Решение по дело №546/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 254
Дата: 20 ноември 2020 г. (в сила от 24 юни 2021 г.)
Съдия: Милена Рангелова Даскалова
Дело: 20201700500546
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
Номер 25420.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500546 по описа за 2020 година
С решение № 667/07.04.2020г., постановено по гр.д. № 7509/2020г. по описа на
Пернишкия районен съд е осъдено „Стомана индъстри”АД, гр.П. да заплати на Г. П. И.
сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на
здравословното му състояние /ексцес/, в резултат на професионално заболяване, което
влошаване е установено с Експертно решение №***г. на УМБАЛ ”Св. Иван Рилски”- гр.С.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на констатиране на ексцеса
***г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен като неоснователен иска за
разликата до пълния му предявен размер от 20 000 лв.
В установения от закона срок решението е обжалвано от “Стомана индъстри“ АД, гр.
П., което моли същото да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Поддържа се, че
експертното решение не е влязло в сила както и че размерът на присъденото обезщетение не
е съобразен с принципа на справедливостта.
Г. П. И. моли решението да бъде потвърдено.
Пернишкият окръжен съд, като преценява направените оплаквания в жалбата, с оглед
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено и доказано
от правна и фактическа страна следното:
Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.200 от КТ.
По изложени в исковата молба съображения ищцецът, Г. П. И. , моли да бъде осъдено
“Стомана индъстри “АД гр. П. да му заплати 20 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на
1
професионално заболяване.
Ответникът е оспорил иска по основание и размер.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице предвидените в закона основания за
ангажиране отговорността на ответника и с оглед събраните по делото доказателства
относно вида и степента на увреждането е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 15 000 лв.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по останалите въпроси, съдът е
обвързан от изложеното в жалбата.
По делото е представена трудова книжка, от която се установява, че ищецът в периода
***г. - ***г. е работил в СМК „Ленин” - гр. П. на длъжност „***”. Заеманите впоследствие
от него длъжности, са както следва : от ***г. до ***г.- в „Стомана” АД, гр. П. на длъжност
„***”; от ***г. до ***г.- в “Еврометал” ООД - гр. П. на длъжност “***”; от ***г. до ***г.- в
“Стомана индъстри” АД- гр. П. на длъжност “***”. В ериода *** г.- ***г. ищецът е работил
в “Сигма ИС” АД П. на длъжност “***”, като е бил командирован да работи в “Стомана
индъстри” АД с работно място - ***. От *** г. до ***г. ищецът е бил на работа в ответното
дружество на длъжността “***”.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.331, ал.2 КТ,
със заповед Заповед № ***г. на Директора на “Стомана индъстри” АД- гр. П..
От отбелязването в трудовата книжка е видно, че трудовият стаж на ищеца при
ответника е 20 години и 4 дни.
С Експертно решение №***г. на ТЕЛК е признат професионалния характер на
заболяването „Неврит на слуховите нерви”. Вещото лице по приетата съдебно- медицинска
експертиза е посочило, че увреждането на слуха е в средна степен на „тежко чуване“ със
загуба на слуха за ЛУ - 51 дб. и за ДУ - 46 дб. и обуславя 35% т. н. р. Професионалният
характер на заболяването е мотивиран с продължителен трудов стаж с професия с
документиран кумулативен професионален риск - „***“ в рисков отрасъл „металургия” ,
наднормена експозиция на шум на редица работни места, обслужвани от ищеца, характерни
аудиометрични криви, отразяващи двустранно намаление на слуха, липса на предишни
заболявания като алтернативна причина за слухова загуба и др.
От приложеното гр.д.№4700/2016г. по описа на на ПРС, се установява, че с решение
№771/19.10.2017г., ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 7000 лв. за неимуществени вреди от професионално заболяване, констатирано с
Експертно решение №***г. на ТЕЛК.
На ***г. е издадено Експертно решение №*** на УМБАЛ”Св.Иван Рилски”- гр.С. за
преосвидетелстване във връзка със заболяванията: водеща диагноза „Глухота, свързана с
2
нарушение в провеждането на звука (кондуктивна) и невросензорна загуба на слуха“ (Н
90.+); общо заболяване: „Ендопротеза на дясна ТБ става. Левостранна коксартроза. Шийна и
поясна спондилартроза. листеза Л4, болков с-м. ХОББ и ХДН -1 ст. Комбиниран
отоневрологичен синдром в субкомпенсация. Двустранна цервикобрахиална радикулопатия
С6,7. Постоянно предсърдно мъждене. ИБС. Едноклонова коронарна болест. Хипертонична
болест втори стадиий. Определени са 50% трайно намалена работоспособност за общото
заболяване и 60% за професионалното заболяване и 60% по съвкупност, с дата на
инвалидизация - съответно 07.10.2014г. и 16.10.2015г и срок на определения процент трайно
намалена работоспособност до 01.03.2022г. Относно професионалното заболяване неврит на
слуховите нерви е посочено, че е налице загуба на слуха за яво ухо- 70 дб. и за ясно ухо - 65
дб. - „практическа глухота“.
