№ 93
гр. Шумен, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на
петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20213600500391 по описа за 2021 година
Производство по реда на 463 от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№ 2271/17.09.2021 г. на ШОС /вх. № 22919/16.09.2021 г. на
ЧСИ/, от “Агенция за събиране на вземания“, взискател по изп.д. № 2021*0400320 по описа
на ЧСИ Д.З., рег. № *, с район на действие ШОС, против действие на съдебен изпълнител по
т.2 от разпределителен протокол от 05.08.2021 г., предявено на 12.08.2021 г., с която на
солидарния длъжник В.Б. е възстановена сума над 56,43лв., до 1240лв. /или сумата от
1183,57лв./, като несеквестируема/непрецизно жалбоподателят е посочил, че обжалва
разпределението изцяло, доколкото видно от изложеното в жалбата атакува се единствено
действието по т.2, а за разпределената сума по т.1 за същия и липсва правен интерес/.
Жалбоподателят излага, че на 21.06.2021 г. по сметката на ЧСИ постъпила сума в размер на
1257,78лв. от запор на банкова сметка на длъжника В. С. Б. в „Инвестбанк“ АД. В
изготвения разпределителен протокол /т.2/ ЧСИ е постановил да се възстанови на длъжника
сумата от 1240лв., поради това, че от извлечението от банковата сметка се установявало, че
сумата е с произход „помощи за деца“ /надбавки по чл.7, ал.1 от Закона за семейни помощи
за деца /ЗСПД//, която съгласно чл.466а, ал.2 ГПК и ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
несеквестируема. Счита, че съгласно чл.446а, ал.1 ГПК, ако доходите са постъпили по
банкова сметка на длъжника, несеквестируемостта /пълна или частична ще се запази само,
ако сумата е постъпила по банковата сметка, не по-рано от един месец от налагането на
запора. Следователно, ако средствата са постъпили по банковата сметка преди един месец
1
преди налагането на запора, тези средства са напълно секвестируеми. Когато лицето задържа
поначало несеквестируеми или изключени от принудително изпълнение парични суми в
банковата си сметка и не ги изразходва в рамките на един месец следва да се приеме, че то
няма нужда от тях, за да оцелява и преживява нормално през съответния период, като това
има за последица отпадане на законовата защита. Запорът е наложен на 25.06.2021 г. на
която дата банката е получила запорното съобщение, като несеквестируми се явяват сумите
в размер на 16,34 лв. постъпила на 17.06.2021 г. с основание за плащане заплата за м. май от
„Мариела 2020“ ЕООД и сумата 40 лв. постъпила на 14.06.2021 г. с основание за превода –
чл.7, ал.1 от ЗСПД. Остатъкът от постъпилата по сметката на ЧСИ сума в общ размер на
1201,35 лв. има характер на спестявания, защото е постъпила по сметката на длъжника по-
рано от един месец преди налагането на запора. Предвид изложеното моли съдът да отмени
разпределението в частта, с която съдебният изпълнител е възстановил сумата от 1240лв.
на длъжника В.Б., като на същата се възстанови само сумата от 56,43лв., като
несеквестируема, а сумата над посочената до 1240лв. /1183,57лв./се разпредели по
изпълнителното дело.
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от страна на
солидарните длъжници – Б. Д. Б., В. С. Б. и ЕТ „Б.Б.“ гр. Ш., представляван от Б. Д. Б..
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, в които взема
становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличието на правен интерес и е
процесуално допустима.
Приложеното изп. дело № 2021*0400320 по описа на ЧСИ Д.З., рег. № *, с район на
действие ШОС, е образувано въз основа на изпълнителен лист от 11.04.2014 г., издаден по
ч.гр.д. № 633/2014 г. на ШРС, в полза „Банка Пиреос България“ ЕАД /с Договор за
прехвърляне на вземане цедирано на „Агенция за събиране на вземанията“ АД гр. София/,
срещу солидарните длъжници Б. Д. Б., В. С. Б. и ЕТ „Б.Б.“ гр. Ш., представляван от Б. Д. Б.,
за сумата от 404 988,79лв. Евро, главница по договор за кредит обезпечен с ипотека и
анекси, с 47756 Евро възнаградителна лихва за периода 15.05.2012 г. – 27.10.2013 г.,
18397,99лв. Евро наказателна лихва за забава за периода 15.03.2013 г. – 05.03.2014 г.;
166,80лв. нотариални такси и законна лихва от 06.03.2014 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 19 032,84лв.разноски по делото.
Присъединено е и вземането на държавата за дължимите публични вземания от
длъжника Б., за сумата от 110,74лв.
По молбата на взискателя ЧСИ е пристъпил към изпълнение като е изискал справка
относно банковите сметки на длъжниците. Видно от приложена електронна справка за
банкови и платежни сметки на физическо лице от БНБ, длъжникът В. С. Б. има
разплащателна банкова сметка в „Инвестбанк“ АД.
2
ЧСИ е наложил запор на всички левови и валутни банкови сметки в „Инвестбанк“
АД. В запорното съобщение е посочено, че удръжките са правят при спазване на правилата
по чл.446а от ГПК. При налагане на запор върху вземане на длъжника от банкова сметка,
запорът следва да се изпълнява при съблюдаване произхода на постъпилите от сметката
парични средства. Социалните плащания, постъпили по сметка на длъжника в банката са
изцяло несеквестируеми и не следва да бъдат превеждани от третото задължено лице по
наложения запор. Същите, дори и да останат по сметката на длъжника за по-дълъг период от
време не придобиват характер на спестявания. Когато е наложен запор върху вземане на
длъжника по банкова сметка, по която постъпва трудово възнаграждение или друго
възнаграждение за труд , както и пенсия съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако
длъжникът не изтегли паричната сума, представляваща трудово възнаграждение, в
съответния месец, то тази наличност по сметката преди постъпване на поредното по ред
плащане е секвестируема, тъй като има характер на спестявания на длъжника и следва да
бъде преведена от третото задължено лице по наложения запор. Запорното съобщение е
получено от банката на 21.06.2021г.
На 22.06.2021 г. е постъпила молба от В.Б., в която излага, че по запорираната
банкова сметка получава детски надбавки. Сумите са събирани и не са теглени няколко
години. Сумите са от Социално подпомагане гр. Шумен. Предвид изложеното моли ЧСИ да
преразгледа направения превод от 1257,78 лв. от банката и да възстанови сумата по
разплащателната й сметка.
Приложено е банково извлечение за периода 01.01.2021 г. – 21.06.2021 г., от което е
видно, че на 21.06.2021 г. от банковата сметка е преведена сумата от 1257,78 лв. по сметка
на ЧСИ. Същото е видно и от приложено писмо от „Инвестбанк“ АД, и платежно
нареждане.
Със заявление от 22.07.2021 г. солидарният длъжник В.Б. е представила банково
извлечение за периода 01.01.2019 г. – 22.07.2021 г. За посочения в извлечението период е
видно, че по сметката на солидарния длъжник са постъпили 31 броя плащания по 40 лв.
/общо 1240лв./, първото с дата 15.01.2019 г. и последното 13.07.2021 г., с основание чл.7,
ал.1 от ЗСПД.
В отговор на запитване от ЧСИ относно произхода на средствата с писмо от
14.07.2021 г. банката е отговорила, че преведената сума от 1257,78 лв. са средства, които са
преведени съгласно чл.446а, ал.1 ГПК – месец преди запора.
Преди изготвяне на разпределението на основание чл.458 ГПК е приложено
удостоверение от НАП за дължимите от В.Б. публични вземания в размер на 24,74лв.
Съгласно отразеното в разпределение от 05.08.2021 г., предявено на 12.08.2021 г., от
постъпилата от запора сума в размер на 1 257,78 лв., по т.1 , 17.78лв. е разпределена на
„АСВ“ ЕАД, съгласно чл.136, ал.1 ЗЗД, а по т.2 е постановено възстановяване на сумата
3
1240лв. на В. С. Б., имаща произход „помощи за деца“, която съгласно чл.446а, ал.2 ГПК и
ТР № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС е несеквестируема.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи: С настоящата жалба се атакува извършено от ЧСИ действие по т.2 от
разпределителен протокол от 05.08.2021 г., с което на солидарния длъжник В.Б. е
възстановена сума в размер на 1240 лв., като несеквестируема - с произход чл.7, ал.1 ЗСПД,
получена от запор на банкова сметка.
Съгласно чл.444, т.8 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху
предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително
изпълнение. Съгласно чл.446а, ал.1 ГПК /Нов- ДВ, бр.86/2017г./ несеквестируемостта на
доходите по чл.446 ГПК, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт,
се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди
налагане на запора. Съгласно ал.2 на същия текст запорното съобщение не поражда
действие по отношение по отношение на помощите и обезщетенията по ал.1 изцяло, както
и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължение за
издръжка.
От тълкуването на законовата разпоредба, във връзка с разясненията, дадени в ТР №
2/2013 г. /т.13/ на ОСГТК на ВКС, настоящият състав достигна до извода, че забраната за
допускане на принудително изпълнение върху определени вземания и забраната за
насочване на изпълнението върху несеквестируеми имущества, се отнася само по
отношение на такива вземания, които са постъпили по банковата сметка на длъжника не по-
рано от един месец преди налагане на запора. Всички останали суми по сметката, макар и
поначало същите да са възникнали от несеквестируеми вземания или върху тях да не се
допуска принудително изпълнение, придобиват характера на спестявания и върху тях
принудително изпълнение може да се насочва и то в пълен размер.
Семейните помощи са средства в пари или в натура, които подкрепят семейства с
ниски доходи за отглеждането на техните деца. Следва да се отбележи, че помощите по чл.7,
ал.1 ЗСПД са целеви средства – такива за покриване месечните нужди за детето, но по
изложените по-горе съображения несеквестируеми са само получените по сметката текущи
/месечни/ помощи, но не и такива от предишен период, които поради това, че не са били
изтеглени са се трансформирали в спестявания. Когато лицето задържа несеквестируеми или
изключени от принудително изпълнение суми в банковата си сметка и не ги изразходва в
рамките на един месец, се приема, че то няма нужда от тях, за да оцелява и преживява
нормално през съответния период, което има за последица отпадане на законовата
защита/решение №1194/08.07.2021г. по в.гр.д.№1502/2021г. на ВОС, решение
№961/17.07.2020г. по гр.д.№21.04.2019г. на РСР/.
Видно от заявеното от банката, в отговор на запитване на ЧСИ относно характера на
средствата, които са преведени по наложения запор от ЧСИ, а именно сумата 1257,78лв., е
4
отговорено, че същата представлява средства, намиращите са по сметката месец преди
запора, съгласно чл.446а, ал.1 ГПК. Видно от доказателствата по делото запорът е наложен
на 21.06.2021 г., т.е. постъпилите средства един месец преди запора /21.05.2021 г./ се явяват
несеквестируеми. Видно от извлечението от банковата сметка на длъжника на дата -
21.06.2021 г. банката е превела на ЧСИ сумата 1257,78 лв. Установява се от същото
извлечение, че сума от 40лв. – с основание чл.7, ал.1 ЗСПД, постъпила по сметката на
14.06.2021 г. и сумата от 16.43лв. с основание заплата за м.май2021 г., постъпила на
17.06.2021 г./за която е налице признание от взискателя, че се явява несеквестируема/ или
общо сумата от 56,43лв./, са в рамките на месеца предхождащ запора, поради което
посочената сумата от 56,43 лв. се явява несеквестируема и следва да се възстанови на
длъжника. Останалата сума от 1201,35 лв. /1257,78лв-56,43лв./ се явява секвестируема по
изложените съображения и следва да се разпредели по изпълнителното дело.
Ето защо ще следва обжалваното действие на съдебния изпълнител по т.2 от
разпределението от 05.08.2021г. да се отмени в частта, с която е постановено възстановяване
на Б. на сума за разликата над 56.43лв. до 1240 лв./1183.57лв./, като изпълнителното дело
следва да се върне на съдебния изпълнител, с указание да извърши разпределение на
сочената сума – 1183.57лв.. Такова не може да бъде извършено от съда, доколкото на
практика разпределение на сочената сума от съдебния изпълнител липсва, за да може съдът
да прецени евентуално неговата законосъобразност. Не е ясно и със сумата по т.1, какво
вземане на този взискател се удовлетворя /дали това е вземане за разноски, тези разноски
привилегировани ли са съгласно чл.136, ал.1 т.1 ЗЗД и т.н./. Съответно след частичното
удовлетворяване на този взискател остават ли още неудовлетворени привилегировани
вземания на същия взискател, или оставащата сума следва да се разпредели на следващ
кредитор /държавата, която е с вземане по чл.136, ал.1 т.6 ГПК/. Не е ясен и размерът на
всяко едно от вземанията на „АСВ“ЕАД-за главница, за лихви и за разноски, за да се
направи извод с процесната сума какво вземане, съответно част от него може да бъде
удовлетворено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА по жалба вх.№ 2271/17.09.2021 г. на ШОС /вх. № 22919/16.09.2021 г. на
ЧСИ/, от “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, действието на съдебния изпълнител по
т.2 от разпределителен протокол от 05.08.2021 г. по изп.д. № 2021*0400320 по описа на
ЧСИ с рег. № *, с което на длъжника е възстановена сума за разликата над 56.43лв. до
1240лв./1183.57лв./.
ВРЪЩА изпълнителното дело на ЧСИ с рег. № * с район на действие ШОС, за
извършване на разпределение на сочената сума, съгласно указанията дадени в мотивите на
настоящото решение.
5
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна
жалба пред Апелативен съд гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6