РЕШЕНИЕ
№ 355
гр. Варна, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110105830 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба,заведена във ВРС
под вх.рег. № 6836/21.04.2021 г., уточнена допълнително с писмена молба от 29.04.2021 г.
Ищцовото дружество „М. Т.“ ЕООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Х. Т. К., със съдебен адрес: ***, чрез адвокат Й.А. от ВАК е сезирало РС
Варна с предявен частичен осъдителен иск против ответното дружество ЗК „Л. И.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М. С. М. Г. и П. В.
Д.. В титулната част на исковата молба ищцовата страна, чрез адв. А. е посочила правното
основание на иска - чл.405,ал. КЗ и цената на иска 100,00 лв.
Ищцовата страна е основала исковата си молба на следните твърдени правно
релевантни факти и обстоятелства: На 02.03.2020 г. ищцовото дружество сключило
Застраховка „Каско“, Клауза 1 на фирмения автомобил марка „***“, с рег. № ***, с
ответника ЗК „Л. И.“ АД, със срок на действие от 03.03.2020г. до 02.03.2021г. Автомобилът
бил застрахован за 24 000 лева, като застрахователната премия, която трябвало ищцовата
страна да заплати съгласно застрахователна полица № ***/02.03.2020г. възлизала на 1
802.14 лева. Премията била разсрочена на 4 вноски, като към момента на сезиране на съда,
всички вноски били платени.
Твърди се от ищцовото дружество, че на 05.01.2021г., предоставило л.а. марка „***“,
с рег. № *** за управление на К.Д.. К.Д. на 06.01.2021г., при управление на автомобила в гр.
Варна, при маневра за излизане от паркинга на складовата база на бул. „***“, свил в дясно,
за да се размине с друг автомобил и ударил предната броня и кората в ъгъла на бордюра. За
настъпилото застрахователно събитие ищцовото дружество уведомило застрахователя, като
същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис -
заключение по щета № 0003-1301-21-000011. В описа, като увредени детайли били описани:
предна броня, преден ляв пластмасов подкалник, рамка радиатор, предна кора под двигател
и долен въздухопровод. Като застрахователно обезщетение дружество „М. Т. „ЕООД
1
получило сумата в размер на 1 192.00 лв.
Сумата, за ищцовата страна била много малка и не можела да покрие щетите.
В тази връзка ищцовата страна твърди, че направила проучване в няколко сервиза,
занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, колко ще струва
ремонта на автомобила. От така направеното проучване ищцовата страна твърди,че
установила, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 3
843.03 лв. Ето защо ищцовата страна счита, че ответникът неправилно определил, съгласно
нормативната уредба дължимото застрахователно обезщетение, поради което за ищеца бил
налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.
Сумата, която застрахователят следвало да изплати на ищцвото дружество, се
сочи в исковата молба, като обезщетение възлизала на 3 843.03 лв., от която сума
следвало да се приспадне заплатената до момента сума в размер на 1 192.00 лв., или
сумата, която следвало застрахователя да заплати възлизала в размер на 2 651.03 лв.
Отделно от гореизложеното, ищцовата страна се е позовала на нормата на чл.
113 от ГПК, съгласно която потребител може да предяви иск по настоящ или
постоянен адрес. Спорното правоотношение произтичало от договор за застраховка
„Каско“, а съгласно чл. 2, ал. 2 от Кодекса за застраховането: „ползвател на застрахователни
услуги“, е застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено
лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор. Посочената
законова разпоредба предвиждала изборна местна подсъдност, наред с подсъдността по чл.
105 от ГПК, като изборът бил предоставен на ищеца.В настоящия случай предявеният
иск,сочи ищеца, че е иск на „ползвател на застрахователни услуги“, съгласно чл. 2, ал. 2 от
Кодекса за застраховането, като в случай ищецът разполагал с правото да се ползва от
особената местна подсъдност, дерогираща общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1
от ГПК.Предявявайки иск по своя адрес ищецът конкретизира, че упражнява правото си на
изборна местна подсъдност по чл.113 от ГПК, дерогираща общата разпоредба на ГПК.
Съгласно нормата на чл. 127, ал. 4 ГПК ищцовата страна сочи в исковата си
молба, че желае задължението да бъде заплатено чрез пощенски запис.
В подкрепа на твърденията и исканията си ищцовата страна е направила
доказателствени искания.
В изпълнение на дадените от съда указания ищцовата страна е депозирала
уточнителна молба в която е прецизирала твърденията си и искането си по см. на чл. 127, ал.
1, т. 5 ГПК.
Отправеното до съда първоначално заявено искане е да бъде постановено
Решение по силата на което да бъде осъден ответника ЗК „Л. И.“ АД, да заплати на
ищцовото дружество „М. Т.“ ЕООД: СУМАТА от 100.00 лева (сто лева), формирана
както следва: предна броня - 30.00 лв., преден ляв пластмасов подкалник - 21.00 лв., рамка
радиатор -21.00 лв., предна кора под двигател - 11.00 лв., долен въздухопровод - 11.00 лв.,
камера и тониране -6.00 лв., представляваща частичен иск от остатъка в размер на 2
651.03 лева (две хиляди шестстотин петдесет и един лева и три стотинки), формирана
както следва: предна броня - 1 386.03 лв., преден ляв пластмасов подкалник -130.00 лв.,
рамка радиатор -730.00 лв., предна кора под двигател - 310.00 лв., долен въздухопровод -
35.00 лв., камера и тониране - 60.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
нанесени имуществени вреди на лек автомобил марка „***", с per. № *****, причинени
в резултат на настъпило на 06.01.2021г., в гр. Варна, застрахователно събитие по
договор № ***/02.03.2020г. за застраховка „Каско", Клауза 1, със срок на действие
03.03.2020 г. - 02.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на исковата молба в съда – 21.04.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата.Обективирано е искане за присъждане в полза на ищцовата страна и на сторените по
делото съдебно -деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л. И. “ АД, ЕИК ***, със
2
седалище и адрес на управление - ***, представляван от С. Н. А. и П. В. Д. -изпълнителни
директори, чрез упълномощен процесуален представител - адв. С.Д. Д., АК - ***, личен
номер *****, с адрес за призоваване: *** тел. ********** , в депозирания отговор и в
срока по чл. 131 ГПК, чрез надлежно упълномощения процесуален представител,
изразява следното становище:
Ответникът - застраховател счита предявените искове за изцяло неоснователни.
Оспорва предявените искове изцяло, по основание и размер.Счита, че не са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество ЗК
„Л. И.“ АД по имуществена застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови
превозни средства „КАСКО".
Ответникът възразява против иска, като твърди че е налице основание за отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ЗК „Л. И.“ АД, предвид
разпоредбата на т. 28.1. от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни
средства без релсови превозни средства на ЗК „Л. И.“ АД, които представлявали неразделна
част от сключения с ищцовото дружество „М. Т.“ ЕООД, застрахователен договор. Съгласно
цитираната разпоредба, застрахователят не дължал изплащане на обезщетение по
застрахователния договор, при представяне на неверни данни, относно механизма на
настъпване на застрахователното събитие, както и на причинените увреждания. Видно
било за застрахователя-ответник, от представените по делото документи, както и в хода на
проведената извънсъдебна процедура, че процесното застрахователно събитие попадало
именно в случаите, визирани в хипотезата на т. 28.1. от приложимите Общи
условия.Ответникът твърди, че с оглед на механизма на настъпване на процесното събитие,
както и видно от степента на причинените увреждания, настъпилото събитие било в пряка
причинно - следствена връзка с действията на водача на лек автомобил марка „***“,
модел „***“, ДК № ***, представляващо „груба небрежност“ от страна на К.Д..
При условията на евентуалност,ответника оспорва размера на претенцията.
Счита, че изплатеното на ищцовото дружество обезщетение в общ размер на 1 192,00
/хиляда сто деветдесет и два/ лева ( което било видно от платежно нареждане, както и от
твърдението на ищеца) отговаряло на действително претърпените вреди и след
изплащането му ЗК „Л. И.“ АД изпълнила изцяло задължението си да обезщети ищеца, във
връзка с процесното събитие.Твърди се още от ответника, че претендираната от ищцовата
страна сума от 100 /сто/ лева, претендирана частично от 2 651,03 лв. /две хиляди
шестстотин петдесет и един лева и три стотинки/ не била съобразена със средните
пазарни цени за отстраняване на настъпилите вреди към момента на събитието, като се
вземе под внимание годината на производство на автомобила, степента на експлоатация и
амортизация.
Съгласно чл. 386, ал. 1 от КЗ, подчертава в отговора си на искова молба ответника,
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпването на застрахователното събитие. Размерът на вредата не можел да
надвишава действителната стойност на застрахованото имущество към момента на
настъпването на вредата. В противен случай, би се стигнало до неоснователно обогатяване
на застрахованото лице, тъй като то щяло да получи сума, която е по-висока от
действително причинените му вреди. В този смисъл ответникът се позовава и на
разпоредбата на чл. 400, ал. 1 от КЗ, която посочва, че за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. Договорената в сключения застрахователен договор, застрахователна
сума, определяла лимита на отговорността на застрахователя. Застрахователното
обезщетение обаче, следвало да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието, както било посочено и в разпоредбата на чл. 386, ал. 1 от КЗ.
Ответникът отчита факта, че ищецът претендира сума в размер на 100 /сто/ лева,
частичен иск от 2 651,03 /две хиляди шестстотин петдесет и един лева и три стотинки/, но
същата не отговаряла на необходимата сума за репариране на причинените увреждания и не
можело да бъде задължителна за застрахователя.Твърди се от ответника , че претендираната
3
сума не е съобразена със средните пазарни цени за периода и се претендирала една
прекомерно завишена сума, спрямо реално необходимата за отстраняване на повредите по
автомобила.
Предвид изложените съображения, ответника намира, че не са налице предпоставки
за ангажиране на отговорността на ЗК „Л. И.“ АД по застраховка на сухопътни превозни
средства, без релсови превозни средства „КАСКО“ в претендирания размер, поради което
моли съда да приеме иска за неоснователно завишен.
При условие, че съдът прецени, че е налице покрит риск и се дължи застрахователно
обезщетение, ответникът моли размерът на същото да бъде редуциран поради
неизпълнение на договорено задължение, съгласно чл. 395, ал. 4 от КЗ.
Съгласно формираната по реда на чл. 290 от ГПК съдебна практика, за упражняване
на правото на застрахователя за намаляване на дължимото обезщетение, в случай на
предписано от застрахователя дължимо поведение, а с още по-силно основание и когато тя е
изрично договорена между страните и скрепена със санкция, ответникът обобщава, че не е
необходимо обективно установяване на причинна връзка между неизпълнението и
настъпването на конкретното застрахователно събитие, въпреки че по отношение на
процесния случай, твърди ответника, че е налице и причинна връзка /така: Решение № 79 от
29.06.2012 г. на ВКС, 2 ТО по т.д. № 802/2011 година./
Оспорва се от ответника и предявения иск по чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на
законна лихва за забавено плащане на главницата в претендирания размер. С оглед
неоснователността на главния иск, акцесорният иск за забава също се явявал неоснователен,
според ответника.
На следващо място ответникът ЗК „Л. И.“ АД твърди, че с поведението си не е
дало повод за предявяване на претенция по съдебен ред, доколкото ищецът не бил
доказал предпоставките за ангажирането на отговорността на застрахователното
дружество.
Поради гореизложеното, счита ответника, че предявените искове следва да се
отхвърлят изцяло, а разноските да се възложат върху ищеца.При отхвърляне на
процесните искове, ответникът желае съда да присъди на застрахователна компания „Л. И.“
АД направените по делото разноски, включително изплатеното адвокатско възнаграждение.
В случай, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение надвишава минималните
размери съгласно Наредба № 1 от 09.06.2004 г.,в срока по чл.131 ГПК , ответникът съгласно
нормата на чл. 78, ал.5 ГПК, моли съда да приеме, че адвокатското възнаграждение на
ищеца е прекомерно и същото да бъде намалено.
Ответникът е изразил становище и по доказателствата и доказателствените искания
на ищеца, като е направил искания за събиране на доказателства.
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 28.01.2022 г.
ищцовото дружество , представлявано от адв. А. от АК Варна поддържа предявения и
изменен по реда на чл.214 ГПК осъдителен иск, желае уважаване на иска ведно със
законната лихва и присъждане на сторените по делото съдебно –деловодни разноски.
Ответното дружество представлявано от адв. Д. от АК *** поддържа становището си
за неоснователност на иска, като акцентира върху поведението на водача на застрахования
автомобил , респективно желае отхвърляне на иска ведно с присъждане на сторените
съдебно –деловодни разноски.
В откритото съдебно заседание от 28.01.2022 г. съдът е уважил направеното искане
по реда на чл.214 ГПК и е допуснал изменение на предявените искове , като същите се
считат за предявени от датата на депозиране на исковата молба в съда - 21.04.2021 г.,в
пълен размер (а не като частичен иск) за сумата от 1986,49 лв. (хиляда деветстотин
осемдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща дължимо
обезщетение за нанесени имуществени вреди на лек автомобил марка „***“, с рег. № ***,
причинени в резултат на настъпило на 06.01.2021 г., в гр. Варна, застрахователно събитие
4
по договор № ***/02.03.2020 г. за застраховка „Каско“, Клауза 1, със срок на действие
03.03.2020 г. - 02.03.2021 г., формирано като разлика между средната пазарна стойност за
ремонт на автомобила съгласно заключението на вещото лице в размер на 3178,49 лв. (за
възстановяване на увредените детайли : предна броня 1142,83 лв.без ДДС, преден ляв
пластмасов подкалник 111,02 лв.без ДДС, рамка радиатор 620,08 лв. без ДДС , предна кора
под двигател 223,68 лв. без ДДС,долен въздухопровод 28,76 лв. без ДДС - 2 126,37 лв. общо
без ДДС, а с ДДС 2 551,64 лв. за посочените части и 374,57 лв. с ДДС за труд = 2 926,21 лв. с
ДДС общо; за камера и тониране 252,28 лв. с ДДС или всичко общо 3178,49 лв. с ДДС ) и
изплатената сума от застрахователя в размер на 1192,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 21.04.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ (НОВ) - (аналог на чл. 208, ал. 1
КЗ (отменен), вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Приобщени по делото са писмени доказателства по надлежния ред а
именно:представените с исковата молба заверени копия на следните писмени
доказателства, а именно: застрахователна полица № ***/02.03.2020 г. по застраховка
„Каско“ на МПС; опис-заключение по щета № 0003-1301-21-000011/12.01.2021 г.;
ангажираните от ответника с молба вх.рег.№ 35196/06.10.2021 г. , Общи условия по
застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства „КАСКО" на
ЗК „Л. И.“ , и с молба вх.рег.№ 32170/21.09.2021 г., заверени копия на: 2 бр. платежно
нареждане от 17.09.2021 г.; доклад по щета № 0003-1301-21-000011/1/1/03.02.2021 г.;
калкулация-ремонт № **********/03.02.2021 г.; опис-заключение по щета № 0003-1301-
21000011/12.01.2021 г.; уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица №
***/18.01.2021 г.; талон за преминал технически преглед, свидетелство за управление и
контролен талон; свидетелство за регистрация част II; застрахователна полица №
***/02.03.2020 г.; опис на необходимите документи за приключване на щета № 0003-1301-
21-000011/08.01.2021 г.; компактдиск.
Отделно от представените писмени доказателства, с оглед изясняване на
фактическата страна на спора в пълнота по делото е допусната необходимата съдебна авто
– техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.Хр.К. ( л. 84-89от делото).
В последното открито съдебно заседание в качество на свидетел е разпитан и
К.Д..
При съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал се налага
извод, че по делото е изяснена и установена следната фактическа обстановка :
На първо място следва да бъде отчетено, че с проекта за доклад по делото,обявен за
окончателен, съдът е обявил,че страните признават следните права и обстоятелства :
Договорна обвързаност между ищеца и ответника по силата на застрахователен договор,
обективиран в застрахователна полица № ***/02.03.2020г. за застраховка „Каско“, Клауза 1,
със срок на действие 03.03.2020 г. - 02.03.2021 г.,Изплащане от страна на ответното
дружество в полза на ищовото дружество на обезщетение в общ размер на 1 192,00 лв. по
процесения договор и във връзка с процесното застрахователно събитие, поради което
на осн. чл.146, ал.1 т.4 ГПК тези факти и обстоятелства са безспорни и ненуждаещи се от
доказване.
Спорът по делото между страните се това дължи ответникът – застраховател
5
допълнително обезщетение на ищцовата страна по повод застрахователното събитие при
отчитане на извършено заплащане, налице е твърдяното от ответника основание за отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение .
Отговорите на спорните по делото въпроси следва да бъдат дадени на база събрания
по делото доказателствен материал .
Анализа на цитираните писмени доказателства и на заключението на вещото лице
инж.Хр.К. по допуснатата и приобщена по делото САТЕ,мотивира съда да приеме за
установено от фактическа страна следното :
От обстоятелствената част на САТЕ се установява, че на дата 6.1.2021 г. К.Д.
управлявайки л.а. „***“ , с ДКН *** , при разминаване с насрещно движещ се автомобил
отклонил надясно управлявания л.а. и се ударил в бордюр . ПТП е настъпило в гр.Варна,
при маневра излизане от паркинг на складова база на бул. „*** „ , при свиване вдясно , с
цел разминаване с друг автомобил, при което водачът Д. удря предната броня и кората на
л.а. в ъгъла на бордюр.
Видно от л. 68 – ми , с уведомление от 8.2.2021 г., подадено от К.Д. до
Застрахователя-ответник, ответника писмено е бил уведомен за настъпилото
застрахователно събитие на дата 6.1.2021 г., като в цитираното уведомление е посочено, че
за застрахователното събитие не са били уведомени ораните на МВР нито „мобилна група „
описан е механизма на застрахователното събитие и посочени констатираните увреждания
по л.а. , управляван от К.Д..
По делото няма спор, че К.Д. е управлявал фирмен автомобил, а и този факт се
установява от приложените на л .69, 70 писмени доказателства, потвърден е и от К.Д. при
разпита му в качество на свидетел.
Установява се от приложеното на л. 71 – ви заверено за вярност с оригинала копие на
застрахователна полица „КАСКО „ на МПС № *** , че л.а. „***“ , с рег. № *** , собствен на
ищцовото дружество„М. Т. „ЕООД ЕИК ***, застрахован при ответника със застраховка
„КАСКО“ , клауза 1 , със срок на валидност на застрахователната полица от 03.06.2020 г. до
02.03.2021 г, с действителна а и застрахователна стойност на л.а. 24 000 лв.
По повод уведомлението за застрахователно събитие, от представените от ответника
писмени доказателства - опис заключение по щета № 0003 – 1301 – 21 – 00011 /л. 67 / п
делото е установено, че е бил извършен оглед на л.а. , застрахован при ЗК „Л. И.“ от
служител на ответника, като са вписани увредените детайли и необходимите операции :
предна броня – подмяна боядисване, преден ляв пластмасов подкалник – подмяна,рамка
радиатор-подмяна, предна кора под двигател –подмяна долен въздухопровод –
подмяна.Изрично е посочено в описа-заключение, че не е необходим допълнителен оглед и
че се касае за реално събитие. Изготвената от ответника – застраховател калкулация -
ремонт номер ********** на 3.2.2021 г./л.66/ отразява размера на разходите за ремонт,
определени от ответника 1 192,39 лв. Същата сума е вписана и в доклада по щета, приложен
на л. 65 –ти от делото .
6
Както бе посочено и по-горе спор няма, че сумата от 1 192,39 лв. е била изплатена от
застрахователя – ответник към ищцовото дружество, а именно поради липсата на спор
относно този факт , по делото не са ангажирани писмени доказателства от страните .
Спорен въпрос е дали със сумата от 1 192,39 лв., застрахователя –ответник е
изпълнил изцяло и своевременно задължението си за изплащане на пълно застрахователно
обезщетение , респективно действията на водача Д. към момента на настъпване на
застрахователното събитие освобождават ли ответника от отговорността му по чл.405 КЗ,
следва ли се приложи нормата на т.28.1 от ОУ на ответника .
Съдът в настоящия му първоинстанционен съдебен състав, намира на база събраните
доказателства, кредитираното напълно като компетентно и обективно заключение на в.л. К.
по допуснатата САТЕ и разпита на свидетеля Д., че механизма на настъпване на
застрахователното събитие е напълно установен .
При съпоставка на обстоятелствената част на САТЕ и изложеното от св.Д. се
констатира, че както вещото лице, така и свидетеля Д. (управлявал л.а. собствен на
ищцовата страна) независимо един от друг описват една и съща фактическа обстановка, при
която са се получили уврежданията по л.а. застрахован при ответника. Нещо повече – св.Д. е
пояснил , че щетите по л.а. управляван от него са настъпили след като свидетеля е излизал
от складовата база, на място обособено като паркинг и за да се размине с друг автомобил,
дръпнал автомобила плътно в дясно и закачил бордюра,който бил висок около 40 см.,
просто не преценил разстоянието и си мислел,че управлявания от него л.а. ще излезе а
другия ще влезе, но не се получило, т.к.самата кола била висока ,не очаквал да подпре
бордюра.
При така установения механизъм на причиняване на щетите по л.а., от заключението
на вещото лице инх.Хр.К. по САТЕ, се изяснява още каква е действителната стойност на
вредите по л.а. марка „***“ с ДКН *** и средствата необходими за неговия ремонт по
средни пазарни цени към датата на ПТП , както и цените за ремонт на три независими
сервиза , извън официалния на марката „***“ / т.4/ и каква е действителната стойност на
вредите по същия л.а. и средствата необходими за неговия ремонт по средни пазарни цени с
алтернативни части към датата на ПТП , както и цените за ремонт на три независими
сервиза , извън официалния на марката „***“ / т.5/.
На л. 87 , 88 по делото от заключението на в.л. К. по т. 4 от САТЕ, на база
изчисленията направени в табличен вид, при средна пазарна цена на труда 31,47 лв. с ДДС за
1 нормочас, вещото лице е дало заключението че общата сума която е необходима за
отремонитиране на увредените детайли по л.а. е от 3 178, 49 лв., като цените са посочени и
без ДДС и с ДДС .
В т.5 от същата САТЕ в.л., при средна пазарна цена на труда 31,47 лв. с ДДС за 1
нормочас на база направените в табличен вид изчисления на л. 88 и 89 е посочило , че
общата сума необходима за отремонтиране на л.а. е 2 556,97 лв.
Именно на база заключението на в.л. по т.4 от САТЕ, съдът е допуснал и
7
изменението на исковата претенция по чл.214 ГПК от частичен в пълен размер, като и в
диспозитива на измененото искане срещу всеки един увреден детайл е посочена отделната
стойност, така както е определена от вещото лице в т.4 от заключението.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявените искове намират правното си основание в чл. 405, ал. 1 от КЗ (НОВ)
- (аналог на чл. 208, ал. 1 КЗ (отменен ) вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото съдът на осн. чл.146, ал.1 т. 4 ГПК е обявил,че страните
признават : Договорна обвързаност между ищеца и ответника по силата на
застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № ***/02.03.2020г. за
застраховка „Каско“, Клауза 1, със срок на действие03.03.2020 г. - 02.03.2021 г., Изплащане
от страна на ответното дружество в полза на ищовото дружество наобезщетение в общ
размер на 1 192,00 лв. по процесения договор и във връзка с процесното
застрахователно събитие, поради което и тези факти и обстоятелства са отделени за
БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ се от доказване.При така предявените осъдителни искове
съдът е разпределил с доклада по делото доказателствената тежест между страните, като йм
е указал в съответствие с разпоредбата на чл.154 ГПК, че всяка една от страните следва да
установи и докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи за себе си положителни
права.В тежест на ищцовата страна съдът е възложил да установи и докаже: 1.
Настъпването на процесното застрахователно събитие; 2. Изпълнение от негова страна на
установените с ОУ, към момента на сключване на застрахователния договор, задължения
във връзка с настъпването на застрахователно събитие; 3. Размерът на претенцията си;В
тежест на ответната страна е било възложено да установи и да докаже: Възведените в
отговора Възражения за неоснователност на иска а именно твърденията си ,че причинените
по л.а. на ищеца имуществени щети попадат под хипотезата на т. 28.1. от Общите условия
зазастраховане на сухопътни превозни средства безрелсови превозни средства,
респ.основанията за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Ответника е
следвало да установи и докаже твърденията си, че с изплащане на сумата от 1 192,00 лв.
изяло ,пълно и точно е изпълнил задълженията си към ищеца. В тежест на същата страна е
било и да установи и докаже, че е налице твърдяната груба небрежност от страна на
управлявалия л.а. водач Д. ,довела до настъпване на щетите по л.а. ,респ. че претендираните
от ищеца щети не са в пряка причинно следствена връзка със самото събитие, завишеността
на имуществената претенция.По отношение на акцесорната претенция за заплащане на
законна лихва съдът е указал на ищеца че носи доказателствената тежест да установи и
докаже, че ответникът е изпаднал в забава по см. на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, датата на която е
изпаднал в забава а ответникът е следвало да ангажира правоизключващи възражения
С оглед квалификация на исковите претенции и доклада по делото следва да бъде
отчетено на първо място от правна страна, че предявените искове намират правното си
основание в чл. 405, ал. 1 от КЗ (НОВ) – (аналог на чл. 208, ал. 1 КЗ (отменен), вр. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал.1 от КЗ ( отменен ) при
настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15
дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл.
206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3, които съответно се изразяват в това, че при настъпване на
застрахователното събитие застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да
уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок, който не
може да бъде по-кратък от три дни от узнаването. При настъпване на застрахователното
събитие застрахованият е длъжен да допусне застрахователя за извършване на оглед на
8
увреденото имущество и да представи поисканите от застрахователя документи, пряко
свързани с установяването на събитието и на размера на вредите.
По делото изяснено, че застрахователното събитие е настъпило на 6.1.2021 г. ,
надлежно и своевременно изпълнение на договорите задължения от застрахования към
застрахователя, по повод на което застрахователят – ответник е платил на ищцовото
дружество сумата от 1 192,00 лв.
Според настоящия съдебен състав, заплатеното застрахователно обезщетение от
ответника на ищцовата страна не покрива в пълен размер причинените по л.а. на „М. Т.“
ЕООД щети, които би следвало да се покрият от застраховката “Каско„ , клауза 1 ,
застрахователна полица №***/02.03.2020г.
Съдът възприема изцяло заключението на в.л. инж.К. като обективно и компетентно
дадено, заключение от което се установява и изяснява,че за пълното възстановяване на
увредените детайли на л.а. е необходима сумата от общо 3178,49 лв.за възстановяване на
увредените детайли : предна броня 1142,83 лв.без ДДС, преден ляв пластмасов подкалник
111,02 лв.без ДДС, рамка радиатор 620,08 лв. без ДДС , предна кора под двигател 223,68 лв.
без ДДС,долен въздухопровод 28,76 лв. без ДДС - 2 126,37 лв. общо без ДДС, а с ДДС 2
551,64 лв. за посочените части и 374,57 лв. с ДДС за труд = 2 926,21 лв. с ДДС общо; за
камера и тониране 252,28 лв. с ДДС или всичко общо 3178,49 лв. с ДДС )
При приспадане на заплатеното преди завеждане на иска обезщетение от 1 192,00 лв.
се получава разлика от 1986,49 лв. (хиляда деветстотин осемдесет и шест лева и
четиридесет и девет стотинки), представляваща дължимо обезщетение за нанесени
имуществени вреди на лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, причинени в резултат на
настъпило на 06.01.2021 г., в гр. Варна, застрахователно събитие по договор №
***/02.03.2020 г. за застраховка „Каско“, Клауза 1, със срок на действие 03.03.2020 г. -
02.03.2021 г., формирано като разлика между средната пазарна стойност за ремонт на
автомобила съгласно заключението на вещото лице в размер на 3178,49 лв.и изплатената
сума от застрахователя в размер на 1192,00 лв.
Предявеният по делото изменен,оконачетелен размер на иска е1986,49 лв.съдът
намира за доказан както по основание, така и по размер,т.к. ищецът е провел пълно и
главно доказване .
Възраженията на ответника за недължимост на допълнително застрахователно
обезщетение за неоснователни, съдът намира за изцяло неоснователни.
Въпросът за определяне на размера на застрахователното обезщетение и че
същият е равен на действителната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие е разрешен еднозначно с нормата на чл.208 КЗ (отм.) , както и
с трайната съдебна практика, поради което съдът не намира за основателни възраженията
на ответника за тясното приложение на иначе императивните разпоредби на Общите
условия към застрахователния договор.В същия смисъл са и мотивите в решенията
постановени по реда на чл.290 ГПК : Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. №
1586/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски ; Решение № 115 от 9.07.2009
г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева, които
9
са задължителни за съда.Съгласно част от трайната практика на ВКС, цитирана по-горе,
ВКС приема, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането.В решение № 235/27.12.13 г. на ВКС ІІ т.о. постановено по т.д.1586/13 е
даден отговор на релевантния за спора въпрос как следва да се определи размера на
обезщетението, като е посочено,че принципният отговор намира своята законова опора в
нормата на чл.208, ал.3 КЗ вр. с чл. 203, ал.2 КЗ вр. с ал.4, като последната изрично урежда,
че когато между страните по застрахователния договор не е уговорено друго, то
обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество като за
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество (ал.2), т.е. по пазарната му стойност. В тази насока съдията докладчик Б.Балевски е
цитирал и други решения на ВКС а именно: Решение № 115/9.7.2009 на ВКС по т.д.
627/2008 на ІІ т.о., Т.К . и Решение № 209 /30.1.2012 г. на ВКС по т.д. 1069/2010 ІІ т.о. ,
ТК , постановени също по реда на чл.290 ГПК.По изложените мотиви и съобразно
практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, настоящият съдебен състав намира
предявеният,изменен на окончателен иск с цена 1986,49 лв. с правно основание чл.405, ал.1
КЗ /нов / - аналог на чл.208, ал.1 от КЗ отм. за основателен изцяло и напълно доказан по
размер , поради което следва да бъде уважен .Предвид акцесорния характер на претенцията
за законна лихва ВРС присъжда и законната лихва върху сумата от 1986,49 лв.считано от
датата на подаване на исковата молба в съда и до окончателното изплащане на вземането.
На последно място, съдът следва да даде отговор и на въпроса дали е налице
основанието, предвидено в Общите условия на застрахователя, даващо му право да откаже
възстановяване на вредите – т.28.1 ,съгласно които застрахователят не дължи обезщетение
по застрахователния договор при представяне на неверни данни , относно механизма на
настъпване на застрахователното събитие , както и на причинените увреждания. Този
спорен въпрос следва да бъде разрешен при правилно приложение на нормата на чл.348 КЗ,
според която Общите условия на застрахователя, установени предварително за сключването
на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако са му били предадени
при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема. В
случая от страна на застрахователя не са представени надлежно приети по реда на чл.348 КЗ
Общи условия по застраховката „Каско“, които да обвързват ищеца. Липсват доказателства
застрахователят да е запознал застрахования с тях, съгласно чл. 356, ал. 1 и 2 КЗ и
последният да ги е приел. Върху представената по делото застрахователна полица липсва
изявление на ищеца в този смисъл. Единствено в полицата е отбелязано, че последната
влиза в сила след оглед и заснемане на МПС, съгл. т.17, Раздел VI от ОУ, но това не
води до автоматична обвързаност с останалите клаузи от Общите условия. Следователно,
представените от ответника ОУ, които не съдържат подпис на застрахования и не са приети
от него, не са неразделна част от застрахователния договор и не са основание за
застрахователя да откаже да изплати застрахователното обезщетение.Отделно от горното с
10
изплащане на сумата от 1 192,00 лв. застрахователят е приел преди завеждане на исковото
производство , че е налице застрахователно събитие,определил и изплатил обезщетение,
които действия на ответника обосновават извод, че ако застрахователят – ответник е считал,
че е налице хипотезата на т.28.1 от ОУ, то не би извършил никакво плащане.
При всичко гореизложено, съдът намира предявения осъдителен главен и акцесорен
иск за основателни и доказани.
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК съдът
присъжда в полза на ищеца сторените разноски по делото, така, както са претендирани и за
които са представени доказателства за реалното йм извършване. Видно от списъка по чл.
80 ГПК/ л. 102/ ищецът претендира следните разноски: 50,00 лв. за платена държавна такса,
150 лв. депозит за САТЕ , 29,46 лв. довнесена д.т. с оглед изменение на иска, 450 лв. с ДДС
адвокатски хонорар и 120,00 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за явяване в трето по ред
о.с.з., или общо сумата от 799,46 лв. ( седемстотин деветдесет и девет лева и
четиридесет и шест стотинки ).Тези разноски като доказани и по основание и размер
съдът присъжда изцяло в полза на ищеца като отчита, че възнаграждението за процесуално
представителство съответства на Наредба №1/ 2004 г. а и не е оспорено .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответното дружество ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ Л. И. “
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - ***, представляван от С. Н. А. и П. В.
Д. - Изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество „М. Т.“ ЕООД,ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х. Т. К., със съдебен адрес:
***, чрез адвокат Й.А. от ВАК е сезирало РС Варна СУМАТА от 1986,49 лв. (хиляда
деветстотин осемдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща
дължимо обезщетение за нанесени имуществени вреди на лек автомобил марка „***“, с рег.
№ ***, причинени в резултат на настъпило на 06.01.2021 г., в гр. Варна, застрахователно
събитие по договор № ***/02.03.2020 г. за застраховка „Каско“, Клауза 1, със срок на
действие 03.03.2020 г. - 02.03.2021 г., формирано като разлика между средната пазарна
стойност за ремонт на автомобила съгласно заключението на вещото лице в размер на
3178,49 лв. (за възстановяване на увредените детайли : предна броня 1142,83 лв.без ДДС,
преден ляв пластмасов подкалник 111,02 лв.без ДДС, рамка радиатор 620,08 лв. без ДДС ,
предна кора под двигател 223,68 лв. без ДДС,долен въздухопровод 28,76 лв. без ДДС - 2
126,37 лв. общо без ДДС, а с ДДС 2 551,64 лв. за посочените части и 374,57 лв. с ДДС за
труд = 2 926,21 лв. с ДДС общо; за камера и тониране 252,28 лв. с ДДС или всичко общо
3178,49 лв. с ДДС ) и изплатената сума от застрахователя в размер на 1192,00 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда -
21.04.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ
(НОВ) - (аналог на чл. 208, ал. 1 КЗ (отменен), вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
11
ОСЪЖДА ответното дружество ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ Л. И. “
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - ***, представляван от С. Н. А. и П. В.
Д. -изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество „М. Т.“ ЕООД,ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х. Т. К., със съдебен адрес:
***, чрез адвокат Й.А. от ВАК е сезирало РС Варна СУМАТА от общо 799,46 лв.
(седемстотин деветдесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки ) сторените от
ищцовата страна пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
Съгласно чл. 127, ал.4 ГПК ответникът може да извърши плащане на присъденото
парично обезщетение по посочения от ищеца начин, а именно – чрез пощенски запис.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12