С ЕР №***г. на ТЕЛК за общи и професионални болести при УМБАЛ „Св. Иван
Рилски"ЕАД - С. за преосвидетелстване във връзка с промяна на НМЕса определени 50%
трайно намалена работоспособност за общото заболяване и 60% за професионалното
заболяване и 100% трайно намалена работоспособност без чужда помощ по съвкупност, с
дата на инвалидизация - съответно 07.10.2014г. и 16.10.2015г. и срок на определения
процент трайно намалена работоспособност до 01.08.2022г.
Дружеството- жалбоподател поддържа, че решенията на ТЕЛК не са породили правно
действие, защото не е спазена процедурата за установяване професионалния характер на
заболяването, както и ЕР на ТЕЛК не е влязло в сила.
Съгласно приетото в решение № 213/12.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 1761/2009г., по
предявен иск с правно основание чл. 200 КТ ищецът следва да докаже причинната връзка
между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на ТЕЛК или НЕЛК, като
не е необходимо върху експертното решение да има отбелязване от органа, който го е издал,
че решението е влязло в сила и на коя дата. Работодателят, оспорващ обстоятелството, че
решението е влязло в сила трябва да представи доказателства, че го е обжалвал и подадената
жалба се разглежда от горестоящия административен или съдебен орган. В същия смисъл е и
приетото в определение № 683/16.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2019 г. В случая по
делото са представени ЕР на ТЕЛК с отбелязване, че са влезли в сила и след като
дружеството – жалбоподател твърди, че същите не са е влезли в сила, то трябва да представи
доказателства, че ги е обжалвал. От съдържащите се в медицинското досие на ищцата
документи, не се установява, че решениата на ТЕЛК са обжалвани от работодателя, предвид
на което и съдът намира, че професионалният характер на заболяването е установен с влязло
в сила решение на ТЕЛК.
Доводите в жалбата, че процедурата за установяване професионалния характер на
заболяването, не е спазена, не могат да се разглеждат в производството по чл. 200 КТ.
Съгласно чл. 62, ал.3 КСО признаването на професионалния характер на заболяването е от
компетентността на органите на експертизата по работоспособността. Процедурата за
3
установяване и признаване на професионалното заболяване е уредена в Наредбата за реда за
съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните
болести и ако работодателят твърди, че тази процедура е нарушена е следвало да релевира
тези си възражения в хода на административното производство. След като е налице влязло в
сила ЕР, то същото на основание чл. 113, ал.3 от Закона за здравето е задължително за съда.
Доводите в жалбата, че решението не е било съобщено на останалите субекти,
визирани в чл.112 от ЗЗ, по съществото си съставляват упражняване на чужди права, което е
допустимо, само в изрично предвидените от закона случаи, каквато хипотеза не е налице.
В жалбата се поддържа, че не е спазена процедурата по чл. 9 от Наредбата за реда за
съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните
болести, като се твърди, че същата е условие за влизане в сила на експертното решение.
Съдът намира, че и този довод е неоснователен. Посочената разпоредба касае
административна процедура относно регистриране на професионалните болести и влизането
в сила на решението на ТЕЛК не е обвързано от извършването на тази регистрация и
съответно наличието или не такава регистрация не е относимо при преценка допустимостта
и основателността на предявен иск с правно основание чл. 200 КТ.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът е доказан по своето основание.
Установено е че ищецът е работил по трудов договор в ответното дружество като *** и в
резултат на продължителната работа при наличието на вноднжрмино икспжзшцша но шум
на работното място е заболяла от посоченото по- горе заболяване, което е признато за
професионално. Отговорността на ответната страна следва да се ангажира на основание
чл.200 от КТ, съобразно който работодателят отговаря имуществено за вреди от
професионално заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност
или смърт на работника.
