№ 386
гр. Ловеч, 16.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500227 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.
С разпореждане №837/15.04.2022 г. постановено по ч.гр.д.№296/22 г. РС-
Тетевен е оставил без уважение и е прекратил производството по издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№296/22 г. на РС-
Тетевен, подадена от Фронтекс Интернешънъл”ЕАД София ЕИК ***** представлявано от
Л. К. Д. в качеството й на изпълнителен директор чрез пълномощник юрисконсулт Теодора
Красимирова Кощрова срещу длъжника ЕЛ. Г. ИВ. ЕГН ********** от гр.Тетевен,
ул.“Палтен“ №16 за претендираните със заявлението от длъжника суми:300 лв. главница,
договорна лихва 10,14 лв. за периода 31.07.2017 г. до 28.11.2027 г. лихва за забава 58,65 лв.,
от които 7,56 лв. за периода 12.12.019 г. до 13.03.2020 г. и 51,09 лв. за периода 14.07.2020 г.
до 28.03.2022 г., законна лихва и разноски, като вземането произтича от договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние №529477/31.07.2017 г. сключен с
„Фератум България“ ЕООД и разноски 25 лв. за ДТ и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Подадена е частна жалба от „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД София срещу
разпореждане №837/15.04.2022 г. постановено по ч.гр.д.№296/22 г. РС-Тетевен. Счита
същото за неправилно и постановено в противоречие със закона. Твърди, че неправилно ТРС
е отхвърлил заявлението, тъй като не са спазени изискванията на чл.99 ал.3 от ЗЗД, поради
това, че уведомлението за извършената цесия не е стигнало до знанието на длъжника, с
оглед на което е оставил без уважение и е отхвърлил в цялост заявлението. Счита, че след
оставяне без движение на заявлението той е изпълнил дадените от съда указания е у
уточнил, че е изпратил препоръчан пратка чрез „Български пощи“ЕАД съдържаща
уведомление за цесия до длъжника до адреса й в гр.Тетевен, същият бил посетен от
пощенски служител, който е установил, че адресатът се е преместил от този адрес, като по
1
делото е представена обратна разписка, удостоверяваща тези констатации. Позовава се на
действие на чл.16.1 от ОУ, като приема, че след като длъжникът не е уведомил кредитора за
новия си адрес, то всички съобщения, изпратени до стария му адрес ще се считат за
получени. Според него е достатъчно да е попълнена предвидената от закона бланка и съдът
е длъжен да уважи подаденото заявление, без да извършва проверка относно
основателността на претенцията. Цитира и практика на ОС, като счита, че съдът неправилно
се е позовал на ТР №4/13 г. на ОСГТК на ВКС, защото те касаят производство по чл.417 , а
не по чл.410 от ГПК.. Позовава се и на практика на ВКС, според която при връчване на
препис от исковата молба длъжникът-ответник ще се счита уведомен за цесията. Счита, че
след като е посочено, че са изпълнени изискванията на чл.99 от ЗЗД съдът не следва да
проверява верността на това твърдение. Счита, че уведомяването на длъжника за цесията не
е част от фактическия състав на договора за прехвърляне на вземания, тъй като той влиза в
сила между страните от момента на подписването му, а уведомлението е предвидено с цел
защита на длъжника от изпълнение спрямо ненадлежен кредитор и в този смисъл счита, че
процесният договор е породил действие и няма значение дали длъжникът е уведомен за него
или не.
Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд, което
правопрегражда по нататъшното развитие на производството като се произнесе по същество
да бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани със Заявлението по чл. 410
ГПК.
Настоящата инстанция като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното
ч.гр.д.№296/2022 г.по описа на РС-Тетевен намира за установено следното:
Разпореждането е съобщено на заявителя на 9.05.2022 г., а жалбата е подадена на
5.05.2022 г. чрез ССЕВ, т.е. в срока по чл.413,ал.2 от ГПК и от легитимирано да обжалва
съдебния акт лице, поради което съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по
същество.
От приложеното ч.гр.д.№296/22 г. на Тетевенски РС се установява, че е подадено
заявление от „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД София, по реда на чл.410 от ГПК, с вх.
№1516/1.04.2022 г., с искане за издаване на заповед за изпълнение за парично вземане срещу
длъжника ЕЛ. Г. ИВ. от ЕГН ********** от гр.Тетевен, ул.“Палтен“ №16 за претендираните
със заявлението от длъжника суми: 300 лв. главница, договорна лихва 10,14 лв. за периода
31.07.2017 г. до 28.11.2027 г. лихва за забава 58,65 лв., от които 7,56 лв. за периода 12.12.019
г. до 13.03.2020 г. и 51,09 лв. за периода 14.07.2020 г. до 28.03.2022 г., законна лихва и
разноски, като вземането произтича от договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние №529477/31.07.2017 г. сключен с „Фератум България“ ЕООД и разноски 25 лв.
за ДТ и 50 лв. Твърди се в т.12 от заявлението, че длъжникът не е изпълнявал всички свои
задължения, а освен това изтъква, че договорът е сключен след оценка на
кредитоспособността на заемателя, като за повишаване на същата тя е избрала измежду две
възможности, като е дала изрично съгласие да предостави като обезпечение в полза на
заемодателя поръчителство от юридическо лице, което да отговаря солидарно за изпълнение
2
на кредитното задължение и на 31.07.2017 г. е сключен договор за гаранция /поръчителство/
между Е.И. и „Фератум Банк в качеството на гарант/поръчител/. Твърди, че след като е
изпаднал в забава длъжникът на основание чл.86 от ЗЗД съгласно договора се дължи
договорно обезщетение за забава, лихва за забава, чийто размер се изчислява спрямо
действащата законна лихва. Заявителя твърди, след като заемателя не е изпълнил изцяло и в
срок задължението си да изплати на заемодателя главницата и възнаградителната лихва на
датата на падежа еднократно на 28.11.2017 г. Заявителят посочва, че поръчителят е заплатил
на кредитора в пълен размер задължението на 30.12.2017 г. , както и, че с договор за
покупко-продажба на вземания от 31.12.2018 г. Фератум Банк е прехвърлил вземанията си
срещу длъжника на Пактум Кълекшънс, който от своя страна е договор за покупко-
продажба на вземания от 12.12.2019 г. е прехвърлил на вземането на заявителя и той е бил
надлежно упълномощен от предходните две дружества да уведоми длъжника за цесията,
като уведомление е изпратено и връчено на длъжника съгласно уговорения в ГПК ред.
Твърди, че са изпълнени условията на чл.99 от ЗЗД и въпреки това длъжникът не
предприема действия по погасяване на вземането.
ТРС е оставил без движение подаденото заявление с разпореждане №748/4.04.22 г.,
като е указал на същия, че следва в 3 дневен срок от връчване на съобщението да допълни
обстоятелствената част на заявлението, като наведе твърдения за това, уведомен ли е
длъжникът за продажбата на вземането, от кого, кога и как и е посочил, че при бездействие
в указания срок заявлението ще бъде отхвърлено.
В изпълнение на това разпореждане „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД София е подал
молба с вх.№1656/8.04.2022 г, в която е посочил, че той е изпратил препоръчано с пратка
чрез „Български пощи“ЕАД уведомление за цесия до Е.И., но при посещение от служител на
пощата се установява, че адресатът се е преместил от посочения адрес и за установяване на
факта представя обратна разписка.
С разпореждане №837/15.04.2022 г. постановено по ч.гр.д.№296/22 г. РС-Тетевен е
оставил без уважение и е прекратил производството по издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№296/22 г. на РС-Тетевен, подадена
от Фронтекс Интернешънъл”ЕАД София ЕИК ***** представлявано от Л. К. Д. в
качеството й на изпълнителен директор чрез пълномощник юрисконсулт Теодора
Красимирова Кощрова срещу длъжника ЕЛ. Г. ИВ. ЕГН ********** от гр.Тетевен,
ул.“Палтен“ №16 за претендираните със заявлението от длъжника суми:300 лв. главница,
договорна лихва 10,14 лв. за периода 31.07.2017 г. до 28.11.2027 г. лихва за забава 58,65 лв.,
от които 7,56 лв. за периода 12.12.019 г. до 13.03.2020 г. и 51,09 лв. за периода 14.07.2020 г.
до 28.03.2022 г., законна лихва и разноски, като вземането произтича от договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние №529477/31.07.2017 г. сключен с
„Фератум България“ ЕООД и разноски 25 лв. за ДТ и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. В мотивите си РС-Тетевен излага съображения, че не е изпълнена
процедурата по чл.99 от ЗЗД, поради което приема, че цесията не е породила действие
съгласно ТР №4/2013 г. на ОСГТК.
3
Като съобрази тези данни, настоящата инстанция счита, че частната жалба е
неоснователна. Съгласно чл.410, ал.2 от ГПК, заявлението трябва да отговаря на
изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и т.2 като съдът е длъжен при констатиране на
нередовност на заявлението да укаже на заявителя да отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението и ако не бъде сторено това, то на основание чл.411 ал.2 от
ГПК следва да бъде отхвърлено поради неотстранени в срок нередовности. В казуса ТРС,
след като е констатирал нередовности на заявлението-не са изложени обстоятелства
уведомен ли е длъжникът за продажбата на вземането, от кого, кога и как, е указал на
заявителя да ги отстрани, който с изрична молба e посочил, че длъжникът е уведомен по
пощата с обр. разписка за цесията, като длъжностното лице е отбелязало, че адресатът е
преместен.
За да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК на заявител,
който твърди, че е придобил вземането въз основа на сключен договор за цесия, то е нужно
същият да обоснове изпълнени ли са изискванията за ангажирането му по реда на чл.99 ал.3
от ЗЗД. В казуса това не е сторено от заявителя и правилно ТРС е отказал да издаде исканата
заповед за изпълнение. Съгласно т.4г от т.р.№4/14 г. по т.д.№4/13 г. на ОСГТК когато
частното правоприемство се основава на договор за цесия, прехвърлянето следва да е
съобщено на длъжника и в този смисъл правилно ТРС е оставил без движение заявлението.
След посочване в молба с вх.№1656/8.04.22 г.че уведомлението е връчено по пощата с
обр.разписка, но същата е върната, тъй като адресатът с е преместил на друг адрес правилно
съдът е отказал издаване на заповед за изпълнение. От представените доказателства не може
да се установи датата, на която е посетен адреса, както и по данни на кого се констатира
преместване на длъжника на друг адрес, след като при направена справка по реда на
Наредба №14/09 г. от съда, се установява, че постоянният и настоящ адрес на И. е същият,
посочен и в договора за кредит, оставяни ли са съобщения за получаване на пратката.
Формалното отразяване "преместен“ не може да удостовери надлежно връчване,
респективно да породи удостоверителното изявление на пощенския оператор. В
приложените по делото доказателства се установява, че уведомлението на заявителя не е
стигнало до длъжника. За разлика от чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 2, чл. 47 ГПК, където е
утвърдена фикцията за връчване чрез уведомление за получено писмо, то в Закона за
пощенските услуги не съществува такава фикция и не може да си приеме наличието на
фингираното връчване на длъжника. Заявителят не представя доказателства, че длъжникът е
уведомен за настъпилата цесия, заявлението е нередовно и не може да се търси паричната
сума на това основание.
При тези данни съдът намира, че финансовата институция не е положила
достатъчно грижи за откриване на длъжника и неговото уведомяване за настъпилата цесия.
Този извод се извежда от обстоятелството, че липсва надлежно уведомяване чрез
предвидените в закона способи на известния на кредитора и посочен в договора за кредит
настоящ адрес в гр.Тетевен и по тази причина в случая не може да се презумира и
недобросъвестно изпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит,
4
свързани с посочване на адрес за кореспонденция, след като при служебна справка се
установява, че адресът е непроменен.
Изхождайки от изложеното, съдът счита за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че в настоящия случай е налице субективната предпоставка, обуславяща
уведомяване на длъжника за цесията, респективно положени ли са достатъчни усилия от
страна на кредитора за откриване на длъжника.Не може да се приеме, че длъжникът е
уведомен за цесията чрез така наречената „фикция“, а освен това може да се приеме, че
липсва в този смисъл и надлежна индивидуализация на основанието на вземането-
настъпили две последователни цесии и то подлежи на отхвърляне. Това е така, защото освен
за съда, яснота относно основанието-договор за цесия на вземането следва да съществува и
за длъжника, за да може при връчване на заповедта той да направи информиран избор дали
да подаде възражение или не. В този смисъл настоящата инстанция също счита, че
твърдението на заявителя, че са изпълнени условията на чл.99 от ЗЗД съставлява правен
извод, който следва да се направи от съда на база на изложените фактически обстоятелства
от заявителя. Касае се за частно правоприемство, което следва да се установи с писмен
документ. Активната легитимация е условие за допустимост, за която съдът и длъжен да
следи служебно, а при липсата й да отхвърли заявлението. Съдът споделя изводите на
първата инстанция за приложение на т.4г от ТР №4/2013 г. на ОСГТК и в настоящето
производство, т.е., че когато има наличие на частно правоприемство, което се основава на
договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване
на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие.
Освен това настоящата инстанция констатира, че към заявлението си цесионерът не е
приложил сключен договор за цесия от 12.12.2019 г. с което да установи своята активна
легитимация, а освен това не е представен и предходен договор за цесия от 31.12.2018 г. за
който се твърди, че е сключен между кредитодателя и първия цесионер Пактум Кълекшънс,
за да може да се установи наличие на надлежно правоприемство. ТРС не е оставил без
движение заявлението за представяне на тези доказателства на основание чл.411 ал.2 т.1 от
ГПК, но съдебният състав счита, че с оглед изложените по-горе съображения е безпредметно
отстраняване на тази нередовност.
С оглед на тези мотиви и при съвпадане на правните изводи на Ловешки окръжен съд
с тези, на РС-Тетевен, атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен,
въпреки неточно формулирания диспозитив.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №837/15.04.2022 г. постановено по
ч.гр.д.№296/22 г. от РС-Тетевен.
5
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6