РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Бургас, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Р.ина П. И.а
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело №
20252100500452 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 12/06.01.2025г., постановено от Районен
съд – Бургас по гр. д. № 4399/2024г. С това решение, съдът осъжда „Топметал Комерс“
ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Кооператор“
№ 54, представлявано от управителя Валентин Дамянов Каравълчев да заплати на Н. Д. Д.,
ЕГН: ********** от ***** сумата от 1289 лева, представляваща неизплатено брутно
възнаграждение за месец май 2024г., дължимо по сключен между тях трудов договор №
16/30.09.2021г., прекратен на 31.05.2024г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2024г.
до окончателното плащане, както и сумата от 500 лева – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение и 51,56 лева – държавна такса по сметка на Районен съд – Бургас.
Подадена е въззивна жалба от „Топметал комерс“ ЕООД против решение №
12/06.01.2025г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 4399/2024г.
Жалбоподателят въвежда оплакване за неправилно решение – немотивирано, постановено
при неизяснена фактическа обстановка, непълен доказателствен материал и допуснати
процесуални нарушения.
„Топметал комерс“ ЕООД твърди, че по делото не е установена ищцата да е полагала
труд за ответника през процесния период и да е изпълнявала задълженията си стриктно в
периода от 01.05.2024г. до 31.05.2024г. съобразно представения по делото трудов договор и
длъжностна характеристика. Въззивното дружество подчертава, че за дължимостта на
трудовото възнаграждение е необходимо трудът да е положен, а не само да е сключен трудов
договор. Поради това, „Топметал комерс“ ЕООД иска от въззивната инстанция да отмени
1
решението на районния съд и да отхвърли иска на Н. Д. Д..
Въззивното дружество не се представлява в съдебно заседание.
Ответната страна Н. Д. Д. представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Н. Д. се представлява в съдебно заседание от адвокат К. Киров, който пледира за
потвърждаване на съдебното решение и за присъждане на съдебни разноски.
След като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото
доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 15.02.2022г. е сключен трудов договор между „Топметал Комерс“ ЕООД в
качеството му на работодател и Н. Д. Д. в качеството й на служител за длъжността
„оператор, въвеждане на данни“. В договора е уговорено трудово възнаграждение в размер
на 1289 лева, платимо до 25-число на месеца, следващ месеца на полагане на труд. Към
договора е приложена длъжностна характеристика, която е предявена на Д. на 15.02.2022г.
Трудовият договор е регистриран в НАП – Бургас на 15.02.2022г.
На 28.06.2024г. Н. Д. Д. предявява иск против „Топметал Комерс“ ЕООД с правно
основание чл.128, т.2 от КТ, вр. чл.86 от ЗЗД. Ищцата твърди, че е положила труд в периода
от 01.05.2024г. до 31.05.2024г., но не е получила трудовото си възнаграждение за този месец.
Поради това, Д. иска от съда да осъди дружеството – ответник да й заплати сумата от 1289
лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024г. до
31.05.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на главницата.
Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на иска. Дружеството твърди, че е страна по трудови правоотношения с
много работници и служители и е възложил документооборота и счетоводната дейност на
друго дружество – „ДФК акаунт“ ЕООД. Ответникът посочва, че през месец май 2024г. са
извършени процесуално-следствени действия по досъдебно производство, в хода на което от
офиса на „ДФК акаунт“ ЕООД са иззети счетоводни документи и компютърни системи.
Поради това, ответното дружество не може да прецени дали ищцата е назначена и на каква
длъжност, респ. с какво трудово възнаграждение.
„Топметал Комерс“ ЕООД твърди, че не е сключил договор с ищцата и оспорва
истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства – трудов договор №
1/15.02.2022г. и длъжностна характеристика. При условията на евентуалност, ответникът
прави възражение за платено в брой трудово възнаграждение. Ответното дружество
възразява и против размера на трудовото възнаграждение, като твърди, че дължи на ищцата
нетно, а не брутно трудово възнаграждение.
В хода на първоинстанционното производство са представени трудов договор №
1/15.02.2022г., длъжностна характеристика и уведомление изх.№
02388223010522/15.02.2022г. по чл.62, ал.5 от КТ, молба до Районна прокуратура – Бургас
вх.№ 7900/29.07.2024г., справка за прието уведомление по чл.62, ал.5 от КТ и за актуалното
състояние на трудовите договори.
По делото са събрани показанията на свидетеля Й.Т.И., който твърди, че е колега на
ищцата и я виждал на работа през месец май, макар и не всеки ден. Свидетелят посочва, че
2
ищцата заема длъжността „оператор на данни“ и не знае тя да е отсъствала от работа през
месец май.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, районният съд формира
извод за основателност на иска и осъжда ответното дружество да заплати на ищцтаа сумата
от 1289 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за месец май 2024г., ведно със
законната лихва, считано от 28.06.2024г. до окончателното плащане. За да постанови това
решение, съдът приема, че между страните в процеса е съществувало трудово
правоотношение в периода от 15.02.2022г. до 31.05.2024г., че трудовият договор е
действителен и че ищцата е полагал труд през месец май 2024г. Едновременно с това, съдът
констатира, че ответното дружество не е ангажирало доказателства, от които да се направи
заключение, че трудовото възнаграждение на ищцтаа за месец май 2024г. е платено. Поради
това, съдът уважава иска с правно основание чл.128, ал.2 от КТ.
Въз основа на изложените факти, настоящата съдебна инстанция достигна до
следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е по допустим иск, в пределите на сезирането
и при спазен принцип на диспозитивното начало.
Решение № 12/06.01.2025г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Разпоредбата на чл.128, т.2 от Кодекса на труда задължава работодателя да заплаща
на работника или служителя трудово възнаграждение за извършената работа в уговорения
срок. Анализът на цитираната правна норма обосновава извод, че за да е осъществен
фактическият й състав, трябва да са изпълнени следните предпоставки: 1) трудов договор,
сключен между страните; 2) изпълнение на задълженията на работника или служителя и 3)
неизпълнение на задължението на работодателя да заплати трудовото възнаграждение. В
конкретния случай, е безспорно установено, че между страните в процеса е съществувало
валидно трудово правоотношение за периода от 15.02.2022г. до 31.05.2024г. Този извод
следва от представения по делото писмен трудов договор, който обективира съгласието на
страните по съществените елементи на трудовото правоотношение – длъжност, месторабота,
срок на действие и трудово възнаграждение. Възражението на работодателя, че трудовият
договор не е подписан от законния представител на дружеството, е без правно значение за
действителността на този договор. Така е, защото според чл.8, ал.2 от КТ добросъвестността
при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на
противното, а по делото не се съдържат данни, от които да се направи заключение, че
ищцата е била недобросъвестна. (решение № 467/31.01.2013г., постановено по гр.д. №
2392/2013г. от ВКС, ІV ГО). Дори да се приеме за доказан фактът, че подписът под трудовия
3
договор е положен от лице без представителна власт за дружеството – работодател, този
факт не променя извода за действителност на трудовия договор. С правилото на чл.301 от
ТЗ, което се прилага по аналогия към търговеца – работодател, се приема, че търговецът
потвърждава действията, които едно лице без представителна власт е извършило от негово
име, ако не се противопостави на тях, веднага след узнаването им (определение №
359/312.03.2015г., постановено по гр.д. № 6904/2014г. от ВКС, ІІІ ГО). В конкретния случай,
по делото не се съдържат данни, от които да се направи заключение, че работодателят се е
противопоставил на сключения трудов договор. Напротив. От представеното по делото
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ може да се направи еднозначен извод, че работодателят е
потвърдил действията на лицето, което го е представлявало при сключване на трудовия
договор. При това положение, първата предпоставка от фактическия състав на чл.128, т.2 от
КТ е осъществена и на изследване трябва да се подложат останалите две условия.
От показанията на свидетеля И., които настоящият съдебен състав кредитира като
достоверни и обективни, се установява, че ищцата е изпълнявала трудовите си задължения
през месец май 2024г. при пълен работен ден, пет дни в седмицата. С това е изпълнена и
втората предпоставка от фактическия състав на чл.128, т.2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща
лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или се превежда на влог
в посочена от работника банка. Тежестта да опровергае твърдението на ищцата за неплатено
трудово възнаграждение, се носи от ответника в процеса, на който това е указано с изрично
определение на съда. В конкретния случай, дружеството – работодател не е доказало
плащане на трудовото възнаграждение на ищцата за месец май 2024г., поради което изводът
на районния съд за основателност на предявения иск, е правилен и обоснован.
Възражението на въззиваемата страна, че дължи на ищцата нетното, а не брутното
трудово възнаграждение, е неоснователно. Според практиката на ВКС, обективирана в
решение № 254/24.06.2015г. по гр. д. № 6134/2014г., съдът може да присъди на работника
или служителя брутното трудово възнаграждение, стига да посочи това ясно. В този случай,
при събиране на вземането, съдебният изпълнител ще има задължението да отдели и да
внесе публично-правните задължения на работника или служителя.
По изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна и трябва да се
остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното
решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр.81 от ГПК и с изхода на спора
пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата
страна извършените от нея разходи за процесуално представителство пред Окръжен съд –
Бургас в размер на 500 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12/06.01.2025г., постановено от Районен съд – Бургас по
гр. д. № 4399/2024г.
ОСЪЖДА „Топметал Комерс“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, ул. „Кооператор“ № 54, представлявано от управителя Валентин
4
Дамянов Каравълчев да заплати на Н. Д. Д., ЕГН: ********** от ***** съдебни разноски в
размер на 500 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5