№ 711
гр. Стара Загора, 15.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500347 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частната жалба на Я.Г.Г., чрез адв.
И.М. против определение № 625 от 01.04.2022г., постановено по гр.д.№
1174/2021г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което се осъжда Я.Г. да
заплати на И.Т.И. направените разноски в размер на 600 лв.
Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното
определение, поради което го обжалва в срока, като неправилно. Излага
съображения, че присъдените разноски са прекомерни, предвид
прекратяването на производството по делото и цената на иска – 794.60 лв.
Моли да се определи възнаграждението на адвоката по минимума според
Наредбата на 100 лв.
Другата страна И.Т.И. взема становище, че частната жалба е
неоснователна. Моли да се отхвърли и да се потвърди обжалваното
определение.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери
допустимостта й намери за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу
подлежащ на
обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното
производство.
С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК,
районният съд е присъдил разноски в производството за адв. възнаграждение
на ответника, като е приел, че ищецът не е възразил за размера.
1
Гр.д. № 1174/2021г. по описа на КРС е образувано по искова молба от
Я.Г.Г. против И.Т.И., с правно основание чл.109 ЗС, с искане за установяване
противозаконността на изградената подпорна стена извън границите на имота
му, върху път, както и да преустанови това неоснователно действие чрез
премахване на подпорната стена.
С определение № 1216 от 08.12.2021г. исковата молба е върната и
производството е прекратено.
С исковата молба е предявен иск по чл. 109 ЗС. Когато чрез негаторен
иск по отношение на ответника се предявяват притезателни права, които
произтичат от несъществуването на сервитут, на някакво ограничено вещно
право или друго бреме върху имота на ищеца и се претендира ответникът да
бъде осъден да се въздържа от определени действия (да бездейства) или да
извърши определени незаместими или заместими действия, искът има за
предмет реалното изпълнение на задължения, произтичащи от нарушаването
на вещното право на ищеца, съответно възстановяването му в положението
отпреди нарушението. В случаите, когато делото има за предмет задължение
за бездействие или за незаместимо действие, искът няма парична оценка,
поради което размерът на дължимата държавна такса съгласно чл. 71, ал. 1,
изр. 2 ГПК се определя от съда. Когато делото има за предмет задължение за
заместимо действие, цената на иска представлява паричната оценка на
разходите за материали и труд, необходими за осъществяването на
действието, върху който размер се определя дължимата държавна такса. В
този смисъл е налице задължителна съдебна практика – Тълкувателно
решение № 4/ 2015 от 06.11.2017г. на ОСГК на ВКС.
В случая предявеният негаторен иск е оценяем, но производството по
него е прекратено, без да е определен паричния еквивалент на заместимото
действие, което се иска да бъде извършено от ответника. Доколкото е
прекратено производството по делото, съдът намира, че адв. възнаграждение
на упълномощения от ответника адвокат, следва да бъде определено по чл.9,
ал.1 от Наредбата – за изготвяне на отговор на искова молба без процесуално
представителство.
Наистина в производството по чл. 248 ГПК, развило се пред районния
съд, ищцата не е взела становище. Частната жалба срещу първоначалното
определение на КРС от 25.01.2022г. обаче съдържа възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение, поради което въззивният съд намира,
че следва да го разгледа и да се произнесе по него. В този смисъл, районният
съд неправилно е приел, че липсва възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника. Определеното
адв. възнаграждение е прекомерно, предвид извършените процесуални
действия от адвоката – пълномощник на ответника и предвид прекратяването
на производството по делото, поради което обжалваното определение като
неправилно следва да бъде отменено. Вместо това, следва да се присъдят
разноски на ответника за възнаграждение на адвокат в размер на 300 лв.
2
Мотивиран от изложеното, Окръжният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 625 от 01.04.2022г., по гр.д.№ 1174/2021г. по
описа на Районен съд – Казанлък, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с
което се осъжда Я.Г. да заплати на И.Т.И. направените разноски в размер на
600 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Я.Г.Г., ЕГН **********, гр.С.З., ***, да заплати на И.Т.И.,
ЕГН **********, гр.С.З., *** сумата от 300 /триста/ лв., представляващи
разноски за адвокат пред районния съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3