Р Е Ш Е Н И Е
№ 6130
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Варна 16.12.2014г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в
открито съдебно заседание проведено на двадесет и пети ноември две хиляди и
четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря М.М., като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№10325/2014г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищеца „Т.х.” ЕООД твърди, че на 27.10.2008г.(съдът приема, че в
исковата молба е допусната техническа грешка като е изписано 20108г.) е бил
сключен с ответника „ТПО Варна-център за проучване, проектиране и осигуряване”
ЕООД договор за извършване на проектни и проучвателни работи за поземлени
имоти. Твърди се, че възложената с договора работа е била изпълнена и за извършените
работи е бил съставен приемо-предавателен протокол, като изпълнението е било
прието без забележки и е била издадена фактура № ********** от 14.09.2009г. за
сумата от 10 896,00лв. с ДДС. Сочи се, че до ответника са изпращани писма
за признаване и потвърждаване на задължението, в отговор на които то е
потвърдено, като фактурата е била приета за плащане, подписана е от получателя,
заведена е в счетоводството на изпълнителя и върху стойността й е начислен и
внесен в бюджета дължимият данък добавена стойност. Твърди се, че ищцовото
дружество е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в резултат на което е било образувано ч.гр.д.№ 7325/2014г. по описа на
ВРС, X-ти състав и срещу ответника е издадена Заповед за
изпълнение №3997/05.06.2014г., по силата на която той е осъден да заплати на
ищеца сумата от 9 080лв. главница формирана от остатък от парично задължение по
фактура № ********** и сумата от 4 412,04лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 14.09.2009г. до 04.06.2014г., както и законна лихва за
периода от подаване на заявлението-04.06.2014г. до окончателното му изплащане.
Ищеца твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение срещу
Заповедта за изпълнение от страна на ответника, поради което е депозирал настоящата
искова молба с която, моли да се приеме за установено по отношение на
ответника, че последния му дължи сумата от 9 080,00лв. главница, представляваща
остатък по задължение по фактура № ********** от 14.09.2009г. и сумата от
4 412,04лв., представляваща мораторна лихва за забава по чл.294 от ТЗ за
периода от 14.09.2008г. до датата на подаване на заявлението-04.06.2014г.
Ответника в срока по чл.131 от ГПК е депозирала отговор на исковата
молба, в който прави възражение за изтекла три годишна давност по отношение на
претендираната мораторна лихва и по отношение на нейния размер. Ответникът
заявява, че не оспорва задължението си за главница в размер на 9 080лв.,
представляваща дължим остатък по фактура № ********** от 14.09.2009г., като в
тази си част изявлението се възприема от настоящия състав като признание на
иска. Сочи, че претенцията за законна лихва върху главницата, определена със
Заповед за изпълнение № 3997/05.06.2014г. е неоснователна, тъй като в
преклузивния срок по чл.415 от ГПК, ищеца е пропуснал да претендира за
установяване приетото със заповедта вземане за законна лихва за периода от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното му изплащане. Прави
се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в заповедното производство.
Моли се Заповед за изпълнение № 3997/05.06.2014г. издадена по ч.гр.д
№7325/2014г. по описа на ВРС да бъде обезсилена в частта, с която е разпоредено
„Т.”ЕООД да заплати на „Т.Х.”ЕООД законна лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда-04.06.2014г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищцовата страна в хода на производството с оглед възраженията на
ответника е направила изменение на искането си в частта за лихви като го е
редуцирала по размер и период на сумата
от 2 777лв. за времето от 4.06.2011г. до 4.06.2014г.
Съдът намира, че предявения иск намира правното си
основание в чл.415, ал.1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и ангажираните по
делото доказателства приема от фактическа и правна страна при условията на
чл.235, ал.2 от ГПК за установено следното:
По делото е приложено ч.гр.д.№7325/2014г. на ВРС, Х състав, в рамките на
което съдът се е произнесъл в полза на ищеца уважавайки цялото му искане и
присъждайки и сторените в него производство разноски.
По отношение на претенцията в частта на главницата от 9 080,00лв.
главница, представляваща остатък по задължение по фактура № ********** от
14.09.2009г. съдът намира, че следва да се произнесе при условията на признание
на иска с оглед изричното изявление на ответника и поради това претенцията
следва да се уважи в тази си част.
По отношение на останалата част от претенцията свързана с
претендираната сума от 2 777лв., представляваща мораторна лихва за забава
по чл.294 от ТЗ за периода от 4.06.2011г. до 4.06.2014г. решаващия състав
намира следното:
На първо място предвид признанието на иска по отношение на главницата и
обусловения характер на претендираната лихва следва да се приеме, че
претенцията в тази част е доказана по основание. Що се отнася до това какъв е
размера на задължението и от кой момент ответника е изпаднал в забава, то
следва да се приеме, че момента на изпадане в забава на ответника е датата на
издаване на фактурата 14.09.2009г. съгласно разпоредбата на чл.327 от ТЗ, а що
се отнася до размера на дължимата се лихва, съдът намира, че тя може да бъде
изчислена служебно чрез програмен продукт „Апис” и съгласно тази справка
възлиза на 2795.43лв. Решаващия състав счита, че възражението на ответника за
изтекла в негова полза давност погасяваща част от задължението за лихви е
основателно за времето от 4.06.2011г. до 14.09.2012г. предвид разпоредбата на
чл.111, ал.1, б.В от ЗЗД предвид липсата на доказателства ищеца в този период
от време да е търсил вземането си. Поради това размера на дължимата се лихва
следва да се редуцира до сумата от 1593.96лв.
в който размер да се признае претенцията като се отхвърли за разликата до претендираните
2 777лв.
Предвид частичното уважаване на претенцията следва да се измени
постановената от съда заповед в частта на присъдените разноски, като същите се
намалят от 1 070.56лв. на 845.69лв.
Предвид частичното уважаване на иска ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в размер пропорционален на уважената част и възлизащи
на 1 391.55лв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА за установено в отношенията между „Т.х.” ЕООД, ЕИК103882376 със
седалище и адрес на управление гр.Аксаково, м-ст”Варненски път” №039002 и „ТПО
Варна-Център за проучване, проектиране и осигуряване” ЕООД, ЕИК813094865 със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Цар Освободител” 76Г, че
последния дължи на ищеца сумите от 9 080лв. главница формирана от остатък от
парично задължение по фактура № ********** от 14.09.2009г. и 1593.96лв. лихва
за забава за времето от 14.09.2012г. до 4.06.2014г., като отхвърля иска в тази
част за времето от 4.06.2011г. до 14.09.2012г. и за разликата от 1593.96лв. до
претендираните 2 777лв. присъдени по ч.гр.д.№7325/2014г. на ВРС, Х състав.
ИЗМЕНЯ разпореждане №2368/05.06.2014г. по ч.гр.д. .№7325/2014г. на ВРС,
Х състав и издадената възоснова на него заповед №3997/05.06.2014г. в частта
относно присъдените разноски, като тамалява същите от 1 070.56лв. на
845.69лв.
ОСЪЖДА „ТПО Варна-Център за проучване, проектиране и осигуряване” ЕООД,
ЕИК813094865 със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Цар Освободител”
76Г да заплати на Т.х.” ЕООД, ЕИК103882376 със седалище и адрес на управление
гр.Аксаково, м-ст”Варненски път” №039002 сумата от 1 391.55лв. сторени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок от датата на уведомяване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: