РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1535

 

гр. Пловдив,  21 юли 2021г.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение,  ХI състав в открито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

               Председател:  Милена Несторова - Дичева

 

при секретаря Д.Й., като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 90  по описа за 2021 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производство по чл.145 и сл. във връзка с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/.

         Образувано е по жалба на „БУЛТЕКС 99“ ЕООД,  ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ №31,  представлявано от С.С.Б., депозирана чрез адвокат Т., против Решение № РТД-3000-2566/22.12.2020/32-379646 на Директора на Териториална дирекция „Тракийска“ при  Агенция „Митници“.

         Твърди се незаконосъобразност на обжалваното решение с доводи за постановяването му при нарушение на императивните разпоредби на чл.70, пар.1 и чл.74, пар.1 от МКС.

         В крайна сметка се иска отмяна на решението.

         В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.

         Представя се подробна писмена защита.

         Претендират се разноски.

        Ответникът – Директорът на ТД „Тракийска“ към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Претендират се разноски по делото.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства (административната преписка и приетата ССчЕ), намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, а по същество за   основателна, предвид следното установено от  фактическа и правна  страна:

         Предмет на процесното оспорване е решение № РТД-3000-2566/22.12.2020/32-379646 на Директора на ТД“Тракийска“ при А“Митници“, с което е определена нова митническа стойност за внесените от жалбоподателя стоки, променени са данните по МД 18BG003000Н0012490/16.01.2018 г. и е определено жалбоподателя да доплати сума общо в размер на 5 235,95 лева на основание чл.77, параграф 1, буква а), във връзка с чл.85, параграф 1 от МКС и чл.54 от ЗДДС, от които мито  1826,49 лева ведно със съответните лихви на основание чл.114, параграф 2 от МКС и ДДС в размер на 3409,43 отново ведно с дължимата лихва.

         За да достигне до този правен извод, АО е приел, на база извършен анализ, че декларираната митническа стойност на описаните по вносната МД на жалбоподателя стоки е значително по-ниска  от средностистическите стойности при внос на стоки от същия вид и със същата държава на произход.

 В развилото се административно производство Директорът на ТД „Тракийска“ към агенция „Митници“, в качеството му на орган по чл.5, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/, като преценил след цялостна проверка документите по преписката във връзка с внесена от „БУЛТЕКС 99“ ЕООД стока от Китай и след като приел, че декларираната митническа стойност е значително по-ниска в сравнение със средностатистическата стойност при внос на сходни стоки, издал своето решение, което било предпоставено от следните факти и обстоятелства:

        На 16.01.2018 г. в Митница Пловдив код на МУ BG003000 е регистрирана митническата декларация (МД) с МРН 18BG003000Н0012490/16.01.2018 г.

Със същата са поставени под режим допускане за свободно обращение, с цел крайно потребление, стоки с произход и страна на изпращане Китай – стока №1 „водозащитно наметало с качулка от полиестер/пвц: neptun – 600 бр.“ с код  по ТАРИК **********, държава на изпращане  и произход Китай, общо нето тегло 450 кг, декларирана  МС  3 255,36 лева, съответсваща на 7,23 лв/кг. и стока №2 „водозащитни комплекти от яке с панталон от полиестер/пвц: carina – 400 бр.“ с код  по ТАРИК 6210500000, държава на изпращане  и произход Китай, общо нето тегло 460 кг, декларирана  МС  2 693,95 лева, съответсваща на 5,86 лв/кг.

        Декларатор и титуляр на режима е „Бултекс 99“ ЕООД с управител С.Б..

       При извършен анализ на декларираната митническа стойност на описаните стоки на основание чл.48 от МКС е установено, че същата е значително по-ниска от средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки със същата държава на произход.

       Митническият орган за сравнение използва оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за месец януари 2018 г. Същите се предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата, „THESEUS" на Съвместния изследователски център (Joint Research Centre) към Европейската комисия – т.нар. справедливи цени. Съгласно данните, публикувани в „THESEUS", справедливата цена при внос в ЕС  по Комбинираната номенклатура (КН) и държава на произход са за стока №1 с код по КН 62104000 възлиза на 38,16 лева/кг, а за стока №2 с код по КН 62105000 възлиза на 33,97 лева/кг.

        По повод възникналите съмнения митническият орган предприема действия по реда на чл.70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във вр. с чл. 140, параграф 1 от Регламент (ЕС) №2015/2447г.  на Комисията (РИ) и чл.48 от МК.

          От декларатора са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност и такива са представени – 1 брой търговска фактура, 1 брой търговски договори, 1 брой  банково бордеро, 2 броя фактури за продажба на стоката на първо търговско ниво, 1 брой застрахователна полица.

         При разглеждане на представените документи МО констатира, че по представените фактури за продажба на стоката на първо търговско ниво липсват документи за извършено плащане.

         В крайна сметка се приема, че представените документи не водят до отпадане на съмненията относно декларираната митническа стойност и    на основание чл. 140, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 се приема определяне на МС по метод, различен от този по реда на чл. 70 от МКС.

         В оспореното решение е проследено прилагането на метода за определяне на МС по реда на чл.74, параграф 1 от МКС.

         По реда на чл. 74, параграф 2, буква „ от а“ Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е извършена справка в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (МИС-IIIА). Не са намерени данни за внос на „идентични стоки" по смисъла на чл. 1, пар.2, т.4 от Регламент № 2015/2447. Прието е, че митническата стойност не може да се определи по метода по чл. 74, пар. 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

         Извършена е проверка за прилагане реда по чл. 74, пар.2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

        При извършена справка в системата (МИС- IIIА) не са установени митнически декларации за допускане за свободно обращение на „сходни стоки“ по смисъла на чл.1, параграф 2, т.14 от Регламент (ЕС) №2015/2447. Прието е от митническия орган, че митническата стойност не може да се определи по метода по чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013г.

         Проследено е прилагането на метода по чл. 74, пар.2, буква в) от Регламент (ЕС) № 952/2013г., според който митническата стойност на внасяните стоки е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите.

         Прието е от митническия орган, че този метод е неприложим в конкретния случай, тъй като в ТД „Тракийска“ липсват данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки.

          Относно приложението на метода по чл. 74, пар.2, буква г) от Регламент (ЕС) № 952/2013г. е прието, че за приложимостта на този метод са необходими данни за разходите и стойността на метериалите, разходите за производството, както и на допълнителните елементи.

          Посочено е, че такава база данни също липсва, както и липсва информация за размера на обичайната печалба и размера на общи разходи, поради което този метод също е неприложим за остойностяване на стоките.

          Според митническия орган приложение в конкретния случай намира нормата на чл. 74, параграф 3 от МКС, според която, когато митническата стойност на стоките не може да се определи по горепосочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията и дял II, глава трета „ Стойност на стоките за митнически цели"  МКС.

           Прието е, че съгласно чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 при определяне на митническата стойност по чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и 74, параграф 2 от МКС. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности.

         Извършена е справка в системата МИС-IIIА  и е установено, че с МД с МРН 20BG002002025274R9 на 18.02.2020 г. е допусната за свободно обращение с крайно потребление стока: дамски комплект - костюм (100% полиестер)-875 бр. с митническа стойност, изчислена на 21.17 лв./бр.

          Митническият орган въз основа на метода, посочен в чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и МД от 18.02.2020г., определя нова митническата стойност за стоките, декларирани с процесната МД.

         На основание чл.77, параграф 1, буква а) от МКС за стоката по МД с МРН 18BG003000Н0012490 възниква вносно митническо задължение за заплащане на мито в размер на 1524,24 лева за стока № 1 и в размер на 1016,16 лева за стока №2.

На основание чл.77, параграф 2 от МКС митническото задължение възниква на датата на приемане на митническата декларация, а именно 16.01.2018 г.

         Съгласно разпоредбата на чл.85, параграф 1 от МКС размерът на вносното митническо задължение се определя въз основа на правилата за изчисляване на митата, приложими за стоката към момента на възникване на митническото задължение, т.е. при приемане на МД с МРН 18BG003000Н0012490  -  16.01.2018 г.

         На основание чл.54, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.77, параграф 1, буква а) и параграф 2 от МКС на датата на възникване на митническо задължение възниква задължение за ДДС - 08.12.2019 г., която е датата на приемане на МД с МРН 18BG003000Н0012490.

         На основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена  данъчната основа при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС за стоката от МД с МРН  18BG003000Н0012490.

         Предвид данъчната ставка за ДДС от 20%, съгласно чл.66, ал.1, т.2 от ЗДДС и на основание чл.67, ал.1 от същия закон възниква задължение за ДДС за стоката от МД с МРН 18BG003000Н0012490 в размер на 2 856,39 за стока № 1 и в размер на 1 907,97 за стока №2.

          С надлежно  писмо на МБ Радиново, дружеството вносител по МД с МРН 18BG003000Н0012490 е уведомено, че предстои издаване на решение на директора на ТД Тракийска, с което се определя нов размер на публичните държавни вземания за стоката от МД с МРН 18BG003000Н0012490.

          В посочения срок управителят на дружеството-С.С.Б.,  входира писмено становище с конкретни възражения и представя платежни документи по фактурите на първо търговско ниво. 

        Митническият орган не обсъжда депозираните възражения, преповтаря  същите в мотивите на оспорения административен акт. Приема, че за целите на прилагане на чл. 140 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 автентичността на документите, удостоверяващи договорната стойност на внесените стоки, не е определящ елемент, а представлява един от факторите, които митническите органи трябва да вземат предвид. Всъщност съмнението относно точността на митническата стойност на внесените стоки може да остане, въпреки автентичността на тези документи.

          В крайна сметка митническата стойност за процесните стоки е определена на основание чл.74, §3 от МКС, като стоките са с местоназначение РБългария.      

         В хода на съдебното производство е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице И.С., неоспорено от страните, което Съдът кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено.

         Спорът между страните е сведен до два основни момента: налице ли са в случая предпоставките за определянето на митническата стойност на стока  №1 и стока №2 по митническа декларация (МД) с МРН 18BG003000Н0012490 по реда на чл. 74, пар. 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г., свързани със съществуващи основателни съмнения на митническите органи по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 пар. 1 от Кодекса и спазили ли са митническите органи процедурата по чл. 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 вр. чл. 195, параграф 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г.

        Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване има за цел да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности – в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C 256/07, EU: C: 2008: 580, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09, EU: C: 2010: 439.

        Приложимата към процесните обществени отношения нормативна уредба се съдържа в Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза издаден от ЕП и Съвета на ЕС и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, прието от Европейска комисия.

        Съгласно регламентираното в чл. 70, пар. 1 и 2 от МК общо правило митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност, т. е. действително заплатената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да се направят в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Същевременно съгласно Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU: C: 2006: 716, т. 20 митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност.

         Съгласно чл. 74, пар. 1 от МК, когато митническата стойност не може да се определи по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внесената стока се извършва по реда на чл. 74 пар. 2, букви от "а" до "г" на МК като наличието на условията за определяне на митническата стойност по предходна буква на разпоредбата изключва прилагането на следващата, освен ако деклараторът не е поискал разместването на реда за прилагане на букви "в" и "г".

         Съгласно чл. 74, пар. 3 от МК, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, пар. 1 вр. пар. 2, митническото остойностяване се извършва въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и на Глава ІІІ от Дял ІІ на МК.

         Според приложимата нормативна уредба изброените критерии за определяне на митническата стойност на стоката са в отношение на субсидиарност, поради което, само когато митническата стойност не може да се определи чрез прилагането на предходно зададено правило се прилага следващото поред такова.

         Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения, че декларираната договорна стойност действително представлява общо платената или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от МК да поискат от декларатора предоставянето на допълнителна информация. Ако и след предоставянето й съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, пар. 2 от същия Регламент, те могат да отхвърлят декларираната цена, решавайки, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, пар. 1 от Кодекса.

        В тези случаи при отсъствието на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност следва да се приложат вторичните методи по чл. 74 от МК за определяне на митническата стойност. В тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право да докажат посредством пълно доказване основателността на съмненията си и разликите в стойността, което да обоснове извършената корекция в посока увеличение на митническата стойност на процесните стоки – в този смисъл например е Решение № 14635/21.11.2012 г. по адм. дело № 4902/2012 г. на ВАС РБ.

       Съгласно чл. 141, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 при определянето на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, пар. 2, буква "а" или "б" от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество са в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.

       Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност подлежи на коригиране, за да се съобразят разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл. 141, пар. 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

        Чл. 1, пар. 2, т. 4 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 легално дефинира понятието "идентични стоки" като стоки, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително по физически характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които във всяко друго отношение отговорят на понятието, да бъдат третирани като идентични.

       "Сходни стоки" по смисъла на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 са стоките, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможността да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са тяхното качество, репутацията им и съществуването на търговската марка.

       Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническата стойност, в т. ч. и в хипотезата на чл. 140 вр. с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, митническите органи имат задължението да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на митническата администрация е в корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки като в тази връзка чл. 15, пар. 1 от МК предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя в подходяща форма на митническите органи по тяхно искане и в определените срокове пълната изискана документация и информация като им оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тях и да е съобразена с неговите възможности – арг. от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, EU: C: 2008: 128, т. 52. Задължението за мотивиране на решението за откриване на процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 и впоследствие на решението за корекция произтича от общото правило на чл. 22, пар. 7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018 г., Sopropй, C-349/07, EU: C: 2008: 746, т. 36. По силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 адресатите на решенията за неприемане на декларираната договорна стойност следва да имат възможността да представят по надлежен и подходящ начин становището си относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе решението си.

         Доколкото производството по чл. 140 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 има за цел преодоляване на съмненията относно действителната стойност на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то трябва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които митническата администрация основава съмненията си като от него своевременно трябва да се изиска обосновка на декларираната договорна стойност на стоката. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU: C: 2014: 140, т. 49.

        Формално погледнато, митническата администрация е спазила в случая това задължение, тъй като от жалбоподателя са изискани документите, които трябва да представи, за да обоснове декларираната договорна стойност на стоката. Прието е, че предоставените документи не разколебават възникналите съмнения относно декларираната, съгласно чл. 70, параграф 1 от Регламент /ЕС/ №952/2013г. митническа стойност и в крайна сметка е постановено процесното решение с определена нова митническа стойност и нови публични задължения за жалбоподателя.

         Съдът счита, че този извод на АО не почива на  вярна преценка на събраните по административната преписка доказателства и се оборва от приетата по делото ССчЕ, която се кредитира като компетентно дадена и неоспорена от страните.

Видно от т.4 на ССчЕ за периода от 28.11.2016 г. - 05.09.2018 г. (съгл. приетата фактура процесните стоки са закупени на 28.11.2016 г.) средната покупна цена за стока № 1 е в размер на 3,2 щ.д./бр., каквато е и декларираната и договорна стойност, а средната покупна цена за стока №2 е в размер на 4,03 щ.д./бр. и незначително надвишава декларираната такава от 3,95 щ.д./бр.

Според изводите в т.1 и т.2 по заключението на ВЛ декларираните договорни стойности за стоки № 1 и 2, съответстват на действително платените за тях покупни цени, като извън платените суми жалбоподателят не дължи други плащания на продавача във връзка с продажбата им. Посредством последното се преодолява съмнението по см.на чл.140, пар.1 от РИ и прилагането на декларираната митническа стойност по чл.70, пар.1 от МКС за стоки 1 и 2.

Освен това, достоверността на декларираната договорна стойност може да бъде установена и от изисканите от МО фактури за продажби на първо търговско ниво, удостоверяващи цените, на които деклараторът продава стоките на вътрешния пазар. Видно от тези фактури е, че жалбоподателят продава стока № 1 на цени 7,60 бв./бр. и 7,71 лв./бр., а стока № 2 на цени от 9,28 лв./бр и 9,6 лв./бр., които са далеч по ниски от приетите като справедливи от МО цени. Фактурите за продажби на първо търговско ниво се изискани от МО и макар същите да са представени пред МО, те не са обсъждани при постановяване на процесното решение. Единствено е казано, че по тях липсва плащане, но впоследствие, преди издаването на решението, от жалбоподателя са представени и платежни документи по фактурите на първо търговско ниво.

Следва да се посочи, че административният акт, с който се определя нова митническа стойност трябва да бъде достатъчно ясно и подробно мотивиран. Митническият орган следва да документира начина, по който е процедирал, когато е проучвал приложимостта на различните методи за определяне на митническата стойност. Единствено по този начин се създава гаранция, че митническата администрация точно и вярно е проверила и установила предпоставките за приложимостта на всеки един метод.

          В случая, както се коментира вече, няма анализ на представените от жалбоподателя фактури за продажби на първо търговско ниво.

         Изцяло е немотивиран оспореният акт относно невъзможността митническата стойност да бъде определена чрез някои от методите по чл. 74, „а“ “б“, „в“, „г“ от МКС, а разпоредбата на чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 изрично установява правилото, че всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано.

         Новата митническа стойност е определена по реда на чл. 74, пар.3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. Като база е взета една единствена МД с МРН 20BG002002025274R9 от 18.02.2020г. Според настоящия състав вземането за база за определяне нова митническа стойност на МД следваща с повече от две години МД на жалбоподателя противоречи на разумната търговска логика за сравнителни цени.

         Прилагането на § 3 от чл. 74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.

В случая не са изложени подробни мотиви относно това кой точно способ по смисъла на чл. 74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. е ползван. Не са изложени мотиви относно характеристиките на стоката по възприетата като база МД, не са анализирани от органа документите, придружаващи цитираната митническа декларация от трето лице. Няма данни за произхода на стоките, за транспортните разходи, за застраховки, за производителя, за датата на сключения договор за продажба на тези стоки, за датата и стойността на фактурата, за търговска марка, за материалите, от които са изработени стоките. Органът е изчислил по-висока стойност, но няма доказателства какво включва тази стойност и как е изчислена.

          В тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което обосновава извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.

         В съвкупността си изложеното дотук обуславя извод за недоказаност на основателността на съмнението на митническите органи в декларираната митническа стойност на стоките, а оттук и за недоказаност на абсолютната положителна процесуална предпоставка за преминаване към определянето на митническата стойност на стоката по реда на чл. 74, пар. 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г.

         С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правните основания за издаване на акта, което в случая не е сторено.

При неизпълнение на разпределената доказателствена тежест по реда на чл. 171 от  АПК, няма основание посочената от вносителя стойност да не се приема като действителна такава. Ето защо, оспореният административен акт е постановен в нарушение на материалния закон, поради което е незаконосъобразен и като такъв ще следва да бъде отменен.     С оглед изхода на делото основателна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на разноски. По делото своевременно са претендирани съдебни разноски от процесуалния представител на жалбоподателя, които се установиха в общ размер от 1350 лв., от които 50 лв. - внесена държавна такса, 900 лв. - изплатено адвокатско възнаграждение, 400 лв. - внесен депозит за вещо лице. Сумата в общ размер от 1350 лв., представляваща съдебни разноски се дължи от ответника в полза на жалбоподателя.      

        С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК Административен съд Пловдив, ХI състав

 

Р Е Ш И:

 

       ОТМЕНЯ решение № РТД-3000-2566/22.12.2020/32-379646 на директора на Директора на Териториална дирекция „Тракийска“  при  Агенция „Митници“.

 

       ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „БУЛТЕКС 99“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ №31,  представлявано от С.С.Б., сумата в размер на 1350 лева.

 

       Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: