Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3600 01.10.2019 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, І-ви гр.
състав в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7636 по
описа на ПРС за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.
422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с член 79, ал. 1 ЗЗД и член 86 ЗЗД.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ********* е
предявил срещу З.А.В. иск за установяването съществуване на парично вземане,
произтичащо от сключени договори за мобилни услуги № *** и договор за лизинг от
08.01.2016г. ; договори за мобилни услуги № *** и договор за лизинг от 15.01.2016г.;
доп. споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги №***от 25.11.2016г., в размер на главница от 442,08 лева, представляваща
общ сбор на дължими суми по фактури с № ***от
10.04.2017г., № ***от 10.05.2017г., № ***от 10.06.2017г., № ***от 10.07.2017г.
и № ***от 10.08.2017г., ведно със зак. лихва върху
главницата, считано от 11.03.2019г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично вземане по член 410 ГПК по ч. гр. д. № 3992/2019г. на
ПРС, ХІІІ гр. състав.
Ищецът сочи, че
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по
член 410 ГПК срещу ответника, като е образувано ч. гр. дело № 3992/2019 година
по описа на ПРС, по което е била издадена заповед за изпълнение на парично
вземане по член 410 ГПК за сумата от 442,08 лева,
представляваща общ сбор на дължими суми по фактури с № ***от 10.04.2017г., № ***от 10.05.2017г.,
№ ***от 10.06.2017г., № ***от 10.07.2017г. и № ***от 10.08.2017г., ведно със зак. лихва върху главницата, считано от 11.03.2019г. до
окончателното й изплащане, срещу която длъжникът е възразил в
двуседмичния срок, поради което и бил предявен и настоящият установителен иск.
Твърди се, че
между страните има сключени договори за мобилни
услуги № *** и договор за лизинг от 08.01.2016г. ; договори за мобилни услуги №
***и договор за лизинг от 15.01.2016г.; доп.
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги
№ ***от 25.11.2016г., като ответникът не е изпълнил парични задължения,
начислени му в пет броя фактури издадени в периода м. април 2017г. – м.август 2017г.. Договорите са били предсрочно прекратени
по вина на ответницата, като са били начислени и неустойки за предсрочното
прекратяване.
От ответника няма постъпил в срок писмен отговор. В
първото по делото с.з. ответницата признава иска.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от
страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представените от
ищеца договори за мобилни услуги и лизинг на мобилно устройство се установява
съществуването на валидни договорни правоотношения между страните, а от
представените фактури се установяват начислените суми.
Ответницата не е оспорила представените
писмени доказателства, като е заявила признание на иска, с оглед на което съдът
намира предявеният иск за основателен и доказан.
С оглед
изхода на делото на ищеца ще се присъдят разноските по заповедното и исковото
производство, които съдът констатира да са в размер на 770 лева за адв. възнаграждение и държавна такса.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Теленор България“ ЕАД с ЕИК
********* и З.А.В., ЕГН ********** съществуване на парично вземане, произтичащо
от сключени договор за мобилни услуги № ***
и договор за лизинг от 08.01.2016г.; договор за мобилни услуги № ***и договор
за лизинг от 15.01.2016г. и доп. споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ***от
25.11.2016г., в размер на главница от 442,08 лева, представляваща общ сбор на
дължими суми по фактури с № ***от
10.04.2017г., № ***от 10.05.2017г., № ***от 10.06.2017г., № ***от 10.07.2017г.
и № ***от 10.08.2017г., ведно със зак. лихва върху
главницата, считано от 11.03.2019г. до окончателното й погасяване, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по член 410 ГПК по
ч. гр. д. № 3992/2019г. на ПРС, ХІІІ гр. състав.
ОСЪЖДА З.А.В., ЕГН ********** да заплати на „Теленор
България“ ЕАД с ЕИК ********* разноски по заповедното и исковото производство в
размер на 770 лева за платено адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с
оригинала: Ц.В.