Решение по дело №980/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 668
Дата: 6 ноември 2023 г.
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20231210200980
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юни 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 668
гр. Благоевград, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова

при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20231210200980 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В. П. П., с ЕГН **********, с адрес гр.Б****,
ул.”Н******, подадена чрез адв. Р. К. със съдебен адрес гр.Б********, ул.”Д-***** Т***
№** против Наказателно постановление № 23-1899-000088 от 31.05.2023 г., издадено от
Началника на 01 РУ Полиция при ОДМВР- Благоевград, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба
в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, както и на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
С жалбата се оспорва атакуваното наказателно постановление, като се излагат доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения при ангажиране отговорността на
жалбоподателя. Твърди се непълно описание на вмененото нарушение, неяснота на
обвинението, иска се отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява, в
писмено становище по делото надлежно упълномощен адвокат излага доводи за отмяна на
наказателното постановление. Претендира разноски.
Съобразявайки посоченото и като взе предвид доводите на страните и събраните
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното
На 28.09.2022 г. жалбоподателят придобил от И. Ф. по силата на договор лек
автомобил „Ф********” с рег.№ *****, което прехвърляне било нотариално заверено. На
14.03.2023г. около 23:10 ч. полицейските служители В. Д. и И. Д., изпълнявали служебните
си задължения, когато в гр.Благоевград по ул.”Митрополит Борис” в посока на движение от
Второ Основно училище към ХЕИ Благоевград забелязали управляваното от жалбоподателя
МПС, „Ф******* с рег.№ ******. Свидетелите спрели автомобила, като полицейските
служители извършили проверка на водача, като установили, че това е жалбоподателят, както
и че автомобилът не е регистриран по съответния ред, същия бил с прекратена регистрация
по служебен ред от дата 30.11.2022г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради непререгистриране.
Констатираното било прието от проверяващите като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
поради което св. Дмиитров в присъствието на св.Д. съставил АУАН № 670907 от
1
14.03.2023 г. на жалбоподателя. Актът бил подписан без възражения. Междувременно
случаят бил докладван на РП Благоевград и образувана прокурорска преписка № 3295/2023
г. в хода, на която било установено, че на процесната дата П. управлявал автомобила. Било
установено още, че автомобилът бил собственост на И. Ф., който я продал на В. П., и тъй
като не изпълнил законовите си задължения и не заявил в КАТ промяната в собствеността,
на 30.11.2022г.. регистрацията на лекия автомобил била прекратена служебно по реда на чл.
143, ал.15 ЗДвП. Било установено още, че собственика на е уведомяван за прекратената
регистрация.
След преценка на събраните доказателства с постановление от 27.04.2023 г. прокурор
от РП-Благоевград, преценил, че извършеното не покрива признаците на престъпление по
НК, поради липсата на субективен елемент за извършване на деяние, поради което
прекратил преписката и изпратил материалите на административнонаказващия орган за
преценка наличието на административно нарушение, доколкото според прокурора се
установява виновно поведение, съставомерно по ЗДвП..
Въз основа на това постановление и съставения АУАН, Началника на 01 РУ Полиция
към ОДМВР –Благоевград, издал обжалваното Наказателно постановление № 23-1899-
000088 от 31.05.2023 г., с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му
отнети общо 10 контролни точки,
Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото
доказателствен материал, а именно: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели Д. и Д., които сочат, че изпълнявали служебните си
задължения по контрол, когато спрели автомобила, управляван от жалбоподателя, като било
установено след направена справка, че автомобилът е с прекратена регистрация, което на
практика означава, че не е регистрирано по надлежния ред. Сочат още, че на жалбоподателя
са снети обяснения, като същия посочил, че не знаел че трябва да пререгистрира. Чрез
показанията на тези свидетели се установява и процедурата по съставяне на АУАН.
В подкрепа установеното от фактическа страна са и приобщените към
доказателствения материал писмени доказателства: заповеди, установяващи материалната
компетентност на издателя на атакувания акт, справка за нарушител/водач., заверено копие
на постановление за отказ да се образува досъдебното производство от 27.04.2023г., както
и доказателствата, съдържащи се в приобщената по делото прокурорска преписка. Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетелите, по отношение извършената проверка и
установеното при нея, като същите кореспондират със събраните писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.
Фактите по извършената проверка и направените при нея констатации относно дата, мястото
и обстоятелствата около извършената проверка се изясняват посредством показанията на
посочените свидетели и събраните в хода на проверката писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка,
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното
постановление и АУАН са издадени от компетентен орган, за което по делото са
2
представени безспорни доказателства /Заповед л.20 исл./. Наказателното постановление е в
предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в
съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е
съставен от св. Д., който дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които
същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля Д.. Чрез изпълнение на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на
нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на жалбоподателя.
Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно
основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява възражението в тази
насока. При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни
признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено.
Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна
квалификация по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.. Предвид изложеното настоящия състав намира, че
не са налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление,
а посочените от жалбоподателя не са такива, които да са довели до ограничаване на правото
на защита.
Настоящият съдебен състав намира че действително в атакуваното НП е посочено
като извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП без отразяване на съответните
предложение 1 или 2. В конкретният случай обаче, доколкото по делото е установено, че
жалбоподателя е управлявал МПС, което не е било регистрирано по съответния ред и
доколкото нарушението е описано и посочено изрично в обстоятелствената част на акта,
непосочване на предложенията от законовата разпоредба не създава каквато и да било
неяснота, а оттам и нарушение на правото на защита на наказаното лице. Релевантните за
обективната съставомерност признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената
правна квалификация съответства на словесното описание.
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
По отношение материална законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, съдът намира следното.
Съгласно чл.140, ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на
14.03.2023 г. П. е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред , това е установено, след като същия е проверен от полицейските служители.
Това се установява от показанията на св. Д. и Д., както и събраните писмени доказателства.
Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по управление на
моторно превозно средство –автомобил по пътища, отворени за обществено ползване, който
не е регистриран. Доколкото законодателят с разпоредбата на чл.140 от ЗДвП е възвел
забрана да се управлява нерегистриран автомобил, причините са без правно значение.
От субективна страна нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на вината -
жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си (че управлява МПС,
3
нерегистрирано по установения за това ред) и пряко е целял това. Съдът намира, че този
извод не се променя и от установеното по делото обстоятелство, че жалбоподателят не е бил
уведомен за служебно прекратената регистрация. В случая приложение намира разпоредбата
на чл. 143, ал.15 ЗДвП, съгласно която – служебното прекратяване на регистрацията
настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен
срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на
закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо
контролните органи да информират П. за прекратяването на регистрацията (законът не им
вменява и такова задължение). Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и
няма как да се сподели тезата, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на
автомобила му ще бъде прекратена, в следствие на неговото бездействие. В случая крайният
срок за пререгистрация на автомобила е бил 28.11.2022г. и очевидно не е бил спазен от
новия собственик, поради което и правилно регистрацията му е била служебно прекратена.
За тези си изводи съдът взе предвид и обстоятелството, че същия е правоспособен водач и
като такъв което на допълнително основание е бил задължен да познава нормативната
уредба свързана с основните му задължения като участник в движението по пътищата.
Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност. За да
достигне до този извод съдът съобрази и това, че Тълкувателно постановление № 2 от
05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен
административен съд, което касая само служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП,
но не и тази по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, какъвто е процесния случай, доколкото двете хипотези
са коренно различни:
-прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал. 15 ЗДвП настъпва служебно и автоматично,
като за разлика от чл. 143, ал. 10 ЗДвП липсва задължение за контролния орган да изпраща
уведомление на собственика или на водача;
Районният съд намира, че отказа на прокурора да образува наказателно производство срещу
жалбоподателя за извършено престъпление по чл.345, ал.2 НК и аргументите за това не
обвързват административнонаказващия орган. Действително прокурора разполага с
правомощие да повдига обвинение, но за престъпления, предвидени в особената на част на
НК и преценката на същия, обективирана в нарочно постановление, доколкото тя се отнася
за наличие на извършено престъпление, а не за административно нарушение, за каквото е
санкциониран жалбоподателят не може да обвърже наказващия орган.
Административнонаказващият орган следва да извърши самостоятелна преценка за
наличието на административно нарушение, съобразно предвиденото за това от законодателя,
каквито между другото са и указанията на прокурора в конкретния случай. Според
настоящият съдебен състав, нарушението не разкрива признаците на маловажен случай по
смисъла чл.28 ЗАНН. Извършеното нарушение е на формално извършване и ангажирането
на наказателна отговорност на жалбоподателя не е обвързано от настъпването на каквито и
да било вредни последици, от друга страна същото не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от нарушенията от този вид.В конкретния случай с управляването на
нерегистрирано по предвидения ред на автомобил е засегната държавната политика по
регистрация на МПС и осъществявания контрол върху същите, представляващ и част от
превенцията за извършване на престъпления и административни нарушения. Ето защо съдът
намира, че в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, още повече
според разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и
58 г от ЗАНН.
Санкционната разпоредба на чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП предвижда, че който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
4
глоба от 200 до 500 лв.
С оглед установеното от обективна страна, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, правилно и законосъобразно е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност и са му наложени двете, предвидени в закона
административни наказания. И двете наказания са определени в минимално установения от
законодателя размер при отчитане на предвидените в чл.27, ал.1 и ал.2 ЗАНН критерии, като
същите съответстват на характера на извършеното нарушение и биха постигнала,
визираните в ЗАНН цели.
Правилно е съобразена и приложена Наредба № Iз-2539 за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство,
условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по
пътищата, за които се отнемат, според която на П. са отнети 10 контролни точки.
Предвид изложеното НП следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото съдът намира, че искането за присъждане на разноски следва да
бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2,т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1899-000088 от 31.05.2023 г.,
издадено от Началника на 01 РУ Полиция при ОДМВР- Благоевград, с което на В. П. П., с
ЕГН **********, с адрес гр.Б******, ул.”Н******** за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му
отнети общо 10 контролни точки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Благоевград, в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5