РЕШЕНИЕ№
гр. Пазарджик, 17.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на девети ноември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.К.
при секретаря Огняна
Фурнаджиева, като разгледа докладваното от съдия Е. К. АНД № 947 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б.Т.М., ЕГН: **********,***,
законен представител на „*****“ ООД, ЕИК: ******, чрез адв. О.Д. ***, против Електронен
фиш Серия К № 2624533, издаден от
ОДМВР – Пазарджик, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.
В жалбата са развити подробни съображения за
незаконосъобразност на издадения ЕФ, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, като се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
упълномощения от него адвокат, който поддържа жалбата и излага становище за
основателност на същата, като доразвива съображенията си в писмени бележки. Претендира
присъждане на сторените от жалбоподателя разноски, за които представя списък.
За въззиваемата страна не се явява процесуален
представител. Депозирано е писмено становище с кратко изложение по същество за
потвърждаване на издадения електронен фиш и искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания
и становището на процесуалния представител на въззивника и прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 28.02.2019 г. в 14:18
часа посредством автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система ARH CAM S1 било заснето
движението на товарен автомобил „Фолксваген Пасат” с
регистрационен № **** в обл. Пазарджик, АМ Тракия 69 км. с посока на движение
към гр. Пловдив. Техническото средство заснело движението на автомобила,
измерило, фиксирало и записало скоростта му на движение на 169 км/час (след
редукция с 3% в полза на водача на действително измерената скорост от 174
км/час), при установена максимално
разрешена скорост за движение на автомагистралата от 140 км/ч. Впоследствие от
паметта на устройството била разпечатана 1бр. фотоснимка, на която може да се
възприеме автомобилyt, измерената скорост на движение
на автомобила, датата и часа на заснемането му.
След справка в
масивите на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Пазарджик
се установило, че посоченият автомобил е регистрирана собственост на „Порше
Лизинг БГ“ ЕООД – клон Пловдив, но негов ползвател е „*****“ ООД, ЕИК: ******,
чийто законен представител е Б.Т.М., ЕГН: **********. С оглед на това бил издаден
обжалваният понастоящем електронен фиш Серия К № 2624533 от ОДМВР - Пазарджик,
с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на
жалбоподателя – Б.Т.М. било наложено наказание „глоба”
в размер на 100 лева.
Видно от приложените по делото доказателства
автоматизирано техническо средство АRH CAM S1, с което е заснето нарушението, представлява
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и
коминикации, с фабричен № 11743bb и вписано под номер 5126 в Регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване. Към датата на
нарушението – 28.02.2019 г. съответства на одобрените типове средства за
измерване и преминало изискуемият технически преглед.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в
писмените и веществените доказателствени средства, които са непротиворечиви и
допълващи се, както и от разпитите на свидетелите – Г.И.Г. и А.И.П., чиито
показания съдът кредитира като обективни и достоверни. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
В хода на настоящото производство по безспорен начин
се доказа фактът на извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът констатира,
че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални
нарушения и материалният закон е приложен правилно.
Електронният фиш е издаден при кумулативното
наличие на всички предпоставки за издаването му съгласно чл. 189, ал.4, изр.
първо ЗДвП – при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДП– "Автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес". Това означава, че при мобилните автоматизирани
технически средства контролният орган по никакъв начин не оказва влияние върху процеса на самото измерване на скоростта от съответното
АТСС, което е абсолютно независимо и на
база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане и се
констатира евентуално превишение. Задължението
на контролния орган при боравене с техническото средство е единствено да го позиционира, да го включи и да зададе ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола да го изключи и демонтира, за което да състави и попълни съответния
протокол. В
процесния случай е ноторно и служебно известно на настоящия състав, че
използваният по делото тип АТСС ARH CAM S1 представлява преместваемо
устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху
т.нар. триножник, преносима поставка с три крака. Посоченото изключва същото да е „прикрепено“
към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на
участък от пътя, тоест явява се „мобилно“ по своя характер. При това положение
е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния
орган. В приложения по делото протокол за
използване на АТСС /лист 13 от делото/, съставен на основание чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, е отразено мястото на разположението на АТСС, както и че
последното е било в режим на измерване „С” – стационарен, с посока на действие „П” – приближаващ, поради което настоящият случай не
попада в
приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. Това е така, тъй
като нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение, а временно позиционирано на участък от пътя, поради което не е
имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен фиш. В този смисъл се явява неоснователно възражението на
пълномощника на жалбоподателя за неправилна процедура и необходимост от
издаване на АУАН и НП. Спазено е било и
изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532, а именно направена е била
снимка /лист 14 от делото/, отразяваща на разположението на АТСС на конкретните
дата, час и участък от пътя. В горния ляв ъгъл на приложената снимка е посочена
датата на създаването й и нейното наименованието – „IMG_20190228_094536.jpg”, която съвпада с датата, на която е заснето
процесното нарушение, поради което неоснователно се явява и възражението на
пълномощника на жалбоподателя, че снимката не е от датата на нарушението.
От приетия като писмено доказателство протокол за
използване на АТСС се установява също, че мястото, където е извършен
видеоконтрол на скоростта, не е било
предварително обозначено с пътен знак за
ограничение на скоростта, поради което е действала нормативно определената
максимално допустима скорост за движение на процесното МПС по автомагистрала, а
именно: 140 км/ч. В този смисъл е неоснователно направеното в жалбата
възражение, че не е било ясно точно къде е бил поставен знакът, въвеждащ
ограничение на скоростта от 140 км/ч., доколкото такъв не е бил поставен, предвид,
че допустимата скорост за движение на автомагистрала в Република България е
предвидена от законодателя. Мястото не е било обозначено и с поставянето на
пътен знак Е24, като с измененията на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДП през 2017 г.
и с отмяната на чл. 7 от Наредба 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР това
изискване е отпаднало, както е отпаднало изискването и за оповестяване на
мястото на контрол на скоростта чрез средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.
Електронният фиш е съпроводен и от снимков материал,
като снимка с № 0109946 представлява годно веществено доказателствено средство
по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДП, като може да се заключи, че снимката е
заснета от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението, и е
напълно валидна и изготвена в съответствие с техническите изисквания.
Визираните реквизити най-долу на снимката съответстват на възприетото като
време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на
измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са
били приближаващите се автомобили, какъвто на фотосът е процесният автомобил.
Установява се въведеното ограничение на скоростта 140 км/ч, както и конкретно
засечената скорост на процесния автомобил. От снимката се установява, че проесният автомобил е заснет на разстояние от
77 метра от разположението на АТСС, т.е. попада в полето за контрол на
техническото средство, като мястото на извършване на нарушението съвпада с
мястото, на което се извършва контрол на скоростта. В тази насока несъстоятелно
е възраженито на пълномощника на жалбоподателя, че няма как посоченото в ЕФ място
на нарушението - 69 км на АМ Тракия в посока гр. Пловдив да е същевременно и
мястото за контрол. Общоизвестно е, че един километър е равен на хиляда метра,
като засичането на нарушението в рамките на 77 метра разстояние от мястото на
позициониране на АТСС, би било все в рамките на 69 км от АМ Тракия, поради
което и мястото на извършване на нарушението е коректно посочено в издадения
ЕФ.
Освен всичко казано до тук, мястото на извършване на
нарушението може да се идентифицира и посредством посочените географски
координати в представения снимков материал от АТСС.
Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените
срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя
издател. Съдържанието му съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4, изр.
2-ро от ЗДП, като отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия
е установено нарушението, а нарушението е описано по време, място и
констатирано превишаване на скоростта. Разминаването между скоростта, която се
сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като установена в ЕФ се
отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка
от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените
разпоредби на ЗДвП /чл. 21, ал. 1/, както и наложената глоба по размер, място,
начин и срок на плащане.
Във връзка с установяването на субекта на нарушението
следва изрично да се отбележи, че нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда
административно-наказателна отговорност за собственика /законния представител
на юридическото лице/ или ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение,
независимо от това, кой е действителният негов извършител. Законодателят е
предвидил в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП 14-дневен срок от получаването на
електронния фиш, в който собственикът, респ. ползвателят на МПС, с което е
извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална
структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на МПС, като в случай, че не представи
такава декларация следва да понесе отговорност за извършеното нарушение. В
конкретния случай видно от приложената по делото справка за регистрация на МПС
/на л. 37/ ползвател на процесното МПС е „*****“ ООД, ЕИК: ******, чийто
законен представител е именно жалбоподателят – Б.Т.М.. Последният не се е
възползвал от възможността по чл. 189, ал.5 ЗДвП, поради което и правилно е бил
приет от издателя на обжалвания електронен фиш като лице, отговорно за
извършеното нарушение. Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя
във връзка с неправилно определяне субекта на административно – наказателната
отговорност в настоящия случай, тъй като, както беше посочено по – горе, такъв
може да бъде и ползвателят на МПС-то, с което е извършено нарушението. Самото
санкционирано лице не оспорва факта, че е управител на дружество – ползвател на
автомобила и не твърди да е посочил в нормативно предвидените за това срокове
друго лице, което да е управлявало автомобила. При това положение именно той се
явява лицето, което следва да бъде санкционирано за нарушението по чл. 21, ал.2
от Закона за движение по пътищата. Неоснователно е възражението на пълномощника
на жалбоподателя, че от справката се установява, че има и друг ползвател на
процесния автомобил, а именно лицето А.И.П.. Същият беше разпитан в качеството
на свидетел в хода на настоящото производство и от показанията му се установи,
че единствено е подал документи пред КАТ за регистриране на автомобила, за
което е бил упълномощен от лизинговото дружество – собственик на процесното
МПС. Свидетелят действително фигурура в справката за собственост на МПС, но
същият е посочен като подал/получил свидетелство за регистрация, а не като
ползвател на автомобила.
На следващо място следва да се
отбележи, че непосочването при изписване на правната квалификация на
нарушението на разпоредбите на чл. 189, ал. 5 и чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, не води
до несъответствие между фактическо и юридическото формулиране на
административно-наказателното обвинение. Първата от тези разпоредби указва на
кого се връчва електронния фиш, а втората – на кого се налага наказанието при
извършване на нарушение с МПС, собственост на юридическо лице. В този смисъл
посочването в електронния фиш на обстоятелството, че на физическото лице се
налага наказание в качеството му на законен представител на юридическото лице,
собственик, респ. ползвател на автомобила, е достатъчно, за да се разбере защо
и в какво качество е санкционирано това лице, а посочването изрично на
разпоредбите на чл. 189, ал. 5, вр. с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП според настоящия
състав би било проява на излишен формализъм и не съответства на изискванията на
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Отделно от това не се споделя и доводът да е
допуснато съществено процесуално нарушение поради твърдяното погрешното
посочване на жалбоподателя в ЕФ за собственик на превозното средство, с което е
извършено нарушението. В случая не е
налице допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото
посочването му като собственик на МПС-то, макар същият да е само законен
представител на юридическото лице – ползвател на автомобила, не е ограничило правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият
по никакъв начин не е бил възпрепятстван да узнае за какво деяние е наказан с конкретните му признаци от обективна и субективна
страна, както
и за участието му като деец в извършването на нарушението.
Съдът намира, че
при издаването на обжалвания електронен фиш правилно е приложен и материалният
закон. От събрания по делото и безпротиворечив доказателствен материал се
доказва, че жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан. От
обективна страна на 28.02.2019 г. в 14:18 часа в обл.
Пазарджик, на АМ Тракия 69 км. с посока на движение към гр. Пловдив жалбоподателят е
управлявал товарен автомобил с марка
и модел „Фолксваген пасат“ с рег. № **** със скорост 169 км/ч при
разрешена скорост от 140 км/ч. Направеното
описание на нарушението позволява мястото на извършване на деянието да бъде
отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като
същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е осъществено
движението на жалбоподателя в нарушение на установените правила, както и че
това е станало на автомагистрала. В тази връзка по
делото е доказано и че максимално разрешената скорост за движение в процесния
пътен участък е била 140 км/ч, удостоверено
в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Същевременно е налице и правилно попълване на протокола в частта представена на съда. Обстоятелството, че протоколът е представен само в
лицевата си част, тъй като не е преснимана задната част, не води до порок в
самата процедура – протоколът е изготвен по бланка и са попълнени необходимите
реквизити и не съществува съмнение, че е изготвен във връзка с използване на
посоченото АТСС на датата, на която е извършено нарушението, за което е издаден
процесния ЕФ.
В обобщение на изложеното дотук следва да се заключи, че възраженията
във въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи
правото на защита, респ. за нарушение на материалния закон, при издаването на
обжалвания ЕФ, се явяват неоснователни.
Настоящият състав на съда намира, че
правилно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя Б.М. като законен
представител на юридическото лице, ползвател на процесното МПС,
с което е било извършено вмененото нарушение, доколкото за превишение на
разрешената скорост за движение в конкретния пътен участък, т. е. по АМ Тракия от 140 км/ч, със скорост от порядъка на 21 –
30 км/ч се налага глоба в размера на 100 лева.
По отношение на определената санкция съдът счита, че
размерът на същата е правилно определен, като и самата санкция е определена в
твърд размер от закона.Поради всичко изложено съдът счита, че издадения
електронен фиш е законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
Съобразно изхода
на спора, на основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН вр.
чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е от НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Във
въззивното производство наказващият орган не е защитаван от юрисконсулт, но е депозирал
писмено становище по спора, поради което съдът, след като съобрази предмета на
делото и неговата фактическа и правна сложност, намира, че справедливият размер,
който следва да се присъди възлиза на 80 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш
Серия К № 2624533, издаден от ОДМВР – Пазарджик, с който на Б.Т.М.,
ЕГН: **********,***, за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено наказание „глоба" в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА Б.Т.М., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
ОДМВР-Пазарджик сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението може да
се обжалва пред Административен
съд - Пазарджик в 14 - дневен срок от
съобщението за изготвянето му
по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: