Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 186
гр. Русе, 17.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски
окръжен съд…гражданска колегия….…в открито заседание на 28 май
през две хиляди и двадесета година…в състав:
Председател:Галина Магардичиян
при
секретаря Анелия Генчева и в присъствието на прокурора….. като разгледа докладваното от съдията
Г.Магардичиян гр. дело № 737 по описа за 2019год., за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ.
Г.Д.Д. твърди,
че на 11.10.18 около 7.30 в гр.Б***, обл.Русе на кръстовището на ул.****, М. Т. Д. при управление на лек
автомобил „Н****“,модел „П****“ с рег № ****, предприема маневра „завой на ляво“, не пропуска правилно
пресичащата на обозначена пешеходна пътека Г.Д. и реализира пътно-транспортно
произшествие д нея. В резултат на това
тя е получила травматични увреждания. За
ПТП-то е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лице № 35 от
11.10.2018 и е образувано досъдебно производство № 336-ДП-2478/18 по описа на
РУ на МВР-Б*** за извършено престъпление по чл.343, ал.1,б.Б вр чл.342,ал.1 НК.
Образувано е и НОХД № 239/19 по описа на Районен съд-Б***, по което на
24.09.2019 е одобрено споразумение между Районна прокуратура-Б*** и обвиняемия
М.Т., като същият се е признал за виновен в
извършването на нарушения на разпоредбите на чл.116 вр чл.119, ал.1 вр ал.4 ЗДвП, в резултат на което е причинил телесни увреждания на пострадалата пешеходка
Г.Д., като извършеното деяние съставлява престъпление по чл.343,
ал.3,пр.последно, б.“А“ вр ал.1,б.“Б“ вр чл.342,ал.1 НЧК, поради което съдът е
наложил на обвиняемия М. Д. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5
месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 НК за срок от 3
години и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Споразумението е влязло в сила на 24.09.2019г. В резултат на това ПТП е
получила „фрактура на радиус на лявата ръка в дистална част“. Получената
фрактура е довела до трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник за
период по-дълъг от 30 дни. След ПТП-то е
било откарана до ЦСМП- филиал Б*** като при постъпването й в спешното отделение
се е оплаквала от силна болка в лявата ръка, била е уплашена и е имала видим
оток по лявата ръка в увредената област. Била е насочена за преглед към
ортопед-травматолог, който след извършване на необходимите изследвания е
поставил диагноза „фрактура на левия радиус на типично място“. За правилното възстановяване
е поставена гипсова имобилизация, като същевременно са и дадени указания да не
натоварва увредения крайник, да слага студени компреси с оглед получения оток и
да приема обезболяващи медикаменти. Твърди, че е преживяла изключително тежко
последиците от настъпилото ПТП. По време на възстановения период е имала
постоянна нужда от помощ от страна на близките си за удовлетворяване на
ежедневни хигиенни и битови потребности. Все още не можела да асимилира
случилото се. Постоянно се връщала към момента на инцидента и не може да си
обясни случилото се. Изпитала сериозен стрес и уплаха, които не я напускат и
към настоящия момент, започнала да страда от безсъние и често се буди от
кошмарни сънища, свързани с произшествия.. Често изпитва страх и притеснение от
движещите се по улиците на града превозни средства и с неохота напуска
сигурността на жилището си. Станала затворена в себе си и не искала да споделя
болката и емоциите си с близките, което не било типично за маниера й на
общуване с околните. След произшествието била тревожна и наскърбена. С оглед
напредналата й възраст, процесът на заздравяване на крайника й и раздвижването
му е дълъг и изисква старание и усилия, които са довели до нови болки и
страдания . Налице били остатъчни последици в резултат на травмата, а именно
наличие на нови болки и страдания при физическо натоварване на лявата ръка, при
проявата на резки климатични промени, както и ограничен обем на движенията на
горен ляв крайник. Твърди, че с писмена молба от 21.12.2018 предявили извънсъдебна
претенция вх № 9906325/21.12.18 до ЗАД“****“
за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и въз основа на нея е образувана застрахователна преписка
под № 0411-200-0008-2018г. С писмо изх.№ 99-1239/21.03.2019 ответникът отказал
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение като мотивирал отказа си
с липсата на допълнително представяне на документи от провежданото наказателно
производство. Допълнително представили документа на застрахователя, но той с
писмо изх.№ 99-3903/11.09.2019г.
повторно отказал определяне и изплащане на обезщетение като мотивирал
отказа си с липсата на краен акт на прокуратурата или влязло в сила съдебно
решение. Считат отказа за неоснователен. Към датата на събитието лек автомобил
„Н****“, модел „П****“ с рег № **** е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ЗАД“****“
с полица № BG/23/118000598171, валидна от 19.02.2018г до
18.02.2019г. Иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да и заплати сумата от
30 000лв, представляващи застрахователно обезщетение за причинени й
неимуществени вреди вследствие на ПТП, ведно със законната лихва от датата на
изтичане на законоустановения срок в чл.108,ал.3 КЗ-21.03.2019 до окончателно
плащане. Претендира разноските по делото.
Ответникът ЗАД“****“АД със седалище и
адрес на управление-гр.С****, в срока по
чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор, с който
оспорва твърдението, че в
резултат на пътно-транспортно произшествие за ищцата са възникнали описаните в
исковата молба телесни увреждания. Счита, че исковете в пълния им предявен
размер са неоснователни, необосновани и не са подкрепени с доказателства,
същите са прекомерно завишени по размер и в противоречие с принципа за справедливост
в чл.52 ЗЗД. Счита, че размерът на обезщетението следва да бъде намален
,съобразно приноса на пострадалия. Оспорва изключителната вина на водача М.Д.за
причиняване на вредоносния резултат и навеждат твърдения за наличието на
изключителна вина на другия участник в ПТП, който е довел до процесния пътен
инцидент. Д. нарушава правилата на ЗДвП като пресичайки пътното платно, не
съобразява поведението си с другите участници в движението. Пострадалата не
пресича на зелен сигнал за пешеходците на светофарната уредба, поради което
настъпва и процесното събитие. Няма данни пострадалата да е сигнализирала с
ръка, за да улесни водачите и да оповести намерението си да навлезе на пътното
платно. Освен това е пресичала пешеходната пътека необосновано бавно, поради което
е закачена от огледалото на процесното МПС. Счита, че поради напредлала възраст Д. не осъзнавала на каква опасност се
излага. Счита, че приносът на пострадалата е основание за намаляване на
застрахователното обезщетение на основание чл.51,ал.2 ЗЗД. В допълнително
уточнение от 16.03.2020г, сочи, че това съпричиняване от страна на пострадалата
е не по-малко от 90%. Оспорва, че за пострадалата са възникнали всички описани
в исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорват твърденията за
тяхната продължителност. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както
и размера на претендираните лихви, така и началния момент, от който се
претендират. На отделно основание считат, че дружеството не е изпаднало в
забава, поради което не дължи и лихви за забава. Не оспорват наличието на
застрахователно правоотношение между дружеството и собственика на автомобила,
участвал в процесното ПТП. Иска от съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан, а ако съдът намира
същите за основателни да присъди обезщетение в размер, значително по-нисък от претендираният. Претендира присъждане на разноски в
производството.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка: На 11.10.2018г в гр.Б*** Г.Д.Д. при пресичане на пешеходна пътека на кръстовището на **** била
блъсната от лек автомобил „ Н****“, модел „П****“ с рег № ****, управляван от М. Т. Д.. По отношение
на последният е налице влязло в сила споразумение по чл.381 НПК от 24.09.2019г
по НОХД № 239/19 по описа на РС-гр.Б*** по силата на което М.Д.се признава за
виновен за това,че на 11.10.2018г в гр.Б***, обл.Русе, нарушил правилата за
движение по пътищата:- чл.116 ЗДвП „водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората
с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун, и към престарелите
хора“ ; -чл.119, ал.1 ЗДвП „ при приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“;-
чл.119, ал.4 ЗДвП „ водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са
длъжни да пропуснат пешеходците“ и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Г.Д. ***, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на левия
горен крайник за срок повече от тридесет дни, поради счупване в долната трета
на лява лъчева кост, наложило гипсова имобилизация, като деянието е извършено
на пешеходна пътека-престъпление по чл.343, ал.3, пр.последно,б.“А“ вр ал.1,
б.“Б“, вр чл.342, ал.1 НК.
Престъплението е извършено при форма на вината-непредпазливост. За това
престъпление, със същото споразумение, му е определено наказание 5 месеца
лишаване от свобода, което на основание чл.66 НК е отложено с изпитателен срок
от 3 години.
Веднага след пътното транспортно произшествие
е заведена в спешното отделение на ЦСМП-Русе, филиал Б*** където е била
насочена към ортопедичен кабинет. На същият ден на Г.Д. и е направена образна
диагностика – ренгенография на гривнена
става и е установено „набита сегментарна фрактура на
левия радиус на типичното място“. Поставена и е гипсова имобилизация. Видно от
издаденият амбулаторен лист от 11.10.2018 от д-р Г****,
освен това и е предписан покой на ръката, студени компреси на мястото на
болката и обезболяващи.
От приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно-медицинска експертиза се установява, че при процесното ПТП
Г.Д. е получила „счупване на лява лъчева кост на типично място“. Приложено е
консервативно амбулаторно лечение с гипсова имобилизация и обезболяващи
медикаменти. В медицинската документация липсват данни за продължителността н имобилизацията на левия горен крайник, но според вещото
лице, при такива счупвания и липса на усложнения, обичайният период на
имобилизация е около 30 дни. При подобно счупване, болките са с най-голям
интензитет непосредствено след получаването му, след което продължават със
значителен интензитет до имобилизация на крайните. След това, ако не са налице
усложнения, болките постепенно намаляват и отшумяват в рамките на няколко
денонощия. Болки със значителен интензитет се усещат и в периода на раздвижване
на крайника, след сваляне на гипсовата имобилизация.Болки с по-слаб интензитет,
но с продължителен характер могат да се усещат за по-дълъг период от време,
който е индивидуален, в рамките на месеци и години, особено при физически
натоварвания и промяна в анмосферните условия. Това
счупване се отразява главно върху функцията на левия горен крайник на Д. и няма
данни да се е отразило върху общото й здравословно състояние. Според вещото
лице, обичайният възстановителен период, ако не са налице усложнения, е около
2.5-3 месеца. Към настоящият момента е налице съвсем леко ограничение в
крайните фази на движение на ставата- С 65-0-65, Ф 25-0-35, Р 85-0-85 при норма
С 70-0-90,Ф 25-0-35, Р 90-0-90.
От показанията на св. Й.Л.И., който е
син на ищцата и има преки впечатления от състоянието на майка му след
катастрофата и възстановителния й период , се установява,че веднага след
катастрофата му се обадили, за да му кажат, че майка му е в болницата. Там бил
и шофьорът, който я е блъснал, а тя се държала за лявата ръка и я боляла
областта около китката, била и много уплашена.
Дори не могла да му обясни точно какво се е случило, защото била много
стресирана. Тогава питал шофьора, който му обяснил, че докато пресичала на
пешеходна пътека той закачил с огледалото на лекият си автомобил чантата й и тя
паднала. Веднага й направили ренгенова снимка, от
която се установило, че има счупване на ръката. Сложили и две шини с бинт,
но не я гипсирали, а това станало на
следващия ден в болницата в гр.Русе. Гипсът бил от пръстите на ръката й до
лакътя.Майка му продължавала да бъде уплашена и стресирана.Чак когато отишли в
болницата в гр.Русе казала, че я боли и така и гърба. Имала натъртвания на тези
места. Изписали й болкоуспокояващи и хапчета за нерви. С гипса стояла около
месец, след което го махнали отново в гр.Русе. След махането на гипса ходила на
рехабилитация в гр.Б*** като синът и я водел до там. Свидетелят установява, че
тъй като с майка си живеели в съседство-в къща близнак, цялото семейство ходело
да й помага за справяне с домакинството. Помагали и за готвене, хранене, пране,
изобщо за поддържане на цялото домакинство. Според свидетеля, се възстановила
за около 2-3 месеца. Преди инцидента работела в ****
в гр.Б*** като същият станал именно като отива на работа. След като се
възстановила опитала да ходи на работа, но й било много трудно да минава през
кръстовището, на което станало произшествието, защото все още била уплашена и
след 2-3 седмици напуснала работа. И понастоящем пиела хапчета за нерви,
каквито не била употребявала преди инцидента. Според свидетеля преди
катастрофата майка му е била жизнена и контактна, а след това станала
по-стресирана и уплашена. В момента се разхожда само по улицата, близо до дома
си и ходи в близкия магазин. Свидетелят счита, че това е от уплахата, а не от
възрастта й.
Не е спорно, а и същото е видно от
справка за проверка за сключена застрахова „Гражданска отговорност“, че за лек
автомобил лек автомобил „ Н****“, модел „П****“ с рег № **** за периода от
19.02.2018г до 18.02.2019г е била сключена застраховка „гражданска отговорност“
в ЗАД“ ****“АД с полица BG/23/118000598171.
На 21.12.2018г Г.Д. е подала молба до
застрахователя с искане да и бъде изплатено застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди от ПТП-то. Допълнително с молба от
27.12.2018г е посочила и банкова сметка, ***лното
обезщетение. С писмо от 02.01.2019г застрахователят е поискал от нея
представяне на допълнителни писмени документи, изрично посочени в писмото, а с
писмо от 21.03.2019г я е уведомил, че отказват да и изплатят обезщетение по
претенцията й, тъй като не била представила документи, установяващи претенцията
й, а и от представените от нея документи не може да бъде изяснен точния
механизъм за настъпване на пътно-транспортното произшествие. С молба от 10.09.2019г Г.Д. е представила
допълнително писмени документи, касаещи механизма за настъпване на ПТП-то, но с
писмо от 11.09.2019 застрахователят отново е искал представяне на допълнителни
документи.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл. 380. КЗ.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя чрез пряк иск от увреденото лице, включва следните елементи,
които следва да се установят в процеса от страна на пострадалото лице:
1.
Провеждането
на рекламационно производство по чл. 498, ал. 1–3 КЗ, а именно, че като
увредено лице е отправила към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ и
застрахователят е отказал да изпрати застрахователно обезщетение.
2.
Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, който обхваща следните две групи предпоставки: 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени
или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя - ответник.
При наличието на тези предпоставки увреденото трето лице има право да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на договорната
отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че
отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение е
функционално обусловена от деликтната отговорност на
застрахованото лице. При настъпване на застрахователното събитие в полза на
увреденото лице възниква субективното право на деликтно
обезщетение, както и прякото право на застрахователно обезщетение. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на
това основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да
установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС, който е застраховано лице при застраховател по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
В процеса следва да се установяват и
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, основаващо се на
нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат субективните права,
имуществото и телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от ЗЗД задължение за
поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и неимуществените,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като последните се
определят от съда по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното
увреждане, регламентирано в цитираните норми е сложен юридически факт,
елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
Установяването наличието на елементите от фактическият състав на непозволеното
увреждане е в тежест на ищеца. За да бъде ангажирана обезщетителната
отговорност за неимуществени вреди, в
процеса следва да се установят горепосочените елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, както и да не е осъществено обратното доказване- т.е.
оборването на законоустановената презумпция за виновност.
По делото е установено, че на
11.10.2018г около 7.30 в гр.Б***, обл.Русе на кръстовището на ул.****, М. Т. Д. при управление на лек
автомобил „Н****“,модел „П****“ с рег № ****, предприема маневра „завой на ляво“, не пропуска правилно
пресичащата на обозначена пешеходна пътека Г.Д. и реализира пътно-транспортно
произшествие с нея. М.Д.с влязло в сила
споразумение по чл.381 НПК е признат за виновен, че като е нарушил правилата за
движение по пътищата, изрично посочени в споразумението, одобрено от съда с
протокол от съдебно заседание от 24.09.2019г по НОХД № 239/19 по описа на
РС-Б***, е причинил средна телесна повреда на Г.Д. ***. Одобреното от съда
споразумение има последиците на влязла в сила присъда, а съгласно чл.300 ГПК
задължително за гражданския съд относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. При тези факти съдът приема, че в
резултат на виновното и противоправно поведение на водач на МПС, на ищцата са
причинени телесни увреждания, които следва да бъдат обезщетени.
По делото е установено и този факт не се
оспорва от застрахователят-ответник по делото, че за лек автомобил лек
автомобил „ Н****“, модел „П****“ с рег № **** за периода от 19.02.2018г до
18.02.2019г е била сключена застраховка „гражданска отговорност“ в ЗАД“ ****“АД с полица BG/23/118000598171.
Този факт дава основание да се приеме, че към момента на деликта
виновният водач е имал качеството на застраховано лице по смисъла на КЗ, поради
което следва да се приеме, че е настъпил застрахователния риск по сключената с
ответника застраховка „Гражданска отговорност”.
По делото са представени и писмени
доказателства, установяващи, че пострадалата Г.Д. е отправила към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ и
застрахователят е отказал да изпрати застрахователно обезщетение.
С оглед на това съдът приема, че за
ищцовата страна е възникнало субективното право на застрахователно обезщетение,
регламентирано в чл.432 от КЗ.
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на
дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се определи от съда по
справедливост. Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано
с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да бъдат съобразени при определяне на размера. При ангажиране на
отговорността на застрахователя следва да се съобразят и конкретните
икономически условия в страната, а като ориентир за размера на дължимите
обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент./ В този см.
Решение №83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 795/2008 г., ІІ т.о, ТК./
Съдът като съобрази всички установени по
делото увреждания, който е получила ищцата, тяхната тежест, интензивните болки,
които е търпяла непосредствено след катастрофата и до поставената и имобилизация, периода
от30дни, в който е била с гипса на ръката и е била ограничена самостоятелно да
се грижи за себе си и домакинството, за което е била необходима помощта на
близките й, периода от около 2-3 месеца, който е бил необходим за пълното й
възстановяване, стресът и уплахата от
катастрофата, още повече, че се е случила докато ищцата е пресичала улицата на
пешеходна пътека, възрастта на ищцата и обстоятелството, че същата и
понастоящем продължава да е стресирана от случилото се до степен да спре да
работи, за да не пресича това кръстовище, настъпилото ограничени на социалните
и контакти след катастрофата именно като последица от преживяната от нея
уплаха. По делото обаче не се събраха писмени и гласни доказателства, които да
установят за ищцата да са настъпили някакви допълнителни усложнения от
травмите, които е получила от катастрофата. Възстановяването й е изцяло в
рамките на обичайното, според заключението на вещото лице. Понастоящем е налице
съвсем леки ограничение в крайните движения на ставата, поради което следва да
се приеме, че е налице почти пълно възстановяване. Според вещото лице, при
подобен вид травми, е нормално в рамките на месеци и години при физическо
натоварване и промяна на времето, ищцата да изпитва болки, които обаче са с
по-слаб интензитет. При съобразяване на всичко изложено съдът намира, че
справедливото, по смисъла на чл.52 ЗЗД, обезщетение, което в пълен обем би
репарирало вредите, които са причинени на Д., е в размер на 10 000лв.
Съдът намира, че е изцяло неоснователно
възражението на ответника са съпричиняване на вредоносният резултат от страна
на ищеца. В производството по чл. 432 КЗ приносът на пострадалия следва да бъде
не само надлежно релевиран от застрахователя чрез
защитно възражение в отговора на исковата молба, но и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която
го е въвела / Решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. ВКС,
постановено по чл. 290 ГПК/. Такава е и последователно формираната практика по
реда на чл. 290 ГПК, обективирана в: решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. №
316/2011 г., ІІ т.о.; решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 ВКС, ТК,
решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, ІІ т. о., решение №
74/04.06.2010 г. по т. д. № 679/2009 г. на І т. о., решение № 55/30.05.2009 г.
по т. д. № 728/2008 г. , първо т. о., ВКС /. Във всички случаи на предявен иск
по чл. 45 ЗЗД срешу делинквента или по чл. 432 КЗ
срещу застрахователя, съпричиняването подлежи на доказване от страната, която
го е въвела в процеса , тъй като с позоваването на предпоставките по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД тя цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Съдът в
доклада си е указал на застрахователя както, че носи доказателствена тежест за
установяване на това възражение за съпричиняване, така и на основание
чл.146,ал.2 ГПК, че не е сочил
доказателства за това си възражение. По делото не са установени никакви
доказателства, установяващи каквото и да било нарушение на правилата за
движение по пътищата от страна на пострадалата. Обратното, от влязлото в сила
споразумение, което е задължително за гражданския съд, е установено, че
пътното-транспортно произшествие е извършено докато ищцата е пресичала на
пешеходна пътека и при категорично установени нарушения на същите правила от
страна на водача на моторното превозно средство. В този смисъл възражението на
застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, е изцяло неоснователно и недоказано.
С оглед изложеното съдът намира, че
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и
доказан до размер на 10 000лв и до този размер следва да се уважи, а над
него до претендираното обезщетение в размер на 30 000лв да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Върху присъденото обезщетение се дължи
законната лихва от 21.03.2019г, когато изтича срокът на застрахователя да се
произнесе по застрахователната претенция на пострадалата, до окончателното им
плащане.
В тежест на ответника по делото е
адвокатското възнаграждение за упълномощеният от ищеца, на основание чл.38,ал.2
ЗА вр чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 2004 за минималните адвокатски
възнаграждения в размер на 830лв, ведно с 166лв ДДС.
В тежест на ищцата са направените от
ответното дружество разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска й.
Съобразно представеният списък за разноски , договор за правна помощ и фактура,
установяваща плащането на разноски за адвокат, ответното дружество е направило
разноски в размер на 1800лв. Пълномощникът на ищцата е направило възражение за
прекомерност това възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съобразно
чл.7, ал.2,т.4 Наредба № 1 от 2004 за минималните адвокатски възнаграждение
адвокатското възнаграждение следва да е в размер на 1430лв. Адвокатското
възнаграждение следва да се намали до този размер. В тежест на ищцата, на
основание чл.78,ал.3 ГПК, от този размер е само сумата от 953лв.
Ищцата е освободена от заплащане на
такси и разноски, на основание чл. 83,ал.1,т.4 ГПК, поради което в тежест на
ответника е държавна такса в размер на 400лв, както и направените от бюджета на
съда разноски в размер на 200лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД“****“АД със седалище и адрес на управление-гр.С****, ул.****, ЕИК **** да заплати
на Г.Д.Д., ЕГН ********** чрез „адвокатско дружество В. и Б.“, ЕИК **** чрез адв. Ц.В.
и съд.адрес-***-**, *** на основание чл.432 КЗ, по банкова
сметка *** ***, BIC ***/ десет хиляди лв/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от Г.Д. вследствие на ПТП на 11.10.2018г, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 21.03.2019г до окончателното им плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.Д. срещу
ЗАД“****“АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата
от 10 000лв до 30 000лв като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД“****“АД със седалище и адрес на управление-гр.****, ул.****, ЕИК **** да заплати на адвокат Ц.В.-***, **** възнаграждение
на основание чл.38,ал.2 вр ал.1,т.2 ЗА, в размер на 830лв, както и 166лв ДДС.
ОСЪЖДА ЗАД“****“АД със седалище и адрес на управление-гр.С****, ул.****, ЕИК **** да заплати по сметка на Окръжен съд-гр.Русе сумата от 200лв, представляваща направени от БС
разноски по делото, както и 400лв държавна
такса.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Апелативен съд-гр.Велико Търново в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Окръжен
съдия :