Р Е
Ш Е Н
И Е №.....
гр.К., ……….2021 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К.районен съд, гражданска
колегия в публично заседание на втори април, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.............................Х. К.…...…..……...................................като
разгледа докладваното от съдията...........................гр.дело №1486 по описа за 2020 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявените искове са с
правно основание чл.245, ал.1 и ал.2 от КТ.
Ищецът твърди, че от 11.01.2019 г. до
30.04.2020 г. работил в ответното дружество по трудов договор за неопределено
време, като „охранител“
на обект: „ИРЕМК“ /ИРЕМК/ град К.. Работата била на 12
часови смени по график, срещу което следвало да получа трудово възнаграждение в
размер на минималната работна заплата за страната. С малки изключения,
работодателят не изплащал редовно и в пълен размер трудовото му възнаграждение.
Оправданието било, че в момента имал трудности, но ще му заплати цялата дължима
сума. Със заповед №624/22.04.2020 г., считано от 01.05.2020 г., трудовото
правоотношение било прекратено, на основание чл.325, т.1 от КТ - по взаимно съгласие.
За неплащането на трудовото възнаграждение от работодателя, сезирал ДИТ и получил Писмо-отговор изх.№*********/10.06.2020 г., че сключеният
трудов договор бил за непълно работно време - 2 часа, при сумирано месечно
отчитане. Освен това, от на ДИТ – С. разбрал, че за периода м.септември –
м.декември 2019 г. ответникът представил документи, че е получил месечно по ***лева.
Твърди, че за периода м.01.2019 г. – м.04.2019 г. работодателят му е изплатил
само по *** лева на месец, представляващи 60% от МРЗ. За периода м.08 –
м.12.2019 г., както и за периода м.01- м.04.2020 г. ответникът не му е изплатил
никакво трудово възнаграждение. Екземпляр от сключения трудов договор
работодателят не му е представил, поради което не знаел какво пише в него. Работел
на смени по 12 часа по утвърдени от работодателя графици, като отработвал
пълния обем часове за месеца. Редуването на смените, също се утвърждавало от
управителя на дружеството в месечните графици за дежурствата на съответния
обект. Продължителността на смените и утвърждаването на месечните графици било
изрично описано в чл.20, ал.3 от Правилника за вътрешния ред, утвърден също от
управителя на дружеството. В потвърждение на това се явявал и текста на чл. 1,
ал. 3 от сключения между ответното дружество и ИРЕМКДоговор №17 от 12.12.2018
г. Според чл.245, ал. 1 от Кодекса на труда при добросъвестно изпълнение на
трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на
трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната
/МРЗ/. Правното значение на МРЗ се проявява в това, че в индивидуалния трудов
договор, не можело да се договарят по-ниски размери на минималното трудово
възнаграждение, определено от Министерския съвет за цялата страна. И ако все
пак такова бъде уговорено, такава клауза се считала за недействителна, като
вместо нея ще се приложат минималните размери на работната заплата, която за
периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. била в размер на *** лева, а от
01.01.2020 г. в размер на ***лева. С оглед на гореизложеното за периода на
действие на трудовия договор, работодателят остава да дължи, както следва: за м.01.2019 г. - брутно
трудово възнаграждение в размер на ***лева,
представляващо 40% от МРЗ, мораторна лихва върху него, считано от
01.05.2019 г. до датата на завеждане на иска - в размер на ***лева, както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане на сумата; за м.02.2019 г. - брутно трудово възнаграждение в
размер на ***лева, представляващо
40% от МРЗ, мораторна лихва върху него, считано от 01.06.2019 г. до датата на
завеждане на иска - в размер на ***лева,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; за м.03.2019 г. - брутно трудово възнаграждение в размер на
***лева, представляващо
40% от МРЗ, мораторна лихва върху него, считано от 01.07.2019 г. до датата на
завеждане на иска - в размер на ***лева,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; за м.04.2019 г. - брутно трудово възнаграждение в размер на
***лева, представляващо
40% от МРЗ, мораторна лихва върху него, считано от 01.08.2019 г. до датата на
завеждане на иска - в размер на ***лева,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; за м.08.2019 г. - брутно трудово възнаграждение в размер на
***.00 лева, мораторна
лихва върху него, считано от 01.12.2019 г. до датата на завеждане на иска - в
размер на ***лева, както
и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата; за
м.09.2019 г. - брутно трудово възнаграждение в размер на ***.00 лева, мораторна лихва
върху него, считано от 01.01.2020 г. /дата на изискуемост на задължението/ до
датата на завеждане на иска - в размер на ***лева, както и законната лихва върху главницата, считано
от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; за м.10.2019 г. - брутно
трудово възнаграждение в размер на ***.00
лева, мораторна лихва върху него, считано от 01.02.2020 г. до
датата на завеждане на иска - в размер на ***лева, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; за м.11.2019 г. - брутно трудово
възнаграждение в размер на ***.00 лева,
мораторна лихва върху него, считано от 01.03.2020 г. до датата на завеждане на
иска - в размер на ***лева,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
иска до окончателното изплащане на сумата; за м.12.2019 г. - брутно трудово възнаграждение в размер на ***.00 лева, мораторна лихва
върху него, считано от 01.04.2020 г.
до датата на завеждане на иска - в размер на ***лева, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; за м.01.2020 г. - брутно трудово
възнаграждение в размер на ***лева,
мораторна лихва върху него, считано от 01.05.2020 г. до датата на завеждане на
иска - в размер на ***лева,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
иска до окончателното изплащане на сумата; за м.02.2020 г. - брутно трудово възнаграждение в размер на ***лева, мораторна лихва върху него,
считано от 01.06.2020 г. до датата на завеждане на иска - в размер на ***лева, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане
на сумата; за м.03.2020 г. -
брутно трудово възнаграждение в размер на ***лева, мораторна лихва върху него, считано от 01.07.2020 г. до
датата на завеждане на иска - в размер на ***лева, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; за м.04.2020 г. - брутно трудово
възнаграждение в размер на ***лева,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
иска до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да му заплати сума от ***лева главница неизплатени трудови
възнаграждения и ***лева мораторна лихва за заава за периодите от датата на
дължимост на трудовото възнаграждение по месеци до датата на завеждане на
исковете в съда, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковете в съда до окончателното й изплащане. Претендира съдебни
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът не е подал отговор на исковата молба, но в писмена молба оспорва
предявените искове като неоснователни. Сочи, че ищецът е бил в трудово
правоотношение с дружеството и е работил на непълно работно време от м.01.2019
г. до 30.04.2020г. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
Не е спорно, а и от
представения трудов договор №624/11.01.2019 г. се установява, че ищецът Р.Р.Т.
е бил в трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност „охранител“,
със срок на изпитване шест месеца, с работно време-2 часа дневно при сумирано
месечно отчитане, с ОМВ-*** лв., с доплащане за нощен труд по 0.25 лв. на час и
5 дни платен годишен отпуск. В т.6 на трудовия договор е уговорено, трудово
възнаграждение за съответния месец да се изплаща ежемесечно до края на втория
месец след месеца, за който се отнася, но не по-късно от последния ден на
третия месец след месеца, който е изработено. Ищецът е подал молба /л.44/, с
която е отправил предложение до работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано
от 01.05.2020 г. и със заповед №624/22.04.2020 г. трудовото правоотношение е
прекратено, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие считано от
01.05.2020 г. /л.6/.
Съгласно показанията на св.Т. И.В., работили с ищеца
като охранители в АСО „С.“ след това в „Г. П.“ ЕООД, на обект И. по р. повече
от две години, на смени -дневна и нощна. Дневната смяна била от 7:00 часа до
19:00 часа човек, а нощната от 19:00 часа до 7:00 часа. Дневната смяна били по
един, през нощната смяна в началото работели по двама, а от лятото по един
човек. Работели по график, който се бил поставян на определено място на обекта,
представял се в края на месеца и касаел следващия. Работното време съобразно
графиците било от 7:00 часа до 19:00 часа и от 19:00 часа до 7:00 часа. С ищеца
се сменяли съобразно графика за месеца. Заплатите им били изплащани в офиса на
фирмата срещу подпис, който поставяли върху фиш. Имало случаи когато парите се
носели и предавали на охранявания обект.
В
показанията си св.Ш. А. Д. сочи, че работил в „С. С.“ вече „Г. п.“ ЕООД в ответното
дружество като охранител на обект строителна площадка до манастира до
30.06.2020 г. Давал дежурства и на обект Института по розата при отпуск на
колега. На портала, където се помещавали охранителите, имало поставен график за
дежурства, които били по 12 часа. Едната смяна била от 7:00 часа до 19:00 часа,
а другата от 19:00 часа до 7:00 часа.
Нощната смяна работели по двама човека на дежурство, а дневната по един.
През 2019 г. били 4 охранители на обект
ИРЕМК.Не получавали заплатите си редовно. Когато имало пари, ги викали по
телефона, а при получаването се разписвали на 2-3 места.
По делото са представени
от ищеца заверени копия на: Правилник за вътрешния трудов ред, в раздел V,
чл.20 –чл.22 на който е уредено работното време, почивките и отпуски на
работниците и служителите в ответното дружество; договор №17/12.12.2018 г.
сключен между И. по р.и е. к. /ИРЕМК/ и „Г.П.“ ООД, със срок от 12 месеца,
считано от 16.12.2018 г. и предмет: денонощна въоръжена физическа охрана на
обекта ИРЕМК- гр.К., включващ сгради по приложен списък, площите в двора на
института, наличните МПС, насажденията от рози, лавандула, пшеница и др.лечебни
култури на територията на института като охраната на обекта ще се осъществява
при режим: Пост №1-КПП- 4.5 охранителни работници на денонощен режим на работа
при разчет от един охранител на смяна, осъществяващ контролно-пропускателния
режим на лица и охрана на материални активи на територията на обекта; и Пост
№2-Обход, екип от 2.5 охранителни работници на нощен режим на работа, при
разчет от един охранител на смяна осъществяващ обходни действия и охрана на
материални активи на територията на обекта; общо седем охранителни работници.
Представени по делото от
ищеца са 3 бр. графици за дежурства през м.01.2019 г., през м.02.2020 г. и през
м.03.2020 г., неоспорени, от които е видно, че на обект ИРЕМК през м.01.2019 г.
и м.02.2020 г. охранителите са били 4, на смени-дневна и нощна в т.ч. Р.Т. - 16
работни дни по 12 часа, от които 14 работни дни дневна смяна и 1 ден нощна;
през м.03.2020 г. са 5 охранители в т.ч. ищеца- 15 дни дневна смяна и през
м.03.2020 г. четирима охранители в т.ч. ищеца- 15 работни дни дневна смяна -12
часа.
По делото са представени
от ответника 6 бр. месечни присъствени форми за обект: ИРЕМК , от м.01.2019 г.
до м.12.2019 г. вкл., с поименен списък на охранителите- 10 бр., заплата- ***
лв., работно време- с отразени дневна и нощна смяна, ползван отпуск, като под №3 фигурира Р.Р.Т..
Следва да се посочи, че присъствената форма и
графика за дежурства, които се изготвят от служители на работодателя
съставляват частни документи. Доказателствената сила на документа се определя
от закона – чл.178, ал.1 от ГПК.
Формалната доказателствена сила на частните документи, се отнася до
факта на писменото изявление и неговото авторство – чл.180 от ГПК. Частният
свидетелстващ документ няма материална доказателствена сила, освен ако съдържа
неизгодни за издателя му факти, в който случай има силата на извънсъдебно
признание. Това обаче не означава, че частният свидетелстващ документ няма
никаква доказателствена стойност. Доказателствената стойност на частните
свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на
всички обстоятелства по делото. В случая представените от ответника
присъствените форми и от ищеца 3 бр. графиците за дежурства не носят подписите
на ищеца, а на служители на работодателя. Според графика за дежурство през
м.01.2019 г. охранителите в обект
ИРЕМК-гр.К. са четирима разпределени за дневна смяна-12 часа от 07:00 часа до
19:00 часа и нощна смяна- 12 часа от 19:00 часа до 07:00 часа като работните
дни за Р.Т. са 16, от които един ден нощна смяна, а според присъствената форма
за същия м.01.2019 г. и обект охранителите са десет, в т.ч. ищеца, за който са
отразени 4 работни дни- два дни дневна и два дни нощна смяна.
Съгласно чл.20, ал.3 от
Правилника за вътрешния трудов ред, за служителите охранители с работно място охранявания
обект се определя сменен режим на работа и месечно сумирано отчитане /в
зависимост от всеки един обект месечното сумирано отчитане може да бъде за
период от един или шест месеца/ в съответствие с утвърдения график за
дежурствата на конкретния охраняем обект. Началото и края на работното време,
както и редуването на смените се утвърждават от управителя в месечните графици
за дежурства на съответния обект. В общия случай на смените са с
продължителност 12 часа, като дневната смяна е от 07:00 часа до 19:00 часа, а
нощната смяна от 19:00 часа до 7:00 часа или дневната смяна е от 08:00 ч. до
20:00 ч., а нощната смяна от 20:00 ч. до 08:00 ч.“.
По делото
са приети в оригинал и в заверени копия извлечения от разплащателни
ведомости /фишове за заплати/, оспорани от ищеца, за начислено брутно трудово
възнаграждение за м.01.2019 г.-***лв., за м.02.2019 г.-*** лв., за м.03.2019
г.- *** лв., за м.04.2019 г.-*** лв., за м.05.2019 г.-*** лв., за м.06.2019 г.-***
лв. и за м.07.2019 г.-*** лв., срещу които има положен подпис за получател на
чистата сума, както и за м.08.2019 г.-*** лв., за м.09.2019 г.-*** лв., за
м.10.2019 г.-*** лв., за м.11.2019 г.-*** лв., за м.12.2019 г.-*** лв., за
м.01.2020 г.-***лв., за м.02.2020 г.-***лв., за м.03.2020 г.-***лв., за
м.04.2020 г.-***лв., неподписани.
На основание чл.193, ал.1 от ГПК е открито
производство по оспорване автентичността на подписите положените
срещу „получател“, в препис-извлечение от разплащателна ведомост /фиш/ за
м.03.2019 г. и м.04.2019 г.
По делото е назначена
съдебно-графологична експертиза, с депозирано заключение, неоспорено, които
съдът възприема. Съгласно заключенията подписите, положени срещу реквизита
„подпис“ във фиш за възнаграждение за м.03.2019 г. /отработени 20 дни/ от Р.Р.Т.
за сумата *** лв. и във фиш за възнаграждение за м.04.2019 г. /отработени 20 дни/ от Р.Р.Т. за сумата ***
лв. не са положени от Р.Р.Т., с ЕГН-**********.
По естеството си разходният касов ордер и фиша за заплати са частни свидетелстващи документ по смисъла на чл.180 от ГПК, удостоверяващи факта на заплащане на посочените в тях суми. Затова те имат доказателствена сила по отношение на факта, които е предназначен да удостовери само, когато е подписан от получателя на сумата. За да се обори формалната им доказателствена сила следва да се докаже, че са неистински /неавтентични/ документи. В случая от приетото заключение на СГЕ се установява, че подписите, положени срещу получил сумите в оспорените фиш за възнаграждение за м.03.2019 г. и фиш за трудово възнаграждение за м.04.2019 г. не са изпълнени от ищеца Р.Р.Т. поради което са неистински /неавтентични/ свидетелстващи документи т.е. формалната им доказателствена сила е оборена от което следва, че не удостоверяват изплащането на посочените в тях суми за трудово възнаграждение за м.03 и м.04.2019 г.
От приетите като доказателство разходен касов ордер №54 без дата е видно, че за м.06.2019 г. ответникът е платил на ищеца сумата 540 лв. аванс м.03 и 04.2019 г.- 60% от трудовото възнаграждение, а с РКО №113 без дата, за месец: юли 2019 г., сумата ***лв.
От разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ следва, че задължението на работодателя за заплащане на дължимото трудово възнаграждение за престиран труд се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. Разпоредбата не изключва възможността плащането да бъде доказвано и други нарочни документи - разписки, касови ордери, преводни нареждания към сметки на работника. Приема се, че годно доказателствено средство за получаването на всякакви плащания в трудовите правоотношения е всеки нарочно съставен за целта документ /в т.см. решение №131/12.07.2018 г. по гр.д.№131/2018 г., на ВКС, IV г.о. /. В Решение №141/30.10.2010 г. по гр.д.№2715/2008 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК е прието, че носещите личния подпис на ищеца разходни касови ордери, установяващи получаване на суми от работодателя няма пречка да се приравнят по правна стойност на разписка по смисъла на чл.270, ал.3 от КТ. Поради това, че не е оспорена и в тази връзка не е доказана неавтентичността на положените подписи за получател на сумите, както в 2 бр. разходни касови ордери /№54 и №113/, така и във фишовете за заплати за м.01.2019 г., м.02.2019 г., м.05.2019 г., м.06.2019 г. и м.07.2019 г., то тези частни документи, имат обвързваща доказателствена сила по отношение на факта на получаване респ. изплащане на сумите за трудово възнаграждение за посочените в тях месеци.
Приети като
доказателства са и заверени копия на молба от Р.Р.Т. от 19.09.2019 г. за
ползване на 20 дни платен годишен отпуск
от 01.10.2019 г. до 28.10.2019 г. и заповед №451/19.09.2019 г., с която
ползването на 20 дни платен годишен отпуск е
разрешено. /л.45, л.46/.
По делото е назначената съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано на 18.01.2021 г. и на 05.03.2021 г. заключение, в които са дадени отговори на поставените от страните въпроси, които съдът възприема.
Съгласно чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а разпоредбата на чл.245 от КТ гарантира изплащането му. С оглед правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на трудово правоотношение с ответника, изпълнение на задълженията си по него, както и размера на претендираните трудови възнаграждения, изпадане на ответника в забава и началната й дата, а ответникът -плащането на дължимите трудови възнаграждения или друг правопогасяващ факт.
От събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност съдът приема за доказано, че от
11.01.2019 г. до 30.04.2020 г. ищецът е работил по трудово правоотношение при
ответника на длъжност „охранител“ и макар да е била уговорена продължителност
на работния ден- 2 часа дневно, той е престирал работната си сила на смени, с
12 часова продължителност. Това се установи от събраните гласни доказателства,
които съдът кредитира като достоверни, тъй като показанията на св.Тодор Иванов Ванеджиков и
св.Ш. А. Д. са последователни,
конкретни и основани на преки впечатления, а и
кореспондират с представените 3 бр. графици за дежурства, неоспорени от
ответника. Този извод не се разколебава от приложените
присъствени форми за отчитане явяване/неявяване на работа, които не се ползват
с материална доказателствена сила, тъй като са едностранно изготвени от
работодателя и удостоверяват изгодни за него факти, а и не кореспондират с
останалите доказателства по делото. Освен това въпреки задължението по чл.190
от ГПК ответникът не представи графиците за дежурство на охранявания обект
:ИРЕМК гр.К., за периода м.01.2019 г. – м.04.2020 г. вкл., поради което на
основание чл.161 от ГПК съдът приема за доказано, че през процесния период
ищецът е престирал по 12 часа труд през работните дни на месеца, по график, при редуване- два работни дни
с два дни почивка. Полагането на труд
над уговорената от страните продължителност по своя характер представлява
извънреден труд, който следва да се заплати от работодателя в увеличен размер.
В случая ищецът претендира трудово възнаграждение за м.01.2019 г., м.02.2019
г., м.03.2019 г., м.04.2019 г., м.08.2019 г.,
м.09.2019 г., м.10.2019 г., м.11.2019 г., м.12.2019 г. в размер на
минимална работна заплата за страна за 2019 г.-*** лв. и трудово възнаграждение
за м.01.2020 г., м.02.2020 г., м.03.2020 г. м.04.2020 г. в размер на минимална
работна заплата за страна за 2020 г.-***лв., които размери съответстват на
нормативно установения за тази дейност размер. Съдът като взе предвид
признанието на ищеца в исковата молба за заплатените му суми и кореспондиращите
писмените доказателства приема, че за положения труд през процесния период
ответникът е изплатил на ищеца: *** лв. от дължимото трудово възнаграждение за
м.01.2019 г., *** лв. от дължимото трудово възнаграждение за м.02.2019 г., ***
лв. от дължимото трудово възнаграждение за м.03.2019 г., *** лв. от дължимото
трудово възнаграждение за м.04.2019 г.,
както и дължимото трудово възнаграждение за месеците май, юни и юли 2019
г. В хода на производството ответникът не доказа, че е изплатил в пълен размер
трудовото възнаграждение на ищеца за претендираните месеци. Предвид това и гореизложеното съдът
приема, че ответникът дължи на ищеца брутно трудово възнаграждение както
следва: за м.01.2019 г.-*** лв., за м.02.2019 г.-*** лв., за м.03.2019 г.- *** лв., за
м.04.2019 г.-*** лв., за м.08.2019 г.-*** лв., за м.09.2019 г.-*** лв., за
м.10.2019 г.-*** лв., за м.11.2019 г.-*** лв., за м.12.2019 г.-*** лв., за
м.01.2020 г.-***лв., за м.02.2020 г.-***лв.,
за м.03.2020 г.-***лв. и за м.04.2020 г.-***лв. След приспадане на
задълженията на работодателя по чл.272, ал.1, т.3 и т.4 от КТ ответникът следва
да заплати на ищеца нетно трудово възнаграждение в установените в първи
вариант на заключението на ССЕ от 01.04.2021
г. размери както следва: за м.01.2019 г.-***лв., за м.02.2019 г.- ***лв., за
м.03.2019 г.- ***лв., за м.04.2019 г.- ***лв., за м.08.2019 г.-***лв., за
м.09.2019 г.- ***лв., за м.10.2019 г.- ***лв., за м.11.2019 г.- ***лв., за
м.12.2019 г.- ***лв., за м.01.2020 г.-***лв., за м.02.2020 г.- ***лв., за м.03.2020 г.- ***лв. и за м.04.2020 г.- ***лв., ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба до окончателното изплащане като исковете в частта до
претендираните брутни размери следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съгласно чл.270, ал.2 КТ
трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец, на
два пъти, доколкото друго не е уговорено. В случая страните са уговорили
трудовото възнаграждение да се изплаща най-късно на последния ден на третия
месец след месеца, за който е отработено. Ответникът не е изплатил в пълен
размер трудови възнаграждения на ищеца за претендираните месеци поради което е
в забава и на основание чл.245, ал.2 КТ дължи лихва за забава за времето от
1-во число на третия месеца от отработения, до датата на подаване на исковата
молба. В случая ищецът претендира лихва за забава от първо число, на четвъртия
месец, следващ отработения, поради което ответникът следва му да заплати лихва
за забава върху неизплатеното трудовото възнаграждение в установените в първи
вариант на заключението на ССЕ от 01.04.2021 г. размери както следва: ***лв. лихва за забава на
трудовото възнаграждение за м.01.2019г., за периода от 01.05.2019г. до 15.07.2020г.; ***лв. лихва за забава на трудовото възнаграждение за м.02.2019г. за
периода от 01.06.2019г. до 15.07.2020г.; ***лв. лихва за забава на
трудовото възнаграждение за м.03.2019г., за периода от 01.07.2019г. до 15.07.2020г.; ***лв. лихва за забава на трудовото възнаграждение за м.04.2019г. за
периода от 01.08.2019г. до 15.07.2020г.; ***лв. лихва за забава на
трудовото възнаграждение за м.08.2019г. за периода от 01.12.2019г. до 15.07.2020г.; ***лв. лихва за забава на трудовото възнаграждение за м.09.2019г. за
периода от 01.01.2020г. до 15.07.2020г.; ***лв. лихва за забава на
трудовото възнаграждение за м.10.2019г. за периода от 01.02.2020 г. до 15.07.2020 г.; ***лв. лихва за забава на трудовото възнаграждение за м.11.2019г. за
периода от 01.03.2020г. до 15.07.2020г.; ***лв. лихва за забава на
трудовото възнаграждение за м.12.2019г. за периода от 01.04.2020г. до 15.07.2020 г.; ***лв. лихва за забава на трудовото възнаграждение за м.01.2020г. за
периода от 01.05.2020г. до 15.07.2020 г.; ***лв. лихва за забава на трудовото
възнаграждение за м.02.2020г. за периода от 01.06.2020 г. до 15.07.2020г., а в частта над
уважените до претендираните размери акцесорните искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Ответникът следва да заплати на ищеца лихва за забава на трудовото
възнаграждение за м.03.2019г. за периода от 01.07.2020г. до 15.07.2020г. в претендирания
размер ***лв., тъй като съдът не може да присъди повече, от колкото е поискано.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на ***лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Ищецът
следва да заплати на ответника на основание съгласно чл.78 ал.3 от ГПК
направените по делото разноски в размер на *** лв. разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. на
основание чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за ДТ, които се събират
от съдилищата по ГПК вр. с чл.72, ал.1 от ГПК, *** лв. държавна такса и *** лв. разноски за експертиза.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Г. П.“ ЕООД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на
управление ***, офис *** да заплати на Р.Р.Т., с ЕГН-********** ***, следните суми:
-***лв. нетно трудово възнаграждение за м.01.2019
г., ведно със законната лихва,
считано от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за периода от 01.05.2019г. до 15.07.2020г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за трудово възнаграждение в частта до претендираните *** лв.
и за лихва за забава в частта до претендираните ***лв. като неоснователни;
-***лв. нетно трудово възнаграждение за м.02.2019
г., ведно със законната лихва,
считано от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за периода от 01.06.2019г. до 15.07.2020г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за трудово възнаграждение в частта до претендираните *** лв.
и за лихва за забава в частта до претендираните ***лв. като неоснователни;
-***лв. нетно трудово възнаграждение за м.03.2019
г., ведно със законната лихва,
считано от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за периода от 01.07.2019г. до 15.07.2020г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за трудово възнаграждение в частта до претендираните *** лв.
и за лихва за забава в частта до претендираните ***лв. като неоснователни;
-***лв. нетно трудово възнаграждение за м.04.2019
г., ведно със законната лихва,
считано от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за периода от 01.08.2019г. до 15.07.2020г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за трудово възнаграждение в частта до претендираните *** лв.
и за лихва за забава в частта до претендираните ***лв. като неоснователни;
-***лв. нетно трудово възнаграждение за м.08.2019
г., ведно със законната лихва,
считано от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за периода от 01.12.2019г. до 15.07.2020г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за трудово възнаграждение в частта до претендираните *** лв.
и за лихва за забава в частта до претендираните ***лв. като неоснователни;
-***лв. нетно трудово възнаграждение за м.09.2019
г., ведно със законната лихва,
считано от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за периода от 01.01.2020 г. до 15.07.2020г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за трудово възнаграждение в частта до претендираните *** лв.
и за лихва за забава в частта до претендираните ***лв. като неоснователни;
-***лв. нетно трудово възнаграждение за м.10.2019
г., ведно със законната лихва,
считано от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за периода от 01.02.2020 г. до 15.07.2020г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за трудово възнаграждение в частта до претендираните *** лв.
и за лихва за забава в частта до претендираните ***лв. като неоснователни;
-***лв. нетно трудово възнаграждение за м.11.2019
г., ведно със законната лихва,
считано от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за периода от 01.03.2020 г. до 15.07.2020г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за трудово възнаграждение в частта до претендираните *** лв.
и за лихва за забава в частта до претендираните ***лв. като неоснователни;
-***лв. нетно трудово възнаграждение за м.12.2019
г., ведно със законната лихва,
считано от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за периода от 01.04.2020 г. до 15.07.2020г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за трудово възнаграждение в частта до претендираните *** лв.
и за лихва за забава в частта до претендираните ***лв. като неоснователни;
-***лв. нетно трудово възнаграждение за м.01.2020
г., ведно със законната лихва,
считано от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за периода от 01.05.2020 г. до 15.07.2020г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за трудово възнаграждение в частта до претендираните ***лв. и
за лихва за забава в частта до претендираните ***лв. като неоснователни;
-***лв. нетно трудово възнаграждение за м.02.2020
г., ведно със законната лихва,
считано от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за периода от 01.06.2020 г. до 15.07.2020г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за трудово възнаграждение в частта до претендираните ***лв. и
за лихва за забава в частта до претендираните ***лв. като неоснователни;
-***лв. нетно трудово възнаграждение за м.03.2020
г., ведно със законната лихва,
считано от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за периода от 01.07.2020 г. до 15.07.2020г., като
ОТХВЪРЛЯ иск за трудово възнаграждение в частта до претендираните ***лв. като
неоснователен;
-***лв. нетно трудово възнаграждение за м.04.2020
г., ведно със законната лихва,
считано от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане като
ОТХВЪРЛЯ иска за трудово възнаграждение в частта до претендираните ***лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Г. П.“ ЕООД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление ***, офис *** да заплати на Р.Р.Т., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на ***лв.
На основание
чл.236, ал.1, т.7 от ГПК присъдените с решението суми следва да бъдат
заплатени от „Г. П.“ ЕООД, с ЕИК:*** по банкова сметка: ***, BIC:*** „Р. /Б./“ ЕАД, , с титуляр Р.Р.Т., с ЕГН-**********.
ОСЪЖДА Р.Р.Т., с ЕГН-********** *** да заплати на „Г. П.“ ЕООД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление ***, офис ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на ***лв.
ОСЪЖДА „Г. П.“ ЕООД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на
управление ***, офис ***, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К., на основание
чл.78, ал.6 от ГПК ***лв. държавна такса
и *** лв. разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: