Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 14.07.2021 Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи граждански състав
На шестнадесети юни Година две хиляди двадесет и първа
В публичното заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Секретар Живка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 4062 по описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР.
Ищецът И.Т.Д. твърди в исковата си молба, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 112, том. VII, дело № 2173/25.07.1991 г. по описа на нотариус при Старозагорския районен съд И.И. Е., със съгласието на съпругата си Т.П.Е., прехвърлил на внука си И.Т.Д., действащ със съгласието на родителите си Т.Д.С.и И.И.С., срещу задължението за издръжка и гледане, следния свой собствен недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО заедно с постройките в него, цялото от 1510 кв.м (хиляда петстотин и десет квадратни метра), находящо се в с. ..., обл. Стара Загора, представляващо имот с планоснимачен № III-169 (трета за имот пл. номер сто шестдесет и девет), в кв.35 (тридесет и пети) и по плана на селото, при граници: от северозапад - общинско място и парцел XII—167; от изток - парцел XIII-169; от юг - парцел IV-170 и парцел VI—175 и от югозапад - парцел II-178. Като собственик на процесното застроено дворно място И.Т. инициирал изменение на кадастралния план на с. ..., общ. Стара Загора по отношение на неправилно отразените граници на собствения му имот. За целта бил съставен проект за изменение на кадастралния план, състоящ се от: скица № 1691 / 06.08.2018 г. на имот № 501.451, за който е образуван УПИ IV-451 в кв.35 на с. ..., ЕКАТТЕ: 04738, общ. Стара Загора, одобрен с Решение № 70 от 26.02.2004 г. на Общински съвет Стара Загора; обяснителна записка; проект (скица) за изменение на кадастралния план за ПИ 451 и ПИ 453, кв.35, с. ..., общ. Стара Загора; и координатен регистър на граничните точки. Във връзка със започналото производство по изменение на кадастралния план на 28.02.2019 г. от Община Стара Загора, Дирекция „Строителство и инвестиции“, Отдел „Кадастър и регулация“ бил съставен акт за отстраняване на непълноти и грешки за ПИ 451 по кадастралния план на с. ..., общ. Стара Загора със заявител на промяната - ищецът И.Т.Д.. В акта като заинтересовано лице фигурирал ответникът И.И. Петков, който собственоръчно написал следното: ,,Не съм съгласен с посочената граница от геодезиста. Възразявам срещу акта“. Представил и нотариален акт № 162/2005 г. Въз основа на цитирания акт била издадена заповед № 10-00-908 / 16.05.2019 г. на кмета на Община Стара Загора, с която било отказано да бъде извършено изменение на кадастралния план за ПИ 451, кв.35 по плана на с...., общ. Стара Загора, одобрен със заповед № 300-4-27 / 27.03.2003 г. в частта му за ПИ 451, съгласно скица-проект за изменение на кадастрален план и акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план от 28.02.2019 г. В мотивите към заповедта било отразено, че процедурата е инициирана поради твърдението на заявителя за наличие на грешка при отразяването на кадастралните граници на ПИ 451 и ПИ 453 при изработването на плана. Заинтересуваното лице И.П. се легитимирал като собственик на ПИ 453, кв. 35 по плана на с. ..., с нот. акт № 163, том I, peг. № 1374, дело 133/2005 г., вписан в Служба по вписванията под № 87, том VII, peг. № 1708/2005 г., като изразил несъгласие с посочената граница на скицата проект. Твърди, че действащата кадастрална карта отразява погрешно границите на имота на ищеца И.Т.Д.. Кадастралната граница между притежавания от него имот (ПИ 451) и съседния ПИ 453 била погрешно отразена при изработването на плана и грешката се състояла в това, че самата граница не съвпаднала със съществуващата на място стара каменна подпорна стена, която от своя страна отговаряла на кадастралната граница на ПИ 169, кв.35 по стария кадастрален план на село ..., одобрен със заповед № 300-4-27 / 27.03.2003 г. Ищецът владеел имота, вкл. и тази част от него, която била спорната и която никога не е била отчуждавана или заплащана. Счита, че е налице материалноправен спор за собственост по отношение на 51 кв.м, поради което било невъзможно отстраняването на непълноти и грешки в кадастъра по административен ред. В резултат на разминаването на границите по сега действащата кадастрална карта с имотните граници по кадастралния и регулационния план имотът на ищеца се оказал със значително по-малка площ, като част от него в картата била заснета неправилно към имота на ответника. Ето защо за ищеца, като собственик на ПИ 451, съгл. нот. акт № 112, том. VII, дело № 2173/1991 г. по описа на нотариус при Старозагорския районен съд, бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, с който да се установи по отношение на ответната страна, че е собственик на спорните реални 51 кв.м по скица № 1691/06.08.2018 г. УПИ IV-451, кв.35, с. ....по сега действащ регулационен план бил идентичен на УПИ III-169, кв. 35, с. ....по стар план. С нотариално заверена декларация от 23.01.1996 г. Йовчо И. Йовчев декларирал, че е получил сумата от 360 лв. през 1979 г. от Съвета с. ..., заплатена от дядото на ищеца И.И. Е.за това, че били придадени от собственото му дворно място - парцел II -176, находящ се в с. ....120 кв.м ид. част, които в последствие били придадени към парцел III-169, собственост на И.И. Е.. Декларацията била с нотариална заверка на подписа на декларатора, извършена под № 1289/23.01.1996 г. от нотариус при Старозагорския районен съд. От Скица № 1551/10.07.1979 г., издадена от Общински народен съвет на селищната система - Стара Загора за парцел с планоснимачен номер III-169 в кв.35 по плана на с. ....се виждало местоположението на парцела, съществуващите постройки в имота към 1979 г., както и размерите му спрямо съседните имоти. Видно от скицата, като собственик бил посочен И.И. Е.. Цитираната скица била доказателство и за съотношението в размерите и местоположението на дворното място заедно с постройките към 1979 г. по отношение на съседния имот, придобит в последствие от ответника по делото през 2005 г. По данните от разписната книга към плана имотът на ответника бил посочен, без да е видян нотариалният му акт. С решение № 297/09.05.1996 г. постановено по гр. дело № 1671/1995г. по описа на Окръжен съд Стара Загора била обявена за нищожна заповед № 1817/17.07.1995 г. на началника на управление „ТЕЖПС“ към община Стара Загора, с която бил одобрен проектът за изменение на уличната и дворищната регулация на кв.35 по плана на с. .... Моли съда да постанови решение, с което на осн. чл.54, ал.2 ЗКИР да признае за установено по отношение на ответниците И.И.П. и М.Г.П., че ищецът И.Т.Д. е собственик на реална част с площ от 51 кв.м., представляваща част от поземлен имот с № 501.453 (петстотин и едно, точка, четиристотин петдесет и три), за който е образуван УПИ V-453 (пети за планоснимачен номер четиристотин петдесет и три), кв.35 (квартал тридесет и пети) по плана на с. ..., ЕКАТТЕ 04738 (четири хиляди седемстотин тридесет и осем), общ. Стара Загора, одобрен със заповед № 300-4-27/27.03.2003 г., при граници на реалната част: от югозапад и от югоизток – УПИ IV – 451; от северозапад – улица; от североизток – съществуваща на място стара каменна подпорна стена и УПИ V-453, както и че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралния регистър на с. ..., общ. Стара Загора, одобрен с решение № 70 / 26.02.2004 г. на Общински съвет Стара Загора, в частта му за ПИ 451 и ПИ 453, кв.35 по плана на с. ..., общ. Стара Загора, изразяваща се в погрешно отразяване на същата тази подробно описана с граници по-горе реална част с площ от 51 кв.м (петдесет и един квадратни метра), която реална част е отразена неправилно като част от УПИ V-453, кв.35 по плана на с. ..., като собственост на ответниците по делото, а е следвало да бъде отразена към поземлен имот с №501.451 /петстотин и едно, точка, четиристотин петдесет и едно/, за който е образуван УПИ IV-453 /четвърти за планоснимачен номер четиристотин петдесет и едно/, кв.35 /квартал тридесет и пети/ по плана на с...., ЕКАТТЕ 04738 /четири хиляди седемстотин тридесет и осем/, общ.Стара Загора. Моли съда, с оглед изхода на делото, да присъди в негова полза всички сторени разноски. С определение от 08.12.2020 г. е допуснато изменение на предявения иск, като площта на претендираната реална част се изменя на 62 кв.м., отразени неправилно като част от ПИ 453 в кв.35 по плана на с...., собственост на ответниците по делото.
Ответникът И.И.П. сочи, че заявява, че оспорва основателността на иска. Твърди, че с неговата съпруга били собственици на имот 501.453 и на постройката и подобренията в него. Основанието, на което притежавали право на собственост, било покупко-продажба по време на брака им, като договорът бил материализиран в нотариален акт № 87, т.7, дело № 1708 от 30.03.2005г. по описа на Служба по вписванията. Праводателите на ответника, преди сключване на договора за покупко-продажба, притежавали право върху имота по силата на отменено отчуждаване с решение № 1994 от 07.07.1994г., постановено по гр. дело № 311/1994г. на окръжен съд Стара Загора. С посоченото решение било отменено отчуждаването на дворно място от 419 кв.м., съставляващо част от парцел VIII-223 в кв. 62 по стар план на с. ..., целия от 1000 кв.м. След покупката на имота закупил придаваеми от улица 5 кв.м., като договорът бил сключен с Община Стара Загора. Твърди, че между имота му и този на ответника нямало неуредени регулационни отношения както към момента, така и по предходните кадастрални и регулационни планове. Първият дворищно-регулационен план за имотите на ответника и на ищеца бил одобрен със заповед № 4021 от 11.12.1930 г. По този план регулационната линия между тогавашните парцели на страните /праводателите/ съвпадала с кадастралната граница между имотите. Установената кадастрална и регулационна граница с плана от 1930 г. съвпадала с кадастралната и регулационна граница по сега действащия регулационен план, който бил одобрен с решение № 70 от 26.02.2004г. на Общински съвет Стара Загора. От първото урегулиране на имотите до момента дворищно-регулационните планове били общо четири, като счита, че през 2003 г. нямало одобрено изменение на регулационен план относно урегулираните поземлени имоти на страните. Оспорва направените в исковата молба твърдения, че ищецът владеел спорната част. Твърди, че тази площ се владеела от него и неговата съпруга, а преди това - от техните праводатели. Оспорва относимостта на изложеното в исковата молба за заплащане с декларация на неуредени регулационни отношения с друг имот и за решение на Окръжен съд Стара Загора, с което е обявена нищожност на заповед за изменение на улична и дворищна регулация. Предвид изложеното ищецът не бил собственик на част от имота на ответника и не било налице погрешно отразяване на правото на собственост в действащия кадастрален и регулационен план. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответницата М.Г.П., в който заявява, че оспорва основателността на иска. Твърди, че с другия ответник са собственици на имот 501.453 и на постройката и подобренията в него. Основанието, на което притежавали право на собственост, било покупко-продажба по време на брака им, като договорът бил материализиран в нотариален акт № 87, т.7, дело № 1708 от 30.03.2005г. по описа на Служба по вписванията. Праводателите им притежавали право на собственост върху имота по силата на отменено отчуждаване с решение № 1994 от 07.07.1994г., постановено по гр. дело № 311/1994г. на Окръжен съд Стара Загора. С посоченото решение било отменено отчуждаването на дворно място от 419 кв.м., съставляващо част от парцел VIII-223 в кв. 62 по стар план на с. ..., целия от 1000 кв.м. След покупката на имота закупили придаваеми от улица 5 кв.м., като договорът бил сключен с Община Стара Загора. Заявява, че между имота им и този на ответника нямало неуредени регулационни отношения както към момента, така и по предходните кадастрални и регулационни планове. Първият дворищно-регулационен план за имотите им и на ищеца бил одобрен със Заповед № 4021 от 11.12.1930г. По този план регулационната линия между тогавашните парцели на страните /праводателите им/ съвпадала с кадастралната граница между имотите. Установената кадастрална и регулационна граница с плана от 1930г. съвпадала с кадастралната и регулационна граница по сега действащия регулационен план, който бил одобрен с решение № 70 от 26.02.2004г. на Общински съвет Стара Загора. От първото урегулиране на имотите до момента дворищно- регулационните планове били общо четири, като счита, че през 2003г. нямало одобрено изменение на регулационен план относно урегулираните поземлени имоти на страните. Оспорва, че ищецът владеел спорната част от 51 кв.м. Заявява, че тази площ се владеела от ответниците, а преди това - от техните праводатели. Счита, че искът за установяване на непълнота и грешка в кадастралната карта и регистър е неоснователен. Предвид изложеното ищецът не бил собственик на част от имота им и не било налице погрешно отразяване на правото на собственост в действащия кадастрален и регулационен план. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни изцяло. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено следното:
Ищецът е предявил установителен иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, с който се цели безспорно установяване на пространствения обхват на правото му на собственост върху недвижим имот с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. Правното твърдение на ищеца е, че в кадастралния план е допусната грешка при заснемането на границите на собствения му поземлен имот с № 501.451 в кв.35 по плана на с..... Според ищеца в резултат на тази грешка в кадастралната карта реална част от собствения му недвижим имот е заснета към съседен имот, собственост на ответниците - 62 кв.м. са отразени неправилно като част от поземлен имот с № 501.453 в кв.35 по плана на с..... Грешката е свързана със спор за материално право, тъй като видно от представената по делото заповед № 10-00-908/16.05.2019 г. на кмета на Община – Стара Загора, административният орган е отказал да допусне изменение в кадастралния план за ПИ 451 в кв.35 по плана на с.....поради несъгласие на ответника И.И.П..
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 112, том VII, дело № 2173/25.07.1991 г. на нотариус при РС – Стара Загора ищецът е придобил дворно място заедно с постройките в него, цялото от 1510 кв.м, находящо се в с. ..., обл. Стара Загора, представляващо имот с планоснимачен № III-169, в кв.35 по плана на селото, при граници: от северозапад - общинско място и парцел XII—167; от изток - парцел XIII-169; от юг - парцел IV-170 и парцел VI—175 и от югозапад - парцел II-178.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 163, том І, рег.№ 1374, дело № 33/30.03.2005 г. на нотариус Искра Тотева ответникът И.И.П., в брак с ответницата М.Г. П., е придобил празен поземлен имот с площ 419 кв.м., находящ се в с...., представляващ УПИ-парцел V-453 с площ 421 кв.м., с неуредена улична регулация за 5 кв.м., придаваеми от улица към УПИ-парцел V-453 в кв.35 по плана на същото село.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническата експертиза се установява, че действащият към момента регулационен план на с.....е приет със заповед №70/26.02.2004 г. /вероятно се има предвид представеното по делото решение на Общински съвет Стара Загора/. Регулационният план е изработен върху нов кадастрален план, т.е. процесиите имоти са били обект на ново заснемане и са отразени с планоснимачни номера 451 и 453. Имотите попадат в кв. 35, като за имот 451 е отреден УПИ IV451, а за имот 453 - УПИ V453. Кадастралният и регулационният план се поддържат в Община Стара Загора в цифров вид. На платното на кадастралния план на мястото на масивната ограда е отразена полумасивна и е отразена не като обща за двата имота, а като разположена в имот 453. Южно от нея е разположена границата между УПИ IV-451 и УПИ V-453. На цифровия модел на плана оградата също е отразена, но без условен знак и не като граница. Кадастралната и регулационната граница в процесния участък са отразени със съответните цветове (черен и син) и съвпадат. Според първият дворищно -регулационен план от 1930 г. в процесния участък няма придаваеми и отчуждаеми площи. Следващият план от 1968 г. също не предвижда реулационни промени на границата. Същото е и положението в плана от 1981 г. До този момент обаче единият имот (сегашен 453 и УПИ V-453 в кв.35) не съществува самостоятелно а е част от имоти 223 по плана от 1930 г. и от 168 по плана от 1968, пренесен в този от 1981 г. С измененията на плана от 1981 г. и попълването на имот 168а, идентичен на парцел ХII68а, в кв. 35 по същия план, идентични от своя страна на сегашните имот 453 и УПИ V453 в кв.35 фактически се изменя кадастралната и регулационната граница, като същите съвпадат и заемат мястото, на което са и към момента. При огледа вещото лице е установило съществуването на каменна ограда, която предвид разликата в теренните коти на имотите в момента изпълнява повече функциите на подпорна стена. Оградата е отразена в кадастралните планове със съответния условен знак за масивна ограда. На последния кадастрален план оградата е отразена като полумасивна. Площта, заключена между границите на имотите и масивната каменна ограда, е 62 кв. м.
От допълнителното заключение на същата експертиза е видно, че имот 168а е възникнал със заповед № 2725/14.11.1994 г. С нея се възстановява дворно място от 419 кв.м., съставляващо част от парцел VIII-223 кв.62 (стар план) а по плана от 1991 (вероятно 1981) г., съставляващо парцел ХХI-168а, кв.35 с площ 419 кв.м., собственост на наследниците на Рашо Д. Марков. Заповедта и скицата към нея са вписани в разписния списък към плана от 1981 г. По отношение на процесната граница няма данни за продажба на идеални части от праводателите на ищеца или от самия него, както и за отчуждаване съответно плащане на такива части. В решение № 297 от 9 май 1996 година на Старозагорския окръжен съд е цитирана обжалвана заповед № 1817 от 17.07.1995 г. на началника на управление „ТРЖПС“ град Стара Загора за изменение на уличната и дворищната регулация в квартал 35 по плана на село ..., община Стара Загора. С обжалваната заповед е одобрен проект за изменение на уличната и дворищната регулация, с което се предвижда нанасяне на парцел и намаляване на ширината на тупик от шест метра на 3,50 м. Обжалваната и отменена с цитираното решение заповед е била издадена след заповедта, с която е възникнал имот 168а.
Свидетелят П.Х.П. сочи, че в дворното място на ищеца има къща на два етажа и гараж, който е залепен за съседния имот. От главната улица слиза друга улица до къщата. На тази улица има ограда на имота и тази ограда винаги си е била на мястото. Тя представлява стена, изградена от камък, и е с дебелина около 50-60 см. Свидетелят я помни още от дете. Като се влиза от главния път към къщата, тази стена се намира от лявата страна. Оградата е дълга 25-30 метра. Преди много години била направена желязна врата, боядисана в зелено, стояща на две колони. От 2018г. тази врата била съборена и част от стената също била съборена. В имота на И. имало стълб, захранващ имота с електричество, през него минавала и тръбата за питейната вода за имота на И.. Гаражът сега не можел да се ползва, тъй като вратата била съборена и част от стената също. Преди този път се ползвал от ищеца и неговите праводатели. Сочи, че познава ответника от две-три години и знае, че има хлебарски магазин в с. .... Досега не го е виждал да ползва посочения път, който е широк около 5-6 метра. През пътя в момента не можело да се мине с голяма кола.
Според свидетеля А.Г.Ч. към имота на ищеца се влиза от главната улица, като се слиза надолу около 30 метра. В този двор има построена къща и гараж. Като се слиза надолу, от лявата страна има масивна каменна стена, която според свидетеля може би е от турско време. Широка е 50-60 см. и представлява суха зидария. От две години този път към къщата не се ползва, защото е съборена самата колона и вратата е паднала. Дотогава И. ползвал това място. Не е виждал ответника да влиза по този път. На самия път има един стълб, който захранвал къщата на ищеца, оттам минавала и тръбата за питейната вода минава за къщата. Този път преди го ползвал праводателят на ищеца, а след прехвърлянето – ищецът.
Свидетелят Д.И.Д.сочи, че имотът на ответника представлявал навремето празно място с каменен зид в западната страна. В момента в имота имало сграда и каменният зид се намирал в имота на И.. Този каменен зид бил суха зидария, започвал на около 30 см. и завършвал на метър и половина в южната част. Зидът се падал от западната страна на постройката и бил на метър и половина от границата вътре в имота. Заедно с И. през 2005г. слагали циментови колове за ограда. Оградили имота на буквата „П“ от северната част с мрежа, която след две седмици била открадната. Поставили мрежа на метър и половина-два след каменния зид, където бил забит колът от геодезистите. Пространството между каменния зид и кола се ползвало от И., защото там имало складирани материали за къщата. След като се построила къщата, мястото пак го ползвал собственикът. През 2005г. ищецът извикал геодезисти и забили колчета, след което свидетелят участвал в забиването на циментови колове. От западната страна на къщата забили 6 кола. Сега там имало само един кол на границата. Твърди, че през 2005 -2006г., когато забивали коловете, там нямало гараж. Към днешна дата нямало портални врати, не е виждал да има каменни колове с железни врати.
Според свидетеля Ж.И. Ж., когато И. закупил имота, той представлявал празно място. След това дошли геодезисти, забили колчета, очертали мястото и той го заградил с колове и мрежа. Това се случило през 2005г. След около една седмица коловете и мрежата били откраднати. В западната част на мястото имало каменен зид, попадащ в имота на ответника. Зидът бил под наклон и надолу излизал на около метър и половина височина, тъй като мястото не било равно. В момента било набито едно желязно колче на метър и половина от зида. По цялото продължение на зида имало разстояние от метър и половина, което попадало в имота на И.. Според свидетеля тази площ на запад от зида до колчето не е ползвана от друго лице. Твърди, че там, където продължава имота на И., няма гараж, нито друга постройка. През 2005г., когато отишли на място, имало зелена врата, но тя била отворена към другия имот. Не е виждал по този път някой да е вкарвал кола или камион. Не е виждал съседите на И. да ползват този път.
От така събраните доказателства става ясно, че по кадастралните планове на с.....от 1930 г., 1968 г. и 1981 г. границата на имота на ищеца в спорния участък минава по масивната каменна ограда, част от която съществува и към настоящия момент. По тези планове имотът на ответниците все още не съществува като кадастрална единица. Същият е нанесен като самостоятелен имот с кад. № 168а в резултат на изменение на кадастралния план, извършено със заповед № 2725/14.11.1994 г. При това изменение масивната каменна ограда остава изцяло в имот № 168а и границата между двата имота заема сегашното си положение, при което част от имота на ищеца с площ 62 кв.м. е заснета като част от имота на ответниците. Нанасянето на имот № 168а е извършено в резултат на успешно проведено от праводателите на ответниците реституционно производство. Касае се обаче за административна процедура, в която ищецът не е участвал и по силата на която спорната част от 62 кв.м. не може да премине от правната сфера на ищеца в тази на праводателя ответниците. По делото няма никакви данни чрез някой от предвидените в ЗС способи за транслиране на вещни права тази част да е прехвърлена на праводателя на ответниците. Погрешното вписване в кадастъра на териториалиня обхват на даден имот не води до промяна правното му положение. Според т.4 от тълкувателно решение № 8/2014 г., ОСГК на ВКС одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите.
От доказателствата по делото не се установява такава промяна да е настъпила и поради урегулирането на имот № 168а по изменения план на с.....от 1981 г. в парцел ХХI-168а в кв.35 по регулационния план на същото село. Действително при действието на приложимия към онзи момент ЗТСУ /отм./ дворищната регулация има отчуждително действие. Предвид спецификата в действието на дворищнорегулационните планове и предвидената в чл.33 ЗТСУ /отм./ възможност за отпадане с обратна сила на отчуждителното им действие, в § 6, ал.2 и 4 ПР на ЗУТ са уредени 6-месечни преклузивни срокове за принудително прилагане на заварените дворищнорегулационни планове. След изтичане на тези срокове отчуждителното действие на заварените, но неприложени дворищнорегулационни планове се прекратява.
Затова, дори да се приеме, че с регулационното изменение от 1994 г. е извършено придаване на спорната част от 62 кв.м. от имота на ищеца към този на праводателя на ответниците, за да се формира извод, че е настъпило изменение във вещноправното положение на тази част, следва да се установи наличието на приложена регулация. В Тълкувателно решение № 3 от 1993 г. на ОСГК на ВС е посочен моментът, от който дворищнорегулационният план се счита приложен при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ – когато придаденият имот е заплатен и завзет. Едва тогава създадените с него граници следва да се считат за имотни такива при изработване на следващ кадастрален и регулационен план съгласно чл.33, ал.3, вр. с ал.1 и 2 ЗТСУ - отм. /в този смисъл са решение № 34/12.07.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 263/2010 г., II г.о., ГК и решение № 780/13.11.2009 г. по гр.д.№ 3024/2008 г. на ВКС, III г.о., ГК/.
В разглеждания случай по делото няма никакви данни към момента на влизане в сила на ЗУТ на 31.03.2001 г. и в 6-месечен срок след това спорната част от 62 кв.м. да е била заплатена и завзета от праводателя на ответниците. С оглед на това по силата на § 8 ПР на ЗУТ границата между двата имота трябва да се определя съобразно положението ѝ отпреди изменението на плана през 1994 г. и спорните 62 кв.м. е следвало да бъдат отразени като част от имота на ищеца при изготвяне на кадастралния план на с.....през 2003 г.
Изложеното налага извода че при изготвянето на действащия кадастрален план на с...., одобрен със заповед № 300-4-27/27.03.2003 г., е допусната грешка при заснемане на кадастралната граница между имотите на ищеца и на ответниците, в резултат на която площ от 62 кв.м., представляваща част от поземлен имот № 451, собственост на ищеца, неправилно е заснета като част от поземлен имот № 453, собственост на ответниците.
По изложените съображения съдът смята, че предявеният иск по чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответниците, че в кадастралния план на с...., община Стара Загора, одобрен със заповед № 300-4-27/27.03.2003 г., е допусната грешка при заснемане на кадастралната граница между поземлен имот № 501.451 и поземлен имот № 501.453 в кв.35 по плана на с...., община Стара Загора, като вярната кадастрална граница минава по линията, очертана с точки 4 и 5 на комбинирана скица – приложение № 3 към заключението на съдебно-техническата експертиза от 08.09.2020 г., представляваща неразделна част от решението, и площта от 62 кв.м., заключена между точки 2, 3, 4 и 5 на същата скица, е част от поземлен имот № 501.451, собственост на ищеца. Конфигурацията на спорната площ в посочената комбинирана скица съвпада напълно с проектираното изменение в кадастралната карта, изготвено от правоспособно лице по кадастър /л.122-125 от делото/, поради което съдът намира за изпълнено изискването на чл.54, ал.2 ЗКИР.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 1485 лева, представляващи държавни такси, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.И.П. *** и М.Г.П. ***, че в кадастралния план на с...., община Стара Загора, одобрен със заповед № 300-4-27/27.03.2003 г., е допусната грешка при заснемане на кадастралната граница между поземлен имот № 501.451 и поземлен имот № 501.453 в кв.35 по плана на с...., община Стара Загора, като вярната кадастрална граница минава по линията, очертана с точки 4 и 5 на комбинирана скица – приложение № 3 към заключението на съдебно-техническата експертиза от 08.09.2020 г., представляваща неразделна част от решението, и площта от 62 кв.м., заключена между точки 2, 3, 4 и 5 на същата скица, е част от поземлен имот № 501.451, собственост на И.Т.Д. ***.
ОСЪЖДА И.И.П. *** и М.Г.П. *** да заплатят на И.Т.Д. ***, сумата 1485 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :