Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№.34

гр. Габрово 22.07.2020 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Габровският окръжен съд в публично  заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА                                                                                                                         ЧЛЕНОВЕ:            ИВА ДИМОВА

   СИМОНА МИЛАНЕЗИ

 

при секретаря Б.Михова и прокурора Надежда Желева като разгледа докладваното от съдията Костова ВНОХД № 8 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

           

Въззивното производство е образувано по жалба на адв.К.Ф. от ГАК в качеството му на служебен защитник на подсъдимия С. Ю. срещу Присъда № 5 от 18.01.2020г. постановена по  НОХД № 731 по описа за 2019г. на  Габровски районен съд,  обявена в съдебно заседание на същата дата .

С  горната  РС-Габрово е признал подсъдимия С. Ю.  за виновен в това ,че на 03.03.2019г. в гр. Габрово, от апартамент №12 на улица ”Видима” **, вх.Б, ет.4, отнел чужди движими вещи – паричната сума от 1000 /хиляда/ лева от владението на В.П.Д. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като за извършеното престъпление по  чл. 194 ал.1 от НК съдът му наложил наказание от една година лишаване от свобода изпълнението на което на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

         Подсъдимият е осъден да заплати на пострадалата В.Д., сумата в размер на 930 /деветстотин и тридесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат противоправното му деяние, ведно със законната лихва от датата на деянието – 03.03.2019г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил в останалата  част предявеният граждански иск над уважения размер до пълно предявеният размер от 1 000 /хиляда/ лева, като неоснователен и недоказан.

На подсъдимия са възложени  направените в производството разноски и дължимите държавни такси.

В законният срок присъдата е обжалвана от адв.Ф., като неправилна. Счита ,че вината на неговия подзащитен не е доказана по безспорен начин  и моли да бъде оправдан. Прави алтернативно искане да бъде намален размера на наложеното му наказание.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав подсъдимият С. Ю. поддържа жалбата и прави искане да му бъде дадена възможност да възстанови парите които дължи на гражданската ищца.

Адв.Ф. също поддържа подадената жалба само в частта и относно явна несправедливост на наложеното на Ю. наказание.

Гражданската ищца В.Д. заявява претенциите си да и бъде изплатена открадната сума пари-930.00 лева.

 Представителят на Габровска окръжна прокуратура счита, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, но с оглед възстановяване изцяло на предмета на престъплението прави искане наложеното наказание да бъде намалено.

Въззивният съдебен състав , след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК , намира за установено следното:

Атакуваната присъда на РС-Габрово  е постановена въз основа на обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема.

Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал  в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, намира ,че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

 Подсъдимият С.Ю. ***.  В същият  вход, на етаж 4  в апартамент № 12 живее свидетелката В.Д..  Между подсъдимия и свидетелката В.Д. имало изградени в годините добри между съседски отношения, като подсъдимия често оказвал помощ на свидетелката за извършване на дребни ремонти в жилището й, а тя пък му давала  пари на заем.

         На 03.03.2019г. след обяд свидетелката Д. помолила подсъдимия Ю. да ремонтира ключа за осветлението в спалнята на апартамента в който живеела. Докато извършвал ремонта в спалнята, свидетелката Д. била в кухнята. Подсъдимият знаел, че жената съхранява парите си в гардероба в спалнята. Ю. имал нужда от пари и решил да вземе спестяванията на Д.. Отворил гардероба и взел намиращата се там сума от 1000.00 лева в банкноти по 50 лева, по 20 лева и по 10 лева. След като приключил с ремонта на осветлението подсъдимият си тръгнал. На следващият ден свидетелката Д. решила да пазарува и отишла до гардероба в спалнята да вземе пари. Тогава видяла, че вътре е разхвърляно и парите й липсват. Усъмнила се, че подсъдимият  ги е откраднал парите и отишла до жилището му за да поиска да й ги върне. Тогава подсъдимият не бил в къщи, разговаряла с дъщеря му, като съобщила повода по който го търси.  След няколко дни подсъдимият  и пострадалата се срещнали и Ю. обещал да върне откраднатите пари. Подсъдимият не изпълнил обещанието си и  свидетелката Д. съобщила за кражбата  в РУ Габрово.

         Пред св. Христо Иванов, който разследвал сигнала, подсъдимият признал, че е взел парите от дома на пострадалата, като заявил желание да ги възстанови. Донесъл и предал с протокол за доброволно предаване сумата от 70 лева, в който саморъчно написал: „Парите които предавам са остатък от по-голямата сума, която откраднах от дома на баба Веска, която живее на ул. „Видима” **на 02-03.март 2019г.”    С Разписка от 11.03.2019г. сумата от 70 лева била предадена на свидетелката В.Д..

Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност , на събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертното заключение. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си за пълно изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК, изпълнил е задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените средства и на достоверността на доказателствените източници и е спазил правилата на формалната логика.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло извършения доказателствен анализ от първоинстанционния съд.

Така установената фактическа обстановка се установява по безспорен и положителен начин от показанията на всички разпитани по делото свидетели, частично от обясненията на подсъдимия и от  разписката за предадена сума от 70.00 лева.

Пред първоинстанционния съд подсъдимият отрича вината си. Пред въззивната инстанция същият не оспорва така установената фактическа обстановка. Прави искане да му бъде дадена възможност да възстанови изцяло откраднатите пари на пострадалата. Представя разписка от 23.06.2020г. издадена и подписана от В.Д. за това, че е получила сумата от 930.00 лева.

Настоящият въззивен състав намира ,че по делото е доказано по безспорен и положителен начин ,че подсъдимият С. Ю., както от обективна така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.194 ал.1  НК.

За извършеното престъпление първоинстанционният съд е наложил на Ю. наказание от една година лишаване от свобода, като е отчел превес на смекчаващите вината обстоятелства. Пред настоящата инстанция подсъдимия демонстрира искрено разкаяние за извършеното от него престъпление, като в определен от съда срок от един месец възстановява изцяло остатъка от отнетата сума, а именно 930.00 лева. На този етап от наказателното производство е законът не позволява преквалификация на деянието на подсъдимия в по-леко. Въззивният съд обаче счита, че възстановяването изцяло на отнетата от подсъдимия сума от 100.00 лева представлява изключително смекчаващо вината обстоятелство. Подсъдимият  е с чисто съдебно минало, полага обществено полезен труд, извършвайки ремонти по домовете и съдът счита, че желанието му да се поправи, както и критичното отношение към сторено следва да намерят отражение при приложението на чл.55, ал.1, т.2, б”б” от НК, като наложеното наказание лишаване от свобода да бъде заменено с  ПРОБАЦИЯ, като му бъдат наложени следните  пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1 и  2 от НК, както следва: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА; ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.На основание чл.42б, ал.1 от НК следва да се определи периодичност на изтърпяване на пробационната мярка “задължителна регистрация по настоящ адрес”- два пъти седмично.

Поради изложеното  въззивният съдът намира жалбата, че обжалваната присъда следва да бъде изменена, като на подсъдимия да се наложи наказание пробация със задължителните пробационни мерки за срок от осем месеца. Изменението на наказанието се налага поради представените пред настоящата инстанция нови писмени доказателства установяващи възстановяване на пострадалата на откраднатите пари.

Първоинстанционната присъда следва да бъде отменена и в гражданскоправната и час. Първоинстанционният съд е уважил предявения от пострадалата граждански иск в размер на 930.00 лева. До приключване на делото пред настоящата инстанция парите са изплатени, поради което искът следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез заплащане. Следва да бъде отменена присъдата и в частта относно присъдената държавна такса върху размера на уважения граждански иск.

При извършената служебна проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК, въззивният съд не установи при постановяването й да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нейното отменяване.

Поради изложеното  и на основание чл. 337, ал.1,т.1 във вр. с чл. 334, т.3 от НПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ  ПРИСЪДА № 5 от 08.01.2020г., постановена по НОХД № 731/2019г. по описа на РС-Габрово в частта в която на подсъдимия С.И.Ю. ***4 ал.1  от НК му е наложено наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, като на осн. чл.55, ал.1 т.2, б”б” от НК съдът му НАЛАГА наказание  ПРОБАЦИЯ със  следните  пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1 и  2 от НК, както следва: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА; ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.

На основание чл.42б, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ периодичност на изтърпяване на пробационната мярка “задължителна регистрация по настоящ адрес”- два пъти седмично.

         ОТМЕНЯ присъдата в гражданско осъдителната и част и в частта относно присъдените държавни такси.

ОТХВЪРЛЯ предявеният граждански иск от В.П.Д. ***, ЕГН ********* за сумата в размер на 930 /деветстотин и тридесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат противоправното деяние на подсъдимия С.Ю., като погасен чрез заплащане в хода на процеса.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

         За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:1.   

 

 

 

                             2.