, агресивно и от този род, както са и
обвиненията спрямо него. Искам да отбележа, че същият този пострадал И.И. никога не е
посочвал моя подзащитен като участник в побоя и ще посоча по-конкретно при разпита на
И. пред първия състав на първоинстанционния съд, когато присъстваше и Н.С. на въпрос от
съда дали разпознава някой от подсъдимите, той категорично заяви, че момчето с червеното
яке не му е познато. С червеното яке беше именно Н.С.. Никой друг от свидетелите не е
посочил С. че е участвал в побой или да е псувал. На л. 15 от мотивите съдът приема, че
подсъдимите са действали с изключителна дързост, целенасочено се събрали в голяма група
15
и то малко след като в района е бил полицейски екип на проверка. Да, но свидетелят С. Х.
заяви: „Едно малко дете дойде при магазина и каза, че бият момчетата.“ Това означава, че
събирането е абсолютно инцидентно по повод това съобщение на детето, че бият момчетата,
а не както е възприел Районен съд, че те целенасочено предварително са се събрали, за да
бият братята И.и. Още нещо, съдът приема в мотивите си, че уврежданията на пострадалите,
за уврежданията на пострадалите е характерна особена среда от обувка тип „бутонка“, а по
делото липсват доказателства който да е от подсъдимите да е бил с такива обувки, тип
„бутонка“ на това място в с. Стражец. Районен съд отново не даде отговор на въпроса, който
аз бях поставил, как съдът установи, че моят подзащитен е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Той е бил на 15 години.
Бил е длъжен съдът да бъде назначена СПЕ, която да даде отговор на тези въпроси. Явно
този Районен съд има и такива специални познания. Липсват каквито да било доводи и в
мотивите не е посочено кой какво е извършил, а най-общо се приема, че всичките са
извършили едно и също. В тази връзка посочвам Решение № 34/16.05.2019 г. по НД №
64/2019 г. на I Н.О. на ВКС, в което изрично се посочва в мотивите, че случай на съучастие
съдът е длъжен да отграничи конкретно реализираната от всеки от участващите в
престъпната деятелност, като обоснове конкретния принос на съучастниците в настъпването
на обществено опасните последици, така че наложеното на всеки от дейците наказание да е
съответно на извършеното от него престъпление и индивидуалния му принос. А ние тука
имаме за деветимата, че псували и те псували не просто така, точно с едно и същи думи и
деветимата. Може би са репетирали преди това. Всичките удари с тояги с железни пръти,
което както и колегата В. обясни, не кореспондира със заключението на СМЕ за двамата. По
отношение на предявените граждански искове, отново ще повторя това, което казах и пред
Районен съд, че абсолютно незаконосъобразно е определено от съда уважаването на
гражданските искове. По НОХД № 814/2017 г. гражданските искове са предявени срещу
деветината подсъдими. Солидарно да обезщетят за причинените неимуществени вреди.
Съдът ги е приел, конституирал ги е като граждански ищци деветимата подсъдими, след
като Окръжен съд отмени определението от разпоредително съдебно заседание и бе внесен
нов обвинителен акт и по вече НОХД № 510/2018 г. са депозирани нови искови молби, с
които са предявени граждански искове срещу деветимата подсъдими, но и срещу
родителите на непълнолетните лица. Ето защо аз считам, че граждански иск може да бъде
предявен само и единствено в първото разпоредително съдебно заседание при първоначално
разглеждане на делото. При повторно разглеждане, макар да има разпоредително съдебно
заседание, вече е късно, не може да бъде приет такъв граждански иск. Така постановената
присъда, с която са осъдени само подсъдимите, също е незаконосъобразна, защото
непълнолетните, те не могат сами да отговарят, отговорността е солидарна с техните
родители, тъй като гражданските ответници за тях е абсолютно задължително те да бъдат
осъдени да заплатят. Има и още нещо, което макар и да не касае пряко моя подзащитен, но
всетаки ние сме заинтересовани в крайна сметка да влезе в сила един стабилен правилен и
законосъобразен акт на съда. Считам, че е допуснато грубо нарушение на процесуалните
правила, касаещо правото на защита. За станалия инцидент е съставен акт по УБДХ и с този
16
акт обективно е поставено началото на административно наказателното производство, което
е прераснало после и в досъдебно производство. Образуваното АНД № 592/2016 г. което се
намира в т. 1 от досъдебното производство като нарушители са посочени М.М., Т.Н. и А.К..
Тримата са защитавани от адвокат А.М.. Тримата разказват за станалото и признават
присъствието и защитата прави искане да бъде прекратено и производството, да се изпрати
на Комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Т. не
дава обяснения, К. и М. дават кратки обяснения. Колегата М. е защитник и на Р.Р., на
досъдебното производство, а то само там Р. е давал обяснения, защото след това не е
присъствал в съдебната фаза на процеса. При досъдебното производство Р. заявява, че не е
извършил престъпление, защото по това време се намирал в Германия. Пред Районен съд
колегата М. е защитавал както подсъдимия К., така Р.Р.. Безспорно е налице противоречие в
интересите на двамата подсъдими. Единият признава участието си, другият казва, че въобще
не знае за какво става въпрос, той е бил в Германия. Считам, че сме изправени пред
хипотезата на чл. 91, ал. 3, т. 1 от НПК и че само това процесуално нарушение е достатъчно
като основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждането му от друг
състав на Районен съд и като за пълнота ще посоча, че неправилно Районен съд осъжда
деветимата подсъдими солидарно да заплатят разноските, направени на досъдебното и в
съдебното производство, защото разпоредбата на чл. 189, ал. 3 изр. 2 от НПК сочи, че когато
подсъдимите са няколко, разноските се присъждат съразмерно.
АДВ. М.: Благодаря, че беше намесено името ми във връзка с някакво процесуално
нарушение, което било допуснато в този наказателен процес. Искам да отговоря само
следното. Действително в деня след големия бой в Стражец, както е известен още в селото,
аз познавам всички участници и техните родители, буквално половината дело, при мен
дойде бащата на М.И., тогава дойде Т., Б., с баща си Е., дойде и още едно момче – А.К.,
което след това научих. Аз правих снимки на М.. Имаше наранявания по ръката и по крака.
Баща му също имаше наранявания, но не му вадихме медицинско. М. още тогава заяви, че
предния ден някакъв автомобил е правил дрифтове в селото, но те не са съпричастни. М. е
бил в колата с останалите три хлапета, каза, че са карали „Опел“, автомобил с предно
предаване, а просто няма как да прави дрифтове. Дрифт се прави само от автомобил със
задно задвижване. Само че тези двама пострадали, явно след употреба на алкохол са
помислили, че моите подзащитни са извършили посочените дрифтове и са решили да се
саморазправят с тях. М. заяви, че не мога да си спомня кой го е ударил още през отворения
прозорец, след което са ги извадили и са продължили да ги бият. Първото дело от АНД.
Едно е да се признаеш за виновен по АНД, друго за престъпление от общ характер. Не знам
колегата Е. в какво ме набедява. Аз ги представлявах в УБДХ М., А. и Т.. Сега
представлявам Р.Р. и А.К.. Аз се появявам второто гледане на делото, при първото нямах
пълномощно, даже още не познавах Райко тогава. Тия хлапета четиримата, половината село
са им роднини и тия хлапета са почнали да ги бият и е нормално и логично цялата им рода
да ги защитят. Както колегата Т. каза, и колегата Е., възможно ли е да има хулигански
действия, въз основа предварителни противоправни действия срещу тях. Считам, че
хлапетата нямат вина, особено за Н., който се е озовал на малко по-късен етап там. Ако
17
приемете, че са виновни, Н. не заслужава да ходи в затвора. Той е единственият, който се
явява на всички съдебни заседания. Има една голяма несправедливост, още когато съдия
ГЕ.а каза, че изпраща преписката на прокурора, аз знаех какво ще се случи. Търсиха ме още
по досъдебното производство да ги представлявам, а знаех, че ще отнеме години и затова на
първа фаза отказах да се занимавам.
АДВ. Г.: Аз не съм потомствен адвокат. Казвам това с оглед следващото, което ще
кажа. Имам една единствена молба - да решите това дело по същество, както изисква
законът, а молбата ми е по същество да го решите и да се приключва. В този смисъл казах,
че не съм потомствен адвокат. Поддържам изцяло казаното от колегите, с изключение на
молбите им да бъде връщано делото за ново разглеждане и с изключение на алтернативата
да бъдат преразгледани наказанията. Това е пълен срам за мене. Процесуалните нарушения,
които изложи колегата В. пред вас и които е изложил в допълнителното писмено становище
са много подробни и просто няма какво да добавя. Те са много, но са и основания да върнете
делото, но и да изследвате изложеното и да решите делото, като моята молба е да бъдат
оправдани всички подсъдими, включително в моя подзащитен Т.Н..
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ПОДСЪДИМ Т.Н. /лично/: Нямам какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Аз съм си подготвил 50 страници пледоария. Моля да потвърдите
присъдата като правилна и законосъобразна и в този смисъл моля да се произнесете.
АДВ. И.: Тъй като по това производство моите подзащитни са конституирани
единствено и само като граждански ищци, моля да уважите гражданския иск и в размера, в
който го е присъдил Районен съд. Действително той е предявен в рамките на 5 000 лв. за
всеки от пострадалите. Не отричам факта и за представените доказателства, че подсъдимият
Н.Р. е платил 1000 лв. по това производство, което въпреки че не съм частен обвинител моля
да приемете като смекчаващо неговата вина обстоятелство. Поне човекът в някаква степен
признава съпричастността и вината си. Аз ще си позволя много накратко само някои неща да
кажа. Повод вземам от техните защитни тези. Първото. по което ще взема отношение е, че се
опитаха да сугестират съда, че двамата пострадали били много пияни и там, където се
събрали в къщата, се консумирал алкохол. Събрани са доказателства, че освен Байрам,
имало и помен и алкохол в случая не е консумиран. Полицейските служители могат да имат
всякакви впечатления. Точно по повод полицейските служители е второто, по което ще
взема отношение. Защо, видите ли, пострадалите не са приели предложението на
полицейските служители незабавно, веднага да им бъде оказана медицинска помощ.
Двамата пострадали са племенници на д-р Р.. Те са били в нейния дом, тя самата е взела
мерки за медицинска помощ, слизала е до кабинета си за превързочни материали,
междувременно тя и съпруга и са търсили полицията. Ясно е защо е отказано питането на
полицейските служители за медицинската помощ.
АДВ. В.: Тъй като се спомена д-р Р.. Аз твърдя, че тя е организирала цялото това
наказателно производство. Не само, че те не са потърсили медицинска помощ, но те не са
направили каквито да били конкретни оплаквания, това е отразено в записките. Тъй като
поради обективни причини нашите изложения и възражения са много кратки, при
18
първоинстанционното разглеждане сме направили подробни възражения и моля да имате
предвид и тях. И да отговорите доколко първоинстанционният съд е отговорил на всички
тия възражения, направени при първоинстанционното разглеждане на делото.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ-ПОДСЪДИМ Н.Р.: Както казах, не съм
направил нищо, не искам да влизам в затвора, аз имам две деца.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ-ПОДСЪДИМ Т.Н.: Не се чувствам
виновен. Моля да ми падне малко присъдата.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ
СЛЕД ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ, СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ ПРОДЪЛЖИ В 11:44 ч. в
присъствието на явилите се страни.
СЛЕД ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ СЧЕТЕ делото за изяснено и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с Решение в срок.
ЗАСЕДАНИЕТО продължи до 11:45 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
19