По отношение размера на претендираното обезщетение :
От заключението на приетата съдебно медицинска е експертиза се установява, че
ищецът страда от професионално увреждане на слуховата сензорна система, видно от
епикризите от стационарно изследване и лечение в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД и от
експертните решения на ТЕЛК. Професионалният характер на заболяването е приет с ЕР
№***г. на ТЕЛК за общи и професионални болести. Увреждането е резултат от хронична
акустична травма - продължителен трудов стаж в работна среда с експозиция на шум.
Шумът действа на рецепторния апарат на слуховия анализатор. При хронична акустична
травма се увеличава пропускливостта на мембраните с последващ хидропс на лабиринта,
невродегенеративни промени в слуховите сетивни клетки. Настъпват специфични
патологични промени - клетъчните нервни елементи на вътрешното ухо дегенерират,
загиват и се стига до трайно увреждане на слуха.
4
В случая е обективизирана степенна промяна в хода на професионалното заболяване
- от функционален дефицит в степен на „тежко чуване“ (втора степен) в степен „практическа
глухота“ (трета степен).
Заболяването при ищеца се проявява е прогресивно намаление на слуха в двете уши,
силен променлив шум двустранно, намалена разбираемост на речта, нарушена
комуникативност, неудобство и усилие при общуване с други лица, психоемоционално
напрежение, чувство на изолация и самота, .затруднение при възприемане посоката на звука
и усещането за силата на собствения глас. Заболяването не е свързано е болки. Заболяването
ще се проявява и в бъдеще с прогресивно намаление на слуха в двете уши, намалена
разбираемост на речта, нарушена комуникативност, променлив шум в ушите и главата.
Лечението - стационарно и амбулаторно е с непостоянен ефект. Процесното професионално
заболяване не подлежи на трайно излекуване. Уврежданията са дефинитивни и лечението е
със средства, които действат протективно и симптоматично - съдоразширяващи, ноотропни,
витамини и други медикаменти.
Поради прекратеното шумово въздействие и увеличаване на възрастта, слуховата
загуба ще бъде свързана предимно е възрастово оглушаване - нормално физиологично
намаляване на слуха след 60-65 годишна възраст. При оценка степента на слуховата загуба
се прави възрастова корекция.
От показанията на свидетелите С. Г. А. /дъщеря на ищцата/ и Е. В. Л. се установява,
че ищецът изпитва сериозни затруднения в ежедневното си обслужване, като изпитва шум
в ушите, световъртеж, замаяност и загуба на равновесие. Същият е ограничил социалните си
контакти, спрял е да управлява лек автомобил, избягва да излиза от дома си.
Във връзка с горното, съдът счита, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение е съобразено с характера и степента на засягане здравето на работника, а също
и с принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД, поради което и твърденията във
въззивната жалба,че размерът на обезщетението е завишен са неоснователни. При
формиране на този извод съдът взема предвид възрастта на ищеца, степента на засягането на
здравето му и начинът, по който в конкретния случай се отразява на живота му –
затруднения в бита, при извършване на обичайни ежедневни дейности, ограничаване на
контактите й, както и посоченото от вещото лице, че заболяването й има хроничен характер
на протичане и необратимо развитие. От съществено значение при определяне размера на
обезщетението е обстоятелството, че в случая е установена степенна промяна в хода на
заболяването - от функционален дефицит в степен на „тежко чуване“ (втора степен) в степен
„практическа глухота“ (трета степен), който процес е необратим..
Неоснователни са доводите, че съдът не е съобразил, че неблагоприятните психически
изживявания се дължат и на нормална възрастова промяна, защото доказателства за наличе
на неблагоприятни псиихически изживявания, дължащи се на възрастова промяна по делото
5
липсват и съдът не може да приеме, че ищецът има такива изживявания само въз основа
твърденията на жалбоподателя.
Правилно и в съответствие със закона съдът е присъдил законна лихва, считано от
датата на постановяване на ЕР на ТЕЛК. По силата на чл. 212 КТ за неуредените въпроси по
имуществената отговорност на работодателя за причиняване увреждане на здравето на
работника, се прилага гражданският закон, т.е. субсидирано се прилагат правилата на
гражданската деликтна отговорност по ЗЗД. По силата на чл. 84, ал.3 от ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, от което и
следва, че работодателят е изпаднал в забава от момента на констатиране на
професионалното заболяване.
Във връзка с горното, съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемия следва да се присъдят направените
пред настоящата инстанция разноски в размер на 1 300 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 667/07.04.2020г., постановено по гр.д. № 7509/2020г. по
описа на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА “Стомана индъстри “АД, гр. П. да заплати на Г. П. И. , с ЕГН:********** и
адрес : ***, сумата от 1 300 лв., представляваща направени пред настоящата инстанция
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6