РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Благоевград, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20211210201205 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена „С.“ О. с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Б., ул. „М. К.“ №, ет., ап., представлявано от В. К. К. против
Наказателно постановление № 584509-F585112/25.06.2021г, издадено от заместник-
директор в ТД на НАП София, с което на дружеството-жалбоподател на основание
чл.180, ал.3 ЗДДС е наложена "имуществена санкция" в размер на 200лева за
нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от същия закон за неначислен в законоустановения
срок ДДС в размер на 508,51 лева по фактура № **********/01.05.2020г. и
"имуществена санкция" в размер на 200лева за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3
ЗДДС за неначислен в законоустановения срок ДДС в размер на 450,00 лева по
фактура № **********/01.05.2020г.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление и за допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени процесуални нарушения. Навежда се незаконосъобразно санкциониране на
дружеството за две отделни нарушения, предвид това че в случая се касаело за
продължавано нарушение съгласно чл.26 НК, приложим на основание чл.11 ЗАНН.
Поддържа се нарушаване на принципа на пропорционалност при налагане на
имуществените санкции.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на атакуваното
наказателно постановление и алтернативно такова за неговото изменение.
В съдебното заседание, дружеството-жалбоподател се представлява от а. П.,
която поддържа депозираната жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрисконсулт
Манасиева, която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди
атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
1
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
С резолюция П-22000120180351-0РП-001/27.10.2020г. на свидетелката К.М. –
инспектор по приходите в ТД на НАП София, офис Благоевград е разпоредено
извършване на проверка на „С.“ О..
След извършен анализ на информацията, съдържаща се в регистър „Дневник за
продажбите", справки-декларации по ЗДДС, както и представени от страна на фирмата
счетоводни документи М. установила, че през месец май 2020г. „С." О. е издало
Фактура № **********/01.05.2020г. с данъчна основа на стойност 2 542,57 лв. и ДДС в
размер на 508,51 лв. и с предмет на доставка -извършен транспорт.
Било установено, че до изтичане на законоустановения срок следващият се
данък в размер на 508,51 лева не бил начислен от „С." О., като фактурата не е посочена
в регистър „Дневник за продажбите" за данъчен период месец май 2020г. и размерът на
данъка не е включен в подадената на 15.06.2020г. в ТД на НАП София, офис
Благоевград справка-декларация по ЗДДС с вх.01002745814 /15.06.2020г., при
определяне на резултата за данъчен период месец май 2020г.
При извършената проверка е установено, че фактура **********/01.05.2020г. е
посочена в регистър „Дневник за продажбите" за данъчен период месец септември
2020 г. и размерът на данъка от 508,51лв е включен в подадената от дружеството в ТД
на НАП София, офис Благоевград справка – декларация с вх. № 01002819938/
14.10.2020 г. при определяне на резултата за данъчен период месец септември 2020г.
При така направените констатации контролите органи приели, че на
16.06.2020г. „С.“ О. качеството си на регистрирано по ЗДДС лице е нарушило чл.86,
ал. 1, т. 2, т. 3 ЗДДС, като не е начислило ДДС в законоустановения срок за извършени
от него доставки на услуги, не е посочило издаден от него данъчен документ - фактура
в регистър „Дневник за продажбите" и не е включило размера на данъка при
определяне на резултата в справката-декларация по ЗДДС за съответният данъчен
период - месец май 2020г.
Свидетелката М. установила също, че през месец май 2020г. „С." О. е издало
Фактура № **********/01.05.2020 г. с данъчна основа на стойност 2 250,00 лв. ДДС в
размер на 450,00 лв и с предмет на доставка - извършен транспорт. Съгласно
представените от дружеството документи до изтичане на законоустановения срок
следващият се данък в размер на 450,00 лв, не бил начислен от „С.” О., като фактурата
не била посочена в регистър „Дневник за продажбите" за данъчен период месец май
2020г. и размерът на данъка не бил включен в справката-декларация по ЗДДС, при
определяне на резултата за данъчен период месец май 2020г., подадена от дружеството
в ТД на НАП София офис Благоевград на 15.06.2020г. с вх. 01002745814 / 15.06.2020г.
Фактура № **********/01.05.2020 била посочена в регистър „Дневник за
продажбите" за данъчен период месец септември 2020г. и размерът на данъка бил
включен в подадената в ТД на НАП София, офис Благоевград справка - декларация с
вх. № 01002819938/14.10.2020г., при определяне на резултата за данъчен период месец
септември 2020 г.
При така установеното М. приела, че дружеството е извършило още едно
нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2, т. 3 ЗДДС, като не е начислило ДДС в
законоустановения срок за извършени от него доставки на услуги, не е посочило
издаден от него данъчен документ - фактура в регистър „Дневник за продажбите" и не
е включило размера на данъка при определяне на резултата в справката-декларация по
2
ЗДДС за съответният данъчен период - месец май 2020г.
Резултатите от извършената проверка са отразени в Протокол № П-
22000120180351-073-001/24.02.2021г.
При така направените изводи, на 20.01.2021г. свидетелката М., в присъствието
на свидетелката Д.М. и в отсъствието на представител на дружеството, съставила
срещу последното АУАН № F585112.
Актът бил връчен на управителя на дружеството срещу подпис, като същият не
обективирал в него възражения. Такива не са депозирани и в установения с чл.44, ал.1
ЗАНН срок.
Въз основа на АУАН № F585112/20.01.2021. при идентичност на описаните
нарушения и правна им квалификация заместник – директор в ТД на НАП София издал
обжалваното НП, което е връчено на управителя на дружеството на 23.08.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели М. и М. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: АУАН №F585112/20.01.2021
г.; Фактура №**********/01.05.2020г.; Фактура №**********/01.05.2020г.; Покана
Кпд №114/08.01.2020г.; Извлечение от електронната поща на НАП от 11.01.2021г.;
Резолюция за извършване на проверка №П-22000120180351-0РП-001/27.10.2020 г.;
Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №П-
22000120180351- 040-002/14.12.2020 г.; Протокол №П-22000120180351-073-
001/24.01.2021г.; Аналитичен регистър на Скарабей ООД Сметка 401 Доставчици от
01.09.2020г. до 31.10.2020г.; Аналитичен регистър на Скарабей ООД Сметка 411
Клиенти от 01.09.2020г. до 31.10.2020г.; Аналитичен регистър на С. О. Сметка 703
Приходи от продажба на услуги от 01.09.2020 г. до 31.10.2020г.; Лиценз №8516 за
международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение; Декларация от В. К. от 15.12.2020 г.; Извлечение за период от
01.05.2020г. до 31.05.2020г. от Банка ДСК; Извлечение за период от 01.06.2020г. до
30.06.2020г. от Банка ДСК; Справка касаеща извършен международен транспорт;
Справка[1]декларация за ДДС с вх. №01002745814/15.06.2020г.; Справка-декларация за
ДДС с вх. №**********/14.10.2020г.; Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите М. и Г., като съобрази
тяхната последователност, непротиворечивост и корелацията с приложените по делото
писмените доказателства.
Писмените доказателства, доколкото са относими към предмета на делото и
изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си
изводи и на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
Обстоятелствата по извършената проверка и направените при нея констатации,
касаещи липсата на начисляване на ДДС в законоустановения срок за извършени от
дружеството доставки на услуги, както и че същото не е посочило издадени от него
данъчни документи - фактури в регистър „Дневник за продажбите" и не е включило
размера на данъка при определяне на резултата в справката-декларация по ЗДДС за
съответният данъчен период - месец май 2020г. за двете посочени в НП фактури се
изясняват посредством показанията на свидетеля М., съставения АУАН и фактури
№**********/01.05.2020г., № **********/01.05.2020г., аналитичен регистър по сметка
401 за периода 01.09.2020- 31.10.2020г. , Справки декларация №
01002745814/15.06.2020г. и № 01002819938/14.10.2020г.. и Протокол № П-
22000120180351-073-001/24.02.2021г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
3
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от инспектор по приходите, съгл.
чл.193, ал.2 ЗДДС вр. чл. 7, ал.1, т.4 от Закона за НАП и т.2.1. от приложената заповед
№ ЗЦУ- 1149/25.08.2020г., атакуваното НП е издадено от орган, надлежно
упълномощен на основание чл.193, ал. 2 ЗДДС от ръководителя на НАП с т.1.1 на
същата заповед .
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и
съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3
ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването им и съдържат
всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в
това число описание на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и
доказателствата, които ги установяват.
С оглед характера на нарушението, а именно осъществено чрез бездействие -
неизпълнение на регламентираното в закона задължение в рамките на определения за
това срок, същото следва да се счита за извършено в деня, следващ изтичането на
срока, предвиден с чл.125, ал.5 ЗДДС. В случая срокът за подаването на справката
декларация по чл.125, ал.1 ЗДДС за данъчен период месец май 2020г. изтича на
15.06.2020 г. /предвид това, че 14.06.2020г. е неделя – неработен ден/, като правилно за
дата на извършване на двете нарушения в АУАН и НП е посочена 16.06.2020г.
Релевантните за обективната съставомерност и на двете нарушения признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание.
Предвид това съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
По същество преценката на административнонаказващия орган, че в качеството
си на регистрирано по ЗДДС лице, дружеството е извършило две нарушения на чл.86,
ал.1, т.2 и т.3 ЗДДС е правилна.
Приложението на разпоредбата на чл.26, ал.1 НК е изрично дерогирана с с чл.
18 ЗАНН, с която законодателят императивно е предвидил, че когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко
едно от тях.
Ето защо направеното от процесуалния представител на дружеството
възражение, че в случая дружеството било извършило само едно продължавано
нарушение, което следвало да бъде санкционирано с една санкция се явява
неоснователно.
4
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗДДС - регистрирано лице, за което
данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ,
в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на
резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този
данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния
данъчен период.
По делото безспорно се установява, че дружеството е извършило доставка с
предмет транспорт във връзка с която издало фактура №**********/01.05.2020г. с
получател „В. Б.“ О.. Данъчната основа по издадената фактурата е 2 542,57 лв. и ДДС
в размер на 508,51 лв, като фактурата не е включена от дружеството в дневника за
продажби за данъчен период месец май 2020г. Тази фактура е посочена в регистър
„Дневник за продажбите" за данъчен период месец септември 2020г. и размерът на
данъка е включен в подадената от дружеството в ТД на НАП София, офис Благоевград
справка - декларация с вх. № 01002819938/14.10.2020г., при определяне на резултата за
данъчен период месец септември 2020 г
Предвид горното правилно контролните органи са приели, че „С.“О. е
нарушило чл. 86, ал. 1, т. 2, т. 3 ЗДДС, като не е включило размера на данъка при
определяне на резултата за данъчния период – месец май 2020г. и не е включило
издадената фактура, в справката-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС в този данъчен период.
Безспорно се установява освен това, че дружеството е извършило доставка с
предмет транспорт във връзка с която издало фактура № **********/01.05.2020г. с
получател „Бисери 74“ООД. Данъчната основа по издадената фактурата била 2 250,00
лв. и ДДС в размер на 450,00 лв., като фактурата не била включена от дружеството в
дневника за продажби за данъчен период месец май 2020 г.
Фактурата е посочена в регистър „Дневник за продажбите" за данъчен период
месец септември 2020г. и размерът на данъка е включен в подадената в от дружеството
в ТД на НАП София, офис Благоевград справка - декларация с вх. №
01002819938/14.10.2020г., при определяне на резултата за данъчен период месец
септември 2020 г
Горното изпълва състава на още едно нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2, т. 3
ЗДДС, доколкото дружеството не е включило размера на данъка при определяне на
резултата за съответния данъчен период - не е включило издадената фактура, в
справката-декларация по чл. 125, ал. 1 ЗДДС и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС
в данъчен период месец септември 2020г.
Доколкото отговорността е на юридическо лице, а тя е обективна и безвиновна,
не е необходимо наличието на субективната страна на нарушението да е реализирана,
нито да бъде изследвана от съда.
Съгласно санкционната разпоредба на чл.180, ал. 1 ЗДДС регистрирано лице,
което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция
- за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но
не по-малко от 500 лв. С ал. 3 цитираната разпоредба законодателят е предвидил
привилегирована санкция за нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е
начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да
бъде начислен, като при тези условия глобата, съответно имуществената санкция, е в
размер на 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв.
Предвид установеното от доказателствената съвкупност по делото, че и двете
фактури са били включени в данъчен период месец септември 2020г., в случая са
5
налице законоустановените предпоставки за определяне на имуществена санкция и за
двете нарушения с прилагането на привилегирования състав на чл. 180, ал. 3 ЗДДС.
Наложените на основание посочената разпоредба имуществени санкции и за
двете нарушения са индивидуализирани от наказващия орган в минимално
установения от закона размер от по 200лв, при отчитане на предвидените в чл.27, ал.1 и
ал.2 ЗАНН критерии, периодът на забава и обстоятелството, че нарушението е
извършено за първи път, като същите съответстват на характера на извършеното
нарушение и биха постигнали, визираните в ЗАНН цели.
Въззивната инстанция намира, че неизпълненото задължение на жалбоподателя
към държавата не представлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН – а
именно такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид .
По тази причина санкционираното дружество не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Санкционираните с наказателното
постановление нарушения са формални и са довършено с факта на неизпълнение на
предвидените в ЗДДС задължения на юридическите лица, без законът да поставя
изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение самото застрашаването на обществените
отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди
(имуществени или неимуществени). Действително приложението на чл.28 ЗАНН не е
изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да
бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с
която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния
случай, неизпълненото задължението от страна на дружеството е засегнало държавна
политика по проследяване на данните за начислен данък върху добавената стойност,
имащи пряко отношение към фиска. Ето защо обществената опасност на извършеното
нарушение е с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото не представлява
маловажен случай и подлежи на санкциониране по административен ред.
Изложените съображения обуславят извод, че не са налице основания за
изменение или отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради което
депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а
атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди като законосъобразно и
обосновано.
При този изход на делото право на разноски възниква за
административнонаказващия орган.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че делото не представлява
фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на наказващия орган, съдът намира, че за
производството пред Районен съд-Благоевград на НАП следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е
от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.
6
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, пр.1 Районен съд-
Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 584509-F585112/25.06.2021г,
издадено от заместник- директор в ТД на НАП София, с което на „С.“ О. с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „М. К.“ №, ет., ап.,
представлявано от В. К. К. на основание чл.180, ал.3 ЗДДС е наложена "имуществена
санкция" в размер на 200лева за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 ЗДДС за неначислен
в законоустановения срок ДДС в размер на 508,51лева по фактура №
**********/01.05.2020г. и "имуществена санкция" в размер на 200лева за нарушение на
чл.86, ал.1, т.2 и т.3 ЗДДС за неначислен в законоустановения срок ДДС в размер на
450,00 лева по фактура № **********/01.05.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК „С.“ О. с ЕИК
*********, представлявано от управителя В. К. К., ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция по приходите сума в размер на 80лв /осемдесет лева/, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение, направени в производството ред РС-
Благоевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7