ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
14.09.2021г., град
Велинград
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V граждански
състав, в закрито заседание на
четиринадесети септември през 2021 година, в следния състав:
Председател: ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
като разгледа
докладваното гр.д. № 293 / 2020г. по
описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред РС Велинград е образувано по предявен иск от Т.А.Л., ЕГН **********, чрез
пълномощника адв.Петромир Кънчев от САК със съдебен адрес ***, против Ю.Х.
Кирова, ЕГН ********** с адрес ***, с пр.осн.
чл. 127, ал.2, вр. чл. 50, 143 и 144 СК - за определяне от съда кой от
родителите ще упражнява родителските права по отношение на малолетните деца Здравка
Тодорова Лачева с ЕГН **********; Галя Тодорова Лачева с ЕГН ********** и Вяра Тодорова
Лачева с ЕГН **********, както и за определяне режима на лични отношения на майката
с децата, определяне местоживеене на децата и присъждане на издръжка.
Твърденията
в молбата са, че страните нямат сключен граждански брак, а са живели на семейни
начала в гр.Мадрид, Кралство Испания от 2004г. От връзката им имали родени три деца: Здравка
Тодорова Лачева с ЕГН **********; Галя Тодорова Лачева с ЕГН ********** и Вяра
Тодорова Лачева с ЕГН **********. В
Мадрид живеели в красив и уреден квартал и децата ходели в частно училище,
което се намирало също в квартала. Всичко било нормално и спокойно, докато един
ден през месец март 2020г. майката на децата си събрала багажа и се изнесла от
семейното ни жилище като заявила, че всичко й е омръзнало и повече не иска да
живее по този начин. В последствие разбрали, че има връзка с друг мъж и заедно
с него е отишла да живее в едно село на 180 км. от Мадрид и започнала да работи
като берачка на гъби. Пред първите две седмици след напускането си, не потърсила
нито веднъж децата, но след това, започнала да им се обажда се от време на
време, за да ги чуе. Предвид факта, че ищецът трябвало да работи, за да осигурява
децата си и затрудненията, които изпитвал, като сам родител с три деца в
училищна възраст, взел решение и довел децата в Република България. Тук за тях
се грижели неговите родители, които имали голямата къща с двор, като ищецът
имал намерение да идвам и да ги виждам всеки месец, а лятото да изкарат заедно
в България, но тази тежка извънредна ситуация с КОВИТ- 19 вируса объркала плановете на
всички. Предвид обстоятелството, че ситуацията с КОВИТ 19 в България към
настоящия момент била много по- благоприятна отколкото в Испания решил, че тук
е много по-безопасно за тях. За това имал намерение да организира нещата така,
че от началото на септември децата му да могат спокойни да започнат новата
учебна година в България и до колкото може да им осигури едно щастливо и
безгрижно детство.
Така изложените обстоятелства сочат наличието
на международен елемент - факта на трайно пребиваване на малолетните деца
Здравка Тодорова Лачева с ЕГН **********; Галя Тодорова Лачева с ЕГН **********
и Вяра Тодорова Лачева с ЕГН ********** в чужда държава, който е в обхвата на
Регламент № 2201/2003 /ЕО/ на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност.
Съдът е служебно задължен да следи за
международната си компетентност - в този смисъл Определение № 354/ 09.06.2011
г. по ч. гр. д. № 304/2011 г., IV гр. отд на ВКС. Съгласно чл. 1,
б."б" от Регламента същият се прилага, независимо от характера на
съда или правораздавателният орган по граждански дела отнасящи се до
определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителска
отговорност. Терминът " родителска отговорност " означава всички права
и задължения, отнасящи се до лицето или имуществото на детето, които са
предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона
или по силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефект, като терминът
включва правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения
с детето - чл. 2, пар.7 от Регламента. Терминът "право на упражняване на
родителски права" включва правата и задълженията за полагане на грижа за
личността на детето, и по специално на правото да се определи мястото на
пребиваването му - чл. 2, пар.9 от Регламента. Общата компетентност на българския
съд, предвидена в чл.4, ал.1, т.2 от КМЧП следва да се третира изключена от
Регламента - така чл. 3, ал.1 от същия. Разпоредбата на чл. 8, § 1 от
Регламента съдържа норма, предоставяща компетентност на съдилищата на държава -
членка по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има
обичайно местопребиваване в тази държава- членка по времето, когато съдът е
сезиран. Регламентът не съдържа препращане към правото на държавите - членки за
определяне на смисъла и обхвата на понятието "обичайно
местопребиваване". В решение на ЕС по дело С-497/10, образувано по повод
преюдициално запитване по тълкуване на членове 8 и 10 от Регламента, понятието
"обичайно местопребиваване" по смисъла на чл.8 и чл.10 от Регламент
(ЕО) № 2201/2003г. на Съвета от 27 ноември 2003г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани
с родителската отговорност се сочи, че същото трябва да се тълкува в смисъл, че
това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и
семейна среда. За казусът трите деца на страните са живеели и учели в Република
Италия от раждането си и най-рано до края на м.март.2020г., съгласно изложеното
от ищеца, където е тяхното обичайно местопребиваване. Дори да се приеме, че към
момента и от почети три месеца децата пребиват в Р.България, при бабата и
дядото по бащина линия, то не може да се приеме, че обичайното им местопребиваване е на
територията на България.
В решение на ЕС от 15 февруари 2017 година по
дело C-499/15 е посочено, че с член 9 от Регламент № 2201/2003г. се въвежда
дерогация от член 8 от същия регламент при местене на детето и при определени условия,
като се предвижда запазване на компетентността на съдилищата в държавата членка
по предишното обичайно местопребиваване на детето, а в член 12, параграф 1 от
посочения регламент, при определени условия и при сключено споразумение между
носителите на родителската отговорност, се предвижда пророгация на
компетентността на съда, който е компетентен да се произнесе по молба за
развод, законна раздяла и унищожаване на брака на съпрузите и който не е този
на държавата членка по обичайно местопребиваване на детето. На следващо място, съгласно чл.12, ал.3 от
Регламент № 2201/2003г. „съдилищата на държавите-членки, които са компетентни
по силата на член 3 по молбите за развод, законна раздяла и унищожаване на
брака са компетентни по всички въпроси, които се отнасят до родителската
отговорност, свързани с тази молба, когато: детето има основна връзка с тази
държава-членка и особено по силата на факта, че единият от носителите на
родителската отговорност има обичайното си местопребиваване в тази
държава-членка.
В случая неприложим е чл. 13 от Регламента, тъй като той касае хипотези, когато обичайното местопребиваване на детето не може да бъде установено, и тогава, компетентният съд следва да се определи въз основа на критерия "присъствие на детето", т.е. държавата-членка, в която то пребивава.
Акцесорният характер на задълженията за
издръжка, произтичащи от семейни, родствени, брачни отношения или отношения по
сватовство, не позволява на българския съд да отдели претенциите за издръжка и
да ги разгледа самостоятелно от спора за упражняване на родителските права, от
друга страна чл. 3 б. "г" от приложимия Регламент (ЕО) № 4/2009 на
Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право,
признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси,
свързани със задължения за издръжка, определя компетентност на този съд, който
е овластен да разгледа водещия иск относно родителската отговорност.
До колкото е ясно, че трите деца на страните
са живели и учили в Испания поне до м.мар.2020г., където са интегрирани в
обществото, то и и там е тяхното обичайно местопребиваване. Единия от
родителите им, а именото тяхната майка и ответник по делото и към момента
продължава да работи и живее в Испания, където е и адреса й за призоваване и съобщения,
както дори и ищеца-техен баща живее и работи също в Испания, според твърденията
му.
Нещо повече, ответника Ю.Х. Кирова, ЕГН **********
изрично заявява, че не е съгласна РС Велинград да разгледа делото, тъй като
била подадена искова молба за попечителство в Испания. При което не е налице
приемане на компетентността на настоящия съд от страните -носители на
родителски права и отговорности.
Съгласно
разпоредбата на чл.17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г.
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решение по
брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя
Регламент (ЕО) № 1347/2000, когато пред съд в държава - членка е заведено дело
по което той, по силата на настоящия регламент не е компетентен, а
компетентността принадлежи на съда на друга държава - членка по силата на
настоящия регламент, съдът, пред който е заведено делото служебно прогласява,
че не е компетентен.
След
като обичайното местопребиваване на децата Здравка Тодорова Лачева с ЕГН **********;
Галя Тодорова Лачева с ЕГН ********** и Вяра Тодорова Лачева с ЕГН ********** е
на територията на страна-членка, различна от Република България към датата на депозиране на исковата молба и
след ответника не приема компетентността на настоящия съд, то като не са налице
предпоставки за прилагане на изключенията предвидени в чл.9 ал.2, чл.10 и чл.12
от Регламент (ЕО) № 2201/2003 и е налице хипотезата на чл.12, ал.3 от същия
регламент, съдът намира да следва служебно да прогласи съгласно чл. 17 от
Регламент (ЕО) № 2201/2003, че на основание чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003
не разполага с компетентност да разгледа така предявените искове по чл. 127, ал. 2 СК, като същата принадлежи на
съда на друга държава-членка – в този смисъл са Определение ч. гр. д. №
636/2012 г., III гр. отд на ВКС, Определение № 7 от 9.01.2014 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 6366/2013 г., I гр. отд., Определение № 19 от 9.01.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 7363/2014 г., III гр. отд., Определение № 426 от 3.08.2009 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 435/2009 г., III гр. отд. Това разрешение на въпроса с
компетентността кореспондира с водещия принцип, изразен в пункт 12 от преамбюла
на Регламент (ЕО) № 2201/2003г., според който основанията за определяне на
компетентността по делата за родителската отговорност са оформени в светлината
на най-добрия интерес на детето и особено на критерия на близостта, т.е
компетентността на първо място следва да се отнася към държавата-членка на
обичайното пребиваване на детето, чиито признаци са изцяло фактически и не са
обвързани от гражданството му, от това на родителите му или от формалната му
адресна регистрация в държавата по произход.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОГЛАСЯВА,
че Районен съд Велинград не е компетентен да разгледа и реши гр. дело № 293 по описа за 2020 г. на Районен
съд Велинград.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 293/2020 г. по описа на Районен съд Велинград, като
международно неподведомствено на български съд.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Окръжен съд Пазарджик в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.................................
/Валентина Иванова/