Р Е Ш Е Н И Е
01.06.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
IV н.о.
Районен съд – Дупница състав
20 май 2020
на Година
Мая Гиздова
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н А Х 83 2020
дело № по описа за година.
Производството е образувано е по жалба на И.Г.Н. с ЕГН:**********,
с адрес ***, срещу Наказателно постановление № 19-0348-000437 от 18.07.2019г.,
издадено от Началник РУ към ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница, с което на
жалбоподателя на основание чл.53 ЗАНН, чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, за извършено
нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е наложена административно наказание- „глоба „в
размер на 850.00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, и на
основание чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание –„глоба”, в размер на 10.00 лева.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно. Излагат се аргументи в тази насока.
В съдебно заседание,жалбоподателят редовно призован не се
явява вместо него адвокат С., който поддържа депозираната жалба и отново моли
Наказателното постановление да бъде отменено така незаконосъобразно.Излага
подробни съображения в тази насока.
За административно
наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява
представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
от фактическа страна следното:
На 17.06.2019г., около 18.46 часа в гр.Дупница,на ул.”Самоковско шосе”,в
посока гр.Самоков,като водач на лек автомобил марка „БМВ”, модел 330ХД, с рег.№
Кн2414ВР,жалбоподателя е управлявал посочения лек автомобил,собственост на
Симеон Пламенов Симеонов със скорост от 116 км/ч, при максимално разрешена
скорост за населено място от 50 км/ч.Нарушението е било установено и заснето
със система за видеоконтрол TFR1-M,с радар TR4D№563
и приспаднат толеранс от 3% в полза на водача.Предоставен е и снимков материал
на клип №2392,като същия е показан на водача с дата и час.Като водача не
представил и контролен талон от свидетелството за управление на МПС.
С описаните по – горе действия
жалбоподателят е извършил нарушението както следва:
1) водач превишаващ разрешената максимална скорост, за
населено място над 50 км/ч, с което виновно е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДВП.
2)не носи контролния талон от свидетелството за
управление,с което виновно е нарушил чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.
Възприемайки
обстоятелствата, посочени в акта за установяване на административно нарушение,
административнонаказващият орган издава въз основа на него обжалваното
понастоящем Наказателно постановление №19-0348-000437 от 18.07.2019г.,
издадено от Началник РУ към ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница, с което на
жалбоподателя на основание чл.53 ЗАНН, чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, за извършено
нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е наложена административно наказание- „глоба „в
размер на 850.00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, и на
основание чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание –„глоба”, в размер на 10.00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.Съдът кредитира показанията на разпитания по време на
съдебното следствие актосъставител,тъй като същите са обективни
логични,подкрепят се от събраните по делото доказателства,дадени са от лице без
интерес от изхода на делото,а жалбоподателят не ангажира никакви доказателства
в своя подкрепа.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Съдът намира,
че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената
законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.
Спазени са всички срокове по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и
издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него. В тази връзка следва да се отбележи и, че
възраженията на жалбоподателя в обратната насока са необосновани и
немотивирани. Изложените бланкетни възражения за незаконосъобразност и
допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното
производство, обосновават извода за чисто формално оспорване законността на
обжалвания акт.
Неоснователни
се явяват и направените оставили възражения от страна на защитата.
Нарушенията, описани в НП, правилно са
квалифицирани като такива по чл.21, ал.1 ЗДвП,и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, която
норма въвежда задължение за водача при избиране скоростта на движение да не
превишава посочените в тази норма стойности на скоростта,и да носи контролен
талон към свидетелството за управление на МПС. Съдът намира също така, че
нарушенията правилно са съотнесени към съответстващата му санкционна разпоредба
- нормата на чл.182, ал.1, т.6, и чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП, която
предвижда, че с посочената в нея санкция се наказва този който превиши
разрешената максимална скорост за движение в населено място, и който не носи
контролен талон съм свидетелството за управление на МПС.
Съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП, при избиране на скоростта за
движение на водача на ППС е забранено да превишава изрично посочените в тази
алинея стойности на скоростта в км/час, като за населено място изрично е
посочено като такова ограничение именно 50 км/час за категорията и вида на
описания в НП автомобил. В разгледаният случай се доказа, че на процесното
място и на процесната дата, за водачите на ППС е било въведено ограничение за
скорост от 50 км/час, което ограничение не е съобразено от жалбоподателя, който
е управлявал автомобила си с превишение на въпросната стойност от 70км/ч. От
приложеният снимков материал и дадените показания на свидетеля И., се доказа,
че на посоченият пътен отрязък е била позиционирана система
за ведеоконтрол TFR1-M,с радар TR4D№563 и приспаднат
толеранс от 3% в полза на водача.Предоставен е и снимков материал на клип
№2392,като същия е показан на водача с дата и час.Като водача не представил и
контролен талон от свидетелството за управление на МПС.
Нарушението е запаметено в системата с дата и час на
фиксиране-17.06.2019г., час 18.45.00,клип №2392.
Техническото средство, с което е фиксирана скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил, е надлежно утвърдено за такова измерване и е било в срок на техническа годност, след проверка за техническа изправност.
От така посочените свидетелски показания безспорно се установява на следващо място, че въведеното в този пътен участък ограничение на скоростта за движение е 50км./ч.
В същото време по делото е налична, декларация подписана от
Симеон Пламенов Симеонов, в която последният изрично заявява, че жалбоподателя
е управлявал автомобила, а и самият жалбоподател е попълнил такава декларация в
която е декларирал, че именно той е управлявал автомобила. От субективна
страна, съдът приема, че се касае за виновно извършени нарушения, тъй като не е
спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е
бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задължението му по чл.21, ал.1 ЗДвП,и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, да
избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при
управление на ППС в населено място,и да носи талон към свидетелството за
правоуправление на МПС, които задължения обаче в казуса съзнателно не е спазил.
За
извършените и доказани нарушения, съдът счита, че правилно на жалбоподателя е
наложено административно наказание по чл.21, ал.1 ЗДвП,и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,
след прилагането на санкционната норма
по чл.182, ал.1, т.6,и чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от този закон, при отчитане, че превишението
на скоростта на управляваният от водача автомобил за разгледаният случай е над
50км/ч, /70км/час/, и не е носил контролен талон към свидетелството си за
управление на МПС. За такова деяние, законодателят е предвидил в цитираната
санкционна норма две по вид административни санкции, а именно наложените такива
с обжалвания акт - "Глоба" в размер на 850.00 лева., и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, и „глоба”, в размер
на 10.00 лева,за това, че жалбоподателя не е носил контролен талон.
Последното мотивира извода за законосъобразност
на обжалваното НП и в неговата санкционна част, която не противоречи на
разпоредбата на чл.27 ЗАНН.
С оглед на всичко
гореизложено обжалваното НП се явява законосъобразно, а наложените с него
санкции съответни на тежестта на конкретните нарушения, поради което същото
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0348-000437 от 18.07.2019г.,
издадено от Началник РУ към ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница, с което на И.Г.Н. с
ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.53 ЗАНН, чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП,
за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е наложена административно
наказание- „глоба „в размер на 850.00 лева, и лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца, и на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП, за нарушение по
чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание –„глоба”, в
размер на 10.00 лева,като
законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд - Кюстендил в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: