Решение по дело №536/2019 на Районен съд - Брезник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№       

гр. Брезник, 01.09.2020 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 05.08.2020г., II-ри състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин Хайдушки

 

при секретаря М. Г. като разгледа гр.дело № 536 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от “Топлофикация - Перник” АД срещу К. Е. Б. за установяване, че дължи цената на ползвана топлинна енергия в жилище, находящо се в гр. *********************за периода 01.05.2014г. до 30.04.2018г. на стойност 82.25лв.- главница, представляваща 1/6 от главницата в размер на 493.50лв., както и 14.68лв. – лихви за забава, представляваща 1/6 от законната лихва в размер на 88.06лв. от 08.07.2014г. до 27.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до изплащане на вземането, след като ответникът е възразил срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена в полза на дружеството по ч. гр. д. № 413/2019 г. по описа на Районен съд - Брезник.

Ответникът в указания срок е подал отговор по исковата молба, като по изложени подробни доводи, оспорва иска по основание и размер, като заявява, че между ответника и ищцовото дружество няма облигационна връзка и ответника няма качество на потребител на топлинна енергия за исковия период, тъй като не е собственик или ползвател на посоченото жилище. Оспорва всички представени писмени документи, заявява, че не може да представи документ за собственост, тъй като не е бил собственик на апартамента за исковия период. Прави възражение за давност на исковите претенций.

Брезнишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответникът, удостоверени в Заповед № 322 от 15.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 413/2019 г. по описа на Районен съд – Брезник. Съдът, като съобрази, че заповедта е връчена по реда на чл. 46, ал. 1 ГПК- и установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответника с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот. Съдържанието на това правоотношение се определя от законовите норми и от публично известни и одобрени от КЕВР общи условия. Включването на техните клаузи, като източник на права и задължения между страните, съгласно чл. 150, ал. 2 Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично волеизявление на клиента за приемането им.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/ от 29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Наред с това, по делото не се твърди и не се доказва ответника да е предложил на ищцовото дружество специални условия по реда и в срока по чл. 150, ал. 3 ГПК. Ето защо, процесните Общи условия са влезли в сила след публикацията си и изтичане на 30-дневния срок от този момент и са от естество да обвържат ответника, при доказани права на последния върху имота.

Процесуалния представител на ответника адв. Б. В. ***, изрично оспорва съществуването през исковия период на облигационноправна обвързаност между ответника и ищцовото дружество с твърдението, че не е бил собственик, нито ползвател на процесния имот.

Съдът, с проекто – доклада по делото по чл. 140, ал. 3 ГПК, обективиран в определението от 03.02.2020 г. и обявен за окончателен такъв с оглед липсата на възражения от страните, съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства относно съществуването през релевантния период на облигационно правоотношение с насрещната страна, а именно, че ответникът има качество на собственик или титуляр на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител на топлинна енергия.

От приложения по делото договор за продажба на държавен имот по реда на наредбата за държавните имоти е видно, че въз основа на Заповед № 1228 от 26.04.1990г. на ИК на ОбНС гр. Перник се продава на Е. Н. Б. и М. Т. Б. следния недвижим имот – апартамент- № ************- ти етаж, в жилищна сграда – блок № **********************, налице е несъответствие. Още повече от приложения отговор от Община Перник с изх. №20/СЛУ-4237-1 от 09.07.2020г. се установява, че след извършената справка в архивите на община Перник и фирма „********“ не се намират данни за идентичност между административни адреси: ул. *********************** е идентичен с бл. ******“, гр. П., по действащия административен адрес.

Като доказателство ищеца е представил отговор от Община Перник, Дирекция „местни приходи и такси“, че за адрес гр. *********************в информационния масив на дирекция „МПТ“ е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК 14003691 от 08.09.2015г. от М. Т. Б., приложено заверено ксерокопие ДД с вх. № ДК14003691/08.09.2015г.

Настоящият съдебен състав намира, че данъчната декларация  не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване право на собственост върху недвижим имот. В този смисъл е и констатната практика на ВКС, както и Решение № 972 от 06.01.2010г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008г., IV г. о., ГК. Декларирането на един имот като собствен пред данъчните власти има само административноправно значение, но няма гражданскоправни последици и не оказва влияние върху правото на собственост върху същия. Още по-малко имота не е деклариран от ответника, а от неговата майка.

От приложените от страна на ищцовото дружество доказателства, съдът не може да направи извод за наличието на облигационноправна обвързаност между страните през процесния период, обоснована с притежавани от ответника вещни права върху имота. Ето защо, съдът намира, че исковите претенции са останали недоказани по своето основание и следва да бъдат отхвърлени.

Настоящият съдебен състав намира, че безпредметно да се коментира направеното възражение за изтекла давност, както и приетата съдебно икономическа експертиза.

По разноските:

Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство, съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед изхода на спора, на ищеца не се дължат разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед на изхода на спора, ответникът доказва направени разноски по исковото производство, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие, както и списък по чл. 80 ГПК за платено адв. възнаграждение в размер на 300лв., както и в заповедното производство за платено адв. възнаграждение в размер на 300лв който му се дължат от ищцовото дружество.

 

Предвид изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК **************, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република срещу К.Е.Б., ЕГН:**********, с настоящ и постоянен адрес: *** обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване, че дължи цената на ползвана топлинна енергия в жилище, находящо се в гр. *********************за периода 01.05.2014г. до 30.04.2018г. на стойност 82.25лв.- главница, представляваща 1/6 от главницата в размер на 493.50лв., както и 14.68лв. – лихви за забава, представляваща 1/6 от законната лихва в размер на 88.06лв. от 08.07.2014г. до 27.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 413/2019г. по описа на Районен съд – Брезник е издадена Заповед № 322 от 15.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА Топлофикация - Перник” АД, ЕИК ********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република да заплати на К.Е.Б., ЕГН:**********, с настоящ и постоянен адрес: *** сумата в размер на 300лева- разноски по исковото производство.

ОСЪЖДА Топлофикация - Перник” АД, ЕИК ***********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република да заплати на К.Е.Б., ЕГН:**********, с настоящ и постоянен адрес: *** сумата в размер на 300лева- разноски по заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжния съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.

След влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 413/2019 г. по описа на Брезнишкият районен съд да се върне на съответния състав на БрРС, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: