Решение по адм. дело №832/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. П. Г. от гр. Велинград, чрез адвокат С. М., срещу Решение за възобновяване на административно производство рег. № 340000-3466 от 12.06.2025 г. на младши експерт Д. П. – младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ в Районно управление (РУ) – Септември при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Пазарджик, с което е потвърдена Заповед за задържане на лице рег. № 340зз-262 от 28.11.2023 г., издадена от младши инспектор Д. П..

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорвания административен акт като издаден в противоречие на материалния закон и липса на мотиви. Твърди се, че жалбоподателката поискала възобновяване на производството по издаване на Заповед за задържане на лице рег. № 340зз-262 от 28.11.2023 г., издадена от младши инспектор Д. П., понеже е налице нововъзникнало обстоятелство, а именно Постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП 6827/2023 г., по описа на Районна прокуратура - Пазарджик и № ЗМ 423/2023 г., по описа на РУ МВР – Септември. Пояснява, че към момента на издаването на тази заповед не била готова кръвната проба за наличие на наркотични вещества в кръвта, а същата съставлявала ново писмено доказателство, удостоверяващо факт от действителността, съществувал към момента на издаване на заповедта, а именно, че жалбоподателката не е управлявала моторно превозно средство (МПС) след употреба на наркотични вещества. Твърди, че по силата на чл. 171 от Закона за движението по пътищата ЗДвП), именно кръвната проба е относимото изследване в случая, а не отчетения резултат от „Дрегер Drug Test 5000“, извършен от полицейските органи.

Искането е да се отмени оспореното решение и да се постанови нов акт, с който се отмени заповедта за задържане. Претендират се разноски.

Ответникът - младши експерт Д. П. – младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ в РУ – Септември при ОД на МВР – Пазарджик, не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на съдебен контрол, предвид уточнението от 22.07.2025 г. (л.29) е Решение за възобновяване на административно производство рег. № 340000-3466 от 12.06.2025 г. на младши експерт Д. П. – младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ в РУ – Септември при ОД на МВР – Пазарджик, в частта му, с която е потвърдена Заповед за задържане на лице рег. № 340зз-262 от 28.11.2023 г.

Производството по издаването на оспорения акт е проведено в изпълнение на Определение №1765 от 24.04.2025 г. по адм. дело № 298/2025 г., по описа на Административен съд - Пазарджик.

Заповедта за задържане спрямо жалбоподателката е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните (ЗМВР).

В мотивите на оспореното решение е посочено, че това е станало след като автопатрул на РУ - Септември е спрял за проверка лек автомобил „Мерцедес-МЛ 270 ЦДИ“ с ДК№ [рег. номер], управляван и ползван от Н. П. Г., на път-III 8402 от град Септември в посока за град Велинград на кръстовище с главен път I-8, на 28 11 2023 г. около 15:30 ч. Била извършената проба с „Дрегер Drug Test 5000“, като уредът отчел метаанфетамин. На място е пристигнала дежурна оперативна група, като е направен оглед на местопроизшествие от разследващ полицай за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК с които оглед е образувано и наказателно производство № ДП423 от 28.11.2023 г., по описа на РУ - Септември.

Във връзка с така установеното, на Н. П. Г. е издаден талон за изследване № 0159972, където в определеният срок същата е съпроводена до най-близкия филиал, а именно ФСМП-Септември, където в изпълнение на предписанията, дадени в талон за медицинско изследване са взети биологични проби - кръв и урина за извършване на медицинско и химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози. Към този момент е прието, че вече е било ограничено правото на свободно придвижване на жалбоподателката и тя вече е задържана, а заповедта за задържане е оформена по-късно в сградата на районното управление.

За да потвърди заповедта за задържане, органът е приел, че въпреки наличието на химико-токсилогично изследване и постановление за прекратяване на наказателно производство на Районна прокуратура – Пазарджик спрямо жалбоподателката, към момента на нейното издаване са били налице всички предпоставки за това, тъй като е имало достатъчно данни, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Постановлението за прекратяване на наказателно производство на Районна прокуратура - Пазарджик от 25.09.2024 г., с което е прекратено наказателно производство по ДП № 423/23 г. по описа на РУ Септември водено за извършено престъпление от общ характер по чл. 343б, ал 3 от НК, не променяло факта, че лицето е трябвало да бъде съпроводено до ФСМП-Септември за даване на кръв и урина, както и факта, че към онзи момент е имало данни за образуване на ДП.

Видно от разписката в самата заповед, препис от нея е връчен на жалбоподателката срещу подпис на 28.11.2023 г., като по делото не се спори, а и не се установява тя да е била обжалвана, поради което следва да се приеме, че е влязла в сила на 13.12.2023 г.

По делото са приети като писмени доказателства самата заповед за задържане, декларация за правата на задържано лице, протокол за личен обиск на лице, фиш за спешна медицинска помощ, в който е посочено, че е за вземане на проби от кръв и урина на Н. П. Г..

При така установената фактическа обстановка и като извърши проверка, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, предвид липсата на доказателства за връчване на оспорения акт следва да се приеме, че е подадена в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, и в тази част, която го засяга неблагоприятно, а именно с която е потвърдена Заповед за задържане на лице рег. № 340зз-262 от 28.11.2023 г., издадена от младши инспектор Д. П..

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по съображения различни от изложените в нея:

Съгласно чл. 99 от АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато е налице някое от основанията, посочени в т. 1 до т. 7 от цитираната норма.

Не се спори между страните, а и се установява по делото, че заповедта за задържане е влязла в сила като неоспорена пред съд и че в срока по чл. 102, ал. 2 АПК от страна в административното производство е направено искане за възобновяването му, мотивирано с открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни - чл. 99, т. 2 от АПК.

Обжалваният акт е постановен от компетентен административен орган, който е разгледал молбата, и като е следвал указанията дадени му с Определение №1765 от 24.04.2025 г., по адм. дело № 298/2025 г., по описа на Административен съд – Пазарджик, е приел за основателно искането за възобновяване на административното производство по издаване на Заповед за задържане на лице рег. № 340зз-262 от 28.11.2023 г., издадена от младши инспектор Д. П..

С оглед заявлението на жалбоподателя от 22.07.2025 г., уточняващо предмета на спора, е необходимо да се отбележи, че следва да се прави разграничение между разглеждане на искането за възобновяване и приемането муза основателно. В първия случай намира приложение глава Шеста от АПК „Оспорване на административни актове по административен ред“ (чл. 103, ал. 2 от АПК),а във втория приложение намира глава Пета от АПК „Издаване на административни актове“ (чл. 103, ал. 4 от АПК).

Преценката на органа за наличие на обстоятелствата, въз основа на които се допуска възобновяване на приключилото административно производство, по своя характер е акт по преценка на допустимостта на производството. Тогава, когато органът прецени, че не са налице предпоставките на чл. 99 от АПК, издава нарочен акт, с който отказва възобновяването. Този акт, понеже прегражда пътя на търсената възможност за възобновяване на производството, и с оглед на изричната разпоредба на чл. 103, ал. 3 от АПК подлежи на съдебен контрол по реда на глава десета, раздел IV „Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт. Тогава, когато органът установи, че е налице предпоставка по смисъла на чл. 99 от АПК той може да издаде нарочен акт, с който да възобнови приключилото административно производство. Този акт обаче не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, защото това е акт, който поставя началото на административното производство. Неговата законосъобразност ще бъде предмет на проверка с крайния административен акт, който органът ще издаде в рамките на възобновеното производство, както е в случая. В този смисъл е Определение № 6507 от 02.06.2020 г., постановено по адм. дело № 4260/2020 г., на Върховния административен съд.

Ето защо, поради факта, че в оспореното решение е обективирана волята на административния орган както да възобнови административното производство, така и да потвърди заповедта, чието производство по издаването й е възобновено, с оглед уточнението на жалбоподателя от 22.07.2025 г., не е налице основание за оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване на съдебното производство с предмет - заповедта в частта, с която производството е възобновено.

Вече беше посочено, че влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал когато е налице някоя от предпоставките на чл. 99, т.1-7 от АПК. Съгласно чл. 104 от АПК издаденият при възобновяване на производството нов административен акт, съответно отказът да бъде издаден актът, може да се оспори по реда, установен в този кодекс. В чл. 103, ал. 5 от АПК е предвидено, че в случая по чл. 99, т. 5 от АПК незаконосъобразният административен акт се отменя. Според чл. 105 АПК отмяната или изменението на административния акт по реда на тази глава не може да засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица.

При тълкуването на цитираните норми се налага извод, че смисълът вложен в тях е в насоката компетентният орган, след като е възобновил административното производство, извършвайки преценка на новите факти и удостоверяващите ги доказателства, може единствено да отмени или измени влезлия в сила индивидуален административен акт, но не и да го потвърди, както е в настоящия случай. Следователно, е налице правна норма, посочваща резултата от възобновеното производство – да бъде отменен или изменен влезлият в сила индивидуален административен акт. Единствената хипотеза, при която след възобновяване административен акт не се отменя, е по т. 5 на чл. 99 от АПК. Това е случаят, когато същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи. По силата на чл. 103, ал. 5 от АПК тогава незаконосъобразният административен акт се отменя и от двата акта в правния мир остава само законосъобразният. Във всички останали случаи на възобновяване административният акт се отменя или се издава нов, в смисъл, че се изменя в съответствие със закона при наличието на условията за това с оглед осъществилите се факти и обстоятелства от значение за случая. Това се потвърждава от разпоредбата на чл. 104 от АПК, който посочва предмета на оспорването в резултат на приключилото производство именно като нов административен акт. Не е налице хипотезата, при която е постановен отказ за издаването на акт, доколкото административното производство, което е възобновено, не е образувано по искане на лицето, спрямо което е издадена заповедта за задържане. При основателно искане за възобновяване органът прилага разпоредбите, което регламентират издаването на индивидуалните административни актове, а не тези, което регламентират оспорването по административен ред на вече издадени индивидуални административни актове, в което производство безспорно органът може да отхвърли жалбата.

Нормата на чл. 99, т. 2 от АПК обосновава извод, че под нови обстоятелства следва да се имат предвид факти от действителността, които са съществували към момента на постановяването на административния акт, но страната не е знаела за тях или ако е знаела, по обективни причини не е била в състояние да се снабди с доказателства за установяването им. Тези факти следва да не са били включени във фактическия материал при издаването на административния акт, но да имат съществено значение спрямо спорното правоотношение, т. е. ако биха били установени към този момент, биха обусловили друг правен резултат. Новите писмени доказателства като основание за възобновяване може да са новооткрити или новосъздадени, но те трябва да се отнасят до факти, които са съществували към момента на издаване на административния акт, и за страната да е било обективно невъзможно да се снабди с тях, въпреки че е положила дължима грижа. Непълнотата на фактическия или доказателствения материал не трябва да се дължи на небрежно поведение на страната по отношение на собствения й интерес. В този смисъл са и мотивите на Административен съд Пазарджик в Определение №1765 от 24.04.2025 г. по адм. дело № 298/2025 г.

Приемайки, че безспорно са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на Заповед за задържане на лице рег. № 340зз-262 от 28.11.2023 г., издадена от младши инспектор Д. П., които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на жалбоподателката, но които ако са били установени към момента на издаването на акта, биха обусловили друг правен резултат, то органът е следвало да отмени или измени цитираната заповед, но не и да я потвърди. Като е сторил обратното, без да се произнесе, съобразявайки правомощията си при едно допустимо производство по възобновяване, той е действал извън предоставената му от закона компетентност, а това е основание за прогласяване нищожността на издаденото от него решение в частта, с която е потвърдена заповедта за задържане. Става дума за порок, който не може да бъде отстранен и за чието наличие съдът следи служебно и го обявява, дори и при липса на искане за това - чл. 168, ал. 2 от АПК.

Доколкото производството по възобновяване е инициирано от страна в административното производство, то преписката следва да бъде изпратена на компетентния административен орган за ново произнасяне при съобразяване на изложените по-горе мотиви относно правомощията, с които разполага в хипотезата на допустимо производство по възобновяване. В тази връзка следва да се изясни на органа, че процесният акт е благоприятен за жалбоподателя в частта, с която се възобновява производството по издаване на Заповед за задържане на лице рег. № 340зз-262 от 28.11.2023 г., издадена от младши инспектор Д. П., поради което, по отношение на този въпрос, органът не дължи ново произнасяне.

Предвид изложеното, следва да се обяви нищожността на Решение за възобновяване на административно производство рег. № 340000-3466 от 12.06.2025 г. на младши експерт Д. П. – младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ в Районно управление – Септември при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик, в частта, с което е потвърдена Заповед за задържане на лице рег. № 340зз-262 от 28.11.2023 г., издадена от младши инспектор Д. П., а преписката следва да бъде изпратена на компетентния административен орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение по тълкуване и прилагане на закона.

Съгласно чл. 174 АПК, в този случай съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Доколкото всички необходими и относими доказателства са събрани, органът следва да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящото съдебно решение.

С оглед изхода на спора, е основателно своевременното искане на жалбоподателката за присъждане на разноски, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК в размер на 1010 лева. Тъй като договорът за правна защита и съдействие е сключен при условията на оказване на безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждението за процесуално представителство следва да се заплати на адвокат С. М. в размер, определен съгласно чл. 8, ал. 3, във връзка с чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Сумата за платена държавна такса от 10 лева следва да се заплати в полза на жалбоподателката. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, сумите следва да се възложат в тежест на ОД на МВР – Пазарджик.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение за възобновяване на административно производство рег. № 340000-3466 от 12.06.2025 г. на младши експерт Д. П. – младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ в Районно управление – Септември при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик, в частта, с която е потвърдена Заповед за задържане на лице рег. № 340зз-262 от 28.11.2023 г., издадена от младши инспектор Д. П..

ИЗПРАЩА преписката на младши експерт Д. П. – младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ в Районно управление – Септември при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик за ново произнасяне по искане за възобновяване вх.№ 340000-1758/2025г от 12.03.2025 г. на Н. П. Г., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик да заплати на адвокат С. М., от Адвокатска колегия - Пазарджик, сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик да заплати на Н. П. Г., сумата от 10 (десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.