№ 989
гр. Варна, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Мая Недкова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Е. Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20243100501657 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 55785/09.07.2024г. от Д. Д. Ф.,
ЕГН **********, с адрес: ******, представлявана от адв. Е. Г. Е. АК - Варна срещу Решение
№ 2230/13.06.2024г. по гр.д. № 15594/2023г. по описа на ВРС, с което съда е ОТХВЪРЛИЛ
предявения от въззивника против „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България" №81В, ап.3, иск с правно
основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
въззивника не дължи на „АПС Бета България" ЕООД, ЕИК *********, поради изтекла
погасителна давност сумата от 5 294,74 лева по запис на заповед, издаден 29.04.2008 г.,
предявен за плащане на 29.04.2008 г., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на депозиране на заявлението - 27.10.2008г., до окончателното изплащане
на задължението, както и направените разноски в хода на ч.гр.д. №8081/2008 г. по описа на
Варненския районен съд, представляващи заплатена държавна такса в размер на 105,90 лева,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лева, за които вземания е бил
издаден изпълнителен лист от 29.10.2008 г. въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение № 2456/29.10.2008 г. по ч.гр.д. № 8081/2008 г. по описа на Варненски районен
съд, които вземания са били прехвърлени с договор за цесия, сключен на 23.02.2015 г. между
„Транзакт Юръп" ЕАД (с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит" ЕАД), като цедент и
1
„АПС Бета България" ЕООД, като цесионер, по повод на които е образувано изп.д. №
20237180400636 описа на ЧСИ С.К. - Д..
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано и постановено в
противоречие с материално – правните норми, моли за отмяната му и постановяване на
друго, с което предявения иск да бъде уважен като основателен и доказан. Излага, че след
като съда е установил правилно фактическата обстановка е достигнал до правни изводи ,
които са в разрез със събраните по делото доказателства. Излага , че ТР № 2/26.06.2015г. по
ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС не следва да се прилага по отношение на изп.дело №
297/2010г. по описа на ЧСИ Л.М. под № 714 в КЧСИ доколкото, към дата на постановяване
на тълкувателното решение същото е било прекратено, а решението на ВКС се отнася само
до висящи изпълнителни дела. Излага, че молбата за образуване на изп.дело не е от
действията, които прекъсват давността , а изпълнителни действия , които прекъсват
давността не биха могли да прекъснат последната, когато се извършват по перемирано
изпълнително дело, какъвто е настоящия случай. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Изложени са аргументи за липса на
изтекла погасителна давност относно процесните вземания, с оглед предприетите от
взискателя действия по прекъсването й. Позовава се на ТР № 3/28.03.2023г. по ТД № 3/2020г.
на ОСГТК на ВКС, както и на ТР № 2/26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивника, редовно призован не се явява лично,
чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Претендира уважаването й, отмяна
на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски,съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание по същество, въззиваемият, редовно призован не се явява и не
се представлява. С писмена молба, чрез процесуалния си представител, претендира
отхвърляне на жалбата, потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените
разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Д. Д. Ф., ЕГН ********** иск
с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищеца не дължи ответника „АПС Бета България" ЕООД, ЕИК *********, поради изтекла
погасителна давност сумата от 5 294,74 лева по запис на заповед, издаден 29.04.2008 г.,
предявен за плащане на 29.04.2008 г. , ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на депозиране на заявлението - 27.10.2008 г., до окончателното изплащане
на задължението, както и направените разноски в хода на ч.гр.д. №8081/2008 г. по описа на
Варненския районен съд, представляващи заплатена държавна такса в размер на 105,90 лева,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лева, за които вземания е бил
2
издаден изпълнителен лист от 29.10.2008 г. въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение № 2456/29.10.2008 г. по ч.гр.д. № 8081/2008 г. по описа на Варненски районен
съд, които вземания са били прехвърлени с договор за цесия, сключен на 23.02.2015 г. между
„Транзакт Юръп" ЕАД (с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит" ЕАД), като цедент и
„АПС Бета България" ЕООД, като цесионер, по повод на които е образувано изп.д. №
20237180400636 описа на ЧСИ С.К. - Д..
В исковата молба ищеца твърди, че на 31.10.2023 г. получила съобщение за
образувано изпълнително дело №20237180400636 от ЧСИ С.К.-Д., с район на действие ОС -
Варна, с взискател „АПС Бета България" ЕООД, за сума в общ размер от 15 874, 77 лв.,
включваща главници, лихви и разноски пред ВРС, по изпълнително дело по издаден срещу
ищцата изпълнителен лист от 2008 г. Ищцата установила, че с изпълнителен лист, издаден
на 29.10.2008 г. от Варненския районен съд на основание заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение №2456 от 29.10.2008 г. по ч.гр.д. №8081/2008 г., била осъдена да
заплати на „Ти Би Ай Кредит" ЕАД сумата от 5 294,75 лв., дължима по запис на заповед,
издаден от 29.04.2008 г., предявен за плащане на 29.04.2008 г., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата, на депозиране на заявлението - 27.10.2008 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и направените в производството разноски,
представляващи държавна такса в размер на 105,90 лева и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 40 лева. Въз основа на този изпълнителен лист и по молба на кредитора с вх. №
2347/23.04.2010 г. било образувано изп.д. № 297/2010г. по описа на ЧСИ Л.М.. Впоследствие
с молба от 13.04.2011 г., взискателят „Ти Би Ай Кредит" ЕАД поискал ЧСИ С.К. - Д., рег.
№718 на КЧСИ да продължи всички образувани по негови молби изпълнителни дела пред
ЧСИ М.. Така за вземанията по изпълнителния лист било образувано изпълнително дело
№1970/2012 г. по описа на ЧСИ С.К. - Д.. Въз основа на молба вх. №10785/02.09.2015 г. по
изпълнителното дело бил конституиран нов взискател - ответната страна „АПС Бета
България" ЕООД, който се легитимирал с договор за цесия, сключен на 23.02.2015 г. между
стария кредитор „Транзакт Юръп" ЕАД (с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит"
ЕАД), като цедент и „АПС Бета България" ЕООД, като цесионер. С договора за цесия
вземането срещу ищцата по изпълнителния лист било прехвърлено на новия кредитор „АПС
Бета България" ЕООД. С молба от 15.11.2019 г., новият взискател поискал да бъде направена
справка за наличие на банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор върху
установените такива. С постановление от 19.10.2021 г. ЧСИ Данова констатирала настъпила
перемпция по делото и го прекратила на осн. чл.433, ал., т.8 от ГПК, а взискателят получил
оригинала на представения по делото изпълнителен лист. След това с горепосоченото
съобщение от 31.10.2023 г. от ЧСИ С.К. - Д. ищцата установила, че въз основа на същия
изпълнителен лист от 29.10.2008 г. въз основа заповед за изпълнение № 2456/29.10.2008 г. по
ч.гр.д. №8081/2008 г. на ВРС, е образувано ново изпълнително дело по молба на ответната
страна под номер 20237180400636.
Ищцата счита, че не дължи сумите по изп.д. №20237180400636 описа на ЧСИ С.К. -
Д., поради изтекла погасителна давност за вземанията по представения от взискателя
изпълнителен лист. Излага , че след молбата на „Ти Би Ай Кредит" ЕАД от 13.04.2011 г., въз
основа на която било образувано изп.д. № 1970/2012 г., до молбата на ответника от
02.09.2015 г. за конституирането му като взискател по делото, са извършвани единствено
справки за имущественото състояние на длъжника, които действия не са от естество да
прекъснат давността за вземанията. Не е прекъснат и срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради
липсата на молби от взискателя за предприемане на изпълнителни действия. Предвид това
към момента на депозирането на молбата на ответната страна от 02.09.2015 г., перемпцията
вече била настъпила, независимо дали съдебният изпълнител я е констатирал или не и 5-
годишната давност за вземанията по ИЛ е изтекла. Претендира уважаване на искова и
3
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответника не е депозирал отговор на исковата молба.
В първото по делото открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, с
писмена молба е оспорил предявеният иск като неоснователен и недоказан. Излага, че след
издаването на изпълнителния лист давността за вземането е била прекъсната, а до
26.06.2015 г. е спряла да тече, съгласно ППВС №3/1980 г., като след тази дата е приложимо
тълкуването, дадено с Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ВКС
/ОСГТК/. След 26.06.2015 г. дружеството ответник е отправяло искания за извършване на
множество действия по събиране на вземането и такива били предприемани от ЧСИ, с което
многократно давността е прекъсвана. Излага , че прекратяването на изпълнителното
производство поради настъпване на перемпция не заличавало ефекта на предприетите
изпълнителни действия и независимо от прекратяването, искането за предприемането на нов
изпълнителен способ прекъсва давността.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.439 ал.1 вр. чл. 124 от
ГПК, в тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно,
че в качеството му кредитор на ищеца и взискател по образуваните изпълнителни дела,
давността за процесното вземане не е изтекла, респективно да докаже, че същата е спирана
или прекъсвана с предприетите от него действия за принудутелно изпълнение или с други
действия.
По делото е безспорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че:
По молба вх.№ 2347 от 23.04.2010 г. от „Ти Би Ай Кредит" ЕАД на същата дата е
образувано изпълнително дело №20107140400297 по описа на ЧСИ Л.М., с район на
действие ОС -Варна, под № 714 в КЧСИ , с длъжник - ищцата, въз основа на изпълнителен
лист от 29.10.2008г. издаден на основание на влязла в сила Заповед за изпълнение на
парично задължение № 2456/29.10.2008 г. по ч.гр.д. № 8081/2008 г. по описа на Варненски
районен съд, с който Д. Д. Ф., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Ти Би Ай Кредит"
4
ЕАД сумата от 5 294,75 лв., дължима по запис на заповед, издаден от 29.04.2008 г., предявен
за плащане на 29.04.2008 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата, на депозиране на заявлението - 27.10.2008 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и направените в производството разноски, представляващи държавна
такса в размер на 105,90 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лева.
С молбата е отправено искане за проучване имуществото на длъжника и насочване на
изпълнението към същото, чрез запор на банкови сметки и трудово възнаграждение и опис
на движимото й имущество.
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение , получена редовно от
баща й на 25.11.2010г.
Изискани са справки от Община Варна -за гражданското състояние, ТД НАП-Варна за
сключени трудови договори и имущество, както и от КАТ –Варна за притежавани от
длъжника моторни превозни средства.
С молба на взискателя вх.№ 2783 от 13.04.2011 г. е отправено искане изпълнителните
дела , вкл. и горепосоченото на „Ти Би Ай Кредит" ЕАД при ЧСИ Л.М. да бъдат
продължени от ЧСИ С.Д., с район на действие ОС - Варна. Молбата е уважена и
изпълнението срещу Д. Ф. е продължило по изп.дело № 20127180401970 по описа на при
ЧСИ С.К.Д. под № 718 в КЧСИ.
С молба вх.№ 10785 от 02.09.2015 г. от „АПС Бета България" ЕООД до ЧСИ Данова е
направено искане молителя да бъде конституиран като взискател по делото по силата на
сключен между „Ти Би Ай Кредит" ЕАД и „АПС Бета България" ЕООД договор за цесия от
23.02.2015 г., с който вземането спрямо длъжника Д. Д. Ф. е прехвърлено от досегашния
взискател на „АПС Бета България" ЕООД.
С молба от 15.11.2019г. взискателя е поискал от ЧСИ налагане на запор на банковите
сметки на длъжника.
С молба от 13.12.2019г. взискателя е поискал от ЧСИ насрочване на опис на
движимото имущество на адреса на длъжника.
С разпореждане от 13.12.2019г. е насрочен опис и оценка на дв. вещи собственост на
длъжника находящи се на адрес – ******, за което същата е уведомена.
С молба от 18.10.2021г. взискателя е поискал от ЧСИ извършване на справка за
регистрирани банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор върху същите.
С постановление от 19.01.2021г. ЧСИ е констатирал настъпила перемпция по
изп.дело и е прекратил същото на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
По молба на взискателя с протокол от 12.01.2023г., оригинала на изпълнителния лист
въз основа на който е образувано изп.дело му е върнат , като в същия е отбелязано, че „няма
действия в срок по дълг“.
На 04.01.2023 г. „АПС Бета България" ЕООД, в качеството на взискател е подал нова
молба до ЧСИ Данова с искане за налагане на запор върху сметки на ищцата.
Изпълнително дело № 636 по описа за 2023г. на ЧСИ С.К.Д. , под № 718 в КЧСИ е
образувано на 01.06.2023г. по молба на „АПС Бета България" ЕООД със седалище гр.София
от същата дата и въз основа на изпълнителен лист от 29.10.2008г. по който е образувано и
изпълнително дело №20107140400297 по описа на ЧСИ М., с район на действие ОС -Варна,
под № 714 в КЧСИ.
С молбата е отправено искане за налагане на запор върху парични суми по банкови
сметки на длъжника.
Със запорно съобщение от 12.06.2023г. е наложен запор на банковите сметки на
длъжника в „Банка ДСК“АД .
5
С молба от 14.08.2023г. взискателя е поискал от ЧСИ извършване на справка за
регистрирани трудови договори на длъжника и налагане на запор върху вземанията по
същите. Такъв е наложен със запорно съобщение от 14.08.2023г. до „Транкс Комфорт“ ООД.
Спорно по делото е броенето на давността за процесното вземане и дали същата е
изтекла, респективно спирана и прекъсвана ли е касателно въззивника.
Ищеца - въззивник обосновава исковата си молба с твърдения, че към дата на
образуване – 01.06.2023г. по молба на „АПС Бета България" ЕООД на изпълнително дело №
636 по описа за 2023г. на ЧСИ С.К. - Д. , под № 718 в КЧСИ, район на действие ВОС,
вземането на взискателя по издадения на 29.10.2008 год. изпълнителен лист е погасено
поради изтичане на предвидената в закона давност.
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, за
което по делото няма спор, срокът на новата давност е всякога пет години. За да се определи
дали същата е изтекла, следва да се определи началния й момент, а той в настоящия случай
е дата на която е издаден изп.лист по влязла в сила на 29.10.2008г. Заповед за изпълнение на
парично задължение № 2456/29.10.2008 г. по ч.гр.д. № 8081/2008 г. по описа на Варненски
районен съд, а именно 29.10.2008г. От тази дата до датата на образуване на изпълнително
дело № 636 по описа за 2023г. на ЧСИ С.К. - Д. , под № 718 в КЧСИ, район на действие
ВОС – 01.06.2023г. петгодишния давностен срок е изтекъл.
Възраженията на ответника – въззиваем за спиране и прекъсване на давността по
отношение на това вземане са неоснователни, по следните съображения.
Съгласно действащото към момента на образуване на изп.дело № 297 по описа за
2010г. на ЧСИ Л.М., преобразувано/ продължено изпълнението/ в изпълнително дело
№1970 по описа за 2012г. на С.К.-Д., ППВС №3/1980г. и до приемане постановките на
новото тълкуване по този въпрос в ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015г., давност
по време на изпълнителния процес не е текла, на основание чл.115, б.ж от ЗЗД. След този
момент и занапред в действие е именно ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т.10 от
същото, давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). В ТР изрично
са посочени и изпълнителни действия, които не прекъсват давността: Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. За разлика
от исковото производство, при което в рамките на процеса давност не тече, в изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Взискателят трябва да поддържа с действия висящността на изпълнителния процес като
6
внася съответните такси и разноски (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както
и като иска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и прилагане на нови
изпълнителни способи.
Безспорно е в настоящото производство, че изп.дело № 1970 по описа за 2012г. на
ЧСИ С.К.-Д. , с което е продължено изпълнението по изп.дело № № 297 по описа за 2010г.
на ЧСИ Л.М. е прекратено по силата на настъпила перемпция.
Десезирането от взискателя настъпва, когато той не е предприел действия по
изпълнението в продължение на две години - чл.433, ал.1, т.8 от ГПК/чл.330, ал.1, б. „д” от
ГПК /отм./. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.
1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите
на ТР е посочено т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Ето защо макар и обявена от
ЧСИ на 19.10.2021г., същата е настъпила по силата на закона на 23.04.2012г. – две години
след последното изпълнително действие - 23.04.2010г. доколкото с молбата за образуване са
поискани изпълнителни способи - опис на движимите вещи на длъжника , както и запор на
сметки и трудово възнаграждение на длъжника.
Релевантно за правния спор е определянето на началния момент на новия
петгодишен давностен срок – дали от последното същинско изпълнително действие през
2010г., дали от прекратяване на изп.производство поради перемпция през 2012г. или най-
после, считано от 26.06.2015г. с обявяване на ТР №2/2015г.
По този въпрос следва да се съобразят еднакво задължителните за съдилищата
– Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК и Тълкувателно
решение № 3/28.03.2023 г. по ТД № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, както и Тълкувателно
решение № 2/04.07.2024г. по ТД № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС .
Съгласно приетото в т.3 на ТР № 2 от 04.07.2024г. по ТД № 2/2023 г. на ОСГТК на
ВКС, спирането и течението на давността за вземане, предмет на образувано преди
26.06.2015 г. изпълнително дело, следва да се преценява в зависимост от наличието на двете
кумулативно посочени в ППВС № 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред
държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземането от
кредитора – взискател и изпълнителното производство да е висящо. Когато преди датата
26.06.2015 г. е отпаднало второто от посочените условия, ефектът на спирането на давността
се преустановява. В тези случаи, новата давност започва да тече от деня на прекратяването
на изпълнителното дело, тъй като до този момент, според постановките на ППВС № 3/1980
г., се прилага чл.115 ал.1 б. “ж“ от ЗЗД.
7
При изпълнителни дела , вече прекратени към дата 26.06.2015г. ,срокът на новата
давност по чл.117 ал.1 от ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им.
В конкретиката на настоящия правен спор, при обявяване на ТР № 2 на 26.06.2015г.,
не е било налице висящо изп.производство относно вземането, тъй като същото е било
перемирано на основание чл.433, т.8 ГПК /прекратено по право/ на 23.04.2012г. Считано от
тази дата до 23.04.2017г. , вкл. и към дата на поисканото първо изпълнително действие –
15.11.2019г. и образуването на изпл.дело № 636 по описа на ЧСИ Данова на 01.06.2023г.
погасителната давност по чл.117 ал.2 от ЗЗД за вземането на взискателя по изпълнителния
лист от 29.10.2008г. /процесния/ е изтекла. В този период няма предприети от взискателя
изпълнителни действия, които по смисъла на закона и приетото в тълкувателните актове на
ВКС дейстия , които да поддържат висящността на изплнителното производство.
Достигайки до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
съдебен акт, който следва да бъде отменен, а предявените искове да бъдат уважени като
основателни.
Несъвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, предпоставя
основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт и в частта на присъдените
разноски.
При този изход на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съобразно направеното
искане и представените доказателства на въззивника следва да се присъдят разноски за
настоящото производство в размер на 668.82 лева , от които 108.82 лв. заплатена държавна
такса и 560.00лева заплатено възнаграждение за един адвокат. За пърнвоинстанционното
производство на ищеца се дължат разноски в размер на 775.48 лева, от които 275.48 лева за
заплатени такси и 500.00лева заплатено възнаграждение на един адвокат. Възражението на
ответника по чл.78 ал.5 от ГПК , съда счита за неоснователно с оглед цената на иска и
обема на осъщественото процесуално представителство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2230/13.06.2024г. по гр.д. № 15594/2023г. по описа на ВРС, с
което съда е ОТХВЪРЛИЛ предявения от Д. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес: ****** против
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България" №81В, ап.3, иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че въззивника не дължи на „АПС Бета
България" ЕООД, ЕИК *********, поради изтекла погасителна давност сумата от 5 294,74
лева по запис на заповед, издаден 29.04.2008 г., предявен за плащане на 29.04.2008 г., ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на заявлението
- 27.10.2008 г., до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски
в хода на ч.гр.д. №8081/2008 г. по описа на Варненския районен съд, представляващи
8
заплатена държавна такса в размер на 105,90 лева, както и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 40 лева, за които вземания е бил издаден изпълнителен лист от 29.10.2008 г. въз
основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № 2456/29.10.2008 г. по ч.гр.д. №
8081/2008 г. по описа на Варненски районен съд, които вземания са били прехвърлени с
договор за цесия, сключен на 23.02.2015 г. между „Транзакт Юръп" ЕАД (с предишно
наименование „Ти Би Ай Кредит" ЕАД), като цедент и „АПС Бета България" ЕООД, като
цесионер, по повод на които е образувано изп.д. № 20237180400636 описа на ЧСИ С.К. - Д.,
включително и в частта за присъдените разноски, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес:
****** против „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България" №81В, ап.3, иск с правно основание чл. 439 от ГПК,
че ищеца не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност сумата от 5 294,74
лева по запис на заповед, издаден 29.04.2008 г., предявен за плащане на 29.04.2008 г., ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на заявлението
- 27.10.2008 г., до окончателното изплащане на задължението, както и направените
разноски в хода на ч.гр.д. №8081/2008 г. по описа на Варненския районен съд,
представляващи заплатена държавна такса в размер на 105,90 лева, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 40 лева, за които вземания е бил издаден изпълнителен лист от
29.10.2008 г. въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № 2456/29.10.2008
г. по ч.гр.д. № 8081/2008 г. по описа на Варненски районен съд, които вземания са били
прехвърлени с договор за цесия, сключен на 23.02.2015 г. между „Транзакт Юръп" ЕАД (с
предишно наименование „Ти Би Ай Кредит" ЕАД), като цедент и „АПС Бета България"
ЕООД, като цесионер, по повод на които е образувано изп.д. № 20237180400636 описа на
ЧСИ С.К. - Д..
ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България" №81В, ап.3 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Ф., ЕГН
**********, с адрес: ******, направените по делото разноски както следва : сумата от
775.48/седем стотин седемдесет и пет лв. и четиридесет и осем ст./ лева разноски в
производството по гр.дело № 15594 по описа на ВРС за 2023г. , сумата от
668.82/шестстотин шестдесет и осем лева и осемдесет и две ст./лева за въззивното
производство, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10