№ 43
гр. Тетевен, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
в присъствието на прокурора Р. Ас. И.
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330101043 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, във вр. с чл. 2, т. 1 и т. З, във вр. с чл.
4 и чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по постъпила искова молба от М. О. М., ЕГН **********, с адрес с.
хххххх, област Ловеч, чрез адв. П. от САК, срещу П.Р.Б., с която са предявени субективно
съединени осъдителни искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните
суми: 5000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с незаконно
обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по
внохд № ***/2020 г. по описа на ОС - Ловеч, както и 400 лв. - обезщетение за претърпени
имуществени вреди във връзка с незаконно обвинение в извършване на престъпление, за
което е оправдан по ВНОХД № ***/2020 г. по описа на ОС – Ловеч, представляващи
заплатен адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че М. О. М. по обвинение повдигнато му и поддържано
от Районна Прокуратура Луковит, с присъда по НОХД 25/2018г. за извършено престъпление
по чл. 235, ал.1, пр. 5-то, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 02.02.2016 г. в землището
на с. Торос, област Ловеч, от имот с кад. № 638060, в съучастие с други лица, като
извършители, извозили с товарен автомобил, марка „ГАЗ“, модел „66“, без рег. табели, 7,460
пр.м.куб. дърва от горския фонд на стойност 373.00 /триста седемдесет и три/ лв., без да
притежават редовно писмено позволително за това. Бил осъден на 1 /една/ година лишаване
от свобода и глоба в размер на по 1000 /хиляда/ лв.
Сочи се в Исковата молба, че за това престъпление се предвижда наказание до 6
/шест/ години, което го характеризира като тежко. В последствие Окръжен съд Ловеч
оправдал напълно подсъдимия. След това Прокуратурата на РБ протестирала и ВКС
образувал касационно наказателно дело. Отменил присъдата на Окръжен съд Ловеч и
върнал делото за ново разглеждане на друг състав. Окръжен съд Ловеч отново се произнесъл
с оправдателна присъда. Прокуратурата отново протестирала. След като излезли мотивите
по присъдата, през месец януари 2022 г., Окръжна прокуратура оттеглила протеста и
1
оправдателната присъдата по ВНОХД ***/2020г. влязла в сила.
Ищецът заявява, че така прокуратурата водила незаконосъобразно наказателно
производство срещу М. М. повече от 6 години. За обезщетяване на неимуществените вреди,
причинени от противоправните действия на прокуратурата по неоснователно повдигане на
обвинение и водене на наказателно дело повече от 6 години, ищецът водил дело № 172/2022
г. по опис на Районен съд - Тетевен. Съдът с влязло сила решение осъдил П.Р.Б. да плати на
ищеца обезщетение в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.
Сочи се, че впоследствие прокуратурата поискала възобновяване на наказателното
производство с искане от 13.07.2022 г. С Решение № 50147 от 24.11.2022 г. по НД. 611/2022
г., ВКС възобновил наказателното производство, като върнал делото на Окръжен съд Ловеч.
Съдиите от Окръжен съд Ловеч си направили отвод. Делото било изпратено на Окръжен съд
Плевен. С решение № 64 от 23.02.2023 г. по НОХД 20234400600003 по описа за 2023 г.
Окръжен съд Плевен отменил осъдителната присъда по НОХД 25/2018 г. на Районен съд
Луковит и върнал делото на Районен съд Луковит за ново разглеждане от фазата на
разпоредителното заседание. Съдиите от Районен съд Луковит си направили отвод. Делото
било изпратено на Районен съд Плевен. С определение № 876/12.04.2024 г. на Районен съд
Плевен по НОХД 1349/2023 г. делото било прекратено и било върнато на прокуратурата за
отстраняване на съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, допуснати
при съставяне на обвинителния акт. В последствие Прокуратурата на РБ протестирала това
определение. С определение № 432/21.05.2024 г. на Окръжен съд Плевен било потвърдено
горното определени на Районен съд Плевен и делото било върнато в прокуратурата. С
Постановление № ТОЛ-126/16 от 06.08.2024 г., Районна прокуратура Ловеч прекратила
досъдебното производство, тъй като счела, че не са налице данни за извършено
престъпление. От което действие на прокуратурата за възобновяване били проведени повече
от 5 съдебни заседания за повече от 2 години, през което време ищецът бил с наложена
мярка за неотклонение „Подписка“.
Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 5 000 лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и сумата от 400 лв. /както е посочено в петитума на исковата молба/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете
главници, считана от 06.08.2024 г. /датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство/ до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът
ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
не се оспорва основанието на предявените искове, но счита същите за недоказани и ги
оспорва по размер. Твърди, че не се представят доказателства от ищеца, които да
установяват, че претендираните за обезщетение вреди са пряка и непосредствена последица
от незаконното обвинение. Оспорва твърденията на ищеца за преживян стрес и чувство на
унижение. Счита, че определеното му обезщетение по реда на ЗОДОВ, присъдени му с
решението по гр. дело № 172/2022 г. на РС - Тетевен дава морално обезщетяване и
компенсира до известна степен изтърпените страдания. Счита, че размерът на претенциите е
необосновано завишен и не следва да се допуска обезщетението да служи като източник на
неоснователно обогатяване.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа изцяло предявения
иск за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лв. Подробни съображения по
съществото на спора са развити в хода на устните състезания.
В съдебно заседание ответникът П.Р.Б. се представлява на основание чл. 10, ал. 1 от
ЗОДОВ от прокурор от Районна прокуратура -Ловеч. Участвалият в производството
прокурор поддържа направеното с писмения отговор оспорване. Подробни съображения по
2
съществото на спора са развити в хода на устните състезания.
Съдебният състав, след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, съобразявайки доводите на страните и след анализ на събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 от
ГПК по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с присъда по НОХД
25/2018г. за извършено престъпление по чл. 235, ал.1, пр. 5-то, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за
това, че на 02.02.2016 г. в землището на с. Торос, област Ловеч, от имот с кад. № 638060, в
съучастие с други лица, като извършители, извозили с товарен автомобил, марка „ГАЗ“,
модел „66“, без рег. табели, 7,460 пр.м.куб. дърва от горския фонд на стойност 373.00 /триста
седемдесет и три/ лв., без да притежават редовно писмено позволително за това. Бил осъден
на 1 /една/ година лишаване от свобода и глоба в размер на по 1000 /хиляда/ лв. В
последствие Окръжен съд Ловеч оправдал напълно подсъдимия. След това Прокуратурата
на РБ протестирала и ВКС образувал касационно наказателно дело. Отменил присъдата на
Окръжен съд Ловеч и върнал делото за ново разглеждане. Окръжен съд Ловеч отново се
произнесъл с оправдателна присъда. След като излезли мотивите по присъдата, през месец
януари 2022 г., Окръжна прокуратура оттеглила протеста и оправдателната присъдата по
ВНОХД ***/2020г. влязла в сила. След това прокуратурата поискала възобновяване на
наказателното производство с искане от 13.07.2022 г. С Решение № 50147 от 24.11.2022 г. по
НД. 611/2022 г., ВКС възобновил наказателното производство, като върнал делото на
Окръжен съд Ловеч. Съдиите от Окръжен съд Ловеч си направили отвод. Делото било
изпратено на Окръжен съд Плевен. С решение № 64 от 23.02.2023 г. по НОХД
20234400600003 по описа за 2023 г. Окръжен съд Плевен отменил осъдителната присъда по
НОХД 25/2018 г. на Районен съд Луковит и върнал делото на Районен съд Луковит за ново
разглеждане от фазата на разпоредителното заседание. Съдиите от Районен съд Луковит си
направили отвод. Делото било изпратено на Районен съд Плевен. С определение №
876/12.04.2024 г. на Районен съд Плевен по НОХД 1349/2023 г. делото било прекратено и
било върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила, допуснати при съставяне на обвинителния акт. В последствие
Прокуратурата на РБ протестирала това определение. С определение № 432/21.05.2024 г. на
Окръжен съд Плевен било потвърдено горното определени на Районен съд Плевен и делото
било върнато в прокуратурата. С Постановление № ТОЛ-126/16 от 06.08.2024 г., Районна
прокуратура Ловеч прекратила досъдебното производство, тъй като счела, че не са налице
данни за извършено престъпление.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М. Славчев Сираков /познат на ищеца/
и Огнян Маринов Симеонов /баща на ищеца/. От показанията на посочените свидетели се
установи, че през времетраенето на възобновеното наказателно производство, което е
продължило около две години, ищецът бил силно изнервен, депресиран, престанал да се
храни. Не общувал с приятели, не излизал от дома си. Според свидетеля Сираков преди
случилото се ищецът работел активно, докато след това постоянно отсъствал от работа и
бил пред развод със съпругата си. Също така ищецът бил изгонен от къщата в която живее
от баща си, по повод извършеното и бил принуден да живее при баба си. Колегите му се
притеснявали като работи на високи етажи, да не залитне и падне от строежа, обзет от
тревожните мисли. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като
техните впечатления за спорните обстоятелства са непосредствени, последователни,
взаимнодопълващи се.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
3
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално установена от
закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата
възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и
съществуването й не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива,
които не са предвидени в закона. За възникване на отговорността са необходими две
кумулативно дадени предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за
извършване на престъпление и 2/. наказателното производство да е приключило с
оправдаване на лицето по повдигнатото му обвинение или образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че е
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Отговорността е следствие от задължението на Прокуратурата да повдига и
поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява
пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно
неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е
основание за възникване на гаранционната отговорност на Прокуратурата. Поради това
ответникът не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че
неговите служители са действали добросъвестно. Крайният акт, с който се определя
законосъобразността или не на обвинението поначало е влязлата в сила оправдателна
присъда, като ответникът носи отговорност и за вредите причинени по повод образувано
наказателно производството прекратено в досъдебната фаза поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на Прокуратурата е обективна,
безвиновна, гаранционно-обезпечителна като тази отговорност не е предпоставена от
виновно поведение на съответното длъжностно лице при прокуратурата или
администрацията – арг. чл. 4, предл. посл. от ЗОДОВ.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г.
на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство. Постановлението за прекратяване на
наказателното производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които
влизат в сила. Според чл. 243, ал. 9 НПК - постановлението за прекратяване на
наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия
или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде
отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура, а когато е обжалвано, определенията
на съда по чл. 243, ал. 5, т. 1 и т. 2 подлежат на проверка по реда на Глава тридесет и трета
"Възобновяване на наказателни дела" /чл. 419, ал. 1 НПК/. От цитираните разпоредби е
видно, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното постановление, не влиза в
сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, защото може
служебно да бъде отменено от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалвано. Следователно,
стабилитета на постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъла
на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи,
изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да завърши
с оправдателна присъда – така решение № 184 от 26.05.2015 г. по гр. д. № 7127/2014 г. на IV
г. о. на ВКС, решение № 197 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 1211/2010 г., III г. о. на ВКС,
решение № 353/06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г. на IV г. о. на ВКС и др. В настоящия
4
случай постановлението да прекратяване на наказателното производство е било съобщено
на ищеца и по отношение на него фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е
завършен.
С оглед установените по делото фактически данни и обстоятелства, съдът приема, че
по делото е безспорно установено и доказано, че е осъществен фактическия състав, визиран
в нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в хипотезата на прекратено наказателно
производство, поради липса на извършено престъпление по чл. 235, ал. 1, пр. 5-то от НК.
Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност правно
релевантното обстоятелство, че на 02.02.2016 г. в землището на с. Торос, обл. Ловеч, от имот
с кад. № 638060, в съучастие с други лица, като извършители, извозили с товарен автомобил,
марка „ГАЗ“, модел „66“, без рег. табели, 7,460 пр.м.куб. дърва от горския фонд на стойност
373.00 /триста седемдесет и три/ лв., без да притежават редовно писмено позволително за
това. Бил осъден на 1 /една/ година лишаване от свобода и глоба в размер на по
1000/хиляда/ лв. След това е оправда от Въззивната инстанция ОС – Ловеч с оправдателната
присъдата по ВНОХД ***/2020г. влязла в сила. В последствие по искане на прокуратурата с
Решение № 50147 от 24.11.2022 г. по НД. 611/2022 г., ВКС възобновил наказателното
производство, като върнал делото на Окръжен съд Ловеч. След отводи с решение № 64 от
23.02.2023 г. по НОХД 20234400600003 по описа за 2023 г. Окръжен съд Плевен отменил
осъдителната присъда по НОХД 25/2018 г. на Районен съд Луковит и върнал делото на
Районен съд Луковит за ново разглеждане от фазата на разпоредителното заседание. Отново
след отводи, с определение № 876/12.04.2024 г. на Районен съд Плевен по НОХД 1349/2023
г. делото било прекратено и било върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени
отстраними нарушения на процесуалните правила. И след многократни протести на
различни съдебни инстанции с Постановление № ТОЛ-126/16 от 06.08.2024 г., Районна
прокуратура Ловеч прекратила досъдебното производство, тъй като счела, че не са налице
данни за извършено престъпление, което водела, по възобновенно по нейна инициатива дело
за период от около 2 години, през което време ищецът по настоящето дело бил и с взета
мярка за неотклонение „Подписка“.
Предвид така установеното съдът приема в конкретния случай, че Прокуратурата е
възобновила, повдигнала и поддържала незаконно обвинение срещу ищеща, тъй като в
периода от 24.11.2022 г. до 06.08.2024 г. срещу него е било водено досъдебно производство.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не
следва да бъде ангажирана отговорността му. В практиката си /Решение № 431/11.04.2016 г.
по гр. д. № 2329/2015 г на четвърто г. о./ ВКС приема, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува в по-широк
смисъл за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл.
Досъдебното производство се образува при наличие на предвидените в НПК предпоставки
/чл. 207, ал. 1 от НПК/ - законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер - с постановление на прокурор по чл. 212, ал. 1 от НПК или
със съставяне на протокол за първото действие по разследването в случаите по чл. 212, ал. 2
от НПК/ при неотложни следствени действия/или в случаите на бързо и незабавно
производство по чл. 356, ал. 3 и чл. 362, ал. 3 от НПК. При различните начини за поставяне
началото на наказателното производство са предвидени и различни правила за привличане
на лице като обвиняем: при образуване на досъдебно производство по чл. 212, ал. 2 от НПК
разследващият орган може да привлече лицето и със съставянето на протокола за първото
действие по разследването срещу него – чл. 219, ал. 2 от НПК, при образуването на бързо
или незабавно производство лицето се счита за обвиняем от момента на съставяне на акта за
първото действие по разследването – чл. 356, ал. 4 и чл. 362, ал. 4 от НПК, при образуване
на досъдебно производство по чл. 212, ал. 1 от НПК се пристъпва към привличане с
постановление на разследващия орган, когато се съберат достатъчно доказателства за
5
виновността на лице в извършване на престъпление. С оглед на това при образуване на
досъдебно производство с постановление по чл. 212, ал. 1 от НПК не е предвидено /не е
реквизит/ посочване в него на лицето, извършило престъпление, дори да са налице данни за
него – чл. 214, ал. 1 от НПК.
В случая срещу ищеца е имало реално привличане в качеството му на обвиняем,
както и вземане на мярка за неотклонение „Подписка“, както и досъдебното производство се
е водело именно срещу няколко лица, едно от който е именно ищецът. Лицето търпи вреди
от проведеното срещу него наказателно преследване дори и в случаите, когато
производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение. /В т. см. решение №
353/06.11.2015 г на ВКС по гр. д. № 892/2015 г., четвърто г. о., решение № 187/13.06.2012 г
на ВКС по гр. д. № 1215/2011 г. на трето г. о., решение № 341/05.10.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 1310/2011 г. на четвърто г. о./ Също в решение № 35/16.02.2016 г на ВКС по гр. д. №
5215/2015 г на трето г. о. е прието, че без значение за възникване на отговорността е
обстоятелството дали прекратяването е извършено преди или след като на лицето е било
повдигнато обвинение. Съгласно решение № 425 от 01.12.2015 г по гр. д. № 3143/2015 г на
ВКС четвърто г. о. липсата на привличане по чл. 219 от НПК също не е пречка лицето да
търси вреди по посочения по-горе фактически състав на ЗОДОВ.
Следователно в процеса на доказване са установени по несъмнен начин първите две
материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, а именно
наказателното преследване е било насочено срещу ищеца и досъдебното производство е
било прекратено поради това, че извършеното не е престъпление.
В тежест на ищеца бе да докаже, че е претърпял вреди във връзка с възобновеното
срещу него наказателно производство. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в
решение № 480 от 23.04.2013 г по гр. д. № 85/2012 г по описа на ВКС четвърто г. о.,
докладчик съдия Албена Бонева, за редовност на исковата молба по чл. 2 от ЗОДОВ във
всички хипотези е достатъчно да се претендира обезщетение за причени неимуществени
вреди като предметът на спора е очертан в рамките на обичайните негативни преживявания
за съответно действие или бездействие на разследващите органи, на прокуратурата или
съда. В частност при иск за неимуществени вреди, причинени от обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на неприятните
чувства, усещания и преживявания, независимо дали в исковата молба те са подробно
описани. Достатъчно е да се претендира обезщетение за неимуществени вреди от
съответното действие, бездействие или акт на държавен орган по чл. 2 от ЗОДОВ. Когато се
твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретните
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то
тогава те трябва изрично да са посочени в исковата молба, за да станат част от предмета на
доказване. В настоящия случай ищецът не претендира вреди над обичайните такива от
незаконните действия на правозащитните органи и в частност П.Р.Б.. Ето защо за нуждите
на производството е достатъчно да се изложат твърдения, че срещу ищеца е водено
наказателно производство, което е било прекратено. Такива се съдържат в
обстоятелствената част на исковата молба.
Наказателното преследване по обвинение в извършено престъпление само по себе си
е достатъчен обективен факт, обосноваващ негативно въздействие върху преследвания,
свързано най-малкото и обичайно с притеснения от изхода на производството, тревога,
потиснатост, накърняване на моралните и нравствени ценности, както и социалното му
общуване, за каквито изживявания и причинно – следствената им връзка с наказателното
производство не е необходимо да се събират нарочни доказателства, в каквато насока е и
6
трайната съдебна практика на ВКС. Въпреки това ищецът прояви процесуална активност и
ангажира гласни доказателства чрез показанията на двамата разпитани по –делото
свидетели, според които от момента на възобновяване на наказателното производство до
момента на прекратяване на наказателното му, тест в продължение на две години ищецът
станал затворен и необщителен, не излизал от дома си, преустановил редовното ходене на
работа, бил изгонен от дома на баща си и се страхувал да не бъде осъден.
При така приетите за установени обстоятелства настоящият решаващ състав приема,
че предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е
доказан по своето основание. Изживеният от ищеца стрес, психическо напрежение,
емоционален дискомфорт са закономерна последица от воденото наказателно преследване.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на личните,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД във вр. с пар. 1 от ДР на ЗОДОВ - по
справедливост от съда. Още с ППВС № 5/1964 г. е изяснено какво следва да се разбира под
понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и кои конкретни обстоятелства се
вземат предвид, за да се счете определеното обезщетение за справедливо. В актуалната
практика на ВКС във връзка с определяне на размера на обезщетенията за претърпени от
неоснователни действия на правозащитните органи вреди са утвърдени няколко критерия.
От значение са продължителността на наказателното преследване, личността на увредения и
притежаваният от него авторитет в обществото, настъпилите промени в отношенията в
семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията
на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху
душевното му състояние /в този смисъл решение № 16 от 02.02.2011 г по гр. д. № 396/2010 г.
на ВКС трето г. о/. В решение № 3/13.02.2012 г по гр. д. № 637/2011 г на ВКС трето г. о./ е
прието, че справедливостта като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към състоятелността, която засегнатите
блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие,
а е извежда от преценката на конкретни обстоятелства-характер и степен на увреждане,
начини обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата
на фактическия състав на чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, релевантен критерий е дългият,
несъобразен с разумния срок, период, през който е продължило наказателното преследване,
характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и
свързаните с това последици. В решение № 480/23.04.2013 г по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС
четвърто г. о./ е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2
от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага и правнозащитими интереси и
вредите се изразяват в нравствени емоционални, психически терзания на личността,
накърнена чест, достойнство, добро име в обществото.
Като база за определяне паричния еквивалент не неимуществените вреди следва са
служи икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и
обстоятелството, не осъждането само по себе си също име ефект на репарация. Размерът на
обезщетението се следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. /Решение № 165
от 16.06.2015 г на ВКС по гр. д. № 288/2015 г, решение № 480/23.04.2013 г на ВКС по гр. д.
№ 85/2012 г.
От значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични
случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира
най-чист израз, а „справедливостта“ до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и
отразява обществената оценка на засегнатите нематерални вреди.
7
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се
определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт /Решение №
281/30.11.2018 г на ВКС по гр. д. № 582/2018 г, решение № 5709.02.2016 г на ВКС по гр. д.
№ 4641/2015 г, решение № 709/15.11.2010 г на ВКС по гр. д. № 178/2010 г, решение №
358/06.01.2015 г на ВКС по гр. д. № 2026/2014 г, решение № 232/25.07.2011 г на ВКС по гр.
д. № 1318/2010 г.
С оглед установените конкретни обстоятелства, като взе предвид горепосочените
критерии за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и съблюдавайки
принципа на справедливостта, настоящият съдебен състав намира, че справедливо
обезщетение, което да репарира процесните неимуществени вреди, търпени от ищеца,
възлиза на сумата от 1 000 лв.
Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на претърпените
морални вреди. По делото липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от обичайните.
Това е така, защото показанията на разпитаните по делото свидетели обосновават извод за
претърпени неимуществени вреди в степен на обичайните такива. Касае се за вреди, които
всеки правен субект при подобни обстоятелства неминуемо търпи. Не се установи
съществено засягане на личната, професионалната, социалната, емоционалната сфера, което
да обоснове значителен интензитет на търпените душевни болки и страдания и специфични
вреди /както се посочи по-горе в исковата молба не са и въведени подобни твърдения/.
Освен това от показанията на свидетелите се установи, че негативните изживявания са
продължили в рамките на възобновеното производство. Не се установи и след този срок
ищецът да е продължил да изпитва психоемоционален дискомфорт. При определяне на
размера на обезщетението съдът взе предвид, че наказателното производство е продължило
около две години както и че това забавяне се дължи на действия по разследването и
протестиране на актовете на съдебните инстанции. Наказателното производство се е водело
за престъпление по чл. 235, ал. 1, пр. 5-то от НК, което е тежко и за което се предвижда
наказание до шест години лишаване от свобода и кумулативно глоба. При определяне на
размера на обезщетението съдът взе предвид, че по отношение на ищеца са били налагани
ограничения под формата на мерки за процесуална принуда, макат и най-леката такава, а
именно „Подписка“. Съдебното минало /ищецът е неосъждан към процесния момент/ на
пострадалия е фактор, който следва да бъде отчетен при преценка на личността му, но
доколко воденото на наказателно производство за деяние, което лицето не е извършило, се е
отразило негативно върху физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му
живот следва да бъде отчетено. При определяне размера на процесното обезщетение съдът
взе предвид социално- икономическите условия в страната и повишения жизнен стандарт на
населението към средата на 2024 г /момента постановяване на прекратителното прокурорско
постановление/. Едновременно с това съдът съобрази и установеното в практиката на ВКС
разбиране, че при вреди като процесните, присъденото по критерия на чл. 52 от ЗЗД
обезщетение не следва да бъде занижавано до размери, които да обезсмислят
обезщетителната му роля.
Ето защо съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 235, ал. 1,
пр. 5-то от НК по досъдебно производство № 37/2016 г. по описа на РУ на МВР - Луковит и
преписка № ТОЛ-126/2016 г по описа на РП-Ловеч, прекратено с постановление от
05.08.2024 г. за прекратяване на наказателното производство.
Претендираното обезщетение в по-висок размер не съответства на вида и тежестта на
причинените морални вреди, поради което искът се явява неоснователен за разликата от 1
000 лв. до 5 000 лв. и следва в тази част съдът да постанови отхвърлителен диспозитив.
8
По претенцията на ищеца заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди съдът намира следното:
Тази претенция се доказа изцяло от ангажираното от ищеца писмено доказателство –
представената по делото разписка/ съдържаща се на лист 9 неоспорена от ответника за
платена сума в размер на 600 лв. за процесуално представителство, осъществено от адвокат.
В петитума на исковата молба ищецът е претендитал по-малка сума, а именно 400 лева, ето
защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 400 лева
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконно
наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 235, ал. 1, пр. 5-то от НК по
досъдебно производство № 37/2016 г. по описа на РУ на МВР - Луковит и преписка № ТОЛ-
126/2016 г по описа на РП-Ловеч, прекратено с постановление от 05.08.2024 г. за
прекратяване на наказателното производство. Липсващата процесуална възможност да се
упражни претенцията за разноски в наказателния процес обуславя извод, че разходваните
средства в хода на производство по възобновяване се явяват за лицето имуществена вреда, за
която държавата дължи обезщетение на основание чл. 2 ЗОДОВ вр. чл. 4 ЗОДОВ, ведно с
претендираната законна лихва. /В този смисъл ТР № 1/11.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017
г. на ОСГК, Решение № 781/30.11.2010 на ВКС по гр. дело № 511/2010 г. /.
По претенцията за законна лихва върху двете главници съдът намира следното:
Въпросът, касаещ началния момент от който следва да се присъди законната лихва е
решен по задължителен за съдилищата начин с т. 4 от ТР по т. д. № 3/2004 г на ОСГТК на
ВКС, където е прието, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитните органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство и от този момент държавните органи изпадат в
забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече
погасителната давност за реализиране на отговорността на държавата. Както бе посочено по-
горе в мотивите на настоящия съдебен акт възможност за обжалване на постановлението на
прокурора, с което наказателното производство се прекратява има ответника, но не е налице
същинско влизане в сила, тъй като в срок от една година прокуратурата разполага с
възможността за отмяна на този прокурорски акт. След като обвиняемия не се е възползвал
от възможността да обжалва, то следва началният момент, от който се дължи лихва да е
именно момента на постановяване на акта /В този смисъл е съдебната практика /Решение №
197/17.05.2011 по гр. д. № 1211/2010 г на ВКС трето г. о., решение № 184/26.05.2015 г по гр.
д. № 892/2015 г на ВКС четвърто г. о./ Аналогични разрешения относно началната дата на
дължимост на законната лихва са възприети и в решение № 539/09.08.2010 г по гр. д. №
1747/2009 г на ВКС трето г. о. и решение № 25/11.02.2014 г. по гр. д. № 5302/2013 г на ВКС
трето г. о./ Следователно в настоящия случай законната лихва върху двете главници ще бъде
присъдена, считано от 05.08.2024 г. –датата на прекратяване на наказателното производство.
По разноските:
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно уважената част от иска. По делото е направено своевременно искане от ищеца за
присъждане на разноски в настоящото производство. Ищецът е ангажиран и надлежно
писмено доказателство - договор за правна услуга, съдържащ се на лист 8 от делото, който
удостоверява, че действително сторените от ищеца разноски възлизат на сумата от 600 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3, изр. 1, пр. 2 от ЗОДОВ и при частично
уважаване на иска ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати изцяло на ищеца
направените от последния разноски за внесена държавна такса по делото /виж Решение №
353/06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г. на ВКС четвърто г. о./, а по отношение на
адвокатския хонорар, такъв се дължи съразмерно уважената част от исковете. По делото са
9
предявени два иска. Заплатен е адвокатски хонорар в общ размер от 600 лв., без изрично да е
посочено възнаграждението по всеки от исковете, поради което съдът приема, че за всеки
иск е заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лв. При това положение и съобразно
уважената част от исковете ответникът дължи на ищеца адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв. Дължи и държавна такса в размер на 10 лв. При това положение ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния съдебно деловодни
разноски, възлизащи на сумата от 410 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.Р.Б., гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на М. О. М., ЕГН
**********, с адрес с. хххххх, област Ловеч на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата
от 1 000 лева / хиляда лева /, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл.
235, ал. 1, пр. 5-то от НК по досъдебно производство № 37/2016 г. по описа на РУ на МВР -
Луковит и преписка № ТОЛ-126/2016 г по описа на РП-Ловеч, прекратено с постановление
от 05.08.2024 г. за прекратяване на наказателното производство, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 05.08.2024 г, до окончателното изплащане на сумата като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над сумата от 1 000 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА П.Р.Б., гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на М. О. М., ЕГН
**********, с адрес с. хххххх, област Ловеч на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата
от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл.
235, ал. 1, пр. 5-то от НК по досъдебно производство № 37/2016 г. по описа на РУ на МВР -
Луковит и преписка № ТОЛ-126/2016 г по описа на РП-Ловеч, прекратено с постановление
от 05.08.2024 г. за прекратяване на наказателното производство, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 05.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА П.Р.Б., гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на М. О. М., ЕГН
**********, с адрес с. хххххх, област Ловеч сумата от 410 лева, представляваща сторените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете и
внесена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
10