О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
08.11.2019
г.
Старозагорски
районен съд,
Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като
разгледа гр.д. № 2658 по описа на
СтРС за 2019 г. намери следното:
Извършена е проверка по чл. 140 ал.
1 от ГПК.
Предявените искове са редовни и
допустими.
Към молбата са представени писмени
доказателства, които следва да бъдат приети като относими и необходими.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от особения представител на ответника.
Водим от горното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА представените
с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА
ч.гр.д. № 1745/2019 г. по описа на РС Стара Загора.
НАСРОЧВА о.с.з. за 16.12.2019 г. от 10.00 ч., за която дата да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от
настоящото определение и от отговора на исковата молба.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД
ПО ДЕЛОТО
:
Производството е по реда на чл. 422
от ГПК.
Производството е образувано по
искова молба на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. Париж, Франция чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България срещу Т.К.Г. за дължими суми по
договор за потребителски кредит.
В исковата молба ищцовото
дружество твърди, че с договор за кредит
за покупка на стоки или услуги с номер CREX-15350225 ответницата Т.К.Г. била дала съгласието си,
освен посочения усвоен кредит, да и бъдел отпуснат револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 04.01.2018 г. ответницата Г. активирала,
предоставената и от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България кредитната карта No CARD-15350271, с максимален кредитен лимит в размер 2500.00
лв. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоявал посредством всякакви транзакции - теглене в брой от
банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др.,
осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се
начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно
определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от договора за
отпускане на револвиращ потреителски кредит, за кредитополучателя възниквало
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението.
Ищецът поддържа, че ответницата Г. преустановила
редовното обслужване на кредитната карта на 01.02.2018, когато било последното й
плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на минус 3208.17 лв. Това
принуждавало кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните опити
за контакт с длъжника и отправените й покани да погаси натрупалите се
задължения доброволно, тя продължавала виновно да неизпълнява, което пораждало
интерес от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България да потърси съдебна защита
на вземането си.
Към датата на подаване на Заявлението по чл. 410,
задължението на ответника по кредитната карта било в размер на 3208.17 лв.,
представляващо използваната главница в размер на 3208.17 лв., както и договорна
лихва от 01.02.2018 г. (първа пропусната вноска) до 09.11.2018 г. (дата на изпращане
на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 0.00
лв. Ответницата Т.К.Г. дължала и обезщетение за забава в размер на законната
лихва в размер на 106.47 / сто и шест лева и 47 стотинки/ лв. за периода от 09.11.2018
г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 08.03.2019 г.
(дата на завеждане на дело).
Ищецът
прави алтернативно искане, ако установителният иск, бъде отхвърлен, поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и при условие на
евентуалност предявява осъдителен иск. Счита, че същият осъдителен иск има
характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на
препис от същия на ответната страна, като ответникъл Г. дължала на дружеството към
момента на подаване на исковата молба следните суми:
1. Главница - 3208.17
2. Възнаградителна лихва - 0.00
3. Законна лихва за забава - 106.47
ОБЩО: 3314.64
За
събирането на посочените суми, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България били предприели
действия по съдебното събиране на вземането си, като били подали Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен съд -гр. Стара
Загора. По частно гражданско дело № 1745/2019 г., 5 с-в била издадена Заповед
за изпълнение и тъй като тя била връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК са последвали указания заявителя да предяви иск относно вземането
си.
Искането е да се приеме за установено, че Т.К.Г. дължи на
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България следните суми: 3208.17 лв., представляваща
главница по револвращ кредит; 106.47 лв., представляваща обезщетение за забава,
на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от 09.11.2018 до 08.03.2019, или общо
дължима сума 3314.64 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното им изплащане.
При условие на евенуално разглеждане на осъдителния
иск, моли съда да осъди ответницата Т.К.Г. да заплати на ищцовото дружество горепосочените
суми, ведно с направените разноски.
Претендират се разноски в заповедното производство в
размер на 66.29 лв., представляващи заплатената държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00/петдесет/ лв. и съдебните разноски по исковото
производство в размер на 162.04 лв. -държавната такса за завеждане на иск,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от особения представител на ответника.
Особеният представител на ответника
счита, че предявените искове са процесуално допустими.
Оспорва предявените искове по
основание и размер. Съображенията му в тази насока са следните:
Оспорва твърдението, че ответницата
дължи главница в размер на 3208,17 лв.. В обстоятелствената част на исковата
молба се твърдяло, че на Т.К.Г. бил отпуснат револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта в размер на 2 500 лв. След като кредитният лимит
бил 2 500 лв., счита, че не отговаряло на истината твърдението за дължима от
ответницата главница в размер на 3 208,17 лв.
Предвид изложеното, моли да се
отхвърлят предявени искове като неоснователни.
При така изложените твърдения съдът намира, че е сезиран с
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правна квалификация по чл. 79
ал. 1 от ЗЗД; чл. 240 ал. 2 от ЗЗД и с чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е
да докаже, че между страните е била налице валидна облигационна връзка – договор
за потребителски кредит, по която ищецът е предал заемната сума, предмет на
договора, на ответника, както и уговорената възнаградителната лихва и нейния
размер. По отношение на изпадането в забава в тежест на ищеца е да докаже
обявената предсрочна изискуемост преди завеждане на настоящото производство и
размера на лихвата за забава.
В тежест на
ответника е да докаже погасяване на вземането.
НАПЪТВА страните към спогодба, като
указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: