Р E Ш Е
Н И Е
гр. С., 05.02.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря: ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 5185 по описа за 2015 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.208 КЗ/ отм./ вр.чл.201,ал.2 от КЗ
/отм./ и чл.86 от ЗЗД от „Б.Б. ЕООД Търговски център за Работилницата, Дома и
Градината К.Д.ЕИК********срещу ЗАД” Б. В.И.Г.” ЕИК ******* и при евентуалност иск с пр.осн.чл.50 от ЗЗД
срещу П.Л. ЕООД/предходно наименование Е.Г.И.Б. / ЕИК *******.
По делото като трето лице
помагач е конституиран наемодателя Т.Р.П.2 ЕАД ЕИК*******
ИЩЕЦЪТ твърди, че от 19.01.2011г. е наемател
на обект Магазин Баухаус, нахоящ се в кв.8а по регул.план на гр.С., м.Задгарова
артерия изграден върху УПИ VІ - 1415, УПИ ХІІІ -1415 , УПИ ХVІІ -1415 със
застроена площ от 19 226.83 кв.м..
Наемодаетел по договора му е Т.р.п.2
ЕАД, а от юли 2011г. собствеността върху имота е придобита от ответика П.л.
ЕООД с предходно наименование Е.Г.България ЕООД. Наетия имот е предаден на
ищеца с приемо предавателен протокл от 28.03.2012г. За да упражнява търговската
си дейност в магазина ищецът наемател закупува и инсталира в наетия обект
голямо количество компютърни компоненти, като компютри, сървъри, захранващи
устройства и др. чрез които съхранява и управлява своите база данни и цулиу
дрят необходим за търговската му дейност софтуер. Тези компоненти са
разположение в специално помещение за компютърна техника / сървърно помещение/.
С тази техника се обслжва и защита на достъпа, техническата климатизаци и др. В
магазина е имало и колямо количество стоки предназначени за продажба на дребно
на клиентите на магазина Баухаус. Полагайки грижата на добрия търговец ищеца е
застраховал всички тези компютърни стоки срещу рискове от тяхното увреждане или
погиване. Застрахователния договор е сключен на 13.01.2014г. със застрахователя
във формата на комбинирана застрахователна полица Имущество Полицата е със срок
на действие от 20.01.2014г. до 19.01.2015г. и по нея дължимата застрахователна
премия от 8 519.04 евро е платена с платежно нареждане от 07.02.2014г. .
На 27.11.2014г. е настъпило застрахователно събитие – наводнение в резултят на
което ищецът е претърпял значителни материални щети. . Причината за наводнение
е пробив в противопожарен водопровод преминаващ по тавана на наемания обект,
което е установено и в протокола за оглед съставен от представителите на
застрахователя от 27.11.2014г. В резултат на пробива изтича голямо количество
вода, което залива и унищожава голям брой работещи в този момент компютърни
компоненти, както и стоки на склад. Всички причинени от това събитие щети
попадат в обхвата на прокритието на застрахователната полица. Застрахователя е своевременно уведомен за
събитието. В протокола на първия оглед застрахователя е препоръчал допълнителни
експертни огледи на увредените компютърни компоненти. Такива са извършени от
фирмите, от които са закупени и които са поели отговорност за гаранцията, като
са установени увредените компоненти и степента на тяхното увреждане. Съгласно установеното претърпените щети се
разделят на две големи групи : І. Унищожени или увредени компютърни и елекронни
компоненти, ІІ. Унищожени или увредени
стоки на склад.
Ищецът в исковата молба подробно е описал подробно увредените компютърни и
електронни компоненти, като общата им стойност по цени на придобиване възлиза в
размер на 675 690.47 лева. Тъй като предприятието на ищеца не може да
функционира без компютърната си система се е наложило да се подменят увредените
компоненти чрез закупуване на нови такива. Същите са подробно посочени в
таблица № 2 на исковата молба, като общата им стойност възлиза в размер на
639 711.82 лв., . С ДИМ уточнява, че при изчисленията е допусната грешка и
размерът е 669 869.22 лв. като ищецът уточнява, че стойността от тях само
на увредените възлиза в размер на 559 784.18 лв., като това са сумите без
ДДС и те така се претендират от ответника. Уточнява, че подменените не са от същия вид,
тъй като увредените са били закупени през 2011 и 2012г. , а новите през 2015г.
и не е имало възможност да бъдат същите. В исковата молба са описани подробно и
увредените стоки, които се делят на изцяло увредени стоки и стоки с увредена
опаковка, което води до намаляване на тяхната цена. Унищожените стоки са с обща
стойност от 3 097.55 лв., а намалението на цената на стоките с увредена
опаковка възлизат в размер на 3 744.25 лв.
Твърди, че общия размер на загубите в резултат на застрахователното събитие
възлиза в размер на 566 625.98 лв. Тъй като застрахователя е изплатил
сумата от 90 662.21 лв. за обезщетение, а е отказал за разликата, като
ищецът намира отказа неоснователен, то моли ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 475 963.77 лв.. Претендира и законната лихва от
предявяване на иска и разноски.
Спрямо втория ответник предявява искът при евентуалност ако не се уважи
първия предявен иск изцяло или частично. Излага съображения, че този ответник е
собственик на вещта причинила вредите, поради което носи отговорност за
непокритите вреди, за разликата между
размера на вредата и обезщетението изплатено от застрахователя. Спрямо неговите
възражения с допълнителната искова молба уточнява, че отговорността по чл.50 от ЗЗД и по чл.343 от ТЗ е различна. В първия случай отговорността е за щети от
вещта, а във втория случай за щети върху вещта, двете са различни и на различни
основания, без да са свързаии по между си.
Моли да бъде осъден да им заплати сумата от 475 963.77 лв.
С ДИМ присъединява и предявява втори
евентуален иск срещу ответното дружество, вече като застраховател по
застрахователната полица на ответника Прайм Лизинг на основание настъпили вреди
от застрахованата вещ на осн.чл.226 от КЗ. Обезщетението се претендира в размер
на отхвърреланата претенция за разликата
до пълния размер на претенцията.
ОТВЕТНИКЪТ
ЗАД „Б.В.И.Г.„АД оспорва исковете. Не
оспорва факта на сключената застраховка, съответно пълното заплащане на
застрахователната премия. Не оспорва, че е предявена претенция и образувана
щета при застрахователя във връзка със застрахователното събитие, както и че
във връзка с това са изплатили обезщетение в размер на 90 662.12 лв.
Намира, че частта от 89928.08 лв. от изплатеното обезщетение покрива щетите по
електронното оборудване. За него при сключване на застраховката е избрано
застрахователно покритие на стойност 200 000 евро, а застрахователната
сума е избрана на база на действителната стойност. Застрахователя е ангажирал
авариен комисар БЛА ООД, който да установи обстоятелствата около настъпване на
събитието и да определи размера на дължимото обезщетение.При обработката на
предоставената информация е установено разминаване между договорената застрахователна
сума и стойността на електронното оборудване. По извлеченията от счетоводния
баланс е установено че отчетната стойност на притежаваното от него електронно
оборудване възлиза в размер на 1 192 643.50 лв., а баланасвота след
прилжени амортизации възлиза в размер на 664 108.94 лв. т.е. и двете стойности са по-високи от
избраната от застрахования и съдържаща се в застрахователния договор. Предвид
на това при приета като най-близка балансовата стойност е констатирано значително
подзастраховане което възлиза в размер на 0.5890 %, респ.именно той е съотнесен
към определеното обезщетение. Дори и да се приеме основателност на исковата
претенция то следва да се отчете наличието на подзастраховане и съответно
обезщетението да се изчисли въз основа на съотношението между застрахователната
сума и действителната, съответно възстановителната стойност. Между страните
изрично е прието, че база за определяне на застрахователната сума е
действителната стойност на повреденото имущество, а то е било закупено през
2011 и 2012 и към датата на събитието амортизирано, а обезщетението следва да
репарира вредата към датата на настъпване на събитието поради което аварийния
комисар е определил обезщетение в размер на 169 642.94 лв. въз основа на
действителната стойност на увреденото имущество. При формиране на тази стойност
са взети в предвид реално претърпените вреди
и е съобразено обстоятелството, че мрежовото оборудване, системата за
охрана на стоки и системата за видеонаблюдение са частично увредени. След
прилагане на установения процент подзастраховане и прието че размерът на
дължимото обезщетение е 99 921.20 лева. От него се намалява самоучастието
от 10 % и съответно застрахователя намира, че размера на дължимото обезщетение
е в размер на 89 928.08 лв. Неоснователно е искането размера на
обезщетението да е съобразен с размера на загубата за замяна на увреденото
оборудване с ново, тъй като по-този начин не се постига обезещетяване, а
обогатяване за сметка на застрахователя. Обезщетението следва да е равно на
размер на вредата към датата на настъпване на събитието и погиналото имущество безспорно не е ново. В
противен случай следва да се приеме, че размерът подзастраховане е значитенло
по-висок от приетия в аварийния протокол. По искането за обезщетение на изцяло
увредени стоки. Същото е определено в размер на 2 542.27 лв. и от така
определеното обезщетение е приспаднато договореното между страните самоучастие
от всяка щета или 925 евро и по сметка на ищеца е изплатена оставащата сума в
размер на 733.13 лв. По отношение на
обезщетението на стоки с увредена опаковка и съответно намалена цена – оспорва
изцяло дължимост, тъй като не им е предоставяна информация за такива стоки.
Самите стоки не са увредени и не е налице необходимост от тяхното обезценяване.
Наред с това обезценката е косвена вреда и по отношение на нея застрахователя
не е приемал да носи отговорност. – т.4 от Падраздел VІІІ Общи изключения.
ОТВЕТНИКЪТ „П.Л.“ ЕООД намира, че искът срещу него е заведен при липса на пасивна процесуално-правна
легитимация в лицето на П.Л. ЕООД, както и не е налице интерес за предявяване
на такъв иск. Съгласно договор за финансов лизинг BG – 2010 – І – 00007 от 24.06.2011г. по силата на който П.Л.
ЕООД притежава качеството на лизингодател по договора за финансов лизинг на
веща по отношение, на която са наведени твърдения, че станала причинена за претърпените вреди. Съгласно
императивната разпоредба на чл.343 от ТЗ рискът от случайното погиване или
повреждане на вещта е за лизингополучателя, поради което не би могъл да носи
отговорност за деликт, като собственик на вещта и съответно не е легитимиран да
отговаря по иска и моли да бъде прекратено производството. Доколкото имотът е
застрахован намира, че след настъпване на застрахователното събитие задължението на застрахователя за носене на
риска се е трансформирало в задължение да се плати застрахователно обезщетение
в съответствие с повелителната норма на чл.193,ал.1 от КЗ. Засегнатото
имущество представлява стоки с максимално определена застрахователна стойност в
размер на 6 500 000 евро и електронно оборудване със застрахователна
сума в размер на 400 000 евро т.е. претендираното от ищеца обезщетение е в
рамките на застраховаелната сума в съответствие с разпоредбата на чл.193,ал.2 КЗ.
Намира, че преди образуване на делото са били налице всички предпоставки за
заплащане на цялото обезщетение и не е ясно защо е заплатено само частично
такова.
Намира предявения иск срещу него
също така за основателен, тъй като той не е страна в наемното правоотношение.
Между БАУХАУС АГ ГЕРМАНИЯ и „Т.р.п.2“
ЕАД е сключен наемен договор по отношение на новострояща се сграда на Магазин
Баухаус, в посочените от ищеца имоти в м.Задгарова артерия. На 24.06.2011г. е
сключен договора за фиансов лизинг цитиран по-горе, по който лизингополучател е
наемодателя Т.р.п.2 ЕАД, а по него АГП Дивелъпмънт ЕАД е поръчител. По силата
на нот.акт за продажба на недвижим имот № 166, т.І, рег.№ 3219, д.№ 80 от
14.07.2011г. в изпълнение на договора за финансов лизинг лизингодателя е придобил от Т.Р.П.2 ЕАД
следния недвижим имот, представляващ част от обекта на финансов лизинг, а
именно УПИ VІ-1415 – за офиси, жилища, магазини и ко, отелиета, от 48 922
кв.м. , при задължение на лизингодателя да предаде лизингования обект за
стопанско ползване на лизингополучателя, който под формата на конкретни
лизингови вноски изплаща възнаграждение за ползването на обекта. Предмет на
договора за лизинг е именно прехвърления УПИ със строящата се в него сграда,
предназначена за магазин Баухаус със застроена площ от 19 226.83
кв.м. Намира, че общите разпоредби на
ЗЗД за отговорността на собственика на вещта,
се дерогират от специалните разпоредби на ТЗ, съдържащи специфичния
статут на лизингодателя по договора за финансов лизинг, в полза на когото за
обезпечителни нужди е прехвърлена така наречената гола собственост върху векта
обект на лизинга. С оглед на изложеното
намира, че дружеството не е пасивно материално правно легитимирано да отговаря
по договора за лизинг. Наред с това на
ищеца е добре известно обстоятелството, за наличие на актуален договор за
застраховка за имуществени вреди на обекта на наема – сградата, в полза на
собственика на имота. Застрахователна полица **********F13045 от 30.12.2013г. е с действие за периода на цялата 2014г.
, покрива всички видове рискове – имуществени вреди и прекратяване на дейността
и е с покритие 12 500 000 евро, като има и разширено покритие.
Застрахован е П.Л. ЕООД , а наемодателя Т.р.п.2 АД е съзастрахован. Наред с
това намира, че аварията е резултат от непреодолимо събитие. Експертна фирма е
извършила преценка на причините и е достигнала до извод, че наводнението на
27.11.2014г. се дължи на действията на външния доставчик на услуги, т.е. на
вода – установено е увеличено налягане през нощта поради намален дебит, в
резултат на което се е получил воден удар и е аварирал компенсационния
холендер. Отговорността за деликт по евентуалния иск е само виновна, а при тази
причина настъпилата авария не може да се вмени във вина на никое от дружествата
имащи отношение към сградата.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ „Т.Р.П.2 „ ЕАД намира, че главния иск е основателен и следва да се уважи. Евентуалните
искове намира, че са неоснователни. Третото лице като лизингополучател и
наемодател е полагало необходимите грижи за сградата. Не може да се очаква
обаче, че същия може да предотврати събитието, което е непредвидимо като това
което е причинило щетите.
СГС, като взе в предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено следното :
Между страните няма
спор за това, че между ищецъ и първия ответник, застрахователно дружество е налице валиден застрахователен договор, с
който е застраховано и процесното имущество – електронно оборудване / компютри/
017 и за застрахователно събитие – наводнение 003 . Не се спори, че ищецът,
като застрахован е изплатил изцяло застрахователната премия, което се
установява и от една от посочените по-долу експертизи, приети по делото – ССЕ
изготвена от в.л.П. и съответно застраховката е породила действие и е била
действаща към датата на застрахователното събитие – наводнението на
27.11.2018г. . Застрахователанта полица е представена по делото и установява сключената
застраховка и застрахователните стойности и договореностите във връзка с
изплащане на обезщетението. Съгласно предвиденото в застрахователната полица и
общите условия към нея застрахователната сума предвидена конкретно за
електронното оборудване /компютри/ е в размер на 200 000 евро. При
обезщетяването на вреди по това оборудване е предвидено и 10 % самоучастие от
страна на застрахования. При частична щета е договорено застрахователя да да
плати обезщетение с което да може да се възстанови застрахования повреден
предмет, включая и труд и материали. При тотална щета е договорено да се
изплати обезщетение, с което да може да се купи ново оборудване от същия вид и
качество. Размерът на обезщетение не може да надхвърля договорената
застрахователна сума или 200 000 евро. Договорено е че размерът на
обезщетението се определя като от начислената стойност се приспадне
договореното самоучастие в размер на 10 %. Договорено е, че застрахователната
сума се определя на база възстановителната стойност на застрахованото
имущество. Предвидена е и клауза „усредняване“, това е хипотезата при която
действителната стойност на застрахованото имущество към момента на застрахователното събитие е
по-голяма от декларираната застрахователна сума. Изрично е посочено, че застрахования
е отговорен за определяне на застрахователната сума.
Спорен момент е налице ли е подзастраховане по
отношение на увреденото имущество? Това е хипотеза при която действителната или
възстановителна стойност на застрахованото имущество е по-голяма от
декларираната застрахователна сума към момента на сключване на застрахователния
договор. Изрична клауза във връзка с това не е договорена.
Не
се спори относно настъпилото застрахователно събитие - наводнение, покрит
застрахователен риск, факта на уведомяване
на застрахователя за него своевременно и образуване на щета от застрахователя.
Не се спори и че застрахователя е изплатил обезщетение на ищеца, т.е. признал е
своята отговорност. Оспорва се от ищеца, че изплатеното обезщетение е в размер
достатъчен да обезщети вредите, съобразно договореното със застраховката.
От представените по
делото договор за наем и лизингов договор, както и нотариален акт се установява
твърдението на втория ответник Прайм лизинг, че същия е собственик на сградата,
в която е настъпило застрахователното събитие, че третото лице помагач, е
лизингополучател, като собственика е лизингодател. Едновременно с това ищецът е
наемател на лизингополучателя, трето лице в настоящия спор.
По делото са приети
множество експертизи във връзка с причината за увреждането, вида и стойността на увреденото имущество,
относно размера на дължимото
обезщетение.
От приетата и
неоспорена съдебно - техническа
експертиза на вещо лице С.К. се установява, че течът е резултат от спукване
на водопровод. Водопровода е изграден на това место от поцинковани тръби, които
се разполагат в пространството над окачен таван. След аварията е подменена
компесаторна муфа. Според вещото лице
аварията се дължи на недобре изпълнена връзка, което във времето е позволило на
тръбата да се измъква постепенно под действието на налягането във
водопроводната мрежа. Изводът се мотивира от факта, че при огледа извършен
от вещото лице на авариралите части не се е установило спукване или видими
дефекти на тръбата и връзките. Обектът е приет с Разрешение за ползване , като
са извършени съответните проби и изпитвания на водопровода, работил е около две
години и половина без проблеми. Според вещото лице няма доказателства от които
да се подкрепя извод за промяна в скоростта на водата, спиране и пускане на
помпи или аварии в ел.захранване, което би довело до хидравличен удар.
Промяната на налягането през нощта е закономерно, в посока на повишение, тъй
като консумацията на вода тогава намалява. Вещото лице се е запознало със проектната
и строителна документация и прави извод, че водопровода е проектиран съгласно
действащите нормативни уредби. Всеки технически изправен водопровод следва да е
проектиран да издържа на максимално допустимо работно налягане, на допустимо
работно налягане и на допустимо налягане при изпитване. Същият е изпълнен с
поцинковани тръби от 2 цола. Аварията е станала на място където магистралния
противопожарен водопровод се раззделя на две и при монажа е изпълнена връзка с
холеандър със спирателен кран. Получило се е изхлузване на тръбата при
връзката, което е довело до наводнението през нощта на 27.11.2014г. Аварията не
е предизвикана в резултата на по интензивно или по-малко използване от
наемателя, тъй като това е водопровод предвиден за ползване само при пожар.
Времето и стойността на водопроводни части не са значителни за да може да се
отстрани самата повреда.
При тези изводи направени
от съдебно – техническата експертиза относно повредата съдът приема, че не е налице
непредвидимо събитие, като воден удар, което да е причинило наводнението .
Касае се за повреда във магистрален противопожарен водопровод, в една от
връзките по него, което е резултат от не много качествено изпълнение. След като
е поставен над окачен таван, трудно може да се забележи проблема в началото или
на по-ранен етап. Съдът приема, че като цяло такъв тип повреда при договор за
наем е в тежест за отстраняване от страна на собственика на обекта, в случая на
сградата, съответно на наемодателя предвид разпоредбите на чл.231 и чл.230 от ЗЗД.
По делото са приети
няколко съдебно - счетоводни експертизи
на вещо лице П./ ОБЩО 3 БР./ , които въз основа проверка в счетоводството на ищеца
установяват следното : Компютърните компоненти, чиято стойност се претендира,
описани конкретно в исковата молба, че същите са осчетоводени при ищеца и
общата им стойност на закупуване през
2011 и 2012г. възлиза на 675 690.47 лева без ДДС. За подмяна
увредените компоненти през 2014 г. са
закупени нови, които са редовно осчетоводени и възлизат на стойност –
дълготрайни активи на стойност 601 904.46 лв. с ДДС и малоценни активи на
стойност 67 795.24 лв. Общата стойност е
669 699.70 лв. с ДДС, като сумата без
ДДС възлиза в размер на 559 784.18 лв. . Сумата по исковата молба е
669 869.22 лв., която обаче следва да се намали със сумата от 169.52
лв. поради техническа грешка по една от
фактурите № 15413/31.12.2014г. Разходите
за монтиране и пускане в експлоатация на закупените стоки след наводнението са
осчетоводени отделно и именно тяхната стойност е в размер на 67 795.24 лв.
без ДДС. Ищецът е осчетоводил редовно и бракуваните увредени стоки в резултат
на наводнението, като тяхната обща стойност е в размер на 3 097.55 лв. Установено е и че стоките, които са били с
увредена опаковка, и съответно им е намалена цената също са осчетоводени, като
първоначално тяхната стойност е била в
размер на 12 471.65 лв., а след намалението цялата обща стойност на същите
артикули възлиза на стойност 8 727.40 лв. или загубата на ищеца от
намалената стойност е в размер на 3 744.25 лв. Вещото лице след проверка в
счетоводството и на двете страни е констатирало, че ищецът
е заплатил застрахователната премия по сключената застраховка с отвеника на
07.02.2014г. изцяло в размер на 16 661.79 лв. Ответникът след завеждане на
щетата и извършените оценки е платил на ищеца обезщетение в размер на
90 662.21 лв. от които 89 929.08 лв. за увредено електронно
оборудване и 733.13 лв. за стоки. Целостта на оригиналната фабрична опаковка не
е условие за валидност на фабричната гаранция на стоката. При увредена опаковка
е нарушен търговския вид на стоката и тя не може да се продава на нормалната й
продажна цена. Размерът на цената на всяка от увредените стоки е намалена с различна стойност. Вещото лице е установило, че ищецът е приел
процент за амортизиране на електроното оборудване от 33.3 %, а на стопанския
инвентар и офис оборудване – 15 %. Именно в резултат на амортизацията общата
стойност на това оборудване преди наводнението е възлизала в размер на
675 690.47 лв.
От допълнителната съдебно -
счетоводна експертиза на вещото лице П. се установява, че общата стойност –
отчетна на цялото закупено и
осчетоводено от ищеца електронно
оборудване към 26.11.2014г. възлиза в размер на 1 192 643.50 лв. Към
30.11.2014г. това електронно оборудване / цялото закупено/ се води по балансова стойност в размер на
406 360.91 лв. Датата е 30.11.2014г., а не 26.11.2014г. поради счетоводна
специфика. Според амортизационната
стойност електронното оборудване към 30.11.2014г. е с обща стойност от
786 282.59 лв. Съобразно заведеното в счетоводството на ищеца
амортизираната стойност е в размер на 786 282.59 лв. и е по-голяма от
балансовата стойност, която е в размер на 406 360.91 лв. Разликата идва от
там, че амортизационната стойност отразява само приспадане на амортизациите, а
балансовата стойност е тази получена
след приспадане на всички натрупани амортизации и натрупаната загуба от
обезценка – това е според МСС 16, видно от обясненията на вещото лице в открито
съдебно заседание.
Според втората допълнителна съдебно - счетоводна
експертиза възложена и изготвена от вещото лице П. балансовата стойност на
електронното оборудване на ищеца, което включва стационарни компютри, сървъри,
компютърни компоненти, монитори, принтери, копирни устройства,
мултифункционални устройства, мобилни компютри, терминални устройства за
проверка на баркод, видеокамери за наблюдение, шкафове за сървъри, телефонна
централа с модули,касови апарати, електронни везни, система за контрол на
работното време и др., към датата на сключване застрахователния договор
20.01.2014г. възлиза в общ размер на 648 319.18 лв.. Към датата на
застрахователното събитие 27.11.2014г. част от тези вещи са с нулева балансова
стойност или към датата на сключване на застраховката тяхната стойност е
42 717.13 лв. Вещото лице е изчислило съотношението застрахователна сума –
балансова стойност в два варианта – при балансова стойност на вещите според
счетоводството на ищеца – 58.81 %, по балансова стойност на вещите според
заключението на вещото лице - 60.31 %.
По делото е
извършена пазарна оценка на увредените компоненти от вещо лице А. и вещо лице П.. Видно от оценителната експертиза на вещо лице В.А.
същият съобразно поставената му задача е извършил оценка на пазарната стойност
на цялото електронно оборудване на ищеца предмет на застраховката и отделно
оценка само на увреденото имущество. Вещото лице е съобразило понятието за
справедлива пазарна стойност уредено в СБО от 1 до 9 ,обн.ДВ бр.57 от 2002г.,
изм. ДВ бр.115 от 2004г. , като го е определило чрез метода на пазарните
аналози, като от офертните цени е приспаднат отбив в размер на 7 %. Вещото лице
е направило извод, че към датата на сключване на застраховката 13.01.2014г.
първоначалната стойност на увреденото имущество е в размер на 675 69.47 лв., а
неговата справедлива пазарна стойност е в размер на 373 534.50 лв. . Увреденото имущество с нулева стойност към
датата на настъпване на застрахователното събитие е в размер на 46 537.20
лева.
Според оценката
дадена от вещото лице П. съгласно нейната
съдебно оценителна експертиза
представена по делото на 14.02.2018г., в предвид задачата да даде пазарната
стойност на увредените компютърни компененти, но към датата на наводнението или
27.11.2014г. , вещото лице след като подробно в таблица посочва стойността на
всеки един от активите дава обща пазарна стойност към момента на
застрахователното събитие в размер на 426 044
лв. Вещото лице е ибрало метода на разходния подход използвайки метода на
амортизираната заместителна стойност. При този метод се определя от оценителя
физическо изхабяване, функционално обезценяване, икономическо обезценяване .
Две компютърни
експертизи –първоначално и допълнителна са изготвени от вещо лице Т.Т. и една
допълнителна компютърна от в.л. П.П.. Изводите
на първите съдебно - технически компютърни експертизи и на двете вещи лица Т. и
П. са еднакви относно причината за увреждането – намокряне поради заливане
с вода протекла от водопроводната тръба
минаваща над окачения таван в сървърното помещение. Към момента на заливането
им с вода всички компютърни компоненти са работели и са били под електрическо
напрежение. Заливането им с вода е довело до късо съединение и тяхното
изгаряне. Според вещото лице Т. увредените сървъри и техните компоненти са били
поръчани от техните доставчици с конкретни характеристики, конфигурирани
специално за нуждите на ищеца. За тази компютърна техника производителите
пускат на пазара нови , усавършенствани модели в много кратък период от време –
на всеки 3 до 6 месеца. Доколкото увредените са закупени и конфигурирани през
2011 и 2012г. през 2014г. не е могло да се намерят и закупят нови същите компютърни компоненти. Според вещото
лице П., същите е могло да се намерят само на пазара на употребявана
електроника. Новозакупените, които са подменили увредените, съответства по
своите технически параметри и характеристики на изгорелите, и са закупени на
приблизително сходна цена.. Според двете вещи лица с оглед спецификата и дейността на ищеца,
изискванията към компютърната система във връзка с дейност с много високи материални отговорности,
подмяната на изгорелите компоненти е можело да стане само със нови такива, тъй
като от управителя на ищеца се изисква да осигури пълна фабрична гаранция през
цялото време през което те се използват. Употребявани компоненти не могат да
имат фабрична гаранция като за нови такива. Наред с това макар и да би могло
евентуално да се намерят на пазара на употребявана електроника няма гаранция,
че тяхната стойност би била по-ниска. По същество изводите и на двете
експертизи не се различават, макар и втората да е изготвена поради оспорване на
първата, поради което съдът ги кредитира. Съдът споделя изводът на вещите лица,
че закупуване на елекронни компоненти втора употреба за замяна на изгорелите е
неподходящо, предвид предназначението на сървърите и цялата компютърна система,
която подсигурява дейността на цял голям хипермаркет. Изисква се дейността с клиентите и потребителите да е максимално подсигурена срещу грешки .
Вещото лице Т. е работили по
допълнителни възложени му задачи, като е дало разбивка на отделните компоненти
от системите осигурени в магазина на ищеца чрез компютърните компоненти, както
и съотнесени по видове между увредени и подменени, като е дадена и тяхната
стойност.
С комплексните
съдебно- техническа и оценителни експертизи изготвени от вещите лица А. и П.,
активите на ищеца са ситематизирани по хардуер и софтуер. Активите с характер
на хардуер са дадени в таблица І-1 по
цена на придобиване в общ размер от 1 190 357.22 лв., пазарна цена към
14.01.2014г., дата на начално действие на застраховката е в размер на 626 781.91
лева и 498 354.50 лв. пазарна стойност към
27.11.2014г. Активите представляващи софтуер
са посочени в таблица І-2 от това заключение и същите по цена на придобиване с
в размер на 588 355.20 лв., пазарна цена към 14.01.2014г. в размер на
106 689.60 лв. и пазарна цена към датата на застрахователното събитие
27.11.2014г. – 85 359.80 лв.. Активи класифицирани като компютри, и по същество представляващи
хардуер са описани в табл.І-3 и тяхната цена на придобиване е общо
682 008.30 лв., пазарна стойност към 14.01.2014г. – 334 824.40 лв. и
пазарна стойност към датата на събитието – 268 185.10 лв.
С допълнителната
комплексна експертиза вещи лица А. и П. дава цената на придобиване и пазарна
цена на хардуера, който е увреден
към дата на закупуване и към дата на увреждане и общите стойности са както
следва – цена на придобиване – 423 338.16 лв., пазарна цена към
27.11.2014г. – 192 482 лв.. Само увредените компютри са с цена на
придобиване – 182 835.51 лв., и
пазарна цена към 27.11.2014г. –
67 593.60 лв..
От показанията на
изслушаните по делото свидетели и на двете страни, които по същество не си
противоречат, се установява факта на констатиране на наводнението то идващите
последователно на работа служители. Констатирано е първоначално шум като от
река, видяна е водата, и течът е спрян от външен извън сградата кран.
Физическата охрана на сградата не е имала възможност да установи теча, тъй като
същата упражнява функциите си извън сградата. Помещението в което са
разположени сървърите е било изцяло заляно, в едно с техниката в него, дори
гипсокартоновата стена е била пробита. В резултат заливането на сървърите
касите са работили, но без пълната си функционалност да са в обща система,
камерите са работели, без възможност да се виждат записите направени в минало
време , поради което може да се направи извод, че цялостната функционалност на
компютърната система е била нарушена и съответно се е изисквало
възстановяването й. Според свидетеля Василев, участвал при оценката на щетите,
по възлагане на тази дейност на конкретна фирма от застрахователя, същият
установява, че огледът на увреденото имущество и помещения е извършен по-късно
няколко дни от самото събитие, констатирани са частични и пълни увраждания на
имущество. Оценката му е извършена въз основа на отчетни документи, като от
действителната стойност е приспаднато овехтяването.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Между страните е
налице имуществена застраховка, сключена на осн.чл.208 КЗ / отм./, с което
ищецът е застраховал свои движими вещи, вкл. и електронно оборудване, от
случайно погиване и повреждане, в резултат от непредвидими застрахователни
събития между които и наводнение, каквато
е и настоящата хипотеза. Ищецът е заплатил изцяло договорената
застрахователна премия и договора е породил своето действие. С настъпване на
застрахователното събитие на 27.11.2014г., което е безспорно между страните е
ангажирана отговорността на ответника ЗАД Б. Виена Иншурънс. Това е признато
чрез изплащане на обезщетение в определен размер от страна на застрахователя.
Спори се относно стойността на застрахованото имущество съответствието му със
застрахователната стойност и размера на дължимото обезщетение.
Видно от общите
условия към застрахователната полица, принципно е предвидено, че при този вид
застхраховка вещите се застраховат по тяхната възстановителна стойност – стр.20
– 21 от полицата. Това е стойността или
цената срещу която ще се възстанови погиналото имущество, включваща и разходите
във връзка с това за труд, монтаж и др. При тази стойност не се отчитат
амортизациите на застрахованото имущество Прието е, че стойността отговаря на
цената, в приложен ценоразпис, а ако не е включена в него , то
застрахователната стойност е цената на застрахования обект в ново състояние от
последния ценоразпис с който се разполага, плюс разходите за доставка, но
отчитайки промените в цените, които междувременно може да са настъпили.
Полицата съдържа и спецификация която
конкретизира застрахованите вещи и тяхната стойност. Самата спецификация обаче,
не съдържа опис на застрахованите вещи, а само техния вид и стойност. В нея изрично страните са договорили изключения от
общото правило за формиране на застрахователната стойност дадено в общите
условия, съобразно отделните видове застраховани вещи. В спецификацията са приели, на какво се равнява
застрахователната стойност – при машини и съоръжения – възстановителна
стойност, при стоки – покупна цена, при електронното оборудване / компютри / -
действителната стойност . Застрахователната сума на стоките е в размер на
6 500 000 евро. Застрахователната сума на електронното оборудване/
компютри/ се равнява на 200 000 евро .
Предмет на
увреждането в конкретния случай са само част от стоките предмет на
застраховката и само част от електронното оборудване. В първия случай при
стоките застрахователната стойност е равна на покупната такава. В рамките на
делото страните не са спорили относно стойността на тези вещи. Не е установено
тяхното увреждане да надхвърля покупната цена и в този случай съдът намира, че
безспорно се установява, че отговорността на ответника е ангажирана за
възстановяване на пълната стойност на изцяло погиналите стоки, така както са
посочени по вид и стойност в исковата молба, като общата им стойност възлиза в
размер на 3 097.55. Ответникът не е доказал в този случай да е налице
подзастраховане т.е. застрахователната стойност на стоките да е по-ниска от покупната
им стойност. В този случай съдът намира, че тази стойност следва да се обезщети
изцяло и сумата да се присъди на ищеца, която ответникът да му заплати, след
приспадане обаче на вече изплатеното за стоките, което ответникът заявява, че е
в размер на 733.13 лв . Следователно ответникът ЗАД Б. В.И.Г. АД следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 2 364.42
лв. над вече изплатеното обезщетение за стоките. Върху
тази сума се дължи и законната лихва от предявяване на исковата молба и до
окончателното заплащане на сумата на осн.чл.86 от ЗЗД. Този иск е въведен в
отрито съдебно заседание и съдът го е приел, без противопоставяне на страните. .
Доколкото имаме и
частично увреждане на част от стоките, касателно неговите опаковки и ищецът
претендира и обезщетение за същите – 16 броя стоки посочени в исковата молба
/ таблица 4 / в размер на 3 744.25
лв. формирана от разликата между продажните цени преди и след увреждането, то
съдът намира, че тази претенция е неоснователна. Прието е, че ответникът
застраховател обезщетява покупната цена на стоките, а не тяхната продажна
такава. Ищецът не е доказал, че увреждането при тези стоки е такова, че същите
са увредени, по начин, че стойността им пада под покупната им такава, за да
може да се ангажира отговорността на ответникът. Ответникът не е застраховал
търговските загуби на ищеца, а вредите настъпили по неговите вещи – стоки в
конкретния случай. Съдът намира, че евентуално може да се мисли, при увредена
опаковка, каква би била стойността на стоката при която ищецът би я закупил за
да я продаде, съответно при занижена цена. Такива доказателства по делото не са
събирани, а от друга страна загубата на ищеца от по-ниска продажна цена в
конкретния случай не е предмет на застраховката, поради което претенцията за
сумата от 3 744.25 лв. следва да се отхвърли изцяло, като заедно с това и
акцесорната претенция към нея по чл.86 ЗЗД за законната лихва, изцяло като
неоснователни.
По отношение
застрахователната стойност на обезщетение дължимо от застрахователя за
покриване щетите върху електронното оборудване. При него съгласно
спецификацията имаме база за застраховане действителната стойност и
застрахователна сума в размер на 200 000 евро. Действителната стойност на
застрахованото имущество, това е стойността при която може да се купи имущество
от същия вид и качество, без обаче тук да се включват разходите за доставка и
монтаж, както е при възстановителната стойност. Наред с това за разлика от възстановителната
стойност, действителната стойност се формира след приспадане на амортизациите
на имуществото към момента на застраховането. Действителната стойност не може
да надхвърля пазарната стойност на имуществото и съответно застрахователната
стойност. В случая в който, към момента на застраховането действителната
стойност на застрахованото имущество надхвърля застрахователната стойност е
налице подзастраховане. В конкретния
случай е трудно по този начин на общо определяне на застрахованите вещи, без
бриложен техен списък, да се приеме кои точно са застрахованите елементи,
съответно действителна и пазарна тяхна стойност, и дали е налице под или над
застраховане. Предвид на това следва да се намери опора в приетите по делото
оценителни и съдебно - технически експертизи. Съдът намира, че в конкретния случай,
при установената чрез експертизите действителна стойност на цялото електронно
оборудване / хардуер и софтуер и комплексни системи/ - стойност при закупуване
1 192 643.50 лв., балансова стойност на това имущество, след
приспадане на амортизациите, която по същество е равна на действителната
стойност възлиза в размер на 648 319.18 лв. и пазарна стойност към момента
на сключване на договора, съобразно даденото от в.л. А. – 732 197.42 лв. , както и посочената застрахователна
стойност от 200 000 евро в застрахователната полица или това е 391 000
лв. следва да се приеме, че е застрахован само електронната техника, с характер
и можеща да се определи като компютри . Този извод се подкрепя и от факта, че
със същата застрахователна полица са застраховани и движими вещи определени
като машини и съоръжения, само че по
възстановителната им стойност и за
застрахователна сума от 1 400 000
евро. От множеството изслушани по делото съдебно – технически
експертизи може да се направи извод, че една голяма част от техниката, като
касови апарати, камери се ръководи или е
обвързана в обща мрежа чрез компютрите. Без ясно идентифициране на вещите, чрез
подробни описи, каквито липсват да са съставени от двете страни – застраховател
и застрахован към застрахователната полица по всяка една от позициите, трудно
може да се определи, дали процесните вещи попадат в едната или друга част от
застрахованите вещи/ машини и съоръжения или електронно оборудване/ . След като
тази претенция е определена само относно електронно оборудване – компютри, в
рамките на производството е изследвано искането досежно обезщетението за
погиналите компютри и съответно съдът приема, че в тази позиция 017 е
застрахована само електроника определяема като компютри. Дали част от
увреденото имущество, което не се определя като компютри може да се определи
като машини и съоръжения и влиза в тази застрахована категория вещи не е
изследвано , тъй като такива твърдения от ищеца, а и от никоя от страните не са
навеждани.
С двете комплесни
съдебно-техническа и оценителна експертизи на вещи лица А. и П. е направен опит
да се отделят вещите, които се определят като хардуер, софтуер и съответно
компютри. Активи класифицирани като компютри,
и по същество представляващи хардуер в първата комплексна са описани в табл.І-3 и тяхната цена на
придобиване е общо 682 008.30 лв., пазарна стойност към 14.01.2014г. –
334 824.40 лв. и пазарна стойност към датата на събитието –
268 185.10 лв. Предвид на това съдът приема, че не е налице
подзастраховане, а може да се мисли за надзастраховане при прието застраховане
само на компютри по тази позиция. Предвид, че нямаме дадена балансовата
стойност само за електрониката определяема като компютри, която е съответна на действителната такава,
каквато е приета в застрахователната полица, от която да се направи сръвнение дали
е съответна на застрахователната
стойност, съдът намира, че в конкретния случай следва да се приеме, че застрахователната
стойност отговаря на действителната такава т.е. не е налице твърдяното от
ответника подзастраховане. Теорията и практиката приемат, че надзастраховане имаме
когато уговорената застрахователна сума надхвърля стойността на застрахованите
вещи, а подзастраховане, когато стойността на застрахованите вещи надхвърля
застрахователната сума. Доколкото в зависимост от вещите, и това дали ще
приемем тяхната балансова стойност, като стойност към момента на застраховане и
действителна такава или тяхната пазарна такава, още повече, че отделните
оценители я дават в различни размери, трудно можем да приемем равенство между
стойността на вещите и застрахователната стойност към момента на сключване на
застрахователната полица. Това още повече се усложнява и от липсата на тяхна
конкретна индивидуализация, поради което съдът приема, с оглед приблизителното
съответствие между пазарна стойност и застрахователна стойност на активите на
ищеца определяеми само като компютри, че именно те са застраховани по тази
позиция и застрахователната стойност е съответна на действителната към този
момент. С допълнителната комплексна
експертиза вещите лица установяват, че
само увредените компютри са с цена на придобиване – 182 835.51 лв., и пазарна цена към 27.11.2014г. – 67 593.60 лв.. Останалите
увредени и подменени компоненти, предмет
на исковата молба със стойност в размер до пълно претендираната сума , след
като не могат да се определят като компютри, съдът приема, че не попадат за
обезщетяване на вещи по тази позиция от застраховката.
Предвид на този извод съдът приема, че с
изплащане на сумата от 89 928.08 лв. застрахователя е покрил сумата
дължима за обезщетяване пазарната стойност на застрахованите и увредени от
застрахователното събитие компютри и съответно искът за разликата до пълния
предявен размер се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли
изцяло.
Предвид изходът по спора по главния иск следва да бъде разгледан и
искът с пр.осн.чл.50 ЗЗД предявен срещу собственика на вещта, причинала вредата
– сградата и нейната водопроводна система. Между страните е безспорно, че
ищецът е наемател в сградата, като е наел цялата сграда – магазин от третото
лице помагач. Същото е наемодател на основание договора за лизинг, по който е
лизингодател собственика на веща и втори ответник по делото П.л. ЕООД. Това се
установява и от представените по делото – нотариален акт, договор за лизинг и
наемен договор. Правоотношението обаче във връзка с увреждане от вещ е такова с
характер на непозволено увреждане, а не произтича от договорно основание. Като
собственик на вещта, от който е произтекла увредата на вещите на ищеца
ответникът П.Л. ЕООД е активно материално – правно легитимиран да отговаря по
този иск и съответно производството спрямо него не следва да бъде прекратявано.
Освен това материалната легитимация по спора е въпрос по същество, а не на
допустимост. Разгледан по същество съдът
намира, че този иск е основателен за размера над обезщетението заплатено от
страна на застрахователя или за целия предявен и необезщетен размер на
причинените вреди. Отговорността по чл.50 от ЗЗД е безвиновна. Тя може да се
поеме ш нжсш от собственика на вещта
причинила вредата независимо от това дали е физическо или юридическо лице.
Наред с това собственика отговаря независимо дали в конкретния случай той
ползва или е във владение на вещта, само на основание своята собственост,
когато вредата произтича от характеристиките и недостатъците по самата вещ. В
конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че наводнението е настъпило в резултат от недостатък на самата
вещ – сграда и нейната водопроводна инсталация. От приетата по делото и
обсъдена по-горе съдебно техническа експертиза от ВиК специалист се установява,
че в конкретния случай водата е избила, не в резултат от непредвидимо събитие –
воден удар, а в резултат от постепенно
изваждане на водопроводна тръба от изготвена
връзка с холеандър със спирателен кран. Изводът е за некачествено изпълнение на
водопроводната мрежа в сградата, и конкретно на връзката на пожарния водопровод
над сървърното помещение и от там
наводняване на част от помещенията в сградата и съответно причиняване на щети
на имуществото на ищеца, разположени в наетия от него магазин. Безспорно е
установено имуществото на ищеца, което е било увредено и стойността на вещите,
с които увредените са били подменени за да може да функционира магазина. Закупуването
на новите вещи и излизането на
средствата за тяхната стойност от
партримониума на ищеца представлява претърпяната от него щета, пряка и
непосредствена последица от наводнението, причинено от неправилно изпълнената
връзка по пожарния водопровод. Отговорността на този ответник се явява
ангажирана на осн.чл.50 от ЗЗД и същият следва да бъде осъден да заплати
обезщетение за покриване на претърпените вреди от страна на ищеца в размер на
стойността вложена за подмяна на повредените вещи, като част от цялата
електронна система изградена в магазина от страна на ищеца, тъй като именно
това е вредата, изразяваща се в намаляване имуществото на ищеца, за да подмени
увреденото имущество. Без подмяна ищецът не би могъл да осъществява търговската
си дейност, за която е наел магазина. Увреденото оборудване две години по-късно
предвид неговият вид, не може да се намери от същия вид и качество на пазара.
Стойността на новозакупените вещи, с които увредените са подменени е в размер на
639 711.82 лв. Същата се твърди в този размер и е установена и от приетите
по делото компютърни експертизи по отношение на електронното оборудване.Същата
обаче включва суми за доставка , монтаж и труд. Доколкото, както се прие по-горе застраховката
обхваща само компютри, то част от стойността на вредите не се възмездява от
застраховката. Тази невъзмездена част следва да се поема от собственика на
вещта на основание неговата безвиновна отговорност по чл.50 от ЗЗД. С исковата
молба се претендира от застрахователя само стойността на новозакупените нови
вещи за подмяна на увредените и това е сума в размер на 559 784.18 лв. От
нея се приспада обезщетението, което застрахователя е изплатил, за тези вреди
или сумата от 89 928.08 лв. Ищецът е насочил срещу този ответник същата
претенция, но при евентуалност, ако първия и главен иск бъде отхвърлен. .Предвид
на това ответника П.Л. ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение в размер на сумата от 469 856.10
лв. Върху тази сума се дължи и законната
лихва от предявяване на иска и до окончателното изплащане на главницата на
осн.чл.86 от ЗЗД.
По отношение на
стоките – изцяло увредените стоки са обезщетение чрез застраховката изцяло
поради което на това основание иска срещу собственика следва да се отхвърли.
Съдът намира, че загубата, която ищеца би евентуално претърпял от продажбата на
стоките, които са с увредена опаковка не може да се определи като пряка и
непосредствена последица от увреждането. Действително опаковките на стоките
определят техния търговски вид и тяхната цена, но по-ниските приходите от
намалената им стойност са само косвени, а не преки последици от
наводнението. Техните покупни цени не са установени от ищеца, и самият той ще
получи приход, макар и по-нисък от заложения от тези вещи, тъй като те подлежат
на реализация. При отговорността по чл.50 от ЗЗД се обезщетяват преките вреди,
водещи до увреда на конкретно имущество. Предвид на това съдът намира, че
претенциите за сумите от 3 097.65 лв. и за 3 744.25 лв., причинена
вреда чрез увреждане стоки на ищеца, следва да се отхвърлят като неоснователни.
Предвид изходът по спора за тези две главници неоснователна се явява
претенцията за законната лихва на осн.чл.86 от ЗЗД, която е акцесорна спрямо
главните искове.
При този изход по делото
и при направено искане за разноски от ищеца
и двамата ответници, съобразно представените от страните списъци, съдът
намира, че ищецът следва да заплати на ответника ЗАД Б. В.И.Г. АД направените
разноски в размер на 99 % , доколкото съотношението уважена и отхвърлена част
от исковете е 0.005 . В този случай при разноски по списък от 8 305 лв. се
следва сума от 8 221.05 лв.
Втория ответник
дължи на ищеца разноски съобразно уважената част от исковете или 98 % от общо разноски съобразно приложен
списък в размер на 57 482.21 лв. или това възлиза в размер на
56 332.56 лв. На този ответник му
се следват разноски съобазно отхвърлената част от исковите претенции или 2 % от
3602.10 лв. или сумата от 72.04 лв. след прихващане на двете насрещни вземания
този ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
56 260.52 лв.
На третото лице
помагач разноски не се следват и същото не дължи такива.
Водим от горното
съдът
Р
Е
Ш И
:
ОСЪЖДА ЗАД” Б. В.И.Г.” ЕИК *******,
гр.С.,*** да заплати на „Б.Б. ЕООД Търговски център за Работилницата, Дома и
Градината К.Д.ЕИК *******, гр. С.,*** сумата
от 2 364.42 лв. / две хиляди триста
шестдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки/ обезщетение за унищожени
от наводнението на 27.11.2014г. стоки на
осн.чл.208 КТ, в едно със законната лихва върху тази сума от предявяване на
иска 30.07.2015г. до окончателното заплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ искът за
разликата до пълния предявен размер главница от 3 097.55 лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.208 КЗ/ отм./
вр.чл.201,ал.2 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД предявени от „Б.Б. ЕООД Търговски
център за Работилницата, Дома и Градината К.Д.ЕИК *******, гр. С.,*** срещу ЗАД” Б. В.И.Г.” ЕИК *******, гр.С.,***
за заплащане обезщетение в общ размер от 473 599.35 лв. за увередно
електронно оборудване и стоки, с увредена опаковка, като неоснователни.
ОСЪЖДА на осн.
чл.50 от ЗЗД П.Л. ЕООД/предходно наименование Е.Г.И.Б. *** да заплати на „Б.Б.
ЕООД Търговски център за Работилницата, Дома и Градината К.Д.ЕИК *******, гр. С.,*** сумата от
469 856.10 лв. / четиристотин шестдесет и девет хиляди осемстотин
петдесет и шест лева и десет стотинки/ обезщетение за увредено електронно
оборудване, в едно със законната лихва от предявяване на иска 30.07.2015г. до
окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за сумата от
3 744.25 лв. обезщетение за стоки с увредена опаковка, както и за
законната лихва върху нея , като неоснователни.
ОСЪЖДА на осн. чл.50 от ЗЗД П.Л. ЕООД/предходно
наименование Е.Г.И.Б. *** да заплати на „Б.Б. ЕООД Търговски център за Работилницата,
Дома и Градината К.Д.ЕИК *******, гр. С.,***
сумата от 56 260 .52 лева / петдесет и шест хиляди двеста и
шестдесет лева и петдесет и две стотинки/ разноски на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трето лице помагач Т.Р.П.2
ЕАД ЕИК*******
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: