Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломски районен съд, в
публичното съдебно заседание на четиринадесети юни, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 480
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, вр. чл.
318 и следв. ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени
искове от АГРОФОГ 2 ЕООД, ЕИК
*********, *****, представлявано от управителя И.Г.Т., чрез пълномощника, адв. К.Г.,
САК, срещу ВИП – В. ***, представлявано от управителя В.К.С., за
установяване на задължение по търговски договор за продажба на горива.
Ищецът твърди, че между страните са съществували
трайни търговски отношения. На 29.11.2016 год. между тях, ищеца като продавач,
а ответникът – купувач, бил сключен договор за продажба на горива. Въз основа
на договора, ищецът доставил на ответника уговорените горива и издал 3 бр.
Фактури, а за отвътника възникнало задължението да заплати цената на стоката в
5-дневен срок от издаването на фактурите, което последният не е сторил и до
момента въпреки многократно провежданите разговори.
За това, в производство по чл. 410 ГПК, по заявление на ответника, по
ч.гр.д. № 3073/2017 год. на ЛРС била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 04.12.2017 год., при връчването на която, ответникът се
възползвал от правото си на възражение.
За това за ищеца възникнал правен интеред от предявяването на настоящия
установителен иск.
Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ищецът има
вземания към длъжника, както следва:
1. Вземане в
размер на 6120,60 лв. – главница, представляваща задължение по фактури за
доставено, но незаплатено гориво,
2. Вземане в
размер на 292,00 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за
забава, считано от деня на забавата на плащането по всяка от фактурите, а
именно 5 дни след издаването на съответната фактура, до 26.11.2017 год. –
датата на съставяне на заявлението по чл. 410 ГПК;
3. Законната
лихва върху главницата от 01.12.2017 год. /датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разноските по заповедното и по исковото производства.
Писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
В отговора си, ответникът счита исковете за допустими, но ги оспорва
изцяло. Оспорва твърдението, че между страните е сключен представеният с
исковата молба договор за доставка на горива, като на свой ред твърди, че нито
е подписвала, нито е упълномощавала друго лице да сключи от името на ответното
дружество този договор. Твърди, че представител на ответника не е подписвал и
представените фактури.
Оспорва изцяло всички представени с исковата молба писмени доказателства.
В с.з. ищецът, редовно призован се представлява от адв. К.Г.,
САК, който поддържа изцяло предявените иск и ангажира допълнителни
доказателства. Моли да бъдат уважени. Претендира разноски. Предтсавя списък по
чл. 80 ГПК.
Ответникът се представлява от пълномощника си, адв. Н. А.,
МАК, който оспорва предявените искове като ги счита за неоснователни и
недоказани. Моли да бъдат отхвърлени и претендира разноски. Възразява
прекомерност на разноските за процесуално представителство по заповедното
производство, както и за неоснователност на претендираните командировъчни разходи
по исковото производство.
По
фактите:
По заявление на ищеца
издадена Заповед № 2353/04.12.2017 год., по ч.гр.д. № 3073/2017 год. на
ЛРС, срещу ответника ВИП В. ЕООД, за сумата от 6120,60 лв., представляваща
задължение съгласно фактури за продажба на горива, както и 113,00 лв. – лихва
за периода 31.07.2017 – 26.11.2017 год., 58,00 лв. – лихва за периода
05.08.2017 – 26.11.2017 год. и 121,00 лв. – лихва за периода 05.09.2017 –
26.11.2017 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението, 01.12.2017 год., както и разноските по заповедното производство.
Посочено е, че задължението произтича от три фактури, с №№ 498 511 и 553.
Заповедта е връчена на длъжника на 08.12.2017 год., лично на
управителя и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, на 11.12.2017 год. тя е депозирала
възражение.
С Разпореждане от 16.01.2018 год. заповедният съд е приел
възражението е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си.
Разпореждането е получено от процесуалния представител на
ищеца на 17.01.2018 год.
Искът за установяване на вземането е предявен в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК (видно от п.клеймо).
И двете страни са търговски дружества по см. чл. 1, ал. 2 ТЗ.
На 29.11.2016 год. между тях е сключен Договор за продажба
на светли горива, по силата на който ищецът се е задължил да продаде, а
ответникът – да закупува светли горива от бензиностанция в с. Расово, обл.
Монтана, собственост на продавача, па цени на нафтоколонката за деня. Плащането
е договорено в 5-дневен срок от датата на фактуриране, по банков път, с
платежно нареждане, а за дата на плащането се счита датата на постъпване на
средствата по сметка на продавача. Договорено е, че купувачът /клиентът/ ще
предостави на продавача списък на МПС, имащи право да закупуват горива по този
договор. Закупените горива се фактурират на всеки 10 работни дни и на последния
ден от текущия месец – за цялото количество заредено гориво.
Продавачът може да преустанови продажбите ако в деня на
падежа не е постъпило плащане и се възобновяват след постъпването му.
При забава на плащането след датата на падежа е договорена
неустойка в размер на 0,05% върху дължимата сума на ден.
В договора е посочено, че е сключен между управителите на
двете дружества – И.Г.Т. за продавача и В.К. – за купувача.
Издадени са три фактури: № 498/26.07.2017 год., за 1027,00 л. Дизелово гориво, на цена 1957,98
лв. с ДДС, № 511/31.07.2017 год., за
595,60 л. Дизелово гориво на стойност 1146,59 лв. с ДДС и № 553/31.08.2017 год., за 1566,69 л.
Дизелово гориво, на стойност 3016,03 лв.
Допълнително се представя и фактура № 561/02.09.2017 год., за 329,97 л. Дизелово гориво на стойност
635,23 лв.
Представено е копие от дневника на бензиностанцията на ищеца
за продажбите към ответника, видно от който, на 23.08.2017 год. са заредени
376,140 л., на цена 2,07лв./л., в МПС Скания Д 553 с рег. № ******, с шофьор „К.“,
от служител „И.“ положени са подписи на шофьора и на служителката на ищеца.
Такива зареждания на гориво, удостоверени с подписи са
извършвани през месеците декември, 2016 год., януари, февруари, март, април,
юни, юли, август и септември 2017 год.
От показанията на свидетелите, ангажирани от страните се
установява, че:
Свид. К.С.К. е баща на едноличния собственик на
капитала и управител на фирмата на ответника – В.С.. Той работи във фирмата
като шофьор на трудов договор. Признава, че подписите на „Шофьор“ в
представения от ищеца дневник е негов. Пояснява, че като зарежда гориво, той се
подписва в „книжата и тетрадките“. Твърди обаче, че цялото гориво, което е
заредил е платено при самото зареждане. Признава и, че подписът на показаната
му фактура е негов.
Заявява, че действително фирмата на ответника си има
счетоводител, но е трябвало да се плати на ръка. Т
върди, че плащането е извършил лично той, на ръка, на свид.
К. И. на бензиностанцията.
Признава също, че подписът на договора от 29.11.2016 год. е
негов. Бил го подписал без да е упълномощен, в качеството си на шофьор, за да
може да ползва отстъпка.
Свид. К.И. работи във фирмата на ищеца, в
бензиностанцията в с. Расово, обл. Монтана. Познава свид. К. като клиент, който
е зареждал доста често до към 2017 год., а след това престанал да идва, тъй
като забавил плащането с повече от 30 дни.
Механизмът на работа с фирмата на ответника бил следния:
зарежда се, издава се касова бележка в момента на зареждането и фактура на
всеки 15дни, за всички зареждания, извършени през периода. Фактурата и
приложените към нея касови бележки се представят за плащане. Шофьорът, извършил
зареждането, както и тя, като служител на продавача се подписват в изходящия дневник. Лично тя
веднъж е ходила да занесе фактури за плащане в с. Сталийска махала, обл.
Монтана, като ги предала на свид. К. К.. Той приел фактурата и се подписал на
копието. Дъщеря му не била виждала.
Според свид. Х.Х.,
също служител на ищеца, в един момент плащанията спрели и от ръководството им
забранили да зареждат с гориво въпросния автомобил, управляван от свид. К. К..
Според заключението на вещото лице И.А.П., размерът на
оборота между фирмите на ищеца и ответника за периода 01.07.2017 – 01.09.2017
год., осчетоводен от ищеца е 8295,13
лв. и представлява стойността на получено от ответника гориво, съгласно
издадените от ищеца фактури.
Процесните фактури са осчетоводени при ищеца в дебита на
сметка 411 „Клиенти“, по аналитична партида „Вип-В.“ ЕООД и кредитирана
счетоводна сметка 7022 „Приходи от продажба на стоки на дребно“. Няма извършено
плащане по фактурите.
Видно от допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, тези
фактури са отразени и в счетоводството на ответника, където фактурите са били
представени, окомплектовани с фискални бонове от датите на извършване на съответното
зареждане.
При ответника фактурите са отразени по кредита на счетоводна
сметка 401 „Доставчици“, аналитична партида „Агрофог-2 ЕООД“ и дебитна
счетоводна сметка 3021 „Горива“.
Ответникът е регистриран по ЗДДС и е отчел процесните
фактури в справка-декларациите си по ДДС за месеците юли и август, 2017 год.,
като покупки.
В счетоводството на ответника не е отразено плащане по
процесните фактури.
Общата стойност на неплатените фактури е 6120,60 лв., в т.ч. по фактури:
№ 498/26.07.2017 год. – 1957,98 лв., № 511/31.07.2017 год. –
1146,59 лв. и 553/31.08.2017 год. – 3016,03 лв.
От предоставените от ищеца дневници за продажби и
справки-декларации ппо ЗДДС за месеците юли и август 2017 год. се установява,
че процесните фактури са отразени – отчетени като продажба и са декларирани по
ЗДДС за съответния период, като така са формирали за него задължение за ДДС.
Законната лихва
за забава върху задълженията по всяка от процесните фактури е в общ размер на 304,82 лв., както следва:
По фактура № 498/26.07.2017 год., на стойност 1957,98 лв., за
периода 01.08. 2017 – 19.02.2018 год. – 105,51 лв., по фактура № 511/31.07.2017
год. – на стойност 1146,59 лв., за периода 06.08.2017 – 19.02.2018 год. – 62,75
лв. и по фактура № 553/31.08.2017 год. –
на стойност 3016,03 лв., за периода 06.09.2017 – 19.02.2018 год. – 136,56 лв.
Правни
изводи:
Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ищецът има
вземания към длъжника, както следва:
1. Вземане в
размер на 6120,60 лв. – главница, представляваща задължение по фактури за
доставено, но незаплатено гориво,
2. Вземане в
размер на 292,00 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за
забава, считано от деня на забавата на плащането по всяка от фактурите, а
именно 5 дни след издаването на съответната фактура, до 26.11.2017 год. –
датата на съставяне на заявлението по чл. 410 ГПК;
3. Законната
лихва върху главницата от 01.12.2017 год. /датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на задължението.
С проекта си за доклад,
обявен за окончателен съдът е квалифицирал предявените искове като такива по чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, вр. чл.
318 и следв. ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с която квалификация страните са се съгласили.
Искът е процесуално допустим, предявен е от и срещу надлежна
страна в законоустановеният едномесечен срок. Разгледан по същество е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Ищецът основава исковата си претенция на възникнал между страните
договор за търговска
покупко - продажба
на стоки. Търговският
характер на сделките се обуславя от качеството на страните съгл. чл. 286 ТЗ.
За действителността им
законът не е поставил условие за сключването в определена форма, поради и което
писмена такава не е
необходима.
В този смисъл е ирелевантно
обстоятелството, че се представя договор между страните, подписан от лице без
представителна власт – извършените доставки са осчетоводени и в двете фирми –
на продавача и на купувача.
Правният режим на търговската
продажба е уреден в чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 200,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
От доказателствата по делото
се установява, че стоката е доставена. Процеснати фактури са осчетоводени при
ответника. Следователно, ищецът успешно е доказал, че именно той е изправната
страна по сделката.
От своя страна ответникът не
е ангажирал никакви доказателства, че цаната на стоката по процесните фактури е
заплатена.
Предвид търговския характер
на продажбата, съгл. чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да заплати цената при предаването на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
Съгласно
чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение
трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга
покана за плащане, а когато денят на получаване на фактурата или поканата за
плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени
преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката
или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.
В
случая се касае до обща норма, установена в Раздел ІІІ - изпълнение към глава
21 – общи положения, касаещи търговските сделки. Следователно в случая
съотношението между нормативно установеното в чл. 303а от ТЗ относно срока за
изпълнение и чл. 327, ал. 1 от ТЗ е съотношение между обща към специална норма,
поради което специалната дерогира приложението на общата норма и в случая по
отношение на възникването на изискуемостта на насрещното задължение на
ответника, в качеството на купувач по сделката да плати продажната цена, следва
да се приеме за възникнало към датата на предаване на стоката.
В
случая са установени датите на предаване на стоките, като това е станало преди
издаването на процесните фактури. Вземането на ищеца е падежирало.
Налице
е пълно неизпълнение от страна на ответника. За това, претенцията на ищеца е
основателна и доказана и като така следва да се уважи в пълния претендиран
размер от 6120,60 лв.
Предвид
уважаването на главния иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде уважена
и претенцията за присъждане на законната лихва за забава, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. 294, ал. 1 ТЗ.
В случая вещото лице
установява размер от 304,82 лв., но периодът, отчетен от него не съвпада с
периода на претенцията – до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /01.12.2017
год., а до предявяването на установителния иск – 19.02.2018 год.
Претенцията
за лихви следва да се уважи в предявеният размер от 292,00 лв.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответната страна следва да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото за тази инстанция, включващи разноските по заповедното, обезпечителното
и исковото производство.
Съгласно представеният от
ищеца списък по чл. 80 ГПК, се претендират 310 лв. държавна такса /общо по
заповедното и по исковото производство, 250 лв. – за ССЕ, както и 2080 лв. за
процесуално представителство и защита, както следва: - 680 лв. по ч.гр.д. №
3073/2017 год. на ЛРС, 360 лв. – за изготвяне на молба и представителство в
производството по обезпечение на бъдещ иск, 120 лв. – по допускане на
обезпечението и налагане а обезпечителната мярка, 680 лв. за процесуално
представителство по исковото производство, 120 лв. за командировка и участие в
о.с.з. на 19.02.2019 год. и 12.03.2019 год., 120 лв. – за командировка и
участие в о.с.з. на 14.06.2019 год.
Процесуалният представител на
ответника въвежда възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Възражението е своевременно
и следва да бъде обсъдено.
От приложените по делото
писмени доказателства се установява, че ищецът е направил следните разходи във
връзка с делото: 680 лв. процесуално представителство по предявените
установителни искове /16.01.2018 год./, 172,39 лв. – довнесена д.т. по исковото
производство, 120 лв. – за участие на един адвокат в о.с.з. на 12.02.2019 год.,
120 лв. – за участие на адвокат в о.с.з. на 12.04.2019 год., 680 лв.– за водене
на зап.производство, 130,82 лв. – д.т. по зап.производство и 250 лв. – за в.л.
Производство за обезпечение
на бъдеш иск не е провеждано. С определение № 1097/26.04.2018 год. е допуснато
обепечение на предявен иск.
Възражението е частично
основателно. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1807,65 лв., от които: 250 лв. за в.л.,
680 лв. – за процесуално представителство в исковото производство, още 120 лв.
– за участието на пълномощника, адв. К. Г., САК в повече от 2 съдебни
заседания, 454,44 лв. – за процесуално представителство по ч.гр.д. № 3073/2017
год. /съобразно цената на исковите претенции/и 303,21 лв. – държавна такса по
исковото и заповедното производства.
Над този размер, до
претендираният от 2080,00 лв., разноските са прекомерни и следва да останат за
сметка на ищеца.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК,
вр. чл. 318 и следв. ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че към 01.12.2017 год. – момента на
подаване на Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 3073/2017 год. на ЛРС, ВИП – В. ***, дължи в полза на АГРОФОГ 2 ЕООД, ЕИК
*********, *****, сумата от 6120,60 лв. (шест хиляди сто и двадесет лева, 60
ст.), по фактури № 498/26.07.2017 год. – на стойност 1957,98 лв., №
511/31.07.2017 год. – на стойност 1146,59 лв. и 553/31.08.2017 год. – на
стойност 3016,03 лв, както сумата от 292,00 лв., представляваща сбор от
лихвите за просрочие от падежа на всяко от
задълженията по съответната фактура до 26.11.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата от 01.12.2017
год., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена Заповед № 2353 от
04.12.2017 год., за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3073/2017
год. на ЛРС.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ВИП – В. ***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на АГРОФОГ 2 ЕООД, ЕИК *********, *****, сумата от 1807,65 лв., разноски по исковото производство и по ч.гр.д.
№ 3073/2017 год. на ЛРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: